Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Стратегически тенденции в индустриалната политика до 2030 г. с оглед на засилването на конкурентоспособността и многообразието на промишлената база в Европа и съсредоточаването върху дългосрочните резултати в рамките на световните вериги за създаване на стойност“

(проучвателно становище по искане на австрийското председателство)

(2019/C 62/03)

Докладчик:	Carlos TRIAS PINTÓ
Съдокладчик:	Gerald KREUZER

Консултация	Австрийското председателство на Съвета на ЕС, 12.2.2018 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентен орган	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от CCMI	25.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	17.10.2018 г.
Пленарна сесия №	538
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	158/9/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

Индустриалната политика би трябвало да открива и създава възможности за бъдещ устойчив и приобщаващ глобален растеж. Не бива да има пренебрегнати.

1.2.

Европа трябва да запази своята амбиция да възстанови дела на промишленото производство до предишните равнища, като прецизира тази цел посредством ключови показатели за ефективност. Индустриалната политика на Европа (на равнището на генералните дирекции, държавите членки, регионите) трябва да се подобри, тъй като е част от сложните трансгранични вериги за създаване на стойност във все по-глобализирания пазар. Необходим е цялостен подход за съгласуване на предизвикателствата в областта на растежа, климата и околната среда и проблемите на обществото в модел на „справедлив преход“, свързващ ефективно движещите сили на национално равнище и на равнището на ЕС.

1.3.

Европейският rEUnaissance е пълноценен генерален план за европейската промишленост, който включва индустриалната политика във всички политики на ЕС, давайки възможност на промишлеността да се трансформира, с цел Европа да се превърне в най-голямата икономика на знанието, създаваща добавена стойност в промишлеността чрез творчество и интелигентно проектиране, социални иновации и насърчаване на нови устойчиви и приобщаващи промишлени модели (марката „Произведено в Европа“).

1.4.

Ако целта на политиките на ЕС в областта на климата и околната среда е да създават работни места в Европа, от жизненоважно значение е основните части от веригата за създаване на стойност, които дават възможност за осъществяване на тези политики, да бъдат локализирани в Европа. Поради това е важно стратегията на ЕС да признава значението на веригите за създаване на стойност и да предвижда амбициозни мерки за доразвиването им. Вместо да се съсредоточава върху отделните сектори, стратегията би трябвало да осигури привлекателни условия на работа в Европа. За да се гарантира, че Европа ще продължи да изпълнява своята роля в световната икономика, мерките за постигане на успех би трябвало да дават възможност на отделните европейски вериги за създаване на стойност да бъдат интегрирани в световните вериги за създаване на стойност, т.е. европейските доставчици би трябвало да имат възможност да се конкурират в световен план, а не само в Европа.

1.5.

Подобренията в образованието и обучението за създаване на нови работни места и услуги следва също да бъдат тясно свързани с политиките в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите и с организирането на учене в процеса на работа, като Новата европейска програма за умения (1) се разшири така, че да обхване основни промишлени отрасли като строителството, добива на стомана, хартия, зелените технологии, енергията от възобновяеми източници и морския транспорт.

1.6.

С цел да се осигури водеща роля на Европа в областта на технологиите, ЕИСК препоръчва да се увеличат инвестициите в повратни и революционни технологии като изкуствения интелект, роботиката, „интернет на нещата“, анализа на данни, триизмерния печат, новите материали и наноматериалите, разширената виртуална реалност, биоикономиката, устойчивите храни, цифровите технологии, нанотехнологиите, наноелектрониката, изучаването на океаните и космоса и др.

1.7.

1.8.

ЕИСК подчертава, че следва да се подобри институционалното управление, включително що се отнася до оценката на неговото въздействие, не само на икономическото въздействие, но и на въздействието върху околната среда и обществото по цялата верига за създаване на стойност.

1.9.

За да се направи по-устойчива цялата верига за създаване на промишлената стойност, ЕИСК твърдо подкрепя пътната карта на Комисията за финансирането на устойчивия растеж (2), включваща изграждане на таксономия за финансирането за устойчиво развитие, която да преориентира отговорните спестявания към устойчиви инвестиции и да увеличи европейските стратегически инвестиции (стабилно съчетаване на планирания фонд InvestEU и частни източници на финансиране).

1.10.

ЕИСК отново категорично подкрепя златното правило за публичните инвестиции не само в съфинансирането на стратегическите инвестиционни проекти, но и във всички устойчиви инвестиционни проекти във връзка с положителния напредък по единната система на ЕС за класификация на дейностите, свързани с устойчивото развитие (или таксономията), с цел предоставяне на нови възможности за растеж на най-засегнати от кризата европейски държави.

1.11.

Инструменти за финансиране: създаване на еднакви условия на конкуренция, предоставяне на публично финансиране за промишлени проекти (до 75 % или повече от инвестиционните разходи, ако това е обосновано), увеличени преференциални заеми и достъп до кредитиране. Достъп до публични безвъзмездни средства за действия, които са насочени към понижаване на риска на по същество високорискови авангардни проекти.

1.12.

Най-производителните сектори (с най-висока добавена стойност) са тези, в които има и най-много иновации. Освен това секторите, които са предмет на по-строго регулиране в областта на околната среда, се характеризират и с по-високи нива на патентоване, вероятно като резултат от регулаторен натиск (3).

1.13.

Основен фактор за регулаторните разходи е прилагането на политиките на ЕС посредством делегирани актове и актове за изпълнение. Технократските процедури за съответствие с нормативните изисквания, при които не се определят най-ефективните по отношение на разходите начини за постигане на желаните регулаторни резултати, забавят капацитета за иновации на предприятията от промишления сектор, особено на МСП.

1.14.

Устойчивото развитие и конкурентоспособността трябва да вървят ръка за ръка. ЕИСК настоява за определяне на стандарти за продуктите в ЕС, които трябва да бъдат спазвани както от местните, така и от чуждестранните производители, и които могат да бъдат прилагани на границите. Поради това вносът на продукти, които не отговарят на екологичните и социалните правила, означава, че промишлените отрасли в ЕС са изправени пред сериозни пречки при откликването на нуждите и изискванията на обществото по отношение на устойчивостта.

1.15.

ЕК следва строго да контролира изпълнението на споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС, като прилага прости и ясни правила. В главите за устойчивост в ССТ трябва да се насърчава прилагането на трудовите стандарти на МОТ и принципите на ООН за бизнеса и правата на човека (4), като се установяват минимални хоризонтални условия, които не могат да бъдат променяни (правата на уязвимите лица, доброто фискално управление и др.). Реципрочността в търговските отношения (например инвестиции, обществени поръчки, субсидии) би трябвало да бъде гарантирана.

1.16.

Необходим е разширен социален диалог на различни равнища, за да се извърши подходящ анализ и да се дадат съвместни отговори на световните вериги за създаване на стойност в устойчивите дружества, в които работниците имат право на глас.

1.17.

ЕИСК призовава Европейската комисия да изведе конкурентоспособността и водещата роля на промишлеността като основен политически приоритет и да постави началото на Програма за индустриалната стратегия на ЕС. Той настоятелно приканва Комисията да публикува годишен доклад за резултатите от индустриалната стратегия на ЕС, като обхване всички области, които са от значение за нея.

2. Мегатенденции — само един свят

2.1.

Понастоящем промишлеността е изправена пред дълбока трансформация, която има отношение към голямото приложно поле на цифровата трансформация и нисковъглеродната икономика. Енергията от възобновяеми източници ще замени изкопаемите горива, данните се превръщат в новата основна суровина, а интернет (на нещата) стана основното средство за комуникация. Линейните модели на производство ще отстъпят пред системи за производство-потребление-рециклиране, следващи в по-голяма степен цикъла на кръговата икономика, а масовото производство ще бъде заменено от персонализирани производствени процеси. Съвременната промишленост означава производство и иновации в мрежа от участници, между които се осъществява тясно сътрудничество и които включват големи, малки и средни предприятия и свързаните с тях услуги по веригата за създаване на стойност. Знанието замени труда и капитала като най-важен фактор. Дългосрочната индустриална стратегия на Европа трябва да включва всички тези (революционни) предизвикателства и да навлезе в етап, който има само един аналог в историята на човечеството: прехода от палеолита към неолита — етапа на инфолита (5).

2.2.

Повечето академични изследвания предупреждават, че приблизително до 2030 г. 20—50 % от работните места, в зависимост от сектора, ще бъдат заменени от технологии и от роботика (6). Ще бъдат създадени обаче нови работни места макар и с по-големи различия по отношение на географско разположение, сектори и умения. Предизвикателството, пред което е изправена европейската индустриална политика, е да се предотврати изключването на ЕС, на неговите региони и граждани.

2.3.

Цифровата трансформация има отражение върху всички основни ресурси на промишлеността: природни и екологични, трудови и капиталови (физически, технологични и институционални). За да се управляват правилно нейните социални въздействия, е необходима цялостна оценка на основните ресурси или капиталови резерви, от които ще дойдат основните приходи, по държави и сектори.

2.4.

Големи отрасли от европейската промишленост зависят все повече от вноса отвън или са част от сложни трансгранични вериги за създаване на стойност на един все по-глобализиран пазар. В същото време ЕС се сблъсква с разпространението на политики, които поставят Америка на първо място и водят до повишаване на риска от търговски войни, при които няма да има победители, а само губещи. Те представляват и заплаха за следвоенния многостранен икономически ред. В заключение се наблюдава засилване на централизираните икономически модели, управлявани от държавата.

2.5.

Справедливият преход към по-устойчива промишленост до 2050 г. (7) изисква от Европа да намери решения за следните предизвикателства:

—	продължаващото изменение на климата и влошаването на екологичните условия;

—	изчерпването на природните ресурси на Земята и загубата на биологично разнообразие;

—	цифровизацията на повечето промишлени сектори, която ще размие границите между промишлеността и физическия и виртуалния свят и ще допусне нови участници в секторите, което ще доведе до намаляване на ръчния труд;

—	социални неравенства, включително нарастване на поляризацията на пазарите на труда и на младежката безработица, пренебрегнати хора в региони със западащи отрасли;

—	загуба на общественото доверие в правителството, политическата класа, ЕС и неговите управленски структури, както и в други институции;

—	демографска промяна: застаряване, миграция, силен ръст на световното население и нова осведоменост относно екологичните въпроси;

—	концентриране на населението в мегаполисите с интегриране на инфраструктурните мрежи, изкуствения интелект, машинното и задълбоченото самообучение;

—	промяна в предпочитанията на потребителите (промяна на поведението на потребителите, повишаване на осведомеността по въпросите на околната среда, регулиране на поведението на потребителите от страна на публичните органи).

Една дългосрочна визия би трябвало да отчита едновременно всички тези тенденции. Разбирането на предизвикателствата и превръщането им във възможности ще бъде основен приоритет на индустриалната политика на Европа. За да се изпълни комплексната задача по намиране на отговори, е необходимо участието на всички съответни заинтересовани страни със споделена отговорност. Нейният успех зависи от усилията и сътрудничеството на институциите на ЕС, държавите членки, регионите и най-важното от активната роля на самата промишленост.

3. Преходът: ангажираност за запазване на конкурентоспособността на ЕС чрез устойчивост

3.1.

За да се справи с многобройните и безпрецедентни предизвикателства, пред които е изправена, Европа избра да повиши своята конкурентоспособност чрез подобряване на качеството на своите продукти и услуги, като прилага стратегия на диференциране по региони и промишлени сектори с цел създаване на растеж и заетост посредством добавената стойност чрез творчество и интелигентно проектиране, социални иновации и нови устойчиви и приобщаващи индустриални модели.

3.2.

В Европа вече се появяват някои обнадеждаващи показатели, като например нейният дял от 40 % от световните патенти във възобновяеми технологии. Появяват се обаче нови и сериозни несъответствия между образователните и обучителните функции, стопанските инициативи и новите умения, необходими на промишлеността.

3.3.

Друга голяма спирачка пред индустриалното развитие в цяла Европа може да бъде обяснена с фрагментирания характер на политиките на Европейския съюз както от географска, така и от секторна гледна точка. Преминаването от 28 различни политики за всеки промишлен сектор към глобален подход за индустриалната политика на ЕС изисква синхронизиране с мерките за доизграждането на ИПС (по-специално на фискалния и банковия съюз), развитието на общоевропейски пазар на рисковия капитал и приемането на модел за устойчиво финансиране, който да гарантира балансиран и хармонизиран растеж в целия Европейски съюз.

3.4.

Анализът на това дали увеличаването на екологичните иновации засилва иновациите в другите сектори, а също и какво влияние оказва върху цените на промишлените суровини представлява важна стъпка към оценяването на последиците на политиката в областта на околната среда върху конкурентоспособността на държавите, както и към по-доброто планиране на тази политика.

3.5.

Това изисква и силен акцент върху потенциала на МСП в отрасли, които предоставят услуги, основани на иновационно познание на високо равнище. Обикновено иновациите в Европа често се зараждат в малки структури и износът на висококачествени услуги, основани на знания, има водеща роля за позиционирането на пазара на свързаните с тях отрасли.

3.6.

За да си върне Европа водещата позиция в индустрията на знанието или на нематериалните капиталови активи, индустриалното сътрудничество и координацията между държавите членки са от ключово значение при разработването на европейските иновации. ЕИСК би желал да подчертае значението на общия европейски интерес, на иновативните публично-частни партньорства и на регионалното сътрудничество в рамките на стратегии за интелигентно специализиране.

4. Глобална и цялостна стратегия

4.1.

Икономиките, които участват по-активно в световните вериги за създаване на стойност (GVC), са по-добри в създаването на добавена стойност. Съответно ЕС следва да се противопостави по-решително на неопротекционизма, тъй като той може да влоши неотдавнашното блокиране на засилването на участието в такива вериги.

4.2.

Има възможност за свързване на световните вериги за създаване на стойност с местната икономическа структура, като се насърчава развитието на местните икономики, заедно с революционните технологии (блок-верига, триизмерни принтери, роботика, „интернет на нещата“, съхранение на енергия, енергия от възобновяеми източници, големи информационни масиви, генетична биология, нанотехнологии и др.), с приобщаваща насоченост: те могат да проправят и пътя за местно производство с по-ниски разходи за суровини, особено ако се приеме (и се регламентира добре) профилът „потребители — производители“, като се стимулира развитието на продуктивни и приобщаващи микропредприятия в допълнение към основните световни вериги за създаване на стойност.

4.3.

Новата парадигма на устойчивостта като фактор за конкурентоспособност, насочена към дългосрочен подход, има за цел да мобилизира, хармонизира и осигури достатъчно публични и частни ресурси за постигането на целите, определени в политиките на ЕС. Осигуряването на достатъчно ресурси е от решаващо значение за гарантиране на справедлива, балансирана и приобщаваща трансформация, при която никой не е пренебрегнат или изключен от участие и в която защитата на обществения интерес като защитата на потребителите, здравето, безопасността и качеството продължават да са първостепенни приоритети.

4.4.

Секторните инициативи и съюзи на европейската промишленост за оформяне на Новата европейска програма за умения и за съставяне на каталог от добре структурирани инициативи за укрепване или коригиране на съществуващите програми („Еразъм+“, новата Европейска програма за култура и др.), както и за изпълнението на нови, трябва да достигне възможно най-скоро до ЕС-27 като цяло, гарантирайки географско разнообразие и активното участие на местните власти.

4.5.

Същевременно ЕИСК твърдо подкрепя стремежа за форуми за диалог с различните заинтересовани страни, съвместното разработване на иновативни стратегии и пилотни схеми, които служат за примери, съвместното експериментиране, обмена на най-добри практики и готовността проектите да се проследяват и оценяват в детайли. Той посочва също, че трябва да бъдат включени всички участници във веригата за създаване на промишлената стойност, както и потребителите. В това отношение следва да бъдат споменати Кръглата маса на високо равнище по въпросите на промишлеността, работната група на високо равнище за енергоемките индустрии и работната група на високо равнище „Конкурентоспособност и растеж“.

4.6.

От основно значение е да се подобри инвестиционният капацитет на ЕС и да се преодолее пропастта между формулирането на секторните политики и осъществените финансови инвестиции, като се увеличат средствата, разпределяни по линията на ЕФСИ 2.0, и свързаните с инвестициите структурни фондове, за да се достигне до региони и групи от населението, които са били пренебрегнати в годините на криза, а също така неотдавнашният външен излишък на ЕС и този на публичните власти да се насочи към инвестиции, които да модернизират нашата индустриална инфраструктура и с това да допринесат за увеличаване на производството и икономическия растеж.

5. Институционално управление на промишлеността на ЕС

5.1.

Дългосрочните планове за действие на ЕС (ЕС2020, плановете в областта на климата и др.) би трябвало да намерят отражение в индустриалните планове за действие. Създаването на синергии между различните политически инициативи (кръгова икономика, иновации, транспортна политика, търговия, умения, регионална политика) би допринесло несъмнено за максимално увеличаване на тяхното въздействие.

5.2.

Прозрачността е решаващ фактор за осигуряването на успеха на този процес. Промишлеността като цяло трябва „да действа и комуникира“, като предоставя висококачествена информация (приложима, проверима и съпоставима), за да позволява точно измерване на финансовите и нефинансовите въздействия по цялата световна верига за създаване на стойност на продукта.

5.3.

Целите за устойчиво развитие (17-те ЦУР и свързаните с тях 169 междинни цели) и Парижкото споразумение относно изменението на климата са насочени към общото благо, но има спешна необходимост от адаптиране и разширяване на показателите посредством обща методология, която съчетава количествени и качествени параметри и изчислява паричното изражение на външните фактори. Новият набор от показатели трябва да включва такива, които засягат измерението, свързано с промяната на стойността в световен мащаб, и отразяват ценностите на ЕС.

5.4.

ЕИСК призовава за въвеждането на кодекси за поведение за интернационализираните сегменти на европейската верига за създаване на стойност на продукта или услугата, какъвто е случаят с устойчивите храни, много от които остават извън правното управление. Комитетът призовава също за по-строг надзор на пазара и за въвеждане на възпиращи мерки или санкции за практики, вредни за устойчивостта, например планираното остаряване.

5.5.

Укрепване на отговорните научни изследвания и иновации в рамките на подход „от долу нагоре“ По-точно предвиждане за конкретни сектори, регион по регион, и съчетаване на инвестициите със стратегическите цели на ЕС за 2030 г. и перспективите за 2050 г. (8) ЕС би трябвало да гарантира също, че първите приложения на финансираните с публични средства научноизследователски и развойни дейности ще се осъществяват в рамките на ЕС. Целта инвестициите в НИРД да достигнат 3 % трябва най-накрая да бъде осъществена (понастоящем този дял е само 1,9 % и е по-нисък от дела на Китай, който е 2,2 %). Революционните технологии трябва да бъдат придружавани от пътни карти, които да обхващат предизвикателствата и условията, свързани с тяхното възприемане (включително икономическото, регулаторното и социалното въздействие).

5.6.

В многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. трябва възможно най-конкретно и подробно да се предвидят допълнителните бюджетни средства, които да бъдат разпределени на всеки отделен сектор, особено за политиките в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите и сближаването. Публичната подкрепа би трябвало да се увеличи на всички етапи на иновационния цикъл, включително подкрепата за стартиращите предприятия, демонстрационните съоръжения и пилотните проекти, съвместните научни изследвания и технологични развития, разпространението на технологиите и др.

5.7.

Съюзът на капиталовите пазари на ЕС и индустриалното развитие би трябвало да дават възможност за мобилизиране на публични и частни средства по сигурни начини — от социално отговорните инвестиции (СОИ) до корпоративната социална отговорност. Сертифицирането по EMAS също би могло да оптимизира и балансира финансовите приходи с вектори за устойчивост.

5.8.

Справедлив преход на политиката до 2030 г. означава не само иновации за хората и инвестиции в работни места за работниците, но и иновации с хората и с работниците, като им се намират достойни нови работни места. Във връзка с това ЕИСК подчертава, че производството трябва да остане неутрално по отношение на технологиите.

6. Повече амбиция в плана за действие за европейската промишленост

6.1.

Изграждането на общество на знанието е основно условие за иновативна и конкурентоспособна промишленост. Европа не може да се конкурира с новите икономики въз основа на възнагражденията; тя трябва да бъде по-интелигентна. Уменията са от основно значение не само за повишаване на пригодността за заетост на служителите, но и за гарантиране на сигурността на техните работни места, за социална интеграция и за осигуряване на по-добри възможности в живота. Следва да се инвестира в непрестанното повишаване на квалификацията на работниците и в тяхната преквалификация, в насърчаването на качествено образование, в обучението и професионалното развитие по време на целия професионален живот. Необходима е по-амбициозна „Нова европейска програма за умения“, която да преразгледа Европейската рамка относно ключовите компетентности, за да гарантира, че хората придобиват знанията и уменията, които промишлеността изисква с цел укрепване на устойчивостта на европейската икономика, както и да насърчи устойчивото развитие (конкретна цел 4 от ЦУР на ООН).

6.2.

Подобрени механизми за трансфер на знания между университетските и научноизследователските центрове и промишлените сектори и техните служители.

6.3.

Много често МСП са тези, които проправят пътя по отношение на разработването на иновативни стоки и услуги на високо равнище, но в много случаи не разполагат с необходимите средства за въвеждане на тези иновации на по-голям пазар. В съответствие с приоритетите на ЕС, определени в стратегията за индустриалната политика до 2030 г., е необходима широка гама от възможни стимули и ползи, които използват силата на основаната на компенсации общоевропейска глобална публична рамка, специално насочена към МСП, но която включва и свободните професии като пионери в предоставянето и износа на услуги на високо равнище, основани на иновационно познание:

—

стратегическите обществени поръчки са важен лост на индустриалната политика. Техният потенциал трябва да бъде използван пълноценно посредством включването на иновативни, екологични и социални критерии при публичните търгове, а не само стремеж към най-ниската ценна. ЕС би трябвало да подкрепя властите в това отношение посредством предоставянето на насоки и създаването на бюро, което да подпомага планирането на големи инфраструктурни проекти и да насърчава обмена на най-добри практики;

—	подкрепа за интернационализацията;

—	„опитно поле“ за експериментиране на различни заинтересовани страни, подкрепа за предварително утвърждаване на иновационни решения;

—	групиране (секторно, хоризонтално и вертикално) и инкубатори за стартиращи предприятия, насърчаване на връзките между промишлените субекти, за да споделят и обменят ресурси;

—	специализирано наставничество с висока добавена стойност, редовни срещи между стартиращи предприятия и утвърдени в сектора предприятия с цел осъществяване на контакт относно планове и инициативи;

—	данъчни облекчения и публични гаранции в подкрепа на инвестициите

—

и др.

6.4.

Стимулиране на знанията и консолидиране на новите устойчиви икономически модели (9) посредством насърчаване на социалните иновации (нови ориентирани към хората начини за удовлетворяване на нуждите на обществото) в резултат на прилагането на нови методи.

6.5.

Специално внимание трябва да се обръща на по-слабо развитите региони и на индустриалните региони в преход. Агенциите за местно развитие и наборът от инструменти, които те имат, трябва да служат като двигатели за създаването на „микроклимати“ или „екосистеми“, които обединяват и катализират нарастващите полезни взаимодействия между производството и услугите, като се започне от потребностите на отделните хора и на районите.

6.6.

Ролята на международната търговия е от решаващо значение за посрещане на предизвикателствата на устойчивата промишленост. Преразглеждане и подобряване на договори и споразумения за преференциална свободна търговия (от ГАТТ до ТПТИ), като се въведе степен на условност, обвързана с ангажименти за устойчивост. Определяне на „червени линии“: правно и фискално управление, разрешаване на офшорни различия, минимални социални и екологични прагове. Реципрочността в търговските отношения (например инвестиции, обществени поръчки, субсидии) би трябвало да бъде гарантирана.

6.7.

Създаване на секторна програма за балансирано управление на прехода към нисковъглеродна кръгова икономика: поставяне на конкретни цели по сектори и географски райони, въвеждане на пътни карти, отразяващи действителните обстоятелства, въздействието на разходите за енергия и други суровини.

6.8.

Модернизирането на промишлеността с оглед на цифровата епоха ще трансформира европейската промишленост в информационна производствена система с интензивно използване на информация и знание. Поради тази причина ЕИСК би желал да подчертае следните приоритети:

—	пълноценно насърчаване на използването на информационните технологии при решаването на проблемите на обществото;

—	разработване на общоевропейска „високоефективна“ цифрова инфраструктура;

—	преодоляване на големите различия в цифровизацията между регионите и между големите и малките предприятия;

—	ускоряване на разработването на стандарти за ИКТ;

—	насочване на вниманието към социалното измерение на цифровизацията: въздействие върху качеството и количеството на работните места, регулиране на икономиката на споделянето с цел предотвратяване на нелоялната конкуренция;

—	цифровата интелигентност би трябвало да се увеличи на всички професионални равнища; цифровите умения би трябвало да се насърчават на всички образователни равнища (от училище до ученето през целия живот);

—	определяне на нови правила за данъчното облагане на цифровата икономика;

—	осигуряване на кибернетична сигурност.

6.9.

Сигурната, достатъчната и устойчивата енергия са ключови приоритети за промишлеността и обществото. Енергията от възобновяеми източници трябва да бъде достъпна на конкурентни цени. Това ще изисква и огромни инвестиции в интелигентни мрежи и междусистемни връзки, както и революционни технологии в областта на съхранението на енергия. Интелигентното използване на въглерода също ще помогне за повторно използване за производството на синтетични горива и химикали на отпадъчен въглерод и водород, който понастоящем се изгаря с цел производство на енергия. Използването на тези продукти като цяло би могло значително да ускори намаляването на CO2 в комбинирания сектор на стоманодобив, химическа промишленост и транспорт. Тези синтетични горива или изходни суровини би трябвало да бъдат насърчени в Директива за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници.

6.10.

ЕИСК би искал да подчертае значението на плановете за действие за секторите и веригите за създаване на стойност, разполагащи с голям потенциал за растеж, за структурното модернизиране на традиционните индустрии и за подпомагането на декарбонизацията в енергоемките индустрии.

6.11.

Индустриалната политика ще трябва да обърне специално внимание на транспортния сектор, който е на прага на една напълно нова парадигма, тъй като множество революционни технологии се прилагат едновременно: електрификация, цифровизация на производството, свързани и автоматизирани превозни средства, интегриране на частния и колективния транспорт.

Брюксел, 17 октомври 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Текущо изпълнение на Подробния план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията

(2) COM(2018) 97 final.

(3) ftp://ftp.unibocconi.it/pub/RePEc/bcu/papers/iefewp69.pdf

(4) Резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2018 г. относно „Приносът на ЕС към обвързващ инструмент на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия с транснационални характеристики във връзка с правата на човека“ (2018/2763(RSP)“ http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P8-TA-2018-0382+0+DOC+XML+V0//BG

(5) „Lithic“: от „lysis“, разтварям (вж. електролиза), разпространявам. Разпространена информация.

(6) D. Acemoglu и P. Restrepo (2017 г.), „Robots and jobs: evidence from US labour markets“ („Роботи и работни места: доказателства от пазарите на труда в САЩ“), NBER Working Paper № 23285. Arntz, M. T. Gregory и U. Zierahn (2016 г.), „The risk of automation for jobs in OECD countries: a comparative analysis“ („Рискът от автоматизацията за работните места в държавите от ОИСР: сравнителен анализ“), работни документи на ОИСР в областта на социалните въпроси, заетостта и миграцията, № 189.

(7) Вж. SC/047 ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 44.

(8) Както е посочено в становище SC/047 на ЕИСК (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 44).

(9) Вж. проучвателно становище SC/048 на ЕИСК (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 57).