15.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/20

1.

подчертава, че въпреки полаганите усилия за намаляване на младежката безработица, този проблем не само продължава да представлява сериозно социално-икономическо предизвикателство, но и подкопава справедливостта, равенството и солидарността, които са в основата на европейския проект;

2.

приветства усилията на Европейската комисия, произтичащи от загрижеността, която нейният председател изрази във връзка с настоящото тежко положение на голяма част от младите хора, сериозно засегнати от кризата, и намерили израз в две инициативи — „Инвестиране в младежта на Европа“ и „Европейски корпус за солидарност“;

3.

подчертава, че е важно участието както на местните и регионални власти, така и на други субекти, включително на частния сектор и операторите от третия сектор, за осъществяването на мерки, гарантиращи интеграцията на младите хора на пазара на труда;

4.

призовава институциите на ЕС да си сътрудничат с частния сектор и операторите от третия сектор и отправя искане програмите, с които се цели да се подобри съответствието между квалификациите на работниците и нуждите на пазара на труда, да се изготвят в партньорство с частния сектор и третия сектор;

5.

подчертава, че младежката безработица оказва въздействие както на местно, така и на европейско и национално равнище, че общото и професионалното образование и обучение и въпросите на младежта са от компетентността на държавите членки и че, съгласно член 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), ЕС трябва да подкрепя, координира и допълва мерките, предприемани от държавите членки, тъй като увеличаването на заетостта е въпрос от общ интерес. Поради това успехът на съответните мерки на ЕС, които трябва да са в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, зависи от сътрудничеството с местните и регионалните власти;

6.

отново изразява идеята, че гарантирането на равни възможности, насърчаването на социалното приобщаване и повишаването на конкурентоспособността на младите хора на пазара на труда, наред с насърчаването на участието и ангажираността им в тяхното образователно и професионално поприще, засилването на социално-възпитателната работа с младежта, недискриминацията и междукултурното разбирателство трябва да продължат да бъдат основни цели на политиката на ЕС за младежта; във връзка с това изтъква, че достъпът до транспортни средства и информация също е важен фактор при създаване на равни условия и това трябва да се отчете;

7.

подкрепя интегрираното насърчаване на активно партньорство на всички управленски и административни равнища, които отговарят за съвместната работа с младите хора и техните организации;

8.

поради това изразява убеждението, че трябва да бъдат предприети мерки, целящи да дадат на младите хора по-добър старт в активния живот, като се инвестира в техните технически и поведенчески знания, умения и трудов и междуличностен опит, като им се помага да се включат на пазара на труда чрез създаването на собствена дейност или чрез наемане на работни места, които съответстват на техния профил; или също така да се инвестира в модел, който насърчава възможностите за преквалификация чрез обучение, откриващи нови трудови възможности;

9.

като конкретна мярка предлага разработването и поддържането на ателиета за млади хора, в които да придобиват опит в различни видове професии и по този начин евентуално да открият нова сфера на дейност, която ги интересува;

10.

счита, че различните форми на инвестиции в младите хора, както във формалното, така и в неформалното обучение, са основата на изграждането на по-справедливо, по-отворено, по-приобщаващо и по-добре работещо демократично общество, характеризиращо се със социална мобилност, междукултурна интеграция, а и също и с устойчиво развитие и растеж; изразява и убедеността си в това колко е важно да се създават възможности за младите, които ще им осигурят справедлив достъп до общите блага на ЕС и ще им позволят да допринасят по-активно за проекти в областта на солидарността и за изграждането бъдещето на Европа;

11.

въпреки че през последните години положението на младите хора на пазара на труда в много държави членки се подобри чувствително, четирите милиона млади безработни са основание за сериозно безпокойство, като съществуват забележими различия не само между държавите членки, но и в рамките на едни и същи страни; отбелязва, че въпреки мерките и проектите, предприети през последните години с цел увеличаване на интеграцията на младите хора на пазара на труд и повишаване на заетостта им, са необходими непрестанни действия от страна на държавите членки и ЕС;

12.

изразява особена загриженост поради факта, че значителна част от младите хора получават образование, което не отговаря на предизвикателствата на съвременния пазар на труда, няма достатъчно подкрепа за развиване на предприемачески проекти, иновации и научни изследвания, както и че развитието на образователните системи в държавите членки не следва динамичните промени в икономиката и обществото. В резултат на това при навлизането си на пазара на труда много млади хора се оказват неподготвени да отговорят както на очакванията на обществото, така на собствените си очаквания;

13.

много обезпокоителни са резултатите от изследванията, които показват, че над половината млади европейци се чувстват изключени от обществения, икономическия и политическия живот, макар същевременно да изразяват ясна готовност да участват в тези сфери от живота в своите родни страни; Комитетът отбелязва също така, че, успоредно с това, младите хора показват нарастваща пасивност по отношение на социалните въпроси и по въпроси, свързани с икономическата ситуация и политиката;

14.

отбелязва със задоволство, че Европейската комисия признава, че мерките в тази област трябва да се концентрират преди всичко в държавите членки; подкрепя възгледа, че преди всичко държавите членки и техните регионални и местни органи на управление са тези, които трябва да намерят подходящи начини и средства за постигане на поставените цели. Поради това Комисията следва да предоставя максимална подкрепа на тези мерки и ефективно и ефикасно да координира действията, предприемани от отделните държави, така че да се постигне положителен мултиплициращ ефект от тези мерки в целия ЕС;

15.

във връзка с това отбелязва по-специално, че местните и регионалните власти трябва да играят основна роля за прилагането на планираните мерки в отделните държави членки;

16.

това убеждение се поражда от факта, че местните и регионалните власти, поради близостта си до неотложните социални проблеми, са в най-благоприятно положение да се справят със специфичните обстоятелства на местно равнище, на равнището над него или на регионално равнище. Същевременно те разполагат с вече действащи и по принцип ефективни институции, които от години се справят с предизвикателствата в тази област; счита, че обединяването на усилията и ресурсите с помощта на тези доказани институции, които имат демократична легитимност сред местните общности, ще бъде най-ефективният начин за бързо и ефективно постигане на планираните мерки;

17.

приветства големия брой мерки, прилагани по линия на инициативата за младежка заетост, Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие; Очаква, че при предстоящото преразглеждане на МФР за периода след 2020 г. ще продължи да се отдава нужното внимание на множеството социални предизвикателства в ЕС, включително на образованието, младежката заетост и социалното приобщаване, както и по-специално на най-необлагодетелстваните региони, както се посочва в член 174 от ДФЕС;

18.

счита, че мерките по отношение на младите предприемачи, предприети от Европейската инвестиционна банка, трябва да се приветстват, и подчертава значението на достъпа до финансиране, като призовава за продължаването на тези мерки;

19.

отново заявява своята подкрепа за схемата „Гаранция за младежта“. В светлината на някои местни и регионални предизвикателства, призовава Съвета да положи усилия за приемането на опростени процедури за заплащане на стажовете, за да се гарантира, че административните процедури не действат като възпиращ фактор;

20.

призовава Европейската комисия да вземе предвид гледната точка на местните и регионалните власти в преразглеждането на стратегията на ЕС за младежта след 2018 г.;

21.

подчертава също така, че Европейската комисия в своите усилия за осигуряване на висококачествено професионално образование и развиване на системите за такова образование, които помагат на младите хора да навлизат на пазара на труда, би трябвало да отчита и въпроса за придобиването на знания и умения от младите хора, по-специално на практически умения, в контекста на неформалното и самостоятелното образование. Във връзка с това отново призовава за сътрудничество, основано на партньорство между националното, регионалното и местното равнище, предприятията, работниците и синдикатите, както и гражданското общество за по-добро оползотворяване на уменията и квалификациите, придобити чрез неформално и самостоятелно обучение (1); освен това е убеден във важността на признаването на унифицирани системи за валидиране, в състояние да признаят и официализират хоризонталните умения, придобити чрез неформално образование, и да работят за това, пазарът на труда да признае тяхната стойност наред с дипломите от официалното образование;

22.

отбелязва с особено задоволство, че Европейската комисия признава значението на програмата „Еразъм +“ като един от най-важните инструменти за засилване на международната активност на младите хора и осигуряването на обучения за тях по образователни и личностни умения, както и повишаване на тяхната осведоменост за Европа и световния пазар; приветства международната активност на всички ключови играчи, участващи в насърчаването на този обмен, включително училищата и институтите за професионално обучение; подчертава, че тази програма трябва да бъде засилена допълнително, включително чрез увеличаване на предоставеното финансиране в текущата бюджетна рамка. Същевременно Комитетът отбелязва, че с оглед на засилване на въздействието на инструментите за мобилност и обучение (формално и неформално) по програмата „Еразъм +“, трябва едновременно с това да бъде засилена и ролята на висшите училища, университетите и организациите от третия сектор като институции, пряко отговарящи за изпълнението на тази програма. Поради това Комитетът препоръчва решения, които да дадат възможност на университетите и НПО да разработят още по-ефективни инструменти за развитието на международната мобилност и инструменти за обучение;

23.

приветства идеята за създаване на Европейски корпус за солидарност (ЕКС) и горещо приветства факта, че регистрацията на лицата, интересуващи се от дейностите на Европейския корпус за солидарност, се извършва по съвременен начин, чрез специално разработен за тази цел интернет портал. Този канал за регистрация трябва да може да бъде допълван с други инструменти, които да гарантират и улесняват участието на всички млади хора, особено на тези в най-уязвимо положение. Този метод трябва да служи за широко разпространение на концепцията за Европейски корпус за солидарност и особено на значението на солидарността като важно свързващо звено на европейската общност. Комитетът също така подчертава, че трябва да се избират решения, които дават възможност на младите хора да участват в Европейския корпус за солидарност, независимо от социално-икономическото си положение и образователно равнище. Освен това е важно да се гарантира, че в Европейския корпус за солидарност могат да участват и младите хора с ограничен достъп до интернет;

24.

призовава Европейската комисия бързо да създаде правното основание за ЕКС и да предложи устойчив начин за неговото финансиране за периода след 2017 г., така че да се избегне претоварване на съществуващите програми за финансиране като „Еразъм+“, както и за да може да се отговори на очакванията на бързо нарастващия брой млади хора, които кандидатстват за участие в ЕКС;

25.

посочва, че тази инициатива не трябва да създава прекомерна бюрокрация за младите хора, които желаят да участват, и следва да включва съществуващите младежки организации в държавите членки, както и съществуващите институции, и по специално на местно равнище, на равнището над него и на регионално равнище, които отговарят за политиката за младежта и за подкрепата на младежките организации;

26.

обръща внимание на необходимостта да се популяризира Европейския корпус за солидарност чрез създаване на административна система, в състояние да опрости участието в доброволчески дейности както за участниците, така и за организациите на гражданското общество;

27.

подчертава, че и двата стълба на Европейския корпус за солидарност (професионални и доброволчески дейности) следва да се допълват взаимно, но да са ясно разграничени един от друг с цел да се въведат необходимите механизми за предотвратяване на недекларирания труд;същевременно ЕКС не бива да се използва за заместване на платените работни места с неплатена доброволческа дейност;

28.

изтъква, че в Хартата на Европейския корпус за солидарност би трябвало да се отделя специално внимание на практическите аспекти на европейската солидарност, а именно на изграждането на трайни връзки между народите, от които е съставена европейската общност, като същевременно се укрепва чувството за европейска идентичност;

29.

приветства акцента върху ползите от междурегионалното и трансграничното сътрудничество, но отбелязва изрично, че Европейският корпус за солидарност следва да се съсредоточи и върху доброволческите дейности на местно равнище. Значителна част от доброволческата дейност се извършва там, където живеят доброволците. Чрез съсредоточаване върху този вид доброволческа дейност, която е от полза за местното население, също може да се допринесе за засилването на пазара на труда, за предотвратяването на социалното изключване и за предотвратяване на обезлюдяването на селските райони;

30.

подкрепя целта на Европейския корпус за солидарност за подкрепа на нуждаещите се. Потребностите и очакванията на местните общности би трябвало да бъдат съществен критерий за оценка на качеството на проектите;

31.

отбелязва, че трябва да бъде създадена обща рамка за сътрудничество между Европейския корпус за солидарност, Доброволците на ООН, Корпуса на мира на САЩ и други подобни организации;

32.

подчертава, че дейността на Европейския корпус за солидарност трябва да бъде замислена по такъв начин, че да дава възможност за използване на съществуващия потенциал на европейските младежки организации и на извършваната от членовете на тези организации доброволческа дейност; счита, че Европейският корпус за солидарност не може има за цел да поеме дейността на тези организации или да ги замени, а трябва по-скоро да ги допълва; изтъква, че успехът на Европейския корпус за солидарност ще зависи от това дали действащите в Европа младежки организации ще бъдат привлечени и насърчени да му сътрудничат; освен това подчертава, че по време на изготвянето на стратегията на Европейския корпус за солидарност е важно да се признае първостепенната роля на опита в областта на управлението на доброволческата дейност и общностното развитието, който европейските младежки организации са натрупали в продължение на десетилетия, и да се стъпи на тази база от знания;

33.

подчертава, че е необходимо да се създадат инструменти за наблюдение и подпомагане на младите участници, за да се гарантира качеството на дейностите, предлагани от Европейския корпус за солидарност, и също така да се осигури обучение и подготовка на младите хора за участието им в различните дейности, които се предлагат в него. Освен това приемащите организации, занимаващи се с професионална заетост, особено по отношение на стажовете и чиракуването, би трябвало да следват принципи и стандарти като тези, заложени в Европейската харта за качеството на стажовете и чиракуването, за да гарантират качествени работни места;

34.

счита, че трябва да се изясни какви са отношенията между Европейския корпус за солидарност и Европейската доброволческа служба, за да се избегне припокриване и да се гарантира приемственост и ефективност на възможностите, предлагани в рамките на ЕС;

35.

подчертава, че създаването на Европейския корпус за солидарност трябва да бъде съпътствано от разработването на система за признаване на уменията, придобити в процеса на доброволческите дейности, извършвани в рамките на корпуса, както в публичния и частния сектор, така и във висшите учебни заведения. Те са част от неформалното образование, което понастоящем не е отразено в адекватна система за официално признаване на квалификациите;

36.

подчертава, че мерките, които дават възможност на младите хора да придобиват допълнителни умения в процеса на работа или доброволческа дейност, оказват положително въздействие както върху публичния, така и върху частния сектор, тъй като засилват пригодността за заетост на младите хора, като създават сред тях по-конкурентоспособен от гледна точка на наемането резерв от таланти; поради това призовава за сътрудничество с частния сектор, за да се проучи как по най-добър начин придобитите умения могат да отговорят на нуждите на пазара на труда.