P8_TA(2017)0501

Прилагане на директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография

Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2017 г. относно прилагането на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография (2015/2129(INI))

(2018/C 369/13)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 3 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 82, параграф 2 и член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид членове 7, 8, 24, 47, 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и протоколите към нея,

—	като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие от 25 октомври 2007 г.,

—	като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г.,

—	като взе предвид приемането от Съвета на Европа на неговата Стратегия за правата на детето (2016—2021 г.),

—	като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (1),

—	като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно сексуалното насилие над деца онлайн (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 май 2012 г., озаглавено „Европейската стратегия за по-добър интернет за децата“ (COM(2012)0196) и доклада на Комисията от 6 юни 2016 г., озаглавен „Окончателна оценка на многогодишната програма на ЕС за защита на децата при използването на интернет и други комуникационни технологии („По-безопасен интернет“)“ (COM(2016)0364),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 16 декември 2016 г., съдържащ оценка на степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки за спазването на Директива 2011/93/ЕС (COM(2016)0871), и доклада на Комисията от 16 декември 2016 г., съдържащ оценка на изпълнението на мерките, посочени в член 25 от Директива 2011/93/ЕС (COM(2016)0872),

—	като взе предвид доклада на Европол от 2016 г. за оценка на заплахата от организирана престъпност чрез интернет (iOACTA),

—	като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 27 февруари 2017 г., озаглавен „Правосъдие, съобразено с интересите на децата: гледни точки и опит на децата, участващи като жертви, свидетели или страни в съдебни производства в девет държави — членки на ЕС“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2017 г., озаглавено „Закрилата на децата мигранти“ (COM(2017)0211),

—	като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—	като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по култура и образование и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0368/2017),

като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца представляват тежки нарушения на основните права, по-специално на правото на децата на закрила и грижи, необходими за тяхното благоденствие, както е предвидено в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. и в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б.	като има предвид, че висшият интерес на детето трябва да бъде основното съображение при предприемането на мерки за борба с тези престъпления в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на детето;

В.

като има предвид, че Директива 2011/93/ЕС е всеобхватен правен инструмент, който съдържа материални наказателноправни норми и наказателнопроцесуални разпоредби, мерки за помощ и защита на жертвите на престъпленията и мерки за превенция, включително административни мерки, като прилагането на посочената директива изисква активен ангажимент на участници от различни сектори като правоприлагащи органи, съдилища, асоциации на родителите и семействата, които играят активна роля в областта на защитата на непълнолетни лица, неправителствени организации, доставчици на интернет услуги и други участници;

Г.

като има предвид, че в доклада на Комисията за изпълнението не се предоставят никакви статистически данни относно премахването и блокирането на уебсайтове, съдържащи или разпространяващи образи на сексуално насилие над деца, особено статистика относно скоростта на премахване на съдържание, честотата, с която правоприлагащите органи предприемат действия във връзка със сигналите, закъсненията в премахването, дължащи се на необходимостта от избягване на намеса в текущи разследвания, или относно това колко често съдебните или правоприлагащите органи използват на практика такива съхранени данни;

Д.	като има предвид, че едно от основните предизвикателства пред разследването на сексуално насилие над деца и наказателното преследване на извършителите е липсата на сигнализиране от страна на жертвите; като има предвид, че момчетата са по-малко склонни да съобщават за насилие;

Е.	като има предвид, че децата, които са жертви на сексуално насилие или сексуална експлоатация, страдат от множество и дълготрайни физически и/или психологически травми, които могат да продължат да ги съпътстват и в живота им на възрастни;

Ж.

като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца в онлайн среда са разрастващо се явление и че в интернет се появиха нови форми на престъпност, като например „порнография с цел отмъщение“ и изнудване за получаване на секс, и че те трябва да бъдат преодолени с конкретни мерки на държавите членки;

З.

като има предвид, че правоприлагащите органи са изправени пред предизвикателства, породени от партньорските и частните мрежи, по които се обменя материал, показващ сексуално насилие над на деца; като има предвид, че е необходимо повишаване на осведомеността на ранен етап сред момичетата и момчетата относно рисковете и значението на зачитането на достойнството и неприкосновеността на личния живот на другите в цифровата епоха;

И.

като има предвид, че децата мигранти, особено момичетата, но също и значителен процент от момчетата (5), са особено силно изложени на сексуално насилие и сексуална експлоатация, когато попадат в ръцете на трафиканти, контрабандисти, наркодилъри, кръгове, занимаващи се с проституция, както и други лица или кръгове, които се възползват от тяхната уязвимост по пътя им към Европа и след като стигнат до Европа;

Й.	като има предвид, че секторът на туризма с цел секс засяга значителен брой деца, особено момичета, но също и значителен процент момчета;

К.	като има предвид, че за да отговарят на Хартата на основните права на ЕС, мерките, предприети съгласно съображение 47 от Директива 2011/93/ЕС относно блокирането и премахването на уебсайтове онлайн, трябва да са в съответствие с предпазните механизми, указани в член 25 от Директивата;

Л.	като има предвид, че в резултат на систематичен преглед и метаанализ на информацията е установено, че вероятността децата с увреждания да бъдат подложени на физическо или сексуално насилие е около три пъти по-голяма в сравнение с тази при децата без увреждания;

М.	като има предвид, че използването на термина „детска порнография“ не е уместно, за да се определят престъпленията, посочени в член 5 и член 2, буква в) от Директива 2011/93/ЕС, и може да бъде пагубно за децата жертви;

Основни изводи и препоръки

категорично осъжда всички форми на сексуално насилие или сексуална експлоатация на деца, както и насилствената и непристойна виктимизация на деца на всички нива; приветства приемането от Съвета на Европа на неговата Стратегия за правата на детето (2016—2021 г.); призовава всички институции на ЕС и държавите членки да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на всякакви форми на физическо и психическо насилие, включително физическо и сексуално насилие и сексуална експлоатация, и за закрила на децата от тях; призовава всички институции на ЕС и държавите членки да предприемат единни ефективни действия за изкореняване на сексуалното насилие и сексуалната експлоатация и по-общо на всички сексуални престъпления срещу деца; призовава институциите на ЕС и държавите членки изрично да разглеждат защитата на децата като приоритет при планирането и изпълнението на политики, които биха могли да им окажат отрицателно въздействие;

счита, че Директива 2011/93/ЕС представлява солидна и всеобхватна правна рамка за борба със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца; изразява съжаление относно факта, че държавите членки са срещнали значителни предизвикателства при транспонирането и прилагането на Директивата, по-специално по отношение на разпоредбите относно предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, както и относно защитата и помощта за жертвите, и че пълният потенциал на Директивата все още не е използван; настоятелно призовава държавите членки да увеличат усилията си, за да я транспонират изцяло и правилно; призовава държавите членки да гарантират, че транспонирането на законодателството се характеризира с ефективно прилагане, така че да се гарантира защитата и помощта на децата жертви и нулева толерантност към сексуалното насилие над деца;

изразява съжаление, че Комисията не можа да представи своите доклади за изпълнението в рамките на крайния срок, определен в член 28 от Директива 2011/93/ЕС, и че в представените от Комисията два доклада за оценката е отразено единствено транспонирането в националното право на държавите членки, а не се съдържа пълна оценка на спазването на Директивата; изисква от държавите членки да сътрудничат и да изпращат на Комисията цялата относима информация относно изпълнението на директивата, включително статистически данни;

подчертава, че терминът „материали, показващи сексуално насилие над деца“, е по-подходящ от „детска порнография“ по отношение на такива престъпления срещу деца; призовава Комисията и държавите членки да приемат използването на понятието „материали, показващи сексуално насилие над деца“, а не „детска порнография“; подчертава обаче, че новата терминология не трябва по никакъв начин да бъде ограничаваща по отношение на престъпленията, изброени като „детска порнография“ в член 5 от Директива 2011/93/ЕС във връзка с член 2, буква в);

изразява съжаление, че в доклада на Комисията за изпълнението не се споменава дали е оценена ефективността на системата INHOPE по отношение на прехвърлянето на доклади към партньори в трети държави;

изразява съжаление, че Комисията не е събрала данни относно използваните видове блокиране; изразява съжаление, че не са публикувани данни относно броя на уебсайтовете в списъците за блокиране във всяка от държавите; изразява съжаление, че липсва оценка на използването на методи за сигурност като например криптиране, с които да се гарантира, че списъците за блокиране не стават публично достояние и не пораждат сериозен обратен ефект; приветства факта, че, след като насърчи задължителното блокиране през 2011 г., Комисията категорично се отказа от тази позиция;

Материални наказателноправни разпоредби (членове 3, 4 и 5 от Директивата)

отбелязва факта, че материалните наказателноправни разпоредби в Директива 2011/93/ЕС бяха транспонирани от държавите членки; въпреки това изразява загриженост, че някои държави членки не са транспонирали изцяло разпоредбите относно престъпленията, свързани със сексуална експлоатация (член 4), престъпленията, свързани със сексуално насилие, когато е извършена злоупотреба с установени отношения на доверие, власт или влияние върху детето (член 3, параграф 5, точка i) или е извършена злоупотреба с особено уязвимо положение на детето (член 3, параграф 5, точка ii), и относно отговорността на юридическите лица (член 12);

счита по-специално, че държавите членки следва да полагат всички възможни усилия за борба с безнаказаността на извършителите на сексуално насилие над деца, както и на лицата или юридическите лица, които са замесени в подпомагане, съдействане или подстрекаване на каквито и да било престъпления, свързани със сексуална експлоатация и сексуално насилие на деца; счита, че е от изключително значение държавите членки да гарантират, че и физическите, и юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, което е член на юридическото лице, е позволило или улеснило извършването на престъпления;

изразява особена загриженост във връзка със заплахите и рисковете, които крие измерението на онлайн средата за децата, по-специално що се отнася до набирането на деца онлайн, както и онлайн сприятеляването с цел сексуална злоупотреба и други форми на склоняване; счита, че следователно трябва да бъдат намерени начини за откриване, докладване и разследване на тези опасни практики; подчертава необходимостта от увеличаване на равнището на защита на децата в онлайн средата и от същевременно лансиране на програми за повишаване на осведомеността и информиране по отношение на опасностите, съществуващи онлайн;

10.

припомня на Комисията, че ограниченията върху онлайн съдържанието следва да се основават на закона, да са ясно определени, пропорционални, легитимни и преследващи ясна цел;

11.

изразява загриженост относно нарасналото излъчване в реално време на сексуално насилие над деца, като извършителите проявяват висока степен на умения и иновативност в употребата на напреднали технологии; счита, че поради това всички държави членки следва да се стремят към разработване на иновативни технически приложения за откриване и блокиране на достъпа до такова съдържание, като същевременно ограничават плащанията за такъв вид услуги;

12.

подчертава необходимостта от борба с новите форми на престъпност в онлайн среда, като например „порнографията с цел отмъщение“ и изнудване за получаване на секс, които засягат много младежи, и особено момичетата в юношеска възраст; призовава правоприлагащите органи и съдебната власт на държавите членки да приемат конкретни мерки за борба с тази нова форма на престъпност и приканва интернет индустрията, горещите линии, НПО и всички съответни органи да поемат своята споделена отговорност, като се стремят да предоставят решения за справяне с тези престъпления, включително за по-добро използване на съществуващите технологии и за развитие на нови технологии, за да се улесни установяването на самоличността на лицата, извършващи престъпления онлайн;

13.

отново заявява правото на всяко лице да решава каква да бъде съдбата на неговите лични данни, и по-специално изключителното право да контролира използването, разкриването на лична информация, както и правото да бъде забравено, дефинирано като възможността за бързо премахване на съдържание, което би могло да навреди на личното достойнство на лицето;

14.

подчертава необходимостта държавите членки, които все още не са направили това, в допълнение към онлайн сприятеляването с цел сексуална злоупотреба (online grooming), да криминализират и киберпреследването или примамването на деца онлайн; припомня, че киберпреследването представлява общуване онлайн на възрастен човек с дете или с лице, за което той смята, че е непълнолетно, с цел извършване по-късно на престъпление срещу него;

15.

изразява съжаление, че не са предоставени никакви статистически данни относно използването на наказателното производство за отнемане на оборудване в подобни случаи;

Разследване и наказателно преследване

16.

отбелязва, че няколко държави членки не са транспонирали изискването за наказателно преследване за престъпления в рамките на достатъчно дълъг период от време, след като жертвата достигне пълнолетие; ето защо насърчава държавите членки да гарантират, че законоустановените давностни срокове за съобщаване и преследване на тези престъпления са достатъчно дълги, и най-малкото тези срокове да текат от навършването на пълнолетие от детето жертва, за да се гарантира възможността за наказателно преследване на престъпленията;

17.

откроява значението на прилагането на член 17, за да се гарантира, че държавите членки имат юрисдикция по отношение на престъпления, извършени чрез информационни и съобщителни технологии, достъпът до които е осъществен от тяхна територия, независимо дали съответната технология е базирана на тяхна територия; подчертава необходимостта от разработване на конкретни елементи за общ подход на ЕС по отношение на юрисдикцията в киберпространството, както е посочено по време на неформалното заседание на министрите на правосъдието и вътрешните работи на 26 януари 2016 г.;

18.

изразява съжаление, че що се отнася до извънтериториалната компетентност, не всички изброени в Директива 2011/93/ЕС престъпления са обхванати от националните законодателства на държавите членки; изразява съжаление, че някои държави членки гарантират, че престъпленията, свързани със сексуално насилие и извършени извън пределите на държавата, ще бъдат наказателно преследвани без наличие на жалба от страна на жертвата; призовава държавите членки да се справят ефективно с тези недостатъци;

19.

призовава всички държави членки да заделят достатъчно финансови и човешки ресурси за правоприлагащите органи и съдебната система с цел борба срещу сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, включително за специално обучение за служителите на полицията и разследващите органи; приканва Комисията и държавите членки да увеличат ресурсите, заделени за идентифициране на жертвите, и настоятелно призовава деветте държави членки, които все още не са транспонирали член 15, параграф 4 от Директива 2011/93/ЕС относно идентифицирането на жертвите, да направят това в най-кратък срок и да прилагат тази разпоредба чрез създаването на специализирани екипи за разследване, обезпечени с подходящи инструменти и ресурси;

20.

изразява съжаление, че все още липсват точна статистика и данни за броя на извършените престъпления специално в областта на сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца поради високия процент на нерегистрирани случаи, новостта на този вид престъпления и разликите в определенията и методологиите, които се използват в различните държави членки;

21.

подчертава, че някои от главните предизвикателства пред правоприлагащите и съдебните органи при разследването и наказателното преследване на престъпленията, свързани със сексуалното насилие над деца в онлайн среда, произтичат по-специално от трансграничното измерение на разследванията и от зависимостта от електронни доказателства; отбелязва по-специално, че е необходимо да се модернизират цифровите техники за разследване, за да се върви в крак с бързите темпове на технологичното развитие;

22.

призовава държавите членки да засилят сътрудничеството между техните правоприлагащи органи, включително чрез засилено използване на съвместни екипи за разследване; настоятелно призовава органите да признаят, че да се разчита прекомерно на горещите линии и на сектора е подход, който може да има обратен ефект и по този начин борбата срещу материалите, показващи сексуално насилие над деца, просто да се възлага на външни изпълнители;

23.

призовава държавите членки да приложат разпоредбите на Директива 2011/93/ЕС по съответстващ на бъдещето начин; настоятелно призовава сектора и доставчиците на интернет услуги да прилагат съвременни технологии и да инвестират в иновативни решения за увеличаване на възможностите за идентифициране и наказателно преследване на извършителите на престъпления, с цел разбиване на престъпните мрежи онлайн, както и за защита на жертвите;

24.

изразява загриженост относно използването на технологии за предаване на мрежови адреси с преносен клас (NAT CGN) от страна на доставчиците на интернет услуги, позволяващи едновременното споделяне на един IP адрес между множество ползватели, като по този начин се застрашава сигурността и възможността за индивидуализиране на отговорността в онлайн среда; призовава държавите членки да насърчават доставчиците на интернет услуги и мрежовите оператори да предприемат необходимите мерки за ограничаване на броя на ползвателите на един IP адрес, постепенно да прекратят използването на технологии CGN и да осъществят необходимите инвестиции за неотложно въвеждане на следващото поколение интернет протокол адреси (версия 6 — IPv6);

25.

призовава държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество помежду си, както и да използват в пълна степен съществуващите инструменти на ЕС за сътрудничество, предоставени по линия на Европол, по-специално в рамките на Проекта за анализ „Twins“ и Европейския център за борба с киберпрестъпността, и на Евроюст, с цел да се гарантира успешно разследване и наказателно преследване на извършителите на престъпления и евентуалните съучастници; подчертава, че Европол и Евроюст следва да разполагат с подходящи ресурси, за да изпълняват своята задача в това отношение, и насърчава държавите членки да споделят най-добри практики;

26.

призовава държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество помежду си с цел борба с трафика и незаконното прекарване през граница на деца мигранти, които са особено уязвими на насилие, трафик и сексуална експлоатация, по-специално момичетата, но също и момчетата; призовава за засилено сътрудничество и бърз обмен на информация между органите за издирване на изчезнали деца и за оперативната съвместимост на базите данни; призовава държавите членки да възприемат цялостен подход, включващ всички засегнати участници, и да засилят сътрудничеството с правоприлагащите органи, социалните служби и гражданското общество; признава важната роля на гражданското общество в откриването на уязвими деца, предвид липсата на доверие, която децата мигранти демонстрират по отношение на правоприлагащите органи;

27.

насърчава държавите членки да увеличат своите усилия за борба с туризма с цел секс с деца и за наказателно преследване на извършителите и съучастниците, като вземат предвид отговорността на всички участници;

28.

счита, че държавите членки следва да бъдат насърчени да разработят специализирана международна мрежа за борба с туризма с цел секс, паралелно с прилагане на правителствени политики като например въвеждане на програми за финансиране, целящи подпомагането на семейства и деца, които живеят в опасни зони;

Превенция (членове 22, 23 и 24 от Директивата)

29.

призовава държавите членки да въведат ефективни програми за превенция и за намеса, включително програми за редовно обучение за всички държавни служители, образователния персонал, асоциации на родителите и заинтересованите страни, които са в контакт с деца, за по-добра оценка на риска от извършването на престъпления;

30.

настоятелно призовава държавите членки да приложат подходящи мерки, например повишаване на осведомеността на обществото, кампании за превенция, обучение и специални образователни програми за органите, родителите, учителите, децата, малолетните и непълнолетните лица — в сътрудничество с асоциациите на родителите, които играят активна роля в областта на защитата на децата, малолетните и непълнолетни лица, както и със съответните организации на гражданското общество — с цел популяризиране на медийната грамотност, сигурността в онлайн среда и значението на семейните ценности (например взаимна отговорност, уважение и грижи), човешкото достойнство, самоуважението, недопускането на насилие, и като цяло правата на децата да бъдат закриляни от всички форми на сексуално насилие и сексуална експлоатация;

31.

призовава институциите на ЕС и държавите членки за въвеждане на многоетапна система за закрила на детето, основана на висшите интереси на детето и на пълно зачитане на неговите основни права, с цел да се изпрати ясно послание, че всякакви форми на физическо, сексуално и емоционално насилие над деца са неприемливи и се наказват от закона;

32.

насърчава държавите членки да обменят най-добри практики по отношение на образователни материали и програми за обучение на всички участващи субекти, като учители, родители, образователен персонал и правоприлагащи органи, за да се повиши осведомеността относно онлайн сприятеляването с цел сексуална злоупотреба и други рискове за безопасността на децата в онлайн среда; насърчава държавите членки да въведат амбициозни учебни програми, ориентирани както към родителите, така и към младежта, с цел засилване на позицията им, като бъдат осведомени относно опасностите, свързани с интернет, и насърчавани да съобщават за деяния, на които са станали свидетели или жертви, по-специално чрез специално създадените за децата горещи телефонни линии; счита, че е много важно на родителите да бъдат дадени насоки за оценка на рисковете, пред които може да се изправят техните деца, както и за откриване на ранни признаци за потенциално сексуално насилие в онлайн среда; призовава доставчиците на услуги да активизират усилията си за повишаване на осведомеността за рисковете, характерни за онлайн средата, особено сред децата, чрез разработването на интерактивни инструменти и информационни материали;

33.

настоятелно призовава държавите членки да включат в законодателствата си задължителни цялостни проверки за криминална проявеност на лица, които кандидатстват за или са доброволци в дейности или на работни места, свързани с достъп до деца или с надзор над тях, както и систематично да обменят информация за лица, които представляват риск за деца;

34.

призовава държавите членки да обменят информация относно извършителите на сексуални престъпления срещу деца, за да се предотврати незабелязаното придвижване на такива лица от една държава членка в друга с цел работа или доброволческа дейност във връзка с деца или в детски заведения; призовава държавите членки да засилят обмена на информация относно постановените присъди и лишаването от право на упражняване на професията и да подобрят систематичното и съгласувано събиране на данни в национални регистри на извършителите на престъпления; настоятелно призовава държавите членки да изпълнят своите задължения по член 22 от Директива 2011/93/ЕС и да предоставят ефективни и разгледани от академична гледна точка програми за въздействие и мерки по отношение на лица, които се опасяват, че биха могли да извършат сексуално насилие над деца и други престъпления, посочени в членове 3–7 от Директивата;

35.

отбелязва, че някои държави членки са разработили целенасочени оперативни системи и са развили капацитет в областта на криминалистиката, чиято цел е да се разследва сексуалното насилие над деца; отбелязва обаче, че повечето държави членки не разполагат със специализирани разследващи служби, нито с финансови средства, за да придобият криминалистични материали, като например специален софтуер, даващ възможност за извършването на разследвания в онлайн среда; поради това препоръчва ЕС да предостави подкрепа за такива служби чрез осигуряване на съответните средства, когато е необходимо;

36.

отбелязва факта, че за повечето случаи на сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца не се съобщава на правоприлагащите органи; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за подобряване и насърчаване на съобщаването от страна на децата за насилие, както и да разгледат възможността за създаване на механизми за систематично пряко съобщаване;

37.

призовава държавите членки да развият или да подобрят линиите за помощ за деца, които осигуряват помощ и подкрепа за деца жертви на сексуално насилие или сексуална експлоатация, и които отговарят на основното право на децата да бъдат изслушани; изисква от държавите членки да гарантират денонощен достъп до тези линии за помощ, тяхната достъпност посредством различни видове комуникационни средства, тяхната поверителност и безплатно предоставяне на децата, и също така по отношение на линиите за помощ — тяхното ясно позициониране в рамките на националните системи за закрила на детето, както и да осигурят гарантиране на структурно и дългосрочно финансиране на тези линии за помощ;

Помощ и подкрепа за жертвите (членове 18, 19 и 20 от Директивата)

38.

призовава държавите членки да приложат изцяло Директива 2012/29/ЕС относно правата на жертвите на престъпления, да приемат конкретни мерки за закрила на децата жертви и да обменят най-добри практики, за да гарантират, че децата получават подходяща помощ и подкрепа по време на цялото наказателно производство и след него;

39.

приветства най-добрите практики за закрила на децата, приети в някои държави членки, като например Barnhuset в Швеция; призовава държавите членки да се съсредоточат върху осигуряването на правна помощ, психологическа подкрепа и помощ, и да предотвратяват вторичната виктимизация на децата; насърчава държавите членки да организират кампании за повишаване на осведомеността както на регионално, така и национално равнище, с цел популяризиране на подкрепата за децата жертви и за насърчаване на културни промени в общественото мнение с цел избягване на възприети нагласи за обвиняване на жертвата, които могат да доведат до допълнителна травма за децата жертви на насилие;

Премахване и блокиране на уебсайтове (член 25)

40.

приветства факта, че държавите членки са въвели законодателство и административни мерки за премахването на уебсайтове, които са хоствани на тяхна територия, съдържащи материал, показващ сексуално насилие над деца; призовава държавите членки да приложат изцяло член 25 на Директива 2011/93/ЕС и да дадат приоритет на бързото премахване при източника на материали, показващи сексуално насилие над деца, и с прилагане на съответните предпазни механизми; изразява съжаление поради факта, че едва половината от държавите членки са включили в своите законодателства разпоредби, които позволяват да се блокира достъпът на ползвателите до такива уебсайтове в рамките на тяхната територия; припомня, че в борбата срещу разпространението на материали, показващи сексуално насилие над деца, мерките за премахване по принцип са по-ефективни от блокирането, тъй като последното не заличава съдържанието;

41.

изразява съжаление и загриженост поради това, че макар Комисията да посочва, че някои държави членки не разполагат с работещи процедури за уведомление и изтегляне („notice and take down“) 16 години след влизането в сила на Директива 2000/31/ЕО (Директивата за електронната търговия), тя обаче не указва, че ще бъдат предприети каквито и да било мерки, с които от тези държави членки да бъде изискано да спазят законодателството на ЕС;

42.

призовава Комисията да положи допълнителни усилия за събиране на необходимата информация, за да се установи какви процедури се използват в държавите членки, в които не са налице функциониращи процедури за уведомление и изтегляне на сайтове и не са въведени наказателноправни санкции, както и да инициира процедури за неизпълнение на задължение срещу държави членки, за които бъде установено, че не спазват задълженията в тази област, предвидени в Директива 2000/31/ЕО;

43.

изразява съжаление поради факта, че Комисията не е направила оценка на сигурността на списъците за блокиране, на използваните технологии за блокиране в държавите, които са приложили мерките, на изпълнението на мерките за сигурност, като например криптирането, за целите на съхранението и комуникирането на списъците за блокиране, нито е направила съдържателен анализ на ефективността на тази мярка;

44.

отбелязва, че Директива 2011/93/ЕС не изисква задължително блокиране; признава, че блокирането не е нито единствена, нито надеждна технология; препоръчва премахване при източника на материалите, показващи насилие над деца, експлоатация на деца и сексуално насилие над деца, в контекста на ефективни действия на съдебните и правоприлагащите органи;

45.

настоятелно призовава държавите членки в сътрудничество с интернет сектора да ускорят процедурите за уведомление и изтегляне, които продължават да бъдат твърде бавни, и да установят партньорства с онлайн сектора, с Европол и с Евроюст, с цел предпазване на мрежите и системите от хакерски намеси, както и от злоупотреби с цел разпространяване на материали, показващи сексуално насилие над деца;

46.

призовава държавите членки в случаите, когато съдържанието се предоставя от места в трети държави, да засилят своето сътрудничество със съответните трети държави и с Интерпол, за да се гарантира бързото премахване на такова съдържание;

47.

препоръчва съответните органи редовно да актуализират черните списъци на уебсайтове, съдържащи материали, показващи сексуално насилие над деца, и да ги предават на доставчиците на интернет услуги, за да се избегне например прекомерно блокиране и за да се гарантира пропорционалност; препоръчва държавите членки да споделят тези черни списъци на уебсайтове помежду си, с Европол и неговия Европейски център за борба с киберпрестъпността, и с Интерпол; счита във връзка с това, че, наред с друго, би могла да се приложи наскоро разработената технология за хеширане („раздробяване“), която автоматично открива и разпознава образи; подчертава, че преди прилагането им технологиите следва да бъдат щателно проверени с оглед премахването или най-малко свеждането до минимум на възможността от хакерски намеси, злоупотреби или обратен ефект;

48.

насърчава мрежата INHOPE да работи със своите членове за създаване на сигурен анонимен механизъм за подаване на сигнали за мрежите Deep Web, като например мрежите Dark Net, открити в мрежата TOR, която осигурява същата висока степен на анонимност като тази, предоставяна от организации на пресата за лицата, сигнализиращи за нередности, с цел да се даде възможност на ползвателите на тези мрежи да подават информация или да съобщават за материали, показващи сексуално насилие над деца;

49.

настоятелно призовава държавите членки да въведат задължение за доставчиците на интернет услуги да съобщават по своя инициатива на правоприлагащите органи и на националните горещи линии за материали, показващи сексуално насилие над деца, които са открили в своята инфраструктура; призовава Комисията да продължи да предоставя финансиране в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за осигуряване на подходящи ресурси за горещите линии, за да изпълнят своя мандат за справяне с незаконното съдържание онлайн;

50.

признава активната и подпомагаща роля в борбата с материали, показващи сексуално насилие над деца в интернет, която имат организациите на гражданското общество, като Мрежата от горещи линии INHOPE, включително Фондацията за наблюдение на интернет (Internet Watch Foundation) в Обединеното кралство; настоятелно призовава Комисията в сътрудничество с INHOPE да открие и приложи най-добри практики, особено по отношение на докладването на статистически данни и ефективното взаимодействие с правоприлагащите органи; настоятелно призовава държавите членки, които все още не са направили това, да създадат подобни горещи линии, и счита, че следва да им бъде позволено да търсят по своя инициатива онлайн материали, показващи сексуално насилие над деца;

51.

настоятелно призовава държавите членки, които все още не са направили това, да въведат незабавно безопасни и чувствителни по отношение на децата механизми за съобщаване и съветване, като например телефонни или интернет горещи линии с имейл адреси, или приложения за таблет или смартфон, на които ползвателите на интернет да могат да съобщават — дори анонимно — за материали, показващи сексуално насилие над деца, открити от тях в онлайн среда, и които да са в състояние бързо да извършат оценка на докладваното съдържание с оглед на прилагането на бързи процедури за уведомление и изтегляне на уебсайтове и за премахване на съдържание, хоствано извън тяхната територия; призовава за ясно признаване и укрепване на тези горещи линии и насърчава държавите членки да осигурят подходящи ресурси за тях, включително подходящ бюджет и обучени специалисти с експертен опит; счита, че на тези горещи линии следва да е разрешено да издирват по своя инициатива онлайн материали, показващи сексуално насилие над деца, наред с получаването на сигнали от граждани;

52.

подчертава необходимостта от насърчаване и подкрепа за програмите на ЕС за информираност, с което да се дава възможност на гражданите да уведомяват органите относно незаконно или вредящо на децата онлайн съдържание;

53.

призовава Комисията да продължи редовно да информира Парламента за актуалното състояние във връзка със спазването на Директивата от страна на държавите членки, като представя разбити и сравними данни относно постиганите от държавите членки резултати в областта на предотвратяването на и борбата със сексуалното насилие над деца и сексуалната експлоатация на деца в офлайн и онлайн среда; призовава Комисията да представи по-подробен доклад относно изпълнението на Директивата, който следва да включва допълнителна информация и статистически данни за изтегляне и блокиране на уебсайтове, съдържащи материали, показващи сексуално насилие над деца, статистически данни относно скоростта на премахването на незаконно съдържание след период от 72 часа и на последващите действия на правоприлагащите органи по докладваните правонарушения, относно забавяния при изтеглянето на сайтове поради необходимостта да се избегне вмешателство в текущи разследвания, информация относно използването на съхраняваните данни от страна на съдебните и правоприлагащите органи, както и относно действията, предприети от горещи линии след информирането на правоприлагащите органи, за осъществяване на връзка с доставчиците на хостинг услуги; възлага на съответната си комисия да проведе изслушване относно актуалното състояние във връзка с изпълнението и евентуално да разгледа приемането на допълнителен доклад за последващите действия във връзка с изпълнението на Директивата;

o o

54.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.

(2) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.

(3) ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 57.

(4) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 109.

(5) Изследванията показват, че момчетата могат да се чувстват особено възпрепятствани да разкриват информация относно сексуално насилие, включително поради причини, свързани с обществените нагласи спрямо мъжете. Вж. например проучването на Отдела за последваща оценка на въздействието на Генералната дирекция за парламентарни изследвания, PE 598.614, стр. 16 и Schaefer, G.A., Mundt, I.A., Ahlers, C.J., and Bahls, C, ‘Child sexual abuse and psychological impairment in victims: results of an online study initiated by victims’ (Сексуално насилие над деца и психични увреждания при жертвите: резултати от онлайн проучване, инициирано от жертви), Journal of Child Sex Abuse, Vol. 21, No 3, 2012, стр. 343—360.