—

като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2016)0109),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“),

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, алинея втора от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 8, член 19, член 157, член 216 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от него,

—

като взе предвид членове 21, 23, 24, 25 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

—

като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на Организацията на Обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанците и принципа на неотблъскване, както и Конвенцията на Обединените нации за правата на детето,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която ЕС е страна, включително заключителните наблюдения от 2015 г. на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН) до ЕС, в които Съюзът се призовава да се присъедини към Конвенцията от Истанбул като начин да защити от насилие жените и момичетата с увреждания,

—

като взе предвид своя доклад относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, в която ЕС се призовава да стане страна по Конвенцията от Истанбул като по-нататъшна стъпка в борбата срещу насилието срещу жени и момичета с увреждания,

—

като взе предвид Общия коментар, приет на 26 август 2016 г. от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно член 6 („Жени и момичета с увреждания“) от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените (2), своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени (3) и своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН: изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени (5), и оценката на европейската добавена стойност,

—

като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2016 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (6),

—

като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета на Европейския съюз през март 2011 г.,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно еманципирането на момичетата в ЕС посредством образованието (7),

—

като взе предвид декларацията от 7 декември 2015 г. относно равенството между половете на председателстващата ЕС тройка — Нидерландия, Словакия и Малта,

—

като взе предвид Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (8),

—

като взе предвид Директива 2011/99/ЕС от 13 декември 2011 година относно европейската заповед за защита (9) и Регламент (ЕС) № 606/2013 от 12 юни 2013 година относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (10),

—

като взе предвид Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (11) и Директива 2011/93/ЕС от 13 декември 2011 година относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (12),

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, Директива 2004/113/ЕО относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, в които се дава определение и се осъждат тормозът и сексуалният тормоз,

—

като взе предвид пътната карта на Комисията относно възможно присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, публикувана през октомври 2015 г.,

—

като взе предвид Третия тримесечен доклад за дейността на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от 16 ноември 2016 г., във връзка с определението на основаното на пола насилие в Конвенцията от Истанбул,

—

като взе предвид съвместното изявление на Председателството, Европейската комисия и Европейския парламент с призив за бързото присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул за борба с насилието срещу жените, прието на 3 февруари 2017 г. в Малта,

—

като взе предвид резолюцията си от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014—2015 г. (13) и резолюцията си от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г. (14),

—

като взе предвид проучването от 2016 г. на Тематичния отдел на Европейския парламент по граждански права и конституционни въпроси, озаглавено „Knowledge and Know-How: The Role of Self-Defence in the Prevention of Violence against Women“ („Знания и ноу-хау: ролята на самозащитата за предотвратяването на насилието срещу жени“), по-специално във връзка с приноса на обучението в самозащита за прилагането на член 12 от Конвенцията от Истанбул,

—

като взе предвид член 99, параграф 5 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид съвместните разисквания на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 55 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид междинния доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по правни въпроси (A8-0266/2017),

A.

като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недопускане на дискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата на основните права, и следва да се зачита напълно, да се насърчава и прилага в законодателството, на практика, в съдебната практика и в ежедневието; като има предвид, че съгласно Индекса за равенството между половете нито една държава от ЕС все още не е постигнала пълно равенство между жените и мъжете; като има предвид, че насилието, основано на пола, е едновременно причина и следствие от неравенството между жените и мъжете;

Б.

като има предвид, че в ЕС продължават да съществуват съвременни форми на робство и трафик на хора, които засягат основно жени;

В.

като има предвид, че държавите членки трябва да признаят, че след като е извършено насилие, обществото не е изпълнило първото си и най-важно задължение за защита, и единственото средство, което остава, са мерки за реагиране като например обезщетение на жертвите и преследване на нарушителите;

Г.

като има предвид, че ЕС трябва да предприеме всички необходими мерки в сътрудничество с неговите държави членки, за да насърчи и защити правото на всички жени и момичета да живеят без насилие, физическо или психологическо, в публичната и частната сфера;

Д.

като има предвид, че насилието, основано на пола, не следва да се приема повърхностно или да се разглежда като проблем, който може да бъде отложен за разглеждане на по-късна дата, тъй като то засяга над 250 милиона жени и момичета в ЕС и има огромни последици за обществото, като увеличава страха и поляризацията и допринася за стрес и психични болести, тъй като застрашава сигурността на половината от населението; като има предвид, че Европейският институт за равенство между половете (EIGE) счита, че разходите за обществото вследствие на насилие, основано на пола, възлизат в ЕС на 226 милиарда евро годишно;

Е.

като има предвид, че насилието срещу жените (15) и насилието, основано на пола, както физическо, така и психологическо, са широко разпространени в рамките на ЕС и трябва да бъдат разглеждани като крайна форма на дискриминация и нарушаване на правата на човека, които засягат жените във всички слоеве на обществото, независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение или държавата на произход или пребиваване, и представляват съществена пречка пред равенството между жените и мъжете, също така икономически и политически; като има предвид, че са необходими допълнителни мерки за насърчаване на жени, които са били жертва на насилие, да докладват своите преживявания и да потърсят помощ, и за гарантиране, че те получават подходяща подкрепа в съответствие с техните потребности, информирани са за своите права и имат достъп до правосъдие, така че извършителите да бъдат преследвани;

Ж.

като има предвид, че докладът, публикуван през март 2014 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените: проучване в рамките на ЕС“, показва, че една трета от всички жени в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж през живота си като възрасни, 20 % са преживели онлайн тормоз, една на всеки двадесет жени е била изнасилена, а повече от една на всеки десет е станала жертва на сексуално насилие, включващо употреба на сила;

З.

като има предвид, че една на всеки десет жени е била подложена на сексуален тормоз или тормоз с използване на нови технологии, докато 75 % от жените във висшите ръководни длъжности е трябвало да издържат на сексуален тормоз; като има предвид, че това показва, че нито една жена или момиче, независимо от възраст и положение в живота, е защитена от насилие, основано на пола;

И.

като има предвид, че трябва да се предприемат мерки за справяне с нововъзникващото явление онлайн насилие, основано на пола, включително оскърбително отношение, тормоз и заплахи, особено на млади жени и момичета и ЛГБТИ лица;

Й.

като има предвид, че гражданите и постоянно пребиваващите лица в Съюза не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола, поради липсата на европейска стратегия, включително законодателен акт, и различните политики и законодателства в държавите членки по отношение, наред с другото, на определението на престъпленията и обхвата на законодателството, като поради тази причина те остават уязвими по отношение на такова насилие; като има предвид, че съществуват различия в рамките на ЕС по отношение на информацията, достъпа до и предоставянето на подслон, помощни услуги и права;

К.

като има предвид, че насилието срещу жените е свързано с несправедливото разпределение на властта между жените и мъжете, със сексизма и свързаните с пола стереотипи, които са довели до упражняване на контрол върху жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълноценното развитие на жените;

Л.

като има предвид, че насилието срещу жени допринася за трайното неравенство, основано на пола, като затруднява достъпа на жертвите до работа и има отрицателно въздействие върху тяхната финансова независимост и икономиката като цяло;

М.

като има предвид, че важен фактор, поради който жените не докладват за основаното на пола насилие, е поради тяхната икономическа зависимост от извършителя;

Н.

като има предвид, че крайната бедност увеличава риска от насилие и други форми на експлоатация, които възпрепятстват пълното участие на жените във всички сфери на живота и постигането на равенство между половете;

О.

като има предвид, че трябва да се положат още усилия за улесняване и насърчаване на участието на жените в политическата, икономическата и социалната сфера и да се засили присъствието им на ръководни позиции, за да се води борба с опредметяването на жените и културата на основано на пола насилие;

П.

като има предвид, че Конвенцията от Истанбул предвижда, че спазването на всички нейни разпоредби, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут;

Р.

като има предвид, че има от 1,5 до 10 пъти по-голяма вероятност жените с увреждания да бъдат подложени на основано на пола насилие и поради тяхното положение на зависимост е още по-трудно тези жени да докладват за насилието; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания не съставляват хомогенна група, а по-скоро група, която включва жени с различен статут и в различни ситуации и жени с различни видове увреждания, като физически, психологически, интелектуални или сетивни състояния, които могат да бъдат или да не бъдат придружени от функционални ограничения; като има предвид, че КПХУ на ООН изисква от държавите — страни по конвенцията, да предприемат мерки за гарантиране на пълноценното и равноправно упражняване от жените на всички права на човека и основни свободи;

С.

като има предвид, че някои групи жени, като например жените мигранти, жените бежанци и кандидати за убежище, жените и момичетата с увреждания, жените ЛБТИ и жените от ромски произход, са застрашени от множествена дискриминация, поради което са още по-уязвими към насилие, поради мотиви, подхранвани от сексизъм, заедно с расизъм, ксенофобия, хомофобия, трансфобия или интерсексфобия, както и дискриминация, основана на възраст, увреждане, етнически произход или религия; като има предвид, че жените в Европа са подложени на междусекторни и многостранни видове дискриминация, която възпрепятства достъпа им до правосъдие, подкрепа и служби за защита, като им пречи да се ползват от основните си права; като има предвид, че на жените следва да бъдат предоставени служби за подкрепа от специалисти в изпълнение на мерките за осигуряване на защита;

Т.

като има предвид, че насилието срещу жените, включително домашното насилие, прекалено често се счита за личен проблем и твърде лесно се толерира; като има предвид, че то всъщност съставлява системно нарушение на основните права и сериозно престъпление, което трябва да се санкционира като такова; като има предвид, че трябва да се сложи край на безнаказаността, като се гарантира, че извършителите се преследват и че жените и момичетата, преживели насилие, получават подкрепа и признаване от съдебната система, за да се прекъсне порочният кръг на мълчание и самота за жени и момичета, които са били жертви на насилие, независимо от техния географски произход или социална класа;

У.

като има предвид, че между държавите членки съществуват значителни културни различия по отношение на вероятността жените да докладват за изнасилване или сексуално насилие и че официалната статистика отразява повече тази тенденция, отколкото фактическия брой на изнасилванията или сексуалните посегателства, извършени в дадена държава;

Ф.

като има предвид, че в повечето случаи на убийства на жени извършителите са техните съпрузи, бивши съпрузи, партньори или бивши партньори, които не приемат края на брака или връзката;

Х.

като има предвид, че извършителят на насилие, основано на пола, често е лице, което е вече познато на жертвата и много пъти жертвата е в положение на зависимост, което увеличава страха ѝ да докладва за насилието;

Ц.

като има предвид, че стереотипите, свързани с пола, и сексизмът, включително сексистките изказвания, изразяващи омраза, които се наблюдават в цял свят, офлайн и онлайн, и в обществения и в личния живот, са една от първопричините за всички форми на насилие срещу жени;

Ч.

като има предвид, че излагането на физическо, сексуално или психологическо насилие и малтретиране оказва сериозно въздействие върху жертвите, което може да причини физическо, сексуално, емоционално или психическо страдание или икономически щети; като има предвид, че това въздействие се усеща от семейства и роднини и от обществото като цяло; като има предвид, че не е необходимо децата да бъдат пряко обект на насилието, за да се считат за жертви, тъй като превръщането им в свидетели на домашно насилие също е травматизиращо;

Ш.

като има предвид, че в член 3 от Конвенцията от Истанбул се дава ясно определение на „насилие над жените, основано на пола“ като „насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените“, а освен това „пол“ се определя като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество счита за подходящи за жените и за мъжете“;

Щ.

като има предвид, че за да се намали предполагаемият брой недокладвани случаи, държавите членки трябва да разполагат с достатъчно институции, за да се чувстват жените в безопасност и да могат да докладват за основаното на пола насилие;

AA.

като има предвид, че само комбинация от политики, съчетаваща законодателни и незаконодателни мерки, като например правни, съдебни, инфраструктурни, културни, образователни, социални и здравни дейности, както и мерки за улесняване на достъпа на жертвите до жилищно настаняване и работа, включително предоставяне на подслон за жертвите, както и равнопоставено участие на жените във всички области на обществото, може значително да намали насилието срещу жените и насилието, основано на пола, и последствията от него; като има предвид, че гражданското общество, и по-специално организациите на жените, имат много важен принос за предотвратяването и борбата с всички форми на насилие и тяхната дейност следва да бъде призната, насърчавана и подкрепяна, за да могат да я извършват по възможно най-добрия начин;

AБ.

като има предвид, че образованието и обучението на момичетата и жените е важна европейска ценност, основно право на човека и съществен елемент на овластяването на момичетата и жените на социално, културно и професионално равнище, както и на пълното упражняване на всички други социални, икономически, културни и политически права и в следствие на това на превенцията на насилието срещу жени и момичета;

АВ.

като има предвид, че само държавите са в състояние да предоставят безплатно и задължително и всеобщо образование, което е необходимо условие за гарантирането на равни възможности за двата пола;

АГ.

като има предвид, че в Конвенцията от Истанбул се подчертава значението на промяна на манталитета и нагласите за прекъсване на приемствеността по отношение на основаното на пола насилие; като има предвид, че образованието на всички равнища и за хора от всички възрасти в областта на равенството между жените и мъжете, на нестереотипни роли на половете и на зачитането на личната неприкосновеност е следователно необходимо в това отношение; като има предвид, че обучението в самозащита е едно от ефективните средства за намаляване на виктимизацията и нейното отрицателно въздействие, което оспорва свързаните с пола стереотипи и овластява жените и момичетата;

AД.

като има предвид, че незабавното присъединяване на всички държави членки към Конвенцията от Истанбул ще допринесе значително за развитието на интегрирана политика и насърчаването на международното сътрудничество в областта на борбата срещу всички форми на насилие срещу жените;

AЕ.

като има предвид, че ЕС трябва да работи за подобряване на ефективността на борбата за премахване на основаното на пола насилие сред съседните му държави и по света като част от глобалното усилие за постигане на целите за устойчиво развитие и включително борбата срещу използването на сексуално насилие като средство за водене на война;

AЖ.

като има предвид, че Конвенцията от Истанбул представлява смесено споразумение, което дава възможност за присъединяване на ЕС, успоредно с присъединяването на държавите членки;

AЗ.

като има предвид, че всички държави членки са подписали Конвенцията от Истанбул, но само четиринадесет са я ратифицирали; като има предвид, че присъединяването на ЕС към Конвенцията не освобождава държавите членки от национална ратификация;

AИ.

като има предвид, че ратифицирането на Конвенцията от Истанбул изисква правилно прилагане, ефективно изпълнение и разпределяне на подходящи финансови и човешки ресурси;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.