P8_TA(2017)0246

Разходна ефективност на Седмата рамкова програма за научни изследвания

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно разходната ефективност на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2015/2318(INI))

(2018/C 331/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид дял ХIX от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (1),

—	като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—	като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (3) („Финансовият регламент“),

—	като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година, придружен от отговорите на институциите (4),

—	като взе предвид Специален доклад № 2/2013 на Сметната палата, озаглавен „Осигурила ли е Комисията ефективно изпълнение на Седмата рамкова програма за научни изследвания?“,

—	като взе предвид доклада на комисията по наука и технологии на Камарата на общините на Обединеното кралство, озаглавен: „Leaving the EU: implications and opportunities for science and research“ (Напускането на ЕС: последици и възможности за науката и научните изследвания) от 16 ноември 2016 г. (5),

—	като взе предвид своето решение от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел III — Комисия (6),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0194/2017),

A.	като има предвид, че многогодишната финансова рамка (МФР) за 2007—2013 г. приключи, но че изпълнението на Седмата рамкова програма за научни изследвания (7РП) все още продължава;

Б.	като има предвид, че проектите за научни изследвания и иновации по време на МФР 2014—2020 г. попадат в обхвата на регламента „Хоризонт 2020“;

В.	като има предвид, че доколкото му е известно, досега не е правен всеобхватен анализ на ефективността на разходите, свързани със 7РП;

Г.	като има предвид, че в идеалния случай влизането в сила на „Хоризонт 2020“ следваше да бъде предшествано от всеобхватен анализ на 7РП;

Д.	като има предвид, че процентите на грешки и последващата оценка на програмата не предлагат цялостна информация относно разходната ефективност;

Седмата рамкова програма (7РП)

подчертава факта, че за 7РП беше гласуван бюджет от общо 55 милиарда евро, което представлява приблизително 3 % от общите разходи за научни изследвания и технологично развитие (НИТР) в Европа или 25 % от конкурентното финансиране; през седемгодишния период на 7РП бяха представени над 139 000 предложения за научни изследвания, от които бяха избрани и получиха финансиране 25 000 проекта от най-високо качество; основните получатели сред общо 29 000 участващи в 7РП организации бяха, наред с останалите, университети (44 % от финансирането по линия на 7РП), организации за научни изследвания и технологии (27 %), големи частни дружества (11 %) и МСП (13 %), докато публичният сектор (3 %) и организациите на гражданското общество (2 %) представляваха по-малък дял;

е наясно, че 7РП е предназначена за бенефициенти от всички държави — членки на ЕС, асоциираните държави и държавите кандидатки, като Швейцария, Израел, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, Турция, Хърватия, бивша югославска република Македония, Сърбия, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Фарьорските острови и Молдова, както и държавите — партньорки в рамките на международното сътрудничество;

отбелязва последващата оценка на 7РП, извършена от експертна група на високо равнище (7), която определи 7РП като успешна; групата на високо равнище подчерта по-специално, че 7РП:

—	насърчи високи научни постижения на индивидуално и институционално равнище,

—	подкрепи преломни научни изследвания чрез своята новаторска програма FP7-IDEAS (7РП „Идеи“),

—	ангажира стратегически промишлеността и МСП,

—	утвърди нов начин на сътрудничество и отворена рамка за иновации,

—	заздрави европейското научноизследователско пространство, ускорявайки процеса на развитие на култура на сътрудничество и изграждайки цялостни мрежи за справяне с тематични предизвикателства,

—	допринесе за решаването на определени обществени предизвикателства чрез научноизследователска дейност, технологии и иновации посредством своята програма FP7-COOPERATION (7РП „Сътрудничество“),

—	насърчи хармонизирането на националните системи и политики за научни изследвания и иновации,

—	създаде необходимите условия за отворен пазар на труда за изследователите посредством стимулираната чрез програмата FP7-PEOPLE (7РП „Хора“) мобилност на изследователите в Европа;

—	насърчи инвестиции в европейски научноизследователски инфраструктури,

—	достигна критична маса от научни изследвания в Европа и по света;

отбелязва, че публичното допитване до заинтересованите страни в рамките на оценката на 7РП, проведено между февруари и май 2015 г., посочи следните слабости:

—	голяма административна тежест и тромави правни и финансови правила,

—	прекалено голям брой участници,

—	недостатъчен акцент върху общественото въздействие,

—	прекалено тесен обхват на темите и поканите за представяне на предложения,

—	недостатъчен акцент върху участието на промишлеността,

—	висок праг за новите участници; ниска средна успеваемост на предложените проекти и на кандидатите — съответно 19 % и 22 %;

—	слаба комуникация;

изразява загриженост, че според члена на Комисията 7РП няма да бъде напълно изпълнена и оценена преди 2020 г., което би могло да предизвика изоставане по бъдещи програми за проследяване; настоятелно призовава Комисията да публикува доклада за оценката възможно най-скоро и най-късно преди да представи научноизследователската програма за периода след „Хоризонт 2020“.

Констатациите на Европейската сметна палата („Палатата“)

подчертава със загриженост, че Палатата оценява системите за наблюдение и контрол за научноизследователските дейности и други вътрешни политики като „частично ефективни“;

призовава Комисията да информира подробно компетентната парламентарна комисия за десетте операции, които формират 77 % от грешките през 2015 г., и за предприетите корективни мерки;

отбелязва със загриженост, че при освобождаването от отговорност през последните финансови години процентът на грешки в областта на научните изследвания, развитието и иновациите винаги е бил над 5 %;

отбелязва, че през 2015 г. от общо 150-те одитирани от Палатата операции 72 (или 48 %) съдържат грешки; въз основа на 38-те грешки, остойностени от Палатата, процентът грешки се изчислява на 4,4 %; освен това в 16 случая на количествено измерими грешки Комисията, националните органи или независимите одитори са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или за да открият и коригират грешките преди одобряването на разходите. Ако цялата тази налична информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки за тази глава би бил с 0,6 процентни пункта по-нисък;

10.

изразява съжаление, че при 10 от 38-те операции, в които грешките са остойностени, Палатата отчита ниво на грешки, надхвърлящо 20 % от проверените позиции; тези 10 случая (девет по Седмата рамкова програма за научни изследвания и един по Програмата за конкурентоспособност и иновации за периода 2007—2013 г.) формират 77 % от общия изчислен процент грешки за областта „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ за 2015 г.;

11.

изразява съжаление, че повечето количествено измерими грешки, установени от Сметната палата (33 от 38) са се отнасяли до възстановяване на недопустими разходи за персонал и непреки разходи, декларирани от бенефициентите, и че почти всички грешки, установени от Сметната палата в декларациите за разходи, се дължат на факта, че бенефициентите са разтълкували погрешно сложните правила за допустимост или са изчислили неправилно допустимите си разходи, което води към очевидното заключение, че е необходимо тези правила да бъдат опростени;

12.

отчита, че Комисията е изчислила процента на остатъчни грешки (в края на програмата и след коригирането) на 3 % през 2014 г. (2,88 % през 2015 г.);

13.

припомня становището си при освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2012 г. и 2014 г.: „остава убеден, че Комисията трябва да продължи да се стреми към постигане на приемлив баланс между привлекателността на програмите за участниците и основателната необходимост от отчетност и финансов контрол; във връзка с това припомня заявлението на генералния директор през 2012 г., че процедура, която при всички обстоятелства се стреми към постигането на процент остатъчни грешки от 2 %, не е жизнеспособна“;

14.

изразява съжаление, че основните източници на грешки са били неправилно изчислени разходи за персонала и недопустими преки и непреки разходи;

15.

посочва констатациите на Палатата в Специален доклад № 2/2013, в който Палатата стига до заключението, че процедурите на Комисията са насочени към това да гарантират, че финансовите средства се инвестират във висококачествени изследвания, които обаче невинаги са ефективни;

—	съществуващите ИТ инструменти не са позволили ефективно изпълнение на проектите и в осемте служби на Комисията за изпълнението на 7РП работят над 2 500 служители, от които 1 500 (60 %) са пряко натоварени с ръководството на изпълнението на Специфична програма „Сътрудничество“,

—	срокът за отпускане на безвъзмездна финансова помощ следва да бъде допълнително съкратен, и

—	моделът на финансов контрол на 7РП не отчита в достатъчна степен риска от грешки;

16.

отбелязва отговорите на Комисията на заключенията на Палатата, в които се посочва, че въпреки това са били подписани 4 324 споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с почти 20 000 участници, че е налице намаляване на сроковете за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и че системата за контрол е разработена по такъв начин, че да се разчита в най-голяма степен на последващите проверки;

Ефективност на разходите в рамките на 7РП

17.

подчертава, че ефективността на разходите следва да се измерва в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност (добро финансово управление) (8) в постигането на целите на политиките на ЕС;

18.

отбелязва, че изпълнението на рамковите програми за научни изследвания се споделя между различни генерални дирекции, изпълнителни агенции, съвместни предприятия, т.нар. структури по член 185, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския институт за иновации и технологии (EIT);

19.

посочва, че генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ (ГД „Научни изследвания и иновации“) е разрешила плащания в размер на 3,8 милиарда евро през 2015 г., от които 67,4 % са били извършени под пряката отговорност на генералната дирекция, 12,6 % от съвместни предприятия, 10,7 % от ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и 2,4 % от изпълнителните агенции;

20.

отбелязва, че според годишния отчет за дейността на ГД „Научни изследвания и иновации“ за 2015 г., Европейският съюз участва с 44,56 милиарда евро в 7РП, 58 % от които са отишли в Германия (16 %), Обединеното кралство (16 %), Франция (11 %), Италия (8 %) и Испания (7 %);

21.

отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е установила рамка за контрол, целяща намаляване на присъщите рискове на различните етапи на процеса на пряко и непряко управление на безвъзмездната финансова помощ; освен това ГД „Научни изследвания и иновации“ е въвела стратегия за надзор за финансови инструменти, които се изпълняват от ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ);

22.

отбелязва факта, че в рамките на 7РП 2007—2013 г. ГД „Научни изследвания и иновации“ е изпълнила и приключила до края на 2015 г. 3 035 от общо 4 950 споразумения за отпускане на безвъзмездна помощ и 1 915 проекта, като 1,6 милиарда евро все още са били неизплатени; ГД „Научни изследвания и иновации“ е извършила 826 окончателни плащания през 2015 г.; насърчава генералната дирекция да разгърне тази статистика през следващите финансови години;

23.

подчертава по-специално факта, че показатели като срок за отпускане на безвъзмездната финансова помощ, срок за информиране и срок за плащане показват положителна тенденция и се оценяват като задоволителни (93 — 100 % спазване);

24.

отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е предприела 1 550 одита, обхващащи 1 404 бенефициенти и 58,7 % от бюджета по време на програмния период на 7РП;

25.

отбелязва, че според ГД „Научни изследвания и иновации“ е имало 9,4 работни места (приравнени към работни места на пълен работен ден) за наблюдение и координиране на дейности, свързани с изпълнителните агенции; това представлява 1,26 милиона евро, или 1,35 % от общия размер на административните разходи; освен това през 2015 г. ГД „Научни изследвания и иновации“ (REA) и Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) са усвоили оперативен бюджет, възлизащ на 1,94 милиарда евро, а Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME) и Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA) са усвоили бюджетни кредити за плащания в размер на 480,5 милиона евро;

26.

отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е направила разходи, възлизащи на 1,67 милиона евро, или 0,35 % от сумата от 479,9 милиона евро, платена на съвместните предприятия за упражняване на надзор върху техните дейности; отбелязва освен това, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е направила разходи, възлизащи на 0,7 милиона евро, или 0,78 % от плащанията в полза на структури по член 185 за упражняване на надзор върху техните дейности;

27.

подчертава, че съвместните предприятия и структурите по член 185 отговарят за собствените си одити, чиито резултати трябва да бъдат съобщавани на ГД „Научни изследвания и иновации“;

28.

отбелязва със загриженост, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е изчислила общия процент установени грешки на 4,35 %; в същото време според генералната дирекция процентът остатъчни грешки (след приключване на програмата и след корекциите) е 2,88 %;

29.

отбелязва че към края на 2016 г. сумата, която е трябвало да бъде възстановена, възлиза на 68 милиона евро, от които 49,7 милиона евро са били ефективно събрани;

30.

отбелязва обаче, че правилата на 7РП не са били достатъчно съвместими с общите бизнес практики, че системата за контрол е трябвало да създава по-добро равновесие между риска и контрола, че бенефициентите са се нуждаели от по-добри насоки за справяне със сложността на схемата и че начините на възстановяване на разходите е трябвало да бъдат по-ефикасни;

31.

изразява загриженост, че в годишния отчет за дейността на ГД „Научни изследвания и иновации“ се посочва, че до края на 2015 г. 1 915 проекта по 7РП на стойност 1,63 милиарда евро все още не са били приключени, което може да доведе до забавяне на изпълнението на „Хоризонт 2020“;

32.

отбелязва, че установяването на полезни взаимодействия между научните изследвания и иновациите, от една страна, и структурните фондове, от друга, е в интерес на Европейския съюз;

33.

отбелязва, че Комисията следва да гарантира, че 7РП и националното финансиране за научни изследвания са съгласувани с правилата на ЕС за държавната помощ, за да се избегнат несъответствия и дублиране на финансиране; подчертава, че следва да се вземат предвид конкретните национални характеристики;

34.

подчертава значението на финансовите инструменти в областта на научните изследвания и иновациите; подчертава, че използването на финансови инструменти за проекти на по-високи нива на технологична готовност може да осигури достатъчна възвръщаемост на публичните инвестиции; посочва в този контекст, че „Механизмът за финансиране с поделяне на риска (за периода 2007—2013 г.) предлага заеми и хибридно финансиране или финансиране тип „мецанин“ за подобряване на достъпа до рисково финансиране за научноизследователски проекти; отбелязва, че участието на Съюза в Механизма за финансиране с поделяне на риска за периода 2007—2015 г. възлиза на 961 милиона евро, с чиято помощ се отпускат над 10,22 милиарда евро, при очаквани 11,31 милиарда евро. (…)“; отбелязва, че обемът на предоставеното финансиране по линия на Инструмента за поделяне на риска (ИПР) за МСП възлиза на 2,3 милиарда евро, като участието на ЕС е в размер на 270 милиона евро (9); счита, че тези цифри подчертават големия интерес на дружествата и други бенефициенти по отношение на рисковото финансиране;

35.

отбелязва необходимостта от по-добро насочване на финансовите инструменти на 7РП, за да се гарантира подкрепа за новите участници с ограничен достъп до финансиране в областта на научните изследвания и иновациите;

36.

отбелязва, че някои мерки, препоръчани от външния одитор и/или от службата за вътрешен одит на Комисията, по-специално две мерки, свързани със системите за контрол на надзора на външни органи, и три мерки, свързани с Гаранционния фонд за участниците, не са включени;

37.

предлага по-добро съобщаване на резултатите в държавите членки и информационни кампании за програмата;

Бъдещи перспективи в рамките на „Хоризонт 2020“

38.

подчертава факта, че до края на 2015 г. са били публикувани 198 покани за представяне на предложения с краен срок до тази дата за „Хоризонт 2020“; в отговор на тези покани за представяне на предложения са били получени общо 78 268 предложения, от които 10 658 са били включени в основния или резервния списък; това означава ниво на успеваемост от около 14 %, като се вземат предвид само отговарящите на условията предложения; през същия период са били подписани 8 832 споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с бенефициенти, 528 от които са били подписани от ГД „Научни изследвания и иновации“;

39.

отчита, че в 7РП са били спестени разходи в размер на 551 милиона евро в сравнение с 6РП и че Комисията е положила усилия за по-нататъшно опростяване при изпълнението на „Хоризонт 2020“ в сравнение със 7РП; подчертава значението на това всички области на политиката, в това число и структурните фондове, да могат да се възползват от опростяването, за да се запази равното третиране на бенефициентите на европейска финансова помощ;

40.

отбелязва със задоволство факта, че ГД „Научни изследвания и иновации“ се стреми допълнително да намали административните разходи чрез възлагане на управлението на договорите на изпълнителни агенции и други органи; подчертава в този контекст, че в рамките на „Хоризонт 2020“ 55 % от бюджета ще се управлява от изпълнителни агенции;

41.

подчертава, че големият брой политически участници, сред които генерални дирекции на Комисията, изпълнителни агенции, съвместни предприятия и структури по член 185, изисква сериозна координация, чиято ефективност е от първостепенно значение;

42.

отбелязва различията между Европейския институт за иновации и технологии и Комисията, от една страна, и Палатата, от друга, във връзка със становищата им относно законосъобразността на плащания; счита, че този спор не трябва да се решава в ущърб на бенефициентите, които са действали добросъвестно;

43.

приветства факта, че по отношение на „Хоризонт 2020“:

—	структурата на програмата не е толкова сложна и осигурява оперативна съвместимост между различните части,

—	съществува и се прилага единен набор от правила,

—	има единна ставка на финансиране на проект;

—	непреките разходи се покриват с фиксирана ставка (25 %),

—	на проверка подлежи само финансовата жизнеспособност на координаторите на проектите,

—	беше въведен подход на по-измерими резултати,

—	има единна одитна стратегия в областта на научноизследователската дейност и иновациите;

—	има единен портал за участниците за управлението на безвъзмездната финансова помощ и експертите,

—	безвъзмездната финансова помощ, договорите с експерти и архивирането се управляват по електронен път;

44.

приветства създаването на Общ център за подкрепа (CSC), който ще помага за координирането и изпълнението на програмата по ефикасен и хармонизиран начин между седемте генерални дирекции на Комисията, четирите изпълнителни агенции и шестте съвместни предприятия; отбелязва, че от 1 януари 2014 г. CSC предоставя общи услуги в областта на правната помощ, последващия одит, системите и операциите, свързани с ИТ, бизнес процесите, както и информация за програмите и данни за всички генерални дирекции, изпълнителни агенции и съвместни предприятия, имащи отношение към научноизследователската дейност, които изпълняват „Хоризонт 2020“;

45.

предлага да се засили ролята на националните звена за контакт, за да се осигури качествена техническа подкрепа на място; годишната оценка на резултатите, обученията и поощряването на ефективно работещите национални звена за контакт ще увеличи успеваемостта на програмата „Хоризонт 2020“;

46.

приветства факта, че делът на средствата по линия на „Хоризонт 2020“, предвидени за малките и средните предприятия се е увеличил от 19,4 % през 2014 г. на 23,4 % през 2015 г. и препоръчва проактивно насърчаване на тази тенденция;

47.

счита за недопустимо несъобразяването от страна на ГД „Научни изследвания и иновации“ с искането на Парламента генералните дирекции на Комисията да публикуват всички свои специфични за всяка държава препоръки в своите годишни отчети за дейността;

48.

призовава Комисията да предприеме мерки за гарантиране на равно заплащане на научни изследователи, извършващи същата работа в рамките на един и същ проект и да предостави списък по националност на всички предприятия, регистрирани на фондовата борса и/или които отбелязват печалба в годишните си счетоводни отчети, и които получават финансиране по програмата „Хоризонт 2020“;

49.

отчита, че новите елементи, въведени в „Хоризонт 2020“, също така отразяват констатациите, направени от Палатата;

50.

припомня, че Деветата рамкова програма за научни изследвания е в процес на изготвяне; подчертава необходимостта да се гарантира използването на най-добрите практики от „Хоризонт 2020“ при изготвянето на програмата; предлага повече финансиране за иновации, които са икономически ефективни за стопанския сектор, и за по-голяма гъвкавост между бюджетите на различните подпрограми, за да се избегне липса на финансиране за онези, които се определят като „отлични“;

Отражения върху 7РП на излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз

51.

отбелязва с уважение вота на гражданите на Обединеното кралство от 23 юни 2016 г., в който те изразяват политическа воля за напускане на Европейския съюз;

52.

приветства работата на Камарата на общините на Обединеното кралство за оценка на последиците от този вот за научноизследователската дейност (10) и стремежа да се сведе до минимум отрицателното въздействие върху европейската конкурентоспособност;

53.

посочва, че организации, със седалища в Обединеното кралство, са получили през 2014 г. 1,27 милиарда евро по покани за представяне на предложения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, което представлява 15 % от цялата сума, и 1,18 милиарда евро по покани за представяне на предложения през 2015 г., което представлява 15,9 % от общата сума, най-големия дял от финансирането от ЕС, получено от държава членка за тази година (11);

Заключения

54.

стига до заключението, че като цяло Комисията е управлявала ефективно разходите по 7РП; отбелязва, че програмата също така е подобрила своята ефикасност, въпреки забавянията и повтарящите се проценти грешки при нейното изпълнение;

55.

приветства факта, че предизвикващите загрижеността на Палатата констатации са били взети под внимание;

56.

призовава Комисията да гарантира прилагането на нововъведенията в рамките на „Хоризонт 2020“, като например фиксираните ставки за непреки разходи, единната стратегия за одит, единният портал за участниците, и др., и в други области на политиката, като например структурните фондове; подчертава, че всички бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ следва да се третират справедливо и еднакво;

57.

призовава държавите членки да положат допълнителни усилия за постигане на целта 3 % от БВП да се инвестират в научноизследователска дейност; счита, че това би дало тласък на високите постижения и иновациите; призовава Комисията следователно да проучи възможността да предложи споразумение за науката на местно, регионално и национално равнище, следвайки динамиката, вече породена от Споразумението на кметовете;

58.

изразява загриженост във връзка с факта, че в своите доклади за оценка и двете агенции, Изпълнителната агенция за научни изследвания и Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет, посочват, че обратната връзка и комуникацията между Комисията и изпълнителните агенции биха могли да бъдат допълнително подобрени;

o o

59.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, на Европейската сметна палата и на Комисията.

(1) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(3) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(4) ОВ C 373, 10.11.2015 г., стр. 1.

(5) http://www.parliament.uk/business/committees/committees-a-z/commons-select/science-and-technology-committee/inquiries/parliament-2015/leaving-the-eu-inquiry-16-17/publications/

(6) ОВ L 246, 14.9.2016 г., стр. 25.

(7) Commitment and Coherence, ex-post evaluation of the 7th EU Framework Programme, ноември 2015 г. https://ec.europa.eu/research/evaluations/pdf/fp7_final_evaluation_expert_group_report.pdf

(8)

(9) COM(2016)0675, стр. 18 и 19.

(10) Вж. доклада на доклада на комисията по наука и технологии на Камарата на общините на Обединеното кралство от 16 ноември 2016 г.

(11) Horizon 2020 Monitoring Report 2015 („Хоризонт 2020“ мониторингов доклад за 2015 г.), стр. 21 и сл.