P8_TA(2017)0210

Годишен доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността (2015/2283(INI))

(2018/C 307/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. за по-добро законотворчество и неговата последна версия — Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество,

—	като взе предвид Протокол (№ 1) относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—	като взе предвид Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—	като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на споразуменията на първо четене,

—	като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно годишните доклади за 2012 г. и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността — 19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 година (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ — прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.) (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране (4),

—	като взе предвид споразумението за сътрудничество, подписано на 5 февруари 2014 г. между Европейския парламента и Комитета на регионите,

—	като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2015)0315),

—	като взе предвид годишния доклад на Комитета на регионите за 2014 г. относно субсидиарността,

—	като взе предвид докладите, които Конференцията на комисиите по европейски въпроси (КОСАК) изготвя два пъти годишно относно новостите в процедурите и практиките на Европейския съюз във връзка с парламентарния контрол, от 19 юни 2014 г., 14 ноември 2014 г., 6 май 2015 г. и 4 ноември 2015 г.,

—	като взе предвид член 52 и член 132 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0114/2017),

A.	като има предвид, че през 2014 г. Комисията е получила 21 мотивирани становища във връзка с 15 свои предложения; като има предвид, че общият брой на внесените становища е бил 506, включително внесените в рамките на политическия диалог;

Б.	като има предвид, че през 2014 г. три национални камари (Folketing (Дания), Tweede Kamer (Нидерландия) и Камарата на лордовете на Обединеното кралство) изпратиха доклади с подробни предложения как да бъде укрепена ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения;

В.	като има предвид, че по силата на споразумението за сътрудничество от 5 февруари 2014 г. между Европейския парламента и Комитета на регионите двете институции поемат ангажимент за засилване на легитимността на Европейския съюз;

Г.	като има предвид, че на 19 май 2015 г. Комисията прие пакет от мерки за по-добро регулиране с нови интегрирани насоки за по-добро регулиране, включително актуализирани насоки за оценка на субсидиарността и на пропорционалността в контекста на оценката на въздействието на новите инициативи;

Д.	като има предвид, че през 2014 г. Отделът за оценка на въздействието към Европейския парламент изготви 31 първоначални оценки, две подробни оценки и три заместващи или допълващи оценки на оценките на въздействието на Комисията, както и една оценка на въздействието върху измененията;

Е.

като има предвид, че делегирани правомощия в законодателните актове на Съюза се предоставят в случаите, когато са необходими гъвкавост и ефективност и те не могат да бъдат предоставени посредством обикновената законодателна процедура; като има предвид, че приемането на правила, които са от съществено значение за предвидения въпрос, е запазено за законодателите;

Ж.	като има предвид, че субсидиарността и пропорционалността са ключови съображения в контекста на ретроспективните оценки, при които се оценява дали действията на ЕС действително постигат очакваните резултати по отношение на ефективност, ефикасност, съгласуваност, уместност и добавена стойност на ЕС;

приветства продължаващото отчитане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, които, в съответствие с Договорите, са ръководни принципи за Европейския съюз, когато той взема решение за действие, и следва да бъдат считани за неразделна част от изготвянето на политиката на ЕС; припомня, че по отношение на всяка нова законодателна инициатива Договорът задължава Комисията да провери дали ЕС има право да предприеме действия и дали това действие е оправдано от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността, както и че всяка инициатива е придружена от изложение на мотивите, което определя, наред с останалото, как инициативата спазва принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

подчертава, че проверките на съответствието с принципа на субсидиарност от националните парламенти на държавите членки са сред важните инструменти за намаляване на т.нар. „демократичен дефицит“ и за сътрудничество между европейските и националните институции; посочва, че националните парламенти играят значителна роля в гарантирането, че решенията се вземат на най-ефективното равнище и възможно най-близо до гражданите; подчертава, че приемането на законодателни актове изисква съгласието на голямо мнозинство в рамките на Съвета, което включва националните министри на всички държави членки, които носят политическа отговорност пред своите национални парламенти, като това е друг начин, по който принципът на субсидиарност се спазва изцяло;

отбелязва значителното намаляване на броя на мотивираните становища, получени от националните парламенти през 2014 г.; посочва обаче, че това може да се дължи на намаляващия брой законодателни предложения на Комисията; обръща внимание на факта, че през 2014 г. никое предложение на Комисията не е било предмет на процедурите „жълт картон“ или „оранжев картон“ съобразно Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност; припомня, че процедурата „жълт картон“ е била задействана два пъти в миналото (веднъж през 2012 г. и веднъж през 2013 г.), което показва, че системата функционира;

отбелязва, че само 15 камари са издали мотивирани становища през 2014 г. и че това представлява намаление с приблизително 50 % на нивото на участие сред всички 41 камари в сравнение с 2013 г.;

приветства факта, че през 2014 г. всички институции на ЕС са изиграли активна роля при гарантирането на контрола върху принципите на субсидиарност и на пропорционалност в съответствие с член 5 от Договора за Европейския съюз; приветства факта, че политическият диалог между Комисията и националните парламенти се е подобрил, включително чрез различни посещения на членове на Комисията в национални парламенти;

отбелязва обаче, че мнозинството от становищата, представени от националните парламенти, са внесени само от няколко национални камари; насърчава другите камари да участват по-активно в европейския дебат;

отбелязва, че някои национални парламенти подчертават, че в определени законодателни предложения на Комисията обосновката по отношение на субсидиарността и пропорционалността е недостатъчна или даже липсва; призовава Комисията да подобри своите обяснителни меморандуми, като винаги предоставя подробен, изчерпателен и фактически обоснован анализ на предложенията си от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността, което би подпомогнало националните парламенти при осъществяването на по-ефективно разглеждане на тези предложения;

отбелязва, че Комитетът по оценка на въздействието счита, че приблизително 32 % от разгледаните от него оценки на въздействието през 2014 г. съдържат неудовлетворителен анализ на принципите на субсидиарност или пропорционалност или и на двата принципа; отбелязва, че този процент е подобен на процентите в предходни години, и поради това счита, че може да са необходими подобрения;

отбелязва във връзка с горепосоченото решаващото значение на оценките на въздействието като средство, с което да се подпомогне вземането на решения в законодателния процес, и в този контекст подчертава, че е необходимо да се обърне подобаващо внимание на въпросите, свързани със субсидиарността и пропорционалността; в тази връзка приветства пакета от мерки за по-добро регулиране, приет от Комисията на 19 май 2015 г. с цел да се гарантира, че законодателството на ЕС служи по-добре на интересите на гражданите, който, наред с останалото, разглежда повдигнатите от Комитета по оценка на въздействието опасения във връзка със субсидиарността и пропорционалността; приветства включването в него на по-подробно обяснение за това как законодателните предложения изпълняват правните задължения за субсидиарност и пропорционалност, включително в анализите на въздействието; подчертава при всички случаи, че пакетът от мерки за по-добро регулиране трябва да бъде използван, за да се създаде солидно европейско законодателство по въпроси, за които истински напредък и добавена стойност могат да бъдат постигнати най-добре на европейско равнище;

10.

припомня важността на изготвяните от Комисията годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността; призовава във връзка с това Комисията да предоставя по-подробни годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността, включително по-задълбочен анализ на принципа на пропорционалността;

11.

приветства докладите, изготвени от редица национални парламенти, по-конкретно датския (Folketing), нидерландския (Tweede Kamer) и Камарата на лордовете на Обединеното кралство, които правят ценен принос към дебата за ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения в ЕС, и приема за сведение включените в тях предложения; отбелязва, че те съдържат идеи за това как да се разшири обхватът на механизма за контрол на субсидиарността, като предлагат мотивираните становища да се отнасят и до спазването от предложенията на принципа на пропорционалност; счита обаче, че възможността за практическо прилагане на тези предложения изисква внимателна оценка и преразглеждане на съответните Договори и протоколи, тъй като те не са отразени в съществуващите Договори; насърчава други национални парламенти да споделят своите мнения относно ролята, която националните парламенти следва да играят в процеса на вземане на решения в ЕС; приветства участието на националните парламенти в европейския дебат и ги насърчава да сътрудничат още по-тясно помежду си и с Европейския парламент;

12.

завява, че при евентуален преглед на Договорите и протоколите към тях би могло да се разгледа дали мотивираните становища следва да се свеждат до проверка на основанията за субсидиарност или да включват и оценки на пропорционалността, да се разгледа необходимият брой отговори от националните парламенти, който се изисква, за да се задействат процедурите „жълт картон“ или „оранжев картон“, и ефектът, в случай че се достигне прагът за тези процедури в съответствие с член 7, параграф 2 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

13.

отбелязва, че няколко национални парламента в рамките на КОСАК изразиха интерес към предложението за въвеждане на механизъм за „зелен картон“ като инструмент в контекста на подобряването на политическия диалог; счита, че следва да се обмисли въвеждането на този механизъм за „зелен картон“, който би дал възможност на националните парламенти да представят на вниманието на Комисията дадена законодателна инициатива; предлага в тази връзка да се обърне внимание на необходимия брой национални парламенти, за да се задейства такава процедура, както и на степента на нейното въздействие; подчертава, че евентуалното въвеждане на такъв механизъм следва да не подкопава институциите на ЕС и обикновената законодателна процедура;

14.

приема за сведение искането на някои национални парламенти за удължаване на срока от осем седмици, в който те могат да изпратят мотивирано становище съгласно член 6 от Протокол № 2; счита във връзка с това, че би могъл да се обмисли въпросът за подходящия срок, който националните парламенти следва да имат за изпращането на мотивирани становища, в случай че те поискат това на основание оправдани от обективни причини времеви ограничения, като например природни бедствия или периоди на ваканция, което да бъде договорено между националните парламенти и Комисията; счита, че това би могло да се постигне посредством политически действия, договорени между институциите и националните парламенти в самото начало, без да дава основание за забавяне на приемането на съответното законодателство; подчертава, че такъв срок следва да бъде определен като правилен баланс между правото на националните парламенти да повдигат възражения на основание субсидиарността и ефикасността, с която Съюзът следва да отговаря на исканията на гражданите си; отбелязва в тази връзка, че националните парламенти имат възможност да се намесват и да разглеждат въпроса за спазването на принципа на субсидиарност преди представянето от Комисията на законодателна инициатива под формата на зелени и бели книги или на нейната годишна работна програма; счита, че след приемането на Договора от Лисабон участието на националните парламенти във въпросите на ЕС се е развило значително, включително чрез тяхното редовно свързване с други национални парламенти;

15.

счита, че ако държавите членки се съгласят да удължат срока, в който те могат да изпратят мотивирано становище съгласно член 6 от Протокол № 2, това следва да бъде включено в бъдещо преразглеждане на Договора; такъв удължен срок би могъл след това да бъде определен също така във вторичното законодателство;

16.

припомня, че за националните парламенти е възможно да изразят своите опасения относно субсидиарността по всяко време в рамките на процедурата на консултация или в рамките на политическия диалог чрез становище, адресирано до Комисията;

17.

призовава националните парламенти и Европейския парламент да си сътрудничат по-ефективно, включително чрез развиване на неформални контакти между членовете на ЕП и националните парламентаристи по отношение на конкретни области на политиката;

18.

счита, че е важно националните и регионалните парламенти да бъдат подкрепяни чрез инструменти, които позволяват обмен на информация, като например създаването на ИТ платформа, която да е достъпна за гражданите на ЕС; подчертава, че особено предвид факта, че обемът мотивирани становища, получени от националните парламенти през 2014 г., е останал непроменен в сравнение с броя на предложенията на Комисията, следва да бъде разработен механизъм за подобряване на участието на националните парламенти в законодателния процес на ЕС, въпреки че компетенциите на всяка институция и принципът на субсидиарност трябва да се спазват изцяло;

19.

насърчава използването на междупарламентарно сътрудничество, за да бъде подсилена ролята на националните парламенти в законодателния процес на ЕС; подчертава колко е важно да се използват по по-добър начин междупарламентарните инструменти, които са на разположение на националните парламенти, като например КОСАК, междупарламентарните заседания, провеждани от Европейския парламент, както и Междупарламентарната конференция за общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана;

20.

счита, че е важно да се повиши осведомеността на националните парламенти относно тяхната специфична роля в европейския процес на вземане на решения и да продължава да се поощрява употребата на платформата на ЕС за междупарламентарен обмен (IPEX), която улеснява обмена на информация; припомня, че обществените консултации, организирани редовно от Комисията, могат да бъдат източник на информация, но остават до голяма степен неизползвани от членовете на националните парламенти;

21.

препоръчва да продължава да се използва мрежата от представители на националните парламенти, за да се повиши осведомеността относно принципите на субсидиарност и на пропорционалност и да се подобри функционирането на IPEX;

22.

счита, че мотивираните становища, предоставяни от националните парламенти съгласно член 7, параграф 1 от Протокол № 2, следва да бъдат надлежно вземани предвид от всички институции на ЕС по време на процеса на вземане на решения в Съюза, и в тази връзка насърчава институциите на ЕС да приемат подходящи разпоредби;

23.

припомня, че принципът на пропорционалност, залегнал в член 5 от ДЕС, предвижда, че „съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите“; подчертава, че Съдът на ЕС е заявил, че принципът на пропорционалност „изисква мерките, установени с разпоредба на правото на Съюза, да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане“;

24.

призовава Комисията да извършва систематично задълбочени оценки на пропорционалността на всяко законодателно предложение, което следва да включва подходящ анализ на различните законодателни възможности, с които тя разполага, и подробно обяснение на екологическите, социалните и икономическите въздействия, очаквани от избрания вариант, и на възможното му отражение върху конкурентоспособността и МСП; счита, че тези задълбочени оценки на пропорционалността следва да помагат на Комисията да отхвърля варианти, които имат непропорционално въздействие или създават ненужна тежест за лицата, предприятията, и особено МСП, гражданското общество, служителите и други засегнати образувания, и следва да дава възможност за по-добро разглеждане на предложенията от гледна точна на пропорционалността; счита, че би могла да се разгледа възможността за разширяване на обхвата на мотивираните становища, така че да се включи спазването на принципа на пропорционалност;

25.

призовава Комисията да оцени, с помощта на националните парламенти, възможността за изготвяне на незадължителни насоки за улесняване на националните парламенти в задачата им да оценяват дали законодателните предложения спазват принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

26.

приветства декларацията от председателите на Камарата на депутатите на Италианската република, Националното събрание на Френската република, Бундестага на Федерална република Германия и Камарата на депутатите на Люксембург, в която се подчертава, „че Европа е необходима повече, а не по-малко, за да се отговори на предизвикателствата, пред които сме изправени както във вътрешен, така и във външен план“;

27.

припомня, че вече могат да бъдат въведени няколко инициативи за по-добро и ефективно сътрудничество между европейските институции и националните парламенти, и по-специално:

—	предлага мотивираните становища на националните парламенти, изпратени съгласно член 6 от Протокол № 2 към ДЕС и ДФЕС, да бъдат незабавно препращани на съзаконодателите;

—	предлага Комисията да изготви насоки за мотивираните становища по въпроси, свързани със субсидиарността, с участието на националните парламенти и без да се засяга правото им на преценка;

—	насърчава националните парламенти да споделят своите забележки относно оценките, извършени от Комисията;

28.

изразява становище, че Комисията, Съветът и Парламентът следва да обърнат дължимото внимание на оценките на спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, направени от Комитета на регионите, когато той представя становища по законодателни предложения;

29.

подчертава, че законодателството следва да бъде всеобхватно и ясно, да позволява на страните лесно да разбират своите права и задължения, както и че следва да включва подходящи изисквания за докладване, наблюдение и оценяване, да избягва несъразмерните разходи и да може да се прилага на практика;

30.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0103.

(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0061.

(3) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 117.

(4) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 87.