—

като взе предвид предходните си резолюции относно Русия, по-специално своите резолюции от 23 октомври 2012 г. (1), от 13 юни 2013 г. (2) относно принципите на правовата държава в Русия, от 13 март 2014 г. относно Русия: осъждането на демонстранти, участвали в събитията на площад „Болотная“ (3), своите препоръки от 2 април 2014 г., своите резолюция от 23 октомври 2014 г. относно закриването на неправителствената организация „Мемориал“ (носител на наградата „Сахаров“ за 2009 г.) в Русия (4), от 15 януари 2015 г. относно Русия, и по-специално случая с Алексей Навални (5), от 12 март 2015 г. относно убийството на руския опозиционен лидер Борис Немцов и състоянието на демокрацията в Русия (6) и от 24 ноември 2016 г. относно случая на Илдар Дадин, лишен от свобода заради убежденията си в Русия (7),

—

като взе предвид Конституцията на Русия, по-специално член 29, който защитава свободата на словото, и член 31, който включва правото на мирни събрания, и като взе предвид международните задължения в областта на правата на човека, за чието спазване Русия е поела ангажимент като член на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на ООН,

—

като взе предвид „Партньорството за модернизация“, започнало през 2010 г. в Ростов на Дон, и поетия от руското ръководство ангажимент за зачитане на принципите на правовата държава като фундаментална основа за модернизацията на Русия,

—

като взе предвид член 5 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 7 от Международния пакт за граждански и политически права, които предвиждат, че никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по които Руската федерация е страна,

—

като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1998 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно украинските затворници в Русия и положението в Крим (8),

—

като взе предвид Седмия периодичен доклад относно Руската федерация, разгледан от Комисията на ООН по правата на човека на нейните 3136-о и 3137-о заседания, проведени на 16 и 17 март 2015 г.;

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че на 26 март 2017 г. между 33 000 и 93 000 души участваха в демонстрации, шествия и протести срещу корупцията в над 80 града из цяла Русия; като има предвид, че над 2 000 протестиращи бяха задържани от полицията в градове из цяла Русия, включително около 1 000 в Москва; като има предвид, че политикът от опозицията Алексей Навални беше задържан и глобен с 350 долара за организирането на забранени протести и осъден на 15 дни затвор; като има предвид, че се счита, че това са най-големите протести след демонстрациите против Кремъл през 2011 и 2012 г.;

Б.

като има предвид, че присъдата, произнесена от Ленински съд в Киров (8 февруари 2017 г.) срещу руския политик от опозицията Алексей Навални по обвинения за опити за злоупотреба послужи да се заглуши още един независим политически глас в Руската федерация; като има предвид, че Европейският съд по правата на човека е постановил, че на Навални е било отказано правото на справедлив съдебен процес по време на наказателното му преследване през 2013 г. по същите обвинения;

В.

като има предвид, че руското правителство започна наказателно разследване срещу неидентифицирани лица, които са призовали по интернет за демонстрация в Москва на 2 април 2017 г. с искане за оставката на министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев, край на руските военни операции в Украйна и Сирия, освобождаването на Навални и заплащането на компенсация на активисти, задържани по време на протестите в Москва на 26 март 2017 г.; като има предвид, че на 2 април 2017 г. най-малко 31 души бяха арестувани по време на протестите на опозицията в Москва и след това задържани за „нарушаване на обществения ред“;

Г.

като има предвид, че Руската федерация, като пълноправен член на Съвета на Европа и страна, подписала Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на основните свободи и правата на човека; като има предвид, че Европейският съюз нееднократно е предлагал допълнителна помощ и експертни съвети, за да подпомогне Русия да модернизира своя конституционен и правен ред и да се придържа към него в съответствие със стандартите на Съвета на Европа;

Д.

като има предвид, че се наблюдава загриженост относно събитията в Руската федерация, свързани със зачитането и защитата на правата на човека и спазването на общоприети демократични принципи и принципите на правовата държава; като има предвид, че Руската федерация е ратифицирана 11 от общо 18 международни договори в областта на правата на човека;

Е.

като има предвид, че наказателното законодателство на Руската федерация беше изменено и беше въведен нов член 212, параграф 1, съгласно който дадено лице може да бъде обвинено в нарушение на Закона за публичните събрания, независимо от факта, че това изменение ограничава свободата на словото и на събранията;

Ж.

като има предвид, че според Центъра за права на човека „Мемориал“ броят политически затворници в страната се е увеличил значително през последните години и е достигнал общо 102 лица през 2016 г.;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.