18.7.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/192

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Бахрейн, и по-специално тези от 4 февруари 2016 г. относно случая на Мохамед Рамадан (1), и от 7 юли 2016 г. относно Бахрейн (2), както и резолюцията от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание (3),

—

като взе предвид изявлението от 15 януари 2017 г. на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини относно екзекуциите, извършени в Бахрейн, и това от 25 януари 2017 г. относно неотдавнашните екзекуции в Държавата Кувейт,

—

като взе предвид съвместното изявление от 10 октомври 2015 г. на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини, от името на ЕС, и на генералния секретар на Съвета на Европа, Турбьорн Ягланд, относно Европейския и Световния ден срещу смъртното наказание,

—

като взе предвид изявлението от 25 януари 2017 г. на специалните докладчици на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура или произволните екзекуции, Агнес Каламар, и относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Нилс Мелцер, които призовават спешно правителството на Бахрейн да спре нови екзекуции, както и изявлението от 17 януари 2017 г. на говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека, Рупърт Колвил, относно Бахрейн,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, изтезанията, свободата на изразяване на мнение и относно защитниците на правата на човека,

—

като взе предвид новата стратегическа рамка на ЕС и план за действие относно правата на човека, чиято цел е да поставят защитата и наблюдението на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС;

—

като взе предвид член 2 от Европейската конвенция за правата на човека и протоколи 6 и 13 към нея,

—

като взе предвид членове 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейския съюз, неговите държави членки и страните от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (ССАДПЗ) от 1988 г.,

—

като взе предвид заключенията на 25-ия Съвместен съвет и министерска среща ЕС-ССПЗ от 18 юли 2016 г.,

—

като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно мораториум върху използването на смъртното наказание, и по-специално тази от 18 декември 2014 г. както и последната такава от 19 декември 2016 г.,

—

като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията за правата на детето и Арабската харта за правата на човека, по които Кувейт и Бахрейн са страни,

—

като взе предвид гаранциите, осигуряващи защита на правата на осъдените на смъртното наказание, одобрени с Резолюция 1984/50 на Икономическия и социален съвет от 25 май 1984 г.,

—

като взе предвид заключителните бележки относно третия периодичен доклад за Кувейт от Комитета на ООН по правата на човека от 11 август 2016 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално член 15 от нея,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), и по-специално член 18 от него и втория факултативен протокол към него относно смъртното наказание, както и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—

като взе предвид конвенциите на ООН от 1954 г. за статута на лицата без гражданство и от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че според Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН (СВКПЧ) повече от 160 държави — членки на ООН, с различни правни системи, традиции, култури и религии или са премахнали смъртното наказание, или не го изпълняват;

Б.

като има предвид, че на 25 януари 2017 г. държавните органи на Кувейт пристъпиха към екзекуция на седем души, включително един член на кралското семейство: Мохамед Шахед Мохамед Сануар Хусеин, Джакатия Мидон Пауа, Амакил Ооко Микунин, Насра Юсеф Мохамед ал-Анзи, Сайед Радхи Джумаа, Самир Таха Абдулмаджид Абдулджалил и Файсал Абдулах Джабер ас Сабах, повечето от които са били осъдени за убийство; като има предвид, че петима от затворниците са били чужди граждани: двама граждани на Египет, един на Бангладеш, един на Филипините, един на Етиопия, като трима от тях са жени; като има предвид, че екзекуциите бяха първите в страната от 2013 г. насам, когато държавните органи на Кувейт пристъпиха към екзекуцията на петима души след шестгодишен мораториум;

В.

като има предвид, че Центърът за правата на човека в Персийския залив и други организации в областта на правата на човека са документирали нарушения на надлежното провеждане на съдебния процес в наказателноправната съдебна система на Кувейт, които са направили трудно провеждането на справедлив процес за подсъдимите; като има предвид, че чуждестранните домашни прислужници са особено уязвими, тъй като не се ползват от социалноосигурителна и правна закрила;

Г.

като има предвид, че на 15 януари 2017 г. в Бахрейн бяха екзекутирани чрез разстрел, слагайки край на шестгодишен мораториум, Али ас-Сингаче, Абас ас- Самеа и Сами Мушайма;

Д.

като има предвид, че според СВКПЧ екзекуциите са били извършени в сериозно нарушение на стандартите за справедлив съдебен процес; като има предвид, че тримата мъже са били обвинени за бомбения атентат в Манама през 2014 г., при който бяха убити няколко души, включително трима полицаи; като има предвид обаче, че се твърди, че признанията и на тримата са били получени след изтезания, като тези признания впоследствие са били използвани като първични доказателства за техните присъди; като има предвид, че те са били лишени от гражданство, отказан им е бил достъп до адвокат и екзекуциите са изпълнени по-малко от седмица след произнасянето на присъдата, без техните семейства да бъдат предварително информирани и без да им се даде възможност да подадат молба за помилване;

Е.

като има предвид, че специалният докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура или произволните екзекуции обяви тези екзекуции за „извънсъдебни убийства“ въз основа на това, че и тримата мъже са били лишени от правото на справедлив съдебен процес, залегнало в член 14 от Международния пакт за граждански и политически права;

Ж.

като има предвид, че СВКПЧ изрази своя ужас от екзекуциите, както и че са налице „сериозни съмнения“ за това дали на мъжете е бил осигурен справедлив съдебен процес;

З.

като има предвид, че други двама мъже, Мохамед Рамадан и Хюсеин Муса, също са застрашени от смъртно наказание в Бахрейн; като има предвид, че и двамата мъже твърдят, че са били изтезавани, за да признаят погрешно углавни престъпления и екзекуциите им може да бъдат изпълнени във всеки един момент;

И.

Като има предвид, че бахрейно-датския гражданин Абдулхади ал-Хаваджа, директор и основател на Центъра за правата на човека в Персийския залив, както и Халил ал Халвачи, учител по математика, живял преди това в Швеция, продължават да се намират в затвора по обвинения, свързани с мирно изразяване на тяхното мнение;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.