15.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/23

Докладчик:

Mário SOARES

Съдокладчик:

Josep PUXEU ROCAMORA

1.1.

Регионът на Латинска Америка и Карибския басейн, днес обединен в Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), и Европа от векове споделят еднакви принципи и ценности в основата на обща визия за света. Поради това със създаването на блок „ЕС–CELAC“, подкрепен от обща стратегия за справяне с глобалните предизвикателства, този регион ще има по-силен и действен глас на международната сцена.

1.2.

Европа и нейните държави членки са най-големият инвеститор и най-важният партньор на региона на Латинска Америка и Карибския басейн (ЛАКБ). Съществуват политически, икономически, социални, културни и исторически връзки, изграждани в продължение на векове, които намират израз и в провежданите на всеки две години срещи на най-високо равнище на държавните или правителствените ръководители, парламентарна асамблея, различни споразумения и най-вече — широка социална мрежа.

1.3.

Новите глобални предизвикателства изискват укрепването на този блок и преди всичко определянето на нова стратегия, която да надхвърля формализма и гръмките декларации и да се възприема като силен и решителен глас на международната сцена. В новите геополитически условия регионът на Латинска Америка се утвърждава като стратегически приоритет във външната политика на ЕС.

1.4.

ЕИСК подчертава със задоволство, че понастоящем Комисията по външни работи на Европейския парламент обсъжда резолюция по същия въпрос, в която се отчита, че CELAC е ключов партньор на ЕС и че приоритетите във външните действия на ЕС по отношение на CELAC следва да бъдат засилване на политическия диалог и сътрудничеството в областта на миграцията, изменението на климата, енергията от възобновяеми източници, борбата с организираната престъпност и задълбочаване на политическите, културните и социално-икономическите отношения.

1.4.1.

ЕИСК изразява надежда, че следващата среща на високо равнище на държавните и правителствени ръководители на ЕС–CELAC, която ще се проведе на 26 и 27 октомври, ще бъде на висотата на предизвикателствата, пред които са изправени светът и планетата днес, и ще формулира стратегия за засилване на стратегическите, политическите, икономическите, социалните и културните връзки между двата региона.

1.4.2.

Комитетът насърчава напредъка към всестранно рамково споразумение между Европейския съюз и CELAC, което да включва принципите за действие в областта на политическия диалог, сътрудничеството и устойчивото развитие. Това би могло да се превърне в основата за геополитическо участие в глобален мащаб и би укрепило гласа на нашите региони на международната сцена.

1.4.3.

ЕИСК призовава политическите ръководители на ЕС и на ЛАКБ да признаят и оценят участието на гражданското общество. Затова е важно:

1.4.4.

ЕИСК потвърждава отново, че приоритетните цели на гражданското общество включват укрепването на демокрацията, устойчивото човешко развитие, справедливостта и социалното сближаване, опазването на природните ресурси и околната среда, пълното спазване на правата на човека и на трудовите стандарти, бъдещето на достойния труд и борбата срещу неравенството.

1.4.5.

Комитетът счита, че част от неговата мисия е да участва активно в целия процес на изграждане на един свят, в който, с помощта на диалог, хората могат да живеят в мир при съществуващите различия. Свят, в който всички държави и народи да могат да определят пътя на своето развитие и да изграждат според културните си традиции общество, основано на демокрацията, приобщаването и благополучието. ЕИСК иска да заеме мястото си в този процес.

2.1.

Днес светът е изправен пред различни предизвикателства, чието преодоляване е много сложно: ускоряването на изменението на климата, увеличаването на въоръжените конфликти, последица от които е потокът от хиляди бежанци, завръщането на национализма и на едностранчивото виждане за решаване на конфликтите, включително поредното завръщане на ядрената заплаха.

2.2.

Търговията се развива по начин, който от политическа гледна точка би могъл да доведе по-голям баланс между различните части на света, но въпреки това запазва, а в някои случаи дори задълбочава различията между богатите и бедните, включително в рамките на един и същ регион или държава.

2.3.

Зачитането на правата на човека и международните норми на ООН или МОТ е застрашено на много места по света, а нарушенията на правата на жените, на децата или на етническите, религиозните или културните малцинства продължават. Все още е налице и незачитане на основните свободи, което застрашава сигурността и качеството на живот на населението.

2.4.

Споразумението относно изменението на климата, постигнато в Париж, получи широка подкрепа включително в държави като САЩ и Китай, които традиционно отказват да се ангажират в тази насока. Днес това споразумение е застрашено от новата американска администрация, която обяви намерението си да се оттегли от него, което възпрепятства Плана за чиста енергия — законодателство, въведено през 2015 г. с цел намаляване на емисиите от енергийния сектор и увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници.

2.5.

След период, в който изглеждаше, че светът започва да намира точки на равновесие, финансовата криза, започнала през 2007 г., направи осезаеми социалните последици от липсата на контрол на пазарите дори в развитите държави. Вместо да намаляват, конфликтите се изостриха и различията между интересите на държавите и регионите се задълбочават.

2.6.

В Европа новото проявление на отчетливите различия, засягащи сътрудничеството между ЕС и Русия или между ЕС и Турция (държава, която все още продължава да води преговори за присъединяването си към Европа), са доказателство за пропукването или сериозното застрашаване на това крехко равновесие.

2.7.

Изборът на новата американска администрация, по-специално нейното неясно и изглежда не толкова приятелско отношение към ЕС, ще усложни още повече международната обстановка. Прекъсването на преговорите по ТПТИ, отправеното към ООН предупреждение, че действията на американското правителство невинаги ще се съобразяват с действащите критерии за вземане на решения в рамките на организацията, нератифицирането на споразумението за ТТП, намеренията за промяна на политиките в областта на миграцията и поставянето под въпрос на обичайните практики между съюзнически държави пораждат несигурност и допринасят за нестабилността на международната сцена.

2.8.

Тази заплаха, както и други рискове и предизвикателства могат да бъдат решени само глобално, посредством договорени и осъществими, но същевременно обвързващи ангажименти, които да доведат до истински решения, които ще бъдат по-комплексни и следва да бъдат многостранни.

3.1.

ЕИСК счита, че за да продължи да изпълнява първостепенна роля в сегашната сложна международна обстановка, Европа се нуждае от партньори и съюзници не само в областта на развитието и търговията, а с които да може принципно да споделя общи ценности и принципи. Това може и трябва да бъде добавената стойност на Европейския съюз.

3.2.

Досега Европа имаше определена стратегия по отношение на Латинска Америка и Карибския басейн, основаваща се, наред с другото, на следните елементи:

3.3.

Срещата на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на държавите от Европа и Латинска Америка и Карибския басейн и по-късно, със CELAC и Евро-Латиноамериканската парламентарна асамблея (Евролат) — парламентарен орган на стратегическото партньорство между двата региона, са политически израз на тази стратегия.

3.4.

На световно равнище Европа пое сериозен ангажимент с Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, с целите на Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение. ЕС възприе като свои цели:

3.5.

В този смисъл един стабилен блок ЕС–CELAC би имал по-голяма тежест на международната сцена и би бил ключов фактор за отстояването на ценностите, споделяни като цяло от ЕС и от CELAC. Изглежда е настъпил моментът да се постави въпросът дали тази стратегия, която несъмнено е постигнала важни успехи и резултати, е достатъчна с оглед на глобалните предизвикателства, пред които са изправени и двата региона.

3.6.

ЕИСК счита за безусловно необходимо да се проведе сериозен дебат на междурегионално равнище, в рамките на който открито да се посочат не само постигнатите до момента успехи, но и съществуващите пропуски или ограничения. Този дебат трябва да извлече поуки от свършеното, да даде отговор на настоящите предизвикателства при зачитане общите ценности и принципи и по този начин да се създадат отношения, основани на ново и по-широко сътрудничество и легитимност за бъдещето.

4.1.

С оглед на световното положение се открива нова възможност за установяване на по-здрави и ефикасни връзки между ЛАКБ и Европа и е от интерес тя да намери материален израз в бъдещото споразумение ЕС — Меркосур (2). Това споразумение представлява значително предизвикателство за ЕС, тъй като, ако бъде прието, целият латиноамерикански регион, с изключение само на Боливия и Венецуела, ще бъде тясно свързан със Съюза в политическо и икономическо отношение. Предоговарянето на споразумението с Мексико също е от изключително значение за тази държава, докато за Европа това представлява възможност да засили присъствието си, предвид очаквания спад на стокообмена между Мексико и САЩ.

4.2.

Отношенията между ЕС и ЛАКБ трябва да бъдат от полза за всички, т.е. както за европейските държави, така и за латиноамериканските и карибските държави и преди всичко за техните народи.

4.3.

Производствените инвестиции в двата региона са от ключово значение за взаимодействието между политическото, социалното, екологичното и икономическото измерение. ЕС и неговите държави членки продължават да са основният инвеститор в региона. Държавите от Латинска Америка и Карибския басейн са вторият по значение търговски партньор на ЕС, а заедно CELAC и Европейският съюз представляват една трета от държавите — членки на ООН, и около 25 % от световния БВП.

4.4.

По-задълбоченото партньорство между Латинска Америка и Европейския съюз би създало възможност за ускоряване на икономическия растеж, отбелязване на напредък в структурните промени към сектори, които се основават на интензивното използване на знания, намаляване на бедността, засилване на социалното приобщаване и опазване на околната среда.

Всичко това може да се постигне чрез:

4.5.

Това ще способства за икономическо и социално благополучие и в двата региона, което несъмнено ще има ефект върху създаването на работни места, например чрез:

4.6.

Пред ЕС и CELAC има предизвикателства, но и възможности за положително развитие по ключови и за двата региона въпроси, което би било значително улеснено от съвместни действия, като:

4.7.

ЕИСК счита, че връзката между публичните мерки и частния сектор следва да има за цел насърчаването на икономическото развитие, по-ефективно сътрудничество между предприятията и финансови инвестиции за постигане на растеж. Комитетът подчертава необходимостта от борба с неформалната икономика, недостатъчното развитие и слабата конкурентоспособност на МСП и призовава за улесняване и подобряване на мобилността между двата региона, като се осигурява взаимна съгласуваност на трудовите права и се насърчава координацията на системите за социална сигурност.

4.8.

ЕИСК счита, че е особено важно да се преодолеят откъслечните визии за отношенията между двата региона и икономиката, правата на човека и устойчивото развитие да се разглеждат като неделима цялост. Сътрудничеството и взаимната подкрепа са от ключово значение, ако целта е успешното осъществяване на план за действие и обща програма, които да позволяват справяне с най-значимите предизвикателства на днешния свят, като бедността, изменението на климата и въоръжените конфликти.

5.1.

Значението, присъствието и активното участие на организираното гражданско общество от двата региона, фактът, че се обменя опит, осъществяват се общи проекти, има активно участие в определените дейности, следва да се зачитат, признават и възприемат като основни елементи на нова парадигма за стратегически отношения.

5.2.

От своя страна ЕИСК счита, че гражданското общество и от двата региона е изправено пред възможност и голямо предизвикателство, тъй като отношенията между двата региона се нуждаят от обновено измерение, което да не омаловажава или пренебрегва постигнатото, а да върви напред с по-ясна политическа и стратегическа цел.

5.3.1.

Въпреки че през последните години присъствието на гражданското общество намира все по-голямо признание като съществен фактор за утвърждаването на стратегията на двата региона, истината е, че то продължава да се натъква на ограничения, които намаляват по-ефективното и ефикасно участие, по-специално поради това, че:

5.4.1.

Преодоляването на тези ограничения налага изготвянето на план за действие и програма, които:

5.5.

ЕИСК подчертава, че за успеха на всички преговори между ЕС и ЛАКБ е от особена важност да се установи структуриран диалог с организираното гражданско общество, който да гарантира неговото ефективно участие на всеки етап от преговорите и по време на прилагането и оценката на резултатите. В този смисъл ЕИСК оценява много положително създаването на съвместния консултативен комитет ЕС — Чили, за чието сформиране допринесе заедно с организации на чилийското гражданско общество.

5.6.

ЕИСК изразява убеждението, че приоритетни цели на отношенията между европейското и латиноамериканското гражданско общество са укрепването на демокрацията, устойчивото човешко развитие, справедливостта и социалното сближаване, опазването на природните ресурси и околната среда, пълното спазване на правата на човека и зачитането на достойния труд.

5.7.

Липсата на структуриран и широк достъп до информацията от страна на европейското и латиноамериканското/карибското организирано гражданско общество беше изтъкната многократно като основен проблем при проследяването на отношенията между ЕС и ЛАКБ и една от най-големите пречки за своевременното изготвяне на предложения от гражданското общество. ЕИСК отново заявява, че достъпът до информация следва да бъде една от приоритетните оси в отношенията между двата региона, което налага да се създадат правила и ясни процедури за достъп до информацията и за разпространяването ѝ.

5.8.

Ако подписалите споразуменията страни наистина ценят участието на гражданското общество, те трябва да предвидят от самото начало необходимите и достатъчни финансови средства за всички предвидени в споразуменията механизми за участие, така че да могат да се изпълняват възложените задачи.

5.9.

ЕИСК приветства превръщането на фондация „ЕС– ЛАКБ“ в международна организация, което може да бъде важен елемент за укрепване на партньорството между двата региона, придавайки му нов импулс, и отново изтъква предложението си към държавните ръководители на ЕС и на CELAC, отправено в декларацията му от Сантяго (Чили) през 2012 г., работната програма на фондацията да включва силен компонент за ефективно и реално сътрудничество с представителните институции на организациите на организираното гражданско общество от двата континента.

5.10.

ЕИСК настоятелно призовава възприеманите политики и действия да имат за цел подобряване на съгласуваността и положителните ефекти от отношенията между двата региона с цел да се гарантира тяхното качество и целесъобразност и да се осигури възприемането им като свои от страна на гражданското общество.

6.1.

На 26 и 27 октомври 2017 г. в Ел Салвадор ще се проведе среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз и Общността на латиноамериканските и карибските държави (ЕС — CELAC). В контекста на охлаждане на отношенията между САЩ и Латинска Америка, ЕИСК счита, че на тази среща на високо равнище следва да се положат усилия за укрепване на стратегическите, политическите, икономическите, социалните и културните връзки между ЕС и ЛАКБ.

6.2.

ЕИСК насърчава политическите лидери от двата региона към все по-ефективни действия и присъствие, които да допринасят за опазването на планетата, да противодействат на изменението на климата, да опазват биологичното разнообразие и устойчивото развитие, да способстват за благосъстоянието на хората и да допринасят за изкореняването на бедността, да гарантират социалното и териториалното сближаване, да подкрепят качественото образование и здравеопазване за всички, равенството между половете и културите на народите, да бранят мира, да признават ролята на световните институции и да поддържат мултилатерализма.

6.3.

ЕИСК счита, че част от неговата мисия е да участва активно в изграждането на свят, в който, с помощта на диалог, хората могат да живеят в мир при съществуващите различия. Свят, в който всички държави и народи да могат да определят пътя на своето развитие и да изграждат според културните си традиции общество, основано на демокрацията, приобщаването и благополучието. ЕИСК иска да заеме мястото си в този процес.

6.4.

ЕИСК призовава политическите ръководители на ЕС и на ЛАКБ да отчетат и признаят участието на гражданското общество с цел да привличат възможно най-голям брой от своите граждани в процеса на вземане на решения. ЕИСК не желае да изключва никого, но счита, че за да бъде структурирано и по-ефикасно, участието следва бъде институционално и институционализирано.

6.5.

Насърчаването на достойния труд трябва да се превърне в приоритет на политиката за сътрудничество между Европейския съюз и ЛАКБ. В този смисъл трябва да се поемат конкретни ангажименти за зачитане и изпълнение на основните конвенции на МОТ и да се предвидят механизми за проверка на тяхното спазване с участието на обществото и синдикатите във всички политики и преговори между ЕС и ЛАКБ.

6.6.

В настоящата геополитическа рамка ЕИСК счита, че споразуменията за партньорство, търговските споразумения, споразуменията за политически диалог и за стратегическо партньорство продължават да са важни инструменти, но днес вече не са единствено възможните. Това, което понастоящем има определящо значение, е страните, споделящи общи културни, исторически и политически ценности и идеи, да осъзнаят необходимостта от формиране на стратегически блок, който да е в състояние да оказва влияние на международната сцена. Споразуменията трябва да се сключват в резултат на това осъзнаване, а не да се разглеждат като инструмент за постигането му.

6.7.

ЕИСК насърчава напредъка към всеобхватно рамково споразумение между Европейския съюз и CELAC, което да включва принципите за действие в областта на политическия диалог, сътрудничеството и устойчивото икономическо развитие. Този подход може да бъде основата за геополитическо участие в глобален план, който да определя начина на участие всеки път, когато са застрашени общите принципи и ценности.

6.8.

ЕИСК счита, че е от съществено значение участието на организираното гражданско общество да се приема като фактор, допринасящ за формирането на общо съзнание, което да улеснява, насърчава и благоприятства глобални решения в полза на мира, устойчивото развитие, справедливата търговия и благосъстоянието на всички народи и региони.