13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/32

Докладчик:

Jose Manuel ROCHE RAMO

Съдокладчик:

Estelle BRENTNALL

1.1.

Секторът за производство на захар от цвекло в ЕС се подготвя за една от най-големите промени в своята история: краят на квотите за производство на захар на 1 октомври 2017 г. Премахването на квотите предоставя възможности за производителите на захар от захарно цвекло в ЕС, по-специално възможността да произвеждат повече захар за хранителни цели и да изнасят без ограничения. За да се възползва от тези възможности, индустрията за производство на захар от цвекло в ЕС работи усилено за увеличаване на своята конкурентоспособност. Независимо от това краят на производствените квоти също създава допълнителни рискове и неясноти и може да постави сектора под натиск. Конкуренцията ще се засили, което ще окаже натиск върху цените както за производителите, така и за преработвателите, а изоглюкозата се очаква да заеме по-голям пазарен дял. По-малко конкурентоспособните производители на захар от захарно цвекло в ЕС могат да изпитат затруднения да оцелеят в по-тежка и по-нестабилна пазарна среда. Това би могло да има сериозни последици за работниците, предприятията, селскостопанските производители и селските общности. Изключително важно е законодателните органи да останат бдителни, що се отнася до бъдещето на сектора.

1.2.

Помощта за частно складиране на захар ще бъде единственият специфичен инструмент, който остава като възможност за подкрепа на сектора на захарта от захарно цвекло в ЕС след края на производствените квоти. Въпреки това, в случай на пазарна криза в сектора на захарта от захарно цвекло в ЕС, не е ясно при какви обстоятелства тази помощ може да бъде въведена. Условията за активиране на помощта за частно складиране трябва да бъдат по-добре определени, така че системата да е подходяща за целта си. Европейската комисия може да разгледа възможността за определяне на обективен ценови праг, над който трябва да се задейства процедурата за вземане на решение за активиране на помощта за частно складиране. Това би направило процеса по-малко субективен и би насърчило бързото и уеднаквено въвеждане на такава помощ във времена на криза. Следва да се проучи и вариант, при който се въвеждат общи разпоредби относно кризите, например член 222 от Регламента за единната ООП. Комитетът приветства създаването на Обсерваторията на пазара на захарта, при положение че нейният състав е балансиран и че се свиква своевременно при възникването на пазарни затруднения.

1.3.

ОСП следва да включва пазарни инструменти, които подпомагат продължаването на производството на захар в държавите — членки на ЕС. Секторът за производство на захар от захарно цвекло в ЕС допринася решително за създаването на работни места и икономическата активност, както и за конкурентоспособността на хранително-вкусовата промишленост. Понастоящем ОСП позволява на държавите членки да отпускат обвързано с производството подпомагане за сектори или региони, в които отделни видове селскостопански практики или отделни селскостопански сектори, които са особено важни по икономически, социални или екологични причини, изпитват известни трудности. Така е при култивирането на захарно цвекло в уязвими региони. Обвързаните с производството директни плащания би трябвало да са насочени към намаляване на риска от спад и/или изоставяне на производството на захар от захарно цвекло в такива региони, с цел избягване на обезлюдяването на селските райони и опазване на биологичното разнообразие. В контекста на по-голяма нестабилност директното подпомагане на земеделските производители следва да бъде допълнено с по-добър достъп до инструменти за управление на риска. Взаимната зависимост между преработвателите и земеделските производители е причината за конкретната договорна рамка, която урежда отношенията между производителите и преработвателите в сектора.

1.4.

В случай на неблагоприятни тенденции на пазара на захарта в ЕС от 1 октомври 2017 г. може да се стигне до съкращения. Европейската комисия следва да проучи пригодността на отделните структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), за да се подкрепят регионални или местни работни места, особено за работници и земеделските стопани, засегнати от евентуални затваряния на преработвателни предприятия. Може да се наложи да се направят изключения по отношение на критериите за въвеждане на някои от тези фондове.

1.5.

От 1 октомври 2017 г. производителите на захар от захарно цвекло в ЕС ще бъдат задължени да уведомяват относно продажната цена на основния си продукт, както и покупната цена на основната си суровина. На тази степен на прозрачност на пазара не съответства прозрачност надолу по веригата на доставки и от производителите на изоглюкоза. Европейската комисия следва да разгледа препоръките на експертната група за селскостопанските пазари да се разшири прозрачността на пазара надолу по веригата до потребителите на захар, за да даде по-добра обща представа за начина, по който се споделя добавената стойност по веригата за доставка. Прозрачността на пазара — било то за производителите на захар и изоглюкоза или за потребителите на захар — не трябва да оказва влияние върху конкурентната позиция на засегнатите предприятия.

1.6.

Увеличаването на износа на захар ще бъде от решаващо значение за захарната промишленост на ЕС след премахването на квотите. Европейската комисия следва да насърчи износа на захар от ЕС и да се противопостави на произволното налагане на инструменти за защита на търговията от трети държави вносители. Европейската комисия следва да прояви предпазливост в стремежа си към либерализация на търговията в контекста на преговорите на ЕС за свободна търговия. Тя следва по-убедително да се противопоставя на политиките за помощи на големите производители и износители на световния пазар на захар, които нарушават търговията, както в СТО, така и при двустранни търговски преговори.

1.7.

Насърчаването на алтернативните употреби на захарното цвекло — като производство на биоетанол, животински фуражи, химикали на биологична основа и биопластмаси, ще бъде от основно значение за бъдещата конкурентоспособност на сектора. Европейската комисия би трябвало да запази ограничението от 7 % за биогоривата, което може да се отчита с оглед на постигането на целта за 10 % енергия от възобновяеми източници в транспорта. Приложение IX към Директивата относно енергията от възобновяеми източници (2009/28/ЕК), в което меласата се определя като суровина за биогориво от ново поколение, би трябвало да остане без промени. Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка следва да работят за стимулирането и засилването на иновациите в областта на другите съпътстващи продукти на биологична основа. Това би могло да стане под формата на Иновационен фонд на ЕС и на програма за нисколихвени заеми.

2.1.

Европейският съюз е световен лидер в производството на захар от цвекло. В периода от пазарната година 2011 г. — 2012 г. до пазарната година 2015 г. — 2016 г. ежегодно са произвеждани средно 17,2 милиона тона. Предприятията за производство на захар закупуват около 107 милиона тона захарно цвекло годишно от 137 000 европейски производители. Захарното цвекло основно се преобразува в захар, но значително количество се преработва и в други продукти, като например животински фуражи, възобновяем етанол и биопродукти. Такива продукти могат да играят важна роля на буфер в случай на свръхпредлагане.

2.2.

В по-голямата си част фабриките за захар от захарно цвекло са разположени в селски райони, характеризиращи се с ниски равнища на промишлена дейност. Те често са гръбнакът на икономиката на регионите, в които са разположени, където промишлените алтернативи са малко. Захарният сектор в ЕС осигурява близо 28 000 преки работни места, които са съсредоточени основно в най-конкурентоспособните региони, които произвеждат захарно цвекло. Тези работни места обикновено са за сравнително висококвалифицирани работници, които получават по-високо заплащане, отколкото в повечето други сектори на селското стопанство. Освен пряката заетост, икономическата дейност, създадена от промишлеността, осигурява още 150 000 непреки работни места, например в областта на транспорта, логистиката и строителството.

2.3.

Само при много извънредни обстоятелства е възможно да се възобнови производството на захар, след като съоръжението за производство на захар е било закрито. Това е така, защото изграждането на захарна фабрика е свързано с големи капиталови разходи, обикновено от порядъка на няколкостотин милиона евро. В повечето случаи закриването на едно-единствено съоръжение означава постоянна загуба на основна индустриална дейност, което води до загубата на стотици преки и непреки работни места. Търсенето на възможности за алтернативна заетост в промишлеността може да доведе до миграция и обезлюдяване на селските райони.

2.4.

Същото важи и за селскостопанските производители. Захарното цвекло следва да се отглежда в близост до фабриките, които го преработват. Това се дължи на сравнително високата цена за транспорт на цвеклото — шест до седем тона захарно цвекло са необходими, за да се произведе един тон захар. Когато дадено предприятие за производство на захар от цвекло прекрати своята дейност, растениевъдите са лишени от пазар за захарното си цвекло. Освен ако няма друга фабрика в рамките на икономически рентабилно разстояние, те са принудени да се пренасочат към други култури. Това оказва съществено отрицателно влияние върху финансовата възвращаемост на засегнатите земеделски производители, много от които вероятно са направили съществени инвестиции в специфично оборудване за прибиране на реколтата от цвекло, което не се използва за други култури. Освен това внезапното преминаване към други култури на голям брой земеделски производители може да окаже значителен натиск върху местните пазари на земеделски продукти.

2.5.

Производството на захар от захарно цвекло е устойчиво по отношение на околната среда. Захарното цвекло винаги се отглежда в сеитбооборот с други култури. Сеитбооборотът спомага за запазване на плодородието на почвата и намаляване на нивата на патогени и вредители, които се разпространяват по почвен път, и по този начин намалява нуждата от продукти за растителна защита. Разработването и разпространението на добри практики е широко разпространено в районите от ЕС, в които се отглежда захарно цвекло. В рамките на сектора се насърчава използването на мулч и намалената обработка за подобряване на плодородието на почвите и за намаляване на ерозията. Потреблението на енергия във фабриките е сведено до минимум чрез използването на когенерационни съоръжения, както и чрез оползотворяване на отпадната топлина и опазване на водните ресурси.

3.1.

Секторът на ЕС за производство на захар инвестира сериозно в технически подобрения и намаляване на разходите, а също и в човешки капитал, научни изследвания, образование и обучение. През последните 26 години средните разходи в ЕС за производството на захар в рамките на квотата са се увеличили само с 0,4 процента годишно, в сравнение с 2,2 процента инфлация годишно. Това води до непрекъснато намаляване на разходите спрямо инфлацията през последните две десетилетия (1). Тези печалби допринесоха за увеличаване на конкурентоспособността на хранително-вкусова промишленост на ЕС, в която се използва захар.

3.1.1.

Добивите на захарно цвекло са се увеличили значително през последните години благодарение на съчетание от технически и сортови подобрения в резултат на сътрудничеството между представители на отрасъла, растениевъди, научноизследователска и развойна дейност и търговия със семена. През последните 26 години средните добиви на захар от захарно цвекло (в тонове/ха) са се увеличили с 2,4 процента годишно, като тази тенденция се очаква да продължи и в периода след 2017 г. Добивите на захар на хектар в ЕС сега са по-високи от тези на Австралия или централно-южния регион в Бразилия, които са сред най-конкурентоспособните региони в света. Четири от десетте най-големи дружества за производство на захар в света са със седалище в ЕС (2).

3.2.

Тези конкурентни предимства се дължат отчасти на значителното преструктуриране на сектора, което се състоя между 2006 г. и 2009 г. След реформата през 2006 г. в ЕС бяха затворени почти половината фабрики за производство на захар, което доведе до загуба на капацитет за производство на 4,5 милиона тона, над 24 000 преки работни места и 165 000 селскостопански доставчици (3). Това преобразуване направи сектора за производство на захар от захарно цвекло в ЕС по-устойчив в икономически план, макар и на висока социална цена. От пазарната 2008/2009 година насам заетостта остава на относително стабилно равнище, както и броят на заводите.

3.3.

Стабилните отношения между преработвателите на захарно цвекло и служителите се поддържат от дългосрочен социален диалог на европейско и национално равнище. Социалният диалог на ЕС в сектора на захарта съществува от 1968 г. насам и е от ключово значение за осигуряване на социално адекватен преход в трудни времена, като тези след реформата на политиката на ЕС относно захарта през 2006 г. Допринасяйки за чувството на съпричастност, социалният диалог подпомага конкурентоспособността на промишлеността.

3.4.

От 2017 г. нататък ще се търси допълнително повишаване на конкурентоспособността, особено като производителите се опитат да намалят фиксираните разходи чрез експлоатиране на пълния капацитет на заводите. Това може да доведе до по-дълги кампании за преработване на захарно цвекло и следователно по-висок риск за производителите и преработвателите, поради несигурността, свързана със събирането и съхранението на цвекло през зимния период.

3.5.

За да се избегне разхищението, преработвателите на захарно цвекло в ЕС използват цялото цвекло за производство на гама от продукти освен захар, например: камъните и почвата, отделени от почистеното цвекло, се продават на строителната промишленост; влакнестият материал от цвеклото (резенки от цвекло) и меласа се добиват и преработват за фураж за животни; меласа и други сиропи, произлизащи от производството на захар, могат да се използват за производство на възобновяем етанол. Освен това производителите на захар все повече диверсифицират производството на съставки за продукти на биологична основа за отрасли като производството на пластмаси, текстил, фармацевтични продукти и химикали.

4.1.

Преработвателите на захарно цвекло и земеделските стопани, произвеждащи захарно цвекло, са взаимно зависими. Земеделските производители са зависими от дружествата за производство на захар, които предоставят основен капитал и експертни знания за добив на захар от тяхното цвекло, а преработвателите са зависими от земеделските производители, с които са сключили договори, за снабдяване със суровина. Също така за да се сведат до минимум разходите за транспортиране на цвеклото, земеделските стопани трябва да се намират в географска близост до завода за захар, на който доставят. Освен това много от най-големите компании за производство на захар са кооперативи, което позволява земеделските производители — снабдители да имат пряк дял в отрасъла.

4.1.1.

Взаимната зависимост между преработвателите и земеделските производители налага конкретна договорна рамка, за да се балансират правата и задълженията между партньорите. Договорните отношения между производителите и преработвателите на захарно цвекло след 2017 г. са залегнали в член 125 и приложение X от Регламента за единната ООП. Тези правила наскоро бяха допълнени с делегиран регламент, който позволява клаузите за поделяне на стойността да продължат да се включват в договорите за захарно цвекло на доброволна основа (4). По-голямата част от участниците в захарна промишленост наскоро сключиха договорите за захарното цвекло за пазарната 2017–18 г. и следващите, в които включват и някаква форма на обвързване на цените на захарното цвекло с пазарните цени на захарта.

4.1.2.

Производителите на захар от захарно цвекло отдавна са задължени да докладват ежемесечно относно цените, производството и запасите, и това задължение ще остане в периода след премахването на квотите. Считано от 1 октомври 2017 г., цените на захарното цвекло също трябва да бъдат докладвани до Европейската комисия и публикувани всяка година. Тази степен на прозрачност на пазара, характерна за сектора за преработка на захар, не е съпътствана от прозрачност надолу по веригата на доставки и от производителите на изоглюкоза. Доказателствата сочат, че разпределянето на цените по веригата за доставка на захар е ниско (5) и следва да се проучи осъществимостта на по-голяма прозрачност за потребителите на захар от захарно цвекло в ЕС.

4.2.

На пазара на захарта в ЕС са активни и рафинериите на тръстикова захар. Рафинериите на тръстикова захар не преработват захарно цвекло, а зависят от вноса на сурова захарна тръстика за рафиниране. ЕС позволява неограничен безмитен внос на захар от най-слабо развитите държави по линия на инициативата „Всичко освен оръжие“ (ВОО) и от държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, които са сключили споразумение за икономическо партньорство (СИП) с ЕС. Рафинериите на сурова тръстикова захар в ЕС се ползват от отстъпки за безмитен достъп до пазара, които понастоящем възлизат на 420 000 тона годишно, по силата на двустранни споразумения със страните от Централна Америка, Колумбия, Перу, Еквадор и Южна Африка. Годишната наличност на сурова захар за рафиниране в рамките на квотата с намалено мито по CXL, разпределена между Куба, Бразилия, Австралия и всички трети държави („Erga Omnes“), възлиза на повече от 700 000 тона и се очаква да нарасне до почти 800 000 тона през 2017—2018 г. И в наскоро завършилите, и в текущите преговори за свободна търговия ЕС предлага на трети държави допълнителен достъп до пазара на захар в ЕС.

5.1.

От 1968 г. насам производство на захар и изоглюкоза за употреба като храна в ЕС са ограничени от производствени квоти. Производствените квоти ще престанат да съществуват на 1 октомври 2017 г., т.е. в началото на пазарната 2017/2018 година за захарта в ЕС. От този момент нататък производителите на захар и изоглюкоза в ЕС ще бъдат свободни да произвеждат захар и изоглюкоза за употреба като храна без ограничения. Ще престане да съществува и таванът за износ (6). Вследствие на това операторите в сектора на захарта в ЕС ще бъдат свободни да изнасят захар без ограничения от 1 октомври 2017 г.

5.2.

Производството на захар се очаква да нарасне през пазарната 2017/18 г. Очаква се това увеличение да бъде структурно. Освен това се очаква изоглюкозата да заеме по-голям дял от пазара на ЕС за подсладители, като производителите на изоглюкоза имат за цел „с течение на времето“ да произвеждат 2—3 милиона тона, голяма част от които могат да бъдат използвани за производството на безалкохолни напитки (7). За сравнение, потреблението на захар в ЕС е в лек спад.

5.3.

Увеличаването на вътрешното производство на захар и увеличеният пазарен дял на изоглюкозата могат да се отразят отрицателно на цените на бялата захар в ЕС в периода след премахването на квотите. Средносрочните перспективи на Европейската комисия за селскостопанските пазари в ЕС за периода 2016—2026 г. показват, че цените на бялата захар ще бъдат под референтния праг от 404 евро за тон през по-голямата част от периода след премахването на квотите, тоест под средните разходи за производството на захар и култивирането на захарно цвекло.

5.3.1.

През 2015 г. цените на бялата захар в ЕС достигнаха най-ниското си ниво от началото на системата за отчитане на цените през 2006 г. (8) Тази ситуация оказа сериозно въздействие върху докладваните финансови резултати на производителите на захар в ЕС, много от които не са били в състояние да отчетат печалба през фискалната 2015/16 година. Производителите на захар са подложени на особен натиск в Италия, където един производител избра да не произвежда продукти за пазарната 2015/16 година. Единственият производител на захар в Гърция също е в сериозни затруднения.

5.4.

От 1 октомври 2017 г. производителите на захар в ЕС ще могат да изнасят без ограничения. Това може да е възможност за увеличаване на приходите, за да се компенсират по-ниските цени на захарта в ЕС. Потреблението на захар в света се очаква да нараства с темп от 1,5—2 процента на година (приблизително 2—3 милиона тона годишно) и поради това би трябвало да има достатъчно търсене за увеличения износ на захар от ЕС.

5.4.1.

Въпреки това увеличението на износа на захар от ЕС зависи от достатъчен достъп до пазарите на трети държави. Европейската комисия следва да работи за отваряне на пазарите на захар за нетни вносители на захар в своите преговори за свободна търговия, както чрез намаляване/премахване на митата, така и чрез отваряне на тарифните квоти. Тя следва да продължи да премахва митата върху износа от ЕС на продукти с високо съдържание на захар и да подкрепя налагането на строги правила за произхода на такива продукти, за да се гарантира, че производителите на захар в ЕС се възползват от увеличаване на износа.

5.4.2.

Износът на захар от ЕС понякога е затруднен от налагането на инструменти за търговска защита от страна на трети държави. Европейската комисия следва да направи всичко възможно в борбата срещу подобни мерки, след като отрасълът стане дерегулиран от 1 октомври 2017 г. и секторът трябва да предлага необходимата помощ за всички договорени мерки.

5.5.

И в наскоро завършилите и в протичащите преговори за свободна търговия ЕС предлага достъп на трети държави до пазара на захар в ЕС. Отварянето на пазара подлага на натиск цените на бялата захар в ЕС с тенденция за понижаване на цените и повишаване на променливостта. Настоящият световен пазар е пазар на остатъчния дъмпинг, подложен на висока нестабилност, където често се търгува под средните производствени разходи дори на най-ефективните индустрии в света. Това се дължи до голяма степен на мерките за помощи, които нарушават търговията, предоставяни от страна на някои от основните страни производители и износители на захар като Бразилия и Тайланд. В резултат на това промишлеността на захарта от захарно цвекло в ЕС не се конкурира при равни условия с производителите на захар в трети страни. Комисията следва да разглежда захарта като чувствителна тема в своите преговори за свободна търговия чрез поддържане на митата за захар на ЕС. Текущите преговори с Меркосур представляват сериозна заплаха за сектора, като се има предвид, че Бразилия е най-големият световен производител и износител. Комисията трябва да е готова да се противопостави на основните държави, субсидиращи производството на захар, в органът за уреждане на спорове в рамките на СТО, както и по време на търговските преговори.