ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 13.12.2017

COM(2017) 755 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Стратегически доклад за 2017 г. относно изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове

{SWD(2017) 452 final}

ВЪВЕДЕНИЕ

1. ТРУДЕН, РАЗНОРОДЕН И БЪРЗО ПРОМЕНЯЩ СЕ КОНТЕКСТ

1.1. Постепенно възстановяване от кризата — напредъкът към целите за сближаване отново набира сила

1.2. Различни предизвикателства в отделните държави членки

2. ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН, УСТОЙЧИВ И ПРИОБЩАВАЩ РАСТЕЖ

2.1. Цялостен напредък

2.2. Научни изследвания, технологично развитие и иновации, ИКТ и конкурентоспособност на МСП

2.3. Заетост, социално приобщаване и образование

2.4. Нисковъглеродна икономика, изменение на климата, околна среда и транспорт

2.5. Укрепване на институционалния капацитет

3. ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОСНОВНИТЕ РЕФОРМИ, ОСЪЩЕСТВЕНИ ЗА ПЕРИОДА 2014—2020 Г.

3.1. Принос на ЕСИ фондовете за европейския семестър

3.2. Предварителните условия — инструмент за насърчаване на качествени проекти

3.3. По-добри полезни взаимодействия за по-добро въздействие

3.4. Подкрепа за интегрираното териториално развитие

3.4.1. Интегрирани инвестиции в градовете

3.4.2. Прилагане на териториални инструменти

3.4.3. Улесняване на сътрудничеството чрез осъществяване на макрорегионални стратегии и стратегии за морските басейни

4. ПО-ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОГРАМИТЕ

4.1. Капацитет на органите и бенефициерите

4.2. Опростяване в полза на бенефициерите

4.3. Ключова роля на партньорите при изпълнението на програмите

4.4. Изпълнение на хоризонталните принципи и на целите на политиката

4.5. Обобщение на оценката на ЕСИ фондовете

4.6. Комуникация във връзка с ЕСИ фондовете

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

Основната цел на европейските структурни и инвестиционни фондове 1 („ЕСИ фондове“) е насърчаването на трайна социално-икономическа конвергенция, устойчивост и териториално сближаване. По линия на фондовете се предоставя критична маса от инвестиции в приоритетни области за ЕС посредством споделено управление между Комисията и държавите членки. С тези инвестиции се отговаря на нуждите на реалната икономика, като се подкрепят създаването на работни места, растежът и инвестирането и се укрепват единният пазар, енергийният съюз и икономическото управление. Фондовете също така значително спомагат ЕС да постигне своите политически цели, превръщайки ги в действия на място.

В настоящия доклад 2 се предоставя първият стратегически преглед на изпълнението на програмите по ЕСИ фондовете за периода 2014—2020 г., които продължават до края на 2023 г. В него са обобщени докладите на държавите членки за изпълнението и за напредъка 3 , обхващащи периода 2014—2016 г. Поради това акцентът в него е поставен върху напредъка при изпълнението, както е показано от данните за избрани проекти. В придружаващия работен документ на службите на Комисията са представени повече подробности.

ЕСИ фондовете осигуряват стабилна дългосрочна инвестиционна рамка за държавите членки и техните региони. С бюджет от 454 милиарда евро за периода 2014—2020 г. ЕСИ фондовете са основният инструмент на ЕС за инвестиции. Очаква се националното публично и частно съфинансиране да достигне най-малко 184 милиарда евро, което ще доведе до общи инвестиции от 638 милиарда евро. С ЕСИ фондовете също така се помага на държавите членки да подобрят инвестиционната среда. Това включва подкрепа за структурни реформи за мобилизиране на частен капитал, както и въвеждане на предварителни условия. В настоящото поколение програми са включени значителни реформи и понастоящем в области с най-висока добавена стойност за ЕС е съсредоточено по-голямо финансиране от когато и да било — например заетост, социално приобщаване, умения, научни изследвания и иновации, околна среда или нисковъглеродна икономика 4 . Фондовете спомагат също и за това органите и заинтересованите страни да мислят на равнището на ЕС и дори на глобално равнище, когато действат локално. Това води до по-добро стратегическо планиране и по-голям капацитет за изпълнение.

Ако се разгледат първите три години от програмите за 2014—2020 г., започват да се открояват първоначалните постижения 5 . Избрани са около 2 милиона проекта в цяла Европа, възлизащи на 182 милиарда евро или 28,4 % от общото налично за периода финансиране. Подкрепа получават 793 490 предприятия, а досега 7,8 милиона души са получили помощ при търсенето на работа, обучение или образование. Около 20 % от цялата земеделска площ е обхваната от свързани с климата и околната среда действия вследствие на инвестиции за подобряване на управлението на биологичното разнообразие, почвите и водите.

В докладите за отделните държави членки се подчертава, че броят на избраните през 2016 г. проекти е нараснал рязко, което показва, че държавите членки достигат максимално темпо при превръщането на ЕСИ фондовете в конкретни резултати и при подобряването на живота на хората в Европа. Инвестициите отбелязват добър напредък в редица от областите, определени като приоритетни за ЕС, например 31 % от общите планирани инвестиции за конкурентоспособност на малките и средните предприятия (МСП) вече са предоставени за проекти. Държавите членки докладват също и за някои области, в които напредъкът е по-бавен и поради това са необходими последващи действия, като например инвестиции в информационни и комуникационни технологии.

Към края на 2016 г. 9 % от общите налични средства за периода са изплатени на държавите членки от бюджета на ЕС. Последните доклади сочат за по-голям напредък през 2017 г., като към края на октомври 2017 г. са предоставени 44 % от средствата за проекти и 13 % от плащанията. Очаква се в следващите месеци плащанията допълнително да се ускорят.

1. ТРУДЕН, РАЗНОРОДЕН И БЪРЗО ПРОМЕНЯЩ СЕ КОНТЕКСТ

1.1. Постепенно възстановяване от кризата — напредъкът към целите за сближаване отново набира сила

От 2014 г. нататък социално-икономическите условия, в които се изпълняват ЕСИ фондовете, постепенно се подобряват. През първата година от програмния период икономическите перспективи в ЕС не бяха добри, като бяха налице застой в темповете на растеж на БВП и продължаваща безработица. През последните две години икономическото възстановяване в ЕС беше по-стабилно и перспективите за растеж отново са положителни за всички държави — членки на ЕС. Въпреки това все още съществуват предизвикателства, тъй като растежът на БВП е неравномерен в отделните държави членки, а бавното нарастване на производителността и последиците от кризата продължават да представляват тежест за икономиката.

Заедно с икономическото възстановяване се подобрява и положението във връзка с безработицата в ЕС. През 2016 г. бяха създадени повече работни места и равнището на безработица се понижи (до 7,8 % през май 2017 г.). Очаква се през следващите години то да продължи да намалява. Независимо от това регионалните различия в равнищата на безработица остават значителни. Броят на хората, изложени на риск от бедност, също продължава да бъде много голям. Част от по-дългосрочна тенденция за периода 2008—2015 г. беше увеличаването на неравенството по отношение на разполагаемия доход в държавите от ЕС-28.

Кризата оказа неблагоприятно въздействие върху националните и регионалните бюджети, като ограничи финансирането за всички видове инвестиции. В периода 2008—2014 г. публичните инвестиции в ЕС са намалели с около 15 % в реално изражение. Общата стойност на инвестициите като дял от БВП също е намаляла и оттогава почти не се е увеличила.

В резултата на това ЕСИ фондовете придобиха още по-голямо значение при съфинансирането на програмите за публични инвестиции. През 2014—2016 г. поетите задължения от ЕСИ фондовете изиграха решителна роля в много от държавите членки, като в някои случаи представляваха повече от 50 % от общите публични инвестиции (графика 1). Това насърчаване на инвестициите спомогна също и за мобилизиране на финансови ресурси за Плана за инвестиции за Европа. В този контекст ЕСИ фондовете продължават да предоставят решаваща подкрепа за постигане както на основаните на Договора цели, така и на десетте приоритета, определени от Комисията за периода 2015—2019 г.

Графика 1: Дял на ЕСИ фондовете в публичните инвестиции за 2014—2016 г. 6

В седмия доклад за сближаването 7 е представен по-пълен преглед на социално-икономическото развитие.

1.2. Различни предизвикателства в отделните държави членки

Повечето държави членки изтъкват, че за тях нуждите и предизвикателствата не са се променили от началото на периода, като целите за развитие, залегнали в програмите им, продължават да са валидни. Въпреки това, тъй като социално-икономическото възстановяване от кризата е неравномерно, промените в нуждите за развитие на отделните държави членки се различават в значителна степен в зависимост от ситуацията във всяка от тях.

Големият брой бежанци и мигранти, пристигащи в ЕС от 2015 г. насам, оказа силно въздействие върху няколко държави членки, региона и градове. Властите трябваше да реагират на нови краткосрочни и дългосрочни предизвикателства. В по-ограничени случаи големи природни бедствия също доведоха до преразглеждане от държави членки на техните нужди за развитие и на съответните планирани инвестиции по линия на ЕСИ фондовете. Някои държави членки подчертават Парижкото споразумение относно изменението на климата и засиления акцент върху свързаните с това предизвикателства и възможности. Инвестициите от ЕСИ фондовете успяха да се адаптират и към тези нови обстоятелства. В това отношение чрез техническата корекция на бюджета на ЕС за 2014—2020 г. ще се предоставят допълнителни финансови средства за някои държави членки.

2. ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН, УСТОЙЧИВ И ПРИОБЩАВАЩ РАСТЕЖ

2.1. Цялостен напредък

ЕСИ фондовете допринасят в значителна степен за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж — както е залегнало в целите на ЕС за 2020 г. — във всички държави членки и региони чрез насочено към конкретни нужди и специфични ситуации действие. От 2010 г. нататък е налице напредък в постигането на тези цели в повечето държави членки. Чрез регионален индекс в седмия доклад за сближаването се очертават различните темпове на напредък на регионите към целите на ЕС за 2020 г. Най-голям напредък има в региони, в които разстоянието до целта е най-голямо. В докладите си държавите членки също така подчертават, че инвестициите от ЕСИ фондовете действат като катализатор, стимулиращ напредъка към целите на ЕС за 2020 г.

От докладите става ясно, че към края на 2016 г. общото финансиране на избраните проекти е достигнало кумулативната сума от 182 милиарда евро, което представлява 28,4 % от общите планирани инвестиции за периода 2014—2020 г. (повече от отчетените в края на 2015 г. 58,8 милиарда евро и 9 %). Приносът на ЕС за тези проекти се оценява на 128 милиарда евро 8 .

Последните доклади от октомври 2017 г. показват продължаване на ускорението: сумата за избраните проекти е достигнала общо 278 милиарда евро или 44 % от общите планирани инвестиции за периода 2014—2020 г.

Това равнище на подбор на проекти за 2014—2016 г. може да се сравни с началните години на периода 2007—2013 г. Очаква се тази тенденция да продължи. Темповете на изпълнение в близко бъдеще вероятно ще бъдат до голяма степен подобни на тези от изминалия период. Поради това програмните периоди не следва да се разглеждат изолирано, тъй като периодите на разходване на средствата се припокриват, като приключването на един период навлиза в следващия и така се постига плавност на разходните потоци. Както е показано на фигура 1 по отношение на политиката на сближаване 9 , действителните инвестиции на място продължават да се осъществяват сравнително гладко от 90-те години на миналия век досега.

Фигура 1: финансиране по политиката на сближаване за периода 1986—2023 г.

Времевият профил на разходите за периода 2014—2023 г. е определен въз основа на резултата за 2007—2013 г. и като се приема 100 % усвояване през периода.

Източник: ГД „Регионална и селищна политика“, данни за минали периоди.

На национално равнище всички държави членки докладват за голямо до много голямо ускоряване на изпълнението на програмите по ЕСИ фондовете през 2016 г. Въпреки това продължават да съществуват значителни различия, както е показано на таблицата в приложение 2.

За закъсненията в изпълнението на програмите се посочват различни причини. Няколко държави членки подчертават късното приемане на регулаторната рамка и затруднения при определянето на органи. Като други препятствия при стартирането на програмите се посочват слаб административен капацитет, сложни правила и продължителна подготовка при създаване на мащабна инфраструктура.

Изпълнение на финансови инструменти

Въз основа на добрите резултати по програмите за 2007—2013 г. беше установена преразгледана рамка в подкрепа на по-широко използване в периода 2014—2020 г. на финансови инструменти (ФИ) при всички ЕСИ фондове. Програмирането на фондове 10 доведе до значително повишаване на разпределените средства за ФИ в сравнение с предходния период. За периода 2014—2020 г. е постигнат добър напредък при 24 държави членки в използването на ФИ и не са установени сериозни системни затруднения, макар че положението се различава значително между отделните държави членки и програми. Към края на 2016 г. общите средства, заделени за ФИ, са в размер на 13,3 милиарда евро (5,7 милиарда евро в края на 2015 г.), от които 10,3 милиарда евро са по линия на ЕСИ фондовете. Общо 3,6 милиарда евро (около 30 %) от тези суми са изплатени за ФИ (1,2 милиарда евро в края на 2015 г.), включително 3,1 милиарда евро по линия на ЕСИ фондове и 1,1 милиарда евро, платени на крайни получатели (99 милиона евро в края на 2015 г.), от които 1 милиард евро бяха по линия на ЕСИ фондове. По отношение на тематичните цели най-големият дял от финансирането по ЕСИ фондовете — 3,8 милиарда евро, е предоставен за подкрепа на МСП, следван от инвестициите в научни изследвания, развитие и иновации — в размер на 1,5 милиарда евро, и в нисковъглеродна икономика, т.е. най-вече в енергийна ефективност и възобновяема енергия — в размер на 1,2 милиарда евро.

2.2. Научни изследвания, технологично развитие и иновации, ИКТ и конкурентоспособност на МСП

За периода 2014—2020 г. са планирани около 181,4 милиарда евро за инвестиции в НИРД и иновации, ИКТ и конкурентоспособност на МСП. Към края на 2016 г са избрани проекти на стойност 50,3 милиарда евро, което представлява 28 % от планирания общ размер на сумите.

Частно финансиране по политиката на сближаване се планира основно в тези области. Във финансовите планове на програмите като насрещно съфинансиране се изискват около 31,3 милиарда евро частно финансиране, от които по предварителна оценка 8,8 милиарда евро се покриват от избраните проекти. В допълнение към това официално съфинансиране програмите също така задействат или стимулират и други частни инвестиции. От докладваното по ЕСИ фондовете става ясно, че по отношение на целта за насрещно частно финансиране с ливъридж в размер на 42 милиарда евро избраните проекти ще допринесат с около 11,5 милиарда евро (27 %).

По линия на ЕСИ фондовете чрез ФИ се подкрепят повече от 76 000 предприятия. Разработването и прилагането на стратегии за интелигентна специализация е нова инициатива, чието начало е поставено по линия на ЕСИ фондовете и която действително е променила начина, по който държавите членки и регионите проектират стратегиите си за иновации. Това насърчава сътрудничеството на всички равнища, особено с местните предприятия. В ерата на глобализация ЕСИ фондовете подпомагат държавите членки и регионите да изградят устойчиви икономики, като е планирана по-нататъшна целева подкрепа 11 , по-специално за да се допринесе за обновената стратегия на ЕС за индустриалната политика 12 . Държавите членки получават чрез фондовете важна помощ за подобряване на цифровата свързаност и за постигане на целите на ЕС за свързаност за 2020 и 2025 г.

·В областта на НИРД и иновациите се наблюдава рязко ускоряване на подбора на проекти, като за тях са отпуснати 25 % от наличните заделени средства, което представлява сума от около 15 милиарда евро, предоставена за проекти в целия ЕС. В резултат на това около 29 000 изследователи работят в подобрена научноизследователска инфраструктура.

·Инвестициите в цифровата икономика са достигнали 19 % от избраните проекти. Очаква се това да доведе до подобрен широколентов достъп за още около 915 000 домакинства. От целевите средства, предназначени за подобряване на услугите в областта на ИКТ в селските райони, 36 % са предоставени за проекти, като от подобрените услуги са се ползвали 1 268 000 жители на селски райони.

·Подкрепата за конкурентоспособността на МСП — 31 % от избраните проекти са в тази област — е на път да постигне до голяма степен целите си. Повече от 196 000 предприятия се ползват от нефинансова помощ, а за 10 900 предприятия се осигурява подкрепа за въвеждане на нови продукти на пазара. Понастоящем се очаква съфинансираните проекти в предприятията да доведат пряко до създаването на поне 154 000 нови работни места.

·Повече от 36 000 земеделски стопанства са получили инвестиции за подпомагане на преструктурирането и модернизацията на стопанствата и за постигане на повишена производителност. Около 11 000 бенефициери са получили подкрепа за насърчаване на смяната на поколенията, а около 50 000 земеделски стопанства имат възможност да участват в схеми за качество. Бяха стартирани 350 интерактивни проекта за иновации по линия на Европейското партньорство за иновации в областта на селското стопанство.

·За повече от 3600 риболовни кораба беше осигурена подкрепа по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство („ЕФМДР“), 57 % от които са част от дребномащабния крайбрежен риболовен флот. С предоставената подкрепа се насърчава устойчивото равновесие между риболовните флотове и ресурсите, както и опазването на морските екосистеми.

2.3. Заетост, социално приобщаване и образование

В тези области ще бъдат инвестирани около 168,3 милиарда евро, по-специално от Европейския социален фонд („ЕСФ“). Към края на 2016 г. са избрани проекти на стойност 48,7 милиарда евро, което представлява 29 % от планирания общ размер на сумите.

·За проекти, които включват устойчива и качествена заетост и подкрепа за трудова мобилност, са поети задължения в размер на 17,4 милиарда евро, което представлява 31 % от наличната подкрепа. Интервенциите за повишаване на достъпа до трудовия пазар достигат както до 4,2 милиона безработни, така и до 2,1 милиона неактивни лица. Осъществен е значителен напредък при подбора на проекти за повишаване на достъпа до заетост за търсещи работа и неактивни лица (34 % от избраните проекти) и за подкрепа на самостоятелната заетост и предприемачеството (31 % от избраните проекти). Делът на избраните проекти за модернизиране на институциите на пазара на труда обаче изглежда леко изостава, като възлиза на 15 %.

·В областта на социалното приобщаване беше налице сериозно ускоряване на подбора на проекти, като беше достигната сумата от 16,5 милиарда евро (26 %). При мерките за подкрепа на активното приобщаване по линия на ЕСФ е налице добър напредък (38 %) и те следва да изпълняват ключова роля за подкрепата на уязвими групи и за тяхното привличане по-близо до пазара на труда. Съществуват обаче опасения във връзка със закъснението в прилагането на мерките за социално-икономическото интегриране на маргинализирани общности, като например ромите. Макар че при подбора на проекти за свързани със здравето мерки по ЕФРР се наблюдава подобрение, като още около 11,5 милиона души са били обхванати от разширени здравни услуги, за постигане на целите е необходимо още по-голямо усилие. Социалното приобщаване в градските райони в неблагоприятно положение също изисква по-голямо внимание, тъй като стойностите за реновирани сгради все още са много ниски. Към края на 2016 г. по линия на ЕСФ и инициативата за младежка заетост („ИМЗ“) са били подкрепени и 634 000 лица с увреждания.

·Инвестициите в образование и професионално обучение са достигнали 14,6 милиарда евро, а делът на избраните проекти е достигнал почти 30 %. Постигнат е добър напредък при действията по линия на ЕСФ за борба с преждевременното напускане на училище и насърчаването на професионалното образование и обучение. Въпреки относително ниския процент на избраните проекти за дейности за учене през целия живот, на около 700 000 души е предоставена възможност да повишат уменията си и да осигурят професионалното си развитие. Инвестициите по линия на ЕФРР са имали за резултат създаването на допълнителен капацитет на инфраструктурата за грижи за деца или за образование, равняващ се на 4,4 милиона души.

Общият резултат от действията по ЕСФ, включително ИМЗ, е:

·787 000 души са намерили работа веднага след участие в проекта;

·820 000 души са придобили квалификация.

Редица държави членки са избрали проекти за социални иновации, които са на стойност 1,7 милиарда евро. Тези проекти са с твърде различен характер и включват прилагането на иновативни решения за образование и предприемачество, включително за жени с различен етнически произход.

ЕСИ фондовете продължават да подпомагат държавите членки, регионите и градовете в усилията им за справяне с кризата с бежанците и мигрантите. Някои програми са променени, за да се включат нови или подобрени мерки за справяне както с непосредствени нужди, така и с по-дългосрочни предизвикателства на интеграцията. Например с конкретни проекти се предоставят здравни грижи и социални услуги за бежанци и мигранти. Освен това беше стартирано целево сътрудничество с кметовете. Няколко града, партньори и национални органи предприемат действия в рамките на Програмата на ЕС за градовете и свързаното с нея партньорство с цел интегрирането на мигранти и бежанци 13 . Комисията предложи също така в прегледа на многогодишната финансова рамка да бъде включена промяна в нормативната уредба 14 , с която да се въведе специален инвестиционен приоритет, за да се улесни приемането на мерки, насочени към такова интегриране. ЕФРР е насочен към дългосрочното социално и икономическо интегриране на бежанци и мигранти в Европа, като се покриват например инвестиции в инфраструктура за жилищно настаняване и грижи за деца или за стартиране на бизнес. Към края на 2016 г. по линия на ЕСФ и ИМЗ са подкрепени най-малко 1,2 милиона души, които са били или мигранти, или с чуждестранен произход, или от малцинствена група.

Изпълнение на инициативата за младежка заетост

ИМЗ е основен инструмент на ЕС за финансиране с цел директна подкрепа на предложения за заетост, образование и обучение на млади хора в контекста на схемата „Гаранция за младежта“. В няколко държави членки с ИМЗ се финансират по-голямата част от мерките по схемата „Гаранция за младежта“. Изпълнението на място отбелязва добър напредък. Държавите членки докладват, че към края на 2016 г. броят на младите хора, които са се ползвали от подкрепените по линия на ИМЗ действия, се е утроил спрямо края на 2015 г. и че равнището на подбор на проекти е над 60 %. Повечето бенефициери са изпълнили мерки, насочени към предоставянето на финансиране за насоки и професионално ориентиране, придобиване на опит с първа работа и предоставяне на стажове и чиракуване. Повече от половината от държавите членки са подкрепили също и млади предприемачи или са предоставили работни места и мерки за свързана с обучение мобилност.

С цел ускоряване на изпълнението, за предварителното финансиране по ИМЗ през 2015 г. са разпределени допълнително 1 милиард евро с оглед осигуряване на необходимата финансова ликвидност за стартиране на проекти. Сред причините за първоначалните забавяния държавите членки изтъкват късното приемане на съответните програми по ЕСФ, затруднения с новите изисквания за мониторинг в началото на периода и недостатъчния капацитет на публичните служби по заетостта.

Държавите членки докладват и за някои трудности при достигането до групите в най-неравностойно положение, по-специално млади хора, които не са активни и не са регистрирани в публичните служби по заетостта, както и нискоквалифицираните млади хора. Към септември 2017 г. по линия на ИМЗ са били подкрепени 1,7 милиона участници.

2.4. Нисковъглеродна икономика, изменение на климата, околна среда и транспорт

В рамките на ЕСИ фондовете са заделени 262,2 милиарда евро за устойчиво развитие в тези ключови области. Към края на 2016 г. за конкретни проекти са разпределени около 28 %, или 73,2 милиарда евро:

·Избраните проекти за нисковъглеродна икономика, като например проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници, възлизат на 21 % от общата налична сума за периода 2014—2020 г. Един от резултатите е, че благодарение на подкрепата по линия на ЕФРР и Кохезионния фонд се очаква около 148 000 домакинства да получат по-горен клас на енергопотребление.

·Добър напредък е постигнат при подбора на проекти за адаптиране към изменението на климата и за предотвратяване на риска (равнището на подбор е 40 %, тоест разпределени са около 16,5 милиарда евро). Това е положителен знак след Парижкото споразумение относно изменението на климата. Повече от 4,6 милиона души се ползват от нови или подобрени мерки за защита от наводнения.

·Около 26,6 милиарда евро (31 % от наличното финансиране) са разпределени за проекти за околната среда и за ефективно използване на ресурсите. Добър напредък е постигнат при проектите в областта на водите. Одобрените проекти следва да доведат до по-добро водоснабдяване за около 3,5 милиона души. За проекти са разпределени 25 % от средствата, предназначени за подобряване на ефективното използване на вода при напояване, и са обхванати 14 % от целевите площи, като същевременно за 23,5 милиона хектара земеделска земя се получава подкрепа за подобряване на биологичното разнообразие. Налице са сериозни забавяния при инвестициите в проекти за рециклиране на отпадъци.

·По отношение на транспорта по-голям напредък има при инвестициите в пътища, по-специално по TEN-T, докато подкрепата за железопътния транспорт напредва с по-бавен темп. Очаква се избраните проекти да имат за резултат 844 km нови пътища по TEN-T и 687 km реконструирани или модернизирани железопътни линии по TEN-T.

·Значителен напредък е постигнат по отношение на улавянето и съхранението на въглерод и на намаляването на емисиите на парникови газове и амоняк. Това е осъществено чрез подобрено управление на земеделските и горските земи: и при двете области са достигнати 40 % от целта.

·По линия на ЕФМДР е подкрепено по-доброто управление на над 60 000 km² от зоните по „Натура 2000“ и почти 1,5 милиона km² от други защитени морски зони.

Осъществяване на действия във връзка с климата

Повече от 25 % от ЕСИ фондовете за 2014—2020 г. бяха предвидени за свързани с изменението на климата проекти, което осигурява решаващ принос за целта на ЕС за изразходване на най-малко 20 % от бюджета за действия във връзка с климата. Това ще помогне в значителна степен ЕС и неговите държави членки да изпълнят целите от Парижкото споразумение.

Предвидените за действия във връзка с климата суми са разбити по фондове в таблицата в приложение 3.

Могат да се откроят следните моменти:

·при подбора на проекти за действия във връзка с изменението на климата във всички държави — членки на ЕС, е постигнато общо равнище от 23 %, което представлява 29,6 милиарда евро;

·изпълнението на действия във връзка с изменението на климата се различава в значителна степен в отделните държави членки. Няколко държави членки докладват за значителен напредък, голяма група напредват според плановете, а при една трета група се наблюдават забавяния;

·изглежда по линия на ЕСФ е налице по-сериозна подкрепа за действия във връзка с изменението на климата, отколкото е планирано първоначално в програмите;

·държавите членки са разпределили средно 57,6 % от средствата по програмите си за развитие на селските райони за действия във връзка с околната среда и смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него — много повече от изисквания минимум от 30 %.

Големите проекти са основополагащи за приноса на ЕСИ фондовете към изпълнението на европейските политики, най-вече в областта на транспорта, околната среда и енергетиката. За 2014—2020 г. са определени повече от 600 големи проекта, като продължава интензивната работа за тяхната подготовка и изпълнение с решаващата подкрепа и на такива инициативи за техническа помощ като JASPERS 15 . Към октомври 2017 г. Комисията е получила 168 големи проекта, които представляват общ разход от 37,6 милиарда евро, който е сравним с всички разпределени средства за периода 2014—2020 г. по Механизма за свързване на Европа (30 милиарда евро). Това включва 91 проекта, продължени от периода 2007—2013 г., като например трите проекта Extreme Light Infrastructure („Екстремна светлинна инфраструктура“) 16 . Необходима е обаче допълнителна мобилизация, за да се ускорят инвестициите на място.

2.5. Укрепване на институционалния капацитет

Качеството на публичната администрация е от съществено значение за социално-икономическото развитие и въздействието на публичните инвестиции. За периода 2014—2020 г. подкрепата за ефективна публична администрация възлиза общо на 6,5 милиарда евро. От тях за такива проекти досега са предоставени като финансиране 1,8 милиарда евро, или 29 % от общо планираните инвестиции. Държавите членки следва да продължат да работят за отстраняване на препятствията пред инвестициите и за повишаване на административния си капацитет за управление на проекти, което включва и правилно планиране.

3. ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОСНОВНИТЕ РЕФОРМИ, ОСЪЩЕСТВЕНИ ЗА ПЕРИОДА 2014—2020 Г.

3.1. Принос на ЕСИ фондовете за европейския семестър

Областите на политиката, към които е насочен европейският семестър, са в значителна степен същите като обхванатите от ЕСИ фондовете: 60 % от структурните предизвикателства, които имат отношение към ЕСИ фондовете, са разгледани в програмите.

Няколко държави членки докладват, че ЕСИ фондовете оказват съществена помощ за изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки по отношение на секторите на научните изследвания, развитието и иновациите, пазара на труда, публичната администрация, здравеопазването и енергетиката. Налице е действително напредък по повечето препоръки в рамките на европейския семестър, но темпът и задълбочеността, с която те се изпълняват от държавите членки, са различни.

През последните години бяха приети значителни реформи на пазара на труда, особено в някои от най-тежко засегнатите от кризата държави членки. Тези реформи допринесоха за увеличаване на капацитета за адаптиране на икономиките им, за възстановяване на конкурентоспособността и за увеличаване на заетостта.

С други реформи се целеше подобряване на бизнес средата, макар че това е областта, в която е отбелязан най-слаб напредък. Добър пример за това как ЕСИ фондовете допринасят за европейския семестър е случаят с Испания, на която беше препоръчано да направи преглед на приоритетите си за изразходване на средствата и да преразпредели средствата, включително като подкрепи достъпа до финансиране за МСП 17 , въз основа на което Испания ориентира програмите си към този приоритет.

Няколко държави членки трябваше да премахнат препятствията — по-специално регулаторни и административни пречки — пред инвестициите в такива области като транспорта и енергетиката. Например на Литва беше препоръчано да развие трансграничните енергийни връзки със съседните държави членки, за да диверсифицира източниците на енергия. По линия на ЕФРР в Литва се инвестира както в междусистемни електропроводи, така и в газова инфраструктура.

Социалното приобщаване и образованието са обхванати в няколко от специфичните за всяка държава препоръки. Например в случая на Чешката република в една от препоръките се поставя акцент върху наличието на финансово достъпни и качествени предучилищни грижи за деца. Това е пряко свързано с мерки, включени в чешките програми по ЕСИ фондовете.

3.2. Предварителните условия — инструмент за насърчаване на качествени проекти

Основната реформа в периода 2014—2020 г. е, че държавите членки и регионите трябва да спазват определени предварителни условия, наричани още „ex ante условия“, за гарантиране на ефективни и ефикасни инвестиции по линия ЕСИ фондовете.

Около 75 % от всички приложими условия бяха изпълнени при приемането на програмите. За неизпълнените условия бяха изготвени повече от 800 плана за действие. От тези планове за действие 97 % вече са изпълнени успешно. Все още неизпълнените са свързани основно с водите, отпадъците, транспорта и обществените поръчки. Държавите членки си сътрудничат с Комисията за осигуряване на тяхното изпълнение.

Предварителна оценка на механизма на предварителните условия 18 показва, че с този инструмент е постигната добавена стойност за ЕС, държавите членки и регионите, включително за гражданите и предприятията. Макар да са свързани с получаването на подкрепа от ЕСИ фондовете, предварителните условия имаха много по-широк обхват. Те спомогнаха за транспонирането и изпълнението на съответното законодателство на Съюза и за справяне с пречките пред инвестициите в ЕС и бяха в подкрепа на целите на политиката на ЕС, например в областта на изменението на климата. С тях също така бяха задействани реформи в политиката и изпълнението на съответни специфични за всяка държава препоръки.

Постигнатите с изпълнението на тези предварителни условия резултати трябва да бъдат устойчиви през целия период на изпълнение. Така ще се гарантира по-стабилна връзка между инвестициите и целите на политиката, намерили израз в предварителните условия.

3.3. По-добри полезни взаимодействия за по-добро въздействие

Реформите за периода 2014—2020 г. доведоха до по-добра координация между петте ЕСИ фонда и повече потенциални полезни взаимодействия с други инструменти на ЕС. Държавите членки изпълниха мерки, които включват:

·хармонизиране на националните правила за допустимост,

·използване на междусекторни форуми,

·функциониране на съвместни мониторингови комитети или специални координиращи органи,

·създаване на мрежи в рамките на съответните администрации и

·прилагане на нови ИТ решения.

При все това в докладите се подчертава, че има възможност за допълнителни подобрения. Допълнителните усилия за хармонизиране на правилата ще бъдат приветствани.

През 2015 г. Комисията постави начало на инициативата „печат за високи постижения“ 19 , за да се засили още повече координацията между ЕСИ фондовете и „Хоризонт 2020“. Това е етикет за високо качество, присъждан на подадени по „Хоризонт 2020“ проекти, за които се счита, че заслужават финансиране, но не са получили такова поради бюджетни ограничения. Той спомогна за насочване на ЕФРР или ЕСФ към няколко проекта, по-специално в държави членки като Испания, Италия, Кипър, Чешката република и Полша.

В няколко държави членки също така има конкретни случаи на допълване между ЕСИ фондовете и Европейския фонд за стратегически инвестиции, което включва съчетаване на инвестиционни платформи 20 и проекти в сектори като МСП, транспорт, нисковъглеродна икономика и широколентови мрежи.

Комисията също така си сътрудничи по-тясно с Европейската инвестиционна банка за подпомагане на държавите членки при изпълнението на ЕСИ фондовете, по-специално чрез хоризонталните консултантски услуги fi-compass 21 относно ФИ и чрез инициативата JASPERS, с която се подпомага подготовката на големи проекти с високо качество.

3.4. Подкрепа за интегрираното териториално развитие

ЕСИ фондовете са основният инструмент на ЕС за насърчаване на интегрирано териториално развитие в държавите членки. С реформите за периода 2014—2020 г. се създаде по-съгласувана и амбициозна рамка за насърчаване на териториалното сближаване чрез интегриран подход. В резултат на това повече от 3800 стратегии за градско и териториално развитие получават специална подкрепа от ЕС. В допълнение ЕСИ фондовете подпомагат държавите членки и при изпълнението на мерки за посрещане на нуждите на конкретни територии, като например слабо населени зони, планински райони, острови и най-отдалечени региони 22 .

3.4.1. Интегрирани инвестиции в градовете

Според прогнозите през 2014—2020 г. около 115 милиарда евро от финансирането по политиката на сближаване ще бъдат изразходвани в градски райони. За първи път е налице нормативна разпоредба 23 , която дава правомощия на градовете сами да избират проекти, с които предизвикателствата на градската среда се решават по интегриран начин: за тази цел за около 900 стратегии за градско развитие бяха директно разпределени около 15 милиарда евро. Макар че много държави членки подчертават тежката работа и сложните процедури, съпътстващи разработването и съгласуването на интегрираните стратегии за градско развитие преди действителния подбор на проекти, този подход често се разглежда като начин да се даде възможност за дългосрочна стратегическа визия и положителна промяна в градското развитие.

Приемането през 2016 г. на Програмата на ЕС за градовете 24 още повече подчертава приоритета на Комисията да работи по предизвикателствата и възможностите в европейските градове. Свързаното с това стартиране през последната година на 12 партньорства ще мобилизира заедно всички съответни участници 25 , за да се включат в конкретни действия, включително за по-доброто използване на ЕСИ фондовете в градските зони. Освен това иновативните дейности за градско развитие 26 подпомагат градските зони при изпитването на иновативни решения за устойчиво градско развитие.

3.4.2. Прилагане на териториални инструменти

За изпълнението на около 240 стратегии за градско развитие и 150 стратегии за териториално развитие се използват интегрирани териториални инвестиции („ИТИ“). С инструмента за водено от общностите местно развитие ще се мобилизират общо 9,1 милиарда евро финансиране по ЕСИФ. Към момента в целия ЕС са създадени повече от 3000 местни групи за действие, които отговарят за изпълнението на стратегии за водено от общностите местно развитие, като е обхванато 46 % от селското население (над 90 % от целта) и до края на 2017 г. се очаква групите да се увеличат с още няколкостотин. В редица случаи стартирането на ИТИ и воденото от общностите местно развитие беше бавно поради необходимостта най-напред да се подготвят свързаните с тях общи стратегии и структури за управление. Сега обаче двата инструмента работят сравнително добре и се наваксва с подбора на проекти. Изпълнението е по-лесно, когато интегрираният подход е залегнал в съществуващата рамка и е пригоден към институционалната организация.

Като цяло устойчивото градско развитие, интегрираните териториални инвестиции и воденото от общностите местно развитие предизвикаха промяна в културата на местното и регионалното планиране, като насърчиха сътрудничеството и координацията между секторите, между различните равнища на управление и отвъд административните граници.

Настоящият състав на Комисията пое твърд ангажимент да приближи още повече ЕС до неговите граждани. В продължение на няколко десетилетия междурегионалните програми 27 изиграха ключова роля за по-голямото сближаване на хората, предприятията и органите в целия ЕС. Това представя Европа в най-добрата ѝ светлина и има ясна добавена стойност. Комисията прие съобщение относно насърчаването на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС 28 , в което се съдържат някои конкретни предложения за по-добро оползотворяване на икономическия, социалния и териториалния потенциал на тези области. Изпълнението на междурегионалните програми на място продължава да напредва при задоволителен темп на подбор на проекти от средно 35 % към края на 2016 г. и почти 53 % към октомври 2017 г. Това представлява например допълнителни 2800 предприятия, които са участвали в трансгранично сътрудничество в областта на НИРД и иновациите.

Всички макрорегионални стратегии на ЕС 29 и стратегията за басейна на Атлантическия океан са част от програмите по ЕСИ фондовете за периода 2014—2020 г. Първият доклад на Комисията 30 относно макрорегионалните стратегии на ЕС показва, че тяхното изпълнение е довело до по-голяма координация и сътрудничество в различни области и между участващите държави. Държавите членки изтъкват допълнителния напредък и добрите практики, като например целевите покани за представяне на предложения, премиите за проекти от макрорегионално значение или директната подкрепа за макрорегионални проекти. Продължават да съществуват обаче конкретни предизвикателства, по-специално по отношение на това управляващите органи да бъдат по-активни при изпълнението на макрорегионалните стратегии чрез своите програми.

Транснационалното сътрудничество по линия на ЕСФ също започва да набира скорост. След първоначалния слаб интерес, в резултат на семинарите на Комисията за изграждане на капацитет с включено партньорско обучение, както и на изготвянето на нови ръководства, 17 държави членки планират през 2018 г. да отправят транснационални покани за представяне на предложения.

4. ПО-ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОГРАМИТЕ

4.1. Капацитет на органите и бенефициерите

За да се улесни ефективното изпълнение на ЕСИ фондовете, от държавите членки се изисква да гарантират, че органите и бенефициерите по програмите имат по-голям капацитет за тяхното управление. Докладите на държавите членки показват, че са били предприети конкретни стъпки това да бъде постигнато. Най-често срещаните инструменти, използвани в повечето държави членки за подобряване на капацитета на органите, са систематично и често задължително обучение, електронно обучение, насоки, мрежи за знания и обмен на добри практики. По подобен начин набирането на допълнителен персонал и оптимизирането на управлението на различните ЕСИ фондове са използвани като средства за привеждане на капацитета в съответствие с нуждите. За бенефициерите също така са осигурени обучение и консултантски услуги, специални точки за контакт, както и информационни събития.

В допълнение към дейностите на държавите членки Комисията предоставя широка подкрепа по такива ключови аспекти като обществени поръчки, държавна помощ, борба с измамите/корупцията или партньорско обучение и обмен чрез инструмента TAIEX-REGIO PEER2PEER 31 . Комисията насърчава също така съдействието, предоставяно от платформата за интелигентна специализация, за осъществяване на още по-голям трансфер на знания и развитие на капацитет в областта на НИРД и иновациите в целия ЕС. На някои региони с ниски доходи и нисък растеж 32 се предоставя нова целева подкрепа, като беше създадена мрежа от служби по широколентовия достъп за улесняване на разгръщането на широколентови мрежи.

4.2. Опростяване в полза на бенефициерите

Държавите членки докладват за добър напредък при изпълнението на мерки за опростяване, независимо от първоначалните забавяния. Понастоящем се въвеждат много по-голям брой мерки за електронно сближаване. Някои от действията, изпълнени от редица държави членки, включват създаване на единни звена за контакт за бенефициерите, намаляване на броя на междинните органи, хармонизиране на процедурите за управление, оптимизиране на процеса на кандидатстване и въвеждане на по-единен одит. Вече се докладва и за използване на опростени варианти за разходите при все по-голям брой програми. Държавите членки се насърчават да поддържат и при необходимост да засилват усилията си за опростяване. Неотдавнашно проучване показа, че усилията за намаляване на бюрокрацията дават резултат 33 .

Комисията оказва проактивно съдействие на държавите членки, не на последно място чрез работата на групата на високо равнище от независими експерти за наблюдение на опростяването за бенефициерите на ЕСИ фондовете. Работата на групата доведе до конкретни предложения 34 за нови мерки за опростяване, които да се въведат още за периода 2014—2020 г.

4.3. Ключова роля на партньорите при изпълнението на програмите

В Кодекса на поведение 35 Комисията определя няколко минимални стандарта за добре функциониращо партньорство. Повечето държави членки докладват за напредък по отношение на участието на партньори, включително в мониторинговите комитети по програмите. Сред мерките за привличане на партньори за участие са създаването на подкомитети или неформални работни групи с представители на общините, НПО и социалните партньори. Възможностите за започване на конструктивен диалог могат обаче да бъдат възпрепятствани от ограничения във времето и слабия административен капацитет както на партньорите, така и на управляващите органи. Повечето държави членки докладват, че за изготвяне на докладите си за напредъка те или са провели консултации със социално-икономически партньори, или тези партньори са участвали активно в работата.

4.4. Изпълнение на хоризонталните принципи и на целите на политиката

Равенството между половете, недискриминацията, достъпността и устойчивото развитие са интегрирани чрез споразуменията за партньорство и програмите. Няколко държави членки подчертават, че се използват специфични критерии за подбор на проекти, за да се гарантира, че тези хоризонтални принципи се вземат ефективно предвид при предоставянето на финансирането. Налице е възможност за по-нататъшно използване на тази добра практика по отношение на по-голям брой програми.

По няколко програми са ускорени също и обучението и изграждането на капацитет, за да се преодолеят недостатъчните познания и ноу-хау за изпълнение на хоризонталните принципи. Предприетите мерки включват:

·активното участие на органите и на социално-икономическите партньори, работещи по въпроси на равенството между половете, недискриминацията или устойчивото развитие, в мониторинговите комитети или в ad hoc консултации;

·обучението на лица, отговарящи за изпълнението на ЕСИ фондовете; и

·информационни кампании, за да се гарантира видимостта на тези принципи.

4.5. Обобщение на оценката на ЕСИ фондовете

За настоящия програмен период са засилени изискванията към всички програми с цел подобряване на оценката на техните резултати. Тази работа ще бъде от съществено значение за по-доброто разбиране на приноса на програмите по ЕСИФ за растежа, устойчивото развитие и създаването на работни места чрез специфичните цели, поставени от различните програми.

След последния годишен обобщаващ доклад от декември 2016 г. Комисията получи останалите планове за оценка по линия на съответните програми по политиката на сближаване. Макар все още да е твърде рано за национални оценки на въздействието, вече са започнали различни проучвания на национално и регионално равнище. В придружаващия настоящия доклад работен документ на службите на Комисията е представен по-подробен преглед на планираната значима дейност за оценяване и на извършените оценки. Оценяването на равнище ЕС на цялостната ефективност, ефикасност и добавена стойност за ЕС на инвестициите по линия на ЕСИ фондовете ще бъде извършено основно в края на програмния период и като последваща оценка.

4.6. Комуникация във връзка с ЕСИ фондовете

Проектите по ЕСИ фондовете са сред най-осезаемите и видими прояви на действието на ЕС в рамките на Съюза. Често хората в Европа свързват ЕС именно с тях 36 . През 2014—2016 г. и държавите членки, и Комисията активизираха усилията си за повишаване на осведомеността за въздействието на ЕСИ фондовете върху живота на хората. Комуникационните стратегии на държавите членки бяха насочени конкретно към местните общности, медиите и заинтересованите страни, по-специално чрез подобрени национални уебсайтове и уебсайтове за програмите и чрез по-голяма активност в социалните медии. Държавите членки докладваха за няколко примера за творческа комуникация във връзка с ЕСИ фондовете, вдъхновени от седемте съвместни комуникационни действия, които комисарите, отговарящи за регионалната политика и за заетостта и социалните въпроси, предложиха през май 2017 г. на всички държави членки.

Ясен израз на тези подобрени усилия беше годишната кампания „Европа в моя регион“ през месец май, когато няколко хиляди организатори на проекти отвориха вратите си за обществеността. ЕСИ фондовете също така осигуриха редица примери за проекти, използвани за кампанията на Комисията #InvestEU, с които се демонстрира прякото въздействие на инвестициите в областта на растежа и работните места върху ежедневието на хората.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

С бюджет от 454 милиарда евро за периода 2014—2020 г. ЕСИ фондовете представляват основният инвестиционен инструмент на ЕС, с който се предоставя подкрепа за всички негови държави членки и региони.

Правната рамка за програмния период 2014—2020 г. внесе значителни иновации в политиката, които допринасят за инициативата Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите. С реформата бяха въведени редица съвременни елементи за ефективно изпълнение. Освен подкрепата на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и по-нататъшно сближаване ЕСИ фондовете предоставят по-добри рамкови условия за инвестиции — чрез предварителните условия, съгласуването със специфичните за всяка държава препоръки, укрепената рамка за изпълнение и по-добрите полезни взаимодействия с други инструменти. Това създава значителен лостов ефект за политиката, който далеч надхвърля рамката на ЕСИ фондовете.

Практическото прилагане на този амбициозен нов подход в държавите членки и регионите изискваше време и ресурси в началния етап. Комисията оказа съдействие и ще продължи по различни начини да подкрепя държавите членки за спазването на новите регулаторни изисквания и за адаптиране към новите предизвикателства, включително чрез консултантски услуги, изграждане на капацитет, обучение, споделяне на добри практики и други мерки.

Първите национални доклади за напредъка от програмния цикъл 2014—2020 г., заедно с годишните доклади за изпълнението на програмата, съдържат преглед на начина, по който държавите членки изпълняват целите на политиката и напредват в постигането им. Резултатите от мониторинга за 2016 г. и последните налични данни към края на октомври 2017 г. показват, че при обща сума на избраните проекти, възлизаща на 278 милиарда евро, което представлява 44 % от общото налично за периода финансиране, изпълнението на ЕСИ фондовете се ускорява и достига оптимална скорост. Свързаните инвестиции водят до конкретни подобрения в живота на хората в целия ЕС в такива ключови области като икономическото развитие, заетостта, здравеопазването, достъпността или опазването на околната среда, като са успели да отговорят също и на нововъзникващи нужди, като например миграционната криза. Това е конкретно доказателство за добавената стойност на ЕС в действие.

И докато напредъкът в повечето държави членки и области на политиката е значителен, все още остават някои предизвикателства, като например инвестициите в ИКТ, нисковъглеродната икономика и подкрепата за изграждане на административен капацитет за органите и бенефициерите. Необходимо е по-голямо усилие, за да се гарантира, че се избират качествени проекти и че те се изпълняват ефективно.

Понастоящем е наложително ускореният темп на изпълнение да бъде последван от стабилно и бързо нарастване на действителните разходи. Държавите членки трябва да гарантират, че средствата, за които са поети задължения, се отпускат, като същевременно се запазва положителният напредък при подбора на проекти. Като го направят, те ще увеличат до максимум ценния принос на тези фондове за ключовите приоритети на Съюза.

(1)

Европейските структурни и инвестиционни фондове („ЕСИФ“ или „ЕСИ фондове“) са: Кохезионният фонд (КФ), Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ), Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

(2)

Предвиден в член 53 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).

(3)

В тези доклади са представени данни към края на 2016 г., като годишните доклади за изпълнението са изпратени до края на юни 2017 г., а докладите за напредъка — до края на август 2017 г.

(4)

В COM(2015) 639 final са представени основните резултати от обсъждането на програмите за периода 2014—2020 г.

(5)

Освен ако не е посочено друго, всички данни са от края на 2016 г.

(6)

Финансирането от ЕСИ фондовете обхваща годишните поети задължения на държавите членки за периода 2014—2016 г. Публичните инвестиции покриват бруто образуването на основен капитал на публичния сектор плюс публичните разходи в селското стопанство и рибарството в съответствие с Класификацията на функциите на държавното управление. С цел да могат да се сравнят всички инвестиции по ЕСИ фондовете с публичните инвестиции, в графиката са включени и текущите разходи в селското стопанство и рибарството като част от публичните инвестиции, направени от правителствата на национално равнище.

(7)

COM(2017) 583 final.

(8)

Разбивка на избраните проекти е представена в таблиците в приложенията.

(9)

Кохезионният фонд, ЕФРР и ЕСФ са част от политиката на сближаване.

(10)

COM(2015) 639 final.

(11)

COM(2017) 376 final.

(12)

COM(2017) 479 final.

(13)

https://ec.europa.eu/futurium/en/inclusion-of-migrants-and-refugees.

(14)

COM(2016) 605 final.

(15)

Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони.

(16)

https://eli-laser.eu/.

(17)

http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52012DC0310.

(18)

SWD(2017) 127 final.

(19)

https://ec.europa.eu/research/soe/index.cfm?pg=what.

(20)

Включително например „EstFund“ в Естония с около 100 милиона евро в капиталови инвестиции, предоставени на разположение на предприятия, или във френския регион О-дьо-Франс, който има фонд от 37,5 милиона евро за подкрепа на инвестиции в нисковъглеродна икономика.

(21)

https://www.fi-compass.eu/.

(22)

COM(2017) 623 final.

(23)

Член 7 от Регламент (ЕС) № 1301/2013 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289).

(24)

https://ec.europa.eu/futurium/en/urban-agenda .

(25)

Включително полезни взаимодействия с други свързани с градското развитие инициативи на ЕС, като например европейското партньорство за иновации и интелигентни градове и общини.

(26)

http://www.uia-initiative.eu/.

(27)

Известни още като програмите по Европейското териториално сътрудничество (трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество).

(28)

COM(2017) 534 final.

(29)

Стратегия на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR); Стратегия за региона на река Дунав (EUSDR); Стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR); Стратегия на ЕС за региона на Алпите (EUSALP).

(30)

COM(2016) 805 final.

(31)

http://ec.europa.eu/regional_policy/en/policy/how/improving-investment/taiex-regio-peer-2-peer/.

(32)

SWD(2017) 132 final.

(33)

https://publications.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/1f94b1ab-9830-11e7-b92d-01aa75ed71a1/language-bg/format-PDF.

(34)

COM(2016) 605 final.

(35)

Делегиран регламент (EС) № 240/2014 на Комисията (OВ L 74, 14.3.2014 г., стp. 1).

(36)

Според резултатите от Евробарометър (Експресно проучване на Евробарометър 423) 34 % от гражданите са осведомени за инвестициите от ЕС в техния регион, а 75 % от осведомените лица считат, че тези инвестиции са имали положително въздействие.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел,13.12.2017

COM(2017) 755 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Стратегически доклад за 2017 г. относно изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ЕСИ фондове — докладвано по програмите финансово изпълнение по тематични цели (избрани проекти) — 31 декември 2016 г. (млн. евро)

	Тематични цели	Общ размер на планираните инвестиции	Общ размер на допустимите разходи по избраните проекти към края на 2016 г.						Процент избрани проекти
			КФ	ЕЗФРСР	ЕФМДР 1	ЕФРР	ЕСФ/ ИМЗ	Общо
1	Научни изследвания и иновации	59 544,1	-	504,8	-	14 704,2	-	15 209,0	25,5 %
2	Информационни и комуникационни технологии	18 297,6	-	650,6	-	2 786,5	-	3 437,1	18,8 %
3	Конкурентоспособност на МСП	84 309,5	-	11 162,4	379,1	14 763,1	-	26 304,6	31,2 %
4	Нисковъглеродна икономика	52 735,7	2 001,0	2 299,5	1,5	6 692,9	-	10 995,0	20,8 %
5	Адаптиране към изменението на климата и предотвратяване на рискове	37 755,6	1 372,1	12 602,9	-	1 123,4	-	15 098,4	40,0 %
6	Опазване на околната среда и ресурсна ефективност	72 431,6	4 181,7	14 109,0	420,1	3 801,3	-	22 512,1	31,1 %
7	Мрежови инфраструктури в областта на транспорта и енергетиката	66 573,3	9 759,7	-	-	5 721,0	-	15 480,7	23,3 %
8	Устойчива и качествена заетост	46 837,6	-	628,7	47,0	333,8	13 713,5	14 723,1	31,4 %
9	Социално приобщаване	53 549,8	-	4 109,6	-	1 600,8	8 278,8	13 989,2	26,1 %
10	Образование и професионално обучение	42 289,2	-	390,2	-	1 385,9	10 767,6	12 543,6	29,7 %
11	Ефективна публична администрация	6 082,9	-	-	-	525,2	1 238,1	1 763,3	29,0 %
12	Най-отдалечени и слабо населени региони	220,5	-	-	-	258,2	-	258,2	117,1 %
ПМ	Преустановени мерки	174,7	-	-	-	-	-	-	0,0 %
МТЦ	Множество тематични цели (ЕФРР/КФ/ЕСФ)	78 641,0	1 296,4	-	-	15 658,7	5 737,1	22 692,2	28,9 %
ТП	Техническа помощ	18 712,8	1 023,7	974,0	70,3	2 626,2	1 852,5	6 546,7	35,0 %
Общо		638 156,0	19 634,6	47 431,6	918,0	71 981,3	41 587,6	181 553,1	28,4 %

Източник: Комисия, въз основа на докладвани по програмите данни.

Приложение 2

ЕСИ фондове — докладвано по програмите финансово изпълнение по държави членки (избрани проекти) – 31 декември 2016 г. (млн. евро)

Млн. евро	Разпределена сума от ЕС за 2014—2020 г.	Обща планирана сума за 2014—2020 г. (ЕС+ национална)	Общ размер на допустимите разходи по избраните проекти към края на 2016 г.	Процент на избраните проекти
Австрия	4 922,9	10 655,0	3 311,5	31,1 %
Белгия	2 710,3	6 040,8	3 308,0	54,8 %
България	9 877,6	11 734,0	3 930,8	33,5 %
Кипър	874,2	1 120,0	67,9	6,1 %
Чешка република	23 980,0	32 291,4	4 647,6	14,4 %
Германия	27 935,0	44 756,4	16 152,7	36,1 %
Дания	1 540,4	2 253,1	928,5	41,2 %
Естония	4 458,9	6 003,1	2 416,2	40,2 %
Испания	37 401,0	53 279,5	6 093,3	11,4 %
Финландия	3 759,3	8 423,6	4 175,3	49,6 %
Франция	26 736,0	45 784,5	13 127,1	28,7 %
Гърция	20 352,3	24 965,4	8 483,5	34,0 %
Хърватия	10 742,1	12 677,1	1 652,7	13,0 %
Унгария	25 013,9	29 646,7	14 514,6	49,0 %
Ирландия	3 358,0	6 131,4	2 706,9	44,1 %
Италия	42 667,9	73 624,4	17 905,3	24,3 %
Литва	8 385,9	9 947,2	2 950,4	29,7 %
Люксембург	140,1	456,4	149,3	32,7 %
Латвия	5 633,7	6 908,0	2 258,0	32,7 %
Малта	827,9	1 023,9	227,4	22,2 %
Нидерландия	1 881,4	3 731,6	1 261,2	33,8 %
Полша	86 095,2	104 899,0	23 028,5	22,0 %
Португалия	25 793,5	32 691,9	14 551,4	44,5 %
Румъния	30 837,5	36 447,5	4 551,0	12,5 %
Швеция	3 647,2	7 980,0	3 562,4	44,6 %
Словения	3 874,6	4 896,1	1 321,2	27,0 %
Словакия	15 343,8	20 078,2	4 008,8	20,0 %
Търкс и Кайкос	9 246,2	12 424,1	4 357,1	35,1 %
Обединено кралство	16 417,1	27 285,6	15 904,2	58,3 %
Общ сбор	454 453,7	638 156,0	181 553,1	28,4 %

Източник: Комисия, въз основа на докладвани по програмите данни.

Приложение 3

ЕСИ фондове — планирани действия във връзка с климата и процент на избраните проекти към края на 2016 г.

Фонд	Общо планирана сума от ЕС	Общо избрани проекти в края на 2016 г. (очакван дял от ЕС)	Общ процент на избраните проекти към края на 2016 г.	Обща планирана сума от ЕС във връзка с изменението на климата	От тях разпределени за действия във връзка с изменението на климата	Процент на избраните проекти за действия във връзка с климата от всички избрани операции (2016 г.)
	млрд. евро	млрд. евро	%	млрд. евро	млрд. евро	%
КФ	63,4	16,6	26 %	17,6	4,0	24 %
ЕЗФРСР	99,3	30,6	32 %	57,2	17,6	58 %
ЕФМДР	5,7	0,66	12 %	0,660	0,015	2 %
ЕФРР	196,3	51,5	27 %	37,7	6,9	13 %
ЕСФ/ИМЗ	89,6	28,5	33 %	1,1	1,1	4 %
Общо	454,3	127,8	28 %	114,7	29,6	23 %

(1)

Бюджетът на ЕФМДР е много по-малък от този на другите ЕСИ фондове и е съсредоточен само върху четири тематични приоритета.