ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 23.11.2017

COM(2017) 688 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Трети доклад за състоянието на енергийния съюз

{SWD(2017) 384 final}
{SWD(2017) 385 final}
{SWD(2017) 386 final}
{SWD(2017) 387 final}
{SWD(2017) 388 final}
{SWD(2017) 389 final}
{SWD(2017) 390 final}
{SWD(2017) 391 final}
{SWD(2017) 392 final}
{SWD(2017) 393 final}
{SWD(2017) 394 final}
{SWD(2017) 395 final}
{SWD(2017) 396 final}
{SWD(2017) 397 final}
{SWD(2017) 398 final}
{SWD(2017) 399 final}
{SWD(2017) 401 final}
{SWD(2017) 402 final}
{SWD(2017) 404 final}
{SWD(2017) 405 final}
{SWD(2017) 406 final}
{SWD(2017) 407 final}
{SWD(2017) 408 final}
{SWD(2017) 409 final}
{SWD(2017) 411 final}
{SWD(2017) 412 final}
{SWD(2017) 413 final}
{SWD(2017) 414 final}

I.    ВЪВЕДЕНИЕ

Преходът на Европа към общество с ниски въглеродни емисии се превръща на практика в нова реалност. Чрез енергийния съюз, един от десетте приоритета на настоящата Комисия, се създават нови работни места, растеж и възможности за инвестиции. Миналогодишният пакет „Чиста енергия за всички европейци“ 1 и представените през ноември 2017 г. предложения за мобилност с ниски емисии отбелязаха важни етапи в този процес 2 . По-малко от три години след публикуването на Рамковата стратегия за енергиен съюз 3 Комисията представи почти всички предложения, необходими за изпълнение на първия принцип на енергийната ефективност, за подкрепа на водещата роля на ЕС в световен мащаб в областта на климата и енергията от възобновяеми източници и за осигуряване на справедливи условия за потребителите на енергия.

В настоящото трето съобщение относно състоянието на енергийния съюз се проследява напредъкът, постигнат през изминалата година, и се отправя поглед към следващата година. Сега е моментът да се мобилизира цялото общество — гражданите, градовете, селските райони, дружествата, академичните среди, социалните партньори — така че то да поеме отговорността за енергийния съюз, да работи за неговото осъществяване и да се ангажира с разработването на решения за бъдещето.

Комисията приветства решителния ангажимент на Европейския парламент и на Съвета да приемат приоритетно законодателните инициативи в областта на енергетиката и климата, предложени през 2015 и 2016 г., в съответствие със съвместната декларация на тримата председатели 4 . Комисията призовава съзаконодателите да запазят високото ниво на амбиция и съгласуваността между различните предложения.

Междувременно е важно да се продължи с бързото изпълнение на редица улесняващи мерки 5 , за да се гарантира, че преходът към нисковъглеродна икономика ще допринесе изцяло за модернизацията на европейската икономика. Това също така ще помогне на държавите членки да изпълнят договорените съвместно цели за 2020 и 2030 г. в областта на енергетиката и климата, както и по-мащабните цели на енергийния съюз.

Завършването на енергийния съюз изисква тясно сътрудничество между Комисията, държавите членки и всички сегменти на обществото. Това е процес на съвместно създаване, в който навременното представяне от страна на държавите членки на проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за периода след 2020 г. е ключов момент. Повечето държави членки започнаха да подготвят националните си планове, но всички те трябва да положат значителни усилия, за да финализират проектоплановете си в началото на 2018 г. 6 . Ранното представяне на плановете е от решаващо значение за създаване на доверие и сигурност у инвеститорите за периода след 2020 г. Получаването на проектоплановете в началото на 2018 г. също е от съществено значение за демонстриране на силната лидерска позиция на Съюза в световен план.

Глобалните промени в производството и търсенето на енергия оказват значително влияние върху геополитиката и конкурентоспособността на промишлеността. Това поставя сериозни предизвикателства пред Европа, но също така създава уникални възможности. В този контекст ЕС иска да засили ролята си на световен лидер в прехода към чиста енергия, като същевременно осигури енергийна сигурност на всички свои граждани. Поради това амбицията на ЕС за завършване и осъществяване на енергийния съюз продължава да бъде висока. Работата в никакъв случай не е приключила. Демонстрирането на амбиции по въпроси като възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност, действията в областта на климата и иновациите в областта на чистата енергия, както и гарантирането на правилните ценови сигнали на пазара е предпоставка за привличане на инвестиции за модернизиране на цялата икономика.

Ето защо трябва да ускорим съвместните си усилия и да изпълним ангажимента си да завършим енергийния съюз до края на мандата на настоящата Комисия. До 2019 г. енергийният съюз не трябва вече да бъде само политика. Той трябва да бъде реалност.

II.    ТЕНДЕНЦИИ И КОНСТАТАЦИИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА

Европа преминава от енергийна система, основана на изкопаеми горива, към нисковъглеродна и изцяло цифрова и ориентирана към потребителите система. Основните тенденции, наблюдавани през последните години, продължават и дори се засилват в някои райони 7 .

Делът на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс на ЕС продължава да се повишава и предстои да достигне целта от 20 % през 2020 г. През 2015 г. енергията от възобновяеми източници е представлявала основна част (77 %) от новия производствен капацитет на ЕС за осма поредна година 8 . Цената на енергията от възобновяеми енергийни източници спада, например цената на енергията от слънчеви (фотоволтаични) инсталации 9 , както и на енергията от разположени на сушата и/или в морето ветроенергийни инсталации. Това е знак за доверието на инвеститорите в технологичния прогрес, качествените политики и реформите на пазара на електроенергия 10 . Инвестициите във възобновяеми енергийни източници бяха неблагоприятно засегнати в миналото, когато държавите членки прилагаха мерки с обратно действие. По отношение на сигурността на доставките възобновяемите енергийни източници са довели до спестяване на внос на изкопаеми горива на стойност приблизително 16 милиарда евро (данни за 2015 г.) 11 .

Фигура 1. Дялове на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергийно потребление на ЕС в сравнение с тези по индикативните криви, предвидени в Директивата относно енергията от възобновяеми източници и в националните планове за действие относно енергията от възобновяеми източници

Отделянето на емисиите на парникови газове и брутния вътрешен продукт (БВП) продължава основно в резултат на иновациите 12 . През 2016 г. възстановяването на европейската икономика доведе до увеличаване на промишлените и икономическите дейности и до общо увеличение от 1,9 % на БВП. Това можеше да увеличи емисиите на парникови газове. Вместо това емисиите намаляха с 0,7 % като цяло и дори по-бързо (2,9 %) в секторите, обхванати от системата на ЕС за търговия с емисии. Като цяло общият БВП на ЕС е нараснал между 1990 и 2016 г. с 53 %, докато общото количество на емисиите 13 е намаляло с 23 % 14 . В сектора на транспорта обаче емисиите на парникови газове продължават да се увеличават.

Фигура 2. Процентно изменение на БВП на ЕС (в реално измерение), на емисиите на парникови газове (ПГ) на ЕС и на емисионната интензивност на ПГ на икономиката на ЕС (отношението между емисиите и БВП), Индекс (1990 г. = 100)

Икономическият растеж и енергийното потребление също са отделени. Постоянно намаляващото търсене на енергия в ЕС се дължи главно на мерките за енергийна ефективност в държавите членки. Въпреки че енергийното потребление се увеличи слабо през 2015 г. поради по-високия икономически растеж, по-ниските цени на нефта и природния газ и по-студената зима в сравнение с изключително топлата 2014 г., дългосрочната тенденция на спад е ясна: през 2015 г. в ЕС са потребени 2 5 % по-малко първична енергия, отколкото през 1990 г., докато БВП е нараснал с 53 % през същия период. Това означава, че ЕС все още трябва да намали първичното си енергийно потребление с 3,1 % между 2015 и 2020 г., за да постигне своята цел за енергийна ефективност 15 .

Фигура 3. Развитие на БВП и първично енергийно потребление в ЕС-28. Източник: Евростат

Продължаващият енергиен преход допринася за модернизацията на европейската икономика. Например патентната дейност в областта на технологиите за чиста енергия в Европа се увеличава. Европейските дружества все повече се стремят да защитават своите изобретения в международен мащаб, което доказва нарастващото доверие в тяхната конкурентоспособност на световния пазар на енергийни технологии. ЕС се нарежда на второ място след Япония по международни патенти.

Фигура 4: Тенденция при патентите на ЕС в областта на технологиите за чиста енергия. Източник на данните: Европейска комисия/Съвместен изследователски център (въз основа на данни на Европейското патентно ведомство). Данните за 2014, 2015 и 2016 г. са прогнозни.

Въпреки тези положителни тенденции преходът към чиста енергия може да бъде възпрепятстван от нелоялна конкуренция, ако държавите членки продължават да предоставят субсидии за изкопаемите горива. Субсидиите се предоставят под редица форми: например преки субсидии за икономични неефективни въглищни мини 16 , механизми за осигуряване на капацитет за електрически централи с високи емисии, данъчни облекчения за служебни автомобили или дизелово гориво и други подобни мерки. Субсидиите за изкопаеми горива увеличават и риска от инвестиране в блокирани активи, които трябва да бъдат заменени преди края на експлоатационния им срок. Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата следва да спомогнат за по-добро наблюдение и оценка на усилията на държавите членки за намаляване на субсидиите за изкопаемите горива. В следващият доклад за цените и разходите за енергия през 2018 г. ще бъдат представени актуални данни за субсидиите за изкопаемите горива в ЕС.

III.    ОЦЕНКА НА НАПРЕДЪКА

Енергийният преход следва да бъде социално справедлив, да води до иновации и да се основава на надеждна за бъдещето инфраструктура, като същевременно осигурява по-голяма сигурност на доставките. Инвестиционните инструменти на Европейския съюз и неговите външни политики и политики на развитие подкрепят енергийния преход на Европа. Във всички тези области през 2017 г бе постигнат значителен напредък.

Социално справедлив енергиен преход

Преходът към общество с ниски въглеродни емисии засяга много хора, например потребители, работници, служители или участници на енергийния пазар. Макар че не всички могат да се възползват от енергийния преход в краткосрочен план, ако бъде внимателно управляван, в крайна сметка преходът ще бъде от полза за цялата икономика на ЕС чрез създаването на нови възможности за работа, икономиите на разходи за енергия или подобряването на качеството на въздуха. Много от улесняващите мерки в рамките на пакета „Чиста енергия за всички европейци“ имат за цел преодоляване на трудностите пред някои региони или групи от населението да извличат ползи от енергийния преход.

Преходът към нисковъглеродна икономика ще създаде нови работни места в енергийния сектор 17 и в икономиката в по-широк план. Този потенциал за създаване на работни места изисква нови умения и нови видове компетентност. Ето защо Комисията публикува покана за представяне на предложения за подробен план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията с цел за справяне с нуждите от умения в областта на чистите технологии, възобновяемите енергийни източници и в строителния сектор 18 . През миналата година стартира подобна рамка за автомобилния сектор. С цел да се подобри разбирането за недостига на умения в различните държави и сектори, Европейският център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) предприема мащабен анализ на данните, основаващ се на проучване в реално време на свободните работни места, като първите резултати ще бъдат на разположение през 2018 г.

Енергийната бедност в ЕС засяга близо 50 милиона жители. Като част от пакета за чиста енергия Комисията предложи редица мерки за справяне с енергийната бедност чрез енергийна ефективност, предпазни мерки срещу прекъсвания на захранването и по-добро определяне и мониторинг на въпроса на равнище държави членки. До края на 2017 г. Европейската обсерватория на енергийната бедност ще публикува статистически данни и доклади на интерактивен интернет портал. В следващата фаза Обсерваторията ще се съсредоточи върху обмена на информация и споделянето на най-добри практики между експертите и лицата, определящи политиките. Стартирана е пилотна кампания за повишаване на осведомеността, която ще бъде проведена през следващата година в четири държави членки (Чешката република, Гърция, Португалия и Румъния). Акцентът на кампанията е върху повишаването на осведомеността на енергийно бедните потребители относно правата им, като в нейните рамки ще се предоставят съвети за спестяване на енергия и информация как да се подобри енергийната ефективност, без да се правят големи разходи.

Енергийният преход има положително въздействие върху здравето на много европейски граждани. Общите емисии на замърсители като серни диоксиди, азотни диоксиди и прахови частици в ЕС намаляват, но замърсяването на въздуха все още води до над 400 000 преждевременни смъртни случая всяка година 19 . С приемането на Директивата относно националните тавани за емисии през декември 2016 г. 20 ЕС се стреми да намали наполовина броя на преждевременните смъртни случаи, които ще бъдат причинени от замърсяването на въздуха до 2030 г. Енергийният преход може допълнително да намали токсичните емисии и да ускори подобряването на качеството на живот в редица европейски градове, където всеки ден гражданите се сблъскват със замърсяване на въздуха 21 . Интелигентните инвестиции в по-чист транспорт и битово отопление също ще подпомогнат икономиката чрез намаляване на разходите за здравеопазване и дните на отпуск по болест в резултат на респираторни заболявания.

Енергиен преход, който генерира иновации

Енергийният съюз е основна движеща сила на иновациите в областта на чистата енергия в Европа и в останалата част на света. Европейските дружества и новаторите следва да бъдат в челните редици на това движение и да получат предимство като пионери на новите технологии и бизнес модели. Това е една от ключовите цели на стратегията „Ускоряване на иновацията в областта на чистата енергия“ 22 .

Европа е един от най-иновативните региони в света, но са необходими допълнителни усилия за пазарната реализация на тези иновации и превръщането им във възможности за растеж и работни места.

Тъй като научните изследвания и иновациите отнемат време, средносрочните ползи на място зависят от непосредствените подготвителни действия. Ето защо миналата година финансирането от ЕС бе увеличено. Политиката на сближаване подкрепя иновациите чрез интелигентна специализация (поне 2,6 милиарда евро ще бъдат насочени към научните изследвания и иновациите в областта на нисковъглеродните технологии 23 ), а по инициативата „Хоризонт 2020“ ще бъдат осигурени над 2 милиарда евро в периода 2018—2020 г., насочени към четири ключови приоритета в областта на енергетиката и климата: съхранение, възобновяеми енергийни източници, сгради и (градска) електромобилност. Като се отчитат дейностите „отдолу–нагоре“, общата сума може дори да нарасне до 3 милиарда евро 24 Освен това бюджетът на механизма за енергийни демонстрационни проекти InnovFin — финансов инструмент, който подкрепя първите по рода си проекти за нисковъглеродни технологии в областта на енергетиката — се е удвоил до 300 милиона евро чрез средствата по „Хоризонт 2020“ и сега чрез него е възможно насочването на допълнителните неизразходвани приходи от първата покана по NER 300 25 .

Батериите са стратегическа част от приоритети в областта на иновациите, определени през ноември. С увеличаването на производителността и намаляването на разходите батериите ще бъдат основна улесняваща технология за постигане на целите на енергийния съюз, по-специално чрез приложения в електромобилността и съхранението на електроенергия. От гледна точка на финансирането Комисията е готова да мобилизира значителна подкрепа за батериите и технологиите за акумулаторни елементи. За тази цел Комисията работи съвместно с иновационната екосистема, държавите членки и заинтересованите страни от промишлеността по цялата верига за създаване на стойност в сектора на батериите, за да определи приоритетите и нуждите, както и за да създаде асоциация на ЕС за сектора на батериите, в основата на която са производителите на акумулаторни елементи. Резултатът ще бъде представен на Форума за промишлена конкурентоспособност в областта на чистата енергия, който ще се проведе през февруари 2018 г. Това допълва регулаторните мерки за премахване на пречките пред съхранението на енергия и насърчаването на електромобилността. Подобни съвместни подходи са мултиплицирани в други приоритетни области, като например енергията от възобновяеми източници и декарбонизирането на европейския сграден фонд, което води до осезаеми промишлени и икономически ползи за Европа.

Комисията поема лидерска роля и на глобално равнище. През февруари 2017 г. Комисията пое председателството на Управителния комитет на инициативата „Мисия за иновации“ от Съединените щати и пое водещата роля по отношение на две предизвикателства пред иновациите: „Преобразуване на слънчевата светлина в годна за съхранение слънчева енергия“ и „Достъпно отопление и охлаждане“. Като съорганизатор на срещата на високо равнище за „Мисия за иновации“ през май 2018 г. и на Форума за чиста енергия на равнище министри Комисията се стреми да осигури значително поле за изява за недържавни заинтересовани страни, включително предприятия, иноватори, частни инвеститори и градове. Това може да се реализира в тясно сътрудничество с Глобалното споразумение на кметовете 31 , което влезе в сила през 2017 г. В същото време Европейският съюз работи в партньорство с Китай и Канада за насърчаване на иновациите в областта на чистата енергия в световен мащаб.

Комисията, от името на Евратом, също така продължава да бъде водещата страна в международния иновативен проект ITER за разработването на термоядрения синтез като стопански жизнеспособен източник на енергия 32 .

Енергиен преход, който изисква подготвена за бъдещето инфраструктура

Енергийният преход няма да се реализира, ако инфраструктурата не е адаптирана към нуждите на бъдещата енергийна система. Енергийната, транспортната и телекомуникационната инфраструктура стават все по-тясно взаимосвързани. Тази междусекторна интеграция ще продължи, като местните мрежи придобиват все по-голяма важност в ежедневието на европейските граждани, които все повече ще преминават към електромобилност, децентрализирано производство на енергия и оптимизация на потреблението. С цел да се въведе следващото поколение интелигентна инфраструктура и да се оптимизира използването на съществуващата инфраструктура, Комисията насърчава организаторите на проекти, кандидатстващи за финансова подкрепа, да се стремят да създават взаимодействие между енергийната, транспортната и телекомуникационната инфраструктура. Комисията ще извърши оценка как да продължи да насърчава подобни иновативни инфраструктурни проекти в периода след 2020 г.

Увеличаването на цифровизацията на инфраструктурата вече позволява интелигентно управление на мрежата и оптимизация на потреблението. В пакета „Чиста енергия за всички европейци“ е определена съгласувана рамка за оптимизация на потреблението, която позволява интелигентно зареждане на електрически превозни средства, предоставя на потребителите стимули за зареждане, когато цените на електроенергията са по-ниски, и оправомощава операторите на разпределителни системи активно да управляват мрежата 33 . В резултат на Директивата за инфраструктурата за алтернативни горива бяха създадени национални политически рамки и подкрепящи действия, на които Комисията направи подробна оценка. За да бъдат преодолени установените недостатъци, Комисията предложи по-рано този месец допълнителни действия, включително финансиране в размер до 800 милиона евро за инфраструктура за алтернативни горива 34 .

В цифровата ера защитаването на енергийната ни инфраструктура по един по-добър начин е от решаващо значение. В своя доклад, публикуван през февруари 2017 г. 35 , Платформата на експертите в енергийния сектор по въпросите на киберсигурността (EECSP) установи предизвикателствата и специфичните нужди на енергийния сектор, които понастоящем не са обхванати от законодателството на ЕС. Комисията започна работа, която ще продължи до края на 2018 г., със заинтересованите страни в рамките на работна група за интелигентните енергийни мрежи по мрежови кодекс за специфична за енергийния сектор кибернетична сигурност. Беше стартирано проучване относно рисковете и предотвратяването на кибернетични инциденти в енергийния сектор.

В същото време продължават усилията за подобряване на интеграцията на вътрешния енергиен пазар и сигурността на доставките. Разширява се обхватът на регионалното сътрудничество, което първоначално бе насочено към подобряване на физическата инфраструктура и ефективното ѝ използване, и се обхващат аспекти като развитие на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Това сътрудничество би могло да продължи да се развива и да обхваща съвместни проекти за възобновяеми енергийни източници между държавите членки и съответните организатори на проектите, а дори и съвместни дългосрочни стратегии за внедряване на възобновяемите енергийни източници в регионален мащаб.

Независимо от това, въпреки значителните постижения, следва да се подчертае, че все още съществуват сериозни затруднения. Очаква се четири държави членки (Кипър, Полша, Испания и Обединеното кралство) да не достигнат целта за 10 % междусистемна електроенергийна свързаност през 2020 г. 36 . За да се справи с това, Комисията прие днес съобщение относно целта за междусистемна електроенергийна свързаност през 2030 г. Тя прие и трети списък на проекти от общ интерес. Списъкът включва ключовите проекти, необходими за постигане на целите на взаимосвързания вътрешен енергиен пазар, и по-специално тези, договорени от четирите групи на високо равнище, като например междусистемните връзки за свързване на Иберийския полуостров с Франция и останалата част от ЕС, които гарантират развитието на възобновяеми енергийни източници, проекти с оглед синхронизирането на системите на балтийските държави с европейските мрежи, газови проекти за гарантиране на сигурността на доставките и конкуренцията в Централна/Югоизточна Европа, както и първите проекти с оглед създаването на интегрирана електроенергийна мрежа в северните морета.

Отделно от физическата инфраструктура, един взаимосвързан и сигурно експлоатиран енергиен пазар изисква също така по-добра координация между операторите на преносни системи (ОПС) и прекратяване на приоритизирането на вътрешния междузонов обмен. За да се осигури пълна гъвкавост на доставките на газ, по-ефективното използване на газовите хранилища и развитието на истински глобален пазар на втечнен природен газ ще имат също такова първостепенно значение 38 .

Енергийният преход като възможност за инвестиции

Завършването на енергийния съюз и ускоряването на енергийния преход създават огромни възможности за инвестиции. Ето защо един от основните приоритети на енергийния съюз през 2017 г. беше „отключването“ на инвестициите. Европейският съюз допринесе за това по няколко начина.

Европейският план за инвестиции досега е довел до инвестиции в размер на 240,9 милиарда евро чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), като енергийният сектор е на първо място по отношение на броя на одобрените операции по линия на ЕФСИ. По-голямата част от подкрепените проекти представляват инвестиции в енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност и енергийна инфраструктура 39 .

Държавите членки също така ускориха използването на европейските структурни и инвестиционни фондове в подкрепа на енергийния преход: през първата половина на 2017 г. се наблюдава рязко увеличаване на избора на проекти на място. В рамките на приоритета за инвестиции в нисковъглеродна икономика около 28 % (или 18 милиарда евро 40 ) от бюджета бяха разпределени за над 8500 конкретни проекта до края на юни 2017 г. (в сравнение с 19 % до края на 2016 г. 41 ), като изпълнението продължава до края на 2023 г. 42 . В транспортния сектор до края на 2017 г. по линия на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) ще бъдат отпуснати 22,4 милиарда евро за целите на транспорта, като бъдат мобилизирани около 46,7 милиарда евро от общите инвестиции в ЕС.

Миналата година Комисията също така обяви инициативата „Интелигентно финансиране на интелигентни сгради“, предвидена да стимулира инвестициите в саниране на сградния фонд на Европа 43 . Инициативата, разработена в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка, ще позволи на държавите членки да комбинират различни източници на публично и частно финансиране, за да осигурят достъп на домакинствата и МСП до съобразени с конкретните нужди заеми за ремонтни дейности.

Предвид нуждата от огромни инвестиции в санирането на сградите, трябва да се мобилизират частни източници на финансиране с много по-голям мащаб. За да се изгради доверие и да се помогне на разработчиците на проекти и на инвеститорите да оценят по-добре рисковете и ползите от инвестициите в енергийна ефективност, през ноември 2016 г. бе даден старт на Платформата за намаляване на риска за енергийната ефективност (DEEP) от Групата на финансовите институции за енергийна ефективност (EEFIG) с подкрепата на Европейската комисия 44 . Това е най-голямата база данни с отворен код в ЕС, която съдържа данни за над 7800 проекта, показващи, че енергийната ефективност е привлекателна от финансова гледна точка. Освен това през юни 2017 г. бе стартиран Инструментариум за подписвачески риск за финансовите институции, който да помогне на банките и инвеститорите да увеличат инвестирането на капитала си в енергийна ефективност, като предостави рамка за оценка на рисковете и ползите от такива инвестиции 45 .

Друга инициатива, която ще бъде стартирана тази година, е платформата за консултации за инвестиции в градовете. Тази платформа, която се разработва от Комисията в партньорство с Европейската инвестиционна банка, ще надгражда вече съществуващи структури в рамките на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси. Платформата осигурява специализирани консултантски услуги и възможности за финансиране на градските органи, функциониращи като организатори на проекти и/или бенефициери.

Следва също така да се припомни, че като част от преразглеждането на схемата на Европейския съюз за търговия с емисии за периода след 2020 г. Комисията лансира идеята за Иновационен фонд, който да подпомага иновациите в енергийния сектор. През 2017 г. Комисията стартира поредица от секторни експертни „кръгли маси“, за да определи подходящ обхват за този фонд 46 . Предложението включва също създаването на Модернизационен фонд, който да подпомага държавите членки с по-нисък доход да модернизират енергийните си системи.

Въпреки всички тези усилия може да се направи повече за осигуряването на благоприятна инвестиционна среда. Некоординираните и непредвидимите национални политики в областта на енергетиката и климата намаляват инвестиционната сигурност. Доскоро само няколко държави членки имаха планове и стратегии в областта на климата и енергетиката, обхващащи периода след 2020 г. Нито една от тях не разполагаше с всеобхватен план по отношение на петте измерения на енергийния съюз и само ограничен брой правителства взеха под внимание трансграничните въздействия при определянето на националните политики. Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата ще позволят на потенциалните инвеститори да вземат необходимите дългосрочни инвестиционни решения за периода след 2020 г. 47 .

За да бъде посрещнато предизвикателството по отношение на инвестициите, свързано с енергийния преход, финансирането трябва да бъде съобразено с целите на политиката в областта на енергетиката и климата. Устойчивите инвестиции се превърнаха в едно от новите приоритетни действия на съюза за капиталовите пазари. През юни 2017 г. бе предприета важна инициатива с публикуването на насоки, които да помогнат на дружествата да оповестяват екологична и социална информация. Комисията създаде експертната група на високо равнище по въпросите на устойчивото финансиране, която да я консултира как да се гарантира, че устойчивостта се взема под внимание при финансовото регулиране и пазарните практики на ЕС. Препоръките на групата ще бъдат представени в началото на 2018 г. 48 . Същевременно Европа продължава да има водеща роля в тази област, и по-специално Франция, която през януари издаде първата държавна референтна „зелена“ облигация (за рекордните 7 милиарда евро). ЕИБ продължава да бъде най-големият емитент на „зелени“ облигации в света с все по-голям портфейл.

През септември бе взето важно решение за улесняване на инвестициите в енергийните характеристики на сградите. Неотдавнашните насоки на Евростат относно отчитането на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат в държавните сметки 49 изясняват статистическото отчитане на такива договори, включително обстоятелствата, при които тези договори трябва да бъдат отчетени извън баланса на държавното управление. Така общините ще могат по-лесно да използват договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат, за да направят обществените сгради, като например болници, училища или социални жилища, по-енергийно ефективни, без да оказват отрицателно въздействие върху държавния дефицит и дълг. Това също така ще улесни развитието на по-силен пазар за доставчици на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, включително за много малки и средни предприятия. По-късно през годината ще бъде издадено практическо ръководство за специалистите.

Външното измерение на енергийния преход

Външните политики и политиките за развитие на ЕС са от основно значение за подпомагане на глобалния преход към чиста енергия и към нисковъглеродна икономика, както и за засилване на енергийната сигурност и конкурентоспособността на ЕС.

През 2017 г. ЕС засили полезните взаимодействия между своите дипломатически дейности в областта на климата и енергетиката. В отговор на намерението на американската администрация да се оттегли от Парижкото споразумение ЕС отново потвърди ангажимента си към глобалната борба срещу изменението на климата и укрепването на съществуващите глобални партньорства. ЕС ще продължи да търси нови съюзи — от най-големите световни икономики до най-уязвимите островни държави. През миналата година ЕС значително увеличи финансирането за борба с изменението на климата и предостави повече от 20 милиарда евро на развиващите се страни през 2016 г. 50 .

ЕС напълно подкрепи плана на Г-20 от Хамбург за действие в областта на климата и енергетиката с цел растеж и засили сътрудничеството с редица ключови партньори, по-специално в Азия. ЕС подписа работен план в областта на енергетиката с Китай и Меморандум за сътрудничество с Япония за насърчаване на глобален пазар на втечнен природен газ. Укрепването на връзките с Индия продължи с декларацията на лидерите на ЕС и Индия относно енергетиката и климата, одобрена на 6 октомври 2017 г. ЕС също така засили отношенията си с Иран в областта на енергетиката и климата и проведе първия бизнес форум в областта на устойчивата енергия ЕС—Иран.

ЕС насърчава приемането на амбициозна стратегия за намаляване на емисиите на парникови газове в рамките на Международната морска организация, за да се гарантира, че секторът на международното корабоплаване има принос към съвместните глобални усилия за постигане на целите на Парижкото споразумение, и продължава своята работа в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване за намаляване на емисиите на парникови газове от авиацията.

Оформянето на глобален въглероден пазар, по-специално чрез свързването на системите за търговия с емисии, е дългосрочна цел на ЕС. Този пазар предлага възможности за по-нататъшно намаляване на емисиите, като същевременно намалява разходите за смекчаване на последиците от изменението на климата. Предложенията за подписване и сключване на споразумение с Швейцария относно свързването на системите за търговия с емисии понастоящем се разглеждат от Съвета и Европейския парламент. ЕС продължава да има активна роля и в други части на света както чрез многостранни инициативи 51 , така и чрез двустранни дейности, по-специално чрез засилване на сътрудничеството с Китай, който подготвя национална система.

Енергетиката е основният акцент в сътрудничеството на ЕС със съседните държави. Приоритетно внимание се обръща на регулаторните и пазарните реформи, насърчаването на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници, изграждането на междусистемни връзки, стимулирането на сигурността на енергийните доставки и насърчаването на най-високите стандарти за ядрена безопасност. През 2017 г. Украйна постигна значителен напредък в регулаторните реформи. Държавата реформира политическата си рамка за пазара на електроенергия и за енергийна ефективност. Освен това, наред с другото, се създава фонд със значителен размер за финансиране на енергийната ефективност в жилищния сектор с финансовата подкрепа на ЕС.

ЕС продължава да гарантира също така, че енергетиката се взема предвид по подходящ начин в текущите и бъдещите търговски преговори с трети държави. Това е от решаващо значение за гарантиране на устойчив достъп до енергия на световните пазари, за да се даде възможност на европейските дружества да се възползват пълноценно от възможностите за бизнес на експортните пазари и да се подкрепи енергийният преход в трети държави чрез ноу-хау и технологии на ЕС.

Партньорството между Африка и ЕС в областта на енергетиката създава важна рамка за устойчиво сътрудничество в тази област. Също така ЕС подкрепя Африканската инициатива за енергия от възобновяеми източници 52 . Комисията допринася за постигането на целите на тази инициатива по-специално чрез своите инструменти за смесено финансиране, при които се използва безвъзмездно финансиране за отключване на инвестиции от публичния или частния сектор в сектора на енергията от възобновяеми източници. Досега това е привлякло общо 4,8 милиарда евро за допълнителен капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници. Комисията също така предлага пряка подкрепа за частния сектор чрез инициативата ElectriFI, чийто текущ инвестиционен портфейл от около 30 милиона евро се очаква да доведе на този етап до приблизително 88 MW новоинсталиран капацитет за енергия от възобновяеми източници. Накрая, Комисията беше съорганизатор на кръгла маса на високо равнище относно инвестициите в устойчива енергия в Африка през април 2017 г., за да се даде тласък на участието на частния сектор в африканския сектор на чистата енергия. Партньорството за научни изследвания и иновации в сферата на изменението на климата и устойчивата енергия ще бъде одобрено по време на срещата на високо равнище на Африканския съюз и Европейския съюз през ноември 2017 г.

ЕС продължи да засилва енергийната сигурност, като работи с международните партньори за укрепване на глобалните енергийни пазари чрез прозрачност и обмен на най-добри практики. В този контекст отношенията със Съединените щати остават важни и продължават да се развиват чрез Енергийния съвет ЕС—САЩ и неговите работни групи.

На 9 юни 2017 г. Комисията прие препоръка до Съвета на Европейския съюз за разрешаване на договарянето на споразумение с Руската федерация за експлоатацията на планирания газопровод „Северен поток 2“. Комисията се стреми към договаряне в Съвета на силен мандат, въз основа на който Комисията е готова да започне преговори с Русия. В неотдавнашното предложение за изменение на Директивата за природния газ се пояснява, че тръбопроводите към и от трети държави са обект на общите правила за вътрешния пазар на природен газ до границата на юрисдикцията на Съюза. Международните споразумения със съответните трети държави ще продължат да бъдат най-подходящият инструмент за гарантиране на съгласувана регулаторна рамка за целия тръбопровод.

IV.    Енергиен съюз — пътят към завършването

Благодарение на напредъка през 2017 г. ЕС е на път да изпълни проекта за енергиен съюз и да осигури работни места, растеж и инвестиции. Комисията е внесла повечето от законодателните предложения, необходими за осигуряване на предсказуема регулаторна рамка, като се реализират улесняващи мерки за ускоряване на публичните и частните инвестиции и за подкрепа на социално справедлив преход към чиста енергия. Необходими са обаче спешни допълнителни усилия, за да се гарантира завършването на енергийния съюз до края на мандата на настоящата Комисията през 2019 г. Ето защо трябва да има реален напредък в приемането на законодателната рамка, в прилагането на улесняващата рамка и в осигуряването на участието на всички части на обществото.

Изготвяне на законодателната рамка

В съответствие със съвместната декларация относно законодателните приоритети обсъжданията в Европейския парламент и Съвета и между тях трябва да бъдат приключени бързо и успешно. Съзаконодателите вече са приели решение относно обмена на информация във връзка с междуправителствените споразумения между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката 53 и регламент относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ 54 , осигуряване на по-добро трансгранично сътрудничество и по-голяма солидарност в случай на криза. Този месец съзаконодателите постигнаха и политическо споразумение относно преразглеждането на системата на ЕС за търговия с емисии. Тези примери показват способността на Европейския съюз и неговите институции да реализират важни постижения, когато е налице политическа воля.

Комисията насърчава съзаконодателите да поддържат цялостната съгласуваност между останалите законодателни предложения и да запазят високите амбиции, така че ЕС да консолидира водещата си роля в прехода към чиста енергия, по-специално в областта на управлението, възобновяемите енергийни източници, действията в областта на климата, енергийната ефективност и иновациите в областта на чистата енергия. Това ще даде възможност на ЕС — като част от т. нар. „улеснителен диалог“ през 2018 г. — да постигне действителен напредък по отношение на ангажиментите си по Парижкото споразумение и да отговори на високите очаквания на европейските граждани за преход към чиста енергия.

Изготвяне на улесняващата рамка

Насърчаването на инвестициите в иновативни градски проекти в рамките на цялостния контекст на Програмата на ЕС за градовете ще бъде приоритет през 2018 г. Комисията ще работи с най-напредничавите градове и региони, за да подкрепи междусекторни иновативни проекти, които могат да послужат като изпитателна лаборатория за нови бизнес модели и приложни технологии. Такива иновативни проекти следва да бъдат възпроизведени в цяла Европа и в световен мащаб. Предстоящата среща на върха „Една планета“ през декември 2017 г., третата среща на министрите за „Мисия за иновации“ през май 2018 г. и срещата на върха на недържавни участници по въпросите на климата в Сан Франциско през септември 2018 г. са добри възможности за представяне на европейското лидерство в иновациите в областта на чистата енергия и водещата роля, която европейските градове имат в него.

Комисията също ще засили подкрепата си за региони с по-висока въглеродна интензивност в преход, като им помага да разработят краткосрочни решения и дългосрочни стратегии за стимулиране на устойчива икономическа трансформация. Това ще бъде постигнато чрез съчетаване на работата на националните екипи от ЕС с цел участие на по-голям брой държави членки и на Многостранната платформа по въпросите на регионите с по-високи равнища на използване на въглища и по-висока въглеродна интензивност, която ще бъде създадена през декември 2017 г.

Друг приоритет ще бъде да се гарантира, че усилията на промишлеността са в съответствие с усилията на лицата, определящи политиките, за подкрепа на прехода към чиста енергия в стратегически сектори като енергията от възобновяеми източници, строителството и батериите. Стартирането на Форума за промишлена конкурентоспособност в областта на чистата енергия ще спомогне за по-нататъшното ускоряване на процеса.

И накрая, Комисията ще насърчава инвестициите в чиста енергия като главен аспект на икономическата модернизация в различните си инвестиционни инициативи, като например „Пратеници за инвестиции“, Службата за подкрепа на структурните реформи и Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси.

Ангажиране на всички части на обществото

Енергийният съюз ще постигне успех само ако всички сегменти на обществото се обединят и се движат в една и съща посока, както вече беше демонстрирано от някои пионери 55 . В хода на 2-та обиколка във връзка с енергийния съюз заместник-председателят Шефчович досега посети 17 държави членки, като обсъди с правителствата и заинтересованите страни на национално равнище състоянието на изпълнението на енергийния съюз. Срещите с млади хора, със засегнати от енергийния преход граждани, с изобретатели, социални партньори и гражданското общество, кметове и други политици осигуряват положителни примери за това как енергийният преход може да се осъществи на практика. Комисията ще продължи да осигурява участието на всички равнища на обществото, особено на младите хора, и ще създава по-силни връзки между усилията на европейско, национално и местно равнище. Това ще осигури възможности за започване на прозрачен и конструктивен диалог между всички заинтересовани страни относно проектите за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, които държавите членки се приканват да представят в началото на 2018 г. Комисията ще извърши внимателна оценка на тези проектопланове и ще докладва в следващия си доклад за състоянието на енергийния съюз.

V.    ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Проектът за енергиен съюз достигна критичен момент. Както през изминалата година, през 2018 г. също следва да се получат важни резултати. Ето защо Комисията ще продължи да полага усилия за осъществяването на улесняващи мерки, които водят до промени на място и осезаеми ползи за всички европейци. Тя призовава

·съзаконодателите да удвоят усилията си за бързо постигане на съгласие по законодателните предложения. Комисията ще направи всичко възможно, за да улесни постигането на амбициозен и своевременен резултат.

·държавите членки да ускорят работата си по своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, за да се създаде предвидимост за инвеститорите, и да представят проектоплановете навреме, за да се даде възможност за ЕС и неговите държави членки да продължат да демонстрират лидерската си роля като част от световния улесняващ диалог през 2018 г. по въпросите на климата. Комисията е готова да предостави допълнителна помощ.

·обществото като цяло и всички заинтересовани страни на европейско, национално, регионално или местно равнище да участват активно в енергийния преход и да допринесат за неговия успех.

(1)

Вж. съобщението „Чиста енергия за всички европейци“ (COM(2016) 860).

(2)

COM (2017) 283, 31 май 2017 г. и COM(2017) 675 final

(3)

Проектът за енергиен съюз е един от десетте политически приоритета на настоящата Комисия: „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“, (COM(2015) 80).

(4)

  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32016C1224(01)&from=BGN .

(5)

COM(2016) 860 и двете приложения към него

(6)

Вж. приложение 3 към настоящото съобщение относно състоянието на напредъка по отношение на националните планове в областта на енергетиката и климата.

(7)

Вж. подробните доклади на Комисията, придружаващи настоящото съобщение, по-подробните наблюдения на политиката по отношение на петте измерения в приложение 2 към настоящото съобщение и 28-те информационни карти за държавите, придружаващи настоящото съобщение, в които се очертава положението във всяка държава членка, включително качеството на въздуха. Вж. също придружаващия доклад на Европейската агенция за околна среда № 17/2017 „Тенденции и прогнози в Европа през 2017 г.“.

(8)

Доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) № 3/2017: Енергия от възобновяеми източници в Европа, 2017 г., https://www.eea.europa.eu/publications/renewable-energy-in-europe-2017

(9)

Вж. придружаващия документ „Проучване на битовите произвеждащи потребители в европейския енергиен съюз“, JUST/2015/CONS/FW/C006/0127, фигура 8 на стр. 77.

(10)

Предишните схеми за подкрепа в рамките на тръжните процедури за периода 2010—2015 г. за проекти за ветроенергийни инсталации, разположени в морето, доведоха до крайни цени между 103,2 EUR/MWh (Horns Rev III, Дания) и 186,1 EUR/MWh (Dudgeon, Обединеното кралство). Цените непрекъснато намаляваха и при последната конкурентна тръжна процедура за ветроенергийни инсталации, разположени в морето, в Германия през април 2017 г. за трите печеливши проекта беше подадена оферта от 0 EUR. По отношение на фотоволтаичните инсталации в Германия подкрепата намаля от 9,17 евроцента/kWh през април 2015 г. на 5,66 през юни 2017 г.

(11)

 Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници, 2017 г., http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52017DC0057&qid=1488449105433&from=BG  

(12)

https://ec.europa.eu/clima/sites/clima/files/strategies/progress/docs/dca_report_en.pdf.

(13)

С изключение на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF), но като се включват международните полети.

(14)

Според приблизителната инвентаризация за 2016 г. Вж. „Две години след Парижкото споразумение — напредък в изпълнението на ангажиментите на ЕС в сферата на климата“ (COM(2017) 646 final)

(15)

Крайното енергийно потребление представлява енергията, доставена на промишлеността, транспорта, домакинствата, сектора на услугите и селското стопанство, с изключение на доставките за сектора за преобразуване на енергия и самите отрасли на енергетиката. Първичното енергийно потребление включва и последния сектор.

(16)

На държавите членки се разрешава да предоставят помощ за закриване до 2018 г., за да покрият текущите производствени загуби в контекста на окончателното затваряне на неконкурентоспособни въглищни мини. Помощта за покриване на извънредни разходи с цел облекчаване на социалното въздействие и въздействието върху околната среда не може да се предоставя след 2027 г. (Решение 2010/787/ЕС на Съвета от 10 декември 2010 г. относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини).

(17)

Докато свързаните с доставката на енергийни източници с по-висока въглеродна интензивност работни места в ЕС са намалели с 67 000 за периода 2008—2014 г., екологичните работни места в енергийния сектор са се увеличили с над 400 000 през същия период (данни от Евростат).

(18)

На 25 октомври беше публикувана покана за представяне на предложения на секторен алианс на уменията Еразъм+: https://eacea.ec.europa.eu/erasmus-plus/actions/key-action-2-cooperation-for-innovation-and-exchange-good-practices/sector-skills-alliances_en  

(19)

Доклад на ЕАОС „Качеството на въздуха в Европа — 2017 г.“, стр. 17,

(20)

Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО, ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1—31.

(21)

Вж. оценката на въздействието на Комисията, придружаваща предложението за изменена Директива за енергийната ефективност, SWD (2016) 405 final, стр. 59

(22)

COM (2016) 763 final

(23)

Комисията създаде пет междурегионални партньорства за иновации в областта на енергията (за биоенергия, енергия от морски възобновяеми източници, интелигентни мрежи, слънчева енергия и устойчиви сгради); COM(2017)376.

(24)

Това включва 15 милиона евро за две награди за иновации: за изкуствена фотосинтеза и за батерии.

(25)

NER 300 е програма за финансиране на иновативни демонстрационни проекти за нисковъглеродна енергия Тя се финансира от продажбата на 300 милиона квоти за емисии от резерва за нови участници (NER), създаден за третата фаза на системата на ЕС за търговия с емисии. 2,1 милиарда евро са отпуснати за иновативни проекти за енергия от възобновяеми източници и проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в 20 държави членки. Пет проекта не са реализирани и свързаните с тях неизразходвани приходи се връщат на пазара чрез механизма за енергийни демонстрационни проекти InnovFin и дълговия инструмент по Механизма за свързване на Европа (МСЕ).

(26)

  http://www.uia-initiative.eu/en/uia-cities  

(27)

  http://www.covenantofmayors.eu/index_en.html ; вж. също придружаващия доклад „Споразумението на кметовете в цифри: оценка за 8-годишен период“, JRC, 2017 г.

(28)

  https://ec.europa.eu/futurium/en/urban-agenda  

(29)

  http://beta.eu-smartcities.com/sites/default/files/2017-09/EIP_Mgnt_Framework.pdf  

(30)

  http://beta.eu-smartcities.com/sites/default/files/2017-09/ShC-EIP%20Humble%20Lamppost%20Mgmt%20F%27rwork%20-%20Component%20Design.pdf  

(31)

  http://www.globalcovenantofmayors.org/ .

(32)

Съобщение на Комисията относно приноса на ЕС за преразгледан проект за международен експериментален термоядрен реактор (ITER) (COM(2017) 319, 14 юни 2017 г.).

(33)

В предложението за директива относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (преработен текст) (COM(2016) 864 final, 30.11.2016 г.)

(34)

COM(2017) 652 final

(35)

  https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/eecsp_report_final.pdf  

(36)

Седем от единадесетте държави членки, които са под целта от 10 % през 2017 г. (България, Кипър, Германия, Франция, Ирландия, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Обединеното кралство), а именно Румъния, Германия, Франция, Италия, България, Португалия и Ирландия — изпълняват понастоящем проекти от общ интерес, които следва да им позволят да постигнат целта от 10 % до 2020 г.

(37)

  https://publications.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/8d3b7da2-562e-11e7-a5ca-01aa75ed71a1/language-en/format-PDF/source-31392329  

(38)

Вж. също стратегията, предложена от Комисията през 2016 г. (COM(2016) 49).

(39)

Източник: Данни на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия от октомври 2017 г.

(40)

Включва подкрепа от ЕС и национално съфинансиране.

(41)

Някои от резултатите до края на 2016 г. включват решения за над 1000 MW допълнителен капацитет за енергия от възобновяеми източници и подобрена класификация на енергийното потребление на 130 000 домакинства.

(42)

За да се гарантира прозрачност, Комисията публикува актуализирани данни за европейските структурни и инвестиционни фондове, достъпни на адрес: https://cohesiondata.ec.europa.eu/ , включително годишни доклади за напредъка по отношение на договорените целеви стойности на показателите. Допълнителни данни за изпълнението за различните области ще бъдат предоставени през декември 2017 г. в първия стратегически доклад за европейските структурни и инвестиционни фондове.

(43)

Сградите съставляват около 40 % от крайното енергийно потребление и 3 от 4 сгради понастоящем не са енергийно ефективни.

(44)

  https://deep.eefig.eu/  

(45)

https://valueandrisk.eefig.eu/

(46)

COM(2015) 337.

(47)

Към настоящия доклад е приложено обобщение на положението във всяка държава членка по отношение на изготвянето на нейния проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата.

(48)

Експертната група на високо равнище публикува междинния си доклад през юли 2017 г., а до 20 септември беше проведена обществена консултация.

(49)

  http://ec.europa.eu/eurostat/documents/1015035/7959867/Eurostat-Guidance-Note-Recording-Energy-Perform-Contracts-Gov-Accounts.pdf/  

(50)

Финансиране от ЕС, ЕИБ и държавите членки за борба с изменението на климата.

(51)

Например чрез Партньорството за пазарна готовност, реализирано от Световната банка, и чрез участието си в дейности и обучения на Международното партньорство за действие за намаляване на въглеродните емисии (ICAP).

(52)

Подета от Африка инициатива с цел увеличаване на капацитета за енергия от възобновяеми източници в Африка с 10 GW до 2020 г. и мобилизиране на потенциала на Африка за енергия от възобновяеми източници от 300 GW до 2030 г.

(53)

Решение (ЕС) 2017/684, ОВ L 99, 12.4.2017 г., стр. 1—9

(54)

Регламент 2017/1938, ОВ L 198, 28.10.2017 г., стр. 1—56)

(55)

Например Световен съюз за ефективни решения (World Alliance for Efficient Solutions) на Бертран Пикар ( http://alliance.solarimpulse.com ) или Коалицията за революционни енергийни технологии (Breakthrough Energy Coalition), стартирана от Бил Гейтс и други участници на срещата на високо равнище в Париж по въпросите на климата през декември 2015 г. ( http://www.b-t.energy/ ).