ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 30.6.2017

COM(2017) 601 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА 2016 ГОДИНА
ОТНОСНО ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
И НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА 2016 ГОДИНА
ОТНОСНО ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

И НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

През 2014 г., когато председателят Юнкер представи политическите насоки, с които зададе рамката за работата на Комисията под негово ръководство, той подчерта колко важни са отношенията с националните парламенти, по-специално за това да се гарантира зачитането на принципа на субсидиарност. През втората пълна година от мандата си Комисията продължи да работи за задълбочаване на тези важни отношения с националните парламенти, за да бъде Европейският съюз по-близо до своите граждани.

Значението, което Комисията отдава на отношенията си с националните парламенти, беше подчертано от председателя Юнкер в писмата му относно мандата, адресирани до всички членове на Комисията, и допълнително изтъкнато в речта му за състоянието на Съюза, произнесена пред Европейския парламент на 14 септември 2016 г., в която той изтъкна, че „Европа може да бъде изградена само съвместно с държавите членки, а не в противоборство с тях“. Председателят Юнкер акцентира върху броя на срещите между членове на Комисията и националните парламенти, проведени от началото на мандата, вследствие на които Европа се приближи към своите граждани и техните национални представители. Той обяви също така, че Комисията възнамерява още да активизира тези отношения чрез представяне на състоянието на Съюза от комисарите пред националните парламенти. В резултат на това оттогава насам състоянието на Съюза се представя и обсъжда в почти всички национални парламенти.

В допълнение към тези преки контакти между членовете на Комисията и националните парламенти Комисията поддържа активна кореспонденция с националните парламенти в рамките на политическия диалог и механизма за контрол на субсидиарността.

В настоящия дванадесети годишен доклад акцентът е поставен върху политическия диалог на Комисията с националните парламенти, стартиран през 2006 г. с цел да се насърчи участието на националните парламенти във формирането и изпълнението на политиката на ЕС. Механизмът за контрол на субсидиарността, който дава на националните парламенти правото да оценяват съответствието с принципа на субсидиарност на законодателните предложения, които не попадат в областите на изключителна компетентност на Европейския съюз, е разгледан в Годишния доклад за 2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността 1 . Този доклад се публикува успоредно с настоящия доклад и следва да се разглежда като допълнение към него.

2. ПИСМЕНИ СТАНОВИЩА ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ

а. Общи съображения 

През 2016 г. бе отчетено значително увеличение на броя на становищата (в това число мотивирани становища), отправени от националните парламенти до Комисията. Общо през годината националните парламенти представиха 620 становища, което представлява увеличение със 77 % спрямо 2015 г., когато становищата на националните парламенти бяха 350 на брой. Що се отнася конкретно до мотивираните становища, техният брой е нараснал от 8 през 2015 г. на 65 през 2016 г., което представлява увеличение от над 700 % 2 .

б. Участие и обхват

Както и през предходните години, броят на изпратените до Комисията становища остава неравномерно разпределен между националните парламенти. Десетте най-активни камари са внесли около 73 % от становищата (452 становища) — сходен дял спрямо наблюдавания през 2015 г., когато десетте най-активни камари бяха внесли 70 % от становищата.

За разлика от предходни години, когато най-активната камара беше португалската Assembleia da República, камарата, изпратила най-много становища през 2016 г., е италианският Senato della Repubblica. Неговите 81 становища представляват приблизително 13 % от общия брой получени становища. Другите националните парламенти или камари, които са изпратили десет или повече становища, са румънската Camera Deputaților (70 становища), португалската Assembleia da República (57 становища), германският Bundesrat (47 становища), чешкият Senát (46 становища), румънският Senat (43 становища), френската Assemblée nationale (33 становища), италианската Camera dei Deputati (27 становища), френският Sénat (25 становища), шведският Riksdag (23 становища), чешката Poslanecká sněmovna (19 становища), полският Senat (17 становища), House of Lords на Обединеното кралство (17 становища), испанските Cortes Generales (13 становища) 3 и австрийският Bundesrat (11 становища).

в. Основни въпроси на политическия диалог

Следните документи на Комисията бяха сред онези, които привлякоха особено внимание от страна на националните парламенти (вж. приложение 2 за повече подробности):

1. Съобщение на Комисията „Работна програма на Комисията за 2016 г.: време е за промяна“ 4

2. Предложение за директива относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги 5

3. Предложение за регламент за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен текст) 6

4. Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание 7 и Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние 8

Предложението за директива относно командироването на работници стана повод за 14 мотивирани становища и задейства (едва за трети път от влизането му в сила) механизма, предвиден в член 7, параграф 2 от Протокол № 2 към Договорите и известен като процедурата „жълт картон“. Осем мотивирани становища бяха представени във връзка с предложението за регламент за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен текст). В Годишния доклад относно субсидиарността и пропорционалността се съдържа по-подробна информация за тях.

·Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Работна програма на Комисията за 2016 г.: време е за промяна“. 

В съответствие с поетия в Политическите насоки ангажимент за съсредоточаване на вниманието върху областите, в които Европейският съюз е в състояние да изиграе съществена положителна роля, работната програма за 2016 г. съдържа ограничен брой нови инициативи, организирани около десетте приоритета, определени от председателя Юнкер в началото на неговия мандат. Както през предходната година, в работната програма за 2016 г. се съдържаше също така списък на внесените законодателни предложения, които ще бъдат оттеглени, както и списък на законодателните актове, на които ще бъде извършен преглед в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT).

Работната програма за 2016 г. беше приета на 27 октомври 2015 г. и изпратена от първия заместник-председател Франс Тимерманс на председателите на комисиите по европейски въпроси във всички национални парламенти заедно с придружаващо писмо, в което той потвърди готовността на членовете на Комисията да правят посещения в националните парламенти по тяхно искане, за да представят и дискутират работната програма.

Комисията получи общо 25 становища относно работната програма за 2016 г., сред които самостоятелни становища от 9 камари 9 , както и съвместно становище, представено от нидерландската Tweede Kamer от името на 16 камари 10 , в което всяка камара посочва собствените си приоритети измежду предложените от Комисията инициативи. Почти всички камари, подписали съвместното становище, определиха пакета за енергиен съюз и по-доброто управление на миграцията за свои приоритети. Сред другите инициативи, определени като приоритетни от повечето камари, са пакетът за кръговата икономика, прегледът на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., изпълнението на стратегията за цифровия единен пазар, пакетът за трудовата мобилност, доизграждането на банковия съюз и пакетът за управление на границите.

В своите отговори на получените становища Комисията приветства интереса, изразен от националните парламенти към работната програма, и продължаващата им подкрепа за съсредоточаването на Комисията върху по-малък брой инициативи, които добавят стойност на европейско равнище. Тя приветства също така възможността, предоставена от работната програма, да се обменят мнения с националните парламенти на ранен етап във връзка с техните приоритети.

·Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги 

На 8 март 2016 г. Комисията прие предложение за целево преразглеждане на Директивата относно командироването на работници от 1996 г. 11 По същество целта на предложението е да се гарантира, че упражняването на свободата на предоставяне на услуги в Съюза се извършва при условия, които осигуряват равнопоставеност за предприятията и зачитане на правата на работниците. С предложението се внасят промени в три основни области: възнагражденията на командированите работници, включително при възлагане на дейности на подизпълнители, правилата за наетите чрез агенции за временна заетост работници и дългосрочното командироване. По-конкретно, съгласно предложението всички норми за възнагражденията, които са задължителни в приемащата държава членка, се прилагат и по отношение на работниците, командировани в тази държава членка.

Комисията получи 23 становища 12 по предложението, включително 14 мотивирани становища, които задействаха процедурата по член 7, параграф 2 от Протокол № 2 към Договорите (т.нар. процедура „жълт картон“). Съдържанието на мотивираните становища и отговорът на Комисията по представените от националните парламенти коментари относно субсидиарността са описани по-подробно в Годишния доклад за 2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността. Като цяло в получените становища бяха налице големи различия в позициите на националните парламенти: докато някои камари отправиха остри критики по предложението, други изразиха своята подкрепа за инициативата. Критичните забележки, отправени от националните парламенти, се отнасяха, наред с другото, до избора на правно основание, съответствието на предложението с принципа на пропорционалност и евентуалното засягане на компетентността на социалните партньори да участват в колективни трудови договори или компетентността на националните правителства да осигуряват обща приложимост на колективните трудови договори.

Комисията отговори на всички съответни камари, като разгледа отделните им коментари, засягащи въпроси, различни от въпроса за субсидиарността. Коментарите, свързани с опасенията относно субсидиарността, бяха разгледани в съобщението на Комисията от 20 юли 2016 г. 13

·Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен текст) 

На 4 май 2016 г. Комисията представи три предложения за реформиране на общата европейска система за убежище 14 . С предложението за преразглеждане на Регламента „Дъблин“ 15 беше въведен нов „коригиращ механизъм за разпределение“, чрез който да се гарантира, че никоя държава членка не е подложена на несъразмерно голям натиск върху нейната система за предоставяне на убежище. Съгласно този механизъм при несъразмерно голям миграционен натиск върху дадена държава членка ще се задейства автоматизирана система, чрез която търсещи убежище лица ще бъдат премествани в други държави в Европейския съюз. Държавите членки могат временно да прекратяват участието си в този механизъм, като в този случай те ще бъдат задължени да правят финансова вноска в размер на 250 000 EUR за всеки кандидат за убежище, който е трябвало да приемат.

По предложението през 2016 г. бяха представени четиринадесет становища 16 , в това число осем мотивирани становища. Съдържанието на мотивираните становища и отговорът на Комисията по представените от националните парламенти коментари относно субсидиарността са описани по-подробно в Годишния доклад за 2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността. Що се отнася до съдържащите се в становищата доводи, които не са свързани със субсидиарността, редица камари отбелязаха, че финансовата вноска от 250 000 EUR е непропорционална и размерът ѝ не е обоснован. Редица национални парламенти настояха също така за изменение на разпоредбите относно непридружените ненавършили пълнолетие лица с оглед на висшия интерес на детето и на съответните гаранции. И на последно място, някои камари изразиха съмнения относно правното основание на предложението.

В отговор Комисията обясни, че размерът на солидарната вноска за всеки кандидат включва разходите за прием на търсещи убежище лица в продължение на няколко години. Комисията също така отбеляза възпиращия ефект на вноската, доколкото целта на предложението е пълноценното участие на държавите членки в механизма за справедливо разпределение.

По въпроса за непридружените ненавършили пълнолетие лица Комисията заяви, че с цел да се гарантира, че те получават бърз достъп до процедурата за предоставяне на убежище, в предложението се пояснява, че компетентната държава членка следва да е държавата, в която ненавършилото пълнолетие лице е подало първата молба за международна закрила, освен ако не е доказано, че това не е в неговия висш интерес. Комисията подчерта, че остава валиден принципът, съгласно който висшият интерес на детето следва да бъде съображение от първостепенна важност при всички процедури, предвидени в Регламента „Дъблин“. 

Що се отнася до правното основание на предложението, Комисията заяви, че в член 78, параграф 2, буква д) от Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда, че Европейският парламент и Съветът приемат мерки за обща европейска система за убежище, която включва, inter alia, критерии и механизми за определяне на държавата членка, отговорна за разглеждането на молбите за убежище или субсидиарна закрила, и че както действащия Регламент (ЕС) № 604/2013 („Дъблин III“), предложението за преработване на този регламент има за основание посочената разпоредба.

·Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние

Като част от стратегията за цифровия единен пазар през декември 2015 г. Комисията прие две предложения, с които да се осигури по-добра защита на потребителите, които пазаруват онлайн, в целия ЕС и да се помогне на предприятията да увеличат своите онлайн продажби. Основната цел на двете предложения е да се премахнат пречките, свързани с договорното право, които възпрепятстват трансграничната онлайн търговия, в полза както на предприятията, така и на потребителите.

Комисията получи 11 становища по предложението за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание 17 и 12 становища по предложението за директива относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние 18 . Осем от становищата се отнасяха и за двете предложения 19 . Едно от становищата, обхващащи и двете предложения, беше мотивирано становище от френския Sénat.

В по-голямата част от становищата на националните парламенти се изразяваше съгласие относно необходимостта от подходящо равнище на защита на потребителите в целия ЕС при предоставянето на цифрово съдържание. Относно предложението за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание, редица национални парламенти представиха коментари във връзка с неговата съгласуваност с други законодателни актове на ЕС в областта на потребителите, интелектуалната собственост или защитата на данните, възможността за доставчиците да избегнат отговорност за несъответствие или включването в обхвата на предложението на цифрово съдържание, предоставено срещу данни.

В отговорите си Комисията посочи, че чрез общия набор от правила ще се запълни съществуващият правен вакуум, с което ще се осигури правна сигурност, като същевременно ще се предотврати фрагментирането на единния пазар. По същество, макар в предложението да не се определя срок на законова гаранция за продуктите с цифрово съдържание, тъй като те не подлежат на износване и повреждане, с неограниченото във времето обръщане на тежестта на доказване, предвидено в предложението, би се установило много високо равнище на защита на потребителите. Що се отнася до връзката между предложението за цифровото съдържание и Общия регламент относно защитата на данните, Комисията отговори, че в предложението се пояснява, че директивата няма да засяга правилата за защита на данните, включително тези относно защитата на ненавършилите пълнолетие лица.

Що се отнася до предложението относно онлайн продажбите и другите продажби на стоки от разстояние, редица национални парламенти отбелязаха, че новите правила ще се прилагат само за онлайн продажбите и другите продажби на стоки от разстояние, но не и за директните продажби (лице в лице). Освен това националните парламенти представиха коментари по предложените нови правила относно обръщането на тежестта на доказване, отговорността за вреди, както и по предложения срок на законовата гаранция.

В отговорите си Комисията подчерта, че е необходимо да се премахнат различията между националните правила в областта на потребителското договорно право в ключови области, обхващащи например продължителността на гаранционния срок и обръщането на тежестта на доказване. Комисията също така подчерта колко важно е да се осигури съгласувана правна рамка в целия ЕС както за онлайн продажбите/продажбите от разстояние, така и за директните продажби. Освен това Комисията посочи, че е започнала проверка за пригодност на правото на ЕС в областта на потребителите и предлагането на пазара, която обхваща шест директиви, включително Директивата относно продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции. И накрая, Комисията подчерта, че общото равнище на защита на потребителите ще остане много високо във всички държави членки, тъй като възможното сваляне на националното равнище на защита на потребителите по няколко конкретни точки в някои държави членки ще бъде компенсирано до известна степен от други правила, съдържащи се в предложението, които предвиждат по-високо равнище на защита на потребителите, например чрез удължаването на срока на обръщане на тежестта на доказване от шест месеца на две години.

Що се отнася до опасенията във връзка със субсидиарността, изразени от френския Sénat, Комисията припомни, че изборът на пълна хармонизация на европейско равнище, в съчетание с високо равнище на защита на потребителите, е единственият, с който могат да се постигнат двете цели за правна сигурност и доверие от страна на потребителите. Комисията подчерта, че държавите членки не биха могли по собствена инициатива да премахнат в достатъчна степен съществуващите бариери между националните законодателства за договорите. Различните договорни правила относно например срока на законовата гаранция или съответствието са именно пречките, които предложението на Комисията има за цел да отстрани.

г. Резултати от политическия диалог

Законодателният процес, довел до приемането на две предложения на Комисията, станали предмет на значителни коментари от страна на националните парламенти през 2016 г., завърши през същата година. Поради това в настоящия доклад могат да се сравнят първоначалните предложения на Комисията и окончателните приети текстове. Заради големия брой участници в процеса не е възможно да се направи пряка връзка между позицията на отделния национален парламент и резултата от законодателния процес. При все това становищата на националните парламенти представляват безценен източник на информация и анализ при взаимодействието на Комисията с другите институции.

·Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2007/2004, Регламент (ЕО) № 863/2007 и Решение 2005/267/ЕО на Съвета

На 15 декември 2015 г. Комисията прие предложение за създаване на европейска гранична и брегова охрана 20 като част от усилията да се осигури силно и споделено управление на външните граници на Европейския съюз. Европейската гранична и брегова охрана, която е една от мерките, предложени в рамките на Европейската програма за миграцията 21 , ще обединява Европейска агенция за гранична и брегова охрана, изградена въз основа на агенцията Frontex, и органите на държавите членки, отговарящи за управлението на границите, които ще продължат да извършват ежедневното управление на външните граници.

Комисията получи десет становища по предложението 22 . Много камари изразиха подкрепата си за създаването на европейска гранична и брегова охрана. Същевременно редица камари изразиха опасения във връзка с разпоредбите, съгласно които правомощията на Агенцията биха могли да засегнат правомощията на държавите членки по отношение на защитата на техните граници и поддържането на вътрешната сигурност и обществения ред. Много камари изразиха съмнения относно разпоредбите на член 18 от предложението на Комисията, съгласно който при определени ситуации по външните граници, изискващи спешни действия (например несъразмерно голям миграционен натиск), Комисията, след консултация с Агенцията, може да приеме решение, в което набелязва мерките, които трябва да бъдат изпълнени от Агенцията, и да изиска от съответната държава членка да си сътрудничи с Агенцията при изпълнението на тези мерки. Според камарите отговорност за приемането на такива мерки би следвало да носи Съветът, а не Комисията и Агенцията, а държавите членки трябва да са съгласни с тези мерки.

След обсъждания в Европейския парламент и Съвета предложението за регламент беше прието на 14 септември 2016 г. 23 , с което се демонстрира способността на европейските институции да реагират бързо на спешни предизвикателства. Съгласно регламента европейската гранична и брегова охрана ще съчетава една укрепена нова агенция, основаваща се на Frontex, със способността за използване на задължителен резерв за бързо реагиране, съставен от гранични служители. В регламента се постановява, че държавите членки запазват основната отговорност за управлението на своята част от външните граници на Съюза. Държавите членки ще запазят своята компетентност и суверенитет над своите граници и ще продължат да осъществяват ежедневното управление на външните си граници. Съгласно регламента при ситуации по външните граници, които изискват спешни действия, необходимите решения следва да се приемат от Съвета въз основа на предложение на Комисията и след консултация с Агенцията. В тези решения биха могли да се предвидят мерки за ограничаване на рисковете на границите на дадена държава членка, които се изпълняват от Агенцията в сътрудничество със засегнатата държава членка въз основа на оперативен план, по който е постигнато взаимно съгласие.

·Предложение за Директива на Съвета за определяне на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар 

На 28 януари 2016 г. като част от пакета срещу избягването на данъци Комисията представи своето предложение за директива срещу избягването на данъци 24 . На 20 юни 2016 г. Съветът прие Директива (ЕС) 2016/1164 за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар 25 . С цел да се осигури цялостна рамка относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включително и по отношение на трети държави, на 25 октомври 2016 г. Комисията представи предложение за допълване на действащите правила относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти {COM(2016) 687 final}. Правилата относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти имат за цел да се попречи на дружествата да използват разликите в националните законодателства, за да избегнат данъчно облагане.

Директивата срещу избягването на данъци съдържа пет правно обвързващи мерки за борба със злоупотребите, които всички държави членки следва да прилагат спрямо обичайни форми на агресивно данъчно планиране. Петте мерки включват правила, с които да се предотвратяват прехвърлянето на печалби към държави с ниски или никакви данъци, двойното данъчно необлагане на определени доходи и избягването на данъци от дружествата при преместване на активи, да се постигне възпиращ ефект срещу изкуствените механизми, свързани с дълга, имащи за цел свеждане до минимум на данъците, и да се противодейства на агресивното данъчно планиране, когато другите правила не се прилагат.

Комисията получи общо седем становища от националните парламенти по предложението за директива срещу избягването на данъци, включително две мотивирани становища от малтийската Kamra tad-Deputati и шведския Riksdag 26 . Kamra tad-Deputati изрази мнението, че борбата с избягването на данъци не следва да се основава на единни общи правила, без да се дава възможност за гъвкавост. Шведският Riksdag изрази подкрепа за целите на предложението, но отправи критика към Комисията за това, че го е изготвила прибързано и без да извърши оценка на въздействието.

Комисията счете, че въвеждането на хармонизирани правила за борба с избягването на данъци е в интерес на ефективното функциониране на единния пазар, и подчерта, че разликите в националните подходи могат да създадат нови вратички за агресивно данъчно планиране и да породят конкуренция между държавите членки, с което ще се засегне ефективността на съответните им национални данъчни правила. В работния документ на службите на Комисията, придружаващ предложението, бяха представени подробни икономически данни и бяха посочени факторите, свързани с агресивното данъчно планиране.

Като цяло германският Bundesrat подкрепи предложението на Комисията, но отправи критиката, че директивата ще обхване само дружества, подлежащи на облагане с корпоративен данък, и поиска включването на дружествата, управлявани като съдружия, или еднолични дружества. И все пак приложното поле на приетата директива е същото като предложеното от Комисията, а именно дружествата, подлежащи на облагане с корпоративен данък. Освен това германският Bundesrat искаше да се избегнат изключенията за конкретни сектори. Комисията беше предложила правилата за контролираните чуждестранни дружества да не се прилагат за дружества, чийто основен клас акции се търгуват редовно на една или повече признати фондови борси. Тази разпоредба не беше запазена в приетия текст на директивата. Германският Bundesrat изрази тревога относно ефекта на правилото за ограничаване на приспадането на лихви върху малките и средните предприятия. В приетата директива подлежащото на приспадане превишениe на разходите по заеми е ограничено до 3 милиона евро — спрямо 1 милиона евро в първоначалното предложение на Комисията.

И на последно място, германският Bundesrat предложи по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти да се обмисли дали е за предпочитане да се възприемат подходите за диференциране от Доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Като част от окончателното компромисно предложение за Директивата срещу избягването на данъци от 20 юни 2016 г. Съветът по икономически и финансови въпроси (Съветът ECOFIN) направи изявление относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти. В него Съветът ECOFIN отправи искане към Комисията „да представи до октомври 2016 г. предложение относно несъответствията при хибридни образувания и инструменти, засягащи трети държави, с цел да се предвидят правила, които са съгласувани и не по-малко ефикасни от правилата, препоръчани в доклада на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, с оглед постигането на споразумение до края на 2016 г.“ На 25 октомври 2016 г. Комисията внесе предложение за директива за изменение на Директивата срещу избягването на данъци 27 , което се основава на препоръките от доклада на ОИСР по действие 2 „Неутрализиране на последиците от хибридни споразумения“ от плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

3. ДРУГИ СЪБИТИЯ

·Втори „зелен картон“

През последните години редица националните парламенти пожелаха да разполагат с възможността да канят Комисията да представи законодателно предложение или да предложи изменения в действащото законодателство посредством засилена форма на политическия диалог, по-известна като „зелен картон“. На 11 юли 2016 г. по инициатива на френската Assemblée nationale осем парламентарни камари 28 подписаха съвместно „зелен картон“, с който приканват Комисията да представи амбициозно законодателно предложение за прилагане на европейско равнище на принципите на корпоративна социална отговорност, което да се прилага за всички предприятия със седалище в Европейския съюз и да предвижда конкретни задължения и санкции. На 26 юли 2016 г. към тях се присъедини още една, девета камара 29 . Това беше втората инициатива за „зелен картон“ след инициативата от 2015 г. за намаляване на разхищаването на храни 30 .

В своя отговор Комисията благодари на камарите за приноса им по този важен въпрос и подчерта, че продължава да работи проактивно за насърчаване на корпоративната социална отговорност чрез всички свои политики. Тя изтъкна множеството действия, които е предприела в областта на корпоративната социална отговорност, по-специално що се отнася до нормативната уредба (Регламента относно дървения материал, Регламента относно полезните изкопаеми от зони на конфликт, преработените директиви за обществените поръчки, Директивата за оповестяване на нефинансова информация, предложението за преразглеждане на Директивата за правата на акционерите и предложението за изменение на Директивата за финансовите отчети от страна на някои предприятия и клонове във връзка с оповестяването на информация за корпоративния данък), но също и чрез общи документи относно политиката и доброволни насоки и инициативи за консултации.

В съобщението си от ноември 2016 г. „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“ 31 Комисията подчерта, че ще засили работата си по отговорното бизнес поведение, като се съсредоточи върху конкретни действия за справяне с настоящите и бъдещите предизвикателства в социалната област, опазването на околната среда и управлението, като се опира на основните принципи и политическия подход, набелязани в стратегията на Комисията от 2011 г. за корпоративната социална отговорност в Европейския съюз. Успоредно с тези действия Комисията внимателно следи, в тясно сътрудничество с основните заинтересовани страни, как се развива ситуацията в държавите членки и в международните организации, участващи в процеса, свързан с корпоративната социална отговорност.

·Ролята на регионалните парламенти

Регионалните парламенти допринасят косвено за отношенията на Комисията с националните парламенти. Съгласно Протокол № 2 от Договорите при извършването на проверката за спазване на принципа на субсидиарност във връзка с проект на законодателен акт на ЕС с оглед на издаването на мотивирани становища националните парламенти следва да се консултират, когато е уместно, с регионалните парламенти, които имат законодателни правомощия 32 .

Регионалните парламенти се представляват и в Комитета на регионите. От влизането в сила на Договора от Лисабон Комитетът разполага с повече отговорности по отношение на субсидиарността, за която в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз 33 е изрично предвидено, че има местно и регионално измерение. Комитетът на регионите извършва дейности по наблюдение чрез Мрежата за наблюдение на субсидиарността и нейната онлайн платформа, създадена с цел да се подкрепи участието на регионалните парламенти в механизма за ранно предупреждение във връзка със субсидиарността (REGPEX). Дейността на Комитета на регионите, свързана с контрола на субсидиарността, е описана по-подробно в Годишния доклад за 2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността.

Въпреки че в Договорите не е предвидено изрично пряко взаимодействие между Комисията и регионалните парламенти, през 2016 г. няколко регионални парламента, и по-специално парламентите на равнище федерални провинции в Австрия и Германия, изпратиха редица становища на Комисията, съдържащи коментари по различни аспекти на предложенията на Комисията. През януари 2016 г. делегация на регионалните парламенти, подписали Декларацията от Хайлигендам 34 , се срещна с първия заместник-председател на Комисията Тимерманс с цел обмен на мнения. Освен това през годината председателят Юнкер се срещна с представители на редица регионални правителства и органи, включително на Северен Рейн-Вестфалия, Бранденбург, Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн, Рейнланд-Пфалц и Хесен (Германия), Прованс-Алпи-Лазурен бряг и Елзас-Шампан-Арден-Лотарингия (Франция), Тирол и Щирия (Австрия), Валония (Белгия) и Трентино-Алто Адидже (Италия). Други членове на Комисията, и по-специално комисарят, отговарящ за регионалната политика, Корина Крецу, също проведоха подобни срещи.

4. ДВУСТРАННИ КОНТАКТИ И ПОСЕЩЕНИЯ

Както и през предходните години, членовете на Комисията направиха посещения в почти всички 28 национални парламента през 2016 г. В много камари имаше повече от едно посещение на председателя Юнкер, първия заместник-председател, заместник-председатели и комисари. Освен това някои национални парламенти изпратиха делегации в Брюксел или пък проведоха заседания на комисии там и се възползваха от възможността да се срещнат с членове на Комисията. Общо през 2016 г. се състояха близо 180 посещения и срещи.

От особено значение в тази връзка бяха направените от членове на Комисията посещения в националните парламенти с цел да представят речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза 35 . След неговата реч в Европейския парламент комисари посетиха почти всички камари. Комисията счита, че тези посещения и срещи с членове на националните парламенти са изключително полезно средство за насърчаване на по-добро разбиране на политиките на Съюза и по-силна подкрепа за тях. В речта си за състоянието на Съюза председателят Юнкер обяви, че в бъдеще ще се осъществяват още повече посещения и срещи с националните парламенти, за да се демонстрира, че Европа може да бъде изградена само съвместно с държавите членки, а не в противоборство с тях.

През 2016 г. служители на Комисията присъстваха на над 80 заседания на комисии на националните парламенти, за да обсъдят законодателни предложения на по-техническо равнище. Служители на Комисията също така редовно бяха канени да представят ключови инициативи на заседания на постоянните представители на националните парламенти в Брюксел. Освен това служителите, отговарящи за европейския семестър, към представителствата на Комисията в държавите членки поддържаха редовни контакти с националните парламенти по въпросите, свързани с европейския семестър, и по други икономически въпроси.

5. ОСНОВНИ СРЕЩИ И КОНФЕРЕНЦИИ

Комисията продължи да поддържа високо ниво на взаимодействие с националните парламенти през цялата 2016 г., като взе участие в редица важни междупарламентарни срещи и конференции, включително Конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите на Европейския съюз (КОСАК), Европейската парламентарна седмица и междупарламентарните конференции по въпросите на общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана.

КОСАК

Конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите на Европейския съюз (КОСАК), която е единственият междупарламентарен форум, предвиден в Договорите 36 , проведе две заседания във всяка от държавите членки, изпълняващи ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през 2016 г. Европейският парламент, който е пълноправен член на КОСАК, присъства на всички заседания. Комисията, която има статут на наблюдател, също беше представена на всички заседания на КОСАК и предостави писмен отговор на позициите, приети от КОСАК на двете ѝ пленарни заседания, проведени през годината 37 .

На заседанието на председателите от КОСАК, проведено в Хага на 8 февруари 2016 г., делегатите обсъдиха организацията и сътрудничеството при парламентарния контрол въз основа на анализ на конкретния случай на Европол, както и европейските приоритети за 2016 г. и след това. В заседанието взеха участие с изказвания тогавашният заместник-председател на Комисията, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, Кристалина Георгиева и г-н Берт Кундерс, министър на външните работи на Нидерландия. На 55-ото пленарно заседание през юни, на което присъства първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс, продължиха дебатите относно ролята на националните парламенти, като бяха проведени сесии, посветени на обмяната на най-добри практики в парламентарния контрол и парламентарната дипломация, както и относно ролята на националните парламенти при защитата на принципите на правовата държава в Европейския съюз. Делегатите проведоха и обсъждане по въпросите на миграцията, при което се съсредоточиха върху изпълнението на Изявлението на ЕС и Турция.

Заседанието на председателите от КОСАК, проведено в Братислава на 11 и 12 юли 2016 г. по време на словашкото председателство на Съвета на Европейския съюз, предостави форум за дискусия относно социалното измерение на Европейския съюз и политиката на сближаване. В своята реч Мариан Тейсен, комисар по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, заяви ангажимента на Комисията за задълбочаване на социалното измерение на Европейския съюз и посочи редица предложения, които Комисията предстои да представи в тази област, сред които европейския стълб на социалните права и европейската програма за умения. Тя също така използва възможността да отговори на някои от опасенията, изразени от националните парламенти в техните мотивирани становища относно предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата относно командироването на работници.

На последното заседание на КОСАК за годината — 56-ата пленарна сесия, състояла се на 14 и 15 ноември 2016 г. в Братислава, бяха обсъдени редица теми, в това число засилването на ролята на националните парламенти, с основно изказване на първия заместник-председател Франс Тимерманс; Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ); енергийният съюз, в присъствието на заместник-председателя Марош Шефчович; и гарантирането на сигурността на външните граници на ЕС в контекста на незаконната миграция.

Европейска парламентарна седмица

Европейската парламентарна седмица, която се проведе в Европейския парламент на 16 и 17 февруари 2016 г., събра членове на националните парламенти и техните колеги от Европейския парламент за съвместни разисквания относно циклите на европейския семестър за 2015/2016 г. и относно стабилността, икономическата координация и управлението в Европейския съюз, като последната проява беше организирана и председателствана съвместно с нидерландския парламент 38 . Втората Междупарламентарна конференция от 2016 г. за стабилност, икономическа координация и управление в Европейския се проведе в Братислава от 16 до 18 октомври 2016 г. по време на словашкото председателство на Съвета на Европейския съюз 39 .

Конференция на председателите на парламентите в Европейския съюз

Конференцията на председателите на парламентите в Европейския съюз, която се провежда ежегодно в държавата членка, осъществявала ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на предходната година, се проведе в Люксембург от 22 до 24 май 2016 г. В основното си изказване на конференцията председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер се спря на предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз, и на необходимостта от по-тясно сътрудничество между Комисията и националните парламенти 40 .

Конференции за ОВППС/ОПСО

Националните парламенти и институциите на Европейския съюз имаха възможност да обменят гледища в областта на външната политика по време на междупарламентарните конференции относно общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана (ОВППС/ОПСО). Осмата сесия, чийто домакин беше парламентът на Нидерландия, се проведе през април 2016 г. Върховният представител/заместник-председател на Комисията Федерика Могерини изпрати видео послание до конференцията в Хага, а сред говорителите бяха нейният специален съветник и представители на висшето ръководство на Европейската служба за външна дейност. На деветата сесия през септември, организирана от словашкия Národná rada, присъстваха лично върховният представител/заместник-председател на Комисията Могерини и членове на висшето ръководство на Европейската служба за външна дейност.

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол)

Съгласно новия регламент за Европол, който започна да се прилага на 1 май 2017 г. 41 , националните парламенти, заедно с Европейския парламент, сформираха съвместна група за парламентарен контрол, която има за цел да осигури надлежен демократичен контрол на дейностите на Европол в съответствие с член 88, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз 42 . Първото междупарламентарно заседание на комисии относно Европол се проведе на 28 ноември 2016 г. и на него присъства комисар сър Джулиан Кинг.

6. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ

Във втората пълна година от мандата си Комисията под председателството на Жан-Клод Юнкер продължи да работи за развиването на по-тесни и по-близки отношения с националните парламенти. В допълнение към редовните срещи, които се провеждат в Брюксел с участието на представители на националните парламенти, през годината членове на Комисията, както и длъжностни лица на Комисията извършиха многобройни посещения в националните парламенти, за да водят диалог относно ключови политики и предложения на Комисията. Успоредно с това се наблюдаваше значително активизиране на кореспонденцията между Комисията и националните парламенти.

Успехът на усилията на Комисията за изграждане на ново партньорство с националните парламенти обаче не може да се измерва единствено с броя посещения, срещи и становища, макар те да имат своето значение. Във време, в което Европейският съюз се стреми да определи визия за бъдещето си с 27 държави членки, шестдесет години след подписването на Римските договори, е необходима по-задълбочена дискусия в целия европейски континент. Бялата книга за бъдещето на Европа 43 , представена през март 2017 г., очертава пет различни сценария за възможното развитие на Европа до 2025 г. и представлява приносът на Комисията за провеждането на една честна и открита дискусия с европейските граждани. С цел насърчаване на тази дискусия Комисията, заедно с Европейския парламент и държавите членки, ще бъде домакин на поредица от дебати за бъдещето на Европа, които ще се проведат в националните парламенти в Европа, в европейските градове и региони. Както председателят Юнкер изтъкна в речта си за състоянието на Съюза, произнесена през септември 2016 г., националните парламенти трябва и ще участват активно в този процес.

(1)

     COM(2017) 600 final.

(2)

     Повече подробности относно мотивираните становища можете да намерите в Годишния доклад за 2016 г. относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност — COM(2017) 600 final.

(3)

     Броят се за тринадесет становища от двете камари.

(4)

     COM(2015) 610 final от 27 октомври 2015 г.

(5)

     COM(2016) 128 final от 8 март 2016 г.

(6)

     COM(2016) 270 final от 4 май 2016 г.

(7)

     COM(2015) 634 final от 9 декември 2015 г.

(8)

     COM(2015) 635 final от 9 декември 2015 г.

(9)

     Германският Bundesrat, френският Sénat, италианският Senato della Repubblica, латвийският Saeima, литовскиятSeimas, унгарският Országgyűlés, португалската Assembleia da República, шведският Riksdag и House of Lords на Обединеното кралство.

(10)

     Чешките Poslanecká sněmovna и Senát, Hrvatski sabor на Хърватия, италианският Senato della Repubblica, латвийският Saeima, литовският Seimas, унгарският Országgyűlés, нидерландските Tweede Kamer и Eerste Kamer, полският Senat, португалската Assembleia da República, румънските Camera Deputaților и Senat, словашкият Národná rada и House of Commons и House of Lords на Обединеното кралство.

(11)

     Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (OВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1).

(12)

     Българското Народно събрание, чешките Poslanecká sněmovna и Senát, датският Folketing, естонското Riigikogu, френските Assemblée nationale и Sénat, испанските Cortes Generales, хърватският Hrvatski sabor, италианските Camera dei Deputati и Senato della Repubblica, литовският Seimas, латвийският Saeima, унгарският Országgyűlés, полските Sejm и Senat (становище и мотивирано становище), португалската Assembleia da República, румънските Camera Deputaților (становище и мотивирано становище) и Senat, словашкият Národná rada и House of Commons на Обединеното кралство.

(13)

     COM(2016) 505 final от 20 юли 2016 г. Вж. също Годишния доклад за 2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността.

(14)

     COM(2016) 270 final, COM(2016) 271 final и COM(2016) 272 final от 4 май 2016 г.

(15)

     COM(2016) 270 final от 4 май 2016 г.

(16)

     Чешките Poslanecká sněmovna (мотивирано становище) и Senát (мотивирано становище), германският Bundesrat, унгарскиятOrszággyűlés (мотивирано становище), италианските Camera dei Deputati и Senato della Repubblica (мотивирано становище), полските Sejm (мотивирано становище) и Senat (становище и мотивирано становище), португалската Assembleia da República, румънските Camera Deputaților (становище и мотивирано становище) и Senat , както и словашкият Národná rada (мотивирано становище).

(17)

     COM(2015) 634 final от 9 декември 2015 г.

(18)

     COM(2015) 635 final от 9 декември 2015 г.

(19)

     Чешкият Senát, френският Sénat (мотивирано становище), люксембургската Chambre des Députés, нидерландската Eerste Kamer (две становища), австрийският Bundesrat, португалската Assembleia da República и румънският Senat.

(20)

     COM(2015) 671 final от 15 декември 2015 г.

(21)

     COM(2015) 240 final от 13 май 2015 г.

(22)

     Чешките Poslanecká sněmovna и Senát, френската Assemblée nationale, италианските Camera dei Deputati и Senato della Repubblica, нидерландската Tweede Kamer, полският Senat, португалската Assembleia da República и румънските Camera Deputaților и Senat.

(23)

     Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за европейската гранична и брегова охрана, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета и Решение 2005/267/ЕО на Съвета (ОВ L 251, 16.9.2016 г., стр. 1).

(24)

     COM(2016) 26 final от 28 януари 2016 г.

(25)

     ОВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 1.

(26)

     Чешкият Senát, германският Bundesrat, френската Assemblée nationale, малтийската Kamra tad-Deputati, португалската Assembleia da República, румънската Camera Deputaţilor и шведският Riksdag.

(27)

     COM(2016) 687 final от 25 октомври 2016 г.

(28)

     Френската Assemblée nationale, италианският Senato della Repubblica, латвийската Saeima, литовският Seimas, нидерландската Tweede Kamer, португалската Assembleia da República, словашкият Národná rada и House of Lords на Обединеното кралство.

(29)

     Гръцкият Vouli ton Ellinon.

(30)

     Вж. Годишния доклад за 2015 г. относно отношенията между Европейската комисия и националните парламенти (COM(2016) 471 от 15 юли 2016 г., стр. 10).

(31)

     COM(2016) 739 final от 22 ноември 2016 г.

(32)

     Член 6, първа алинея от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност: „В срок от осем седмици от датата на предаване на проект на законодателен акт на официалните езици на Съюза, всеки национален парламент или всяка камара на национален парламент може да изпрати на председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията мотивирано становище, в което излага причините, поради които счита, че въпросният проект не е съобразен с принципа на субсидиарност. Всеки национален парламент или всяка камара на национален парламент следва да се консултира, когато е уместно, с регионалните парламенти, които имат законодателни правомощия“.

(33)

     Член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз гласи: „По силата на принципа на субсидиарност, в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза.“

(34)

     Декларацията от Хайлигендам от 16 юни 2015 г. беше съвместно приета от председателите на парламентите на федералните провинции на Германия и Австрия и на парламента на провинция Южен Тирол. Декларацията призовава за по-голямо включване на регионалните парламенти със законодателни правомощия в надзора и контрола на спазването на принципа на субсидиарност. В нея също така се отправя искането резолюциите, приети от разполагащите със законодателни правомощия регионални парламенти в рамките на системата за ранно предупреждение във връзка със субсидиарността, да бъдат споменавани от Европейската комисия в официални документи, като например годишните ѝ доклади относно субсидиарността и пропорционалността и относно отношенията с националните парламенти.

(35)

     http://europa.eu/rapid/press-release_SPEECH-16-3043_bg.htm

(36)

     Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз

(37)

     На уебсайта на КОСАК на адрес http://www.cosac.eu/en/ можете да намерите подробни доклади от заседанията на КОСАК, както и копия от позициите на КОСАК и дадените от Комисията отговори по тях.

(38)

     http://www.europarl.europa.eu/relnatparl/en/conferences/european-parliamentary-week.html.

(39)

     http://www.ipex.eu/IPEXL-WEB/conference/getconference.do?id=082dbcc5559418240155963fbfde01d7.

(40)

     http://www.ipex.eu/IPEXL-WEB/euspeakers/getspeakers.do?id=082dbcc54d8d4eaf014d9095cb270339.

(41)

     Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53–114).

(42)

     Член 88, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз: „Европейският парламент и Съветът, като действат чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, определят структурата, функционирането, областта на действие и задачите на Европол. Тези задачи могат да включват: а) събирането, съхранението, обработката, анализа и обмена на информация, предадена по-конкретно от органите на държавите членки или от трети страни или организации; б) координирането, организирането и провеждането на следствени и оперативни действия съвместно с компетентните органи на държавите членки или в рамките на съвместни следствени екипи, при необходимост в сътрудничество с Евроюст. Тези регламенти определят освен това реда и условията за контрол на действията на Европол от страна на Европейския парламент, като в този контрол участват и националните парламенти.“

(43)

     COM(2017) 2025 final.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 30.6.2017

COM(2017) 601 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

Годишен доклад за 2016 година
относно отношенията между Европейската комисия и националните парламенти

Приложение 1

Брой становища, получени от Комисията през 2016 г., по национални парламенти/камари (политически диалог и механизъм за контрол на субсидиарността)

Държава членка	Камара	Общ брой становища 1	Брой мотивирани становища (Протокол № 2) 2
Италия	Senato della Repubblica	81	3
Румъния	Camera Deputaților	70	2
Португалия	Assembleia da República	57	1
Германия	Bundesrat	47	0
Чешка република	Senát	46	3
Румъния	Senat	43	1
Франция	Assemblée nationale	33	0 3
Италия	Camera dei Deputati	27	0
Франция	Sénat	25	3
Швеция	Riksdag	23	12
Чешка република	Poslanecká sněmovna	19	4
Полша	Senat	17	2
Обединено кралство	House of Lords	17	0
Испания	Cortes Generales	13 4	0
Австрия	Bundesrat	11	4
Нидерландия	Tweede Kamer	8	3
Дания	Folketing	7	2
Словакия	Národná rada	7	2
Литва	Seimas	7	1
Нидерландия	Eerste Kamer	7	1
Малта	Kamra tad-Deputati	6	5
България	Народно събрание	6	3
Унгария	Országgyűlés	6	2
Люксембург	Chambre des Députés	6	2
Германия	Bundestag	5	0
Полша	Sejm	4	2
Латвия	Saeima	4	1
Кипър	Vouli ton Antiprosopon	4	0
Обединено кралство	House of Commons	3	1
Ирландия	Houses of the Oireachtas	3	0
Ирландия	Dáil Éireann	2	2
Хърватия	Hrvatski sabor	2	1
Естония	Riigikogu	1	1
Ирландия	Seanad Éireann	1	1
Австрия	Nationalrat	1	0
Гърция	Vouli ton Ellinon	1	0
Белгия	Sénat de Belgique / Belgische Senaat	0	0
Белгия	Chambre des représentants / Kamer van volksvertegenwoordigers	0	0
Финландия	Eduskunta	0	0
Словения	Državni zbor	0	0
Словения	Državni svet	0	0
ОБЩО		620	65

Приложение 2

Документи на Комисията, за които е получен най-голям брой становища 5 през 2016 г. (политически диалог и механизъм за контрол на субсидиарността)

	Документ на Комисията	Заглавие	Общ брой становища 6	Брой мотивирани становища (Протокол № 2) 7
1	COM(2015) 610	Съобщение на Комисията „Работна програма на Комисията за 2016 г.: време е за промяна“	25	0
2	COM(2016) 128	Предложение за директива за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги	23	14
3	COM(2016) 270	Предложение за регламент за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен текст)	14 8	8
4	COM(2015) 635	Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние	12 9	1
5	COM(2016) 683	Предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)	11 10	8
6	COM(2016) 685	Предложение за директива на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък	11 11	8
7	COM(2015) 634	Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание	11 12	1
8	COM(2016) 52	Предложение за регламент относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010	11 13	1
9	COM(2016) 53	Предложение за решение за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения и необвързващи инструменти между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката и за отмяна на Решение № 994/2012/ЕС	10 14	4
10	COM(2015) 750	Предложение за директива за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие	10 15	1
11	COM(2015) 671	Предложение за регламент относно европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2007/2004, Регламент (ЕО) № 863/2007 и Решение 2005/267/ЕО на Съвета	10 16	0
12	COM(2016) 378	Предложение за директива относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудова заетост, изискваща висока степен на умения	9	3
13	COM(2015) 595	Предложение за директива за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците	9 17	2
14	COM(2015) 625	Предложение за директива относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета относно борбата срещу тероризма	9 18	0
15	COM(2015) 596	Предложение за директива за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки	8 19	1
16	COM(2016) 271	Предложение за регламент относно Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и за отмяна на Регламент (ЕС) № 439/2010	8 20	0

Приложение 3

Брой становища, получени от Комисията през 2016 г., по водещи служби на Комисията (политически диалог и механизъм за контрол на субсидиарността)

Водеща служба на Комисията	Общ брой становища 21
ГД „Миграция и вътрешни работи“	113
Генерален секретариат	59
ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“	58
ГД „Правосъдие и потребители“	49
ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“	46
ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“	45
ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“	41
ГД „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“	34
ГД „Енергетика“	32
ГД „Мобилност и транспорт“	25
ГД „Околна среда“	21
Европейска служба за външна дейност 22	14
ГД „Икономически и финансови въпроси“	13
ГД „Действия по климата“	12
ГД „Земеделие и развитие на селските райони“	8
ГД „Търговия“	7
ГД „Евростат — европейска статистика	6
ГД „Образование, младеж, спорт и култура“	6
ГД „Европейска политика за съседство и преговори за разширяване“	4
ГД „Бюджет“	3
ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“	3
ГД „Морско дело и рибарство“	3
ГД „Научни изследвания и иновации“	3
Служба за инструментите в областта на външната политика	3
ГД „Конкуренция“	1
ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“	1
ГД „Международно сътрудничество и развитие“	1
ГД „Регионална и селищна политика“	1
ОБЩО	612 23

(1)

     В това число становища и мотивирани становища, получени от националните парламенти.

(2)

     За да може дадено становище да се определи като мотивирано становище съгласно определението в Протокол № 2, в него трябва ясно да се посочва нарушение на субсидиарността и то трябва да бъде изпратено до Комисията в срок от осем седмици, считано от момента на изпращането на законодателното предложение до националните парламенти.

(3)

     Assemblée nationale на Франция изпрати становище с твърдение за нарушение на принципа на субсидиарност. Това становище обаче беше изпратено след изтичане на 8-седмичния срок от изпращането на законодателното предложение до националните парламенти от страна на Комисията.

(4)

     Броят се за тринадесет становища от двете камари.

(5)

     В таблицата са класирани всички документи на Комисията, за които са получени най-малко осем становища.

(6)

     В това число становища и мотивирани становища, получени от националните парламенти.

(7)

     За да може дадено становище да се определи като мотивирано становище съгласно определението в Протокол № 2, в него трябва ясно да се посочва нарушение на субсидиарността и то трябва да бъде изпратено до Комисията в срок от осем седмици, считано от момента на изпращането на законодателното предложение до националните парламенти.

(8)

     Едно от становищата във връзка с този документ на Комисията, представено от чешката Poslanecká sněmovna, се отнася едновременно за COM(2016) 270, COM(2016) 271 и COM(2016) 272. Едно становище, представено от португалската Assembleia da República, се отнася едновременно за COM(2016) 197, COM(2016) 270, COM(2016) 271 и COM(2016) 272.

(9)

     Шест становища — от чешкия Senát, френския Sénat, люксембургската Chambre des Députés, австрийския Bundesrat, португалската Assembleia da República и румънския Senat — се отнасят едновременно за COM(2015) 634 и COM(2015) 635. Нидерландската Eerste Kamer изпрати две становища, като и двете се отнасят едновременно за COM(2015) 633, COM(2015) 634 и COM(2015) 635.

(10)

     Осем становища — от датския Folketing, ирландската Dáil Éireann, ирландския Seanad Éireann, испанските Cortes Generales, люксембургската Chambre des Députés, малтийската Kamra tad-Deputati, нидерландската Tweede Kamer и португалската Assembleia da República — се отнасят едновременно за COM(2016) 683 и COM(2016) 685. Едно становище, представено от нидерландската Eerste Kamer, се отнася едновременно за COM(2016) 683, COM(2016) 685 и COM(2016) 687.

(11)

     Осем становища — от датския Folketing, ирландската Dáil Éireann, ирландския Seanad Éireann, испанските Cortes Generales, люксембургската Chambre des Députés, малтийската Kamra tad-Deputati, нидерландската Tweede Kamer и португалската Assembleia da República — се отнасят едновременно за COM(2016) 683 и COM(2016) 685. Едно становище, представено от нидерландската Eerste Kamer, се отнася едновременно за COM(2016) 683, COM(2016) 685 и COM(2016) 687.

(12)

     Едно становище, представено от италианската Camera dei Deputati, се отнася едновременно за COM(2015) 633 и COM(2015) 634. Шест становища — от чешкия Senát, френския Sénat, люксембургската Chambre des Députés, австрийския Bundesrat, португалската Assembleia da República и румънския Senat — се отнасят едновременно за COM(2015) 634 и COM(2015) 635. Нидерландската Eerste Kamer изпрати две становища, като и двете се отнасят едновременно за COM(2015) 633, COM(2015) 634 и COM(2015) 635.

(13)

     Две становища — от австрийския Bundesrat и френската Assemblée nationale — се отнасят едновременно за COM(2016) 52 и COM(2016) 53. Две становища — от чешкия Senát и чешката Poslanecká sněmovna — се отнасят едновременно за COM(2016) 49, COM(2016) 51, COM(2016) 52 и COM(2016) 53.

(14)

     Две становища — от френската Assemblée nationale и австрийския Bundesrat — се отнасят едновременно за COM(2016) 52 и COM(2016) 53. Две становища — от чешкия Senát и чешката Poslanecká sněmovna — се отнасят едновременно за COM(2016) 49, COM(2016) 51, COM(2016) 52 и COM(2016) 53.

(15)

     Едно становище, представено от чешкия Senát, се отнася едновременно за COM(2015) 750 и COM(2015) 624.

(16)

     Едно становище, представено от румънската Camera Deputaților, се отнася едновременно за COM(2015) 671 и COM(2015) 673.

(17)

     Едно становище, представено от френската Assemblée nationale, се отнася едновременно за COM(2015) 593, COM(2015) 594, COM(2015) 595 и COM(2015) 596. Три становища — от чешкия Senát, италианския Senato della Repubblica и румънския Senat — се отнасят едновременно за COM(2015) 593, COM(2015) 594, COM(2015) 595, COM(2015) 596 и COM(2015) 614. Две становища — от френския Sénat и полския Senat — се отнасят едновременно за COM(2015) 594, COM(2015) 595 и COM(2015) 596. Едно становище, представено от датския Folketing, се отнася едновременно за COM(2015) 595 и COM(2015) 596.

(18)

     Едно становище, представено от френската Assemblée nationale, се отнася едновременно за COM(2013) 534, COM(2015) 185, COM(2015) 624 и COM(2015) 625.

(19)

     Едно становище, представено от френската Assemblée nationale, се отнася едновременно за COM(2015) 593, COM(2015) 594, COM(2015) 595 и COM(2015) 596. Три становища — от чешкия Senát, италианския Senato della Repubblica и румънския Senat — се отнасят едновременно за COM(2015) 593, COM(2015) 594, COM(2015) 595, COM(2015) 596 и COM(2015) 614. Две становища — от френския Sénat и полския Senat — се отнасят едновременно за COM(2015) 594, COM(2015) 595 и COM(2015) 596. Едно становище, представено от датския Folketing, се отнася едновременно за COM(2015) 595 и COM(2015) 596.

(20)

     Едно становище, представено от португалската Assembleia da República, се отнася едновременно за COM(2016) 197, COM(2016) 270, COM(2016) 271 и COM(2016) 272. Едно становище, представено от чешката Poslanecká sněmovna, се отнася едновременно за COM(2016) 270, COM(2016) 271 и COM(2016) 272.

(21)

     В това число становища и мотивирани становища, получени от националните парламенти.

(22)

     ЕСВД не е служба на Комисията, а независим орган.

(23)

     Едно становище по собствена инициатива от френската Assemblée nationale и седем становища по собствена инициатива от House of Lords на Обединеното кралство са били изпратени само за информация и не са разпределени на конкретна служба на Комисията.