(4)Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид в програмите на държавите членки за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в законодателството, уреждащо европейските структурни и инвестиционни фондове 7 , когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните специфични за всяка държава препоръки, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа и измени съответните си програми в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове. Комисията предостави допълнителни насоки по отношение на прилагането на тези правила 8 .

(5)Между 2009 г. и 2015 г. Румъния се възползва от три програми за подкрепа на платежния баланс, управлявани съвместно от Комисията и Международния валутен фонд и с подкрепата на Световната банка. Плащания бяха извършени само в рамките на първата програма през 2009—2011 г., а тези през 2011—2013 г. и 2013—2015 г. бяха обезпечителни. Наблюдение след приключване на програмата от името на Комисията, за да контролира възможностите на Румъния да изплати заемите, отпуснати по първата програма, стартира през октомври 2015 г. и ще продължи най-малко до възстановяването на най-малко 70 % от заема, което се очаква през пролетта на 2018 г.

(6)Спрямо Румъния понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. В своята програма за конвергенция за 2017 г. правителството планира да постигне номинален дефицит от 2,9 % от БВП през 2017 г. и 2018 г., както и неговото по-нататъшно постепенно намаляване до 2,0 % от БВП до 2020 г. Средносрочната бюджетна цел — структурен дефицит от 1 % от БВП — не се очаква да бъде постигната в рамките на програмата, т.е. до 2020 г. Преизчисленото 9 структурно салдо се очаква да достигне -2,6 % до 2020 г. Според програмата за конвергенция съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да се повиши от 37,6 % от БВП през 2016 г. до 38,3 % от БВП през 2018 г., след което да се понижи на 37,6 % от БВП през 2020 г. Макроикономическият сценарий, който стои в основата на тези предвиждания за бюджета, е благоприятен. Основният риск за спад в макроикономическата прогноза идва от по-слабото въздействие на фискалните и структурните мерки върху перспективите за растеж в краткосрочен и средносрочен план. В същото време необходимите мерки в подкрепа на планираните цели за дефицита все още не са достатъчно конкретни. Освен това проектът за закон за хармонизиране на заплатите представлява значителен риск за спад по отношение на бюджетната прогноза.

(7)На 12 юли 2016 г. Съветът препоръча на Румъния да ограничи отклонението от средносрочната бюджетна цел през 2016 г. и да постигне годишна фискална корекция от 0,5 % от БВП през 2017 г., освен ако средносрочната бюджетна цел не бъде постигната с по-малко усилия. Въз основа на данни за резултатите за 2016 г. в Румъния беше констатирано значително отклонение от средносрочната бюджетна цел. В съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС и член 10, параграф 2 от Регламент (EО) № 1466/97 на Съвета на 22 май 2017 г. Комисията отправи предупреждение към Румъния , че през 2016 г. е наблюдавано значително отклонение от средносрочната бюджетна цел. [На ... Съветът прие последваща препоръка, с която се потвърждава необходимостта Румъния да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че темпът на номинален растеж на нетните първични държавни разходи 10 не превишава 3,3 % през 2017 г., което съответства на годишна структурна корекция от най-малко 0,5 % от БВП.] Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2017 г. съществува риск от значително отклонение от препоръчаната корекция през 2017 г.

(8)През 2018 г., предвид състоянието на нейния бюджет, от Румъния се очаква да продължи коригирането към средносрочната си бюджетна цел за структурен дефицит от 1 % от БВП. Според общоприетата матрица за корекция съгласно Пакта за стабилност и растеж, такава корекция се изразява в изискване за номинален темп на растеж на нетните първични държавни разходи, който не превишава 4,3 %. Това ще съответства на структурна корекция от 0,5 % от БВП. Ако политиката не бъде променена, съществува риск от значително отклонение от това изискване през 2018 г. Освен това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2017 г. се предвижда дефицит по консолидирания държавен бюджет в размер на 3,5 % и 3,7 % от БВП през 2017 г. и 2018 г., което е над заложената в Договора референтна стойност от 3 % от БВП. Като цяло Съветът е на мнение, че ще бъдат необходими съществени допълнителни мерки, считано от 2017 г., за съобразяване с разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж, с оглед на силно влошаване на фискалните перспективи [в съответствие с препоръката, адресирана до Румъния на ... с оглед коригиране на значителното отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел].

(9)Фискалната рамка на Румъния е стабилни, но не се прилага изцяло. Бюджетът за 2016 г. показва значително отклонение от средносрочната цел за структурен дефицит в размер на 1 % от БВП в нарушение на правилото за дефицита, заложено в националната фискална рамка. Бюджетът за 2017 г. допълнително се е отклонил от националните фискални правила. През 2016 г., както и през предходните години, властите не са изпратили актуализиран вариант на фискалната стратегия на парламента до август — задължителния краен срок. В резултат на това съставянето на годишния бюджет не се ръководи от средносрочната фискална стратегия.

(10)Благодарение на подходящите капиталови буфери и нарастващата рентабилност, състоянието на банковия сектор продължи да се подобрява през 2016 г. Властите поеха ангажимент да извършат цялостен преглед на качеството на активите и стрес тест на банковия сектор през 2018 г. Законът за погасяване на задълженията влезе в сила през май 2016 г., но рисковете в банковия сектор бяха смекчени до голяма степен от решението на Конституционния съд, съгласно което съдилища ще трябва да преценяват дали кредитополучателите отговарят на правните разпоредби относно случаите на затруднения. Наскоро беше установено, че законът за преобразуване на деноминирани в швейцарски франкове заеми, приет от парламента през октомври 2016 г., не съответства на конституцията. Независимо от това, честите законодателни инициативи продължават да застрашават правната предвидимост с възможно отрицателно въздействие върху нагласите на инвеститорите.

(11)Отклонението от данъчно облагане е широко разпространено в Румъния и води до намаляване на данъчните приходи и данъчната справедливост и има сериозни последици за икономиката. В изпълнението на специфичната за държавата препоръка за подобряване на спазването на данъчното законодателство и събирането на данъците, Румъния е постигнала ограничен напредък. През 2016 г. процедурите за регистрация и възстановяване на ДДС бяха изменени и е в ход въвеждането в цялата страна на електронни касови апарати, свързани към данъчния орган. От 2017 г. се прилага специален режим по отношение на сектори, като хотелиерство, кетъринг и други свързани производства, в които данъкът се определя независимо от категорията на доходите. Освен това, бяха приети и ограничения по отношение на самостоятелната заетост и семейните предприятия, с цел възпиране на избягването на данъчно облагане. Подобряване на спазването на изискванията бе отбелязано през 2016 г. за данъчните декларации и плащанията, но съвместното данъчно облагане и трудовите инспекции и одити не успяха да постигнат по-добри резултати. Освен това прагът на оборота за данъчния режим за микропредприятията значително е нараснал, докато ставката е била намалена, което позволява спазване на данъчното законодателство в ущърб на бюджетните приходи. Секторният подход и подходът по категории към корпоративното данъчно облагане носят риск за налагане на административна тежест както за предприятията, така и за данъчните органи, като същевременно те не благоприятстват подобряването на събираемостта на данъците.

(12)Разпределението на разполагаемия доход на домакинствата (отчитащо големината на домакинството) е особено неравномерно в Румъния, което накърнява нейния потенциал за устойчив и приобщаващ растеж. Най-богатите 20 % от населението разполагат с доход над осем пъти по-висок от този на най-бедните 20 %. Това съотношение е значително по-високо от средното за ЕС. Неравенствата се определят до голяма степен от неравенството в достъпа до здравеопазване, образование, услуги и до пазара на труда. Освен това разликата между неравенството в доходите преди и след приспадането на данъците и социалните плащания е сред най-малките в ЕС. Социалният референтен индекс в основата на най-важните социални обезщетения не е актуализиран от въвеждането му през 2008 г. Недекларираният труд, включително „плащането на ръка“, продължава да бъде широко разпространен и продължава да се отразява негативно върху данъчните приходи, води до изкривяване на икономиката и поставя под въпрос справедливостта и ефективността на данъчната и социалноосигурителната система. Бяха предприети съвместни национални проверки от страна на данъчната администрация и инспекторатите по труда като част от пилотен проект, но до момента това не е довело до системно въздействие. Не са насочени ресурси към секторите с най-висока степен на риск от отклонение от данъчно облагане, ограничено внимание се отделя на плащанията на ръка, като принудителните мерки имат предимство над превантивните.

(13)Резултатите на пазара на труда са се подобрили през 2016 г., когато нивото на безработицата е достигнало предкризисните си ниски стойности. Работната сила продължава да намалява, тъй като населението застарява и емиграцията продължава да е висока. Ниската безработица се съчетава с един от най-високите проценти на неактивност в ЕС. Процентите на заетост и активност за младите хора, жените, нискоквалифицираните работници, хората с увреждания и ромите в частност са много под средните за ЕС. Броят на младите хора, незаети с работа, учене или обучение, все още е много висок.

(14)Въпреки че намалява, рискът от бедност или социално изключване е бил много висок, особено за семействата с деца, лица с увреждания, роми и населението в селските райони. През 2016 г. бе приет всеобхватен пакет за борба с бедността в преориентирането на политиката към засилено предоставяне на услуги, насочени към определени групи от населението. В програмата се предвижда пилотен проект за изграждане на интегрирани услуги в маргинализирани общности. Реализацията му в цялата страна значително ще подобри предоставянето на интегрирани услуги, което понастоящем е ниско. За изпълнение на последователните специфични за държавата препоръки е приет Законът за минималния доход, който ще влезе в сила през 2018 г. Mинималният доход увеличава адекватността и обхвата на социалното подпомагане. Той съчетава пасивна подкрепа със задължителни активни мерки и инспекции на пазара на труда. Потенциалът му за активизиране обаче е скромен, доколкото целта е мерките за активна политика на пазара на труда да достигнат 25 % от бенефициентите до 2021 г.

(15)Политиките за стимулиране на трудовата активност са били укрепени в контекста на реформиране на Националната агенция по заетостта. Реформите включват по-специализирана подкрепа и интегрирани услуги за търсещите работа и работодателите. Обсегът и услугите, предлагани на младите хора, незаети с работа, учене или обучение, се подобряват. При все това, политиките за стимулиране, предложени на групите, които са най-отдалечени от пазара на труда, продължават да бъдат ограничени и предложените наскоро мерки за стимулиране вече не са съсредоточени върху тези специфични групи. Техният мащаб и връзка със социалните услуги е недостатъчен, за да доведе до значително повишаване на участието на работната сила за тези групи в частност.

(16)Адекватността на пенсиите и бедността в напреднала възраст имат свързано до голяма степен с пола измерение, доколкото при равни други условия, по-ниската пенсионна възраст за жените води до по-ниски пенсионни права. Румъния е една от много малкото държави — членки на ЕС, която не предвижда пенсионната възраст на жените да се доближи до тази на мъжете. Законът за изравняване на пенсионната възраст на мъжете и жените беше представен в парламента през 2013 г. До момента той не е приет от Сената.

(17)Като се имат предвид промените в производителността, сближаването на доходите и конкурентоспособността на Румъния, увеличенията на заплатите в публичния и частния сектор заслужават специално внимание. Увеличенията на заплатите в публичния сектор имат потенциала да засегнат и частния сектор, като оказват въздействие върху конкурентоспособността на Румъния. Равнището на минималната работна заплата в Румъния, дори и все още да е сред най-ниските в ЕС, значително нарасна през последните години. Увеличения ad hoc на минималната заплата повишиха значително дела на работещите на минимална работна заплата и доведоха до силно свиване на заплатите на най-нископлатената категория в последно време. За изпълнение на специфична за държавата препоръка в началото на 2016 г. беше създадена тристранна работна група, която да установи механизъм за определяне на минимална заплата, основан на обективни икономически и социални критерии, както и критерии, свързани с пазара на труда. Работата на групата обаче бележи значителни закъснения и трябва да бъде активирана по подходящ начин. Социалният диалог продължава да се характеризира със слабо колективно договаряне на секторно равнище и със институционални слабости, които ограничават ефективността на реформите.

(18)Достатъчните основни умения са от ключово значение за намиране и запазване на добри и стабилни работни места и успешно участие в икономическия и социалния живот. Международните проучвания показват големи слабости в основните умения сред румънските младежи. Високият процент на преждевременно напускащите училище, ниската степен на завършено висше образование и силната емиграция водят до недостиг на квалифицирана работна ръка. Достъпът до качествено общо образование е ограничен в селските райони и по-специално за ромските деца. Трудностите при привличане на добри учители в училищата в селските райони и в училищата с преобладващо присъствие на ромски деца, съчетано със сегрегация и често с дискриминационно отношение води до по-ниски образователни постижения на децата от ромски произход. В отговор на многократните специфични за държавата препоръки Румъния прие и започна да изпълнява стратегия във връзка с преждевременното напускане на училище. Последните мерки включват интегрирани интервенции, пилотна програма за предоставяне на топла храна, подобряване на възстановяването на разходи за пътуване, социални ваучери за насърчаване на бедните деца в предучилищното образование. Мерки, основаващи се на отделни проекти с финансиране от ЕС за повишаване на качеството на преподаване в училищата в неравностойно положение, са планирани за есента на 2017 г., а модернизирането на учебните програми, макар и непълно, е в процес на изготвяне. Подобрено беше законодателството за борба със сегрегацията, включително укрепването на мандатите на училищните инспекторати в тази област. Въпреки това все още липсва методика за мониторинг. Необходими са допълнителни стъпки за постигането на устойчив напредък в борбата срещу социално-икономическото неравенство в образованието. До момента гаранцията за младежта е достигнала само частично до тези, които напускат училище, и програмите за втори шанс не са лесно достъпни. Системата за професионалното образование и обучение не е достатъчно съобразена с нуждите на пазара на труда и участието в обучението за възрастни е много ниско.

(19)Населението на Румъния страда от слабите резултати в областта на здравеопазването. Достъпът до качествено здравеопазване е възпрепятствано от недостига на здравни специалисти, недостатъчното финансиране и прекалено голямото разчитане на болнични заведения, както и от корупцията, засягащи хората с ниски доходи и селските райони в частност. Освен неофициалните плащания за здравни работници, корупцията засяга на обществените поръчки в болниците, застрахователна измама и подкупи за сертификати, даващи право на обезщетения. За изпълнение на специфична за държавата препоръка и в светлината на предварителните условия за периода на финансиране от ЕС 2014—2020 г. Румъния предприе някои мерки на политиките за преминаване от болнични към извънболнични грижи. Бяха разработени регионални планове за здравеопазване, за да се идентифицират потребностите от инфраструктура и услуги, а изпълнението на националната здравна стратегия се наблюдава. В съответствие с Националната стратегия за борба с корупцията за периода 2016—2020 г., беше прието законодателство за реформиране на системата за обратна връзка относно неформалните плащания, а заплатите на специалистите в областта на здравеопазването бяха подобрени. Стратегията за борба с корупцията се предвижда всеобхватни мерки в здравеопазването, включително насърчаване на отчетността и прозрачното набиране на управители на болнични заведения. Въпреки това, укрепването на общностните грижи, амбулаторните грижи и системите за насочване е все още в начална фаза, неофициални плащания продължават да бъдат широко разпространени, прозрачността в управлението на болничните заведения предстои да бъде осигурена и все още се очаква приемането на националната стратегия за работната сила в здравния сектор.

(20)Административният капацитет и капацитетът за изготвяне на политики на Румъния страда от непрозрачни процеси и вземане на решения, тежки административни процедури, недостатъчно прибягване до качествени доказателства, слаба координация между секторните политики и широко разпространена корупция. Напредъкът в реформата на публичната администрация е ограничен. Организационните структури остават нестабилни, което се отразява на независимостта и ефективността на публичната администрация. Стратегиите на държавната администрация стартираха през 2016 г., но законодателната рамка все още не съдържа някои от основните си цели, по-специално по отношение на обективните критерии за набиране на персонал, оценяване и възнаграждаване на постигнатите резултати. Предлага се равнищата на заплащане да бъдат хармонизирани до известна степен, но не съществува ясна връзка между постигнатите резултати и възнаграждението, на централно и местно равнище. Капацитетът и авторитетът на агенцията по въпросите на държавната администрация трябва да бъдат допълнително укрепени. Някои от мерките за прозрачност при определянето на политиките, чието прилагане е започнало през 2016 г., бяха определени за връщане. Стратегическото планиране и оценката на регулаторното въздействие не са твърдо установени в административна практика.

(21)Недостатъчните в качествено и количествено изражение транспортни инфраструктури са сред основните пречки за икономическото развитие в Румъния. За да се справи със свързаните с тях недостатъци, в отговор на специфична за държавата препоръка през есента на 2016 г. Румъния прие генералния план за транспорта. За ускоряване на инвестициите в пътната инфраструктура, управлението на инфраструктурните инвестиции е било разделено от органа, натоварен с управлението на инфраструктурата. От средата на 2017 г. трябва да започне да функционира орган, който беше създаден през 2016 г. за реформиране на системата на железопътния транспорт.

(22)Напоследък Румъния има един от най-високите инвестиционни коефициенти в ЕС. Все пак през 2016 г. публичните инвестиции намаляха, което се дължи също така на ниското усвояване на фондовете на ЕС. Високият процент на усвояване и ефективното използване на финансирането от ЕС са от решаващо значение за Румъния, за да се използва нейния потенциал за развитие в ключови сектори като транспорта или третирането на отпадъците, по-специално. Качеството на публичните инвестиции е било възпрепятствано от слабости в управлението и променящите се приоритети, наред с другото. В отговор на специфична за държавата препоръка, не беше постигнат голям напредък в укрепването на определянето на приоритети и подготовката на проекти за публични инвестиции. От август 2016 г. насам, министерствата трябва да отчитат инвестиционните приоритети в плановете си за разходване на средства, но не бяха предприети други стъпки за увеличаване ролята на Министерството на финансите при определяне на инвестиционните приоритети и за по-добро координиране на подготовката на проекти за публични инвестиции между министерствата. Все още не са приети националният план за управление на отпадъците и програмата за предотвратяване на образуването на отпадъци — приемането се очакваше в края на 2016 г. Плановете са необходими също така за подобряване на управлението и прилагането на нормативните изисквания за насочване на национални и европейски средства за постигане на екологичните стандарти на равнището на ЕС.

(23)Ефективните обществени поръчки са от ключово значение за постигане на стратегическите цели и за посрещане на основните политически предизвикателства за Румъния, включително ефикасността на публичните разходи, модернизацията на публичната администрация, борбата срещу корупцията и насърчаването на иновациите и на устойчивия и приобщаващ растеж. Това е също така от основно значение за доверието на гражданите в публичните органи и демокрацията. Неотдавна Румъния предприе стъпки за прилагане на стратегията за обществените поръчки и плана за действие. Като последващо действие на закона за обществените поръчки, който е в сила от май 2016 г., в края на 2016 г. бе прието законодателство за прилагането му, а националната програма за обществените поръчки предвижда мерки за превенция и контрол на корупцията. Въпреки това все още не са приети редица ключови мерки в стратегията, като например засилените проверки и други мерки за борба с корупцията, прилагането на електронните обществени поръчки и обучението на длъжностните лица по обществените поръчки.

(24)В Румъния над 45 % от населението живее в селски райони, които продължават да изостават значително от градските райони по отношение на заетостта и образованието, достъпа до услуги и инфраструктура и материалното благосъстояние. В отговор на специфична за държавата препоръка, за да подобри достъпа до интегрирани обществени услуги, да разшири основната инфраструктура и да насърчи диверсификацията на икономиката по-специално в селските райони, през 2016 г. Румъния прие цялостен пакет от мерки относно развитието на селските райони, модернизирането на малките земеделски стопанства, подкрепа за неселскостопански МСП, инвестиции в инфраструктура, включително социални услуги и образование, както и за официализиране на заетостта. Техният дългосрочен успех ще зависи от капацитета за реализация на пилотни действия в по-голям мащаб и за ефективно насочване и усвояване на наличното финансиране от ЕС.

(25)Държавните предприятия играят важна роля в икономиката, по-специално в ключовите инфраструктурни сектори. Слабостите в управлението на държавните предприятия водят до по-ниска доходност в сравнение с частните партньори, което има отрицателно въздействие върху публичните финанси. В изпълнение на специфична за държавата препоръка, Румъния постигна значителен напредък за подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия. През есента на 2016 г. бързо бяха приети подзаконови нормативни актове за прилагане на основното законодателство относно корпоративното управление на държавните предприятия. Законодателната рамка следва добрите международни практики относно прозрачността при назначаването на членовете на управителните съвети и на управлението на държавните предприятия и предоставя на Министерството на финансите конкретни правомощия за правоприлагане и мониторинг. Бяха предприети също така мерки за повишаване на осведомеността за новите разпоредби сред местните органи и бюджетната информация относно държавните предприятия бе публично оповестена. Все пак, закъсненията при назначаването на професионални ръководни кадри, пораждат опасения за по-нататъшното прилагане.

(26)Конкурентоспособността на Румъния страда от слабости в неразходната конкурентоспособност и структурни пречки пред преминаването към икономика с по-висока добавена стойност, като сред тях са сложните административни процедури. В изпълнение на специфична за държавата препоръка, през 2016 г. Румъния прие няколко законодателни акта за опростяване на административните процедури и за улесняване на връзката между гражданите и публичната администрация, които обаче са ограничени до малък брой процедури.

(27)Корупцията, която продължава на всички нива, остава пречка за извършването на стопанска дейност. Румъния е постигнала съществен напредък по голяма част от реформата на съдебната система и в борбата с корупцията по високите етажи. Въпреки това, остават важни стъпки за решаване на проблемите в тези области, така че реформите да са устойчиви и необратими. Бе постигнат известен напредък по отношение разработването на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено в местното управление, но все още са налице значителни предизвикателства в ефективното прилагане на националната стратегия за борба с корупцията, приета през 2016 г. Изискват се усилия за зачитане на независимостта на съдебната система в обществения живот на Румъния, за финализирането на реформите на наказателния и гражданския кодекс и гарантирането на ефективността на изпълнението на съдебните решения. В рамките на механизма за сътрудничество и проверка Румъния получава препоръки в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията. Ето защо тези области не са включени в специфичните за Румъния препоръки.

(28)В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Румъния и го публикува в доклада за държавата за 2017 г. Тя оцени също програмата за конвергенция и националната програма за реформи, както и предприетите последващи действия във връзка с препоръките към Румъния, отправени през предходните години. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Румъния, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на ЕС към бъдещите решения на национално равнище.

(29)С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за конвергенция и становището му 11 е отразено по-специално в препоръка 1 по-долу,

ПРЕПОРЪЧВА на Румъния да предприеме следните действия през 2017 г. и 2018 г.:

1.През 2017 г. да осигури съответствие с препоръката на Съвета от [...] с оглед на коригирането на значителното отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. През 2018 г. да провежда своята фискална политика в съответствие с изискванията на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж, което означава значителна фискална корекция за 2018 г. Да гарантира пълното прилагане на фискалната рамка. Да засили спазването на данъчното законодателство и събирането на данъци. Да води борба срещу недекларирания труд, включително чрез гарантиране на системното използване на интегрирания контрол.

2.Да укрепи целенасочените политики за активизиране и интегрираните обществени услуги, като съсредоточи усилия върху тези групи, които са най-отдалечени от пазара на труда. Да приеме законодателството за изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените. Да създаде прозрачен механизъм за определяне на минимална заплата след консултация със социалните партньори. Да подобри достъпа до качествено общо образование, по-специално за ромите и децата в селските райони. В здравеопазването да направи преход към извънболничните грижи и да предотврати неофициалните плащания.

3.Да приеме законодателство за гарантиране на професионална и независима държавна администрация, като прилага обективни критерии. Да укрепи определянето на приоритети и подготовката на проекти за публични инвестиции. Да осигури своевременното цялостно и устойчиво прилагане на националната стратегия за обществените поръчки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател