ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 13.9.2017

COM(2017) 491 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Доклад относно изпълнението на стратегията за търговска политика „Търговията — за всички“

Осигуряване на прогресивна търговска политика, която извлича ползи от глобализацията

I. Въведение

Преди две години със стратегията Търговията — за всички беше представена визия за търговска политика, която е прозрачна и отговорна, облагодетелства всички граждани, генерира растеж, създава работни места и съвременни решения за реалностите на световната търговия. От този момент досега средата, в която ЕС провежда търговската си политика, претърпя значителни промени. У дома, в Европа бе подет безпрецедентен публичен дебат относно целта и легитимността на търговските споразумения във връзка с излезли отново на преден план безпокойства относно последиците от глобализацията. В световната търговия съществува реална опасност от възраждане на протекционизма. Все по-честото прибягване до вредящи на други държави национални политики, дори от страна на най-големите икономики, подкопава основаната на правила многостранна търговска система.

В тази среда повече от всякога се нуждаем от ефективна, прозрачна и основана на ценности търговска политика. Поради това подходът на ЕС продължава да бъде направляван от основополагащите принципи на стратегията Търговията — за всички, а именно: отвореност в съчетание с конкуренция при равни условия, високи стандарти на труд, опазване на околната среда, защита на потребителите и социална закрила, които в съчетание с правилните политики у дома, остават най-подходящият начин да гарантираме, че глобализацията работи в полза на всички европейци. Европейският съюз има твърд ангажимент към подчинената на правила многостранна търговска система, която е в основата на нашето благоденствие и е ключова предпоставка за превръщането на търговията в положителна сила в целия свят в съответствие с Целите за устойчиво развитие. Отговорът на ниво политики на ЕС цели да намери партньори, сред които Канада, Япония, Мексико, Меркосур, Австралия или Нова Зеландия, които желаят да се присъединят към усилията за формулиране на отворени и прогресивни правила, съответстващи на реалностите на търговията през 21-ви век.

В стратегията Търговията — за всички бяха формулирани в аванс редица въпроси, които компаниите, потребителите и работещите очакват търговските споразумения да разрешат. Ангажиментите за налагане на условия за лоялна конкуренция за компаниите от ЕС, защита на европейските социални и екологични стандарти и воденето на прозрачни преговори днес продължават да бъдат валидни в същата степен, както и в момента на разработване на стратегията. Цялостното изпълнение на тези ангажименти обаче се натъква на предизвикателства: две години по-късно настоящият доклад е възможност за оценка на постигнатия напредък.

Вместо да се разпростира върху цялата съвкупност от дейности в областта на търговската политика на ЕС, настоящият доклад поставя акцент върху работата за изпълнение на ангажиментите, поети по линия на стратегията Търговията — за всички от месец октомври 2015 г. до днес. Той допълва други доклади, например първия годишен Доклад относно прилагането на споразуменията за свободна търговия, който ще бъде публикуван тази есен, годишния Доклад относно пречките пред търговията и инвестициите и редица документи, публикувани във връзка с продължаващите преговори. Докладът съдържа информация за постиженията, областите, в които работата трябва да продължи извлечените поуки и техните последици за приоритетите на Комисията за следващия етап на изпълнение.

II. Търговска политика, която извлича ползи от глобализацията

През май Комисията отправи покана за дебат относно действията, които ЕС може да предприеме, за да насочи глобализацията в посока, която в най-голяма степен съответства на общите ни интереси и ценности. 1 Глобализацията далеч не се изчерпва с търговията, а нейните последици се съчетават с тези на технологичната промяна; несъмнено обаче търговската политика играе важна роля в трансформирането на тези последици в положителни фактори за хората и компаниите в Европа и извън нейните граници. Ако изберем да ѝ придадем правилна посока, световната търговия е възможност: отворените врати пред потоците от стоки, услуги, хора и капитали стимулираха досега растежа, конкурентоспособността и благоденствието на потребителите в ЕС, като има потенциал за постигане на още по-добри резултати.

Глобализацията създава сложни производствени вериги, генериращи стойност в няколко отделни страни. Премахването на пречките пред търговията е от първостепенно значение, ако ЕС желае и в бъдеще да бъде в състояние да използва тези глобални вериги на стойността като генератор на растеж и в полза на всички граждани на ЕС в качеството им на вносители, износители, работещи, потребители и др. Затварянето на пазара на ЕС или издигането на протекционистки бариери би било във вреда не само на тясно интегрираната икономика на ЕС, но и на икономиките на партньорите на Съюза, включително тези на най-бедните държави в света. Като най-големия търговски блок в света и ангажиран участник на международната сцена ЕС има потенциал да задава посока на глобализацията в духа на многостранното управление.

Независимо от това обаче, тази амбиция не може да бъде реализирана единствено чрез търговската политика: извличането на ползи от глобализацията, които облагодетелстват всички, изисква укрепване на глобалното управление във всички области, включително климата. Необходим е комплексен отговор на ниво вътрешни политики в редица области, обхващащи от образование до инвестиции, иновации, енергия, фискални и социални политики и др., като се започне от равнището на държавите членки. Комисията дава своя принос — например чрез предложението за Европейски стълб на социалните права 2 или чрез кохезионната политика на ЕС. Предвид ролята им за преодоляване на неравенството и подпомагане на социалното включване, връзката между тези политики и европейския семестър също следва да бъде заздравена.

Търговията влияе положително върху заетостта, като всяко 7-о работно място в ЕС (или общо 31 милиона) зависи от износа. Свързаните с износа работни места в ЕС като цяло са и по-добре платени — с до 16 % по-високи трудови възнаграждения. Независимо от това глобализацията може да има и отрицателно отражение върху някои сектори и региони. Европейският съюз работи, за да подпомогне приспособяването на неблагоприятно засегнатите и повиши устойчивостта на европейската икономика на промени. Модернизираната Обща селскостопанска политика ще бъде жизненоважна за успешната интеграция на селскостопанския и хранително-вкусовия сектор на международните пазари и ще даде по-нататъшен тласък за установяването на високи стандарти. Комисията работи за повишаване на гъвкавостта на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, съкращавайки сроковете за предоставяне на помощ в случаи на закриване на дружества. Откликвайки на внезапни шокови удари във веригите на производство, Фондът би могъл да отговори и на последиците от промените вследствие на иновациите. Същевременно европейските структурни и инвестиционни фондове биха могли допълнително да повишат устойчивостта на икономическите системи и работната сила по места, изпреварвайки динамичните промени, произтичащи от глобализацията и технологичните промени.

 

Задължително е глобалната конкуренция да бъде и лоялна: основаващата се на правила многостранна търговия е най-добрият начин за запазване на създаващото висококачествени работни места европейско конкурентно и иновационно превъзходство. Търговските политики, осигуряващи равни условия за конкуренция на компаниите в ЕС — независимо дали чрез гаранции за реципрочно отваряне на пазари, борба с нелоялни търговски практики или защита на правата на ЕС и поддържане на високи стандарти — ще помогнат на Европа да извлече ползи от следващата революция в производството, чиито основен двигател се явява цифровизацията.

Изправени пред нови предизвикателства, основните интереси на ЕС също трябва да бъдат защитени: именно поради тази причина днес Комисията предлага установяването на рамка за скрининг на влизащите в ЕС преки чуждестранни инвестиции. Целта е да се предотврати придобиването на стратегически активи, което би могло да представлява заплаха за сигурността или обществения ред, при запазване на отвореността към инвестиции на пазара на ЕС като цяло 3 .

В настоящия доклад се разглежда начина, по който стратегията Търговията — за всички структурира глобализацията като възможност.

III. Ползи от глобализацията за всички

Стратегическият акцент на ЕС е гарантиране на конкретни ползи от търговските споразумения за неговата икономика и граждани. През последните две години сред многостранните достижения се наредиха споразумението на Световната търговска организация (СТО) за борба с деформациите на селскостопанските пазари, за освобождаване на търговията с информационни технологии и за улесняване на достъпа до лекарства в най-слабо развитите страни. Тази година влезе в сила Споразумението за улесняване на търговията, което модернизира митническите процедури с цел приобщаване и на най-малките компании и най-бедните страни към ползите от глобализацията.

Що се отнася до двустранните отношения, ЕС приключи преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия (ССТ) с Виетнам и споразумения за партньорство и сътрудничество с Казахстан и Армения и постигна принципно съгласие относно сключването на ССТ с Япония. След договарянето на тези модерни и прогресивни споразумения с широк обхват понастоящем Комисията работи за тяхната ратификация и изпълнение, за да бъдат усетени реалните ефекти от тях възможно най-скоро. След началото на временното прилагане на споразумението между ЕС и Канада (ВИТС) на 21 септември ще продължи подготовката за ратификация на споразуменията, договорени със Сингапур, Виетнам и Армения. През последните две години започнаха да се прилагат споразуменията, сключени с Украйна, Грузия, Молдова, Еквадор, Гана, Кот д‘Ивоар и Южноафриканската общност за развитие.

Правилната структура на тези споразумения гарантира способността на ЕС да предприема ефективни действия и да бъде източник на предвидимост както за гражданите на ЕС, така и за своите партньори в преговорите. Становището на Съда на Европейския съюз относно сключеното със Сингапур Споразумение за свободна търговия 4 дава необходимата яснота относно разделението на компетенциите в търговските и инвестиционните споразумения. 

Осигуряване на равни условия: упражняване на правата на ЕС

Отворената търговия трябва да бъде и справедлива. Европейският съюз използва всички налични инструменти, за да гарантира изпълнение на поетите от партньорите ни ангажименти, премахване на пречките пред търговията и борба с нелоялните практики с цел защита на равните условия за всички компании от ЕС. Интервенциите са в широк диапазон — от интензивни контакти с партньорските администрации до многобройни процеси, предвидени в сключени ССТ и в рамките на СТО, въздействие чрез водени в момента преговори и използване на инструменти за търговска защита.

По-добрата координация с държавите — членки на ЕС, и компаниите чрез Партньорството за достъп до пазари позволи на Комисията да отстрани успешно редица пречки пред търговията и да постигне конкретни подобрения в полза на износителите от ЕС. Само през 2016 г. Комисията разреши 20 различни спора, засягащи износ на ЕС на стойност 4,2 милиарда евро (по-подробни данни се съдържат в годишния Доклад за пречките пред търговията и инвестициите 5 ). Премахването на дискриминационното отношение в областта на санитарните и фитосанитарните изисквания е от особена важност за ЕС като най-големия търговец със селскостопанска продукция в света, като в това отношение Комисията постигна успехи, отваряйки например нови пазари за износа на свинско и говеждо месо от ЕС. Комисията работи и за премахване на регулаторните бариери и защита на правата на интелектуална собственост, включително наименованията на храни от ЕС (географски означения).

При необходимост ЕС отстоява своите права в рамките на процедури за уреждане на спорове. В момента ЕС има подадени в СТО 21 жалби във връзка с 10 различни търговски партньори и така се нарежда сред най-големите ползватели на системата, наред със САЩ. През последните две години решенията на СТО осигуриха справедливи условия в случаи като вноса на суровини от Китай или износа на хартия и хладилници за Русия.

Инструментите за търговска защита (ИТЗ) помагат на предприятията от ЕС да бъдат осигурени условия за лоялна конкуренция и така формират един необходим за отворената икономика стълб. В момента Съветът и Европейският парламент разглеждат две предложения на Комисията за допълнително повишаване на ефективността на ИТЗ в борбата със заплахите за равнопоставеността: наред с цялостна модернизация, Комисията предлага и нова методология за изчисляване на дъмпинга с цел преодоляване на съществени изкривявания на пазара и укрепване на способността на ЕС за противодействие на нелоялни практики на субсидиране. За да подготви тези предложения, Комисията проведе обществени консултации, в рамките на които бяха получени многобройни отговори и писмени становища, и организира конференция със заинтересованите страни, както и специална среща със социалните партньори на ЕС. Предложенията са част от непрекъснат процес на проследяване на ефикасността и ефективността на нашите ИТЗ.

Реализация на пълния потенциал на търговските споразумения на ЕС

Комисията работи в тясно взаимодействие с държавите членки, Европейския парламент (ЕП) и други заинтересовани страни в рамките на засиленото партньорство за изпълнение, за да разшири в максимална степен възможностите за извличане на ползи от ССТ. Понастоящем почти 40 % от износа на ЕС се осъществява по линия на ССТ (сключени или прилагани). Например през първите пет години на ССТ между ЕС и Южна Корея европейският износ отбеляза ръст от 55 %, а европейските компании реализираха спестявания в размер на 2,8 милиарда евро от изцяло премахнати мита или намалени митнически ставки. В предстоящия Доклад за изпълнението на споразуменията за свободна търговия  Комисията ще представи подробна информация за всяко споразумение. Институциите на ЕС и държавите членки също работят за установяване на по-добре координиран подход в областта на икономическата дипломация, подобрявайки съгласуваността на външните политики за по-успешно стимулиране на икономическите интереси на ЕС извън неговите граници. Същевременно тазгодишният преглед на стратегията за подпомагане на търговията цели да повиши капацитета на развиващите се страни за по-успешно използване на възможностите, които предлагат търговските споразумения на ЕС.

Европейският съюз признава, че малките и средните предприятия (МСП) могат да бъдат изправени пред специфични предизвикателства, що се отнася до извличането на ползи от ССТ. Като част от оценките на въздействието Комисията проучва търговските бариери за МСП. Във всички водени понастоящем преговори вече се включват специални разпоредби за МСП, като Комисията ще се стреми към включване на специална глава за МСП във всички бъдещи ССТ, надграждайки модела на споразумението за свободна търговия с Япония. Малките и средните предприятия имат дял от 30 % в износа на ЕС, като задачата на редица целеви проекти е този дял да се увеличи.

Простите и лесни за прилагане правила за произход помагат на предприятията от ЕС да се възползват в максимална степен от преференциалното третиране, осигурявано от ССТ. Европейският съюз се стреми към изработване на максимално лесни за прилагане и уместни правила с всеки свой партньор по ССТ, включително по отношение на кумулацията. В напреднал етап е и работата по конвенцията, установяваща единен набор от правила във всички 43 страни от Евро-средиземноморския регион. Европейският съюз си сътрудничи със своите партньори в рамките на Световната митническа организация по международни инструменти и стандарти в областта на митническото дело.

Активният и правилно насочен подход към регулаторното сътрудничество предотвратява регулаторната фрагментация и повишава ефективността на разпоредбите относно либерализацията. Например сключеното по-рано тази година със САЩ Споразумение за взаимно признаване на добрите производствени практики за фармацевтични продукти намалява административната тежест за всички производители, включително по-малките, при пълно и двустранно зачитане на съответните нива на защита.

Комисията е в процес на актуализиране и усъвършенстване на онлайн информационните инструменти за улесняване на търговията. В близко бъдеще базата данни за достъп до пазари, която предоставя информация за износителите от ЕС, ще бъде допълнена с информационни инструменти за реализация на пълния потенциал на Споразуменията за свободна търговия на ЕС, с особен акцент върху МСП. Равносметката относно сключените сделки предоставя безценна обратна информация както за споразуменията, чието изпълнение вече е в ход, така и за тези, които понастоящем са в процес на договаряне. Занапред системно ще се правят последващи оценки, като началото ще бъде поставено с оценка на споразумението с Корея по-късно тази година.

Стратегия с поглед към бъдещето

Стратегията на ЕС Търговията — за всички се адаптира към новите икономически реалности и се стреми да извлече ползи от новите търговски възможности. Осигуряването на възможност компаниите от ЕС да изграждат и да участват в глобални вериги на стойността изисква свободен достъп не само за стоки, но и за услуги, специалисти и капитали. Комисията засилва либерализацията в области от ключово значение за конкурентоспособността на ЕС, като енергетика и суровини, включвайки за тази цел специални разпоредби в споразуменията с Виетнам и Украйна и във всички текущи преговори за нови ССТ, като принос към стратегията за енергийна сигурност на Съюза.

Европейският съюз цели да либерализира инвестициите както чрез ССТ, така и чрез самостоятелни инвестиционни споразумения. Реформираният подход към защитата на инвестициите и уреждането на спорове с по-ясен акцент върху правото на държавите на регулиране в името на обществения интерес доведе до създаването и въвеждането в споразуменията с Канада и Виетнам на новата система на инвестиционния съд, която ще бъде използвана и в бъдещи споразумения. Извън границите на двустранния контекст Комисията търси подкрепа сред партньорите си относно възможността за създаване на многостранен инвестиционен съд, който да взема решения по инвестиционни спорове. Вече са проведени проучвателни разговори с трети страни, за да се гарантира действително глобалният мащаб на това потенциално значимо нововъведение в управлението. Днес Комисията излиза с препоръката Съветът да започне преговори за създаването на такъв съд. Този ход беше предшестван от оценка на въздействието и широка обществена консултация, проведена от Комисията в рамките на миналата година и включваща специална среща с гражданското общество през февруари 2017 г. След края на текущите по-широки консултации относно инвестиционната политика през 2018 г. Комисията планира да извърши преглед на Съобщението относно международните инвестиции от 2010 г. и да начертае пътя напред.

Съвременните производствени методи заличават разграничението между стоки и услуги — ситуация, в която немалко услуги от ЕС създават директно условия за търговия със стоки. Поради това Комисията работи за либерализиране на търговията с услуги паралелно на търговията със стоки във всички ССТ и в рамките на многостранните преговори, като включително работи за възобновяването на преговорите за Споразумение за екологичните стоки (EGA) и Споразумение по търговията с услуги (TiSA). Мобилността на специалистите също улеснява износа на стоки и услуги; и ВИТС, и ССТ с Япония включват съответните разпоредби в тази област. Освен това във всеки отделен случай се обсъждат и разпоредби относно вътрешнокорпоративните трансфери и признаването на професионалните квалификации. Когато се улеснява мобилността, сътрудничеството в областта на връщането и обратното приемане също следва да се засилва.

Непрестанното нарастване на обема на цифровата търговия даде основание на Комисията да разработи нова, специално посветена на електронната търговия глава на ССТ, за да могат бъдещите преговори да улесняват електронните договори и трансакции и да осигуряват по-високо ниво на защита на потребителите. След вече отправеното предложение до Мексико ЕС се застъпва за по-нататъшно обсъждане на темата в рамките на СТО. Комисията ще продължи да анализира въздействието, което цифровизацията оказва върху европейската икономика, и да набелязва начини, по които тези промени могат най-успешно да бъдат отразени в търговската политика.

IV. Търговска и инвестиционна политика, която почива на универсални ценности

Облагодетелстващата всички търговска и инвестиционна политика откликва на безпокойствата на гражданите и отразява универсалните ценности, към които се придържа Съюзът. На първо място това означава, че никое търговско споразумение няма да понижи нивата на защита на потребителите и околната среда или на социална и трудова закрила под тези, предлагани от ЕС днес, нето ще допусне компромис с основни права. Освен това споразуменията на ЕС оставят на правителствата свобода за постигане на легитимни обществени цели и това е потвърдено във всички преговорни текстове.

Този подход предоставя сигурност и гаранции за напредък в рамките на Съюза. На свой ред ценностите и стандартите на ЕС също определят неговата ангажираност извън пределите му. Основавайки търговската си политика на европейските и универсални ценности, ЕС задава посоката на глобализацията и стимулира устойчивото развитие както в рамките на Съюза, така и извън неговите предели, допринасяйки за постигането на целите за устойчиво развитие на ООН и на инициативи като Парижкото споразумение относно изменението на климата.

Всички преговори за ССТ понастоящем включват всеобхватни и обвързващи разпоредби относно устойчивото развитие, с които въвеждат ключови принципи на глобалното управление в цялото споразумение. Ангажиментите са в диапазона от зачитане на основни трудови стандарти до опазване на природни ресурси, както е видно например от договореностите, постигнати с Канада и Виетнам. Приобщаващият растеж и устойчивото развитие са крайъгълни камъни на Споразуменията за икономическо партньорство със страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и на едностранните преференциални схеми на ЕС „Всичко освен оръжие“ (ВОО), Общата система за преференции (ОСП) и режима ОСП+.

Европейският съюз се ангажира да подкрепя мониторинга и спазването на разпоредбите относно устойчивото развитие. Докладът за изпълнение на споразуменията за свободна търговия ще предостави информация за тяхното изпълнение с подробности за всяко от действащите търговски споразумения на ЕС. Европейският съюз работи в режим на системно взаимодействие с партньорски правителства, международни организации, социални партньори, деловите среди и гражданското общество с цел наблюдение на изпълнението на ангажиментите по линия на ОСП+, като през 2016 и 2017 г. мониторинговите мисии обхванаха всичките девет бенефициери на схемата. Това взаимодействие включва и партньорите по линия на ВОО като Бангладеш и Камбоджа. Реалното и ефективно прилагане по места изисква време. Дългосрочното партньорство помогна на Шри Ланка да отбележи напредък в областта на човешките и трудовите права: през май 2017 г. страната беше включена в ОСП+. За да надгради този подход, през юли Комисията публикува документ относно изпълнението и прилагането на разпоредбите относно устойчивото развитие, 6 поставяйки началото на дебат с държавите членки, Европейския парламент и заинтересованите страни относно съответствието на настоящите глави във връзка с търговията и устойчивото развитие с очакванията и възможните начини за тяхното усъвършенстване.

По време на преговорите ЕС наблюдава зачитането на основните права и временно прекратява преговорния процес в случаи на сериозни безпокойства, като например в Тайланд. Споразуменията за свободна търговия съдържат определени клаузи за преразглеждане като гаранция за следването на възможно най-ефективния подход: Европейският съюз и Канада ще започнат преглед на съдържащите се във ВИТС разпоредби относно устойчивото развитие след началото на временното прилагане на споразумението на 21 септември.

Европейският съюз също така актуализира съответния си регламент за предотвратяване износа на стоки, които могат да бъдат използвани за изпълнението на смъртни наказания или за изтезание. Списъците с продукти бяха актуализирани, бяха добавени и някои услуги, включително посредничеството. Преразгледаният регламент ще представлява основата за дискусии със страните партньори в рамките на Световен алианс с цел насърчаване на разработването на сходни ограничения на търговските политики за намаляване до минимум на световния пазар на такива продукти. Световният алианс — инициатива, явяваща се плод на лидерството и усилията на ЕС в сътрудничество с Аржентина и Монголия в рамките на ООН и обявена в Ню Йорк през месец септември — ще способства за обмена на информация, улесняването на мерките и ускоряването на процесите при поява на пазара на нови продукти, които биха могли да бъдат използвани за изпълнението на смъртни наказания и за изтезания.

Европейският съюз продължава да търси нови пътища за трансформиране на търговската политика в инструмент, който в по-голяма степен отчита безпокойствата на гражданите. Комисията изпълнява своя ангажимент за договаряне на антикорупционни разпоредби във връзка с търговията и инвестициите и разработи амбициозен текст на предложение, което ще бъде представено за обсъждане в рамките на бъдещи преговори, на които ще бъде даден старт с преговорите с Мексико и Чили.

Разглеждането на аспектите, свързани с равенството между половете, ще спомогне ползите от търговията да достигнат до всички граждани, а оттам и за реализация на пълния потенциал на възможностите, които търговията предлага. Комисията проучва начините за надграждане на съществуващите антидискриминационни разпоредби и предоставянето на подкрепа за сектори и икономически оператори с ключово значение за подобряването на икономическите възможности на жените, каквито са например МСП. Особено важна стъпка е по-доброто разбиране на въздействието на търговските инструменти върху равенството между половете. За тази цел оценката на въздействието на предприетите в търговската сфера действия върху половете в контекста на последните общи оценки на въздействието, оценките на въздействието върху устойчивостта и последващите оценки, беше допълнена от публикуваното през месец юни специално проучване на Комисията на участието на жените в износа 7 .

Бъдещата политика и преговори ще почерпят от идеите, формулирани на проведения през месец юни в Брюксел Международен форум на жените, както и в рамките на установеното в този контекст сътрудничество със заинтересовани страни в международен план, включително СТО, Международния търговски център и др., като началото ще бъде поставено в рамките на преговорите с Чили. Надграждайки върху основата на Европейския консенсус за развитие и в изпълнение на ангажимента на Комисията за действие в областта на равенството между половете като част от тазгодишния преглед на стратегията за подпомагане на търговията този по-силен тематичен акцент върху широкото участие в търговията ще продължи да бъде елемент от позициите на Комисията във всички направления, включително в контекста на предстоящата конференция на министрите на държавите членки на СТО през месец декември.

Насърчаването на стандарти за устойчиви производствени методи, справедливата и етична търговия и схемите за гарантиране на устойчивост повишават доверието на потребителите в закупуваните на територията на ЕС продукти. Комисията продължава да насърчава тези схеми чрез действия за повишаване на информираността както в рамките на ЕС, така и в сътрудничество с партньорски страни и в рамките на международни форуми. Справедливата и етична търговия е предмет на редовни дискусии с партньорите ни като елемент на изпълнението на ССТ и ще бъде обсъдена в рамките на тазгодишния преглед на стратегията за подпомагане на търговията. Комисията обединява усилията си с Международния търговски център за финансиране на проучване на етичната търговия, като през 2018 г. предстои да бъде учредена наградата „Европейски град за справедлива и етична търговия“.

Основаващата се на ценности търговска политика е още по-ефективна, ако бъде прилагана като допълващ елемент на други политики и инструменти на ЕС, включително в областта на финансирането. Опростяването на правилата за произход на стоки, пристигащи от Йордания, пряко подпомогна икономическата интеграция на сирийските бежанци в Йордания в съответствие с приетата през 2016 г. Рамка за партньорство в областта на миграцията на Европейския съюз. В съответствие с Европейския консенсус за развитие тазгодишният преглед на стратегията за подпомагане на търговията насърчава устойчивостта и подкрепя изпълнението на ССТ, споразуменията за икономическо партньорство (СИП) и ОСП. Комисията също така обединява усилията си с организации като МОТ и насочва финансови средства по линия на Инструмента за партньорство на ЕС за изпълнението на целеви проекти за изграждане на капацитет, насърчавайки доброто управление и зачитането на правата на човека.

V. Прозрачен и приобщаващ процес на формулиране на политики

За да осигури ползи от търговията за всички, ефективната търговска политика трябва да бъде отговорна, отворена и приобщаваща. Прозрачността е отговорност на всички институции на ЕС, всички държави членки и всички национални парламенти. Всички те играят важна роля в процеса на договаряне и приемане на търговските споразумения и съответно носят своя дял от отговорността за предоставяне на информация и консултации. 

Комисията повиши прозрачността и на разследванията за търговска защита. Платформата за онлайн решаване на спорове (ОРС) предоставя на страните по нови разследвания пряк достъп до цялото открито досие. Обществеността има достъп до подробни резюмета на всички жалби и прегледи.

Понастоящем Комисията работи активно за налагане на качествено ново разбиране на прозрачността като акт, който не се изчерпва със споделянето на информация. Действително приобщаващото разработване на политики изисква активно ангажиране с широк спектър от заинтересовани страни. За да бъде информацията не само налична, но и по-достъпна, при необходимост Комисията предоставя допълнителни обяснителни материали към публикуваните преговорни текстове. Чрез социалните медии и онлайн Комисията публикува и подробни справки, статистически данни и друга информация с цел да насърчи добре информирания и базиран на факти дебат, включително използвайки специалните портали „Да поговорим за търговията“ (Let’s Talk Trade) и интерактивни карти на компаниите от ЕС, осъществяващи износ към нашите търговски партньори (CETA in Your Town).

Комисията продължава да провежда системно обществени консултации, за да гарантира, че всички становища, изразени в процеса на формулиране на политиките на ЕС, се вземат под внимание, за да може така да отговори на безпокойствата на гражданите. Например в резултат на обществени консултации ЕС промени първоначалния си подход към защитата на инвестициите и разрешаването на инвестиционни спорове. Като част от акцента, който поставя върху прозрачността и приобщаващото формулиране на търговски политики, Комисията ще създаде консултативна група по търговските споразумения на ЕС със задачата да предоставя съвети относно воденето на търговски преговори. Чрез тази група Комисията ще бъде в състояние да се възползва от различните гледни точки и експертни знания на европейски организации, сред които такива на работодатели, синдикати, представителни сдружения, асоциации на потребители и други организации на гражданското общество.

Оценките, в т.ч. оценки на въздействието, оценки на въздействието върху устойчивостта и последващи анализи, където това е възможно, са подобрени чрез подробно запознаване на заинтересованите страни, в това число и социалните партньори: съдържащият се в оценките анализ беше задълбочен в области като защитата на потребителите, правата на човека и по-специално МСП.

Комисията активно насърчава и подпомага разискванията и дебата по търговската политика както в Европейския парламент, националните парламенти на държавите членки и Европейския икономически и социален комитет, така и сред гражданското общество като цяло. Този дебат трябва да се води на широка основа, а не да се ограничава до тесен кръг специалисти в областта на търговията. От поемането на ресора „Търговия“ до сега комисар Малмстрьом посети националните парламенти на почти всички държави — членки на ЕС, участвайки и във водения с гражданите диалог. В Брюксел се провеждат редовни срещи и в рамките на Диалога с гражданското общество, включително през месец май, когато участниците получиха актуална информация за водените с Япония преговори и бъдещето на търговската политика на ЕС лично от комисар Малмстрьом. Европейският съюз води преговорите за ССТ, като предоставя на гражданското общество не само в ЕС, но и в партньорските страни официална роля в наблюдението на изпълнението на включените в търговските споразумения разпоредби относно устойчивото развитие. Ще бъде отправено предложение при бъдещи преговори този механизъм да бъде разширен, за да обхване надзора на изпълнението на всички разпоредби на ССТ.

VI. Взаимодействие с партньори от цял свят

Както подчерта Европейският съвет през юни 2017 г., 8  Световната търговска организация има определяща роля за търговската политика на ЕС и за воденето на преговори. Европейският съюз счита, че основаната на правила многостранна система за търговия е от съществено значение за гарантиране на ефективна и справедлива търговия, която облагодетелства всички граждани във всички държави по света. Особено ценна е ежедневната работа на СТО — мониторинг, прозрачност, изпълнение и медиация, в която ЕС неизменно и активно участва. Въпреки това предстои още много работа за разгръщане на пълния потенциал на СТО като форум, определящ правилата и пътищата за постигане на напредък по въпросите от дневния ред за световно управление.

Споразумението за улесняване на търговията и Споразумението относно информационните технологии допринасят за постигането на значителен напредък на равнище СТО, а ЕС играе решаваща роля на посредник в договарянето на окончателни споразумения. Тези примери показват, че за да постигнат съдържателни резултати, членовете на СТО и особено страните с бързоразвиващи се икономики трябва да имат готовност за значителен принос към системата. Програмата на преговори на СТО трябва да бъде динамична и да откликва на променящите се нужди и очаквания на търговците. Усъвършенстването на инструментите на СТО по начин, който отчита реалностите на днешната глобална търговия и осигурява равни пазарни условия, налага разглеждането на широк кръг от въпроси.

В периода след Конференцията на министрите в Найроби през декември 2015 г. ЕС застана начело на усилията за промяна на програмата за преговори на СТО, ревностно защитавайки предложения за ограничаване на предоставянето на нарушаващи пазара субсидии за секторите на селското стопанство и риболова, с цел насърчаване на прозрачността на субсидиите в промишления сектор и формулиране на нови и крайно необходими правила за електронната търговия или постигането на договореност за въвеждане на национални регулаторни правила в тази област. Европейският съюз, напред с други страни, финансира и предложения, които подпомагат излизането на МСП на международната търговска арена или насърчават равенството между половете, и участва активно в диалога за улесняване на инвестициите за развитие.

В хода на подготовката за Конференцията на министрите, която ще се проведе в Буенос Айрес по-късно тази година, ЕС води интензивни дискусии с други членове на СТО относно начините за модернизиране на търговските правила и възстановяване на водещата роля на СТО при тяхното определяне. Европейският съюз работи за постигането на многостранни решения и при необходимост проучване на многостранни подходи със силен акцент върху основаващи се на отворени платформи решения, изцяло почиващи на рамката на СТО.

Двустранните отношения на ЕС могат да осигурят рамка за по-амбициозно утвърждаване на основаната на правила многостранна система. Този аргумент е особено валиден в контекста на отношенията между ЕС и двамата негови най-големи търговски партньори — Съединените американски щати (САЩ) и Китай. Предвид влиянието на общата им икономическа тежест върху глобалното управление, е нужна реализация на пълния потенциал на тези отношения като стъпка към създаването на прогресивни и отворени правила за международна търговия.

Понастоящем преговорите по ТПТИ са временно спрени, но САЩ остават най-големият експортен пазар за износ на стоки и ключов съюзник на ЕС. Сближаването на позициите на ЕС и САЩ по отношение на високото равнище на амбиция и по основни теми в областта на глобалното управление, свързани с търговските правила, както и в области като промяната на климата са необходима предпоставка за постигането на споразумение. Междувременно ЕС и САЩ проучват нови пътища за засилване на сътрудничеството за преодоляване на предизвикателства на световната търговия, като наличен свръхкапацитет, и реализация на конкретни инициативи за улесняване на трансатлантическата търговия.

Свръхкапацитетът е проблем по-конкретно в икономиката на Китай, а последиците му могат да бъдат преодолени ефективно единствено чрез инструментите на международното икономическо управление, например стремежът за разрешаване на неотложни проблеми в стоманодобивния сектор в рамките на Глобалния форум за свръхкапацитета в сектора на стоманодобива, създаден от държавите от Г-20 и ОИСР. Тук ЕС изигра решаваща роля в договарянето на набор от ангажименти за намаляване на свръхкапацитета в стоманодобивната индустрия, по-специално чрез премахване на нарушаващите пазара субсидии и други форми на подкрепа от правителствата. Европейският съюз си сътрудничи с Китай, за да насърчи активното участие на страната в многостранните търговски структури в степен, която съответства на тежестта на Китай в рамките на системата и е съразмерна на ползите, които извлича от нея. В рамките на двустранните отношения ЕС използва всички налични инструменти за влияние върху политиките на Китай, които подкопават равните условия за всички производители и търговци, включително предоставянето на субсидии в нарушение на принципите на лоялната конкуренция и на значителна подкрепа за експортната дейност. В стремеж към реципрочност ЕС води преговори за сключването на инвестиционно споразумение с Китай.

Преговорната стратегия на ЕС се приспособява към промените в икономическата и политическата конюнктура и извлича ползи от новите възможности. Широкият обхват на двустранните ангажименти на ЕС се разширява още повече, особено що се касае до бъдещите двигатели на растежа в Азия и Латинска Америка. В Латинска Америка дискусиите относно актуализацията на Споразумението с Мексико и преговорите с Меркосур бележат бърз напредък. След старта на изпълнението на стратегията Търговията — за всички, беше даден ход на преговорите с Индонезия и Филипините, като има готовност и за подновяване на преговорите с Малайзия и Тайланд при настъпването на благоприятни условия. През 2007 г. беше даден старт и на преговори с Индия, чийто последен официален кръг се проведе през 2013 г. Понастоящем ЕС е в процес на подготовка за даване на ход на инвестиционни преговори с Хонконг и Тайван. 9 В бъдеще инвестиционни преговори могат да доведат до разширяване на обхвата на действащото ССТ с Корея.

В съседните на ЕС региони продължават преговорите с Тунис, а тези с Мароко предстои да бъдат възобновени в близко бъдеще. В рамките на споразумение за партньорство и сътрудничество беше даден старт на преговори с Азербайджан, като пореден израз на ангажимента на ЕС по линия на Източното партньорство. В края на 2016 г. Комисията внесе в Съвета предложение за насоки за водене на преговори за осъвременяване на митническия съюз между ЕС и Турция.

Европейският съюз продължава да подпомага проектите за регионална интеграция на своите партньори и проучва възможностите за задълбочаване на търговските отношения например с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия или в рамките на инициативи за регионална интеграция в Африка. ЕС и Африканският съюз си сътрудничат в разработването на ръководни принципи за формулирането на инвестиционни политики.

 

Що се отнася до бъдещето, Комисията неотдавна направи предложение за насоки за воденето на преговори с Чили и предстои да направи това и по отношение на Австралия и Нова Зеландия.

VII. Заключение

През първите две години от изпълнението на стратегията Търговията — за всички беше отбелязан значителен и конкретен напредък по отношение на целта за ефективна, прозрачна и отговорна търговска политика, която дава отговор на икономическите предизвикателства и се възползва от съществуващите възможности. Европейският съюз определя посоката на световната търговия със стремежа си към сключване на прогресивни и иновативни споразумения, като например тези с Канада и Япония.

Въпреки постигнатото до момента, работата в тази област ще продължи. Комисията трябва да доведе започнатото до успешен завършек: на първо място чрез внимателно изпълнение на постигнатите договорености, като гаранция за извличане на реални ползи от новите възможности по места. На второ място ЕС ще продължи да работи по стратегията си за възприемане на съвременни правила, съобразени с реалностите на търговията през 21-ви век, в рамките на водените понастоящем преговори в рамките на СТО и с двустранни партньори. Европейският съюз може да извлече поуки и от практическото прилагане, за да актуализира и съобрази своите действия по начин, който подтиква към размисъл относно, например, изпълнението на разпоредбите за устойчиво развитие. На последно място, търговската политика ще изследва нови области като равнопоставеността на половете.

Комисията разчита да продължи своето сътрудничество със Съвета, Европейския парламент и всички заинтересовани страни за по-нататъшно изпълнение на стратегията и гарантиране на ползи от търговската политика за всички в Европа и извън нейните граници.

(1)

Европейска комисия, „Документ за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията“, СОМ (2017) 240.

(2)

Европейска комисия, съобщение „Създаване на Европейски стълб за социалните права“, СОМ (2017) 250.

(3)

Европейска комисия, съобщение „Приветстване на преките чуждестранни инвестиции при защита на основните интереси“, СОМ (2017) 494.

(4)

Становище 2/15 на Съда на Европейския съюз, постановено на основание член 218, параграф 11 от ДФЕС на 16 май 2017 г.

(5)

Европейска комисия, Доклад на Комисията относно пречките пред търговията и инвестициите за периода 1 януари — 31 декември 2016 г., СОМ (2017) 338.

(6)

Неофициален технически документ на службите на Комисията, Глави относно търговията и устойчивото развитие (ТУР) в Споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС, 11 юли 2017 г.: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2017/july/tradoc_155686.pdf

(7)

Бележка на главния икономист http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2017/june/tradoc_155632.pdf

(8)

Заключения на Европейския съвет, 23 юни 2017 г. (EUCO 8/17), параграф 16.

(9)

Отделната митническа територия Тайван, Пенгу, Кинмен и Матцу.