СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС НА ЕФР

			милиони евро
	Бележка	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	2.1	409	516
Вноски за доверителния фонд	2.2	98	34
		507	550
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	2.1	1 372	1 145
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	2.3	132	171
Пари и парични еквиваленти	2.4	680	504
		2 184	1 820
ОБЩО АКТИВИ		2 691	2 370

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Провизии	2.5	(4)	(4)
Финансови пасиви	2.6	(6)	(10)
		(10)	(14)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	2.7	(549)	(520)
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди	2.8	(776)	(855)
		(1 324)	(1 376)
ОБЩО ПАСИВИ		(1 334)	(1 389)

НЕТНИ АКТИВИ		1 357	980

ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ
Поискан капитал на фонда — активни ЕФР	2.9	42 323	38 873
Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР	2.9	2 252	2 252
Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР	2.9	–	–
Икономически резултат, пренесен от предходни години		(40 146)	(36 994)
Икономически резултат за годината		(3 073)	(3 152)
НЕТНИ АКТИВИ		1 357	980

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ НА ЕФР

			милиони евро
	Бележка	2016	2015
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна	3.1
Събиране на разходи		8	90
		8	90
Приходи от операции с размяна	3.2
Финансови приходи		3	8
Други приходи		62	42
		66	50
Общо приходи		73	140
РАЗХОДИ
Инструменти за помощ	3.3	(2 970)	(3 059)
Разходи за съфинансиране	3.4	15	(69)
Финансови разходи	3.6	4	(1)
Други разходи	3.7	(196)	(162)
Общо разходи		(3 146)	(3 291)

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА		(3 073)	(3 152)

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ЕФР

			милиони евро
	Бележка	2016	2015
Икономически резултат за годината		(3 073)	(3 152)
Оперативни дейности
Увеличение на капитала — вноски		3 450	3 200
(Увеличение)/намаление на вноските в доверителните фондове		(64)	5
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране		(120)	214
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна		39	(87)
Увеличение/(намаление) на провизиите		–	4
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви		(4)	(24)
Увеличение/(намаление) на задълженията		28	(179)
Увеличение/(намаление) на начислените разходи и приходите за бъдещи периоди		(80)	131

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ		177	113

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти		177	113
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	2.4	504	391
Пари и парични еквиваленти в края на годината	2.4	680	504

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ НА ЕФР

						милиони евро
	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)
САЛДО КЪМ 31.12.2014 г.	45 691	10 018	35 673	(36 994)	2 252	932
Увеличение на капитала — вноски		(4 795)	4 795	–	–	4 795
Намаление на капитала — средствата, за които са поети задължения съгласно Преходния инструмент	(1 595)		(1 595)			(1 595)
Признаване на капитал на 11-ия ЕФР	29 367	29 367	–			–
Икономически резултат за годината	–	–	–	(3 152)	–	(3 152)
САЛДО КЪМ 31.12.2015 г.	73 464	34 590	38 873	(40 146)	2 252	980
Увеличение на капитала — вноски		(3 450)	3 450			3 450
Икономически резултат за годината			–	(3 073)		(3 073)
САЛДО КЪМ 31.12.2016 г.	73 464	31 140	42 323	(43 219)	2 252	1 357

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС — ПО ЕФР

									милиони евро
		31.12.2016 г.				31.12.2015 г.
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	2.1	–	32	242	135	–	63	368	84
Вноски за доверителния фонд	2.2	–	–	–	98	–	–	–	34
		–	32	242	232	–	63	368	118
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	2.1	1	50	909	412	3	67	879	195
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	2.3	1	71	59	2	1	65	103	2
Свързващи сметки	2.3	196	424	3 424	–	214	657	1 190	–
Пари и парични еквиваленти	2.4	–	–	–	680	–	–	–	504
		198	544	4 391	1 094	218	790	2 172	701
ОБЩО АКТИВИ		198	577	4 633	1 327	218	853	2 541	819

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Провизии	2.5	–	–	–	(4)	–	–	–	(4)
Финансови пасиви	2.6	–	–	(6)	–	–	–	(10)	–
		–	–	(6)	(4)	–	–	(10)	(4)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	2.7	(0)	(12)	(438)	(99)	(0)	(14)	(492)	(14)
Свързващи сметки	2.3	–	–	–	(4 043)	–	–	–	(2 062)
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди	2.8	(1)	(93)	(567)	(115)	(3)	(114)	(682)	(57)
		(1)	(104)	(1 005)	(4 257)	(3)	(128)	(1 174)	(2 132)
ОБЩО ПАСИВИ		(1)	(104)	(1 011)	(4 261)	(3)	(128)	(1 184)	(2 136)

НЕТНИ АКТИВИ		197	472	3 622	(2 934)	214	726	1 357	(1 317)

ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ
Поискан капитал на фонда — активни ЕФР	2.9	12 164	10 973	19 187	–	12 164	10 973	15 737	–
Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР	2.9	627	1 625	–	–	627	1 625	–	–
Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР	2.9	(2 496)	2 214	247	35	(2 476)	2 376	35	65
Икономически резултат, пренесен от предходни години		(10 100)	(14 248)	(14 415)	(1 382)	(10 107)	(14 223)	(12 183)	(481)
Икономически резултат за годината		2	(91)	(1 397)	(1 587)	6	(26)	(2 232)	(901)
НЕТНИ АКТИВИ		197	472	3 622	(2 934)	214	726	1 357	(1 317)

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ ПО ЕФР

								милиони евро
		2016 г.				2015 г.
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР

ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна	3.1
Събиране на разходи		1	5	(2)	4	1	10	77	2
		1	5	(2)	4	1	10	77	2
Приходи от операции с размяна	3.2
Финансови приходи		(0)	2	2	(1)	(0)	6	0	2
Други приходи		2	17	40	3	3	15	22	2
		2	19	43	2	3	21	22	4
Общо приходи		3	23	41	7	4	30	99	6
РАЗХОДИ
Инструменти за помощ	3.3	2	(95)	(1 411)	(1 465)	5	(47)	(2 197)	(820)
Разходи за съфинансиране	3.4	–	–	15	–	–	–	(68)	(1)
Финансови разходи	3.6	(0)	(0)	4	(0)	0	7	(8)	(0)
Други разходи	3.7	(3)	(19)	(46)	(129)	(3)	(15)	(58)	(86)
Общо разходи		(1)	(114)	(1 437)	(1 594)	2	(56)	(2 331)	(907)

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА		2	(91)	(1 397)	(1 587)	6	(25)	(2 232)	(901)

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ПО ЕФР

									милиони евро
Осми ЕФР	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)		Натрупани резерви (D)		Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2014 г.	12 840	–	12 840	(10 107)		627		(3 147)	214
Намаление на капитала — средствата, за които са поети задължения съгласно Преходния инструмент	(676)		(676)						(676)
Трансфери от/към 10-ия ЕФР			–					(6)	(6)
Трансфери от/към 11-ия ЕФР								676	676
Икономически резултат за годината			–	6					6
САЛДО КЪМ 31.12.2015 г.	12 164	–	12 164	(10 100)		627		(2 476)	214
Трансфери от/към 10-ия ЕФР			–					(20)	(20)
Трансфери от/към 11-ия ЕФР			–					–	–
Икономически резултат за годината			–	2					2
САЛДО КЪМ 31.12.2016 г.	12 164	–	12 164	(10 098)		627		(2 496)	197

							милиони евро
Девети ЕФР	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2014 г.	11 699	–	11 699	(14 223)	1 625	1 758	860
Намаление на капитала — средствата, за които са поети задължения съгласно Преходния инструмент	(727)	–	(727)				(727)
Трансфери от/към 10-ия ЕФР			–			(109)	(109)
Трансфери от/към 11-ия ЕФР						727	727
Икономически резултат за годината			–	(26)			(26)
САЛДО КЪМ 31.12.2015 г.	10 973	–	10 973	(14 249)	1 625	2 376	726
Трансфери от/към 10-ия ЕФР			–			(163)	(163)
Трансфери от/към 11-ия ЕФР			–			–	–
Икономически резултат за годината			–	(91)			(91)
САЛДО КЪМ 31.12.2016 г.	10 973	–	10 973	(14 339)	1 625	2 214	472

							милиони евро
10-и ЕФР	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2014 г.	21 152	10 018	11 134	(12 183)	–	(209)	(1 258)
Увеличение на капитала — вноски		(4 795)	4 795				4 795
Намаление на капитала — средствата, за които са поети задължения съгласно Преходния инструмент	(192)		(192)				(192)
Трансфери от/към осмия и деветия ЕФР			–			84	84
Трансфери от/към 11-ия ЕФР			–			160	160
Икономически резултат за годината			–	(2 232)			(2 232)
САЛДО КЪМ 31.12.2015 г.	20 960	5 223	15 737	(14 415)	–	35	1 357
Увеличение на капитала — вноски		(3 450)	3 450				3 450
Трансфери от/към осмия и деветия ЕФР			–			182	182
Трансфери от/към 11-ия ЕФР			–			30	30
Икономически резултат за годината			–	(1 397)			(1 397)
САЛДО КЪМ 31.12.2016 г.	20 960	1 773	19 187	(15 812)	–	247	3 622

							милиони евро
11-и ЕФР	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2014 г.	–	–	–	(481)	–	1 597	1 116
Признаване на капитала на 11-ия ЕФР в съответствие с Вътрешното споразумение	29 367	(29 367)	–				–
Трансфери от/към осмия, деветия и 10-ия ЕФР			–		–	(1 532)	(1 532)
Икономически резултат за годината			–	(901)			(901)
САЛДО КЪМ 31.12.2015 г.	29 367	(29 367)	–	(1 382)		65	(1 317)
Трансфери от/към осмия, деветия и 10-ия ЕФР			–			(30)	(30)
Икономически резултат за годината			–	(1 587)			(1 587)
САЛДО КЪМ 31.12.2016 г.	29 367	(29 367)	–	(2 969)	–	35	(2 934)

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ЕФР

Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

1.ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ

1.1.СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ

Целта на финансовите отчети е да се предостави информация относно финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е от полза за широк кръг от потребители.

Общите съображения (или счетоводни принципи), които трябва да бъдат съблюдавани при съставянето на финансовите отчети, са посочени в счетоводно правило 1 „Финансови отчети“ на ЕС и са същите като описаните в МССПС 1: честно представяне, текущо начисляване, действащо предприятие, последователно представяне, същественост, агрегиране, прихващане и сравнителна информация. Качествените характеристики на финансовото отчитане са релевантност, надеждност, разбираемост и сравнимост.

1.2.БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО

2.Отчетен период

Финансовите отчети се представят ежегодно. Отчетната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември.

3.Валута и база за конвертиране

Годишните отчети са представени в милиони евро — работната и отчетна валута на ЕФР. Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро по валутните курсове, които са в сила към датата на операциите. Печалбите и загубите от курсови разлики, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от повторното конвертиране на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменните курсове в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат. Различни методи за конвертиране се прилагат за имотите, машините и съоръженията и за нематериалните активи, които запазват стойността си в евро към датата, на която са закупени.

Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви, изразени в чуждестранна валута, се конвертират в евро по валутните курсове на Европейската централна банка (ЕЦБ), прилагани на 31 декември.

Обменен курс на еврото

Валута	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.	Валута	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
BGN	1,9558	1,9558	PLN	4,4103	4,2639
CZK	27,0210	27,0230	RON	4,5390	4,5240
DKK	7,4344	7,4626	SEK	9,5525	9,1895
GBP	0,8562	0,7340	CHF	1,0739	1,0835
HRK	7,5597	7,6380	JPY	123,4000	131,0700
HUF	309,8300	315,9800	USD	1,0541	1,0887

4.Използване на приблизителни оценки

В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководството, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това: начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди, провизии, финансови риск, свързан с вземанията, условни активи и пасиви и степен на обезценка на активите. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки.

Разумните приблизителни оценки са основен елемент в изготвянето на финансовите отчети и не намаляват тяхната надеждност. Може да се наложи преразглеждане на приблизителна оценка, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които тя се основава, или в резултат на нова информация или допълнително натрупан опит. По своята същност преразглеждането на приблизителната оценка не се свързва с предходни периоди и не представлява корекция на грешка. Ефектът от промяната в счетоводната приблизителна оценка се признава като излишък или дефицит за периодите, в които той стане известен.

4.1.СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

5.Нематериални активи

Придобитите лицензи за компютърен софтуер се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Активите се амортизират по линейния метод през очаквания си полезен живот. Очакваният полезен живот на нематериалните активи зависи от специфичния им икономически живот или от правния им живот, който се определя от споразумение. Вътрешно разработените нематериални активи се капитализират, когато са изпълнени съответните критерии на счетоводните правила на ЕС. Капитализируемите разходи включват всички разходи, които могат директно да се припишат и които са необходими за създаването, производството и подготвянето на актива за работа по предвидения от ръководството начин. Разходите, свързани с научноизследователски дейности, некапитализируемите разходи по разработката и разходите за поддръжка се признават като разходи в момента на възникването си.

6.Имоти, машини и съоръжения

Всички имоти, машини и съоръжения се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Историческата стойност включва разходите, които могат директно да се припишат на придобиването или създаването на актива. Последващите разходи се включват в балансовата стойност на актива или се признават като отделен актив, както е уместно, единствено когато е вероятно бъдещите икономически ползи или потенциалът за предоставяне на услуга, свързани с него, да са по посока на субекта и стойността на актива може да бъде надеждно оценена. Разходите за ремонт и поддръжка се включват в отчета за финансовия резултат през финансовия период, през който са били извършени. Земята и произведенията на изкуството не се амортизират, тъй като се счита, че имат безкраен полезен живот. Активите в процес на изграждане не се амортизират, тъй като тези активи все още не са на разположение за употреба. Амортизацията на другите активи се изчислява чрез линейния метод, за да бъде разпределена тяхната стойност минус остатъчната им стойност през очаквания им полезен живот, както следва:

Вид актив	Норма на линейна амортизация
Сгради	4 % до 10 %
Машини и съоръжения	10 % до 25 %
Обзавеждане и превозни средства	10 % до 25 %
Компютърен хардуер	25 % до 33 %
Други	10 % до 33 %

Печалбите и загубите от намаленията на активи се определят чрез сравняване на приходите минус разходите по продажбата с балансовата стойност на актива, от който институцията се освобождава, и се включват в отчета за финансовия резултат.

Лизинг

Лизингът на материални активи, при който субектът носи като цяло всички рискове и ползи от собствеността, се определя като финансов лизинг. Финансовият лизинг се капитализира в началото на лизинга по по-ниската от следните две стойности — справедливата стойност на наетия актив и сегашната стойност на минималните лизингови плащания. Лихвеният елемент от финансовото лизингово плащане се отнася като разход в отчета за финансовия резултат за срока на лизинга по постоянен периодичен процент за оставащото салдо. Наемните задължения, без включени финансови разходи, се включват във финансовите пасиви (нетекущи и текущи). Лихвеният елемент от финансовата стойност се отнася като разход в отчета за финансовия резултат през лизинговия период така, че да бъде получен постоянен периодичен лихвен процент за оставащото салдо по пасива за всеки период. Държаните чрез финансов лизинг активи се амортизират през по-краткия от следните периоди — полезния живот на актива или срока на лизинговия договор.

Лизингът, при който лизингодателят запазва значителна част от рисковете и ползите, произтичащи от собствеността, се класифицира като оперативен лизинг. Плащанията, направени по оперативни лизинги, се отнасят като разход в отчета за финансовия резултат по линейния метод за срока на лизинга.

7.Обезценка на нефинансови активи

Активите, имащи безкраен полезен живот, не подлежат на амортизация и се проверяват всяка година за обезценка. Активите, подлежащи на амортизация, се проверяват за обезценка, когато събития или промени в обстоятелствата покажат, че балансовата им стойност може да не е възстановима. Загуба от обезценка се признава за сумата, с която отчетната стойност на актива надвишава възстановимата му стойност. Възстановимата стойност е по-високата стойност от следните две стойности — справедливата стойност на актива, намалена с разходите по продажбата му, и стойността му в употреба.

Остатъчната стойност и полезният живот на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията се преразглеждат и ако е необходимо, се коригират поне веднъж годишно. Балансовата стойност на даден актив се намалява веднага до неговата възстановима стойност, ако балансовата стойност на актива е по-голяма от приблизителната му възстановима стойност. Ако основанията за обезценки, признати през предходни години, вече не са валидни, загубите от обезценка съответно се възстановяват обратно.

8.Финансови активи

Финансовите активи са класифицирани в следните категории: финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат; заеми и вземания; инвестиции, държани до падеж; и финансови активи на разположение за продажба. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към датата на всеки счетоводен баланс.

I)Финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат

Финансов актив бива класифициран в тази категория, ако е придобит главно с цел продажба в краткосрочен план или ако е посочен като такъв от субекта. Дериватите също попадат в тази категория. Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от датата на счетоводния баланс. През тази финансова година субектът не е държал инвестиции в тази категория.

II)Заеми и вземания

Заемите и вземанията са недериватни финансови активи с фиксирани или определими плащания, които не се котират на активен пазар. Те възникват, когато субектът предоставя пари, стоки или услуги пряко на длъжник, без намерение да търгува с вземането. Те се включват в нетекущите активи, освен ако падежът им настъпва в рамките на 12 месеца от датата на счетоводния баланс. Заемите и вземанията включват срочните депозити с първоначален срок от над три месеца.

III)Инвестиции, държани до падеж

Инвестициите, държани до падеж, представляват недериватни финансови активи с фиксирани или определими плащания и фиксиран падеж, които субектът има категоричното намерение и възможност да държи до падеж. През тази финансова година субектът не е държал инвестиции в тази категория.

IV)Финансови активи на разположение за продажба

Финансовите активи на разположение за продажба са недериватни инструменти, които или са посочени в тази категория, или не са класифицирани в никоя от другите категории. Те се класифицират или като текущи, или като нетекущи активи в зависимост от периода от време, през който субектът очаква да ги държи и който обикновено е срокът до настъпването на падежа.

Първоначално признаване и оценяване

Покупките и продажбите на финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, държани до падеж и на разположение за продажба, се признават на датата на търгуване — датата, на която субектът поема задължение да закупи или продаде актива. Паричните еквиваленти, заемите и срочните депозити се признават към датата на сетълмента. Финансовите инструменти първоначално се признават по справедлива стойност. Трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, се добавят към справедливата стойност при първоначалното признаване.

Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или субектът по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността на друга страна.

Последващо оценяване

Финансовите активи, отчитани по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, впоследствие се осчетоводяват по справедлива стойност, като промените, водещи до печалби и загуби в справедливата стойност, се включват в отчета за финансовия резултат за периода, в който възникват.

Заемите и вземанията и инвестициите, държани до падеж, се отчитат по амортизирана стойност чрез метода на ефективната лихва.

Финансовите активи на разположение за продажба впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите от промени в справедливата стойност се признават в резерва на справедливата стойност. Лихвата по финансовите активи на разположение за продажба изчислена по метода на ефективната лихва, се признава в отчета за финансовия резултат.

Субектът преценява на датата на всеки счетоводен баланс дали има обективни доказателства, че даден финансов актив се е обезценил, и дали в отчета за финансовия резултат следва да се впише загуба от обезценка.

9.Суми по предварителното финансиране

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период от време, определен в конкретния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на субекта. Сумата по предварителното финансиране може да бъде намалена (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи (които се признават като разходи).

На следващите дати на счетоводния баланс предварителното финансиране се оценява по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус допустимите разходи (включително прогнозните суми, когато е необходимо), направени през периода.

10.Вземания и средства, подлежащи на събиране

Тъй като счетоводните правила на ЕС изискват отделно представяне на операциите с размяна и без размяна, за целите на изготвянето на отчетите вземанията се дефинират като произтичащи от операции без размяна, а средствата, подлежащи на събиране, се дефинират като произтичащи от операции с размяна (когато субектът получава стойност от друг субект, без да дава директно в замяна приблизително същата стойност).

Вземанията от операции с размяна отговарят на определението за финансови инструменти и поради това се класифицират като заеми и вземания и се оценяват по съответния начин (вж. точка 1.3.4 above).

Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се отчитат по първоначална стойност (коригирана с лихвите и глобите) минус намалението за обезценка. Намаляване за обезценка се прави, когато има обективно доказателство, че субектът няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове за средствата, подлежащи на събиране. Размерът на намалението е разликата между балансовата стойност на актива и възстановимата стойност. Размерът на намалението се признава в отчета за финансовия резултат.

11.Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти са парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки, както и други краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок до падежа от три месеца или по-малко.

12.Провизии

Провизиите се признават, когато субектът има настоящо правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития, когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Провизии не се признават за бъдещи оперативни загуби. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на сегашното задължение към отчетната дата. Когато провизията включва голям брой позиции, задължението се оценява, като бъдат претеглени всички възможни резултати чрез свързаните с тях вероятности (метод на очакваната стойност).

13.Задължения

По сметките за задължения са включени както сумите, свързани с операции с размяна като закупуването на стоки и услуги, така и сумите, свързани с операции без размяна като декларации за разходи от бенефициери, безвъзмездни средства или друго финансиране от ЕС.

Когато на бенефициерите се предоставят безвъзмездни средства или друго финансиране, декларациите за разходи се записват като задължения в размер на исканата сума при получаване на декларацията за разходи. След проверка и приемане на допустимите разходи задълженията се оценяват по приетата и допустима стойност.

Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети от субекта.

14.Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди

Операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, но услугата е предоставена, доставките са извършени от субекта или съществува договорно споразумение (напр. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход. Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.

Разходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от счетоводителя и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна представа за икономическите и другите явления, които се предполага, че представляват. По аналогия, ако дадено плащане е извършено предварително за стоки или услуги, които все още не са получени, разходите ще бъдат отсрочени и признати през следващия отчетен период.

14.1.ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

15.Приходи

Приходите обхващат брутните входящи потоци от икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги, получени и дължими на субекта, които представляват увеличение на нетните активи, различно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

В зависимост от естеството на извършените операции в отчета за финансовия резултат се прави разграничение между:

I)Приходи от операции без размяна

Приходите от операции без размяна са данъци и трансфери, защото прехвърлителят предоставя ресурси на приемащия субект, без приемащият субект директно да предоставя приблизително еднаква стойност в замяна.

Трансферите са входящи потоци на бъдещи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги от операции без размяна, различни от данъци. Субектът признава актив от трансфери, когато субектът контролира ресурсите в резултат на минали събития (трансфера) и очаква да получи бъдещи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги от тези ресурси и когато справедливата стойност може да бъде измерена по надежден начин. Входящ поток от ресурси от операция без размяна, признат като актив (т.е. парични средства), се признава и като приход, освен до степента, до която субектът има сегашно задължение по отношение на трансфера (условие), което трябва да бъде изпълнено, за да могат приходите да бъдат признати. Докато условието бъде изпълнено, приходът се отсрочва и признава като пасив (получено предварително финансиране).

II)Приходи от операции с размяна

Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани с операция, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на операцията към отчетната дата.

16.Разходи

Разходите са намаления на икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги по време на отчетния период под формата на изходящи потоци, потребление на активи или поемане на задължения, което води до намаления на нетните активи/капитала. Те включват както разходите от операции с размяна, така и разходите от операции без размяна.

Разходите от операции с размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките бъдат извършени и приети от субекта. Те се оценяват по първоначална фактурна стойност. Освен това към датата на счетоводния баланс разходите, свързани с предоставените услуги през периода, за който още не е получена или приета фактура, се признават в отчета за финансовия резултат.

Разходите от операции без размяна представляват основната част от оперативните разходи на субекта. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения. Трансферите се признават като разходи в периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба или е подписано споразумение, разрешаващо трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.

Когато бъде получено искане за плащане или декларация за разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които се дължат на бенефициерите, но които все още не са докладвани, се оценяват и записват като начислени разходи.

16.1.УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ

17.Условни активи

Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на субекта. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуги.

18.Условни пасиви

Условен пасив е възможно задължение, което възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на субекта; или настоящо задължение, което възниква от минали събития, но не е признато, защото: не е вероятно да бъде необходим изходящ поток от ресурси, съдържащ икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги, за уреждане на задължението или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно.

18.1.СЪФИНАНСИРАНЕ

Получените вноски по съфинансирането изпълняват критериите за условни приходи от операции без размяна и са представени като задължения към държавите членки, трети държави и други. ЕФР трябва да използва вноските, за да предоставя услуги на трети страни, или в противен случай трябва да върне активите (получените вноски). Неизплатените задължения, свързани със споразумения за съфинансиране, представляват получените вноски за съфинансиране минус направените разходи по проекта. Ефектът върху нетните активи е нулев.

Разходите, свързани с проекти за съфинансиране, се признават в момента на възникването им. Съответната сума на вноските се признава като оперативни приходи и ефектът върху финансовия резултат за годината е нулев.

19.БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

АКТИВИ

19.1.ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

Много договори предвиждат заплащането на аванс преди започване на строителни работи, доставка на стоки или предоставяне на услуги. Понякога графикът на плащане в договора предвижда плащане въз основа на докладите за напредъка. Обикновено предварителното финансиране се изплаща във валутата на държавата или територията, в които е осъществен проектът.

Моментът, избран за събирането или усвояването на предварителното финансиране, определя дали то се оповестява като текущ или нетекущ актив по предварително финансиране. Усвояването се определя от споразумението, на което проектът се основава. Всяко възстановяване на средства или усвояване, което трябва да се осъществи преди изтичането на дванадесет месеца от отчетната дата, се оповестява като текущо предварително финансиране. Тъй като много от проектите на ЕФР са с дългосрочен характер, необходимо е свързаните с тях аванси да бъдат на разположение за повече от една година. Затова тези суми по предварително финансиране са показани като нетекущи активи.

							милиони евро
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Нетекущо предварително финансиране	2.1.1	–	32	242	135	409	516
Текущо предварително финансиране	2.1.2	1	50	909	412	1 372	1 145
Общо		1	82	1 151	546	1 781	1 661

20.Нетекущо предварително финансиране

		милиони евро
	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Пряко управление	71	65
Извършено от:
Комисията	39	43
Изпълнителните агенции на ЕС	4	1
Делегациите на ЕС	29	21
Непряко управление	338	451
Извършено от:
ЕИБ и ЕИФ	180	323
Международни организации	87	90
Частноправни органи със задължение за обществена услуга	25	3
Публичноправни органи	13	10
Трети държави	34	25
Общо	409	516

21.Текущо предварително финансиране

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Предварително финансиране (бруто)	9	231	2 945	1 560	4 745	4 250
Приключени чрез разделяне на финансовите периоди	(8)	(181)	(2 037)	(1 148)	(3 373)	(3 105)
Общо	1	50	909	412	1 372	1 145

		милиони евро
	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Пряко управление	246	283
Извършено от:
Комисията	115	123
Изпълнителните агенции на ЕС	10	1
Делегациите на ЕС	122	159
Непряко управление	1 125	861
Извършено от:
ЕИБ и ЕИФ	372	235
Международни организации	432	336
Частноправни органи със задължение за обществена услуга	121	5
Публичноправни органи	53	56
Трети държави	148	229
Общо	1 372	1 145

Общото предварително финансиране към 31 декември 2016 г. (1 781 милиона евро) е съпоставимо с общото предварително финансиране към 31 декември 2015 г. (1 661 милиона евро).

Лекото увеличение на текущото предварително финансиране с 227 милиона евро в сравнение с 31 декември 2015 г. се обяснява с големия брой нови договори, за които през 2016 г. все още не са били направени разходи. Това увеличение е компенсирано от намалението на дългосрочното предварително финансиране (вж. бележка 2.1.1).

22.Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране

За предварителното финансиране се предвиждат гаранции, които се освобождават, когато се извърши и последното плащане по даден проект. Към 31 декември 2016 г. гаранциите, получени от ЕФР във връзка със суми по предварително финансиране, възлизат на 53 милиона евро (83 милиона евро през 2015 г.).

По-голямата част от предварителното финансиране е платено под режим непряко управление. В този случай бенефициерът на гаранцията не е ЕФР, а възлагащият орган.

22.1.ВНОСКИ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ

Този бюджетен ред представлява сумата, платена под формата на вноски към доверителния фонд на ЕС „Беку“и към Доверителния фонд на ЕС за Африка. Вноските не включват разходите, извършени от доверителните фондове и относими към ЕФР.

Вноските за доверителните фондове се правят от ЕФР под режим пряко управление.

				милиони евро
Доверителни фондове	Нетна вноска към 31.12.2015 г.	Вноски, изплатени през 2016 г.	Разпределение на нетните разходи на доверителните фондове през 2016 г.	Нетна вноска към 31.12.2016 г.
Африка	–	99	(27)	72
„Беку“	34	–	(8)	26
Общо	34	99	(35)	98

22.2.СРЕДСТВА, ПОДЛЕЖАЩИ НА СЪБИРАНЕ, ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА И ВЗЕМАНИЯ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА

			милиони евро
	Бележка	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна	2.3.1	62	104
Вземания от операции с размяна	2.3.2	70	67
Общо		132	171

23.Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Държави членки	–	0	40	–	40	90
Клиенти	4	9	6	0	18	23
Публични органи	–	13	10	0	23	16
Трети държави	0	3	1	–	4	2
Намаление	(3)	(17)	(5)	–	(25)	(29)
Свързващи сметки с институциите на ЕС	–	–	–	2	2	1
Общо	1	8	51	2	62	104

Средствата, подлежащи на събиране от държавите членки, включват обикновени вноски, както и суми, които предстои да бъдат получени като следствие от корекциите на Преходния инструмент. Дейностите на Преходния инструмент бяха финансирани чрез отменени суми от предишни ЕФР и свързаните с това движения на капитал бяха вписани през 2015 г.

Сумите са обобщени в таблицата по-долу:

			милиони евро
Държави членки	Суми, които трябва да бъдат получени от държавите членки	Суми, които трябва да бъдат приспаднати от вноските на държавите членки	Нетна сума към 31.12.2016 г.
Белгия	25	–	25
Кипър	0	–	0
Чешка република	2	–	2
Гърция	0	–	0
Латвия	0	–	0
Португалия	0	–	0
Румъния	2	–	2
Словения	1	–	1
Обединено кралство	10	–	10
Общо	40	–	40

24.Вземания от операции с размяна

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Начислени приходи	0	63	7	0	70	67
Свързващи сметки между ЕФР	196	424	3 424	(4 043)	(0)	0
Общо	196	487	3 431	(4 043)	70	67

Начислените приходи включват предимно начислени лихви по суми от предварителното финансиране, свързано с проекти (63 милиона евро) и с доверителния фонд ЕС—Африка (7 милиона евро).

За по-голяма ефективност единната каса, обхващаща всички ЕФР, е разпределена към 11-ия ЕФР 9 ; в резултат на това се осъществяват операции между отделните ЕФР, които се компенсират чрез свързващите сметки между счетоводните баланси на различните ЕФР. Свързващите сметки са представени само в отделните ЕФР.

24.1.ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ 10

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Специални сметки:
Финансови институции на държавите членки	–	–	–	291	291	126
Текущи сметки:
Търговски банки	–	–	–	389	389	377
Специален фонд за Демократична република Конго*	–	–	–	–	–	1
Общо	–	–	–	680	680	504

*Това салдо представлява наличните суми за Демократична република Конго в съответствие с разпоредбите на Решение 2003/583/ЕО на Съвета.

Общото увеличение на касовите наличности и паричните еквиваленти се обяснява главно с авансовото плащане на първите вноски за 2017 г. от някои държави членки през декември 2016 г.

Следва да се отбележи, че съществуват средства по STABEX, държани от държави бенефициери от АКТБ, които следователно не са включени в счетоводния баланс на ЕФР. STABEX е съкращение на компенсаторната финансова схема на ЕС за стабилизиране на приходите от износ на страните от АКТБ. Щом Комисията и държавата бенефициер (от АКТБ) стигнат до споразумение относно начина на използване на средствата по STABEX, двете страни подписват конвенция за трансфер. В съответствие с разпоредбите на член 211 от Споразумението от Ломе IV 11 (ревизирано) средствата се прехвърлят по лихвоносна сметка, подписана от двете страни (Комисията и държавата бенефициер), открита на името на държавата от АКТБ. Средствата остават по тези сметки, подписани и от двете страни, докато не бъде оправдан трансфер по проект в рамка за взаимни задължения. Разпоредителят с бюджетни кредити на Комисията има правото да се подписва срещу сметката, за да гарантира, че средствата се отпускат по предназначение. Средствата по сметките, подписани и от двете страни, са собственост на държавата от АКТБ и следователно не се вписват като активи в отчетите на ЕФР. Трансферите по тези сметки се вписват като плащания по STABEX. Вж. също бележка 3.1.1 за повече информация.

С цел подобряване на представянето, в годишните отчети за 2016 г. класификацията на финансовите институции и банките беше преразгледана. Сравнителните данни за 2015 г. са съответно посочени.

ПАСИВИ

24.2.ПРОВИЗИИ

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Провизии	–	–	–	4	4	4
Общо	–	–	–	4	4	4

Провизията е най-добрата възможна оценка на вероятната сума, която ЕФР трябва да плати, за да финансира закриването по установения ред на Центъра за развитие (CDE), за което е взето решение от Комитета на посланиците АКТБ-ЕС (Решение № 4/2014 от 23 октомври 2014 г.).

Сумата включва съдебните дела (1,2 милиона евро) срещу CDE и останалите очаквани разходи по пасивната фаза (напр. остатъчни административни задачи, други висящи съдебни спорове, архиви и т.н.), която започна на 31 декември 2016 г. (вж. бележка 4.3.2).

24.3.ФИНАНСОВИ ПАСИВИ

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Съфинансиране — задължения	–	–	6	–	6	10
Общо	–	–	6	–	6	10

Изменението в общия размер на пасивите по съфинансирането е обяснено в бележка 2.7.2.1.

24.4.ЗАДЪЛЖЕНИЯ

							милиони евро
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Текущи задължения	2.7.1	0	12	112	97	222	180
Разни задължения	2.7.2	–	(0)	325	2	327	340
Общо		0	12	438	99	549	520

25. Текущи задължения

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Доставчици	0	11	69	19	98	79
Държави членки	–	–	0	–	0	0
Трети държави	0	0	29	61	91	83
Публични органи	0	1	18	14	32	21
Други текущи задължения	0	1	(4)	4	1	(3)
Общо	0	12	112	97	222	180

Задълженията включват декларациите за разходи, получени от ЕФР във връзка с неговите дейности, свързани с безвъзмездните средства. Те се вписват с декларираната сума в момента на получаване на искането. Същата процедура се прилага за фактурите и кредитните известия, получени в рамките на дейностите, свързани с обществените поръчки. Съответните декларации за разходи са взети предвид за процедурите по разделяне на финансовите периоди в края на годината. След вписването за разделяне на финансовите периоди очакваните допустими суми са били признати в отчета за финансовия резултат.

26.Разни задължения

							милиони евро
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Съфинансиране — задължения	2.7.2.1	–	–	63	1	64	31
Отложени капиталови вноски за фонда	2.7.2.2	–	–	261	–	261	307
Други разни задължения	2.7.2.3	–	–	–	2	2	2
Общо		–	–	324	3	327	340

27.Съфинансиране — задължения

Разбивката на нетекущи и текущи задължения по съфинансирането по държави членки е обобщена в таблицата по-долу:

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Нетекущо предварително финансиране
Белгия	–	–	2	–	2	1
Германия	–	–	0	–	0	1
Обединено кралство	–	–	1	–	1	3
Швеция	–	–	2	–	2	4
Канада	–	–	0	–	0	1
	–	–	6	–	6	10
Текущо предварително финансиране
Белгия	–	–	3	1	4	3
Дания	–	–	1	0	1	1
Франция	–	–	37	–	37	10
Германия	–	–	1	–	1	1
Нидерландия	–	–	1	–	1	1
Испания	–	–	3	–	3	3
Обединено кралство	–	–	11	–	11	1
Швеция	–	–	7	–	7	12
Канада	–	–	0	–	0	(1)
	–	–	63	1	64	31
Общо	–	–	69	1	70	41

Общите нетекущи и текущи задължения по съфинансирането се увеличиха с 29 милиона евро в сравнение с предишния отчетен период.

През 2016 г. бяха получени нови вноски по съфинансирането от Обединеното кралство (9,4 милиона евро), Белгия (3,3 милиона евро) и Швеция (0,9 милиона евро).

Общите нетекущи и текущи задължения по съфинансирането бяха увеличени с 15 милиона евро, за да се впишат приходите и разходите, свързани с проекти за съфинансиране (вж. бележки 3.1.2 и 3.4).

28.Отложени капиталови вноски за фонда

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Обединено кралство	–	–	252	–	252	259
Швеция	–	–	–	–	–	48
Унгария	–	–	9	–	9	–
Общо	–	–	261	–	261	307

Редът „Отложени капиталови вноски за фонда“ се отнася до вноските на държавите членки, платени предварително.

29.Други разни задължения

В тази позиция са включени главно неразпределени парични постъпления и върнати плащания.

29.1.НАЧИСЛЕНИ РАЗХОДИ И ПРИХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Начислени разходи	1	93	567	110	770	853
Други начисления и отсрочки	–	(0)	(0)	6	6	2
Общо	1	93	567	115	776	855

Начислените разходи включват прогнозните оперативни разходи за текущи или приключили договори без заверени декларации за разходи, при които допустимите разходи за 2016 г., направени от бенефициерите на ЕФР, са били изчислени въз основа на най-добрата налична информация за съществуващите договори. Делът на очакваните начислени разходи, който се отнася до изплатено предварително финансиране, е вписан като намаление на сумите по предварителното финансиране (вж. бележка 2.1).

НЕТНИ АКТИВИ

29.2.КАПИТАЛ НА ФОНДА

30.Поискан капитал на фонда — активни ЕФР

					милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо
Капитал на фонда	12 164	10 973	20 960	29 367	73 464
Непоискан капитал на фонда	(0)	(0)	(5 223)	(29 367)	(34 590)
Поискан капитал на фонда 31.12.2015 г.	12 164	10 973	15 737	–	38 873

Капитал на фонда	12 164	10 973	20 960	29 367	73 464
Непоискан капитал на фонда	–	(0)	(1 773)	(29 367)	(31 140)
Поискан капитал на фонда 31.12.2016 г.	12 164	10 973	19 187	–	42 323

Капиталът на фонда представлява общият размер на вноските от държавите членки за съответния ЕФР, както е посочено във всяко от вътрешните споразумения. Непоисканите средства представляват първоначалните средства, които още не са поискани от държавите членки.

Поисканият капитал представлява сумата на първоначалните средства, за които държавите членки са поискали да бъдат прехвърлени по касовите сметки (вж. бележка 2.9.2 по-долу).

31.Поискан и непоискан капитал на фонда по държави членки

				милиони евро
Вноски	%	Непоискан капитал 31.12.2015 г.	Поискан капитал през 2016 г.	Непоискан капитал 31.12.2016 г.
Австрия	2,41	126	(83)	43
Белгия	3.53	184	(122)	63
България	0,14	7	(5)	2
Кипър	0.09	5	(3)	2
Чешка република	0,51	27	(18)	9
Дания	2,00	104	(69)	35
Естония	0,05	3	(2)	1
Финландия	1,47	77	(51)	26
Франция	19,55	1 021	(674)	347
Германия	20,50	1 071	(707)	364
Гърция	1,47	77	(51)	26
Унгария	0,55	29	(19)	10
Ирландия	0,91	48	(31)	16
Италия	12,86	672	(444)	228
Латвия	0,07	4	(2)	1
Литва	0,12	6	(4)	2
Люксембург	0,27	14	(9)	5
Малта	0,03	2	(1)	1
Нидерландия	4,85	253	(167)	86
Полша	1,30	68	(45)	23
Португалия	1,15	60	(40)	20
Румъния	0,37	19	(13)	7
Словакия	0,21	11	(7)	4
Словения	0,18	9	(6)	3
Испания	7,85	410	(271)	139
Швеция	2,74	143	(95)	49
Обединено кралство	14,82	774	(511)	263
Общо	100,00	5 223	(3 450)	1 773

Поисканият капитал през 2016 г. включва само покани от 10-ия ЕФР. Общата сума се състои от обикновена покана (3 450 милиона евро). Целият капитал на осмия и деветия ЕФР е бил поискан и получен. Все още не е бил поискан капитал от 11-ия ЕФР.

32.Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Средства, прехвърлени от закрити ЕФР	627	1 625	–	–	2 252	2 252

Тази позиция включва средствата, прехвърлени от закритите ЕФР към осмия и деветия ЕФР.

33.Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР

					милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо
Салдо към 31.12.2014 г.	(3 147)	1 758	(209)	1 597	–
Прехвърляне на отменени задължения към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР от предходни ЕФР	(6)	(109)	114	–	–
Прехвърляне на отменени задължения към резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР от предходни ЕФР	–	–	(32)	32	–
Прехвърляне от резервите за изпълнение на 10-ия и 11-ия ЕФР към Преходния инструмент	–	–	(41)	41	–
Възстановявания от Преходния инструмент към резерва за изпълнение на 10-ия и 11-ия ЕФР	–	–	11	(11)	–
Връщане на средствата, за които са поети задължения съгласно Преходния инструмент	676	727	192	(1 595)	–
Салдо към 31.12.2015 г.	(2 476)	2 376	35	65	–
Прехвърляне на отменени задължения към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР от предходни ЕФР	(20)	(163)	182		–
Прехвърляне на отменени задължения към резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР от предходни ЕФР	–	–	(356)	356	–
Прехвърляне от резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР към Механизма за подкрепа на мира в Африка (10-и ЕФР)	–	–	386	(386)	–
Салдо към 31.12.2016 г.	(2 496)	2 214	247	35	–

Тази позиция включва средствата, прехвърлени между активните ЕФР.

След влизането в сила на Споразумението от Котону всички неизразходвани средства от предишни активни ЕФР се прехвърлят към последния открит ЕФР след отмяна на поетите задължения. Средствата, прехвърлени от други ЕФР, увеличават бюджетните кредити на получаващия фонд и намаляват бюджетните кредити на фонда, от който се прехвърлят. Средствата, прехвърлени към резерва за изпълнение на 10-ия и 11-ия ЕФР, могат да бъдат поети като задължение само при специфични условия, определени във вътрешните споразумения.

През 2016 г. 386 милиона евро от резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР бяха използвани за финансиране на Механизма за подкрепа на мира в Африка по линия на 10-ия ЕФР.

34.БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

ПРИХОДИ

			милиони евро
	Бележка	2016	2015
Приходи от операции без размяна	3.1	8	90
Приходи от операции с размяна	3.2	66	50
Общо		73	140

34.1.ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА

							милиони евро
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2016	2015
Събиране на разходи		0	5	13	4	23	20
Събиране на средства по STABEX	3.1.1	1	–	–	–	1	1
Приходи от съфинансиране	3.1.2	–	–	(15)	–	(15)	69
Общо		1	5	(2)	4	8	90

Приходите от операции без размяна могат да бъдат разделени по режими на управление, както следва:

		милиони евро
	2016	2015
Пряко управление	6	61
Извършено от:
Комисията	1	3
Делегациите на ЕС	5	58
Непряко управление	2	29
Извършено от:
Трети държави	(0)	14
Международни организации	2	14
Публичноправни органи	0	0
Частноправни органи със задължение за обществена услуга	0	1
Общо	8	90

35.Събиране на средства по STABEX

В хода на 2016 г. 1 милиона евро бяха върнати към ЕФР от сметки, подписани и от двете страни, в страни от АКТБ. Тези приходи са включени в приходите от операции без размяна (събиране на средства по STABEX) в отчета за финансовия резултат за осмия ЕФР.

36.Приходи от съфинансиране

Получените вноски по съфинансирането изпълняват критериите за условни приходи от операции без размяна и като такива не следва да оказват въздействие върху отчета за финансовия резултат. Получените вноски продължават да се вписват като пасиви (вж. бележка 2.7.2.1), докато бъдат изпълнени условията, определени за дарените средства, т.е. докато допустимите разходи бъдат направени (вж. бележка 3.4). Тогава съответната сума се признава като приходи от операции без размяна от съфинансиране. Следователно ефектът върху икономическия резултат за годината е нулев.

36.1.ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2016	2015
Финансови приходи	(0)	2	2	(1)	3	8
Други приходи	2	17	40	3	62	42
Общо	2	19	43	2	66	50

Финансовите приходи до голяма степен се състоят от лихви по предварителното финансиране, които през 2016 г. са възлизали на 3 милиона евро 12 (2015 г.: 7 милиона евро).

Другите приходи изцяло се отнасят до реализираните и нереализираните валутни печалби.

РАЗХОДИ

36.2.ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПОМОЩ

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2016	2015
Програмирана помощ	1	(3)	1 007	746	1 751	1 971
Макроикономическа подкрепа	–	39	–	–	39	51
Секторна политика	(0)	18	–	–	18	(24)
Проекти в рамките на АКТБ	–	41	301	351	693	746
Лихвени субсидии	(3)	–	–	–	(3)	(6)
Спешна помощ	–	(0)	98	300	398	285
Други програми за помощ, свързани с предишни ЕФР	–	1	–	–	1	0
Институционална подкрепа	–	–	5	33	38	34
Компенсация постъпления от износ	(0)	0	–	–	0	(3)
Вноски в доверителни фондове	–	–	–	35	35	5
Общо	(2)	95	1 411	1 465	2 970	3 059

Оперативните разходи на ЕФР обхващат различни инструменти за помощ и са под различни форми в зависимост от това как средствата се изплащат и управляват.

36.3.РАЗХОДИ ЗА СЪФИНАНСИРАНЕ

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2016	2015
Съфинансиране	–	–	(15)	–	(15)	69

В тази позиция са включени разходите, направени по проекти за съфинансиране през 2016 г. Следва да се отбележи, че направените разходи включват прогнозните суми, свързани с разделянето на финансовите периоди (а оттам и корекции на прогнозните суми, свързани с миналата година). Тъй като корекциите на прогнозираните разходи за 2015 г. (50 милиона евро) надхвърлят разходите, направени през 2016 г. (35 милиона евро), разходите за съфинансиране са отрицателни за 2016 г. Съответните отрицателни приходи са били признати в отчета за финансовия резултат (вж. бележка 3.1.2).

36.4.ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПОМОЩ И РАЗХОДИ ЗА СЪФИНАНСИРАНЕ ПО ВИД УПРАВЛЕНИЕ

		милиони евро
	2016	2015
Пряко управление	1 173	1 106
Извършено от:
Комисията	140	99
Изпълнителните агенции на ЕС	10	2
Доверителни фондове	36	5
Делегациите на ЕС	987	1 000
Непряко управление	1 781	2 023
Извършено от:
ЕИБ и ЕИФ	5	31
Международни организации	821	990
Частноправни органи със задължение за обществена услуга	143	31
Публичноправни органи	57	70
Трети държави	756	900
Частноправни органи, изпълняващи публично-частно партньорство	(1)	1
Общо	2 954	3 128

36.5.ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2016	2015
Обезценка на вземания	0	0	(4)	–	(4)	1
Други финансови разходи	–	–	–	0	0	0
Общо	0	0	(4)	0	(4)	1

Позицията обезценка на вземания включва оценка на разходите по несъбираеми вземания, както и корекции на прогнозните суми, свързани с предходната година. Тъй като корекциите на сумите за 2015 г. (29 милиона евро) надхвърлят сумите, прогнозирани през 2016 г. (25 милиона евро), общите разходи, свързани с обезценката на вземанията, са отрицателни за 2016 г.

36.6.ДРУГИ РАЗХОДИ

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2016	2015
Административни разходи и разходи в областта на ИТ	–	(0)	4	126	129	113
Провизия за рискове и разходи	–	–	–	–	–	4
Реализирани загуби по търговски вземания	0	0	0	–	0	2
Загуби от курсови разлики	3	19	42	3	66	44
Общо	3	19	46	129	196	162

Тази позиция включва разходи за подкрепа, т.е. административните разходи, свързани с планирането и изпълнението на ЕФР. Това включва разходи за изготвяне, последващи мерки, мониторинг и оценка на проектите, както и разходи за компютърни мрежи, техническа помощ и т.н.

37.УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

37.1. УСЛОВНИ АКТИВИ

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Гаранции за изпълнение	(0)	4	5	0	9	13
Гаранции за удържане	–	4	3	–	7	6
Общо	(0)	7	8	0	16	20

Гаранциите за изпълнение се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕФР изпълняват задълженията по своите договори с ЕФР.

Гаранциите за удържане се отнасят само за договорите за строителство. По принцип 10 % от междинните плащания за бенефициерите се задържат, за да се гарантира, че изпълнителят ще изпълни своите задължения. Тези задържани суми се записват като платими суми. Ако възлагащият орган даде своето одобрение, изпълнителят може вместо това да внесе гаранция за удържане, която замества сумата, удържана от междинното плащане. Тези получени гаранции се посочват като условни активи.

В случай на договори, които се управляват под непряк режим, гаранциите принадлежат на възлагащ орган, различен от ЕФР, и не се записват от ЕФР.

37.2.ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

38.Неизпълнени задължения, които още не са отчетени като разход

Посочената по-долу сума са бюджетните RAL (Reste à Liquider — неизпълнени поети задължения) минус свързаните с тях суми, включени като разходи в отчета за финансовия резултат. Бюджетните RAL са сума, която представлява неприключените поети задължения, за които плащанията и/или отмените все още не са извършени. Това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми.

						милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Неизпълнени задължения, които още не са отчетени като разход	2	202	2 406	4 136	6 746	5 821
Общо	2	202	2 406	4 136	6 746	5 821

Към 31 декември 2016 г. бюджетните RAL възлизаха на 7 665 милиона евро (2015 г.: 6 809 милиона евро).

39.Център за развитие на предприятията

Съветът на министрите АКТБ—ЕС постигна съгласие през юни 2014 г. „да се пристъпи към закриване по установения ред на ЦРП“, като в същото време „се гарантира, че проектите за подкрепа на частния сектор, които се изпълняват от ЦРП в страните и регионите от АКТБ, са изцяло завършени“. За тази цел Съветът на министрите АКТБ—ЕС делегира правомощия на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС да се заеме с този въпрос с оглед на приемането на необходимите решения.

С Решение № 4/2014 от 23.10.2014 г. Комитетът на посланиците АКТБ—ЕС разреши на Изпълнителния съвет на ЦРП да предприеме незабавно всички подходящи мерки, за да подготви закриването на ЦРП. Както е посочено в член 2 от това решение, на Изпълнителния съвет беше възложено да сключи договор с попечител, който да изготви и приложи план за закриване.

В края на юни 2015 г. попечителят представи на Изпълнителния съвет на ЦРП окончателен стратегически план с бюджет и работен план, който отразяваше резултатите от социалния диалог. Бюджетът на окончателния стратегически план, одобрен от Изпълнителния съвет на ЦРП, послужи за основа на предложение на Комисията за решение за финансиране, което беше прието от ЕК през 2015 г. за общо сума от 18,2 милиона евро. След приемането на това решение за финансиране през декември 2015 г. беше сключено споразумение за отпускане на безвъзмездни средства между ЦРП и Европейската комисия, което осигурява необходимото финансиране за реализацията на активите на ЦРП и уреждането на задълженията му. Това споразумение за отпускане на безвъзмездни средства започна на 1 януари 2016 г. и ще продължи до 31 декември 2017 г. Стойността на договора е покрита от неизпълнени задължения, които още не са отчетени като разход.

40.УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК

Следните оповестени данни по отношение на управлението на финансовия риск на ЕФР се отнасят за касовите операции, извършвани от Комисията от името на ЕФР с цел прилагане на неговите ресурси.

40.1.ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА И ДЕЙНОСТИ ПО ХЕДЖИРАНЕ

Правилата и принципите на управление на касовите операции са посочени във Финансовия регламент за 11-ия ЕФР и във Вътрешното споразумение.

В резултат на посоченото по-горе регламентиране се прилагат следните основни принципи:

-Вноските на ЕФР се плащат от държавите членки по специални сметки, открити в емисионната банка на всяка държава членка или в определена от нея финансова институция. Сумите на вноските остават в тези специални сметки до момента, когато плащанията от ЕФР трябва да бъдат направени.

-Вноските в ЕФР се правят от държавите членки в евро, докато плащанията на ЕФР са в евро и в други валути, включително по-слабо познати валути.

-Не може по банковите сметки, открити от Комисията от името на ЕФР, да се теглят суми, надвишаващи наличните.

В допълнение към специалните сметки Комисията открива други банкови сметки на името на ЕФР във финансови институции (централни банки и търговски банки) с цел извършване на плащания и получаване на постъпления, различни от вноските на държавите членки към бюджета.

Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.

Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касата и платежните операции с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различните области на действие, а съблюдаването на насоките и процедурите се проверява редовно.

40.2.ВАЛУТЕН РИСК

Експозиция на ЕФР на валутен риск в края на годината — нетна позиция

														милиони евро
	31.12.2016 г.							31.12.2015 г.
	USD	GBP	DKK	SEK	EUR	Други	Общо	USD	GBP	DKK	SEK	EUR	Други	Общо
Финансови активи
Вземания и средства, подлежащи на събиране	0	–	–	–	129	3	132	–	–	–	–	171	1	171
Пари и парични еквиваленти	2	0	–	–	678	–	680	4	0	–	–	500	–	504
Общо	2	0	–	–	807	3	812	4	0	–	–	671	1	675
Финансови пасиви
Нетекущи финансови пасиви	–	–	–	–	(6)	–	(6)	0	–	–	–	(10)	–	(10)
Задължения	0	–	–	–	(495)	(54)	(549)	0	–	–	–	(473)	(47)	(520)
Общо	0	–	–	–	(501)	(54)	(555)	0	–	–	–	(483)	(47)	(530)
Общо	2	0	–	–	306	(51)	257	4	0	–	–	188	(46)	145

Всички вноски са в евро, а други валути се купуват само ако са необходими за извършване на плащания. В резултат касовите операции на ЕФР не са изложени на валутен риск.

40.3.ЛИХВЕН РИСК

ЕФР не използва заеми и в резултат на това не е изложен на лихвен риск.

Лихви се трупат от наличностите по различните му банкови сметки. Затова Комисията от името на ЕФР е въвела мерки за гарантиране на това, че начисляваната лихва редовно се адаптира към пазарните лихвени проценти, както и техните възможни колебания.

Вноските в бюджета на ЕФР се кредитират от всяка държава членка по специална сметка, открита във финансовата институция, създадени от нея. Тъй като лихвите, които се прилагат по отношение на тези сметки, могат понастоящем да са отрицателни, са въведени процедури за управление на средствата с цел свеждане до минимум на наличностите по тези сметки. Освен това в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/888 на Съвета всяка отрицателна лихва по тези сметки се поема от съответната държава членка.

Върху овърнайт наличностите по сметки в търговски банки се начисляват лихви всеки ден. Лихвите върху наличностите по тези сметки се основават на плаващи пазарни лихви, към които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). За повечето сметки изчисляването на лихвата е свързано с пазарен референтен процент и се коригира така, че да отразява всички колебания на този лихвен процент. В резултат ЕФР не поема никакъв риск, че по неговите наличности ще бъде начислена по-ниска лихва от пазарната.

40.4.КРЕДИТЕН РИСК (РИСК КЪМ КОНТРАГЕНТА)

Финансови активи, които не са нито просрочени, нито обезценени:

					милиони евро
	Общо	Непросрочени и необезценени	Просрочени, но необезценени
			< 1 година	1—5 години	> 5 години
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	132	93	36	4	–
Общо към 31.12.2016 г.	132	93	36	4	–
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	171	50	120	1	–
Общо към 31.12.2015 г.	171	50	120	1	–

Финансови активи по категория на риска:

					милиони евро
	31.12.2016 г.			31.12.2015 г.
	Вземания	Парични средства	Общо	Вземания		Парични средства	Общо
Контрагенти с външен кредитен рейтинг
Нискорисков и висок рейтинг	34	284	318	6		167	173
Горен среден рейтинг	3	371	374	34		16	50
Долен среден рейтинг	2	16	18	36		312	348
Неинвестиционен рейтинг	1	9	10	14		9	23
Общо	40	680	720	90		503	593
Контрагенти без външен кредитен рейтинг							–
Група 1 (длъжници без неизпълнени задължения в миналото)	92	0	92	81		1	82
Група 2 (длъжници с неизпълнени задължения в миналото)	–	–	–	–		–	–
Общо	92	0	92	81		1	82
Общо	132	680	812	171		504	675

Средствата в категориите „неинвестиционен рейтинг“ и „долен среден рейтинг“ са свързани основно с вноските на държавите членки за ЕФР, платени по специалните сметки, открити от държавите членки в съответствие с член 22, параграф 3 от ФР за ЕФР. Съгласно този регламент сумата на тези вноски трябва да остане в тези специални сметки до момента, когато трябва да бъдат направени плащанията.

В съответствие с ФР за ЕФР по-голямата част от касовите ресурси на ЕФР се държат в „специалните сметки“, открити от държавите членки за плащане на техните вноски. Повечето от тези сметки са към министерствата на финансите на държавите членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-нисък риск към контрагента за ЕФР (рискът се поема от държавите членки).

За частта от касовите ресурси на ЕФР, които са в търговски банки, с цел извършване на плащания, попълването на тези сметки се прави на принципа „точно навреме“ и автоматично се управлява от системата на Комисията за управление на паричните наличности. По всяка сметка се запазват минимални наличности, пропорционални на средната сума на ежедневните плащания, направени от тази сметка. Вследствие на това сумите, оставащи за едно денонощие по тези сметки, постоянно се запазват на ниско равнище, което ограничава риска за ЕФР.

Освен това за подбора на търговските банки се прилагат специални насоки с цел допълнително минимизиране на риска към контрагента на ЕФР.

Всички търговски банки се подбират чрез покана за участие в търг. Минималният краткосрочен кредитен рейтинг за допускане до тръжната процедура е Moody's P-1 или негов еквивалент (S&P A-1 или Fitch F1). При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да се изисква по-ниско равнище.

40.5.ЛИКВИДЕН РИСК

Анализ на срока на финансовите пасиви по оставащия срок по договора

				милиони евро
	< 1 година	1—5 години	> 5 години	Общо
Финансови пасиви	549	6	–	555
Общо към 31.12.2016 г.	549	6	–	555
Финансови пасиви	520	10	–	530
Общо към 31.12.2015 г.	520	10	–	530

Бюджетните принципи, които се прилагат за ЕФР, гарантират, че общите парични ресурси за бюджетния период са винаги достатъчни за извършване на всички свързани плащания. Действително всички вноски от държавите членки са равни на общата сума на бюджетните кредити за плащания за съответния бюджетен период.

Вноските от държавите членки за ЕФР обаче се изплащат на три транша за година, докато плащанията подлежат на известна сезонност.

С цел касовите ресурси да бъдат винаги достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат направени в даден месец, редовно се обменя информация за касовата наличност между касата на Комисията и съответните разплащателни отдели, за да се гарантира, че плащанията, извършени във всеки период, не надвишават наличните касови ресурси.

В допълнение към горното, в контекста на ежедневните касови операции на ЕФР автоматичните инструменти за управление ежедневно гарантират наличието на достатъчна ликвидност по всяка банкова сметка на ЕФР.

41.ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА

Свързаните лица на ЕФР са доверителният фонд на ЕС „Беку“ и Доверителният фонд на ЕС за Африка. Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕФР и поради това не са необходими специални изисквания за оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС.

ЕФР няма отделно управление, тъй като се управлява от Комисията. Финансовите права на служителите на ключова ръководна длъжност в ЕС, в това число Комисията, са посочени в консолидираните годишни отчети на Европейския съюз в раздел 7.2 „Финансови права на служителите на ключова ръководна длъжност“.

42.СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Към датата на предаване на настоящите отчети счетоводителят на ЕФР не е забелязал, нито му е било докладвано за някакви съществени въпроси, които биха наложили отделно оповестяване в тази част. Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха подготвени, като бяха използвани най-актуалните налични данни, и това е отразено в представената по-горе информация.

43.РАВНЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ

Икономическият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване. Бюджетният резултат обаче е основан на правилата за касова отчетност. Тъй като икономическият и бюджетният резултат обхващат едни и същи оперативни трансакции, гарантирането на тяхната равняемост представлява полезна проверка. Таблицата по-долу показва това равнение, като подчертава ключовите равняващи се суми, разделени на приходни и разходни позиции.

		милиони евро
	2016	2015
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	(3 073)	(3 152)

Приходи
Вземания, които не засягат бюджетния резултат	(2)	(1)
Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани	(7)	(11)
Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година	16	19
Нетен ефект на предварителното финансиране	43	28
Начислени приходи (нетни)	8	29
Разходи
Разходи за текущата година, още неизплатени	63	61
Разходи от предходни години, платени през текущата година	(129)	(221)
Анулиране на плащания	22	12
Нетен ефект на предварителното финансиране	(459)	(53)
Начислени разходи (нетни)	168	200

БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	(3 350)	(3 088)

43.1.РАВНЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИ — ПРИХОДИ

Бюджетните приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години.

Вземанията, които не засягат бюджетния резултат, се записват в икономическия резултат, но от бюджетна перспектива не могат да се смятат за приходи, тъй като получената сума се прехвърля към резервите и не може да бъде отново поета като задължение без решение на Съвета.

Вземанията, установени през текущата година, но все още несъбрани, трябва да бъдат приспаднати от икономическия резултат за целите на равнението, тъй като не са част от бюджетните приходи. Напротив, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към икономическия резултат за целите на равнението.

Нетният ефект на предварителното финансиране е приключването на събраните суми по предварителното финансиране. Това е парично постъпление, което няма отражение върху икономическия резултат.

Нетните начислени приходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените приходи за текущата година минус корекцията на начислените приходи от предходната година.

43.2.РАВНЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИ — РАЗХОДИ

Разходите за текущата година, още неизплатени, трябва да се добавят за целите на равнението, тъй като те са включени в икономическия резултат, но не са част от бюджетните разходи. Обратно, разходите от предходни години, платени през текущата година, трябва да бъдат приспаднати от икономическия резултат за целите на равнението, тъй като те са част от бюджетните разходи за текущата година, но или нямат отражение върху икономическия резултат, или намаляват разходите в случай на корекции.

Паричните постъпления от анулирани плащания не засягат икономическия резултат, но те засягат бюджетния резултат.

Нетният ефект на предварителното финансиране е комбинация от новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година (признати като бюджетни разходи за годината), и изчистването на предварителното финансиране, платено през текущата година или предходни години, чрез приемането на допустимите разходи. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.

Нетните начислени разходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но за които все още не е съобщено на ЕФР. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените разходи за текущата година минус корекцията на начислените разходи от предходната година.

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС, КОНСОЛИДИРАНИ В ЕФР

Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в хиляди евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

ОКОНЧАТЕЛНИ ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯТ ФОНД НА ЕС „БЕКУ“

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД „БЕКУ“ НА ЕС

Обща информация относно доверителните фондове на Съюза

Доверителен фонд е правен субект с отделна финансова структура, която обединява средствата на няколко донори с цел съвместно финансиране на дадено действие въз основа на съвместно договорени цели и начини на докладване.

В съответствие с член 187, параграф 1 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза (ФР на ЕС) и член 42 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия ЕФР (ФР на ЕФР), Комисията е оправомощена да създава доверителни фондове на Съюза за външни дейности. Доверителните фондове на ЕС се създават по силата на споразумение, сключено с други донори, за да се реагира при спешни ситуации, да се предприемат дейности след спешни ситуации или тематични дейности. Създаването на доверителен фонд на ЕС трябва да бъде обосновано със създаване на добавена стойност за ЕС (неговите цели могат да бъдат постигнати по-успешно на равнище ЕС, отколкото на национално равнище) и с допълняемост (доверителният фонд не трябва да дублира вече съществуващи или подобни инструменти).

Доверителните фондове на ЕС се създават за ограничен период от време, като продължителността на този период и целите на фонда се определят в учредителния акт на съответния фонд. В съответствие с член 187 от ФР на ЕС съществуват специфични правила за управление на доверителните фондове на ЕС, а вноските се внасят извън бюджета на ЕС. Всеки доверителен фонд на ЕС има управителен съвет („съвет на доверителния фонд“), председателстван от Комисията и в който са представени донорите и държавите членки, които не правят вноски, в качеството си на наблюдатели.

Оперативният съвет, който се състои от представителя на ЕС (председател), учредителите (заместник-председатели) и представителите на други донори, които са внесли най-малко 3 милиона евро (членове), взема решения относно използването на средствата от доверителния фонд на ЕС и оценява ефективността на дейностите, финансирани от фонда. На административно равнище оперативният съвет, наред с другото, е отговорен за одобряването на годишния доклад, одитираните годишни отчети, за оценяване на ефективността на системите за вътрешен контрол, проследяване на становищата от вътрешните и външните одитори и др.

Доверителните фондове на ЕС се управляват от Комисията под отговорността на оправомощения разпоредител с бюджетни кредити, който дава увереност относно използването на средствата на Комисията и на трети донори. Управителят на доверителния фонд на ЕС е вторично оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити. Както при Европейския фонд за развитие, главният счетоводител на даден доверителен фонд на ЕС е счетоводителят на Комисията, който отговаря за съставянето на счетоводните процедури и сметкоплана, които са общи за всички доверителни фондове на ЕС.

Доверителен фонд „Беку“

Първият многостранен донорски доверителен фонд на ЕС, наречен „Беку“, което означава „надежда“ на езика санго, беше създаден на 15 юли 2014 г. от Европейската комисия (представлявана от ГД DEVCO, ГД ECHO и ЕСВД ) и три от държави членки (Германия, Франция и Нидерландия ), с цел да се насърчи стабилизирането и възстановяването на Централноафриканската република. Той е създаден за максимален срок от 60 месеца. Доверителният фонд се управлява от Брюксел.

Годишни отчети на доверителният фонд „Беку“

В съответствие с член 8 от Споразумението за създаване на Доверителен фонд на Европейския съюз за Централноафриканската република — доверителен фонд на ЕС „Беку“, и с член 11.2.1. от Учредителното споразумение, годишните отчети се състоят от две части: 1) годишния финансов отчет, изготвен от управителя на доверителния фонд на ЕС, и 2) годишните финансови отчети, изготвени от счетоводителя на Комисията, който, по силата на същите членове, е счетоводител и на доверителния фонд.

В съответствие с член 8 от Учредителния договор финансовите отчети се изготвят по счетоводните правила, приети от счетоводителя на Комисията (счетоводни правила на ЕС, ЕСП), които се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС).

Годишните отчети подлежат на независим външен одит, като окончателните годишни отчети се представят от управителя на доверителния фонд на ЕС и от счетоводителя на оперативния съвет за одобрение (член 8.3.4, буква в).

Основни моменти през годината

В края на 2016 г. седем донори са допринесли за доверителния фонд „Беку“: Европейският фонд за развитие (ЕФР), бюджетът на ЕС, 4 държави членки (ДЧ) и 1 трета държава.

Доверителният фонд ще финансира дейности, които допринасят за подпомагане на Централноафриканската република за възстановяването ѝ от криза, както и във всички аспекти на възстановяването, с акцент върху мерки, насочени към:

·Възстановяване на основните обществени услуги (напр. електричество, транспорт, достъп до правосъдие и достъп до вода) и основни социални услуги (здравеопазване и образование) и стабилизиране на положението с храните и изхранването;

·Съживяване на икономическата активност;

·Стабилизиране на страната и възстановяване на социалната структура, по-специално чрез помирение, мирно съжителство между общностите на ЦАР и зачитане на правата на човека;

·Възстановяване на законността, изграждане на капацитет и възстановяване на работата на националните и местните административни структури.

Той ще финансира също дейности, които допринасят за смекчаване на въздействието на кризата върху страните, които имат обща граница с ЦАР и/или които приемат бежанци и лица, бягащи от насилието в ЦАР.

В края на 2016 г. общият принос, обещан за доверителния фонд на ЕС, възлиза на около 173 милиона евро: 68 милиона евро от ЕФР, 50 милиона евро от бюджета на ЕС, а ДЧ и другите донори са обявили, че се ангажират с 55 милиона евро.

Общо 11 програми бяха приети за възстановяването на страната. До края на 2016 г. беше ангажирана сума от 91,3 милиона евро в областта на здравеопазването, продоволствената и хранителната сигурност, инфраструктурата, интеграцията на жените в обществото, както и помощ за централноафриканските бежанци в съседните държави.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС „БЕКУ“

		хиляди евро
	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	3 604	3 446
	3 604	3 446
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	12 458	6 047
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	1 455	1 364
Пари и парични еквиваленти	43 036	52 461
	56 949	59 873
ОБЩО АКТИВИ	60 554	63 319

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Финансови пасиви	(59 339)	(63 125)
	(59 339)	(63 125)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди	(1 215)	(193)
	(1 215)	(193)
ОБЩО ПАСИВИ	(60 554)	(63 319)

НЕТНИ АКТИВИ	-	–

ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ
Натрупан излишък	–	–
Икономически резултат за годината	–	–
НЕТНИ АКТИВИ	–	–

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС „БЕКУ“

		хиляди евро
	2016	2015
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна
Приходи от дарения	17 232	9 354
	17 232	9 354
Приходи от операции с размяна
Финансови приходи	48	101
	48	101
Общо приходи	17 280	9 455
РАЗХОДИ
Оперативни разходи	(16 432)	(8 824)
Други разходи	(848)	(631)
Общо разходи	(17 280)	(9 455)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	–	–

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС „БЕКУ“

		хиляди евро
	2016	2015
Икономически резултат за годината	–	–
Оперативни дейности
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране	(6 569)	(9 493)
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна	(91)	(1 364)
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви	(3 786)	18 125
Увеличение/(намаление) на начислените разходи и приходите за бъдещи периоди	1 021	193

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ	(9 425)	7 461

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти	(9 425)	7 461
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	52 461	45 000
Пари и парични еквиваленти в края на годината	43 036	52 461

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС „БЕКУ“

			хиляди евро
	Натрупан излишък/ (дефицит)	Икономически резултат за годината	Нетни активи
САЛДО КЪМ 31.12.2015 г.	–	–	–
Икономически резултат за годината	–	–	–
САЛДО КЪМ 31.12.2016 г.	–	–	–

ОКОНЧАТЕЛНИ ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА

Обща информация относно доверителните фондове на Съюза

Доверителните фондове на ЕС дават редица предимства: те са ръководени от ЕС инструменти, които предоставят по-добра координация с държавите — членки на ЕС; по-добър контрол на операциите от страна на Съюза и другите донори, както и по-голяма видимост на ЕС. Доверителните фондове на ЕС разполагат с бързи процеси на вземане на решения и с капацитет да обединяват по-големи суми от различни източници, което ги прави гъвкави, проактивни и приспособими инструменти.

Работният план на фонда се одобрява от оперативния съвет, който се състои от представителя на ЕС (председател), учредителите (заместник-председатели) и представителите на други донори, които са внесли най-малко 3 милиона евро (членове), който също така оценява ефективността на дейностите, финансирани от фонда. На административно равнище оперативният съвет, наред с другото, е отговорен за одобряването на годишния доклад, одитираните годишни отчети, за оценяване на ефективността на системите за вътрешен контрол, проследяване на становищата от вътрешните и външните одитори и др.

Доверителен фонд на ЕС за Африка

Извънредният доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка („Доверителният фонд на ЕС за Африка“) беше стартиран на 12 ноември 2015 г. по време на срещата на върха във Валета по въпросите на миграцията . Основните цели на този доверителен фонд са да подкрепя всички аспекти на стабилността и да допринася за по-доброто управление на миграцията, както и да преодолява първопричините за дестабилизацията, насилственото разселване и незаконната миграция, по-специално чрез насърчаване на устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието и чрез предотвратяване на нарушенията на правата на човека.

Доверителният фонд работи в три основни географски области, а именно регионът на Сахел и зоната около езерото Чад , Африканския рог и Северна Африка , но съседните на допустимите държави също могат да се възползват, в зависимост от конкретния случай, от проекта на доверителния фонд. Доверителният фонд е създаден за ограничен срок — до 31 декември 2020 г., за да се предостави краткосрочна и средносрочна реакция на предизвикателствата, пред които са изправени регионите. Доверителният фонд се управлява от Брюксел.

Годишни отчети на Доверителния фонд на ЕС за Африка

В съответствие с член 7 от Споразумението за създаване на Извънреден доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка и вътрешните му правила („Учредително споразумение“) годишните отчети се състоят от две части: 1) годишния финансов отчет, изготвен от управителя на доверителния фонд на ЕС, и 2) годишните финансови отчети, изготвени от счетоводителя на Комисията, който, по силата на същите членове, е счетоводител и на доверителния фонд.

2016 г. е първата година, през която се изготвят финансови отчети на Доверителния фонд на ЕС за Африка. Това е в съответствие с член 8.3.2, според който задължението на счетоводителя да изготви финансови отчети се прилага само по отношение на първата финансова година, ако доверителният фонд е съществувала в продължение на повече от шест месеца. Операциите през 2015 г. са отразени в сравнителни цифри.

Основни моменти през годината

В края на 2016 г. общите обещани ресурси възлизат на 2 555 милиона евро. Общите външни вноски възлизат на 152 милиона евро, а вноските от бюджетите на ЕС и на ЕФР възлизат на 2 403 милиона евро.

Само за една година са били одобрени общо 106 проекта на стойност 1,589 милиона евро за региона на Сахел/езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка. Проектите могат да бъдат разделени по географски признак, както следва: 65 програми в региона на Сахел/езерото Чад за обща сума от 918,5 милиона евро; 35 програми в региона на Африканския рог за обща сума от 606 милиона евро и 6 програми в региона на Северна Африка за обща сума от 64,5 милиона евро. Проектите обхващат следните приоритетни области: ползи от миграцията за развитието (942 милиона евро); законна миграция и мобилност (68 милиона евро); закрила и убежище (233 милиона евро); предотвратяване и борба с незаконната миграция; контрабанда на мигранти и трафик на хора (170 милиона евро); връщане, обратното приемане и реинтеграцията (163 милиона евро) и други (13 милиона евро). От одобрената сума 1 488 милиона евро са били поети като задължение, а за 600 милиона евро са били сключени договори с партньорите по изпълнението.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА

		хиляди евро
	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	44 854	–
	44 854	–
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	70 731	–
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	9 476	–
Пари и парични еквиваленти	14 879	32 642
	95 086	32 642
ОБЩО АКТИВИ	139 941	32 642

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Финансови пасиви	(138 502)	(32 642)
	(138 502)	(32 642)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	(702)	–
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди	(736)	–
	(1 439)	–
ОБЩО ПАСИВИ	(139 941)	(32 642)

НЕТНИ АКТИВИ	–	–

ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ
Натрупан излишък	–	–
Икономически резултат за годината	–	–
НЕТНИ АКТИВИ	–	–

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА

		хиляди евро
	2016	2015
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна
Приходи от дарения	52 246	–
	52 246	–
Приходи от операции с размяна
Финансови приходи	54	–
Други приходи от размяна	43	–
	97	–
Общо приходи	52 343	–
РАЗХОДИ
Оперативни разходи	(49 042)	–
Други разходи	(3 301)	–
Общо разходи	(52 343)	–
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	–	–

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА

		хиляди евро
	2016	2015
Икономически резултат за годината	–	–
Оперативни дейности
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране	(115 585)	–
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна	(9 476)	–
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви	105 860	32 642
Увеличение/(намаление) на задълженията	702	–
Увеличение/(намаление) на начислените разходи и приходите за бъдещи периоди	736	–

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ	(17 763)	32 642

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти	(17 763)	32 642
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	32 642	–
Пари и парични еквиваленти в края на годината	14 879	32 642

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА

			хиляди евро
	Натрупан излишък/ (дефицит)	Икономически резултат за годината	Нетни активи
САЛДО КЪМ 31.12.2015 г.	–	–	–
Икономически резултат за годината	–	–	–
САЛДО КЪМ 31.12.2016 г.	–	–	–

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС

КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

		милиони евро
	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	457	520
Вноски за доверителния фонд	–	–
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	–	–
	457	520
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	1 455	1 151
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	143	172
Пари и парични еквиваленти	738	589
	2 336	1 912
ОБЩО АКТИВИ	2 794	2 432

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Провизии	(4)	(4)
Финансови пасиви	(106)	(72)
	(110)	(76)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	(549)	(520)
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди	(778)	(855)
	(1 327)	(1 376)
ОБЩО ПАСИВИ	(1 437)	(1 451)

НЕТНИ АКТИВИ	1 357	980

ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ
Поискан капитал на фонда — активни ЕФР	42 323	38 873
Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР	2 252	2 252
Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР	–	–
Икономически резултат, пренесен от предходни години	(40 146)	(36 994)
Икономически резултат за годината	(3 073)	(3 152)
НЕТНИ АКТИВИ	1 357	980

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

		милиони евро
	2016	2015
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна
Събиране на разходи	8	90
Приходи от дарения за доверителните фондове	35	4
	43	94
Приходи от операции с размяна
Финансови приходи	4	8
Други приходи	62	42
	66	50
Общо приходи	108	144
РАЗХОДИ
Инструменти за помощ	(2 935)	(3 059)
Разходи за съфинансиране	15	(69)
Финансови разходи	4	(1)
Разходи, направени от доверителните фондове	(65)	(4)
Други разходи	(200)	(163)
Общо разходи	(3 181)	(3 296)

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	(3 073)	(3 152)

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

		милиони евро
	2016	2015
Икономически резултат за годината	(3 073)	(3 152)
Оперативни дейности
Увеличение на капитала — вноски	3 450	3 200
(Увеличение)/намаление на вноските в доверителните фондове	(0)	39
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране	(242)	204
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна	29	(43)
Увеличение/(намаление) на провизиите	–	4
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви	34	(7)
Увеличение/(намаление) на задълженията	29	(179)
Увеличение/(намаление) на начислените разходи и приходите за бъдещи периоди	(78)	132

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ	149	198

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти	149	198
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	589	391
Пари и парични еквиваленти в края на годината	738	589

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

						милиони евро
	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)
САЛДО КЪМ 31.12.2014 г.	45 691	10 018	35 673	(36 994)	2 252	932
Увеличение на капитала — вноски		(4 795)	4 795	–	–	4 795
Намаление на капитала — средствата, за които са поети задължения съгласно Преходния инструмент	(1 595)		(1 595)			(1 595)
Признаване на капитал на 11-ия ЕФР	29 367	29 367	–			–
Икономически резултат за годината	–	–	–	(3 152)	–	(3 152)
САЛДО КЪМ 31.12.2015 г.	73 464	34 590	38 874	(40 146)	2 252	980
Увеличение на капитала — вноски		(3 450)	3 450			3 450
Икономически резултат за годината			–	(3 073)		(3 073)
САЛДО КЪМ 31.12.2016 г.	73 464	31 140	42 323	(43 219)	2 252	1 357

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ — 2016 г.

УВОДНА БЕЛЕЖКА

Предишни ЕФР

·Тъй като шестият ЕФР бе закрит през 2006 г., а седмият ЕФР бе закрит през 2008 г., годишните отчети вече не съдържат таблици за усвояването за тези ЕФР. Усвояването на прехвърлените салда обаче се съдържа в деветия ЕФР.

·Както и през предишните години, за да се гарантира прозрачност при представянето на отчетите за 2016 г., в таблиците са показани поотделно за осмия ЕФР частта, която се използва въз основа на програмирането, предвидено в конвенциите от Ломе, и частта, която се използва въз основа на програмирането, предвидено в Споразумението от Котону.

·В съответствие с член 1, параграф 2, буква б) от Вътрешното споразумение, приложимо за деветия ЕФР, салдата и отменените задължения от предишни ЕФР са прехвърлени към деветия ЕФР и през периода на деветия ЕФР са поети като задължение като средства на деветия ЕФР.

10-и ЕФР

Споразумението за партньорство ЕО-АКТБ, подписано на 23 юни 2000 г. в Котону от държавите — членки на Европейската общност, и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), влезе в сила на 1 април 2003 г. Споразумението от Котону бе изменено два пъти, първо със споразумението, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г., второ — със споразумението, подписано в Уагадугу на 22 юни 2010 г.

Решението за асоцииране на отвъдморските страни и територии (ОСТ) към Европейската общност (2001/822/ЕО), прието на 27 ноември 2001 г. от Съвета на Европейския съюз, влезе в сила на 2 декември 2001 г. Това решение бе изменено на 19 март 2007 г. (Решение 2007/249/ЕО).

Вътрешното споразумение за финансирането и управлението на помощите, предоставени от Общността съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2008—2013 г. в съответствие ревизираното Споразумение от Котону, прието от представителите на правителствата на държавите — членки на Европейската общност, на 17 юли 2006 г., влезе в сила на 1 юли 2008 г.

Съгласно Споразумението от Котону вторият период (2008—2013 г.) от помощта на Общността за страните от АКТБ и ОСТ се финансира от 10-ия ЕФР със сумата от 22 682 милиона евро, от които:

·21 966 милиона евро са предоставени за страните от АКТБ в съответствие с многогодишната финансова рамка в приложение Iб към ревизираното Споразумение от Котону, от които 20 466 милиона евро се управляват от Европейската комисия,

·286 милиона евро са предоставени за страните от ОСТ в съответствие с приложение IIАа към ревизираното Решение на Съвета за асоцииране на страните от ОСТ към Европейската общност, от които 256 милиона евро се управляват от Европейската комисия,

·430 милиона евро са за Комисията за финансиране на разходи, възникнали от програмирането и изпълнението на ресурсите на 10-ия ЕФР, в съответствие с член 6 от Вътрешното споразумение.

Съгласно „клаузата за изтичане на срока на действие“ (Sunset clause) на 10-ия ЕФР (член 1, параграфи 4 и 5 от Вътрешното споразумение за 10-и ЕФР) никакви финансови средства не могат да бъдат поети като задължение след 31 декември 2013 г. Средствата, за които не са поети задължения, бяха прехвърлени към резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР.

11-и ЕФР

Вътрешното споразумение за финансирането и управлението на помощите, предоставени от Общността съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. в съответствие ревизираното Споразумение от Котону, прието от представителите на правителствата на държавите — членки на Европейската общност, през август 2013 г., влезе в сила през март 2015 г.

Съгласно Споразумението от Котону третият период (2014—2020 г.) от помощта на Общността за страните от АКТБ и ОСТ се финансира от 11-ия ЕФР със сумата от 30 506 милиона евро, от които:

·29 089 милиона евро са предоставени за страните от АКТБ в съответствие с член 1, параграф 2, буква а) и член 2, буква г) от Вътрешното споразумение, от които 27 955 милиона евро се управляват от Европейската комисия,

·364,5 милиона евро са предоставени за страните от ОСТ в съответствие с член 1, параграф 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Вътрешното споразумение, от които 359,5 милиона евро се управляват от Европейската комисия,

·1 052,5 милиона евро са за Комисията за финансиране на разходи, възникнали от програмирането и изпълнението на ресурсите на 11-ия ЕФР, в съответствие с член 1, параграф 2, буква а) от Вътрешното споразумение.

- Остатъчни средства по резервите за изпълнение, които не могат да бъдат мобилизирани, към 31.12.2016 г.

Отменените суми от проекти по Деветия и предишни ЕФР са прехвърлени към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР, с изключение на средствата по Stabex.

Отменените средства от проекти по 10-ия ЕФР са прехвърлени към резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР.

През 2016 г. всички отменени средства от предишни ЕФР бяха прехвърлени към съответните резерви.

В съответствие с член 1, параграф 4 от Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР и с решението на Съвета от 2 август 2016 г. (2016/1337), сума отменени средства от 10-ия ЕФР беше прехвърлена с цел допълване на Механизма за подкрепа на мира в Африка за периода 2016—2018 г. в размер не повече от 491 милиона евро и до 16 милиона евро за подкрепа на разходите.

милиони евро

Обща налична сума по резервите за изпълнение, които не могат да бъдат мобилизирани, към 31.12.2015 г.	151
Обща предоставена сума по резервите за изпълнение, които не могат да бъдат мобилизирани, през 2016 г.	534
Минус сумата, прехвърлена за допълване на Механизма за подкрепа на мира в Африка, към 31.12.2016 г.	(386)
Салдо на резерва, който не може да бъде мобилизиран (от отменени средства по осмия, деветия и 10-ия ЕФР), към 31.12.2016 г.	299

- Резерв на Stabex по 11-ия ЕФР

След закриването на сметките на Stabex неизползваните/отменените средства бяха прехвърлени към резерва на пакет А за Stabex на 11-ия ЕФР (Вътрешно споразумение за 10-ия ЕФР, член 1, параграф 4), а след това към националните индикативни програми на съответните държави.

- Съфинансиране за ЕФР

При 10-ия и 11-ия ЕФР бяха подписани споразумения за трансфер за съфинансиране от държавите членки и бяха открити бюджетни кредити за поети задължения на обща стойност 209 милиона евро, докато бюджетни кредити за плащания бяха открити за получените суми от 190 милиона евро.

Ситуацията с бюджетните кредити за съфинансиране към 31.12.2016 г. е изложена в таблицата по-долу:

милиони евро

	Бюджетни кредити за поети задължения	Бюджетни кредити за плащания
Съфинансиране — пакет А	190,0	171,3
Съфинансиране — между държавите от АКТБ	13,4	13,4
Съфинансиране — административни разходи	5,5	5,4
	209,4	190,1

Следните таблици относно сумите, които са решени, договорени и платени, съдържат нетни данни.
Таблиците, представящи ситуацията по инструменти, са в приложенията.

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО — ФОНДОВЕ, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА			CA/501/17
			9 март 2017 г.
			Документ 17/098


СЪВЕТ НА ДИРЕКТОРИТЕ
Инвестиционен механизъм
финансови отчети
към 31 декември 2016 г.

	-Отчет за финансовото състояние -Отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход -Отчет за промените в ресурсите на вносителите -Отчет за паричните потоци -Бележки към финансовите отчети -Независим одиторски доклад



ОРГ.: E		ПОВЕРИТЕЛНО

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ

	Забележки	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.

АКТИВИ
Пари и парични еквиваленти	5	360 817	448 995
Вземания от вносителите	9/16	86 395	-
Финансови активи, държани до падеж	10	169 398	228 521
Дериватни финансови инструменти	6	6 920	311
Заеми и вземания	7	1 729 380	1 460 057
Финансови активи на разположение за продажба	8	516 884	419 353
Други активи	11	345	27

Общо активи		2 870 139	2 557 264


ПАСИВИ И РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ

ПАСИВИ
Дериватни финансови инструменти	6	25 189	8 219
Приходи за бъдещи периоди	12	26 283	29 325
Провизии за издадени гаранции	13	625	-
Дължими суми на трети страни	14	116 114	101 202
Други пасиви	15	2 546	2 364

Общо пасиви		170 757	141 110

РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ
Поискана вноска от държавите членки	16	2 377 000	2 157 000
Резерв по справедлива стойност		142 884	163 993
Неразпределена печалба		179 498	95 161

Общо ресурси на вносителите		2 699 382	2 416 154

Общо пасиви и ресурси на вносителите		2 870 139	2 557 264

ОТЧЕТ ЗА печалбата или загубата и другия ВСЕОБХВАТЕН ДОХОД

	Забележки	От 1.1.2016 г.	От 1.1.2015 г.
		до 31.12.2016 г.	до 31.12.2015 г.

Лихви и други подобни приходи	18	106 698	90 385
Лихви и други подобни разходи	18	-2 307	-1 556

Нетни лихви и други подобни приходи		104 391	88 829

Приходи от такси и комисионни	19	699	932
Разходи за такси и комисионни	19	-48	-63

Нетни приходи от такси и комисионни		651	869

Промяна на справедливата стойност на дериватни финансови инструменти		-10 361	6 276
Нетни реализирани печалби от финансови активи на разположение за продажба	20	6 504	33 878
Нетни валутно-курсови загуби		-14 995	-52 483

Нетен резултат от финансови операции		-18 852	-12 329

Промяна в обезценката по заемите и вземанията, без корекция	7	44 365	-33 988
Промени в провизиите за гаранции	13	-242	-
Обезценка на финансови активи на разположение за продажба	8	-2 493	-3 646
Общи административни разходи	21	-43 483	-43 045

Печалба/загуба за годината		84 337	-3 310

Друг всеобхватен доход:

Позиции, които са или могат да бъдат преквалифицирани като печалба или загуба:
Финансови активи на разположение за продажба — резерв по справедлива стойност	8
1. Нетна промяна в справедливата стойност на финансовите активи на разположение за продажба		-14 624	43 394
2. Нетна сума, прехвърлена към печалбата или загубата		-6 485	-35 523
Общо финансови активи на разположение за продажба		-21 109	7 871

Общо друг всеобхватен доход		-21 109	7 871

Общо всеобхватен доход за годината		63 228	4 561

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ

		Поискани вноски	Резерв по справедлива стойност	Неразпределена печалба	Общо
Към 1 януари 2016 г.	Забележки	2 157 000	163 993	95 161	2 416 154

Вноска на държавите членки, поискана през годината	16	220 000	-	-	220 000

Печалба за 2016 г.		-	-	84 337	84 337

Общо друг всеобхватен доход за годината		-	-21 109	-	-21 109

Промени в ресурсите на вносителите		220 000	-21 109	84 337	283 228

Към 31 декември 2016 г.		2 377 000	142 884	179 498	2 699 382

		Поискани вноски	Резерв по справедлива стойност	Неразпределена печалба	Общо
Към 1 януари 2015 г.		2 057 000	156 122	98 471	2 311 593

Вноска на държавите членки, поискана през годината	16	100 000	-	-	100 000

Загуба за 2015 г.		-	-	-3 310	-3 310

Общо друг всеобхватен доход за годината		-	7 871	-	7 871

Промени в ресурсите на вносителите		100 000	7 871	-3 310	104 561

Към 31 декември 2015 г.		2 157 000	163 993	95 161	2 416 154

ОТЧЕТИ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

	Забележки	От 1.1.2016 г. до 31.12.2016 г.	От 1.1.2015 г. до 31.12.2015 г.
ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ
Печалба/(загуба) за финансовата година		84 337	-3 310
Корекции, направени за:
Обезценка на финансови активи на разположение за продажба	8	2 493	3 646
Нетна промяна в обезценката на заеми и вземания	7	-44 365	33 988
Капитализирана лихва по заеми и вземания	7	-7 183	-13 262
Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на заеми и вземания		-5 843	1 594
Нетна промяна в провизиите за издадени гаранции	13	625	-
Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на финансовите активи, държани до падеж	10	-1 126	12
Промяна в приходите за бъдещи периоди		-3 042	-1 985
Въздействие на промените във валутния курс върху заемите	7	-35 025	-73 447
Въздействие на промените във валутния курс върху финансовите активи на разположение за продажба		-5 125	-9 385
Въздействие на промените във валутния курс върху касовите наличности		-1 106	-12 216
Загуба от оперативни дейности преди промените в оперативните активи и пасиви		-15 360	-74 365
Отпускане на заеми	7	-528 376	-282 784
Изплащане на заеми	7	351 468	205 772
Промяна в начислените лихви по пари и парични еквиваленти	5	2	4
Промени в справедливата стойност на деривати		10 361	-6 276
Увеличение на финансовите активи, държани до падеж	10	-1 159 704	-1 545 550
Падежи на финансовите активи, държани до падеж	10	1 219 953	1 417 005
Увеличение на финансовите активи на разположение за продажба	8	-153 986	-67 449
Изплащане/продажба на финансови активи на разположение за продажба	8	37 978	64 791
(Увеличение)/намаление на други активи		-318	5 495
Увеличение/(намаление) на другите пасиви		182	-227
Увеличение на суми, платими на Европейската инвестиционна банка		423	4 668
Нетни парични потоци, използвани в оперативни дейности		-237 377	-278 916
ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ
Вноски, получени от държавите членки	16	133 605	100 000
Суми, получени от държавите членки, за лихвени субсидии и техническа помощ		30 000	92 590
Суми, платени от името на държавите членки, за лихвени субсидии и техническа помощ		-15 510	-22 290
Нетни парични потоци от финансови дейности		148 095	170 300
Нетно намаление на парите и паричните еквиваленти		-89 282	-108 616

Обобщен отчет за паричните потоци:
Пари и парични еквиваленти в началото на финансовата година		448 998	545 398
Нетни парични средства от:
Оперативни дейности		-237 377	-278 916
Дейности по финансиране		148 095	170 300
Въздействия на промените във валутния курс върху парите и паричните еквиваленти		1 106	12 216
Пари и парични еквиваленти в края на финансовата година		360 822	448 998
Парите и паричните еквиваленти се състоят от:
Касова наличност	5	51 462	71 405
Срочни депозити (без начислената лихва)		259 342	290 576
Търговски ценни книжа	5	50 018	87 017
		360 822	448 998

Бележки към финансовите отчети към 31 декември 2016 г.

1 Обща информация

Инвестиционният механизъм („механизмът“ или ИМ) е създаден в рамките на Споразумението от Котону („Споразумението“) за сътрудничество и помощ за развитие, сключено между групата от държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн („държавите от АКТБ“) и Европейския съюз и неговите държави членки на 23 юни 2000 г., ревизирано на 25 юни 2005 г. и 22 юни 2010 г.

Механизмът не е отделно юридическо лице и Европейската инвестиционна банка („ЕИБ“ или „банката“) управлява вноските от името на държавите членки („дарители“) в съответствие с разпоредбите на Споразумението и действа като администратор на механизма.

Финансирането по Споразумението се осигурява от бюджетите на държавите — членки на ЕС. Държавите — членки на ЕС, допринасят със суми, разпределени за финансирането на ИМ и за безвъзмездните средства за финансиране на лихвените субсидии, както е предвидено в многогодишните финансови рамки (първи финансов протокол, обхващащ периода 2000—2007 г. и наричан 9-и Европейски фонд за развитие (ЕФР), втори финансов протокол, обхващащ периода 2008—2013 г. и наричан 10-и ЕФР и трети финансов протокол, обхващащ периода 2014—2020 г., наричан 11-и ЕФР). На ЕИБ е поверено управлението на:

-механизма, който представлява рисков револвиращ фонд от 3 685,5 милиона евро, насочен към насърчаване на инвестициите в частния сектор в страните от АКТБ, от които 48,5 милиона евро са разпределени за отвъдморските страни и територии („страните от ОСТ“);

-безвъзмездните средства за финансиране на лихвени субсидии на стойност до 1 220,85 милиона евро за страните от АКТБ и до 8,5 милиона евро за страните от ОСТ. До 15 % от тези субсидии могат да се използват за финансиране на техническа помощ, свързана с проекти.

Настоящите финансови отчети обхващат периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г.

По предложение на Управителния комитет на ЕИБ Съветът на директорите на ЕИБ прие финансовите отчети на 9 март 2017 г. и разреши тяхното представяне за одобрение на Съвета на гуверньорите до 25 април 2017 г.

2 Важни счетоводни политики

Основа за подготовка — декларация за съответствие

Финансовите отчети на механизма се изготвят в съответствие с международните стандарти за финансова отчетност (МСФО), приети от Европейския съюз.

2.2Важни счетоводни оценки и прогнози

Изготвянето на финансовите отчети налага използването на счетоводни прогнози. Необходимо е още ръководството на Европейската инвестиционна банка да даде своята оценка в процеса на прилагане на счетоводните политики на Инвестиционния механизъм. По-долу се посочват областите, при които има по-висока степен на прогнозиране и сложност, или областите, при които допусканията и приблизителните оценки са важни за финансовите отчети.

Прогнози и приблизителни оценки се използват най-много в следните случаи:

§Измерване на справедливите стойности на финансовите инструменти

Справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, които се търгуват на действащите пазари, се основава на котираните пазарни цени или на брокерските ценови котировки. Когато справедливата стойност не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица техники за оценка, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Оценките се категоризират в различни нива в йерархията на справедливите стойности въз основа на данните, използвани при методите за остойностяване, описани в бележки 2.4.3 и 4.

Тези методи за остойностяване могат да включват модели за нетната настояща стойност и дисконтирания паричен поток, сравнение със сходни инструменти, за които съществуват наблюдаеми пазарни цени, модела на ценообразуване Блек-Шоулс, модела за полиномните опции и други модели за оценка. Допусканията и данните, използвани в методите за остойностяване, включват безрискови и референтни лихвени проценти, кредитни спредове, използвани при оценяването на дисконтовите проценти, цените на облигациите и ценните книжа, валутните курсове, цените на собствения капитал и индекса на собствения капитал и очакваните ценови колебания и корелации.

Целта на методите за остойностяване е да се достигне до справедлива стойност, която отразява цената, която би била получена за продажбата на актив или платена при прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване.

Механизмът използва широко признати модели за остойностяване за определяне на справедливата стойност на общи и по-опростени финансови инструменти, като лихвени и валутни суапове, които използват само наблюдаеми пазарни данни и изискват ограничена управленска преценка и прогноза. Наблюдаемите цени и данните за модела обикновено са налични на пазара за котирани дългови и капиталови ценни книжа, търгувани на борсата деривати и прости извънборсови дериватни инструменти, като например лихвени суапове. Наличността на наблюдаемите пазарни цени и данни за модела намалява необходимостта от управленска преценка и прогноза и също намалява несигурността при определяне на справедливите стойности. Наличността на наблюдаемите пазарни цени и данни варира в зависимост от продуктите и пазарите и има тенденция да се променя под влияние на конкретни събития и общите условия на финансовите пазари.

При по-сложните инструменти механизмът използва собствени модели за остойностяване, които са разработени от признати модели за оценка. Възможно е някои или всички значими данни в тези модели да не са наблюдаеми на пазара, а да са получени от пазарни цени или проценти или да са определени приблизително въз основа на предположения. Примери за инструменти, включващи значими ненаблюдаеми данни, са някои заеми и гаранции, за които няма действащ пазар. Моделите за остойностяване, които използват значими ненаблюдаеми данни, изискват по-висока степен на управленска преценка и прогноза при определянето на справедливата стойност. Управленска преценка и оценка обикновено се изискват при избора на подходящ модел за остойностяване, при определяне на очакваните бъдещи парични потоци на оценявания финансов инструмент, определяне на вероятността от неизпълнение от страна на контрагента и определяне на предварителните плащания и подбора на подходящи дисконтови проценти.

Механизмът има установена рамка за контрол по отношение на оценката на справедливата стойност. Тази рамка включва функциите на ЕИБ за управление на риска и управление на пазарните данни. Тези функции са независими от управлението на фронт офиса и са отговорни за проверката на значими оценки на справедливата стойност. Специфичните проверки включват:

-проверка на наблюдаемите цени,

-преглед и процес на одобрение на новите модели за остойностяване и измененията в съществуващите модели,

-калибриране и тестване на модели при наблюдавани пазарни сделки,

-анализ и проучване на значителни промени в оценяването,

-преглед на значими ненаблюдаеми данни и корекции в оценката.

Когато се използва информация от трети страни, като брокерски котировки или услуги по ценообразуване, за определяне на справедливата стойност, механизмът проверява дали тези оценки отговарят на изискванията на МСФО. Това включва следното:

-определяне в кои случаи е подходящо да се използва брокерска котировка или услуги по ценообразуване,

-оценяване на това дали конкретна брокерска котировка или услуга по ценообразуване е надеждна,

-разбиране на начина, по който се е стигнало до справедливата стойност, и степента, в която тя показва действителни пазарни сделки,

-когато за определяне на справедливата стойност се използват цените на сходни инструменти, как тези цени са били адаптирани, за да отразяват характеристиките на инструмента, който подлежи на оценяване.

§Загуби от обезценка на заеми и вземания

Механизмът прави преглед на своите заеми и вземания на всяка отчетна дата, за да се прецени дали в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход трябва да се впишат средства за обезценка. По-специално управленският орган на Европейската инвестиционна банка трябва да направи оценка на размера и графика на бъдещите парични потоци при определяне на равнището на необходимите предоставени средства. Тези оценки се основават на допускания относно редица фактори, като реалните резултати може да се различават, което води до по-нататъшни промени в предоставените средства. Освен специалните средства за отделни значителни заеми и вземания, механизмът може да запази колективни средства за обезценка за финансови рискове, които не са отделно установени като обезценени и имат по-голям риск от несъбиране, отколкото в момента на отпускането им.

По принцип се приема, че един заем е обезценен, когато плащането на лихвите и главницата е просрочено с 90 дни или повече, и същевременно ръководството на Европейската инвестиционна банка счита, че има обективни индикации за обезценяване.

§Провизии за финансови гаранции

Механизмът прави преглед на своите договори за гаранции на всяка отчетна дата, за да се прецени дали в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход трябва да се впише провизия. За определяне на провизията се изисква особена преценка за прогнозите и допусканията относно редица фактори, като например:

-размерът и времевия график на бъдещите парични потоци;

-равнището на усвояване на гаранциите;

-дисконтовите фактори, прилагани по отношение на очакваните парични потоци.

§Оценка на некотираните капиталови инвестиции на разположение за продажба

Оценката на некотираните капиталови инвестиции на разположение за продажба обикновено се основава на следното:

-скорошни пазарни операции при справедливи условия между независими страни,

-текуща справедлива стойност на друг инструмент, който в основата си е същият,

-очаквани парични потоци, сконтирани при текущи ставки, приложими за инструменти със същите условия и рискове,

-метод на коригираните нетни активи, или

-други модели за оценка.

Определянето на паричните потоци и дисконтовите фактори за некотираните капиталови инвестиции на разположение за продажба налага значително използване на приблизителни оценки. Механизмът редовно коригира техниките за оценка и ги изпитва за валидност с цени от наблюдавани текущи пазарни операции на същия инструмент или с други съществуващи наблюдавани пазарни данни.

§Обезценка на финансови активи на разположение за продажба

Механизмът третира капиталовите инвестиции на разположение за продажба като обезценени, когато е налице голям или продължителен спад на справедливата стойност под тяхната себестойност или когато съществуват други обективни доказателства за обезценка. Определянето на „голям“ и „продължителен“ изисква преценка. Според механизма „голям“ означава обикновено 30 % или повече, а „продължителен“ — над 12 месеца. В допълнение механизмът прави оценка на други фактори, включително нормалната изменчивост на цените на акциите за котираните ценни книжа, бъдещите парични потоци и дисконтовите фактори за некотираните ценни книжа.

§Консолидиране на субекти, в които механизмът има участия

Механизмът направи важни заключения, според които никой от субектите, в които има участия, не е контролирано от механизма. Това се дължи на факта, че във всички тези субекти главният партньор, управителят на фонда или управителният съвет носят цялата отговорност за управлението и контрола на дейностите и операциите на партньорството и са компетентни и оправомощени да направят всичко необходимо, за да изпълнят предназначението и целите на партньорството в съответствие с инвестиционните насоки и насоките на политиката.

2.3Промени в счетоводните политики

С изключение на измененията по-долу, механизмът последователно е прилагал счетоводните политики, посочени в бележка 2.4, към всички периоди, представени в настоящите финансови отчети. Механизмът прие следните нови стандарти и изменения на стандартите.

Приети стандарти

Следните стандарти, изменения на стандарти и разяснения бяха приети в подготовката на настоящите финансови отчети:

-Изменения на МСС 1 „ Представяне на финансови отчети“ — Инициатива във връзка с оповестяванията;

-Годишни подобрения на МСФО, цикъл 2012—2014 г. — различни стандарти.

Тези промени не са оказали съществено влияние върху финансовите отчети на механизма.

Издадени стандарти, които още не са в сила

Следните стандарти, изменения на стандарти и разяснения влизат в сила за годишните периоди, започващи след 1 януари 2016 г., и не са били приложени при изготвянето на настоящите финансови отчети. Тези, които могат да бъдат от значение за механизма, са изложени по-долу.

МСФО 9 „Финансови инструменти“

Последната част на този стандарт бе издадена на 24 юли 2014 г. и заменя съществуващите насоки в МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване“. МСФО 9 се отнася до класификацията, оценяването и отписването на финансови активи и финансови пасиви, въвежда нов модел на очакваните кредитни загуби за обезценка на финансови активи и въвежда нови правила за отчитане на хеджирането.

МСФО 9 съдържа нов подход към класификацията и оценяването на финансови активи, който отразява бизнес модела, при който активите се управляват, и техните характеристики, свързани с паричните потоци. МСФО 9 съдържа три основни категории за класифициране на финансови активи: оценявани по амортизирана стойност, по справедлива стойност през друг всеобхватен доход („FVOCI“) и по справедлива стойност през печалбата или загубата („FVTPL“). Стандартът премахва съществуващите категории по стандарт МСС 39: инвестиции, държани до падеж, заеми и вземания и на разположение за продажба. Съгласно МСФО 9 деривати, внедрени в договори, при които основният договор е финансов актив, попадащ в обхвата на стандарта, никога не се разделят. Вместо това целият хибриден финансов инструмент се оценява за класификацията.

МСФО 9 до голяма степен запазва съществуващите изисквания на МСС 39 за класификацията на финансови пасиви. Съгласно МСС 39 обаче всички промени в справедливата стойност на пасивите, определени по FVTPL, се признават в печалбата или загубата, докато съгласно МСФО 9 тези промени в справедливата стойност обикновено се представят по следния начин:

-стойността на промяната в справедливата стойност, която се дължи на промени в кредитния риск на пасива, се представя в другия всеобхватен доход („OCI“); и

-останалият размер на промяната в справедливата стойност се представя в печалбата или загубата.

МСФО 9 замества модела „понесени загуби“ в МСС 39 с ориентиран към бъдещето модел „очаквани кредитни загуби“ („ECL“). Това ще изисква значителна преценка за това как промените в икономическите фактори засягат очаквани кредитни загуби, които ще бъдат определени въз основа на вероятностното разпределение. Новият модел за обезценка ще се прилага за финансови активи, оценявани по амортизирана стойност или по справедлива стойност през друг всеобхватен доход, с изключение на инвестициите в капиталови инструменти и активите по договор.

Съгласно МСФО 9 корективите за загуби ще се измерват въз основа на някое от следните основания:

• 12-месечни очаквани кредитни загуби (ECL). Това са ECL, които произтичат от евентуалните случаи на неизпълнение в рамките на 12 месец след датата на отчитане; и

• очаквани кредитни загуби (ECL) през целия жизнен цикъл. Това са ECL, които произтичат от всички възможни случаи на неизпълнение през очаквания живот на даден финансов инструмент.

Оценяването на ECL през целия жизнен цикъл се прилага, ако на отчетната дата кредитният риск на финансовия актив се е увеличил значително след първоначалното признаване, а в противен случай се прилага оценяването и 12-месечните ECL. Субектът може да определи, че кредитният риск на финансовия актив не се е увеличил значително, ако активът е с нисък кредитен риск към отчетната дата.

Въпреки че механизмът все още не е направил подробен анализ на методиките за обезценка, които ще прилага по МСФО 9, това може да доведе до ранно признаване на кредитни загуби с по-висока променливост.

МСФО 9 ще изисква обширни нови оповестявания, по-специално за кредитния риск и очакваните кредитни загуби. Предварителната оценка на механизма включва анализ за идентифициране на пропуските в данните спрямо текущите процеси и плановете на механизма за въвеждане на промените в системата и в проверките, които според него ще бъдат необходими за събиране на нужните данни.

МСФО 9 беше одобрен от ЕС на 22 ноември 2016 г. е в сила за годишните отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2018 г., с разрешено ранно приемане. Механизмът не възнамерява да приеме стандарта по-рано от датата на влизането му в сила.

В момента механизмът извършва подробна оценка на въздействието от прилагането на МСФО 9.

МСФО 15 „Приходи от договори с клиенти“

МСФО 15 установява всеобхватна рамка за определяне на това дали, до каква степен и кога приходът се признава. Той замества съществуващите насоки за признаване на приходите, включени в МСС 18 „Приходи“, МСС 11 „Договори за строителство“ и КРМСФО 13 „Програми за лоялност на клиентите“. Стандартът МСФО 15 беше одобрен от ЕС на 22 септември 2016 г. е в сила за годишните отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2018 г., с разрешено ранно приемане. Механизмът все още не е определил степента на въздействие на този стандарт.

Изменение на МСС 7 „Отчети за паричните потоци“ — Инициатива във връзка с оповестяванията

Измененията налагат оповестявания, които позволяват на ползвателите на финансовите отчети да оценят промените в пасивите, произтичащи от финансови дейности, в това число промените, произтичащи от паричните потоци, и промените от непарично естество. Измененията са в сила за годишните отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2017 г., с разрешено ранно приемане. Измененията се очаква да бъдат одобрени от ЕС до края на годината. Механизмът не планира ранно приемане на този стандарт и не очаква той да доведе до някакво съществено въздействие върху финансовите отчети на механизма.

2.4Обобщение на важните счетоводни политики

Отчетът за финансовото състояние представлява активи и пасиви по ред на намаляваща ликвидност и не прави разлика между текущи и нетекущи позиции.

2.4.1 Конвертиране на чужда валута

Механизмът използва еврото (EUR) за представяне на своите финансови отчети, което е също така функционалната валута. Освен ако не е посочено друго, финансовата информация, представена в евро, е закръглена до най-близкото хиляда.

Операциите в чужда валута се конвертират в евро по валутния курс, който е в сила към деня на операцията.

Паричните активи и пасиви, изразени във валута, различна от евро, се конвертират в евро по валутния курс, който е в сила към датата на отчета за финансовото състояние. Печалбата или загубата от такова конвертиране се записват в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

Непаричните позиции, измерени по историческа стойност в чужда валута, се конвертират по валутния курс към датите на първоначалните операции. Непаричните позиции, измерени по справедлива стойност в чужда валута, се конвертират по валутния курс към датата на определяне на справедливата стойност.

Валутно-курсовите разлики, които се получават при извършване на операции по курсове, различни от курса в деня на операцията, и нереализираните валутно-курсови разлики за неизплатени парични активи и пасиви в чужда валута се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

Елементите от отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход се конвертират в евро по валутните курсове, които са в сила в деня на операцията.

2.4.2 Пари и парични еквиваленти

Механизмът определя парите и паричните еквиваленти като текущи сметки, краткосрочни депозити или търговски ценни книжа с първоначален падеж от три месеца или по-малко.

2.4.3 Финансови активи, различни от деривати

Финансовите активи се отчитат въз основа на датата на сетълмента.

§Справедлива стойност на финансовите инструменти

Справедливата стойност е цената, която ще бъде получена за продажбата на актив или платена за прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване на главницата, или при липса на такава — на най-изгодния пазар, до който механизмът има достъп към тази дата.

Когато е приложимо, ЕИБ от името на механизма измерва справедливата стойност на даден инструмент, като използва обявената за този инструмент цена на действащ пазар. Даден пазар се смята за действащ, ако се извършват сделки за активи или пасиви с достатъчна честота и обем, така че да се осигурява непрекъсната ценова информация.

Когато справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, вписани в отчета за финансовото състояние, не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица техники за оценка, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Избраният модел за остойностяване включва всички фактори, които участниците на пазара биха взели предвид при определянето на цената на сделката.

ЕИБ измерва справедливата стойност, използвайки следната йерархия на справедливата стойност, която отразява значението на входящите данни, използвани при извършване на измерването:

-Ниво 1: данни, които са некоригирани обявени цени на действащите пазари за идентични инструменти, до които механизмът има достъп.

-Ниво 2: данни, различни от включените в ниво 1 обявени цени, които могат да се наблюдават пряко (т.е. цени) или косвено (т.е. въз основа на цените). Тази категория включва инструменти, оценявани чрез обявени пазарни цени на действащи пазари за сходни инструменти, обявени цени на идентични или сходни инструменти на пазари, които се считат за по-малко действащи, или други методи за остойностяване, когато всички значими данни са пряко или косвено наблюдаеми чрез пазарни данни.

-Ниво 3: данни, които не са наблюдаеми. Тази категория включва всички инструменти, при които методът на остойностяване включва данни, които не се основават на наблюдаеми данни, и ненаблюдаемите данни имат значително въздействие върху остойностяването на инструмента. Тази категория включва инструменти, които се оценяват въз основа на обявените цени на сходни инструменти, при които са необходими значими ненаблюдаеми корекции или допускания, за да се отразят разликите между инструментите.

Механизмът позволява трансфери между отделни нива на йерархията на справедливата стойност в края на отчетния период, през който е настъпила промяната.

§Финансови активи, държани до падеж

Финансовите активи, държани до падеж, включват котирани облигации с намерението да се задържат до падежа и търговски ценни книжа с първоначален падеж над три месеца.

Тези облигации и търговски ценни книжа първоначално се записват по своята справедлива стойност плюс всички преки разходи по сделката. Разликата между входната цена и стойността при погасяване се амортизира в съответствие с метода на ефективната лихва за оставащия живот на инструмента.

На датата на всеки отчет за финансовото състояние механизмът оценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив или група от финансови активи са се обезценили. Финансов актив или група финансови активи се смятат за обезцени единствено и само ако има обективно доказателство за обезценка в резултат от едно или повече събития, които са се случили след първоначалното признаване на актива (събитие, довело до загуба), или ако събитието, довело до загуба, (или събитието) оказва влияние върху прогнозните бъдещи парични потоци на финансовия актив или групата от финансови активи, което може да бъде изчислено по надежден начин. Загубата от обезценка се признава в отчета за печалбите и загубите и размерът на загубата се измерва като разлика между балансовата стойност и настоящата стойност на прогнозираните бъдещи парични потоци, сконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на инструмента.

§Заеми

Заемите от механизма се отчитат като активи на механизма, когато се предоставят парични средства на заемополучателите. Първоначално те се вписват по себестойност (нетни предоставени суми), което е справедливата стойност на парите, предоставени в заем, включително всички разходи по операцията, и впоследствие се оценяват по амортизирана стойност с помощта на метода за ефективния доход минус провизиите за обезценка или несъбиране.

§Финансови активи на разположение за продажба

Финансовите активи на разположение за продажба са тези, които са определени като такива, или тези, които не могат да бъдат класирани в никоя от следните категории: определени по справедлива стойност чрез печалба или загуба, инвестиции, държани до падежа, или заеми и вземания. Те включват преки капиталови инвестиции и инвестиции във фондове за рисков капитал и първоначално се записват по тяхната справедлива стойност плюс трансакционните разходи.

След първоначалната оценка финансовите активи на разположение за продажба се осчетоводяват по справедлива стойност. Трябва да се отбележат следните уточнения за оценката по справедлива стойност на капиталовите инвестиции, когато тя не може да се определи въз основа на активните пазари:

1.Фондове за рисков капитал

Справедливата стойност на всеки фонд за рисков капитал се основава на последната налична нетна стойност на активите (НСА), отчетена от фонда, ако е изчислена въз основа на международните насоки за оценка, признати за съвместим с МСФО (например: Международните насоки за оценка на частен капитал и рисков капитал (насоки IPEV), публикувани от Европейската асоциация за рисков капитал). Механизмът може все пак да реши да коригира отчетената от фонда НСА, ако са налице проблеми, които могат да повлияят на оценката.

2.Преки капиталови инвестиции

Справедливата стойност на инвестицията се основава на последните съществуващи финансови отчети, като при необходимост се използва отново същият модел като модела, използван при придобиване на участието.

Нереализираните печалби или загуби от фондове за рисков капитал и преки капиталови инвестиции се записват в ресурсите на вносителите, докато инвестициите не бъдат продадени, събрани или ликвидирани или докато не бъдат счетени за обезценени. Ако дадена инвестиция на разположение за продажба е счетена за обезценена, натрупаната нереализирана печалба или загуба, предварително призната като собствен капитал, се прехвърля към отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

За некотирани инвестиции справедливата стойност се определя чрез прилагане на признати методи за остойностяване (например коригирани нетни активи, сконтирани парични потоци или няколко метода). Тези инвестиции се отчитат по себестойност, когато справедливата стойност не може да бъде измерена по надежден начин. Да се отбележи, че през първите 2 години на инвестицията те се признават по себестойност.

Участията, придобити от механизма, обикновено представляват инвестиции в частен или рисков капитал. В съответствие с практиката в сектора такива инвестиции обикновено са инвестиции, извършени съвместно от множество инвеститори, като никой от тях не е в състояние самостоятелно да повлияе на ежедневните операции и инвестиционната дейност на фонда. Като следствие членството на инвеститор в управителен орган на такъв фонд по принцип не дава право на инвеститора да влияе на ежедневните операции на фонда. В допълнение, отделните инвеститори в частен капиталов фонд или фонд за рисков капитал не определят политиките на фонда, като например политиката на разпределение на дивиденти или други разпределения. Обикновено такива решения се вземат от управителите на фонда въз основа на споразумението между акционерите, регулиращо правата и задълженията на управлението, и всички акционери на фонда. Споразумението между акционерите по принцип предпазва и индивидуалните инвеститори от двустранно извършване на съществени трансакции с фонда, взаимен обмен на управленски персонал или получаване на привилегирован достъп до съществена техническа информация. Инвестициите на механизма са изпълнени съгласно горепосочените практики в сектора, като се гарантира, че механизмът нито контролира, нито упражнява каквато и да е форма на значително влияние по смисъла на МСФО 10 и МСФО 28 над никоя от тези инвестиции, включително инвестициите, за които механизмът притежава повече от 20 % от правата на глас.

§Гаранции

Договорите за финансови гаранции са договори, съгласно които механизмът извършва определени плащания, за да възстанови на титуляря загуба, която последният е понесъл поради това, че определен длъжник не е извършил плащания, когато те са станали изискуеми съгласно условията на дългов инструмент.

В съответствие със съществуващите правила тези гаранции не отговарят на определението за застрахователен договор (МСФО 4 Застрахователни договори) и се отчитат съгласно МСС 39 Финансови инструменти: Признаване и оценяване като „Деривати“ или като „Финансови гаранции“ в зависимост от техните характеристики, определени в МСС 39.

Счетоводната политика по отношение на дериватите е оповестена в бележка 2.4.5.

При първоначалното отчитане финансовите гаранции се записват по справедлива стойност, съответстваща на нетната сегашна стойност (НСС) на очакваните премии и първоначалната очаквана загуба. Това изчисление се извършва на началната дата на всяка операция и се отчита в отчета за финансовото състояние като „финансови гаранции“ в част „други активи“ и „други пасиви“.

След първоначалното отчитане пасивите на механизма при тези гаранции се измерват чрез по-високата от двете стойности по-долу:

-първоначално признатата сума, намалена, когато е подходящо, с натрупаната амортизация, призната в съответствие с МСС 18 Приходи, и

-най-добрата прогноза на разходите, нужна за плащане на всякакви съществуващи финансови задължения, възникнали в резултат на гаранцията, в съответствие с МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи.

Най-добрата прогноза на разходите се определя в съответствие с МСС 37. Провизиите за финансови гаранции съответстват на разходите за плащане на задължението, което представлява очакваната загуба, изчислена въз основа на всички съответни фактори и информация, съществуващи към датата на отчета за финансовото състояние.

Когато една финансова операция, измерена съгласно МСС 39 се отписва и се третират по реда на МСС 37, нейната стойност, предварително записана в „Други пасиви“, се прехвърля към частта „Провизии за издадени гаранции“ в отчета за финансовото състояние.

Провизията за финансови гаранции (измерена съгласно МСС 37) се признава в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в частта „Промяна в провизиите за гаранции, без корекция“.

Получената премия се признава в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в „Такси и комисионни“ въз основа на амортизационен план в съответствие с МСС 18 през срока на договора за финансова гаранция.

В допълнение, когато се подпише споразумение за гаранция, то се представя като условен пасив за механизма, а когато гаранцията се поеме — като задължение за механизма.

2.4.4 Обезценка на финансови активи

Към датата на всеки отчет за финансовото състояние механизмът оценява дали има обективни доказателства, че финансовият актив е обезценен. Финансов актив или група финансови активи се смятат за обезцени единствено и само ако има обективно доказателство за обезценка в резултат от едно или повече събития, които са се случили след първоначалното признаване на актива (събитие, довело до загуба), или ако събитието, довело до загуба, оказва влияние върху прогнозните бъдещи парични потоци на финансовия актив или групата от финансови активи, което може да бъде изчислено по надежден начин. Доказателствата за обезценка могат да включват признаци, че заемополучателят или група заемополучатели изпитват значителни финансови трудности, просрочване или невръщане на лихви или главници, вероятност за несъстоятелност или друга финансова реорганизация, както и наблюдавани данни, според които е налице измерим спад на очакваните бъдещи парични потоци, като промени в неплатените дългове или икономически условия, обуславящи неизпълнение на задължения.

За неизплатени дългове в края на финансовата година, отчетени по амортизирана стойност, обезценките се правят при предоставяне на обективно доказателство за риск от несъбиране на цялата или на част от тяхната сума съгласно първоначалните договорни условия или еквивалентна стойност. Ако е налице обективно доказателство, че има загуба от обезценка, размерът на загубата се измерва като разлика между балансовата стойност на активите и настоящата стойност на прогнозираните бъдещи парични потоци. Балансовата стойност на активите се намалява посредством сметка за коригиране на стойността и размерът на загубата се вписва в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход. Приходите от лихви продължават да се начисляват върху намалената балансова стойност въз основа на ефективния лихвен процент на актива. Заемите и свързаните с тях предоставени средства се отписват, когато няма реалистична перспектива за бъдещото им събиране. Ако през следваща година размерът на прогнозираната загуба от обезценка се увеличи или намалее поради събитие, което настъпва след осчетоводяване на обезценката, предварително вписаната загуба от обезценка се увеличава или намалява чрез адаптиране на сметката за коригиране на стойността.

Механизмът прави оценка на кредитния риск въз основа на всяка отделна операция и не отчита колективното обезценяване.

За финансови активи на разположение за продажба на датата на всеки отчет за финансовото състояние механизмът прави оценка дали има обективни доказателства за обезценката на дадена инвестиция. Обективните доказателства включват наличие на голям или продължителен спад на справедливата стойност на инвестицията под нейната себестойност. Ако има доказателство за обезценка, натрупаната загуба (измерена като разлика между стойността на придобиване и настоящата справедлива стойност, без други загуби от обезценка на тази инвестиция, предварително вписани в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход) се изважда от ресурсите на вносителите и се вписва в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход. Загубите от обезценка на финансови активи не се възстановяват обратно чрез отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход; увеличенията на тяхната справедлива стойност след отчитане на обезценката се вписват директно в ресурсите на вносителите.

Дирекцията по управление на риска на Европейската инвестиционна банка проверява за обезценка на финансовите активи поне веднъж в годината. Корекциите в резултат на това включват разбивка на дисконта в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за цялата продължителност на живота на актива и евентуална корекция, наложена поради ревизията на първоначалната обезценка.

2.4.5 Дериватни финансови инструменти

Дериватите включват кръстосани валутни суапове, кръстосани валутно-лихвени суапове, краткосрочни валутни суапове (FX суапове) и лихвени суапове.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключи договори за суап с цел да хеджира определени заемни операции или договор за валутни форуърди с цел да хеджира своите валутни позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро, за компенсиране на печалби или загуби, причинени от колебанията на валутния курс.

Механизмът не използва възможностите на хеджиране по МСС 39. Всички деривати се измерват по справедлива стойност чрез печалбата или загубата и се отчитат като дериватни финансови инструменти. Справедливите стойности се изчисляват главно въз основа на сконтираните модели за паричния поток, моделите за ценообразуване на опциите и от котировките на трети страни.

Дериватите се записват по справедлива стойност и се отчитат като активи, ако тяхната справедлива стойност е положителна, и като пасиви, ако е отрицателна. Промените в справедливата стойност на дериватните финансови инструменти са показани в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в рубрика „Промяна на справедливата стойност на дериватни финансови инструменти“.

Дериватите първоначално се признават, като се използва датата на търгуване.

2.4.6 Вноски

Вноските от държавите членки се отчитат в отчета за финансовото състояние като вземания на датата на решението на Съвета, определящо финансовата вноска, която държавата членка трябва да плати на механизма.

Вноските на държавите членки изпълняват следните условия и следователно се класифицират като собствен капитал:

-както е определено в споразумението за вноските, държавите членки имат право да решават относно използването на нетните активи на механизма, в случай на ликвидация на механизма,

-те са в класа инструменти, който е подчинен на всички други класове инструменти,

-всички финансови инструменти в класа инструменти, които са подчинени на всички други класове инструменти, притежават идентични характеристики,

-инструментът не включва характеристики, които налагат класифициране като пасив; и

-общият размер на очакваните парични потоци, отнасяни към този инструмент, през цялото времетраене на инструмента се основават в съществена степен на печалбата или загубата, промяната в признатите нетни активи или промяната в справедливата стойност на признатите и отписани нетни активи на механизма през цялото времетраене на инструмента.

2.4.7 Приходи от лихви върху заеми

Лихвата върху заеми, предоставени от механизма, се вписват в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход („Лихви и други подобни приходи“) и в отчета за финансовото състояние („Заеми и вземания“) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, който е процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до неговата чиста отчетна стойност. След като записаната стойност на заема бъде намалена поради обезценка, приходите от лихви продължават да се отчитат чрез първоначалния ефективен лихвен процент, приложим към новата отчетна стойност.

Таксите за поети задължения се отлагат и признават като приход по метода на ефективната лихва за срока от отпускането на съответния заем до неговото изплащане, и са представени в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като лихви и други подобни приходи.

2.4.8 Лихвени субсидии и техническа помощ

Като част от своите дейности механизмът управлява лихвените субсидии и техническата помощ от името на държавите членки.

Частта от вноските на държавите членки, предоставена за изплащане на лихвени субсидии и ТП, не се отчита в ресурсите на вносителите на механизма, а се класифицира като сума, дължима на трети страни. Механизмът отпуска плащанията за крайните бенефициери и тогава намалява сумите, дължими на трети страни.

Когато сумите, внесени във връзка с лихвени субсидии и ТП, не са напълно предоставени, те се прекласифицират като вноска за механизма.

2.4.9 Приходи от лихви по пари и парични еквиваленти

Приходите от лихви от пари и парични еквиваленти се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход на механизма на базата на текущо начисляване.

2.4.10Такси, комисионни и дивиденти

Получените такси за услуги, предоставени за определен период от време, се признават като приход в момента на предоставяне на услугите, докато таксите, които са резултат от изпълнението на значимо действие, се признават като приход при завършването на значимото действие. Тези такси се представят в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като приходи от такси и комисионни.

Дивидентите, свързани с финансовите активи на разположение за продажба, се признават при тяхното получаване и се вписват в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като нетни реализирани печалби от финансови активи на разположение за продажба.

2.5Данъчно облагане

В Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, добавен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, се посочва, че имуществото, приходите и друга собственост на институциите на Съюза са освободени от всички преки данъци.

3 Управление на риска

Настоящата бележка съдържа информация за експозицията на механизма и неговото управление и контрол на финансовите и кредитните рискове, и по-специално на основните рискове, свързани с използването на финансови инструменти. Те са:

-кредитен риск — рискът от загуба, която е резултат от неизпълнение на клиент или контрагент, и произтичащ от кредитна експозиция във всякаква форма, включително риска от неизпълнение на плащане;

-ликвиден риск — рискът даден субект да не бъде в състояние да финансира увеличения на активите и да изпълнява задължения, когато те станат изискуеми, без да търпи неприемливи загуби;

-пазарен риск — рискът, че промените в пазарните цени и проценти, например лихвени проценти, цени на капиталови инструменти, валутни курсове, ще засегнат приходите на субекта или стойността на неговото участие във финансови инструменти.

Организация на управлението на риска

Европейската инвестиционна банка постоянно адаптира своето управление на риска.

Дирекцията по управление на риска на ЕИБ независимо идентифицира, оценява, наблюдава и докладва за рисковете, спрямо които механизмът е изложен. В определени рамки, позволяващи запазване на разделението на задълженията, управлението на риска е независимо от фронт офиса. На равнище ЕИБ генералният директор по управлението на риска докладва по въпросите на риска пред определения за целта заместник-председателя по въпросите на управлението на риска. Определеният заместник-председател е отговорен за надзора на докладването на рисковете пред управителния комитет и борда на директорите на Европейската инвестиционна банка.

Кредитен риск

Кредитният риск представлява потенциалната загуба, която може да бъде в резултат на неизпълнение на клиент или контрагент и която произтича от кредитна експозиция във всякаква форма, включително неизпълнение на плащане.

3.2.1Политика за кредитния риск

При извършването на кредитния анализ на контрагентите по даден заем ЕИБ оценява кредитния риск и очакваната загуба, с оглед да го измери количествено и да определи цената на риска. ЕИБ е разработила методика на вътрешния рейтинг (МВР) за определяне на вътрешните рейтинги на своите заемополучатели/гаранти. Методиката се основава на система от точкови списъци, създадени за всеки от основните видове кредитни партньори (например търговски предприятия, банки, предприятия от публичния сектор и т.н.). Като се вземат предвид „Най-добрите банкови практики“ и принципите, определени по Международното споразумението от Базел за капиталовите изисквания (Базел II), всички партньори, които са от значение за кредитния профил на специфична трансакция, се класифицират в категории за вътрешен рейтинг, като се използва МВР за отделните видове партньори. За всеки партньор се определя вътрешен рейтинг, отразяващ вероятността от неизпълнение на валутен рейтинг след задълбочен анализ на рисковия профил на бизнеса и финансите на партньора и рисковия контекст на неговата страна.

Кредитната оценка на финансирането на проекти и други структурирани дейности с ограничен обхват използва инструменти за кредитен риск, подходящи за този сектор, които са основно съсредоточени върху наличността на паричния поток и капацитета за обслужване на дълга. Тези инструменти включват анализ на договорната рамка на проектите, анализ на партньора и симулации на паричния поток. Както за търговските предприятия и финансовите институции, за всеки проект се определя вътрешен рисков рейтинг.

Всички вътрешни рейтинги се следят в хода на заема и периодично се актуализират.

Всички недържавни операции (или гарантирани/приравнени към недържавни) операции са обект на специални ограничения за размера на трансакциите и на партньорите. Ограниченията за партньорите се определят на консолидирано групово ниво на експозиция, когато е приложимо. Тези ограничения обикновено отразяват размера на собствените средства на партньора.

За да смекчи кредитния риск, ЕИБ използва, когато е уместно и с оглед на всеки отделен случай, различни кредитни подобрения, които са:

-гаранции, свързани с контрагента или с проекта (напр. залог върху акциите; залог върху активите; предоставяне на права; залог върху сметките); или/и

-гаранции, обикновено предоставени от спонсора на финансирания проект (например гаранции за приключване, гаранции при първо поискване) или банкови гаранции.

Механизмът не използва кредитни деривати за намаляване на кредитния риск.

3.2.2Максимална експозиция на кредитен риск, без да се вземат предвид обезпечения и други кредитни подобрения

Следната таблица показва максималната експозиция на кредитен риск за компонентите на отчета за финансовото състояние, включително и на дериватите. Максималната експозиция е показана в брутна стойност преди ефекта от смекчаването посредством използване на обезпечение.

Максимална експозиция (хиляди евро)	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
АКТИВИ
Пари и парични еквиваленти	360 817	448 995
Дериватни финансови инструменти	6 920	311
Заеми и вземания	1 729 380	1 460 057
Вземания от вносителите	86 395	-
Финансови активи, държани до падеж	169 398	228 521
Други активи	345	27
Общо активи	2 353 255	2 137 911

ЗАДБАЛАНСОВА ЧАСТ
Условни пасиви
- Подписани неиздадени гаранции	35 337	10 000
Поети задължения
- Непредоставени заеми	901 899	1 189 564
- Издадени гаранции	8 627	798
Общо задбалансова част	945 863	1 200 362

Общо кредитна експозиция	3 299 118	3 338 273

3.2.3Кредитен риск на заеми и вземания

3.2.3.1Измерване на кредитния риск на заеми и вземания

Всички заеми или гаранции, предприети от механизма, подлежат на цялостна оценка на риска и количествено определяне на очакваните загуби, което се обобщава в категоризация на заема („КЗ“). Операциите в рамките на ПСОФ (описани в бележка 23), с изключение на заемите чрез посредник, не са предмет на насоките за политика спрямо кредитния риск и са обект на различна процедура. Категоризациите на заемите са установени съгласно общоприети критерии, базирани на качеството на заемополучателя, падежа на заема, гаранцията, и, ако е подходящо, гаранта.

Системата на категоризация на заемите се състои от методологии, процеси, бази данни и информационни системи, подкрепящи оценката на кредитния риск при кредитните операции и количественото определяне на очакваната загуба. Тя обобщава голям обем информация, с цел да предложи относително класиране на кредитните рискове на заемите. Категоризациите на заемите отразяват настоящата стойност на изчисленото ниво на „очаквана загуба“, което е продукт на вероятността от неизпълнение на основните длъжници, експозицията на риск и сериозността на загубата в случай на неплащане. КЗ се използват за следните цели:

-като помощ за по-прецизна и по-количествена оценка на кредитните рискове,

-като помощ при разпределяне на задачите по мониторинга,

-като описание на качеството на портфейла на заема към определена дата,

-като принос в решенията за ценообразуване на рисковете на основата на очакваните загуби.

Следните фактори се включват в определянето на КЗ:

I)Кредитоспособността на заемополучателя: дирекцията по управление на риска прави независим преглед на заемополучателите и оценява тяхната кредитоспособност въз основа на вътрешни методики и външни данни. В съответствие с избрания усъвършенстван подход от Базел II банката е разработила методология на вътрешния рейтинг (МВР), за да определи вътрешните рейтинги на заемополучателите и гарантите. Това се основава на набор от фишове за оценка, специфични за определени видове контрагенти.

II)Корелацията по подразбиране: тя определя количествено вероятността от едновременно възникване на финансови затруднения за кредитополучателя и за гаранта. Колкото по-голяма е корелацията между вероятностите за неизпълнение на кредитополучателя и на гаранта, толкова по-ниска е стойността на гаранцията и следователно по-ниска е категорията на заема.

III)Стойността на гаранционните инструменти и на ценните книжа: тази стойност се оценява въз основа на комбинация от кредитоспособността на емитента и вида на използвания инструмент.

IV)Договорната рамка: една стабилна договорна рамка ще повиши качеството на заема и ще подобри вътрешния му рейтинг.

V)Продължителността на заема: при равни други условия, колкото по-дълъг е заемът, толкова по-голям е рискът от възникване на трудности при обслужването му.

Очакваната загуба на заема се изчислява чрез комбиниране на петте елемента, посочени по-горе. В зависимост от нивото на тази загуба заемът се разпределя в един от следните класове от КЗ, изброени по-долу:

A Първокачествени заеми: има три подкатегории. A включва всички държавни рискове в ЕС, т.е. заеми, отпуснати на държавите членки или гарантирани от тях изцяло, изрично и безусловно, когато не се очакват трудности при връщането и за които неочакваната загуба се определя на 0 %. A+ означава заеми, отпуснати на (или гарантирани от) субекти, различни от държавите членки, без очаквано влошаване през периода на тяхното действие. A- включва тези кредитни операции, при които съществува известно съмнение относно поддържането на техния сегашен статут (например поради дълъг матуритет или заради високата променливост на бъдещата цена на едно иначе отлично обезпечение), но при които всяко влошаване се очаква да бъде доста ограничено.

B Висококачествени заеми: те представляват клас активи, които банката приема, въпреки че не е изключено незначително влошаване в бъдеще. B+ и B- се използват за означаване на относителната вероятност от възникване за такова влошаване.

C Доброкачествени заеми: пример за това е необезпечен кредит за солидна банка или корпоративна организация, платим изцяло на падежа след 7-годишен срок или платим на части от датата на предоставянето, за еквивалентен срок.

D Този рейтингов клас представлява границата между „приемливо качество“ заеми и тези, при които има трудности. Тази граница на класификацията на заемите е по-точно определена от подкласовете D+ и D-. Заемите с рейтинг D- изискват засилен мониторинг.

E Този клас от КЗ включва заеми с рисков профил, по-голям от общоприетия. Той включва също заеми, при които е имало сериозни проблеми по време на тяхната продължителност и не може да се изключи да изпаднат в положение на загуба. По тази причина заемите са предмет на стриктен и засилен мониторинг. Подкласове E+ и E- се различават по интензивността на този специален мониторингов процес, като операциите с рейтинг E- са в положение, при което има голяма вероятност обслужването на дълга да не може да се поддържа редовно и затова се изисква някаква форма на преструктуриране на дълга, което е възможно да доведе до загуба от обезценка.

F F (fail (лош рейтинг)) означава заеми, които представляват неприемливи рискове. Заеми с рейтинг F- могат да произтичат само от текущи операции, при които след подписването са възникнали непредвидими, изключителни и сериозни неблагоприятни обстоятелства. Всички операции, при които има загуба на главницата за механизма, се означават с рейтинг F и за тях се прилага специфична разпоредба.

По принцип всички заеми с вътрешен рейтинг D- или по-нисък се поставят в списъка за наблюдение. Въпреки това, ако един заем е бил първоначално одобрен с рисков профил D- или по-нисък, той се поставя в списъка за наблюдение само в резултат на сериозно кредитно събитие, причинило допълнително влошаване на неговото класифициране по КЗ.

Таблицата в раздел 3.2.3.3 показва анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма въз основа на различните класове по КЗ, описани по-горе.

3.2.3.2Анализ на кредитния риск

Следната таблица показва максималната изложеност на кредитен риск за подписаните и изплатените заеми по видове заемополучатели, като се вземат под внимание предоставените гаранции от гарантите:

Към 31.12.2016 г.	Гарантирани	Други кредитни подобрения	Негарантирани	Общо	% от общото
хиляди евро
Банки	22 691	34 597	933 609	990 897	57 %
Предприятия	110 849	97 213	320 406	528 468	31 %
Публични институции	38 330	-	-	38 330	2 %
Държави	-	3 764	167 921	171 685	10 %
Общо изплатени	171 870	135 574	1 421 936	1 729 380	100 %
Подписани, неизплатени	94 976	-	806 923	901 899

Към 31.12.2015 г.	Гарантирани	Други кредитни подобрения	Негарантирани	Общо	% от общото
хиляди евро
Банки	18 964	73 670	758 412	851 046	58 %
Предприятия	37 431	89 170	272 186	398 787	27 %
Публични институции	37 112	-	14	37 126	3 %
Държави	-	4 295	168 803	173 098	12 %
Общо изплатени	93 507	167 135	1 199 415	1 460 057	100 %
Подписани, неизплатени	135 821	-	1 053 743	1 189 564

3.2.3.3Анализ на кредитното качество по видове заемополучатели

Таблиците по-долу показват анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма към 31 декември 2016 г. и към 31 декември 2015 г. от приложенията за класификация на заеми, въз основа на подписаните експозиции (изплатени и неизплатени):

Към 31.12.2016 г.		Висок рейтинг	Стандартен рейтинг	Приемлив минимум риск	Висок риск	Без рейтинг	Общо	% от общото
хиляди евро
		A до B-	C	D+	D- и по-нисък
Заемополучател	Банки	94 081	53 970	315 524	1 038 705	126 951	1 629 231	62 %
	Предприятия	125 810	-	19 389	393 877	152 355	691 431	26 %
	Публични институции	-	-	38 330	-	-	38 330	1 %
	Държави	-	-	18 131	254 156	-	272 287	11 %
Общо		219 891	53 970	391 374	1 686 738	279 306	2 631 279	100 %

Към 31.12.2015 г.		Висок рейтинг	Стандартен рейтинг	Приемлив минимум риск	Висок риск	Без рейтинг	Общо	% от общото
хиляди евро
		A до B-	C	D+	D- и по-нисък
Заемополучател	Банки	92 260	31 558	326 635	990 971	245 160	1 686 584	64 %
	Предприятия	125 963	-	12 493	450 045	-	588 501	22 %
	Публични институции	-	-	37 112	40 014	-	77 126	3 %
	Държави	-	-	9 277	288 133	-	297 410	11 %
Общо		218 223	31 558	385 517	1 769 163	245 160	2 649 621	100 %

3.2.3.4Концентрации на риска за заеми и вземания

3.2.3.4.1Географски анализ

Въз основа на държавата на заемополучателя портфейлът от заеми на механизма може да бъде анализиран от следните географски региони (в хиляди евро):

Държава на заемополучателя	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Кения	341 805	192 945
Нигерия	241 547	195 290
Уганда	175 424	178 515
Танзания	115 239	56 367
Ямайка	90 237	85 278
Бурунди	87 373	40
Мавритания	85 008	94 123
Доминиканска република	81 230	72 474
Того	64 605	75 387
Етиопия	59 837	67 589
Конго (Демократична република)	47 122	39 766
Гана	45 715	40 439
Камерун	41 255	51 930
Мавриций	31 518	18 882
Руанда	29 918	20 466
Кабо Верде	23 029	24 623
Мозамбик	22 389	25 124
Френска Полинезия	21 387	22 095
Сeнeгaл	18 544	10 991
Регион — АКТБ	15 640	111 103
Малави	11 493	13 030
Кайманови острови	11 221	-
Замбия	11 079	8 733
Ботсуана	7 889	6 605
Хаити	6 879	7 071
Барбадос	6 809	-
Самоа	6 356	6 267
Мали	6 159	6 688
Буркина Фасо	4 480	5 967
Конго	3 460	5 189
Вануату	2 470	2 772
Нова Каледония	2 191	2 705
Сейшелски острови	2 058	468
Палау	1 929	2 197
Либерия	1 759	921
Южна Африка	1 336	-
Микронезия	1 088	1 169
Тринидад и Тобаго	528	1 010
Нигер	523	1 372
Сейнт Лусия	392	2 671
Бахамски острови	392	-
Тонга	46	54
Ангола	19	-
Синт Мартен	2	6
Гренада	-	1 735
Общо	1 729 380	1 460 057

3.2.3.4.2Анализ по отрасли

В таблицата по-долу се прави анализ на портфейла от заеми на механизма по отрасли на заемополучателя. Операциите, които са отпуснати първо на финансов посредник, преди да бъдат отпуснати на крайния бенефициер, са записани като общи заеми (в хиляди евро):

Отрасъл на заемополучателя	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Общи заеми и споразумения за представителство	987 242	658 098
Електричество, въглища и други	277 524	197 547
Градско развитие, реновации и транспорт	203 094	207 773
Суровини и минно дело	78 849	88 615
Третичен сектор и други	67 590	201 361
Пътища и магистрали	48 600	48 165
Летища и системи за управление на въздушния трафик	38 330	37 126
Верига за производство на храни	13 178	7 643
Събиране на отпадъци	7 988	4
Обработване на материали, строителство	6 964	13 719
Телекомуникации	21	6
Общо	1 729 380	1 460 057

3.2.3.5Просрочени плащания по заеми и обезценки

Просрочените плащания се установяват, наблюдават и докладват в съответствие с процедурите, определени в обстойните насоки и процедури на банката за мониторинг на финансирането. Тези процедури са в съответствие с най-добрите банкови практики и се приемат за всички заеми, управлявани от ЕИБ.

Процесът на мониторинг е структуриран с цел да се гарантира, че i) потенциалните просрочени плащания се установяват и докладват на отговорните служби с минимално закъснение; ii) критичните случаи бързо се изпращат на подходящото оперативно и управленско равнище; iii) осигурява се редовно докладване пред ръководството на ЕИБ и пред държавите членки за общото състояние на просрочените плащания и за вече предприетите мерки по събирането.

Просрочените плащания и обезценките могат да се анализират, както следва (в хиляди евро):

		Заеми и вземания	Заеми и вземания
	Забележки	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Балансова стойност		1 729 380	1 460 057

Отделно обезценени
Брутна сума		119 381	214 232
Средства за обезценка	7	-117 640	-191 046
Балансова стойност, отделно обезценени		1 741	23 186

Колективно обезценени
Брутна сума		-	-
Средства за обезценка		-	-
Балансова стойност, колективно обезценени		-	-

Просрочени, но необезценени

Просрочените включват
0—30 дни		1 620	1 521
30—60 дни		30	15
60—90 дни		-	-
90—180 дни		-	-
повече от 180 дни		1	13
Балансова стойност на просрочените, но не обезценени		1 651	1 549

Балансова стойност — нито просрочени, нито обезценени		1 725 988	1 435 322

Обща балансова стойност на заеми и вземания		1 729 380	1 460 057

3.2.3.6Предоговаряне и преструктуриране на заеми

Механизмът счита заемите за преструктурирани, ако в отговор на неблагоприятни промени във финансовото състояние на заемополучателя механизмът предоговори първоначалните условия на договорните споразумения с въпросния заемополучател, засягащи пряко бъдещите парични потоци на финансовия инструмент, което може да доведе до загуба за механизма. Въпреки това финансовото въздействие на преструктурираните дейности по принцип е ограничено до загубите от обезценка, ако има такива, тъй като финансовата неутралност се прилага повсеместно от механизма и е отразена в предоговорените ценови условия на преструктурираните операции.

В обичайния ход на дейност рейтингът на въпросните заеми щеше да се влоши и заемите щяха да бъдат включени в списъка за наблюдение преди предоговарянето. След като заемите бъдат предоговорени, механизмът ще продължи да ги наблюдава отблизо. Ако предоговорените условия на плащане няма да възстановят първоначалната балансова стойност на актива, той ще се счита за обезценен. Съответните загуби от обезценка ще се изчисляват въз основа на прогнозните парични потоци, сконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент. Необходимостта от обезценка за всички заеми, чийто рейтинг е спаднал до E-, се оценява редовно; всички заеми с рейтинг F изискват обезценка. След като рейтингът на даден заем се подобри достатъчно, той ще да бъде премахнат от списъка за наблюдение в съответствие с процедурите на механизма.

Мерките и практиките за преструктуриране, предприети от екипа на механизма за преструктуриране през отчетния период, включват удължаване на срока до падежа, отсрочване само на главницата, отсрочване на главницата и лихвите, както и капитализация на просрочените задължения. Такива мерки за преструктуриране не водят до отписване на съответните операции.

Експозициите, подлежащи на промени в договорните клаузи, които не засягат бъдещите парични потоци, като обезпечения, други договорености с ценни книжа или отказ от договорни права по споразумения, не се считат за преструктурирани и следователно тези събития сами по себе си не се считат за достатъчен признак за обезценка.

Операциите, подлежащи на мерки за преструктуриране, са посочени като такива в таблицата по-долу:

хиляди евро	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Брой на операциите, подлежащи на практики за преструктуриране	22	16
Балансови стойности	171 135	225 631
от които обезценени	124 250	204 711
Призната обезценка	113 052	188 197
Приходи от лихви по отношение на преструктурирани операции	19 877	14 262
Отписани експозиции (след прекратяването/продажбата на операцията)	31 298	-

			Мерки за преструктуриране
хиляди евро	31.12.2015 г.	Удължаване на срока до падежа	Отсрочване само на главницата	Отсрочване на главницата и лихвите	Други	Договорно погасяване и прекратяване(1)	31.12.2016 г.
Банки	17 891	-	-	12 150	8 062	-827	37 276
Предприятия	207 740	-	-	-	26 203	-100 084	133 859
Общо	225 631	-	-	12 150	34 265	-100 911	171 135

(1) Намаленията се дължат на погасявания на главницата през годината по операции, които вече се считат за преструктурирани към 31 декември 2015 г., и на прекратяване през годината.

3.2.4Кредитен риск на парите и паричните еквиваленти

Наличните средства се инвестират съгласно графика на изплащане на договорните задължения на механизма. Към 31 декември 2016 г. и 31 декември 2015 г. инвестициите са били под формата на банкови депозити, депозитни сертификати и търговски ценни книжа.

Оторизираните субекти имат рейтинг, който е подобен на краткосрочните и дългосрочните рейтинги, изисквани за собствените инвестиции в ценни книжа на ЕИБ. Минималният краткосрочен рейтинг, изискван за оторизирани субекти, е P-1/A-1/F1 (Moody’s, S&P, Fitch). В случай на различни рейтинги, които са били предоставени от повече от една кредитна агенция, се прилага най-ниският рейтинг. Максимално разрешеният лимит за всяка оторизирана банка в момента е 50 000 000 EUR (петдесет милиона евро). Изключение от това правило беше предоставено на Societe Generale, където механизмът държи своите оперативни парични сметки. Краткосрочният кредитен лимит за Societe Generale към 31 декември 2016 г. и към 31 декември 2015 г. възлиза на 110 000 000 EUR (сто и десет милиона евро). Увеличеният лимит се прилага за сумата на паричните средства, държани по оперативните парични сметки, и инструментите, емитирани от този контрагент и държани от финансовия портфейл.

Всички инвестиции са направени при оторизирани субекти с максимален падеж от три месеца от датата на операцията и до лимита на кредитната експозиция. Към 31 декември 2016 г. и 31 декември 2015 г. всички срочни депозити, търговски ценни книжа и касови наличности, държани от финансовия портфейл на механизма, са имали минимален рейтинг P-1 (еквивалент на Moody’s) в деня на сетълмента.

Следната таблица показва положението на парите и паричните еквиваленти, включително начислените лихви (в хиляди евро):

Минимален краткосрочен рейтинг	Минимален дългосрочен рейтинг	31.12.2016 г.		31.12.2015 г.
(по Moody’s)	(по Moody’s)
P-1	Aaa	37 949	10 %	49 999	11 %
P-1	Aa2	46 963	13 %	26	0 %
P-1	Aa3	40 436	11 %	-	0 %
P-1	A1	100 012	28 %	115 705	26 %
P-1	A2	135 457	38 %	283 265	63 %
Общо		360 817	100 %	448 995	100 %

3.2.5Кредитен риск на дериватите

3.2.5.1Политика за кредитния риск на дериватите

Кредитният риск по отношение на дериватите се представя като загуби, които едната страна би понесла, ако другият контрагент по сделката не е в състояние да изпълни своите договорни задължения. Кредитният риск, свързан с дериватите, варира в зависимост от редица фактори (като лихвени проценти и валутни курсове) и като цяло отговаря на само малка част от тяхната условна стойност.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключва договори за суап с цел да хеджира определени кредитни операции или да сключва форуърдни договори с цел да хеджира валутните си позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро. Всички суапове се изпълняват от Европейската инвестиционна банка с външно участие. Суаповете се уреждат от същото главно споразумение за суаповете и от приложенията относно кредитната подкрепа, подписани между Европейската инвестиционна банка и външните ѝ партньори.

3.2.5.2Измерване на кредитния риск на дериватите

Всички суапове, предприети от Европейската инвестиционна банка, които са свързани с механизма, се третират в същата договорна рамка и със същите методики, прилагани за дериватите, договорени от Европейската инвестиционна банка за нейните собствени цели. По-специално, допустимостта на партньорите при суап се определя от Европейската инвестиционна банка на базата на същите условия за допустимост, прилагани за общите операции по суап.

Европейската инвестиционна банка измерва кредитния риск, свързан със суапове и трансакции с деривати, с помощта на подхода за нетната пазарна експозиция (НПЕ) и потенциалната бъдеща експозиция (ПБЕ) за докладване и мониторинг на лимитите. НПЕ и ПБЕ включват изцяло дериватите, свързани с Инвестиционния механизъм.

·Следната таблица показва падежите на кръстосани валутно-лихвени суапове, разделени според тяхната фиктивна стойност и справедлива стойност:

Суапови договори към 31.12.2016 г.	по-малко от	1 година	5 години	повече от	Общо за 2016 г.
хиляди евро	1 година	до 5 години	до 10 години	до 10 години
Условна стойност	-	7 430	-	-	7 430
Справедлива стойност (т.е. нетната сконтирана стойност)	-	-3 051	-	-	-3 051


Суапови договори към 31.12.2015 г.	по-малко от	1 година	5 години	повече от	Общо за 2015 г.
хиляди евро	1 година	до 5 години	до 10 години	до 10 години
Условна стойност	-	9 589	-	-	9 589
Справедлива стойност (т.е. нетната сконтирана стойност)	-	-3 835	-	-	-3 835

·Механизмът сключва договори за краткосрочни валутни суапове (FX суапове) с цел да хеджира валутния риск на плащанията във валути, различни от EUR. FX суаповете имат падеж от максимум три месеца и редовно се подновяват. Условната сума на FX суаповете възлиза на 1 611,0 милиона евро към 31 декември 2016 г. при 1 400,0 милиона евро към 31 декември 2015 г. Справедливата стойност на FX суаповете възлиза на -15,3 милиона евро към 31 декември 2016 г. при -3,7 милиона евро към 31 декември 2015 г.

·Механизмът сключва договори за лихвен суап с цел хеджиране на лихвения риск за изплатени заеми. Към 31 декември 2016 г. съществуват два лихвени суапа с условна сума от 41,2 милиона евро (2015 г.: 44,9 милиона евро) и справедлива стойност от 0,1 милиона евро (2015 г.: -0,3 милиона евро).

3.2.6Кредитен риск на финансови активи, държани до падежа

Следната таблица показва състоянието на държания до падежа портфейл, изцяло съставен от съкровищни бонове, емитирани от Италия, Португалия и Испания, с остатъчен срок до падежа от по-малко от три месеца. Държавите — членки на ЕС, са допустими емитенти. Максимално допустимата граница за всеки оторизиран емитент е 50 000 000 EUR (петдесет милиона евро). Инвестициите в средносрочни и дългосрочни облигации също могат да бъдат допустими според инвестиционните насоки и в зависимост от изискванията за ликвидност:

Минимален краткосрочен рейтинг	Минимален дългосрочен рейтинг	31.12.2016 г.		31.12.2015 г.
(по Moody’s)	(по Moody’s)
P-1	Aa2	18 012	10 %	-	0 %
P-1	A1	30 002	18 %	10 000	4 %
P-1	A2	-	0 %	69 502	31 %
P-2	Baa2	-	0 %	50 007	22 %
P-2	Без рейтинг	20 025	12 %	-	0 %
P-3	Baa3	-	0 %	50 012	22 %
NP	Ba1	50 005	30 %	49 000	21 %
Без рейтинг	Baa2	51 354	30 %	-	0 %
Общо		169 398	100 %	228 521	100 %

Ликвиден риск

Ликвиден риск е способността на един субект да финансира увеличения на активите и да изпълнява задължения, когато те станат изискуеми, без да търпи неприемливи загуби. Той може да бъде разделен на ликвиден риск, свързан с финансирането, и пазарен ликвиден риск. Ликвидният риск, свързан с финансирането, е рискът, че един субект няма да може да посрещне ефикасно очакваните и неочакваните настоящи и бъдещи нужди от парични потоци, без това да се отразява върху ежедневната му дейност или финансовото му състояние. Пазарният ликвиден риск е рискът, че един субект няма да може лесно да компенсира или елиминира позиция на пазарната цена поради недостатъчна дълбочина на пазара или поради пазарни сътресения.

3.2.2Управление на ликвидния риск

Механизмът се финансира предимно със средства от годишните вноски на държавите членки, както и от обратните постъпления, произтичащи от операции на механизма. Механизмът управлява своя ликвиден риск, свързан с финансирането, главно чрез планиране на своите нетни нужди от ликвидност и изискваните годишни вноски на държавите членки.

За да се изчислят годишните вноски на държавите членки, моделите на разходване на съществуващия и следващия портфейл се анализират и проследяват през цялата година. Специални събития, например рано възстановени разходи, продажби на акции или случаи на неизпълнение, се вземат предвид за коригиране на годишните изисквания за ликвидност.

С цел допълнително минимизиране на ликвидния риск механизмът поддържа ликвиден резерв, достатъчен да покрие във всеки момент прогнозните касови плащания, съобщавани периодично от отдела по заемите на ЕИБ. Средствата се инвестират на паричния пазар и пазарите на облигации под формата на междубанкови депозити и други краткосрочни финансови инструменти, като се вземат предвид задълженията на механизма за касови плащания. Ликвидните активи на механизма се управляват от отдела за управление на касовите наличности на банката с цел да се поддържа подходяща ликвидност, за да може механизмът да изпълнява своите задължения.

В съответствие с принципа на разделение на функциите между фронт- и бек-офиса, операциите по сетълмент, свързани с инвестирането на тези активи, са под отговорността на отдела на ЕИБ по планиране и сетълмент на операциите. Освен това оторизирането на контрагенти и ограниченията за касовите инвестиции, както и мониторингът на тези ограничения, са отговорност на дирекцията за управление на риска на банката.

3.2.3Измерване на ликвидния риск

В таблиците на този раздел се анализират финансовите пасиви на механизма по матуритет въз основа на оставащия период от време от датата на счетоводния баланс до договорната дата на падеж (въз основа на несконтирани парични потоци).

Що се отнася до недериватните финансови пасиви, механизмът има ангажименти под формата на непредоставени части от кредита по сключените споразумения за заем, непредоставени части на подписано вписване на капитал/инвестиционни споразумения, предоставени гаранции по заеми или поети като задължение лихвени субсидии и техническа помощ.

Заемите по Инвестиционния механизъм имат краен срок за плащане. Въпреки това плащанията се извършват в моменти и в размери, които отразяват напредъка на съответните инвестиционни проекти. Освен това заемите на механизма са операции, извършени в относително нестабилна работна среда, поради което графикът на изплащането им се характеризира със значителна степен на несигурност.

Капиталовите инвестиции стават дължими, когато и щом управителите на фондовете издадат валидни искания за капитал, отразяващи напредъка в техните инвестиционни дейности. Периодът на усвояване на заема обикновено е 3 години с често удължаване с една или две години. Някои задължения за плащания обикновено продължават и след края на периода на усвояване до пълното приключване на съответните инвестиции на фонда поради факта, че понякога ликвидността на фонда може да бъде недостатъчна за изпълнението на задълженията за плащане, произтичащи от такси или други разходи.

Гаранциите не са предмет на специфични задължения за плащане, освен ако гаранцията не е задействана. Размерът на оставащите гаранции се намалява съобразно с графика за връщане на гарантираните заеми.

Изходящите парични потоци за поетите като задължение лихвени субсидии се срещат в случай на субсидирани заеми, финансирани от собствените ресурси на банката. Поради това отчетените изходящи потоци представляват само поети задължения, свързани с тези заеми, а не общият размер на поетите като задължение непредоставени лихвени субсидии. Както при заемите, техният график на изплащане е несигурен.

„Брутният номинален изходящ поток“ на поетата като задължение техническа помощ в таблицата „Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви“ се отнася до общата непредоставена част на подписаните договори за техническа помощ. Графикът на плащанията се характеризира със значителна степен на несигурност. Изходящите парични потоци, класифицирани в графа „3 месеца или по-малко“, представляват сумата на неплатените фактури, получени до отчетната дата.

Поетите задължения за недериватни финансови пасиви, за които не съществува определена договорна падежна дата, са класифицирани в графа „Неопределен падеж“. Поетите задължения, за които има регистрирано искане за плащане към отчетната дата, са класифицирани в съответните времеви интервали.

Що се отнася до дериватните финансови пасиви, ликвидният профил представя несконтираните брутни парични потоци по договорите за суап, включително кръстосани валутни суапове (CCS), кръстосани валутно-лихвени суапове (CCIRS), краткосрочните валутни суапове и лихвените суапове.

Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година		Повече от 1 година до 5 години		Повече от 5 години		Неопределен падеж		Брутен номинален изходящ поток
В хиляди евро към 31.12.2016 г.
Изходящи потоци за поети като задължение, но непредоставени заеми	82 405	-		-		-		819 494		901 899
Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции	4 592	-		-		-		239 458		244 050
Други (подписани не издадени гаранции, издадени гаранции)	-	-		-		-		43 964		43 964
Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии	-	-		-		-		275 917		275 917
Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ	2 671	-		-		-		24 807		27 478
Общо	89 668	-		-		-		1 403 640		1 493 308

Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година		Повече от 1 година до 5 години		Повече от 5 години		Неопределен падеж		Брутен номинален изходящ поток
В хиляди евро към 31.12.2015 г.
Изходящи потоци за поети като задължение, но непредоставени заеми	41 028	-		-		-		1 148 536		1 189 564
Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции	23 371	-		-		-		274 984		298 355
Други (подписани не издадени гаранции, издадени гаранции)	-	-		-		-		10 798		10 798
Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии	-	-		-		-		281 682		281 682
Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ	811	-		-		-		28 072		28 883
Общо	65 210	-		-		-		1 744 072		1 809 282


Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви	3 месеца или по-малко		Повече от 3 месеца до 1 година		Повече от 1 година до 5 години		Повече от 5 години		Брутен номинален входящ/изходящ поток

В хиляди евро към 31.12.2016 г.
CCS и CCIRS — входящи потоци	3		2 409		5 222		-		7 634
CCS и CCIRS — изходящи потоци	-		-3 688		-7 377		-		-11 065
Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци	1 611 000		-		-		-		1 611 000
Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци	-1 636 001		-		-		-		-1 636 001
Лихвени суапове — входящи потоци	411		1 234		5 529		1 550		8 724
Лихвени суапове — изходящи потоци	-		-1 962		-5 316		-1 329		-8 607
Общо	-24 587		-2 007		-1 942		221		-28 315

Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви	3 месеца или по-малко		Повече от 3 месеца до 1 година		Повече от 1 година до 5 години		Повече от 5 години		Брутен номинален входящ/изходящ поток

В хиляди евро към 31.12.2015 г.
CCS и CCIRS — входящи потоци	5		2 307		7 671		-		9 983
CCS и CCIRS — изходящи потоци	-		-3 571		-10 714		-		-14 285
Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци	1 400 000		-		-		-		1 400 000
Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци	-1 407 763		-		-		-		-1 407 763
Лихвени суапове — входящи потоци	383		1 269		6 059		2 524		10 235
Лихвени суапове — изходящи потоци	-		-2 145		-6 127		-2 206		-10 478
Общо	-7 375		-2 140		-3 111		318		-12 308

3.2.4Дългосрочни финансови активи и пасиви

Таблицата по-долу съдържа балансовите стойности на недериватните финансови активи и пасиви, която се очаква да бъдат възстановени или изплатени след повече от 12 месеца от датата на отчитане.

хиляди евро	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.

Финансови активи:
Заеми и вземания	1 692 867	1 423 368
Финансови активи на разположение за продажба	516 884	419 353
Други активи	141	-
Общо	2 209 892	1 842 721

Финансови пасиви:
Провизии за издадени гаранции	497	-
Сума, дължима на трети страни	69 960	57 346
Общо	70 457	57 346

Пазарен риск

Пазарният риск представлява рискът, че промените в пазарните цени и проценти, например лихвени проценти, цени на капиталови инструменти, обменни курсове на чуждестранни валути, ще засегнат приходите на образуванието или стойността на неговото участие във финансови инструменти.

3.2.5Лихвен риск

Лихвеният риск възниква от променливостта в икономическата стойност на лихвената позиция или в дохода, получен от нея, дължаща се на неблагоприятни промени в лихвените проценти.

Механизмът не се влияе директно от колебанията на икономическата си стойност или от ценовите несъответствия между различните активи, пасиви и хеджиращи инструменти, тъй като i) той няма преки разходи по заеми или лихвоносни пасиви и ii) той поема въздействието на колебанията на лихвените проценти върху приходите от своите инвестиции.

Механизмът измерва чувствителността към колебанията на лихвения процент на кредитния си портфейл и суаповете за микро хеджиране с помощта на изчисление на стойността по базисни точки (BPV).

Стойността по базисни точки (BPV) измерва печалбата или загубата в нетната настояща стойност на съответния портфейл, дължаща се на увеличение с 1 базисна точка (0,01 %) на лихвения процент в рамките на определени продължителности: „паричен пазар — до една година“, „много кратки — 2 до 3 години“, „кратки — от 4 до 6 години“, „средносрочни — от 7 до 11 години“, „дългосрочни — от 12 до 20 години“ или „много дългосрочни — повече от 21 години“.

За определяне на нетната настояща стойност (ННС) на паричните потоци по заеми, деноминирани в евро, механизмът използва кривата на финансиране на ЕИБ на база евро (евро суапова крива, коригирана с глобалния спред на финансиране на ЕИБ). Кривата на финансиране на ЕИБ в USD се използва за изчисляване на ННС на паричните потоци по заеми, деноминирани в USD. ННС на паричните потоци по заеми, деноминирани във валути, за които не е налична достоверна и достатъчно пълна сконтова крива, се определя, като се използва кривата на финансиране на ЕИБ на база евро като заместител.

За да се изчисли нетната настояща стойност на заемите, механизмът използва кривата на финансиране с евро (евро суапова крива + спред на финансиране от ЕИБ) за паричните потоци, деноминирани в евро и в чуждестранни валути, различни от USD, и кривата на финансиране с щатски долари за паричните потоци, деноминирани в USD.

Както е показано в следната таблица, нетната настояща стойност на кредитния портфейл, включително свързаните с него суапове за микро хеджиране, към 31 декември 2016 г. ще намалее с 516 хиляди евро (към 31 декември 2015 г.: намаление с 532 хиляди евро), ако всички съответни криви на лихвените проценти едновременно променят своята посока нагоре с 1 базисна точка.

Стойност по базисни точки	Пари	Много кратки	Кратки	Средни	Дълги	Много дълги	Общо
хиляди евро	Пазар
Към 31.12.2016 г.	1 година	От 2 до 3 години	От 4 до 6 години	От 7 до 11 години	От 12 до 20 години	21 години
Обща чувствителност на заемите и суаповете за микро хеджиране	-46	-101	-164	-175	-30	-	-516

Стойност по базисни точки	Пари	Много кратки	Кратки	Средни	Дълги	Много дълги	Общо
хиляди евро	Пазар
Към 31.12.2015 г.	1 година	От 2 до 3 години	От 4 до 6 години	От 7 до 11 години	От 12 до 20 години	21 години
Обща чувствителност на заемите и суаповете за микро хеджиране	-37	-72	-252	-139	-32	-	-532

3.4.2Валутен риск

Валутният риск за Инвестиционния механизъм е рискът от загуба на доходите или икономическа стойност, дължаща се на неблагоприятни промени на валутните курсове.

Като се има предвид референтна отчетна валута (евро за Инвестиционния механизъм), механизмът е изложен към валутен риск, когато има несъответствие между активите и пасивите, деноминирани във валута, различна от референтната отчетна валута. Валутният риск обхваща също и ефекта от промени в стойността на бъдещите парични потоци, деноминирани във валута, различна от референтната отчетна валута, например лихви и дивиденти, поради колебанията във валутните курсове.

3.4.2.1Валутен риск и касови активи

Касовите активи на Инвестиционния механизъм са деноминирани в евро или щатски долари.

Валутният риск се хеджира посредством кръстосани валутни спот или форуърд сделки, валутни суапове или кръстосани валутни суапове. Отделът за управление на касовите наличности на ЕИБ може, когато счита за необходимо и уместно, да използва всякакви други инструменти, в съответствие с политиката на банката, които осигуряват защита срещу пазарните рискове, поети във връзка с финансовите дейности на механизма.

3.4.2.2Валутен риск и операции, финансирани или гарантирани от механизма

Вноските на държавите членки за механизма се получават в EUR. Операциите, финансирани или гарантирани от механизма, както и лихвените субсидии, могат да бъдат деноминирани в EUR, USD или всякаква друга разрешена валута.

Валутен риск (спрямо еврото като референтна валута) възниква, когато сделките, деноминирани във валути, различни от еврото, са оставени без хеджиране. Насоките за хеджиране на валутния риск на механизма са изложени по-долу.

3.4.2.2.1.Хеджиране на операции, деноминирани в USD

Валутният риск, породен от операции на механизма, деноминирани в USD, се обезпечава на агрегирана основа чрез валутни суапове за USD/EUR, прехвърляни и коригирани периодично по отношение на размера на средствата. Използването на валутни суапове преследва двойна цел. От една страна, се създава необходимата ликвидност за нови плащания (заеми и собствен капитал) и, от друга страна, се поддържа валутно макрохеджиране.

В началото на всеки период паричните потоци, които следва да се получат или платят в USD през следващия период, се изчисляват въз основа на планирани или очаквани обратни постъпления/плащания. Следователно валутните суапове с наближаващ падеж се разсрочват, техните суми се коригират, за да се покрият поне нуждите от ликвидност на USD, планирани за следващия период.

-Всеки месец валутната позиция за USD се хеджира, ако надвишава съответните ограничения, чрез спот или форуърд операции.

-В рамките на периода на разсрочване неочакваните ликвидни дефицити за USD се покриват чрез ad hoc валутни суапови операции, докато ликвидните излишъци или се инвестират в касови активи, или се преобръщат в евро, ако са възникнали от увеличение на валутната позиция.

3.4.2.2.2.Хеджиране на операциите, деноминирани във валута, различна от EUR или USD

-Операциите на механизма, деноминирани във валути, различни от EUR и USD, се хеджират посредством кръстосани суапови договори със същите финансови профили като съответния заем, при условие че суаповият пазар е функциониращ.

-Механизмът има операции във валути, за които възможности за хеджиране или не са налични, или се предоставят на висока цена. Тези операции са деноминирани в местна валута, но платени в EUR или USD. Рамката за финансовия риск на механизма, която беше одобрена от Комитета механизма на 22 януари 2015 г., предлага възможност за хеджиране на валутна експозиция в местни валути със значителна положителна корелация синтетично с щатския долар чрез деривати, деноминирани в щатски долари. Местните валути, хеджирани синтетично с деривати, деноминирани в долари, се отчитат в таблицата в раздел 3.4.2.2.3 по-долу в точка „Местни валути (със синтетично хеджиране)“, докато местните валути, нехеджирани синтетично с щатския долар, се отчитат в същата таблица в точка „Местни валути (без синтетично хеджиране)“.

3.4.2.2.3Валутна позиция (в хиляди евро)

В таблиците на тази бележка се съдържа валутната позиция на механизма.

Валутната позиция е представена в таблиците по-долу в съответствие с политиките за риска на механизма (както е описано в рамката за финансовия риск на механизма). Валутната позиция съгласно политиките за риска се основава на счетоводните данни и се определя като салдото между избрани активи и пасиви. Активите и пасивите, определени във валутната позиция съгласно рисковите политики, са подбрани така, че да гарантират, че приходите ще бъдат конвертирани в отчетната валута (евро) едва при тяхното получаване.

Нереализираните печалби/загуби и обезценката на финансови активи на разположение за продажба са включени във валутната позиция съгласно рисковите политики, както и обезценките на заемите и вземанията. Дериватите, включени във валутната позиция съгласно рисковите политики, се вземат по номинална стойност вместо по справедлива стойност, за да бъдат приведени в съответствие с неразпределената стойност на активите, също взета по номинална стойност, коригирана с обезценката за заемите.

В таблиците по-долу останалата част от активите и пасивите, които включват главно начислени лихви по заеми, деривати и субсидии, е представена като „Валутна позиция, изключена от политиките за риска“.

Към 31 декември 2016 г.	Активи и пасиви			Поети задължения и условни пасиви
Валути	Валутна позиция съгласно политиките за риска	Валутна позиция, изключена от политиките за риска	Валутна позиция на баланса
USD	-258 496	7 578	-250 918	282 991
Местни валути (със синтетично хеджиране)*
KES	117 881	3 869	121 751	-
TZS	97 116	1 931	99 046	-
DOP	52 553	2 013	54 566	-
UGX	36 776	1 077	37 854	-
RWF	22 258	194	22 452	-
Местни валути (без синтетично хеджиране)*
HTG, MUR, MZN, XOF, ZMW, BWP	22 534	252	22 786	246
Общо валути, различни от еврото	90 622	16 914	107 537	283 237
EUR	-	2 591 845	2 591 845	1 241 229
Общо евро и други валути	90 622	2 608 759	2 699 382	1 524 466

* Вж. точка 3.4.2.2.2 за обяснение на синтетичното хеджиране.
Към 31 декември 2015 г.	Активи и пасиви			Поети задължения и условни пасиви
Валути	Валутна позиция съгласно политиките за риска	Валутна позиция, изключена от политиките за риска	Валутна позиция на баланса
USD	-207 050	5 023	-202 027	270 236
Местни валути (със синтетично хеджиране)*
KES	129 862	3 101	132 963	-
TZS	46 246	780	47 025	-
DOP	40 799	1 274	42 073	-
UGX	30 182	565	30 747	-
RWF	11 979	164	12 143	-
Местни валути (без синтетично хеджиране)*
HTG, MUR, MZN, XOF, ZMW	15 474	201	15 675	798
Общо валути, различни от еврото	67 492	11 108	78 599	271 034
EUR	-	2 337 555	2 337 555	1 579 719
Общо евро и други валути	67 492	2 348 663	2 416 154	1 850 753

3.4.2.3Анализ на валутната чувствителност

Към 31 декември 2016 г. обезценяване на еврото с 10 % спрямо всички валути би довело до увеличение на вноските на донорите в размер на 12,0 милиона евро (31 декември 2015 г.: 8,7 милиона евро). Поскъпване на еврото с 10 % спрямо всички валути би довело до намаление на вноските на донорите в размер на 9,9 милиона евро (31 декември 2015 г.: 7,1 милиона евро).

3.4.2.4Обменни курсове

Следните обменни курсове са използвани за изготвяне на счетоводния баланс към 31 декември 2016 г. и 31 декември 2015 г.:

	31 декември 2016 г.	31 декември 2015 г.
Валути, различни от тези на държавите членки
Ботсванска пула (BWP)	11,2657	11,9451
Доминиканско песо (DOP)	48,7476	49,0144
Хаитянски гурд (HTG)	68,78	61,19
Кенийски шилинг (KES)	108,06	111,3
Мавританска угия (MRO)	375,79	326,46
Маврицийска рупия (MUR)	37,85	38,85
Мозамбикски метикал (MZN)	75,25	50,59
Руандски франк (RWF)	856,8	806,36
Танзанийски шилинг (TZS)	2 296,99	2 344,42
Угандски шилинг (UGX)	3 805,00	3 665,00
Щатски долар (USD)	1,0541	1,0887
CFA франк (XAF/XOF)	655,957	655,957
Южноафрикански ранд (ZAR)	14,457	16,953
Замбийска квача (ZMW)	10,4653	11,9571

3.4.3Ценови риск на собствения капитал

Ценовият риск на собствения капитал е рискът справедливата стойност на капиталовите инвестиции да намалее в резултат на промени в нивата на цените на акциите и/или стойността на капиталовите инвестиции.

Механизмът е изложен на ценови риск на собствения капитал по отношение на своите инвестиции в преки дялови участия и фондове за рисков капитал.

Стойността на некотираните капиталови позиции не е непосредствено и постоянно достъпна за целите на наблюдението и контрола. За тези позиции най-добрите налични данни включват цените, определени въз основа на всички съответни методи за остойностяване.

Въздействието върху ресурсите на вносителите на механизма (като резултат от промяна в справедливата стойност на портфейла с налични за продажба капиталови инструменти), дължащо се на промяна с +/-10 % на стойността на отделните преки капиталови и рискови капиталови инвестиции при постоянни други променливи, е 51,7 милиона евро, съответно -51,7 милиона евро, към 31 декември 2016 г. (41,9 милиона евро, съответно -41,9 милиона евро, към 31 декември 2015 г.).

4 Справедливи стойности на финансовите инструменти

Счетоводни класификации и справедливи стойности

Следната таблица показва балансовите стойности и справедливите стойности на финансовите активи и пасиви, включително техните нива в йерархията на справедливите стойности. Това не включва информация за справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, които не са отчетени по справедлива стойност, ако балансовата стойност е разумно приближение на справедливата стойност.

Към 31 декември 2016 г.	Балансова стойност						Справедлива стойност
хиляди евро	Държани за търгуване	На разположение за продажба	Пари, заеми и вземания	Държани до падежа	Други финансови пасиви	Общо	Ниво 1	Ниво 2	Ниво 3	Общо
Финансови активи, отчетени по справедлива стойност:
Дериватни финансови инструменти	6 920	-	-	-	-	6 920	-	6 920	-	6 920
Фондове за рисков капитал	-	437 788	-	-	-	437 788	-	-	437 788	437 788
Преки капиталови инвестиции	-	79 096	-	-	-	79 096	22 880	-	56 216	79 096
Общо	6 920	516 884	-	-	-	523 804	22 880	6 920	494 004	523 804
Финансови активи, не отчетени по справедлива стойност:
Пари и парични еквиваленти	-	-	360 817	-	-	360 817
Заеми и вземания	-	-	1 729 380	-	-	1 729 380	-	1 951 786	-	1 951 786
Вземания от вносителите	-	-	86 395	-	-	86 395
Облигации	-	-	-	169 398	-	169 398	120 123	48 031	-	168 154
Други активи	-	-	345	-	-	345
Общо	-	-	2 176 937	169 398	-	2 346 335	120 123	1 999 817	-	2 119 940
Общо финансови активи	6 920	516 884	2 176 937	169 398	-	2 870 139

Финансови пасиви, отчетени по справедлива стойност:
Дериватни финансови инструменти	-25 189	-	-	-	-	-25 189	-	-25 189	-	-25 189
Общо	-25 189	-	-	-	-	-25 189	-	-25 189	-	-25 189
Финансови пасиви, не отчетени по справедлива стойност:
Провизии за издадени гаранции	-	-	-	-	-625	-625
Дължими суми на трети страни	-	-	-	-	-116 114	-116 114
Други пасиви	-	-	-	-	-2 546	-2 546
Общо	-	-	-	-	-119 285	-119 285
Общо финансови пасиви	-25 189	-	-	-	-119 285	-144 474

4 Справедливи стойности на финансовите инструменти (продължение)

Счетоводна класификация и справедливи стойности (продължение)

Към 31 декември 2015 г.	Балансова стойност						Справедлива стойност
хиляди евро	Държани за търгуване	На разположение за продажба	Пари, заеми и вземания	Държани до падежа	Други финансови пасиви	Общо	Ниво 1	Ниво 2	Ниво 3	Общо
Финансови активи, отчетени по справедлива стойност:
Дериватни финансови инструменти	311	-	-	-	-	311	-	311	-	311
Фондове за рисков капитал	-	396 203	-	-	-	396 203	-	-	396 203	396 203
Преки капиталови инвестиции	-	23 150	-	-	-	23 150	178	-	22 972	23 150
Общо	311	419 353	-	-	-	419 664	178	311	419 175	419 664
Финансови активи, не отчетени по справедлива стойност:
Пари и парични еквиваленти	-	-	448 995	-	-	448 995
Заеми и вземания	-	-	1 460 057	-	-	1 460 057	-	1 649 401	-	1 649 401
Облигации	-	-	-	228 521	-	228 521	124 009	104 520	-	228 529
Други активи	-	-	27	-	-	27	-	-	-	-
Общо	-	-	1 909 079	228 521	-	2 137 600	124 009	1 753 921	-	1 877 930
Общо финансови активи	311	419 353	1 909 079	228 521	-	2 557 264

Финансови пасиви, отчетени по справедлива стойност:
Дериватни финансови инструменти	-8 219	-	-	-	-	-8 219	-	-8 219	-	-8 219
Общо	-8 219	-	-	-	-	-8 219	-	-8 219	-	-8 219
Финансови пасиви, не отчетени по справедлива стойност:
Провизии за издадени гаранции	-	-	-	-	-	-
Дължими суми на трети страни	-	-	-	-	-101 202	-101 202
Други пасиви	-	-	-	-	-2 364	-2 364
Общо	-	-	-	-	-103 566	-103 566
Общо финансови пасиви	-8 219	-	-	-	-103 566	-111 785

Измерване на справедливите стойности

4.2.1Методи за остойностяване и значими ненаблюдаеми данни

Таблицата по-долу представя информация за методите на остойностяване и значимите ненаблюдаеми данни, използвани при оценяването на финансови инструменти, категоризирани в ниво 2 и ниво 3 от йерархията на справедливите стойности:

	Метод за остойностяване	Значими ненаблюдаеми данни	Връзка между ненаблюдаемите данни и измерването на справедливата стойност
Финансови инструменти, отчетени по справедлива стойност

Дериватни финансови инструменти	Сконтиран паричен поток: Бъдещите парични потоци се изчисляват въз основа на форуърдни обменни/лихвени проценти (от наблюдаеми форуърдни валутни курсове и криви на доходността в края на отчетния период) и договорни форуърдни/лихвени проценти, сконтирани с процент, който отразява кредитния риск на различните контрагенти.	Не е приложимо.	Не е приложимо.

Фондове за рисков капитал	Метод на коригираните нетни активи: Справедливата стойност се определя, като се приложи или процентното дялово участие на механизма в съответното дружество към нетната стойност на активите, отразена в последния отчет, коригиран спрямо паричните потоци, или, доколкото е възможно, точната стойност на дела към същата дата, посочена от съответния управител на фонда. С цел да се покрие периодът между последната налична нетна стойност на активите (НСА) и отчитането в края на годината, се провежда следваща процедура за преглед и, ако е необходимо, се коригира докладваната НСА.	Коригиране за изтеклото време между последната отчетна дата на фондовете за рисков капитал (ФРК) и датата на измерване, като се вземат предвид: оперативните разходи и управленските такси, последващите изменения в справедливата стойност на съответните активи на ФРК, допълнителни пасиви, пазарни промени или други промени в икономическите условия.	Колкото по-дълъг е периодът между датата на измерване на справедливата стойност и последната отчетна дата на ФРК, толкова по-голяма е корекцията за изтеклото време.

Преки капиталови инвестиции	Коригирани нетни активи.	Коригиране за изтеклото време между последната отчетна дата на предприятията, в които се инвестира, и датата на измерване, като се вземат предвид: оперативните разходи, последващите изменения в справедливата стойност на съответните активи на предприятията, в които се инвестира, допълнителни пасиви, пазарни промени или други промени в икономическите условия, увеличение на капитала, продажба/промяна на контрола.	Колкото по-дълъг е периодът между датата на измерване на справедливата стойност и последната отчетна дата на предприятията, в които се инвестира, толкова по-голяма е корекцията за изтеклото време.

		Отстъпка от 5 до 30 % за липса на пазарна реализируемост (ликвидност), определена чрез позоваване на цените на предишни сделки за подобни ценни книжа в държавата/региона.	Колкото по-голяма е отстъпката за пазарна реализируемост, толкова по-ниска е справедливата стойност.

Финансови инструменти, не отчетени по справедлива стойност

Заеми и вземания	Сконтирани парични потоци: Моделът за остойностяване използва договорните парични потоци, които са обусловени от липсата на неизпълнение от страна на длъжника и не отчитат стойността на гаранциите или сценариите за предсрочно плащане. За да се изчисли нетната настояща стойност (ННС) на заемите, моделът взема сконтирането на договорните парични потоци на всеки заем с помощта на коригирана пазарна дисконтова крива. ННС на отделните заеми след това се коригира, за да се вземе под внимание съответната очаквана загуба. След това резултатите се сумират, за да се получи справедливата стойност на заемите и вземанията.	Не е приложимо.	Не е приложимо.

Финансови активи, държани до падеж	Сконтирани парични потоци.	Не е приложимо.	Не е приложимо.

С прилагането на МСФО 13 корекциите на оценката са включени в справедливата стойност на дериватите към 31 декември 2016 г. и 2015 г., а именно:

-Корекции на кредитната оценка, отразяващи кредитния риск от контрагента по сделките с деривати, в размер на -76,4 хиляди евро към 31 декември 2016 г. и -121,7 хиляди евро към 31 декември 2015 г.

-Корекции на дебитната оценка, отразяващи собствения кредитен риск по сделките с деривати, в размер на +42,9 хиляди евро към 31 декември 2016 г. и +64,4 хиляди евро към 31 декември 2015 г.

4.2.2Трансфери между ниво 1 и 2

Политиката на механизма е да признае прехвърляне между нива от датата на събитието или изменението на обстоятелствата, породили прехвърлянето.

През 2016 г. и 2015 г. механизмът не е извършвал трансфери от ниво 1 към ниво 2 или от ниво 2 към ниво 1 от йерархията на справедливите стойности.

4.2.3Ниво 3 справедливи стойности

Равнение на справедливите стойности на ниво 3

Следните таблици представят промените в инструментите от ниво 3 за годината, приключила на 31 декември 2016 г. и 31 декември 2015 г.:

В хиляди евро	Финансови активи на разположение за продажба
Салдо към 1 януари 2016 г.	419 175
Печалби или загуби, включени в печалбата или загубата:
- нетни реализирани печалби от финансови активи на разположение за продажба	-6 504
- обезценка на финансови активи на разположение за продажба	-2 493
Общо	-8 997
Печалби или загуби, включени в другия всеобхватен доход:
- нетна промяна в справедливата стойност на финансови активи на разположение за продажба	-24 628
Общо	-24 628
Извършени плащания	153 986
Възстановявания	-37 978
Отписани задължения	-7 554
Салдо към 31 декември 2016 г.	494 004

В хиляди евро	Финансови активи на разположение за продажба
Салдо към 1 януари 2015 г.	401 926
Печалби или загуби, включени в печалбата или загубата:
- нетни реализирани печалби от финансови активи на разположение за продажба	-33 878
- обезценка на финансови активи на разположение за продажба	-2 665
Общо	-36 543
Печалби или загуби, включени в другия всеобхватен доход:
- нетна промяна в справедливата стойност на финансови активи на разположение за продажба	52 365
Общо	52 365
Извършени плащания	67 449
Възстановявания	-64 791
Отписани задължения	-1 231
Салдо към 31 декември 2015 г.	419 175

Към 31 декември 2016 г.	Увеличение	Намаление
(хиляди евро)
Преки капиталови инвестиции	10	-10
Общо	10	-10

Към 31 декември 2015 г.	Увеличение	Намаление
(хиляди евро)
Преки капиталови инвестиции	31	-31
Общо	31	-31

5 Пари и парични еквиваленти (хиляди евро)

Парите и паричните еквиваленти се състоят от:

	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Касова наличност	51 462	71 405
Срочни депозити	259 337	290 573
Търговски ценни книжа	50 018	87 017
Пари и парични еквиваленти в отчета за финансовото състояние	360 817	448 995
Начислена лихва	5	3
Пари и парични еквиваленти в отчета за паричните потоци	360 822	448 998

Към 31 декември 2016 г.	Справедлива стойност		Условна стойност
	Активи	Пасиви
Кръстосани валутно-лихвени суапове	-	-3 051	7 430
Лихвени суапове	388	-335	41 233
Валутни суапове	6 532	-21 803	1 611 000
Общо дериватни финансови инструменти	6 920	-25 189	1 659 663

Към 31 декември 2015 г.	Справедлива стойност		Условна стойност
	Активи	Пасиви
Кръстосани валутно-лихвени суапове	-	-3 835	9 589
Лихвени суапове	311	-639	44 913
Валутни суапове	-	-3 745	1 400 000
Общо дериватни финансови инструменти	311	-8 219	1 454 502

7 Заеми и вземания (хиляди евро)

	Общи заеми(*)	Привилегировани заеми	Подчинени заеми	Общо
Номинал към 1 януари 2016 г.	661 792	818 007	160 555	1 640 354
Извършени плащания	476 685	51 691	-	528 376
Отписани задължения	-	-109	-31 189	-31 298
Възстановявания	-178 282	-107 259	-65 927	-351 468
Капитализирана лихва	-	-	7 183	7 183
Разлики във валутните курсове	34 332	2 009	941	37 282
Номинал към 31 декември 2016 г.	994 527	764 339	71 563	1 830 429

Обезценка към 1 януари 2016 г.	-9 403	-22 445	-159 198	-191 046
Обезценка, записана в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход	-8 794	-11 999	-	-20 793
Отписани задължения	-	109	31 189	31 298
Корекция на обезценка	360	6 100	58 698	65 158
Разлики във валутните курсове	-348	-59	-1 850	-2 257
Обезценка към 31 декември 2016 г.	-18 185	-28 294	-71 161	-117 640

Амортизирана стойност	-3 906	-3 682	-	-7 588
Лихва	14 807	9 371	1	24 179
Заеми и вземания към 31 декември 2016 г.	987 243	741 734	403	1 729 380

(*) включително споразумения за представителство

	Общи заеми(*)	Привилегировани заеми	Подчинени заеми	Общо
Номинал към 1 януари 2015 г.	542 506	782 563	146 643	1 471 712
Извършени плащания	196 607	86 177	-	282 784
Възстановявания	-106 921	-96 147	-2 704	-205 772
Капитализирана лихва	-	-	13 262	13 262
Разлики във валутните курсове	29 600	45 414	3 354	78 368
Номинал към 31 декември 2015 г.	661 792	818 007	160 555	1 640 354

Обезценка към 1 януари 2015 г.	-5 751	-13 491	-132 895	-152 137
Обезценка, записана в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход	-3 692	-7 576	-24 995	-36 263
Корекция на обезценка	381	57	1 837	2 275
Разлики във валутните курсове	-341	-1 435	-3 145	-4 921
Обезценка към 31 декември 2015 г.	-9 403	-22 445	-159 198	-191 046

Амортизирана стойност	-3 129	-5 781	284	-8 626
Лихва	8 838	10 533	4	19 375
Заеми и вземания към 31 декември 2015 г.	658 098	800 314	1 645	1 460 057

(*) включително споразумения за представителство

8 Финансови активи на разположение за продажба (хиляди евро)

Основните компоненти на финансовите активи на разположение за продажба са следните:

	Фондове за рисков капитал	Преки капиталови инвестиции	Общо
Стойност към 1 януари 2016 г.	267 331	22 979	290 310
Извършени плащания	101 323	52 663	153 986
Възстановени суми/продажби	-37 948	-30	-37 978
Отписани задължения	-4 594	-2 960	-7 554
Разлики във валутните курсове при възстановените суми /продажбите	5 141	-16	5 125
Стойност към 31 декември 2016 г.	331 253	72 636	403 889

Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2016 г.	153 901	10 092	163 993
Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби	-24 474	3 365	-21 109
Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2016 г.	129 427	13 457	142 884

Обезценка към 1 януари 2016 г.	-25 029	-9 921	-34 950
Обезценка, записана в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход през годината	-2 457	-36	-2 493
Отписани задължения	4 594	2 960	7 554
Обезценка към 31 декември 2016 г.	-22 892	-6 997	-29 889

Финансови активи на разположение за продажба към 31 декември 2016 г.	437 788	79 096	516 884


	Фондове за рисков капитал	Преки капиталови инвестиции	Общо
Стойност към 1 януари 2015 г.	259 784	19 714	279 498
Извършени плащания	63 574	3 875	67 449
Възстановени суми/продажби	-64 181	-610	-64 791
Отписани задължения	-1 231	-	-1 231
Разлики във валутните курсове при възстановените суми /продажбите	9 385	-	9 385
Стойност към 31 декември 2015 г.	267 331	22 979	290 310

Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2015 г.	149 995	6 127	156 122
Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби	3 906	3 965	7 871
Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2015 г.	153 901	10 092	163 993

Обезценка към 1 януари 2015 г.	-24 534	-8 001	-32 535
Обезценка, записана в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход през годината	-1 726	-1 920	-3 646
Отписани задължения	1 231	-	1 231
Обезценка към 31 декември 2015 г.	-25 029	-9 921	-34 950

Финансови активи на разположение за продажба към 31 декември 2015 г.	396 203	23 150	419 353

9 Вземания от вносителите (хиляди евро)

Салдо към 1 януари 2016 г.	228 521
Придобивания	1 159 704
Падежи	-1 219 953
Промяна в амортизацията на ажио/дизажио	-87
Промяна в начислената лихва	1 213
Салдо към 31 декември 2016 г.	169 398

Салдо към 1 януари 2015 г.	99 988
Придобивания	1 545 550
Падежи	-1 417 005
Промяна в амортизацията на ажио/дизажио	-12
Салдо към 31 декември 2015 г.	228 521

	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Вземания от ЕИБ	1	1
Финансови гаранции	344	26
Общо други активи	345	27

12 Приходи за бъдещи периоди (хиляди евро)

Основните компоненти на приходите за бъдещи периоди са следните:

	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Отложени лихвени субсидии	25 884	28 683
Отложени комисионни за заеми и вземания	399	642
Общо приходи за бъдещи периоди	26 283	29 325

13 Провизии за издадени гаранции (хиляди евро)

Сумата на провизиите за издадените гаранции се признава, като се използва най-добрата приблизителна оценка на разходите, необходими за покриване на настоящи финансови задължения, възникнали в резултат на гаранциите, и представлява сумата от:

-първоначално признатите суми, намалени, когато е подходящо, с натрупаната амортизация, призната в съответствие с МСС 18 Приходи, и

-превишаването на горните суми, измерено в съответствие с МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи.

	2016	2015
Салдо към 1 януари	-	-
Допълнения, записани в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход	242	-
Използвани	-	-
Трансфер от „Други пасиви“, финансови гаранции	383
Освобождаване на провизия	-	-
Салдо към 31 декември	625	-

	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Нетни общи административни разходи, платими на ЕИБ	43 483	43 045
Други суми, платими на ЕИБ	-	15
Още непредоставени лихвени субсидии и техническа помощ, дължими на държавите членки	72 631	58 142
Общо дължими суми на трети страни	116 114	101 202

Основните компоненти на другите пасиви са следните:

	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Погасявания на заеми, получени авансово	2 081	1 826
Приходи за бъдещи периоди от лихвени субсидии	458	512
Финансови гаранции	7	26
Общо други пасиви	2 546	2 364

16 Поискана вноска от държавите членки (хиляди евро)

Държави членки	Вноска за механизма	Вноска за лихвени субсидии и техническа помощ	Общо внесени	Поискани и неизплатени
Австрия	62 223	6 941	69 164	2 410
Белгия	91 930	10 222	102 152	5 295
България	448	182	630	140
Кипър	288	117	405	90
Чешка република	1 632	663	2 295	510
Дания	50 420	5 675	56 095	2 000
Естония	160	65	225	50
Финландия	35 148	4 038	39 186	1 470
Франция	562 411	60 332	622 743	19 550
Германия	546 115	60 216	606 331	20 500
Гърция	30 417	3 707	34 124	1 470
Унгария	1 760	715	2 475	-
Ирландия	15 665	2 074	17 739	910
Италия	299 100	34 737	333 837	12 860
Латвия	224	91	315	70
Литва	384	156	540	120
Люксембург	6 829	768	7 597	270
Малта	96	39	135	30
Нидерландия	122 895	13 805	136 700	4 850
Полша	4 160	1 690	5 850	1 300
Португалия	23 633	2 889	26 522	1 150
Румъния	1 184	481	1 665	370
Словакия	672	273	945	210
Словения	576	234	810	180
Испания	145 249	18 596	163 845	7 850
Швеция	64 924	7 485	72 409	2 740
Обединено кралство	308 457	37 500	345 957	-
Общо към 31 декември 2016 г.	2 377 000	273 691	2 650 691	86 395
Общо към 31 декември 2015 г.	2 157 000	243 691	2 400 691	-

	31.12.2016 г.	31.12.2015 г.
Поети задължения
Непредоставени заеми	901 899	1 189 564
Непредоставено задължение във връзка с финансови активи на разположение за продажба	244 050	298 355
Издадени гаранции	8 627	798
Лихвени субсидии и техническа помощ	334 553	352 036

Условни пасиви
Подписани неиздадени гаранции	35 337	10 000

Условни пасиви и поети задължения	1 524 466	1 850 753

	От 1.1.2016 г.	От 1.1.2015 г.
	до 31.12.2016 г.	до 31.12.2015 г.
Финансови активи, държани до падеж	-	4
Заеми и вземания	102 580	86 305
Лихвени субсидии	4 118	4 076
Общо приходи от лихви и други подобни приходи	106 698	90 385

В позиция „Кредити и вземания“ под приходи от лихви за годината, приключила на 31 декември 2016 г., е включена сумата от +15 700 EUR, свързана с обезценените финансови активи (31 декември 2015 г.: +15 869 EUR).

Основният компонент на разходите за лихви и други подобни разходи е следният:

	От 1.1.2016 г.	От 1.1.2015 г.
	до 31.12.2016 г.	до 31.12.2015 г.
Дериватни финансови инструменти	-1 142	-1 525
Пари и парични еквиваленти	-752	-31
Финансови активи, държани до падеж	-413	-
Общо разходи за лихви и други подобни разходи	-2 307	-1 556

19 Приходи и разходи от такси и комисионни (хиляди евро)

Вид на структурираното предприятие	Текст	Балансова стойност към 31.12.2016 г.	Балансова стойност към 31.12.2015 г.	Максимална експозиция към загуба към 31.12.2016 г.	Максимална експозиция към загуба към 31.12.2015 г.
Фондове за рисков капитал	Финансови активи на разположение за продажба	437 788	396 203	672 222	645 833
Общо		437 788	396 203	672 222	645 833

Вид инвестиции на ПСОФ	Текст	Балансова стойност към 31.12.2016 г.	Балансова стойност към 31.12.2015 г.	Неизплатена сума към 31.12.2016 г.	Неизплатена сума към 31.12.2015 г.
Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие	Финансови активи на разположение за продажба	5 021	2 257	19 567	16 927
Заеми за финансови посредници	Заеми и вземания	23 702	-	46 958	10 000
Инструменти за улесняване на споделянето на риска	Издадени гаранции	-288	-	33 719	-
Пряко финансиране — капиталови участия	Финансови активи на разположение за продажба	39 986	-	14	40 000
Общо		68 421	2 257	100 258	66 927