ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 15.3.2017

COM(2017) 131 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

за прилагането на Регламент (ЕС) 2016/369 относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза

Съдържание

I.    Въведение    

II.    Ползи от Регламента за спешна подкрепа    

1)    Добавена стойност от Инструмента за спешна подкрепа в рамките на Съюза    

а.    Бързина на предоставянето на помощта    

б.    Опитни хуманитарни партньори, които помагат за посрещането на нуждите на засегнатото население    

в.    Ясен акцент върху хуманитарната помощ    

г.    Допълнение към съществуващия капацитет    

д.    Наличие на доказан експертен опит и на капацитет за мониторинг    

2)    Резултати    

а.    Осигуряване на подслон    

б.    Дейности за подготовка за зимни условия    

в.    Парична помощ    

г.    Дейности за защита    

д.    Образование    

е.    Предоставяне на здравни услуги    

ж.    Осигуряване на храна и нехранителни стоки и други дейности    

III.    Координация и комуникация    

1)    Координиране на действията в отговор на кризата с бежанците и миграцията на равнището на ЕС    

2)    Координация и сътрудничество със засегнатата държава членка    

3)    Координация между партньорските организации    

4)    Комуникация относно действията за спешна подкрепа в Гърция    

IV.    Бъдещи действия    

   

I.Въведение

През 2015 г. и 2016 г. близо 1,1 милиона лица, които може да се нуждаят от международна закрила, и незаконни мигранти (наричани по-нататък „бежанци и мигранти“) стигнаха до Европейския съюз (ЕС) по маршрута през Източното Средиземноморие. В разгара на кризата с бежанците през лятото на 2015 г. всеки ден в Гърция пристигаха 10 000 мигранти и бежанци. Този внезапен прилив създаде извънредна хуманитарна ситуация в ЕС.

Въпреки че ЕС вече е създал финансови инструменти, с които да се помага на държавите членки да реагират на различни видове вътрешни предизвикателства и да проявяват солидарност към пострадалите от бедствия региони, изключителният мащаб на кризата с бежанците показа, че нито един от тези инструменти не е напълно подходящ за посрещане на широкообхватните хуманитарни нужди в ЕС. Един от аспектите, подчертани в Съобщението на Комисията относно актуалното състояние във връзка с изпълнението на приоритетните действия в рамките на Европейската програма за миграцията 1 , е необходимостта ЕС да създаде капацитет за предоставяне на хуманитарна помощ в рамките на ЕС, за да се помогне на държавите членки, посрещащи голям брой бежанци и мигранти. Необходим бе гъвкав финансов инструмент с възможност за бързо реагиране, основана на европейската солидарност и на способността за мобилизиране на съществуващия експертен опит.

В този контекст на 19 февруари 2016 г. Европейският съвет призова Комисията „да се създаде капацитет на ЕС за предоставяне на вътрешна хуманитарна помощ в сътрудничество с организации, като ВКБООН, за подкрепа на страните, които са изправени пред голям брой бежанци и мигранти, като се използва опитът на службата на ЕС за хуманитарна помощ и гражданска защита“ 2 .

На 2 март 2016 г. Комисията прие предложението си за Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза 3 . Регламентът беше приет от Съвета на 15 март 2016 г. 4  

В съответствие с призива на Европейския съвет Регламентът се основава на солидния опит, който генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (ECHO) на Комисията е придобила в продължение на много години в сферите си на компетентност и който ѝ позволява да използва в Съюза своето ноу-хау, придобито благодарение на действията, които тя извършва в трети държави. Освен това целта на Регламента не е само да бъдат преодолени извънредните хуманитарни предизвикателства, породени от продължаващия миграционен натиск по външните граници на Съюза, но и да бъдат предприети мерки по отношение на всякакъв вид природни или причинени от човека бедствия с широкомащабни хуманитарни последици в рамките на ЕС. По тази причина Регламентът предвижда също всяка спешна подкрепа, финансирана от ЕС, да се предоставя и изпълнява в съответствие с договорените на международно равнище основни хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост.

Освен това, за да се повиши максимално ефективността, Регламентът предвижда операциите за реагиране в извънредни ситуации да се изпълняват от партньорски организации 5 , с които Комисията е подписала рамкови споразумения за партньорство или финансово и административно рамково споразумение. Същевременно, тъй като спешната подкрепа се предоставя на територията на държава — членка на ЕС, се прилагат специфични изисквания. По-конкретно спешната помощ „подпомага и допълва действията на засегнатата държава членка“ 6 , с която трябва да бъдат осигурени тясно сътрудничество и консултации.

В правното основание се посочва, че спешната подкрепа се задейства за срок от три години до 16 март 2019 г. за управлението на хуманитарните последици от кризата с бежанците и миграцията.

Скоро след приемането на Регламента на Съвета положението по маршрута през Източното Средиземноморие се промени драстично. След изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г. 7 броят на лицата, преминаващи незаконно от Турция в Гърция, намаля рязко, като до 6 март 2017 г. 8 пристигаха средно 79 лица на ден. При все това, тъй като бе временно въведен граничен контрол по вътрешните граници на някои държави членки и по външните граници на някои други държави по маршрута през Източното Средиземноморие, в Гърция останаха над 62 000 лица, чието положение буди загриженост, включително над 14 000 лица на островите 9 . Това породи значителни хуманитарни нужди, включително такива, свързани с предоставянето на продоволствена помощ, подслон, здравни грижи, водоснабдяване, канализация, условия за поддържане на хигиена (WASH), нехранителни стоки (НХС) и защита.

Следва да се отбележи, че през 2016 г. Гърция бе единствената държава членка, която отговори на двете условия за допустимост, определени в Регламента:

изключителният мащаб и въздействие на бедствието пораждат тежки мащабни хуманитарни последици в една или повече държави членки; и

другите инструменти, с които разполагат държавите членки и Съюзът, са недостатъчни.

Вследствие на това всички действия, финансирани съгласно този регламент до момента, бяха насочени единствено към справянето с хуманитарната ситуация в Гърция.

В съответствие с член 8, параграф 1 от Регламента настоящият доклад има за цел да представи общ преглед на основното въздействие на Инструмента за спешна подкрепа в рамките на Съюза (ИСП) от задействането му насам, анализ на основните срещани предизвикателства и описание на планираните бъдещи дейности.

II.Ползи от Регламента за спешна подкрепа

Въз основа на насоките, дадени от гръцките органи, които остават в крайна сметка отговорни за управлението на кризата с бежанците и миграцията в Гърция, Регламентът е предоставил възможност на участниците в хуманитарните действия да подпомогнат бързо управлението на хуманитарните последици от тази криза. Това доведе до осезаеми резултати във всички сектори за над 45 000 бенефициери, разпръснати в над 30 обекта на островите и в континентална част на Гърция.

Ключовите силни страни на този нов инструмент и основните оперативни резултати от него са изложени по-долу.

1)Добавена стойност от Инструмента за спешна подкрепа в рамките на Съюза

ИСП бе създаден, за да се реагира на тежки хуманитарни последици, които са следствие от големи кризи. Благодарение на него през 2016 г. и 2017 г. Съюзът предостави подходяща и своевременна подкрепа за намиращите се в Гърция бежанци и мигранти. Основните характеристики на инструмента включват:

1.Бързина на предоставянето на помощта

ЕСИ се опира на приети процедури и обучен персонал, за да реагира на извънредни ситуации навсякъде в света. След като бе направена оценка на нуждите, за да бъдат определени приоритетите за финансиране, на 19 април 2016 г. — точно пет седмици след приемането на Регламента, Комисията обяви, че ще бъде отпуснат първи транш в размер на 83 милиона евро 10 на осем партньорски организации. С незабавно действие, считано от подписването на договорите, и едва няколко дни, след като бюджетният орган предостави първоначално финансиране, бяха осигурени на място подслон, условия за поддържане на хигиена, здравни услуги, защита и образование.

2.Опитни хуманитарни партньори, които помагат за посрещането на нуждите на засегнатото население

Помощта се изпълнява от опитни хуманитарни партньори — агенции на ООН, международни организации и неправителствени организации, чиито умения, професионален експертен опит и добро управление при бързо реагиране в случай на хуманитарни нужди доведоха до подписването на рамкови споразумения с Комисията. До момента Комисията е отпуснала финансиране от ЕС за четиринадесет партньора, всички от които работят в Гърция от ранен етап на кризата с бежанците. Тези партньори гарантират също, че помощта се предоставя при спазване на международните хуманитарни принципи.

3.Ясен акцент върху хуманитарната помощ

Въпреки че други съществуващи инструменти на ЕС, като фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) или, когато става въпрос за природни бедствия, фонд „Солидарност“ на ЕС (ФСЕС), могат да предоставят значителни финансови ресурси за помощ в рамките на Европа, те разчитат в много голяма степен на административния и оперативния капацитет на националните правителства, които може вече да изпитват значителен финансов и икономически натиск. Освен това тези инструменти не са предназначени за посрещане на чисто хуманитарните нужди на големи групи бежанци и мигранти.

Аналогично съществуващият Механизъм за гражданска защита на Съюза (МГЗС) осигурява много необходима подкрепа чрез доброволен принос на материални ресурси от страна на държавите членки, но той не разполага с необходимия капацитет за посрещане на широкомащабните структурни хуманитарни нужди, породени от кризата с бежанците.

За разлика от тези инструменти, ИСП може бързо да финансира добре насочена хуманитарна помощ в случай на извънредни ситуации.

4.Допълнение към съществуващия капацитет

За да получат спешна подкрепа, не е необходимо засегнатите държави членки да създадат нови структури или институционални механизми. ИСП по-скоро допълва ответните хуманитарни мерки, като осигурява допълнителни човешки и финансови ресурси. Операциите в Гърция показаха, че наличието на ефективни комуникационни канали и ефективен механизъм за координация, за които е осигурен съответният персонал в отговорните национални органи, е от жизненоважно значение за успеха на операцията.

5.Наличие на доказан експертен опит и на капацитет за мониторинг

Комисията разполага с мрежа от експерти по сектори и по проекти в целия свят. Трима от тези експерти бяха преназначени, за да извършват мониторинг и да координират финансираните действия на място. Присъствието на тези експерти е от съществено значение за подкрепата на хуманитарните партньори в работата им и за поддържането на връзка с гръцките органи. Това бързо действие беше от ключово значение за бързото разгръщане на финансираните от ЕС проекти. Освен това някои от глобалните тематични експерти на Комисията (напр. в областта на здравните услуги, защитата и въпросите, свързани с половете), също бяха изпратени в Гърция, за да ускорят стартирането на операциите в своите сфери на компетентност.

2)Резултати

През 2016 г. бяха сключени договори на обща стойност 191,9 милиона евро, както следва:

Партньор 12	Сума по договор
OXFAM-NL	6 000 000
STC-UK	7 000 000
DRC-DK	14 870 000
IRC-UK	16 500 000
UNHCR-CH	65 000 000
MDM-BE	7 000 000
ASB-DE	6 800 000
IFRC-CH	17 000 000
NRC-NO	11 000 000
IOM-CH	17 800 000
CARE-DE	3 500 000
MCE-UK	6 250 000
UNICEF-US	8 500 000
TDH-CH	4 700 000
ОБЩО	191 920 000

Таблица: Финансиране от ЕС, за което са сключени договори през 2016 г., по партньори

1.Осигуряване на подслон

2.Дейности за подготовка за зимни условия

Партньорските организации проведоха действия, които допринасят за подготовката за зимни условия и включват интервенции и поддръжка на помещенията за подслон, както и в областта на водоснабдяването и канализацията, които подобриха значително условията на живот и осигуряват безопасен подслон през зимните месеци. Всеки от 30-те обекта, финансирани по линия на ИСП, са подготвени за зимни условия. Предприетите дейности включват подобряване на изолацията, монтаж на отоплителни уреди и повишаване на безопасността, за да се намали нарасналият риск от пожар.

Само на ВКБООН гръцкото правителство възложи инфраструктурното развитие и подготовката за зимни условия на 14 обекта в континенталната част на страната 13 . Дейностите по подготовка за зимни условия на обектите, за които отговаря ВКБООН, са различни на различните места. В някои случаи ВКБООН е инсталирал сглобяеми къщи 14 , а на други обекти е възстановил съществуващите сгради и е модернизирал инсталациите 15 .

Други примери са:

МФЧК осигури спешен подслон във временните обекти Softex и Cherso, включително палатки, подово покритие, изолация, както и отоплителни уреди и керосин.

ASB свърза сгради с електроразпределителната мрежа с цел свързване на осветлението и отоплението с помещенията в Diavata и Anagnostopoulou.

МОМ извършва възстановителни или ремонтни дейности на следните 6 обекта: Agios Andreas I, Agios Andreas II, Thiva, Serres, Drama и Kavala.

Като пряка мярка във връзка с подготовката за зимни условия няколко души, настанени в неподходящи или незавършени обекти, бяха преместени в хотели или апартаменти. Към 28 февруари 2017 г. само ВКБООН е преместил над 3 100 лица. Лицата, живеещи в тези обекти, бяха изложени на неблагоприятни метеорологични условия и бяха настанени в неподходящи приюти, което изостри рисковете за здравето им. Осъществените до момента дейности за подготовка за зимни условия се оценяват на приблизително 52 милиона евро. 

3.Парична помощ

4.Дейности за защита

5.Образование

6.Предоставяне на здравни услуги

7.Осигуряване на храна и нехранителни стоки и други дейности

III.Координация и комуникация

Доброто сътрудничество на всички равнища е най-важният фактор за постигането на значими резултати. По-конкретно партньорските организации изтъкнаха, че успешни резултати бяха постигнати, когато бе осигурено добро сътрудничество с гръцките органи и местните партньори. Обратно, хуманитарната реакция бе забавена, когато това сътрудничество не бе оптимално (напр. при осигуряването на подслон, подготовката за зимни условия и електрифицирането на обектите, продоволственото снабдяване и въпросите, свързани със сигурността).

Комуникацията на всички равнища е друг важен фактор. Подобряването на комуникацията с местните общности и с бенефициерите на помощта е от решаващо значение за ефикасността и ефективността на реакцията. Външната комуникация е необходима, за да се гарантират достатъчна видимост и разбиране на реакцията на ЕС. През 2017 г. Комисията ще продължи да работи с хуманитарните партньори по този въпрос.

1)Координиране на действията в отговор на кризата с бежанците и миграцията на равнището на ЕС

Действията по линия на ИСП трябва да се осъществяват в пълно взаимодействие и чрез допълване с други финансови инструменти, и по-специално с онези от тях, които предлагат различни форми на спешна помощ. През 2015 г. и 2016 г. ЕС несъмнено бе най-големият донор на хуманитарна помощ за преодоляване на кризата с бежанците в Гърция — той отпусна 77 % от общото финансиране 19 . За да се постигне максимално въздействие и да се избегнат дублирането на усилия и пропуските, от съществено значение е да има координация на високо равнище в рамките на Комисията, с други институции, агенции и органи на ЕС и със съответните органи на засегнатите държави членки.

2)Координация и сътрудничество със засегнатата държава членка

Комисията трябва да поддържа тясно сътрудничество и консултации със засегнатата държава членка, по-специално що се отнася до подбора на партньори. Освен това, тъй като спешната помощ подпомага и допълва действията на засегнатата държава членка, Комисията и нейните партньори трябва да работят, като спазват плана, определен от гръцките органи. Въпреки че ЕС притежава значителен опит от финансирането на хуманитарна помощ в трети държави, този инструмент предостави първа възможност за осъществяване на хуманитарни действия в държава — членка на ЕС. Необходимо е също така да се има предвид, че по-рано гръцките органи не са се сблъсквали с хуманитарна криза с такъв мащаб.

За да улесни по-структурираното координиране с Министерството на миграционната политика, от май 2016 г. Комисията провежда редовни срещи с видеоконферентна връзка, в които участват представители на Министерството и на всички партньорски организации. Тази практика осигурява пълен обмен на информация относно решенията на националните органи и партньорските организации на място и дава възможност за обсъждане на различните приоритети, както и набелязване на незабавни решения за непредвидени проблеми.

Ясното планиране на бъдещите действия от органите на засегнатата държава членка е важен фактор за установяването на добра координация, която на свой ред е предпоставка за една ефективна, ефикасна и съгласувана хуманитарна реакция.

От гледна точка на финансовото планиране е постигнат голям напредък. През февруари 2017 г. гръцкото правителство и съответните служби на Комисията се споразумяха относно финансово планиране, обезпечаващо приемните съоръжения и нуждите на бежанците и мигрантите със средства от националния бюджет, ФУМИ и ИСП.

Постигнат бе напредък, като координацията с националните органи, които в крайна сметка носят отговорността за реакцията, продължава да е от решаващо значение за ефективното и своевременно предоставяне на помощта. Тя ще остане приоритет през 2017 г., като ще бъде поставен специален акцент върху подобряването на планирането и на оперативното вземане на решения.

3)Координация между партньорските организации

През 2016 г. 14 партньорски организации подписаха договори с Комисията за изпълнение на действията, финансирани съгласно Регламента в Гърция. Тези организации на свой ред работят с няколко партньора по изпълнението. Тъй като бенефициерите са разпръснати в цялата страна — в места за настаняване под наем и на официални и неофициални обекти в континенталната част на страната и на островите, наличието на ефективна координация е от съществено значение.

На местно и национално равнище бяха сформирани няколко тематични работни групи и информацията бе централизирана посредством ИТ инструменти 20 . Комисията и гръцките органи участват в тези работни групи, които улесняват обмена на информация и координацията, и активно подпомагат органите при координирането на хуманитарните действия.

Поддържането на ефективна координация между всички участници в хуманитарните действия, като същевременно се съблюдават най-високите стандарти при предоставянето на ответни мерки, ще бъде ключов приоритет през 2017 г.

4)Комуникация относно действията за спешна подкрепа в Гърция

За гражданите на ЕС ИСП представлява недвусмислена проява на солидарност и доказва, че ЕС може да предприема мерки за преодоляването на неотложни хуманитарни предизвикателства, полагайки колективно усилие. В този контекст Комисията насърчава активно хуманитарните партньори да поддържат ефективна комуникация и да осигуряват видимост, като тя също така увеличи собствените си комуникационни дейности, и по-конкретно на своя уебсайт и в социалните медии.

Освен това комуникацията трябва да е също насочена както към местните общности, така и към мигрантите в Гърция с цел увеличаване на тяхното участие и по-добро справяне с противопоставянето от страна на тези групи на текущите операции.

През 2016 г. бе постигнат значителен напредък, но от партньорските организации се очакват повече усилия и повече резултати през 2017 г. в областта на дейностите по осведомяване и комуникация с мигрантите и местното население.

IV.Бъдещи действия

Въпреки че бе постигнат значителен напредък по отношение на посрещането на най-неотложните хуманитарни нужди в Гърция, продължават да са налице редица пропуски, които са описани по-подробно в документа за оперативните приоритети на спешната подкрепа от 2017 г. 21 Спешната подкрепа ще се предоставя изцяло в съответствие с финансовото планиране за 2017 г., договорено между гръцкото правителство и съответните служби на Комисията, за да се гарантира допълване между всички инструменти и дейности.

Що се отнася до осигуряването на подслон, бежанците и мигрантите са настанени на различни обекти с различни стандарти за качество, включително временни и по-дългосрочни решения за жилищно настаняване. Приоритетът през 2017 г. е да се премине към градски схеми за квартири, отдавани под наем, с достъп до социални услуги, тъй като по този начин се осигурява по-достойно настаняване в случаите на продължителен престой.

През 2016 г. и първите месеци на 2017 г. всеки ден в бежанските лагери се даваха дажби топла храна. За да се предостави възможност на лицата, чието положение буди загриженост, да закупуват и приготвят сами храната си, целта е постепенно да се разшири многофункционалната парична система въз основа на разработените през 2016 г. програми за финансово подпомагане за нехранителни стоки. Тази система ще допълва инфраструктурните инвестиции в електроенергийната мрежа и обществените кухни, които вече са изградени или са в процес на изграждане в рамките на обектите.

В областта на здравеопазването трябва да се осигурят капацитет за първа помощ и спешна медицинска помощ с изпращане за грижи в подходящи медицински заведения на националната здравна система. Трябва да се осигури достъп до основен пакет от здравни услуги. Този достъп трябва да се улесни с помощта на транспорт и превод. Трябва да се разшири обхватът на кампаниите за ваксиниране.

На много места водоснабдителните и канализационните съоръжения продължават да са недостатъчни. Поради това е необходимо осигуряването на такива съоръжения да продължи.

Що се отнася до защитата, дейностите за защита на децата в извънредни ситуации ще бъдат третирани приоритетно, като например откриването и събирането на семейства и задоволяването на психо-социалните нужди на децата, засегнати от конфликти и разселване. Услугите по устен превод с цел улесняване на споделянето на информация с бежанците и мигрантите на техния собствен език или езици също ще бъдат финансирани. Освен ненавършилите пълнолетие лица, нуждите в областта на защитата включват управлението на случаите на уязвими лица, като например лицата с увреждания, самотните майки и т.н.

Що се отнася до образованието, продължават да съществуват нужди в сферата на неформалното образование, за да се допълнят усилията на гръцкото правителство за предоставяне на обществено образование за всички деца бежанци и мигранти. Младите бежанци и мигранти (на възраст от 15 до 24 години) също се нуждаят от достъп до възможности за качествено и приобщаващо учене, както и професионално обучение и езикови курсове за възрастни, за да изградят жизнени умения и да се подпомогне успешното им интегриране в европейското общество.

Предоставянето на спешна подкрепа в Гърция започна веднага след приемането на Регламента. Една година по-късно все още съществуват незадоволени нужди на място, поради което не е препоръчително преустановяването на помощта на този етап. При все това следва да бъдат обмислени различните варианти за постепенно спиране на дейностите и прехвърлянето им на гръцките органи. По-конкретно към края на 2017 г. следва да се проведе обсъждане с партньорите, за да се планира стратегия за оттегляне за 2018 г., тъй като Регламентът бе задействан само за срок от три години.

През първата година на прилагането му ползите от действията, предприети по силата на Регламента, са очевидни. Залегналата в Регламента гъвкавост, която например позволи на Комисията да работи с добре установени и опитни партньори, улесни посрещането на хуманитарните нужди в Гърция. Използването в държава — членка на ЕС, на знанията, придобити в хода на операции, провеждани в трети държави, също допринесе за бързата реакция.

(1)

 COM(2016) 85 final, Брюксел, 10.2.2016 г.

(2)

Заключения на Европейския съвет, EUCO 1/16, Брюксел, 18 и 19 февруари 2016 г.

(3)

COM(2016) 115 final, Брюксел, 2.3.2016 г.

(4)

OВ L 70, 16.3.2016 г., стр. 1.

(5)

Те включват международни организации, неправителствени организации с нестопанска цел и специализирани служби на държавите членки.

(6)

Вж. член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета.

(7)

Вж. http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2016/03/07-eu-turkey-meeting-statement/

(8)

Въз основа на данните, предоставени от гръцките органи на Службата за подкрепа на структурните реформи (SRSS).

(9)

Данни от 28.2.2017 г. според гръцките органи: http://mindigital.gr/index.php/προσφυγικό-ζήτημα-refugee-crisis/1009-summary-statement-of-refugee-flows-03-03-2017  .

(10)

Вж. IP/16/1447, Брюксел, 19.4.2016 г.

(11)

Оперативните приоритети на решението за финансиране на спешната подкрепа могат да бъдат намерени на следния адрес: http://ec.europa.eu/echo/sites/echo-site/files/esop.pdf.

(12)

OXFAM, върховният комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), Международната организация по миграция (МОМ), Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧК), Международният комитет за спасяване (IRC), Датският съвет за бежанците (DRC), Arbeiter-Samariter-Bund (ASB), „Спасете децата“ (Save the Children — STC), „Лекари на света“ (Médecins du Monde — MDM), Норвежкият съвет за бежанците (NRC) и Фондът на ООН за децата (УНИЦЕФ), Care International (CARE), Mercy Corps (MCE) и Terre des Hommes (TDH).

(13)

Тези обекти са Alexandria, Nea Kavala, Katsikas, Filippiada, Lagadikia, Redestos, Petra Olympou, Schisto, Andravida, Eleonas, Elefsina, Kipselohori, Thermophiles и Rafina.

(14)

150 в Alexandria, 180 в Lagkadikia, 100 във Filippiada, 100 в Katsikas, 180 в Schisto и 180 в Nea Kavala.

(15)

В Andravida, Elefsina, Thermopiles, Eleonas и Rafina.

(16)

Данни към 31 януари 2017 г. https://www.unicef.org/ceecis/General_data_January_2017_(1).pdf  .

(17)

Дейностите за неформално образование се провеждат извън рамките на официалните национални системи (последните не могат да бъдат финансирани по линия на ИСП). Наред с друго те позволяват на децата, които са пропуснали няколко години обучение в училище, да наваксат пропуснатите знания и впоследствие да бъдат включени в системата на формалното образование.

(18)

Лица, посещаващи лекар за първи път или по различна медицинска причина.

(19)

Служба на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA), септември 2016 г.

(20)

Вж. http://data.unhcr.org/mediterranean/regional.php .

(21)

Вж. http://ec.europa.eu/echo.