28.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 227/63

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган); Регламент (ЕС) № 1094/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване); Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари); Регламент (ЕС) № 345/2013 относно европейските фондове за рисков капитал; Регламент (ЕС) № 346/2013 относно европейски фондове за социално предприемачество; Регламент (ЕС) № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти; Регламент (ЕС) 2015/760 относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции; Регламент (ЕС) 2016/1011 относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове; и Регламент (ЕС) 2017/1129 относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар“

[COM(2017) 536 final — 2017/0230 (COD)]

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти и Директива 2009/138/ЕО относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II)“

[COM(2017) 537 final — 2017/0231 (COD)]

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1092/2010 за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск“

[COM(2017) 538 final — 2017/0232 (COD)]

(2018/C 227/09)

Докладчик:

Daniel MAREELS

Консултация	Съвет на Европейския съюз, за COM(2017) 538 final на 23.10.2017 г., COM(2017) 536 final на 22.11.2017 г. и COM(2017) 537 final на 29.11.2017 г. Европейски парламент, за COM(2017) 538 final на 26.10.2017 г., COM(2017) 536 final на 16.11.2017 г. и COM(2017) 537 final на 16.11.2017 г.
Правно основание	Член 114 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	29.1.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	15.2.2018 г.
Пленарна сесия №	532
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	156/0/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложенията на Комисията за засилване на надзора в СКП и подкрепя техните цели като цяло. С тези предложения се извършва не само нова, важна стъпка в стремежа за повече интеграция и сближаване чрез укрепването на интегрирания надзор в съюза на капиталовите пазари (СКП), но също така се допринася за постигането на по-широкообхватни цели.

1.2.

Всъщност, на първо място те осигуряват нови градивни елементи за създаването на СКП в ЕС, чието бързо осъществяване е изключително желателно. На свой ред СКП, заедно с банковия съюз, допринася за по-нататъшното задълбочаване и завършване на ИПС. В по-общ план това трябва да укрепи позицията на ЕС и държавите членки в условията на променящ се глобален контекст.

1.3.

Значението на един добре функциониращ СКП не бива да се подценява, тъй като той може да предостави важен принос за трансграничното частно споделяне на риска. Това трябва да направи държавите членки по-устойчиви на асиметрични шокове по време на криза. За постигането на тази цел е необходимо тези пазари да са безопасни, стабилни и устойчиви. Освен това един по-цялостен надзор, както на микро-, така и на макроравнище играе ключова роля.

1.4.

Поради това е много важно приоритетно да продължи да се проправя пътя за повече трансгранични операции, които трябва да могат да бъдат извършвани без национални и други пречки, бариери и неравенства и на по-ниска цена. Безусловно необходимо е наличието на равни условия и в този контекст регулаторният арбитраж няма място. Предприятията трябва да могат да използват по-добре и по-лесно възможностите за финансиране, с по-малко административни тежести и на по-ниска цена.

1.5.

От своя страна потребителите и инвеститорите трябва да получават повече и по-добър избор и да се ползват с по-високо равнище на защита. В крайна сметка според Комитета целта е да се създаде повече „доверие“ в пазарите за всички заинтересовани страни, сред които и надзорните органи. Това доверие може да бъде повишено и посредством стремежа към по-устойчиво финансиране в съответствие с международните дейности и споразумения. Това следва да бъде отразено и в системата за мониторинг.

1.6.

Новата надзорна среда следва да се характеризира с постоянен стремеж към възможно най-голяма яснота и правна сигурност за всички. Предизвикателството се състои в това да се намери правилният баланс в правомощията на националните и европейските надзорни органи, и, когато е възможно, да се прилагат субсидиарността и пропорционалността, особено сега, във фазата на създаване на СКП и в интерес на многообразието на участниците на пазара, и по-специално на най-малките. Това се отнася и до местните трансакции. В същото време трябва да бъдат отстранени неясноти, припокривания и други обстоятелства по отношение на надзора, които не позволяват реализацията на този съюз или сериозно го възпрепятстват.

1.7.

Важно е също така да се има предвид и бъдещето развитие, така че новостите и съвременните технологии, например финансовите технологии, в рамките на равни условия за всички оператори, да могат да намерят правилно и безопасно приложение във финансовата среда.

1.8.

При разработването на интегриран надзор би трябвало да се цели постигането на конвергенция и координация, при което на преден план трябва да бъдат изведени ефективността и ефикасността, в съответствие с Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT). Засилването на капацитета на европейските надзорни органи, така че да могат да извършват собствени оценки на въздействието, може да помогне в тази насока. Освен това трябва да се отдели значително внимание на аспекта, свързан с разходите. Когато част от разходите се поемат пряко от частния сектор, е необходимо да се следи за бюджетната дисциплина и трябва да се избягва дублиране на отчитанията. Евентуалните промени трябва да се извършват по прозрачен начин и във всички случаи е целесъобразно да се осъществява подходящ контрол върху глобалните ресурси. Секторът трябва да бъде привлечен за участие по подходящ начин.

1.9.

Както досега, така и в бъдеще действията трябва да продължат да се основават на диалог и консултации с всички органи и други участници, както и на обществени консултации с всички заинтересовани страни. Подобен подход е изключително важен за Комитета, тъй като позволява да се постигнат възможно най-добрите резултати предвид конкретните ситуации, въз основа на възможно най-широк консенсус.

1.10.

Тези предложения представляват важна стъпка напред, но не и крайната точка. Според ЕИСК е важно да продължим да се стремим към крайната цел за единен надзорен орган, така както се посочва и в „Доклада на петимата председатели“. След осъществяването на настоящите предложения от съществено значение е да се продължи да се работи непрестанно и интелигентно, в съответствие с казаното по-горе.

1.11.

Комитетът напълно подкрепя предложението определени надзорни правомощия в областта на застраховането до бъдат прехвърлени от националните надзорни органи на европейско равнище, тъй като те допринасят за засилване на сближаването на надзорните практики и създават равни условия за всички участници на пазара.

2. Контекст (1)

2.1.

Когато става въпрос за изграждането на СКП констатацията на този етап е, че Европа вече разполага със съгласуван надзор на банковия сектор чрез Единния надзорен механизъм в рамките на банковия съюз, в който участват 19 държави членки, докато надзорът на капиталовите пазари в ЕС, с някои изключения, се извършва на национално равнище.

2.2.

Ясно е, че това положение не е в съответствие с принципите, на които се основава СКП, както и банковият съюз. Освен това не трябва да се забравя, че преследваната финансова интеграция е от полза не само за ИПС, но и за всички държави членки.

2.3.

Тъй като изграждането на СКП е приоритет на настоящата Европейска комисия, приоритетно се работи за това надзорът да се приведе в по-голяма степен в съответствие с принципите на СКП и финансовата интеграция в една променяща се среда. Тази мярка беше вече обявена в неотдавнашния средносрочен преглед на СКП (2).

2.4.

По-конкретно на 20 септември 2017 г. Комисията представи съобщение (3) и три законодателни предложения, които предвиждат изменения на две директиви и девет регламента (4). Предложените мерки са валидни за всички държави членки.

2.5.

Тези предложения имат за цел укрепване и по-нататъшно интегриране на настоящата надзорна рамка на ЕС, по-специално чрез:

2.5.1.

по-добра координация на надзора чрез:

2.5.1.1.

целенасочено укрепване в целия ЕС на макропруденциалния надзор, който се извършва от Европейския комитет за системни рискове;

2.5.1.2.

по-нататъшно сближаване на надзорните практики чрез засилване на съществуващите правомощия на европейските надзорни органи;

2.5.1.3.

укрепване на процедурите на европейските надзорни органи за издаване на насоки и препоръки с цел да се отрази значението на тези инструменти;

2.5.1.4.

създаване на възможност Европейският орган за ценни книжа и пазари да получава данни за трансакциите директно от участниците на пазара;

2.5.1.5.

засилване на ролята на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) в координирането на одобряването на вътрешните модели за измерване на риска на застрахователните и презастрахователните дружества.

2.5.2.

Разширяване на преките надзорни правомощия на ESMA;

2.5.2.1.

към новите области на надзор на капиталовите пазари спадат преди всичко онези, в които прекият надзор може да премахне трансграничните бариери и да стимулира по-нататъшната пазарна интеграция. Това може да се разглежда като стъпка в посока създаване на общ надзорен орган.

2.5.3.

Подобряване на управлението и финансирането на надзорните органи;

2.5.3.1.

що се отнася до структурата на управление, се прави разграничение между правомощията на националните органи и европейските надзорни органи. Националните органи продължават да определят общия курс и да вземат решения относно регулаторни въпроси, докато европейските надзорни органи вземат решения, свързани с ЕС, по отношение на координацията на надзорните практики;

2.5.3.2.

по отношение на финансирането се цели постигането на диверсификация. Целта е освен правителствата операторите от сектора и участниците на пазара също да допринесат за събирането на част от финансирането;

2.5.4.

изискване от европейските надзорни органи да вземат предвид екологични, социални и свързани с управлението фактори, както и въпроси, свързани с финансовите технологии, при изпълнението на задачи в рамките на своите мандати;

2.5.4.1.

като първа стъпка се изяснява и укрепва ролята на европейските надзорни органи за оценка на екологичните, социалните и управленските рискове с цел постигането на стабилност на европейския финансов сектор в дългосрочен план и ползи за една устойчива икономика (5);

2.5.4.2.

по отношение на финансовите технологии на регулаторите и надзорните органи би трябвало да бъде предоставена възможността да опознаят тези технологии и да разработят нови нормативни изисквания и надзорни практики, включително като работят заедно с тези предприятия (6).

2.6.

Също така беше представено предложение (7), което предвижда прехвърлянето на европейските надзорни органи на редица надзорни задачи, които понастоящем са възложени на националните надзорни органи. Те се отнасят преди всичко до застрахователния сектор.

2.6.1.

По отношение на ESMA става въпрос основно за прехвърлянето на правомощията за издаване на разрешения и надзора на доставчиците на услуги за докладване, както и правомощията за събиране на информация в тази област.

2.6.2.

По отношение на EIOPA се предлага да се засили ролята му за сближаването на надзорните практики по отношение на заявленията за използване на вътрешни модели за измерване на риска, и изменения, свързани с обмена на информация относно тези заявления, като се предвижда възможността той да издава становища по този въпрос, както и да оказва съдействие при уреждането на спорове между надзорните органи.

3. Бележки

3.1.

Като цяло настоящите предложения на Комисията се вписват в по-широкия замисъл за създаването на СКП, чието голямо значение и актуалност са неоспорими. Във връзка с това ЕИСК „категорично подкрепя този съюз и заема амбициозна позиция, що се отнася до неговата реализация“. Бързото му създаване е от голямо значение (8). Освен това Европейският съвет (9) и Европейският парламент (10) също отправят редовно призиви да се работи за завършването на СКП.

3.2.

Според Комитета СКП трябва да бъде поставен в по-широката рамка на международното позициониране на Европа в един променящ се глобален контекст, по-нататъшното задълбочаване и завършване на ИПС и — не на последно място — по-нататъшната финансова интеграция между всички държави — членки на Съюза.

3.3.

Заявената по-нататъшна финансова интеграция е от особено значение, тъй като чрез нея се улеснява и стимулира трансграничното частно споделяне на риска. Както стана ясно по време на неотдавнашната криза, това трябва да направи държавите членки по-устойчиви на асиметрични шокове по време на криза.

3.4.

Така също „СКП може да предостави съществен принос за укрепването на икономическото възстановяване и да осигури растеж, инвестиции и работни места. Това ще бъде от полза както за всички държави членки поотделно, така и за ЕС в неговата съвкупност. (…) На свой ред това следва да допринесе за желаната по-голяма стабилност, сигурност и устойчивост както на икономическата, така и на финансовата система.“ (11).

3.5.

Затова Комитетът приветства както настоящите предложения за укрепване и интегриране на Европейския надзорен механизъм, така и факта, че това трябва да се реализира бързо. Сега е моментът да се пристъпи към това. Освен това могат да бъдат припомнени други предишни инициативи, които също допринасят за постигането на тези цели, и по които ЕИСК също излезе с положително становище. Към тях спадат, наред с другото, предложенията за по-интегриран надзорен механизъм за централните контрагенти (12) и относно предложението за ОЕПЛПО (13), където се отрежда важна роля на EIOPA.

3.6.

Както вече беше посочено, „Комитетът изразява задоволство, че надзорът заема централно място в усилията за изграждане на СКП. Надзорът на европейско равнище има ключова роля, както когато става дума за сигурност и стабилност , така и когато става въпрос за постигане на желаната пазарна интеграция и премахването на бариерите, пречките и неравенствата в СКП .“ (14). В гореспомената рамка тези цели са напълно удачни и следователно трябва винаги да са налице и да им се отдава приоритет.

3.7.

За Комитета това означава, че предвидените правила допринасят конкретно и непосредствено за постигането на целите и имат положителни последици за всички заинтересовани страни и във всички държави членки.

3.8.

В този смисъл Комитетът подкрепя посоченото в това отношение в съобщението. В него се заявява, че „от съществено значение е да се укрепи капацитетът на европейските надзорни органи, за да се гарантира последователен надзор и еднакво прилагане на единната нормативна уредба. Това ще подпомогне добре функциониращите капиталови пазари, като се намалят пречките пред трансграничните инвестиции, като се опрости деловата среда и намалят разходите за привеждане в съответствие за предприятията с трансгранична дейност, произтичащи от различното прилагане на правилата. От гледна точка на инвеститорите, последователният надзор и единното прилагане на правилата допринасят за засилването на защитата на инвеститорите и за изграждането на доверие в капиталовите пазари.“ (15). За постигането на тези цели подобни стандарти за надзора са необходими във всички европейски държави членки.

3.9.

При разширяването на обхвата на надзорните правомощия следва също така да се цели постигането на възможно най-голяма яснота и правна сигурност за всички — както за европейските и националните надзорни органи, така и за дружествата под надзор. Предвидените мерки за контрол трябва да бъдат адекватни.

3.10.

Трябва да се търси правилният баланс на правомощията на националните и европейските надзорни органи. Става въпрос за това приоритетно да се гарантира, че трансграничните трансакции и операции се извършват при възможно най-добрите условия и пречките, които възпрепятстват това, трябва да бъдат отстранени. В други случаи трябва да се проучи дали надзорът не може да остане на местно равнище, особено сега, когато сме на етапа на изграждане на СКП, и предвид многообразието на операторите на пазара, по-специално малките оператори. Когато е възможно, трябва да се вземат предвид принципите на пропорционалност и субсидиарност. Това се отнася и за местните трансакции, където националните надзорни органи са по-близо до пазара. Би трябвало в максимална степен да са избягват регулаторен арбитраж, дублирания в надзора, специфични национални правила и свръхрегулиране, особено когато те затрудняват или сериозно пречат на реализирането на СКП.

3.11.

Освен това също следва да се търси постигането на добър баланс между възможността за предлагане на трансгранични финансови услуги или инструменти, което е много важно (вж. по-горе трансграничното частно споделяне на риска), и защитата на инвеститорите и потребителите. Това придобива все по-голямо значение, тъй като все повече трансакции вече не се извършват „лице в лице“, а по-скоро „от разстояние“ (16). Накрая (потенциалните) клиенти би трябвало да могат да разполагат със същата степен на информация и защита и това независимо от мястото на установяване на доставчика (на услугата или инструмента) и начина на извършване на операциите.

3.12.

Европейският надзор е немислим и без категорична насоченост към защитата на потребителите и инвеститорите. Те трябва да получат повече и по-добър избор и да се ползват с по-високо равнище на защита. Следователно е необходимо да се предлагат също и базисни продукти без рискове. Следва да се следи за съгласуваността с други инициативи (17) и прилагането на нови разпоредби не бива да бъде в ущърб на потребителя. В крайна сметка според Комитета целта е да се създаде повече „доверие“ в пазарите за всички заинтересовани страни, сред които и надзорните органи. Това доверие може да бъде повишено и посредством стремежа към по-устойчиво финансиране в съответствие с международните дейности и споразумения.

3.13.

По подобен начин следва да се следи и за бъдещото развитие, така че новостите и съвременните технологии, например финансовите технологии, да могат да намерят приложение във финансовата среда. Техният потенциал трябва да бъде използван, но не за сметка на безопасността. Необходими са равни условия за всички оператори, независимо от характера на тяхната дейност.

3.14.

Трябва да се изтъкне и признае значителната работа на европейските надзорни органи по отношение на разработването на законодателни стандарти. В този процес е важно в бъдеще в още по-голяма степен да се цели постигането на конвергенция и координация, за да може наличните средства да бъдат използвани по най-добрия начин. Не по-малко важно е и правилното прилагане на европейското законодателство.

3.15.

При разработването на тези и на бъдещите мерки като пример би трябвало да се използва методът REFIT: ефективността и ефикасността трябва да бъдат приоритет, наред със стремежа към възможно най-разходно ефективния начин за постигане на желаните резултати. REFIT гарантира опростеност, премахва излишните тежести и адаптира законодателството, без да се правят компромиси с целите на политиката.

3.16.

Във връзка с това би трябвало да се обмисли засилването на капацитета на европейските надзорни органи, така че да могат да извършват собствени оценки на въздействието, тъй като това ще им позволи да анализират разходите по прилагането и ефективността на определените от тях стандарти, като, по възможност, се взема предвид и принципът на пропорционалност. За тези проучвания би трябвало да може по-широко и по структуриран начин да се привличат различните групи заинтересовани страни, за да се съберат познанията и опита на стопанския сектор.

3.17.

За да могат да изпълняват правилно своята задача, европейските надзорни органи трябва да разполагат с необходимите за целта ресурси. Понастоящем част от тези средства идват от европейския бюджет и част от националните надзорни органи. При всяко изменение, включително директното прехвърляне на част от разходите за непрекия надзор върху частния сектор, би трябвало да се следи за бюджетната дисциплина и да се избягва дублиране на отчитанията. В настоящата структура финансовите субекти вече допринасят за средствата на европейските надзорни органи посредством вноска от техния национален надзорен орган. Следователно приносът от страна на финансовите субекти за националните и европейските надзорни органи трябва да бъде преразпределен и трябва се избягва цялостно увеличаване на разходите за надзор. Евентуални последващи промени трябва да се основават на възможно най-голяма прозрачност и трябва да се разработят строги механизми за контрол. Трябва да се предвиди и адекватен контрол върху глобалните ресурси. Той трябва да се осъществява по подходящ начин и от финансовия сектор.

3.18.

Тези предложения несъмнено представляват важна стъпка напред, но не и крайната точка. Комитетът подкрепя заявеното в това отношение в неотдавнашния документ за размисъл относно задълбочаването на ИПС (18), а именно, че „постепенното укрепване на надзорната рамка следва да доведе в крайна сметка до единен европейски надзорен орган на капиталовите пазари.“ Крайната цел се изтъква и в „Доклада на петимата председатели“ (19) от средата на 2015 г.

3.19.

Настоящите предложения се основават на поетапен подход. Този подход изглежда изключително целесъобразен, особено в настоящата фаза на изграждане на СКП (20), и като се вземат предвид както различното положение и амбициите на държавите членки, така и многобройните глобални икономически, технологични и други политически предизвикателства и развития, които възникват.

3.20.

Комитетът изразява задоволство от факта, че предложенията се основават на оперативния опит, натрупан от европейските надзорни органи, работата на Комисията и препоръките на Европейския парламент, както и на активен диалог с всички участници и на широка обществена консултация с всички заинтересовани страни. Комитетът смята този подход за правилен и подходящ. Той позволява да се цели постигането на възможно най-добрите резултати предвид конкретните обстоятелства, въз основа на възможно най-широк консенсус. Ето защо той предлага изрично този подход да се използва и в бъдеще, както за редовната оценка на законодателството, така и при предприемането на нови мерки за постигането на крайната цел (вж. по-горе).

3.21.

Във всеки един момент на преден план трябва да бъде създаването на равни условия на финансовите пазари в ЕС, както вътре в еврозоната, така и по отношение на други държави членки. Следва да се гарантират равни условия и за доставчици извън ЕС. Това може да се постигне само при условие че регламентирането и надзора на тези трети държави имат същите цели като на ЕС.

3.22.

Предложението за прехвърлянето на определени надзорни правомощия в областта на застраховането от националните надзорни органи на европейско равнище съответства на стремежа надзорът на ЕС да обхване и финансовите пазари и по този начин да се допринесе за реализацията на СКП. Това ще допринесе за засилване на сближаването на надзорните практики и за създаване на равни условия за всички участници на пазара.

Брюксел, 15 февруари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) Този текст е съставен въз основа на няколко официални публикации и преди всичко такива на Съвета и Комисията. Вж. наред с другото http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13447-2017-INIT/bg/pdf и http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-3308_bg.htm.

(2) Съобщение на Комисията относно междинния преглед на Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари, COM(2017) 292 final.

(3) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Засилване на интегрирания надзор с цел укрепване на съюза на капиталовите пазари и финансовата интеграция в променяща се среда“, COM(2017) 542 final.

(4) Вж. https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/banking-and-finance/financial-supervision-and-risk-management/european-system-financial-supervision_en#reviewoftheesfs

(5) През 2018 г. ще бъде публикуван план за действие с регулаторни мерки.

(6) В тази област през 2018 г. също ще бъде обявен план за действие на Комисията.

(7) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти и Директива 2009/138/ЕО относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), COM(2017) 537 final.

(8) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 117, точка 1.1.

(9) Заключения от заседанието на Европейския съвет от 22 и 23 юни 2017 г.

(10) Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно изграждането на съюз на капиталовите пазари. Вж. ttp://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P8-TA-2015-0268+0+DOC+XML+V0//BG

(11) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 117, точка 1.3.

(12) ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 63.

(13) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 139.

(14) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 117, точка 1.12.

(15) Съобщение COM(2017) 542 final, стр. 5.

(16) Например по интернет.

(17) Тук може да се позовем, наред с другото, на неотдавнашния „План за действие в областта на финансовите услуги за потребители — по-добри продукти и повече избор“ на ЕК. Във връзка с това вж. становището на ЕИСК „Финансови услуги за потребители“, ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 51.

(18) Документ от 31 май 2017 г., стр. 21. Вж. https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/reflection-paper-emu_bg.pdf

(19) Документ от 2015 г., точка 3.2., стр. 14. Вж. https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/5-presidents-report_bg.pdf

(20) В съобщението на Комисията относно междинния преглед на Плана за действие за СКП (от 7 юни 2017 г.) се обявяват още 38 градивни елементи на СКП до 2019 г., COM(2017) 292 final.