2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/167

Докладчик:

Pavel TRANTINA (CZ — III гр.)

Съдокладчик:

Antonello PEZZINI (IT — I гр.)

1.1.

Въпреки че ЕИСК приветства инициативите и е съгласен с техните принципи, той би желал да се възползва от тази възможност да изрази мнението си относно значението на предоставянето на необходимите средства за подпомагане на подобряването на образователните системи в Европа с цел постигане на високи образователни стандарти за всички, а също и относно повишаването на способността на образователната система да се справя с предизвикателствата пред обществото и ефективно да подготвя учащите за качествен живот и качествени работни места. Чрез мобилизиране на собствените си ценности Европа може и трябва да играе водеща и новаторска роля в изграждането на устойчива и приобщаваща икономика. Такава икономика следва да може да подобри конкурентоспособността и да гарантира бъдещето на своя специфичен социален модел. Сътрудничеството в областта на образованието дава истински смисъл на самата концепция на ЕС и популяризира имиджа на „общността“, т.е. на ЕС, като нещо конструктивно.

1.2.

Предвид настоящия политически климат в Европа, ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да включат в образователните политики необходимостта от изтъкване на културното многообразие и толерантността като друга област за насърчаване на активното гражданство във връзка с постигането на целите на ЕС за насърчаване на основните ценности на ЕС. Всички ние носим отговорност за образоването на хората и реалното осъзнаване от тяхна страна на общата европейска история и общите европейски ценности, както и на значението на толерантността и правата на човека.

1.3.

ЕИСК счита, че за да може да се отговори на нарастващите предизвикателства на днешния ден, е необходима по-амбициозна инициатива, която да доведе до по-цялостна стратегия за образованието и да промени настоящата парадигма, като целта е да се подкрепят децата и младите хора и да се предоставят бързи решения на съществуващите предизвикателства.

1.4.

Подобряването на статута на учителите и ръководителите на учебни заведения и тяхното подпомагане е от основно значение за подобряване на образованието. Трябва да се осигурява повишаване на квалификацията не само на учителите и ръководителите на учебните заведения, но и на реалните възпитатели в живота на децата и младежите извън образователната сфера: техните родители, общността и доставчиците на неформално образование. Важно е да се изградят съюзи с тези групи.

1.5.

Трябва да се отправят по-конкретни предложения към държавите членки във връзка с образованието и подкрепата на учителите, включително относно подобряването на училищната среда като елемент от техните условия на труд и от условията на обучение на учащите. Някои предложения биха могли да бъдат формулирани в контекста на европейския семестър, като част от специфичните за всяка държава препоръки.

1.6.

С оглед на предстоящата среща на високо равнище на тема образование, която се планира за началото на 2018 г. и ще бъде организирана от Комисията, ЕИСК настоятелно насърчава държавите членки да предприемат значителна стъпка напред и използвайки ефективни социални и граждански диалози, да създадат системи за образование, обучение и учене през целия живот, които да предоставят на учащите обещаващо бъдеще в Европа.

1.7.

Според ЕИСК следните два елемента са основни за подобряването и модернизирането на образователните системи: наличието на достатъчни, справедливо разпределени финансови средства и координираното управление в рамките на висококачествен и ефективен социален диалог. Тези елементи би трябвало да получат по-голямо признание в бъдещите дебати. Ресурсите в образованието следва да са насочени не само към ефективността, но и към приобщаването на учащите в неравностойно положение и на бежанците.

1.8.

ЕС трябва да инвестира повече в образованието, обучението, научните изследвания и иновациите, като увеличи средствата за програмите „Еразъм+“ и „Хоризонт 2020“ и техните планирани приемници. Това може да увеличи броя на работните места в бъдеще и да разкрие нови възможности.

1.9.

Освен това ЕИСК би желал да подчертае значението на ефективното участие на социалните партньори и на другите организации на гражданското общество в този процес.

1.10.

Въпреки че съобщението акцентира върху училищното и висшето образование, трябва да се обърне внимание и на сътрудничеството и връзките между формалното, неформалното и самостоятелното учене и валидирането на резултатите от тях.

1.11.

ЕИСК подчертава колко е важно да се предприеме цялостен подход по отношение на предприемачеството. Необходимо е да се определи какви трябва да бъдат резултатите от обучението по предприемачество за всички обучители, за да се въведат в класната стая ефективни методологии за обучение по предприемачество. Разработването на социални проекти във или извън училищата е идеална възможност да се придобият тези умения и необходимата нагласа, и допринася и за по-добри връзки с други условия на обучение.

1.12.

ЕИСК счита, че по-широката цел на образованието е в баланса и тясното сътрудничество между науките, технологиите, инженерството и математиката (предметите НТИМ) и социалните и хуманитарните науки. Поради това ЕИСК призовава за по-интердисциплинарен подход към образованието и обучението през целия живот, който да се базира на партньорства и гъвкави подходи, надхвърлящи рамките на едно образователно равнище и определена научна област.

2.1.

След съобщението си относно подобряване и модернизиране на образованието (7 декември 2016 г.) на 30 май 2017 г. Европейската комисия стартира нова инициатива за младежта относно училищното и висшето образование, озаглавена „Стратегия за висококачествено, приобщаващо и ориентирано към бъдещето образование“. Пакетът се състои от две обновени програми на ЕС за модернизиране на образованието, едната за училищното, а другата за висшето образование.

2.2.

Що се отнася до училищата, данните от държавите членки показват, че са нужни действия в три области, в които подкрепата на ЕС може да помогне да се отговори на важни предизвикателства:

2.3.

Комисията предлага да допълва мерките на държавите членки в тези три области, като подкрепя взаимното обучение, укрепва фактологичната база за нещата, които функционират добре в сферата на образованието, и като осигурява помощ за националните реформи в държавите членки, които желаят това. Тази помощ би могла да включва: насърчаване на развитието на уменията и междукултурното обучение чрез партньорства между училища, мобилност и проекти за електронно побратимяване по програма „Еразъм+“; укрепване на ученето от колеги в кариерното и професионално развитие на учителите и училищните ръководители; и създаване на нов механизъм за подкрепа, за да се помогне на държавите членки, търсещи помощ в разработването и прилагането на реформи в образованието.

2.4.

Обновената стратегия в областта на висшето образование се основава на програмата за модернизиране от 2011 г. В съобщението на Комисията са изложени нейните планове в четири основни области:

2.5.

И накрая, за да се гарантира, че висшите учебни заведения могат да спомогнат за стимулирането на растежа и създаването на работни места, университетите трябва да приспособят учебните си програми към настоящите и прогнозните нужди на икономиката и обществото, а бъдещите студенти се нуждаят от актуална и надеждна информация, която да им помогне да изберат курсовете, които да изучават. Ето защо Комисията представи и паралелно предложение за препоръка на Съвета относно проследяването на дипломираните лица, като част от новата европейска програма за придобиване на умения, която ще обхваща и завършилите програми за професионално образование и обучение в допълнение към завършилите висше образование. Това би трябвало да насърчава и подпомага органите в държавите членки да подобряват качеството и наличието на информацията за това как завършилите се развиват в кариерата си или по-нататъшното си образование.

3.1.

ЕИСК приветства инициативите и би желал да изрази мнението си относно значението на предоставянето на необходимите средства за подпомагане на подобряването на образователните системи в Европа с цел постигане на високи образователни стандарти за всички, а също и относно повишаването на способността на образователната система да се справя с предизвикателствата пред обществото и ефективно да подготвя учащите за качествен живот и качествени работни места. Той одобрява поставения акцент върху образованието в ранна детска възраст, инвестициите в образованието на преподавателите, насърчаването на сътрудничеството между различните заинтересовани страни, подобряването на управлението на училищата, взаимодействието с научноизследователската дейност и цялостното ударение върху социалното приобщаване.

3.2.

Макар да се признава широко, че образованието е ключов фактор за намаляване на социално-икономическите неравенства и насърчаване на социалното приобщаване (1), в последната препоръка на Комисията за създаването на европейски стълб на социалните права и в Парижката декларация от 2015 г. (2) беше отбелязано, че неравенствата продължават да нарастват в повечето държави от ЕС. Промените в целия свят, които засягат работата, търсенето на умения и обществата, никога не са били толкова бързи; поради това ЕС би трябвало да насърчава държавите членки да адаптират образователните си системи към тази нова действителност. Постоянното оценяване на несъответствията между уменията и потребностите и резултатите на пазара на труда следва да е от помощ в това отношение. За да се изгради общество с наистина равни възможности, е необходимо учебните програми и преподавателските практики да станат по-гъвкави, новаторски и цялостни, като се направи обзор на много примери за добри практики, изтъкнати през последните години.

3.3.

Въпреки това ЕИСК би желал да отбележи, че образованието е общо благо и следва да остане ключов инструмент в утвърждаването на обществения интерес чрез насочване на инвестициите с цел намаляване на публичните и частните разходи, дължащи се на липса на образование в много области като предотвратяване на насилието, подобряване на здравето чрез спорт и насърчаване на благосъстоянието, повишаването на осведомеността относно изменението на климата и гарантиране на социалния мир в рамките на все по-разнообразните общества. Във връзка с това целта на реформите в образованието не бива да се свежда само до предаване на умения, компетентности и знания, от които младите хора се нуждаят за утрешния ден, за да получат достъп до пазара на труда, но също и повишаването на възможностите на учащите се да отговорят на неотложните обществени проблеми, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани.

3.4.

Преходът от една образователна степен към друга и сътрудничеството между различните доставчици на образователни услуги във формална и неформална среда изискват особено внимание в планираната от Комисията стратегия. Въпреки че приветства поставянето на акцента върху изграждането на приобщаващи и свързани системи за висше образование и насърчаването на училищата да развиват по-добри връзки и сътрудничество с висшето образование в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), Комитетът счита, че по-широката цел на образованието е в баланса и тясната връзка между НТИМ и социалните и хуманитарните науки. Поради това ЕИСК призовава за по-интердисциплинарен подход към образованието и обучението през целия живот, който да се базира на партньорства и гъвкави подходи, надхвърлящи рамките на едно образователно равнище и определена научна област. Подобен подход би допринесъл и за борбата с различните неравенства, като например неравенството между половете в областта на НТИМ и науката като цяло, тъй като би премахнал стереотипни виждания по въпросите какво е по-подходящо и/или обичайно, основани на пол, раса и други личностни характеристики.

3.5.

Комитетът за пореден път (3) призовава Комисията да поеме инициативата при въвеждането на по-иновативни решения в областта на образованието и развитието на умения, както и при мониторинга и насърчаването на практики и иновативни подходи, които вече се използват в държавите членки. ЕИСК изразява твърдото си убеждение, че сега е моментът за истинска промяна на парадигмата по отношение на целите и функционирането на сектора на образованието и обучението и на разбирането за неговото място и роля в обществото, както и за признаване на факта, че образованието е фактор в производителността. Проактивността на равнище ЕС е ключов елемент в оформянето на по-добро образование за утрешния ден.

3.6.

Както ЕИСК вече посочи в едно от предходните си становища, „от съществено значение e всички заинтересовани страни да са активизирани и да подкрепят създаването в обществото на „партньорства за обучение“, които включват училища, предприятия, градски управи, социални партньори, организации на гражданското общество, младежки НПО, хора, работещи с младежи […] за промяна на парадигмата в образованието“ (4).

3.7.

Още от най-ранните ученически години на младите хора трябва да се помага да развиват набор от компетентности, свързани не само с техните знания, но и с уменията им, способността им да бъдат новатори и творци, да мислят критично, а също и с осъзнаването на общата европейска история. В този набор от компетентности би трябвало да се отдели значително място и на различните цифрови умения, опита в междуличностните отношения и работата в екип и способността да се признават различните култури. Това би трябвало да се постигне с подкрепата на обучителите и младежките работници.

3.8.

Първоначалното наименование на инициативите („инициатива за младежта“) изпращаше погрешно послание, тъй като изглеждаше насочено само към младите хора, докато системите за формално образование приемат все повече възрастни учащи се. Съжаление буди фактът, че в съобщението за висшето образование почти не се споменават „възрастните“, при положение че висшето образование може да играе ключова роля за ученето през целия живот на всяка възраст и да актуализира уменията, компетентностите и знанията на работещите и безработните.

3.9.

От основно значение за подобряването и модернизирането на образователните системи е да се гарантират достатъчни и справедливо разпределени финансови средства и да се координира управлението в рамките на висококачествен и ефективен социален диалог. Комисията не отчита в достатъчна степен това в своите работни документи и не поставя достатъчно силен акцент върху факта, че ресурсите в образованието следва да се съсредоточават не само върху ефективността, но и върху приобщаващия характер за отделните учащи с неравностоен социален произход, както и върху интеграцията на бежанците. Освен това почти не се отчита значението на провеждането на консултации и привличането за участие на различни заинтересовани страни, по-специално организациите на гражданското общество.

4.1.

Необходими са както основни съществени умения, така и социални и мултидисциплинарни умения, компетентности и знания.

4.1.1.

ЕИСК подчертава, че е важно Комисията да гарантира, че държавите членки възприемат цялостно определение на нуждите на учащите се, т.е. включително професионални и социални умения, както и компетентност и мултидисциплинарни познания. Тези три аспекта следва да покриват не само необходимите за работа способности, но и да обхващат по-широката цел на личностното развитие на всички хора през целия им живот. Следователно подобренията в образованието, особено в системите за висше образование, също трябва да се съсредоточат върху това как по-добре да се насърчава активното гражданско участие, овластяването на младите хора, ученето през целия живот и знанията за начина, по който функционира ЕС и ползите от него. Важно е да се спомене, че образованието само по себе си не може да преодолее социално-икономическите различия, затова полезните взаимодействия с допълващи социални и трудови политики са предпоставка за намиране на по-устойчиво решение.

4.1.2.

Особено внимание следва да се обърне на развитието на социалните умения, тъй като работодателите ги ценят все повече, а и те са полезни и извън работната среда. Поради това ЕИСК насърчава мерки като посочените в съобщението на Комисията: проекти за оценка на творческите заложби, способността за решаване на проблеми, сътрудничеството (5), работата в екип и критичното мислене. На създателите на политики трябва да се окаже подходяща подкрепа и да се предостави обучение, за да разбират цялостното измерение на тези умения.

4.1.3.

Въпреки че ЕИСК приветства подкрепата за сътрудничеството между университетите и деловия свят, то не бива да се ограничава само до бизнес сектора. Изграждането на партньорства между предприятията и образователните институции не бива да се обосновава единствено от критерия дали младите хора са „непосредствено пригодни за заетост“. Предприятията трябва да бъдат в състояние да оползотворяват пълноценно потенциала на хората чрез мобилизиране на подходящите умения и предоставяне на достъп до новите възможности, създадени от цифровата революция, на всички възрастови групи. Предприятията би трябвало също да помагат на младите хора да продължават да се обучават след навлизането им на пазара на труда: образованието е непрекъснат процес, който не може да удовлетвори всяка необходимост по време на ограничения брой години формално образование.

4.1.4.

Въпреки това, както вече беше посочено от ЕИСК, е необходимо да се насърчава „интегрирането в училищата на системи за образование и професионално обучение, които комбинират преподаването в клас с опита на работното място, като се повиши осъзнаването на значението на тези инициативи от страна на образователните органи и предприятията“ (6). Предоставянето на възможност за придобиване на професионален опит от учениците и по-тесните връзки между училищата, промишлеността, университетите и изследванията са от решаващо значение за създаването на квалифицирана и устойчива заетост на младите хора.

4.1.5.

Въпреки необходимостта от професионални умения, икономиката не може да диктува посоката на (висшето) образование. С други думи, инициативи като проследяване на дипломираните висшисти на системно равнище следва да гарантират, че програмите и учебните планове за висшето образование не се основават на инструментализирани учебни резултати, като заплати или равнища на заетост сред дипломираните висшисти. Някои държави членки вече разполагат със собствени системи за проследяване, така че потенциалната нова система на територията на ЕС би могла да ги обедини, като във всички случаи тя не бива да се използва, за да се оправдаят мерките за строги икономии в областта на учебните програми на хуманитарните и социалните науки.

4.2.

Оказване на подкрепа на учителите с цел високо качество на преподаването и ученето през целия живот

4.2.1.

В „ерата на цифровизираното образование“ използването на технологиите в образованието трябва да бъде от полза за процеса на обучение: например, усвояването на кодирането не е самоцел, но учащите трябва да разберат логиката на кодирането и да придобият набора от умения, необходими за използването на развиващите се технологични средства в учебната среда и в живота.

4.2.2.

Въпреки че ИКТ предлагат възможности в много сфери, те отварят вратата към реални опасности, като например киберпрестъпност, опасно и вредно съдържание, засилена комерсиализация на услугите, както и създаване на възможности за технологично наблюдение и злоупотреба с лични данни. Ето защо цифровата грамотност трябва да бъде укрепена, като по този начин на всяко лице се предостави подходящите инструменти за интегрирането му на бъдещия пазар на труда. ИКТ присъстват на всички равнища на промишлеността и услугите и поради това трябва да бъдат неразделна част от ученето през целия живот.

4.2.3.

Подобренията в областта на цифровото образование би трябвало също да помогнат на младите хора да разграничават по-ясно информация от знания, да развият критично мислене и подходяща медийна грамотност и да могат например да разпознават фалшиви новини или да защитават неприкосновеността на личния си живот онлайн.

4.2.4.

Въпреки че съобщението акцентира върху училищното и висшето образование, в него не се обръща достатъчно внимание на сътрудничеството и връзките между формалното, неформалното и самостоятелното учене и валидирането на резултатите от тях, както се подчертава в заключенията на Съвета от 2012 г. (7) относно „Партньорство и гъвкави начини за развитие на уменията през целия живот“. И до днес само половината от държавите — членки на ЕС, имат всеобхватна стратегия за учене през целия живот (8). В това отношение технологиите също могат да бъдат полезни за диверсифицирането на подходите към образованието.

4.2.5.

Години наред Комисията съсредоточаваше своята работа върху разработването на европейски мрежи и насърчаването на сътрудничеството за обмен на най-добри практики и обучение между равнопоставени партньори. Би било интересно обаче да се измери и степента, до която преподавателите действително подкрепят тези инструменти и механизми. Твърде вероятно е много учители и възпитатели да не са запознати с всички видове подкрепа, финансови ресурси и ресурси за обучение, които имат на разположение на равнището на ЕС. Подобряването на изграждането на капацитет и на условията на труд, включително на заплатите на учителите, би трябвало да е приоритет за държавите членки.

4.2.6.

Съгласно препоръките на Комисията държавите членки трябва да улесняват ученето през целия живот на преподавателите и учителите и да повишават тяхната мобилност чрез програмата „Еразъм+“. Трябва да се отдели специално внимание на подобряване на основаните на участието аспекти на преподаването, тъй като това са доказали се като много добри педагогически практики, даващи възможност на учащите се да придобият знания и да развият някои хоризонтални умения като комуникационните умения. Това би представлявало забележителен преход от образование, съсредоточено върху учителя, към преподаване, ориентирано към учащия се, при което учителят по-скоро подпомага в ученето.

4.3.

Обучение по предприемачество чрез социални проекти

4.3.1.

Образованието трябва да повиши ключовите компетентности, умения и нагласи, които са необходими за успех в живота след завършване на формално образование, например работата в екип и управлението на проекти. Този нов набор от умения би допринесъл не само за повишаване на пригодността за заетост, а и би подобрил способността на бъдещите пълнолетни да създават свои собствени работни места — поотделно и колективно. Ученето чрез действия и ученето чрез придобиване на опит са алтернативни подходи към ученето, които могат да увеличат способността за запомняне на знанията и са по-полезни за развиването на практически умения в сравнение с експертни знания по определен въпрос.

4.3.2.

ЕИСК подчертава, че е важно да се възприеме цялостен подход към предприемачеството, като се използва пълноценно новата рамка EntreComp (9). Разработването на социални проекти във или извън училищата е идеална възможност да се придобият тези умения и необходимата нагласа, и допринася и за по-добри връзки с други условия на обучение. В това отношение ключово действие за държавите членки трябва да бъде подкрепата за инициативата Европейски корпус за солидарност за младите хора в училищата и висшето образование. Освен това нараства интересът към социалното предприемачество, което е един от начините за изпълнение на стремежите на младите хора за изпълнени с повече съдържание работни места.

4.3.3.

Предприемачеството е мощен двигател на икономическия растеж и създаването на работни места. Вниманието следва да бъде насочено най-вече към развитието на предприемачески умения. Както ЕИСК вече е отбелязвал, обучението по предприемачество в цяла Европа, като част от учебните програми и от обучението през целия живот, все още се нуждае от реален ангажимент от страна на взимащите решения. Амбициозността, творческите заложби и предприемачеството трябва да се оценяват по достойнство и да бъдат насърчавани, като не трябва да се бъркат със стопанска дейност или генериране на печалба. Творческите заложби се развиват посредством учене в рамките на формални и неформални системи. Преподавателите трябва да участват пълноценно, за да се гарантира, че посланието ще бъде правилно предадено. Учителите може да се противопоставят на тясно определение на предприемачеството, разбирано само като създаване на нови предприятия, но може да бъдат по-възприемчиви към широкото определяне на това понятие като основна компетентност за цял живот. За да влезе предприемаческият дух в класната стая, може да се използва моделът на „стълба на предприемачеството“ (еntrepreneurial staircase), чрез който да се разработват дейности за обучение (10).

4.3.4.

Независимо дали ще се впуснат в стопанска дейност или ще създават социални предприятия, младите хора, изучавали предприемачество, развиват познания за бизнеса и основни умения и нагласи, включително креативност, инициатива, упорство, умения за работа в екип, разбиране на риска и чувство за отговорност. Именно тази предприемаческа нагласа помага на предприемачите да превръщат идеите си в действия и значително повишава пригодността за заетост. Необходимо е да се определи какви трябва да бъдат резултатите от обучението по предприемачество за всички обучители, за да се въведат в класната стая ефективни методологии за обучение по предприемачество. Поради тази причина държавите членки следва да насърчават предприемаческите умения още в рамките на основното образование, като въвеждат нови и творчески методи на преподаване и учене, а при преминаването от средно към висше образование е необходимо все повече да се акцентира върху възможностите за създаване на собствено предприятие като начин за професионална реализация. Реалният практически опит, придобит чрез обучение, основано на решаването на проблеми и връзки с предприятията, би трябвало да бъде включен във всички дисциплини на всички образователни равнища.