11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/90

Докладчик:

Lutz RIBBE

1.1.

ЕИСК като цяло приветства резултата от проверката за пригодността на директивите за опазване на природата. Тя показа, че тези директиви, които са крайъгълен камък на една по-широка политика на ЕС в областта на биологичното разнообразие, са пригодни за целта си, но тяхното прилагане трябва да се подобри значително.

1.2.

Независимо от това, че всяка от 15-те представени отделни мерки от новия план за действие е целесъобразна, представянето на плана поражда объркване, тъй като остава неясна връзката му със съществуващата стратегия за биологичното разнообразие, още повече че са налице множество припокривания в съдържателно отношение, а новостите са съвсем незначителни. Според Комитета по-целесъобразно би било да се направи оценка и евентуално допълнение на съществуващата стратегия за биологичното разнообразие.

1.3.

Основният проблем, за да бъде политиката в полза на биологичното разнообразие успешна, се състои в това, че понастоящем мерките за насърчаване и опазване на биологичното разнообразие не са източник на доходи за собствениците и ползвателите на земя, а са най-вече разходен фактор. Мерките в полза на биологичното разнообразие, независимо дали в рамките на зоните по „Натура 2000“, или извън тях, трябва да носят икономическа възвръщаемост за тези, които следва да ги изпълняват. Те не бива и не може да са за сметка на тези лица. Всички досега инициирани от ЕС и държавите членки програми не спомогнаха за намиране на истинско решение на тази основна дилема. В Плана за действие, в който много се говори за печеливша за всички ситуация, за съжаление също не се предлагат подходи в тази насока.

1.4.

Липсата на финансиране е не само централен проблем за постигането на договорените цели в областта на биологичното разнообразие, но е и симптоматична за погрешно развитие в европейската политика. Приемат се закони, които пораждат разходи, но не се договаря кой ще ги поеме или съответно как ще бъдат покрити те.

1.5.

ЕИСК отново призовава Европейската комисия да актуализира прогнозната оценка на разходите за мрежата „Натура 2000“. Няколкократно споменаваните разходи в размер на 6,1 млрд. евро според ЕИСК не отразяват адекватно нуждата от средства за мрежата „Натура 2000“, те би трябвало да са по-скоро от два до три пъти повече.

1.6.

Поради това ЕИСК счита, че е безусловно необходимо да се представи дългосрочна стратегия за покриване на финансовите нужди, произтичащи от политиката в областта на биологичното разнообразие (1). Обсъждането на финансовата перспектива за периода след 2021 г. би осигурило подходящата рамка, но нито Планът за действие, нито досегашните подходи, които се откриват в документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС (2), подсказват, че ситуацията може да се подобри решително.

1.7.

ЕИСК приветства горещо факта, че Европейската комисия има намерение да доразвие стратегията за екологосъобразна инфраструктура в рамките на Плана за действие. Комитетът посочва обаче и по отношение на тази новаторска концепция, че концепция без финансиране няма да доведе до никакви промени.

2.1.

Още през 1998 г. ЕС приема първата стратегия за биологичното разнообразие (3), за да спре изчезването на видовете на дивата фауна и флора, както и на техните местообитания. В приетата през 2001 г. стратегия за устойчивост (Гьотеборгска стратегия) са формулирани ясни цели в областта на биологичното разнообразие, а именно значително забавяне на загубата на биологичното разнообразие в ЕС до 2010 г. и възстановяването на местообитанията и природните екосистеми.

2.2.

Следват и други мерки, като Планът за действие за биологичното разнообразие от 2001 г. (4) и още един план за действие за биологичното разнообразие от май 2006 г. (5), който почти не се различава по съдържание от първия.

2.3.

След като беше установено, че приетата и обещана цел няма да може да бъде постигната, въз основа на съобщението на Комисията „Възможни варианти за визия и цели на ЕС по отношение на биологичното разнообразие след 2010 г.“  (6) беше приета друга, нова „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (7), която по същество повтаря старите препоръки и инструменти от предишните планове за действие и отлага за 2020 г. изпълнението на целта, предвидена първоначално за 2010 г.

2.4.

При междинната оценка на тази стратегия за биологичното разнообразие, която обхваща 6 ясно определени отделни цели с общо 20 мерки, се установяват много разочароващи резултати и се оказва, че усилията за опазване на природата трябва масово да се увеличат значително, за да бъде постигната новопоставената цел за окончателно спиране на изчезването на животински и растителни видове до 2020 г. и гарантиране на възстановяването на загубените местообитания.

2.5.

По всички тези документи ЕИСК е изразявал винаги еднаква по същество позиция и е отбелязвал критично, че:

2.6.

Въпреки това Комисията „Юнкер“ предприе преглед на директивите за опазване на природата в рамките на програма REFIT. Резултатът потвърждава мнението на ЕИСК, както установява и Съветът по околна среда, че „директивите за опазване на природата […] в качеството си на крайъгълен камък на една по-широка политика на ЕС в областта на биологичното разнообразие директивите за опазване на природата са пригодни за целта си, но тяхното предназначение може да бъде изпълнено и пълният им потенциал може да бъде реализиран само ако бъде подобрено значително тяхното прилагане“ (9).

2.7.

Като реакция на резултатите от процеса на преглед по програма REFIT Комисията представя „План за действие за природата, хората и икономиката“ (10), който е предмет на настоящото становище.

3.1.

В Плана за действие се съдържа преди всичко ново описание на драстично влошения природозащитен статус на растителните и животинските видове и местообитанията, които всъщност отдавна следваше да са защитени чрез приетите през 1979 г. и съответно 1992 г. директиви за опазване на природата. „Основни фактори за тези слабости в прилагането на законодателството са ограничените ресурси, неефективното правоприлагане, недостатъчното интегриране на екологичните цели в други области, оскъдните знания и достъп до данни, както и проблемите в комуникацията и участието на заинтересованите страни. Наред с това при прилагането на директивите — особено на регионално и местно равнище — отговорните лица понякога не са достатъчно добре запознати със заложените в тях изисквания, нито с гъвкавостта и възможностите, които те предлагат, в резултат на което е възможно да възникне напрежение между действията за опазване на природата и икономическата дейност.“

3.2.

Планът за действие има за цел „да се подобри прилагането на директивите и тяхната съгласуваност със социално-икономическите цели и да се осигури по-широкото участие на националните, регионалните и местните органи, заинтересованите страни и гражданите“.

3.3.

Предвид важното териториално измерение на директивите и съществената роля на местните и регионалните органи за тяхното прилагане посоченият план за действие е изготвен с активното участие на Европейския комитет на регионите, който ще е решаващ фактор за предоставянето на необходимата информация на тези органи, както и за осигуряването на тяхното участие.

3.4.

Планът за действие съдържа сгъстен график, като Комисията заявява намерение да докладва „за резултатите“ още преди края на своя мандат през 2019 г. От гледна точка на ЕИСК този подход е много амбициозен дори само поради това, че за изпълнението му не се предвижда допълнителен кадрови капацитет на Комисията.

3.5.

Планът за действие се подразделя на четири приоритетни области с общо петнадесет „конкретни действия“:

4.1.

ЕИСК приветства резултата от проверката за пригодност и счита, че тя потвърждава досегашната му позиция. В проверката участват забележително голям брой заинтересовани страни. Това показва, че политиката на ЕС в областта на биологичното разнообразие е въпрос, към който проявяват интерес широки слоеве от населението, който донякъде ги засяга пряко и се обсъжда оживено от тях.

4.2.

Независимо от това, че всяка от 15-те отделни мерки от Плана за действие може да допринесе за по-доброто прилагане на съществуващото законодателство за опазване на природата, за ЕИСК е донякъде смущаващо, че Комисията отново представя нов план. По мнението на ЕИСК много по-целесъобразно щеше да бъде да се направи оценка на съществуващата стратегия за биологичното разнообразие с нейните 6 отделни цели и 20 конкретни мерки, да се изготви и публикува точен анализ на слабостите и въз основа на това евентуално да се включат допълнителни мерки в съществуващата стратегия. Представянето сега на нов план за действие създава объркване, доколкото остава напълно неясна връзката му със съществуващата стратегия за биологичното разнообразие, още повече че някои мерки от Плана за действие (напр. по приоритети Б и В) от години са част от програмите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и политическия дневен ред и тяхното изпълнение предстои.

4.3.

ЕИСК вече отправи веднъж предупреждение, че умножаването на програмите и стратегиите предизвиква по-скоро объркване и може да се създаде впечатлението, че с публикуването на все по-нови програми/планове или стратегии се симулира някаква прекомерна активност, която в действителност води до незначително подобрение.

4.4.

Още в заглавието на съобщението за медиите относно Плана за действие на Комисията се посочва, че той трябва да подпомогне регионите „в усилията им да съхранят биологичното разнообразие и да извлекат икономически ползи от опазването на природата“. Комитетът оценява високо факта, че в Плана за действие се разглеждат не „само“ природата/биологичното разнообразие, но и взаимодействията между хората, природата и икономическите дейности. По този начин става ясно, че политиката в областта на биологичното разнообразие надхвърля етично-моралното задължение за опазване на растителните и животинските видове и техните местообитания. И това съвпада с изразените мнения на ЕИСК от последните години.

4.5.

В много региони на Европа отдавна съществуват концепции, които показват как хората могат да печелят от природния капитал. Наред с другото, налице е очевидна връзка между туризма и разнообразието от различни по вид ландшафти с богато биологично многообразие. Все повече се налага разбирането, че екосистемните услуги, предоставяни не само в зоните по „Натура 2000“, увеличават общото благосъстояние.

4.6.

Решаващият проблем обаче се състои в това, че понастоящем мерките за насърчаване и опазване на биологичното разнообразие не са източник на доходи за собствениците и ползвателите на земя, а най-вече са разходен фактор. Ако преди „природното многообразие“ е било почти съпътстващ продукт на екстензивната стопанска дейност, в резултат на сложните рамкови условия в икономиката, с които се сблъскват земеделските и горските стопани, възникна класически конфликт, свързан със земеползването.

4.7.

Мерките в полза на биологичното разнообразие, независимо дали в рамките на зоните по „Натура 2000“, или извън тях, трябва да носят икономическа възвръщаемост за тези, които следва да ги изпълняват. Те не бива и не може да са за тяхна сметка. Досега инициираните от ЕС и държавите членки програми не спомогнаха за намиране на решение на тази основна дилема. В Плана за действие, в който се говори много за печеливша за всички ситуация, за съжаление почти не се предлагат подходи в тази насока.

4.8.

Това няма да се промени чрез мерки, които и досега не са водели до успех в стратегиите за биологичното разнообразие и отново се включват в Плана за действие: ако икономическите и финансовите рамкови условия са неподходящи, няма да бъдат успешни много добре замислените кампании за предоставяне на информация, много добре подготвеното участие на обществеността, подобрените насоки, още по-малко обявяването на 21 май за „Европейски ден на Натура 2000“ — все мерки, отново предвидени в Плана за действие. Според ЕИСК тук трябва да се постигне категорично подобрение и в рамките на новото средносрочно финансово планиране след 2021 г. да се осигури достатъчно, целево финансиране за мрежата „Натура 2000“; трябва да се гарантира достатъчно обезпечаване с персонал на занимаващите се с прилагането органи, както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки.

5.1.

Още при първоначалното създаване на мрежата „Натура 2000“ на собствениците и ползвателите на поземлени имоти е обещано да получат най-малкото достатъчна финансова компенсация, ако от мерките/задълженията в зоните от мрежата произтекат отрицателни икономически последици за тях. В своята „Оценка от 2010 г. на изпълнението на Плана за действие на ЕС за опазване на биологичното разнообразие“  (11) Комисията стига до заключението, че осигуряването на достатъчно финансиране е една от четирите основни мерки за подкрепа. Самата тя обаче установява, че се задоволяват „само 20 % от общите нужди от финансиране за управление на защитени зони в Европа, включително мрежата „Натура 2000“. През 2004 г. се предвиждаше, че управлението на „Натура 2000“ ще изисква инвестиция от 6,1 милиарда евро годишно за ЕС-25.“ Следователно съществува недостиг на финансиране от най-малко 5 милиарда евро годишно.

5.2.

По-актуални изчисления на разходите за управлението на „Натура 2000“ показват, че са необходими значително повече средства. Федералните провинции на Германия оценяват годишната нужда от средства за сухоземната мрежа по „Натура 2000“ в Германия на 1,417 млрд. евро, което означава средно 175 евро на хектар. Ако тези разходите се проектират на хектар върху сухоземната мрежа по „Натура 2000“ на целия ЕС, годишната нужда от средства за ЕС-28 дори възлиза почти на 21 млрд. евро. Към това трябва да се добавят разходите за морските области по „Натура 2000“. ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да извърши актуална и надеждна калкулация на разходите за цялата мрежа „Натура 2000“.

5.3.

Липсата на финансиране за управлението на „Натура 2000“ е не само централен проблем за постигането на договорените цели в областта на биологичното разнообразие, но е и симптоматична за погрешно развитие в европейската политика. Приемат се закони, които пораждат разходи, но не се договаря кой ще ги поеме или съответно как ще бъдат покрити те. Липсата на съгласуваност между законите на ЕС и бюджета на Съюза е основната причина за проблемите, свързани с опазването на биологичното разнообразие в Европа.

5.4.

В Плана за действие настоящият бюджет на ЕС също се приема като даденост. Това е логично, доколкото се намираме в средата на текущия финансов период 2014—2020 г., но при това положение проблемите с опазването на биологичното разнообразие не могат да се решат с помощта на Плана за действие.

5.5.

Единствената финансова мярка, обявена в новия План за действие, е 10 % увеличение на бюджета по програмата LIFE, което е предназначено за проекти, подкрепящи опазването на природата и биологичното разнообразие. Това трябва да се направи без отражение върху бюджета, т.е. общият бюджет остава непроменен на същото равнище и следователно увеличението е за сметка на други мерки по програмата LIFE. В бюджета на програма LIFE за периода 2014 — 2017 г. по приоритет „Природа и биологично разнообразие“ са предвидени около 610 милиона евро. Следователно 10 % увеличение означава 15 милиона евро годишно.

5.6.

Ето защо е правилно, че във връзка с приоритет В на Плана за действие („Оптимизиране на инвестициите в „Натура 2000“ и подобряване на полезното взаимодействие с инструментите на ЕС за финансиране“) Комисията изтъква и „полезното взаимодействие с финансирането по линия на ОСП“, обръща внимание на „повишаването на осведомеността относно възможностите за финансиране по линия на политиката на сближаване“ и на „общата политика в областта на рибарството“, както и че оповестява „предоставянето на насоки, с които да се подпомогне внедряването на екологосъобразна инфраструктура“. Но всичко това не са нови мерки или предложения, а действия, които са включени отдавна в политическия дневен ред и са поставени като изискване. Те се споменават в старите програми и действия в областта на биологичното разнообразие, без нещо да се е променило към по-добро през последните години.

5.7.

Следователно би било необходимо Комисията да представи дългосрочна стратегия за покриване на нуждите от финансиране (12). По мнение на ЕИСК обсъждането на финансовата перспектива, което започва сега, е рамката, в която трябва да се представят съответните съображения. Опитът показва, че проектите за сътрудничество между регионите, организациите за опазване на природата, както и земеделските и горските стопани за изпълнение на мерките по „Натура 2000“ могат да се осъществяват изключително успешно, ако са достатъчно атрактивни в икономическо отношение. Но нито Планът за действие, нито досегашните подходи, които се откриват в документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС (13), подсказват, че ситуацията може да се подобри съществено.

5.8.

ЕИСК приветства горещо факта, че Европейската комисия има намерение да доразвие стратегията за екологосъобразна инфраструктура в рамките на Плана за действие. Комитетът посочва обаче и по отношение на тази новаторска концепция, че концепция без финансиране няма да доведе до никакви промени. Във връзка с това ЕИСК препраща и към заключенията на Съвета (Околна среда), който на заседанието си от 19 юни 2017 г. призовава Европейската комисия да доразвие предложението за трансевропейска мрежа за зелена инфраструктура (TEN-G).

5.9.

Поради това Комитетът припомня своето неотдавна прието становище относно „Междинна оценка на програмата LIFE“ (14), в което предлага програмата LIFE да се превърне „в основен инструмент за финансиране на мрежата „Натура 2000“. Първоначално избраният подход за организиране на финансирането на мрежата „Натура 2000“ преди всичко чрез фондовете на ЕС за регионално развитие, както и чрез втория стълб на общата селскостопанска политика, трябва да се разглежда като недостатъчен. Във връзка с това Комитетът препраща към своето становище по тази тема (15) и се обявява за съответно целево увеличаване на средствата по програмата LIFE. Следва да се обърне внимание на съгласуваността на всички форми на подкрепа, т.е. да се избягват форми на подкрепа, които биха влезли в противоречие с други фондове на ЕС или биха се дублирали с тях“.

5.10.

В Плана за действие се предвижда подобряване на комуникацията, предоставянето на информация и привличането на гражданите, заинтересованите страни и общностите, както и на местните и регионалните органи. За целта, наред с другото, следва да се създаде „платформа“ заедно с Комитета на регионите. ЕИСК приветства това намерение и изразява твърдо убеждение, че по-силното приобщаване на гражданското общество при изпълнението на мерките може да има само положителен ефект.

5.11.

ЕИСК отбелязва със задоволство, че Комисията е изготвила и възнамерява да изпълнява Плана за действие в тясно сътрудничество с Комитета на регионите. От своя страна ЕИСК предлага подкрепата си, тъй като по мнение на Комитета местните и регионалните власти също могат да постигнат само ограничен успех, ако липсва ангажираност и приемане от страна на гражданското общество.