2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/72

Докладчик:

Roomet SÕRMUS

1.1.

От жизненоважно значение за устойчивото използване и опазване на земеделските почви би била една обща референтна рамка на ЕС с цел проследяване на напредъка при събирането и използването на данните. Тя би могла да допринесе и за определянето на дефиниция за добро състояние на почвите, уеднаквена терминология и хармонизирани критерии за наблюдение, както и за определянето на приоритетите и различните мерки на политиката за постигането на добро състояние на почвите.

1.2.

Във всички държави членки загубата на земеделски площи поради деградацията на почвите, изоставянето на земи, изменението на климата и урбанизацията представлява сериозен проблем. Затова ЕИСК предлага да се актуализира съществуващата рамка на ЕС с цел опазване на земеделските площи на държавите членки, което е от полза за производството на храни и предоставянето на други екосистемни услуги и да се запази тяхното плодородие, като същевременно се подобрят мониторингът и предоставянето на надеждна информация.

1.3.

В качеството си на собственици и ползватели на земеделските земи, земеделските стопани имат специална роля за предоставянето на екосистемни услуги, която трябва да бъде призната и подпомагана. Почвата предоставя най-важните екосистемни услуги. Почвите са основата за по-голямата част от световното производство на храни и са необходими за производството на биомаса. Почвата може да съхранява въглерод и така да допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата.

1.4.

Модернизирането на общата селскостопанска политика (ОСП) би трябвало, наред с другото, да продължи да бъде насочено и към опазването на здравето и плодородието на земеделските земи и почвите, което е от съществено значение за запазването и по-нататъшното повишаване на производителността и устойчивостта на селскостопанския сектор.

1.5.

В съответствие със споразуменията за климата би трябвало да бъдат насърчавани съществуващите и новите инициативи за постигане на баланс във въглеродния цикъл на почвите по начин, който не излага на риск производството на храни. За да се увеличи съдържанието на въглерод в почвата, ЕИСК предлага принципите на устойчиво управление на почвите да бъдат включени в мерките на политиката на ЕС. Наред с другото, би трябвало да се подкрепи производството на биомаса чрез подобряване на достъпа до вода и други фактори, които влияят на почвите (структурата и аерацията на почвите, наличието на хранителни вещества, стойността на pH, биологичната активност на почвите), много внимателна обработка на почвите, пасищно животновъдство и устойчиво управление на пасищата, интегрирано селскостопанско производство с използването на изпитани методи от екологосъобразното и традиционното земеделие, ротация на културите, отглеждане на бобови култури, оползотворяване на органичните отпадъци, компостиране и създаване на зимна растителна покривка за полетата. Богатите на въглерод почви и пасища трябва да бъдат управлявани по устойчив начин, за да се насърчи задържането на въглерод в почвата и растенията.

1.6.

Държавите членки би трябвало да бъдат насърчени и мотивирани да предприемат подходящи мерки за опазване на почвите и в рамките на втория стълб на ОСП.

1.7.

Трябва да се подкрепят допълнителни инвестиции в благоприятни за околната среда и климата технологии и системи за мелиорация с оглед на устойчивото използване на земята и почвите.

1.8.

Следва да се насърчава селското стопанство, основано на знанието (т.е. прецизното земеделие и агроекологичните подходи). Потенциалът на едно екологосъобразно, щадящо почвите прецизно земеделие с ефективно използване на ресурсите може да се реализира чрез интегриране на данните за почвите, торовете, защитата на растенията, метеорологичните данни и данните за добивите, което изисква по-добър достъп до данните в националните бази данни, по-голяма мобилност и възможност за по-лесно ползване, при зачитане на принципа, че земеделските стопани запазват собствеността върху генерираните данни. Предпоставка за това е достъпът до интернет, както и използването на информационните и комуникационните технологии от страна на земеделските производители.

1.9.

Данните за почвите би трябвало да се използват в по-голяма степен при формулирането на политиката и вземането на решения за земеползването. Същевременно трябва да се подобрят качеството и наличността на данните за почвите, по-специално в областите, в които до момента не са извършвани достатъчно изследвания. Трябва да се договори хармонизирано наблюдение на почвите на равнището на ЕС.

1.10.

Осведомеността за значението на почвите трябва да бъде повишена на всички равнища на образователната система посредством използването на съвременни педагогически средства и темата за почвите трябва да залегне в учебните планове на различните образователни равнища.

1.11.

Мерките за повишаване на информираността на земеделските стопани по въпросите, свързани с почвите и добрите селскостопански практики, също играят важна роля. За тази цел от особено значение са консултантските услуги.

2.1.

Настоящото становище на ЕИСК се изготвя по искане на естонското председателство и има за цел да подчертае решаващото значение на устойчивото използване на земята (1) и почвите (2) за производството на храни и предоставянето на екосистемни услуги.

2.2.

По искане на естонското председателство Комитетът ще проучи начина, по който въпросът за земеделската земя се третира в различните области на политиката на ЕС. Той също така ще разгледа въпроса какво могат да направят лицата, отговорни за създаването на политиките, и предприятията в ЕС, за да насърчат устойчивото и ефективното използване на почвите — ресурс, който е от жизненоважно значение за производството на храни и за предоставянето на екосистемни услуги.

2.3.

Понастоящем на равнището на ЕС съществуват множество разпоредби за опазването на почвите. Въпреки че различните политики на ЕС допринасят за опазването и устойчивото управление на земеделската земя, в повечето случаи опазването на почвите не представлява тяхна основна цел. Според ЕИСК сега е подходящият момент за започване на дебата за това как биха могли да се координират по-добре различните мерки на равнището на ЕС.

2.4.

Както ЕС, така и държавите членки трябва да използват Целите за устойчиво развитие на ООН за периода до 2030 г. (3) като основа за своя процес на създаване на политики. Тези цели включват насърчаване на екосистемите, борба с опустиняването, спиране и обръщане на процеса на влошаване на качеството и на деградация на почвите, устойчиво управление на природните ресурси и използването им по ефективен начин и включване на мерките, свързани с изменението на климата, в националните политики, стратегии и планове. Опазването на земеделската земя, както и устойчивото използване на почвите, които са ограничен и по принцип невъзобновяем ресурс, представляват предпоставка за постигането на устойчиво селско стопанство и производство на храни.

2.5.

Освен това бяха стартирани редица инициативи (4) за насърчаване на устойчивото управление на почвите и за повишаване на осведомеността за важната роля на обработваемата земя за продоволствената сигурност и смекчаването на последиците от изменението на климата.

2.6.

ЕИСК също така обръща внимание на концепцията за ограниченията на нашата планета, която би могла да се използва за установяване на екологичните ограничения, които хората не бива да надхвърлят, ако желаят да не нанасят вреди на околната среда. Той отбелязва, че вече са надхвърлени три от деветте прага (изменение на климата, загуба на биологично разнообразие, азотен цикъл) (5). Същевременно Комитетът е наясно, че глобалното продоволствено обезпечаване е предизвикателство, което Европа трябва да приеме сериозно в рамките на глобалната си отговорност.

3.1.

Търсенето на храна в световен мащаб ще се увеличи през следващите десетилетия. Поради това земеделските площи в някои региони на света неизбежно ще се обработват още по-интензивно, което може да има отрицателни последици за почвите и околната среда в по-широк смисъл, ако използването на почвите не се извършва от гледната точка на екологията. За осигуряването на достатъчни доставки на храни е необходимо да се поддържа производителността на наличните земеделски земи и да се запази плодородието на почвите в биологичен, химичен и физичен план.

3.2.

В становището на ЕИСК относно „По-устойчиви продоволствени системи“ (6) се описват последствията от неподходящите селскостопански практики при производството на храни: загуба на биологично разнообразие, деградация на почвите, замърсяване на водите и въздуха и емисии на парникови газове. Затова трябва да се осигури ефективното и устойчиво използване на тези ресурси, за да се гарантират доставките на храни. Това трябва да се превърне и в част от всеобхватна продоволствена политика, както се посочва в становището на ЕИСК относно „Приносът на гражданското общество за разработването на всеобхватна продоволствена политика в ЕС“ (в процес на изготвяне).

3.3.

Изменението на климата има последствия и за наличността на основните природни ресурси — водите и почвите. Въпреки че бяха предприети редица мерки срещу изменението на климата, според данните за горния почвен слой съдържанието на въглерод в почвата намалява от година на година. Допълнителни данни от по-дълбоките слоеве биха дали обаче по-реална представа за тенденциите.

3.4.

В своя доклад, озаглавен „Околната среда в Европа: състояние и перспективи 2015 г.“ (7), Европейската агенция за околна среда предупреждава, че екосистемните услуги от почвите — включително производството на храни, опазването на биологичното разнообразие и съхраняването на въглерода, водата и хранителните вещества в почвата — са изложени на все по-голяма опасност. В зависимост от региона, основните проблеми, посочени в доклада, са ерозията на почвата, загубата на органични вещества в почвата, замърсяването и запечатването на почвата, както и урбанизацията, запустяването на земята и последиците от все по-интензифицираното земеделско производство за естествените и полуестествените местообитания. Сред другите широко признати заплахи за почвите е и загубата на плодородието на почвата.

4.1.

В доклад, изготвен за Европейската комисия, бяха анализирани мерките за опазване на почвите на 28-те държави — членки на ЕС (8). В анализа бяха установени 35 мерки на ЕС и 671 национални мерки на политиката за опазване на почвите. Мерките на ЕС включват стратегически документи, директиви, регламенти и различни придружаващи мерки. Три четвърти от националните мерки представляват предимно задължителни правила.

4.2.

Разнообразието от мерки в държавите членки дава възможност за предприемане на някои действия по отношение на комплексната проблематика, свързана с опазването на почвите, и едновременно с това, за подобряване на координацията. Законодателството на ЕС предлага редица ценни и строги правила относно опазването на почвите, но системата има известни слабости. Националните политики не са достатъчни за запълване на пропуските в законодателството на ЕС за опазване на почвите, а правилата се различават значително в отделните държави.

4.3.

В Седмата програма за действие за околната среда на ЕС, която е в сила от началото на 2014 г., деградацията на почвите се признава като сериозен проблем и се определя целта през 2020 г. ЕС да постигне устойчиво управление и адекватно опазване на почвите, както и да отбележи напредък по отношение на рехабилитацията на замърсената земя. ЕС и неговите държави членки също така поеха ангажимент да засилят мерките срещу ерозията на почвата и за повишаване на органичните вещества в почвата.

4.4.

Като свързани с опазването на почвите и като сравнително ефективни може да се разглеждат, наред с другото, следните мерки на ЕС: Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП), Директивата относно екологичната отговорност и правилата за опазване на водите (Рамковата директива за водите (РДВ), Директивата за нитратите, системата за кръстосано спазване по ОСП, както и правилата относно доброто земеделско и екологично състояние. С оглед на подобряването на състоянието на почвите, прилагането на тези мерки би било по-ефикасно, ако се отчитат по гъвкав начин местните условия и мерките се координират по-добре.

4.5.

Въпросите за опазването на почвите биха могли да бъдат разрешени и чрез използване на различните форми на финансова подкрепа, предоставяна чрез Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие, програма Life + и програма „Хоризонт 2020“.

4.6.

Директните плащания по първия стълб на ОСП, които обхващат около 90 % от използваната земеделска земя в ЕС, представляват важен икономически стимул за решенията на земеделските стопани относно използването и управлението на земята. Директните плащания са тясно обвързани с поддържането на земеделската земя в добро земеделско и екологично състояние, както и със спазването на изискванията за кръстосано спазване и екологизиране съгласно основните регламенти на ОСП. В тази област държавите членки разполагат с известна свобода на преценка. 30 % от директните плащания са предмет на екологични изисквания, които са насочени към подобряване на качеството на почвите, опазване на биологичното разнообразие и насърчаване на фиксирането на въглеродния диоксид (9). Важно е да се гарантира, че ползите от екологизирането няма да бъдат неутрализирани от излишна бюрокрация при изпълнението на мярката.

4.7.

Програмите за развитие на селските райони предоставят на държавите членки възможности в рамките на втория стълб на ОСП да прилагат мерките на ЕС за защита на почвите, които са съобразени с местните особености във всяка държава членка.

4.8.

Редица планирани законодателни инициативи (например пакета от документи за климата и енергетиката, Регламента за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), Регламента за разпределяне на усилията и т.н.) също биха могли да включват предложения за опазване на почвите, смекчаване на изменението на климата и адаптиране към последиците от него.

4.9.

Модернизацията на регламента на ЕС за торовете, обсъждана във връзка с пакета от мерки за кръговата икономика, която ще гарантира, че органичните торове и торовете, основани на отпадъци, ще могат да се използват по-свободно, също е тясно свързана с въпросите за опазването на почвите. Рециклираните материали, които ще бъдат използвани като продукти за подобряване на почвата или като торове, обаче не трябва да съдържат опасни вещества (ксенобиотици). Въпреки че в предложението на Комисията се определят пределно допустими стойности на концентрациите на вредни вещества в минералните и органичните торове, все още съществува необходимост от нови, чисти технологични решения за производство на торове и подобрители на почвите, които да са безопасни за използването на почвите и да не засягат първичната производителност. В своето становище ЕИСК приветства инициативата на Комисията, като посочва, че плодородието и опазването на почвите са ключови цели за преразглеждането на регламента (10).

5.1.

От жизненоважно значение за устойчивото използване и опазване на земеделските почви би била една обща европейска референтна рамка с цел проследяване на напредъка при събирането и използването на данните. Тя би могла да допринесе и за уеднаквяване на терминологията, дефиниране на добро състояние на почвите, както и за определянето на приоритетите и критериите за наблюдение, като се отчитат различните почвено-климатични условия и различните политически мерки за постигането на добро състояние на почвите. Това е предпоставка за подходяща оценка на почвените условия и предприемане на необходимите мерки.

5.2.

Във всички държави членки загубата на земеделски площи поради деградацията на почвите, изоставянето на земи, изменението на климата и урбанизацията представлява сериозен проблем. Все повече земеделски площи изчезват, а изкуствената повърхност нараства. В периода от 2006 г. до 2012 г. годишното усвояване на земя в европейските държави беше приблизително 107 000 ха/годишно. Видовете земя, които най-често се усвояват за изкуствено развитие, са обработваемите земи, следвани от пасищата и смесените земеделски площи (11). Затова ЕИСК предлага да се актуализира съществуващата рамка на ЕС с цел опазване на земеделските площи на държавите членки, което е от полза за производството на храни и предоставянето на други екосистемни услуги и запазването на тяхното плодородие. За тази цел следва да се създадат повече технически възможности с цел по-добро наблюдение и предоставяне на надеждна информация.

5.3.

С оглед на модернизирането на ОСП, през предстоящия финансов програмен период би трябвало да се гарантира ефективно и устойчиво управление на земеделските земи. Целта би трябвало да бъде, наред с другото, по-нататъшно опазване на здравето и плодородието на земеделските земи и почвите, което е от съществено значение за запазването и по-нататъшното повишаване на производителността и устойчивостта на селскостопанския сектор.

5.4.

В рамките на мерките за екологизиране на първия стълб на ОСП би трябвало да се намерят по-добри решения за подобряване на състоянието на почвите. На първо място следва да се насърчава ротацията на културите, като се използват бобови или тревни видове. Дискусиите относно ефективността на екологизирането са насочени на първо място към аспекти, свързани с биологичното разнообразие, но следва да се придаде по-голямо значение отколкото досега на положителното въздействие на отглеждането на бобови култури за плодородието на почвите (12).

5.5.

Селското стопанство не се ограничава само до производството на висококачествени храни. То отговаря и за биологичното разнообразие и открития ландшафт. То играе важна роля и за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него. Предоставянето на обществени блага се гарантира преди всичко посредством мерки за устойчиво управление на природните ресурси, което носи допълнителни ползи и дава възможност за справяне с въздействието на селското стопанство върху почвите, водите и биологичното разнообразие.

5.6.

В рамките на втория стълб на ОСП държавите членки би трябвало да бъдат насърчени да приемат мерки за опазване на почвите, които биха им позволили максимална гъвкавост да вземат предвид местните обстоятелства, различните условия (включително видовете почви) и конкретните проблеми.

5.7.

ЕИСК призовава Европейската комисия да отчита в по-голяма степен отколкото досега конкретните предложения на държавите членки за подобряване на качеството на почвите и устойчивото им използване (например чрез насърчаване на варуването за борба срещу повишаване на киселинното съдържание на почвата или напояването и дренирането за борба с недостига на вода или високото водно съдържание). Когато се управляват органични почви, не бива да се изключват никакви варианти на управление, а трябва да се предвидят различни мерки за опазване на почвите и грижа за тях.

5.8.

Трябва да се насърчават допълнителни инвестиции в благоприятни за околната среда и климата технологии с оглед на устойчивото използване на земята и почвите. За устойчиво производство на храни следва да се насърчава селско стопанство, основано на знанието (в това число прецизното земеделие и агроекологичните подходи), което ще гарантира използване на селскостопанските суровини в подходящото количество, на правилното място и в точното време. От първостепенно значение е подобряването на биологичната активност посредством внасяне на органична материя и постигане на баланс на хранителните вещества в почвата, тъй като прекомерното торене води до рискове за околната среда поради загуба на хранителни вещества, а от друга страна, недостигът на хранителни вещества води до намаляване на плодородието на почвата. Освен това трябва да се следи за спазването на закона на Либих за минимума (13), тъй като при отсъствието на определено хранително вещество (например фосфор) се увеличава рискът от излужване на други хранителни вещества.

5.9.

Селскостопанските животни играят важна и често решаваща роля в използването на земята като подпомагат кръговрата на хранителните вещества и поддържат плодородието на почвата (14) и поглъщането на въглерод. В ЕС има много земеделска площи, включително затревени площи, които са подходящи само за паша на добитък или добив на фураж, затова в определени региони трябва да продължи да се насърчава животновъдството, за да не се изоставят тези площи от земеделските стопани. Широко разпространената в някои части на ЕС практика за поддържане на постоянно затревени площи единствено чрез косене не предлага алтернатива на отглеждането на треви с оглед производството на храни или ефективното използване на ресурсите или почвите. Затова трябва да се предприемат мерки в рамките на ОСП, гарантиращи рентабилността на животновъдството в различните региони на ЕС, и трябва да се намерят решения, които позволяват активно и устойчиво използване на земята за производството на храни.

5.10.

В някои региони на ЕС основен проблем са остарелите земеделски дренажни системи; следователно — също и с оглед на изменението на климата, би трябвало да се постави по-голям акцент върху дългосрочните инвестиции в земеделска инфраструктура отколкото досега, като например модернизиране на дренажните системи, за да се поддържа използването на земеделската земя за производството на храни и да се съхрани плодородието на почвата.

5.11.

В оценката на екосистемите за хилядолетието от 2005 г. (15) екосистемните услуги се определят като екологичните, социалните и икономическите блага, предоставяни от екосистемите. Почвообразуването е екосистемна услуга и предпоставка за всички останали екосистемни услуги, като например производството на храни. Следователно устойчивото производство на храни е немислимо без опазване на почвите.

5.12.

Земеделските стопани играят съществена роля в предоставянето на екосистемни услуги, което трябва да бъде признато и подпомагано. Почвата предоставя най-важните екосистемни услуги (16). Тя е жизнена среда за микробите, растенията и животните и важен източник на биологично разнообразие; тя филтрира водите и съхранява водата, необходима за развитието на растенията, регулира наводненията, съхранява хранителните вещества и ги предоставя на растенията; тя е в състояние и да трансформира токсини. Почвите са основата за по-голямата част от световното производство на храни и са необходими за производството на биомаса. Почвата съхранява въглерод и по този начин може да допринася за смекчаване на изменението на климата.

5.13.

Трябва да се обърне по-голямо внимание на земеползването, което оказва влияние върху функционирането на екосистемите и по този начин на предоставянето на екосистемни услуги. Обедняването на почвите, неустойчивата експлоатация на земята и разпокъсването на местообитанията поради урбанизацията и строителството на сгради и пътища застрашават предоставянето на редица ключови екосистемни услуги, заплашват биологичното разнообразие и намаляват устойчивостта на Европа към изменението на климата и природни бедствия. Те също така засилват деградацията на почвата и опустиняването (17). За преодоляване на горепосочените проблеми би трябвало да се обърне по-голямо внимание на принципите, изложени от Европейската комисия през 2012 г. в Насоките относно най-добрите практики за ограничаване, смекчаване или компенсиране на запечатването на почвите (18).

5.14.

Функциите и екосистемните услуги, предоставяни от почвите, са тема, която рядко се третира в законодателството, тъй като не съществува пазар за тези услуги и те не са познати от обществото в достатъчна степен. Например в основния регламент относно директните плащания в рамките на ОСП се упоменават почвите, но не се упоменават почвеното биоразнообразие и неговата синергия с първичната производителност. Наред с химичните и физичните свойства на почвата, основните ѝ функции се определят преди всичко от състоянието на микроорганизмите и фауната в нея и основаните на тях биологични процеси, включително обогатяването на почвата с азот, улавянето на въглерод, филтрирането на водата и способността за предотвратяване на изтичането на хранителни вещества. С оглед на оползотворяването на пълния потенциал на почвата за производството на храни и улавянето на въглерод, освен нейните свойства е важно и фито-санитарното състояние на посевите.

5.15.

В становището на ЕИСК относно „Възможно преструктуриране на ОСП“ (19) се заявява, че мерките по втория стълб на ОСП, свързани с околната среда, изменението на климата и биологичното разнообразие, биха могли да бъдат насочени в по-голяма степен, отколкото досега, към предоставянето на екосистемни услуги от страна на земеделските стопани. По отношение на почвите и земеползването мерките за подпомагане следва преди всичко да се насочат към управлението на пасищата и органичните почви по такъв начин, че да се насърчава улавянето на въглерод в почвата. В интерес на почвите тяхната обработка би трябвало да бъде сведена до минимум. Поради натрупването на хранителни вещества в повърхностния почвен слой на необработените площи обаче е необходима известна обработка, за да се добавят хранителни вещества в кореновата зона и да се предотврати рискът от изтичане на хранителни вещества. Освен това уплътняването на почвата намалява нейния капацитет за предотвратяване на загубата на хранителни вещества.

5.16.

В някои региони на ЕС би трябвало да се насърчава превръщането на обработваемата земя в пасища, намаляването на гъстотата на отглеждане върху пасища при зачитане на минималната такава, поддържането на торфените блата и мерките за ограничаване на ерозията на почвите и намаляване на опустиняването в сухите области.

5.17.

В някои региони най-големите предизвикателства, пред които е изправено селското стопанство, са запазването на биологичното разнообразие върху земеделската земя, по-нататъшното насърчаване на устойчивите селскостопански практики и повишаването на ефективността на производството без допълнително интензифициране на земеделието. Основна задача за други региони е намаляването на натиска върху земеползването, почвите и природните екосистеми. В южните региони недостигът на вода също е основно предизвикателство.

5.18.

Тези аспекти на земеделското производство, които са много важни за екосистемата, трябва да бъдат взети под внимание при структурирането и преструктурирането на ОСП и други области на политика.

5.19.

Тъй като почвата е най-големият в света земен резервоар на въглерод (20), тя играе важна роля в справянето с последиците от изменението на климата и улавянето на въглерод. В международната рамка за опазване на климата на устойчивото управление на почвите се възлага ключова роля в стабилизирането и повишаването на съдържанието на органични материали, които спомагат за запазване на функциите на почвата и предотвратяване на нейната деградация. В съответствие с Парижкото споразумение за климата (COP 21) следва да бъдат насърчавани съществуващите и новите инициативи за постигане на баланс на въглеродния цикъл на почвите по начин, който не излага на риск производството на храни, както се посочва в член 2 от Парижкото споразумение за климата.

5.20.

Съгласно деветия принцип на Световната почвена харта (21) на Организацията по прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации (ФАО), всички почви предоставят екосистемни услуги, които са от съществено значение за регулирането на климата в световен мащаб. За да се увеличи съдържанието на въглерод в почвите, ЕИСК предлага принципите на доброволните насоки за устойчиво управление на почвите (22), приети от ФАО през 2016 г., да бъдат включени в мерките на политиката на ЕС. Наред с другото, би трябвало да бъде подкрепено производството на биомаса чрез подобряване на достъпа до вода (например изграждане на напоителни системи при зачитане на местните екологични условия), минимална обработка на почвата, пасищно животновъдство, интегрирано производство, биологично земеделие, ротация на културите, отглеждане на бобови култури, оползотворяване на органичните отпадъци, компостиране и създаване на зимна растителна покривка за полетата. Богатите на въглерод почви и пасища трябва да се управляват по устойчив начин.

5.21.

На европейско равнище трябва да бъдат подпомагани основни инициативи в областта на изменението на климата. Не трябва да се забравя обаче, че състоянието на почвите се различава в голяма степен в отделните държави членки, затова регионалните различия трябва да бъдат взети под внимание в контекста на съществуващите и новите мерки.

5.22.

Данните за почвите би трябвало да се използват в по-голяма степен при формулирането на политиката за земеползването и при вземането на решения с цел изпълнение на основани на фактите политики и за целите на планиране на земеползването на национално, регионално и местно равнище. Обменът на данни следва да се координира в рамките на съгласувана уредба при зачитане на собствеността върху данните.

5.23.

Същевременно трябва да се подобрят качеството и наличността на данните за почвите, по-специално в областите, в които до момента не са извършвани достатъчно изследвания (например данни за въглерода в почвата). За да се подобри наличността на данни, са необходими ясни цели в краткосрочен и дългосрочен план.

5.24.

За да се подобри достъпът до данни за почвата и да се насърчи използването им, трябва да се актуализират картите на почвите и трябва допълнително да се повишат минималните изисквания, които държавите членки трябва да спазват по отношение на пространствения мащаб на тези карти. Би трябвало обаче да се отчитат предизвикателствата на картографирането на почвите в някои региони на Европейския съюз.

5.25.

На равнището на ЕС би трябвало да се договори хармонизирано и непрекъснато наблюдение на почвите, заедно с ограничен брой показатели, свързани с промените в състоянието на почвите и ефективността на мерките за тяхното опазване.

5.26.

Земеделските стопани трябва да вземат сложни решения относно ежедневното планиране на производството си. Екологосъобразно, щадящо почвите прецизно земеделие с ефективно използване на ресурсите би било немислимо без използване на информационните и комуникационните технологии. Предпоставка за това е да се насърчат земеделските стопани да използват цифрови решения, предлагащи варианти и гъвкавост, съобразени със съответните почвено-климатични особености.

5.27.

Потенциалът на прецизното земеделие може да се реализира чрез интегриране на данните за почвите, торовете, защитата на растенията, добивите и метеорологичните данни, което, наред с другото, изисква по-добър достъп до данните в националните бази данни, по-голяма мобилност и по-лесно ползване. Би трябвало да се насърчават решения, които да позволяват на земеделските стопани в хода на ежедневната си работа да имат достъп до големи масиви от данни, съхранявани в националните бази данни, като използват софтуерни решения от публични или частни доставчици в сътрудничество със служби, предоставящи консултантски услуги. Например на доставчиците на софтуер, със съгласието на засегнатите лица, трябва да се дава по-лесен достъп до възможно най-точни данни за земеделските почви и проби от почвите. Земеделските стопани би трябвало да запазват собствеността на данните, които предават.

5.28.

Науката трябва да играе важна роля в създаването на нови знания, разпространението на иновации, развитието на технологии и установяването на условия за устойчиво използване на земята и почвата. ЕИСК приема препоръката от Декларацията за почвите от Виена (23), че „взаимоотношенията между човешките дейности и почвите и техният ефект върху други компоненти на околната среда следва да бъдат основна цел на почвознанието“. Сътрудничеството между почвознанието и приложните науки също е важно.

5.29.

В рамките на програмата на ЕС „Хоризонт 2020“ са създадени сравнително добри възможности за финансиране на научни изследвания в областта на почвите и производството на храни, които следва да бъдат запазени и при изготвянето на Деветата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации.

5.30.

Особен акцент трябва да се постави върху трансфера на резултатите от НИРД към предприятията, което би гарантирало, че земята и почвите ще се използват за устойчиво производство на храни. ЕИСК призовава научните работници, земеделските стопани, консултантите и другите заинтересовани страни да развиват сътрудничеството в тази област, възползвайки се от възможностите, предлагани от Европейското партньорство за иновации (ЕИП — АГРИ).

5.31.

В земеделието все повече се използват различни биостимулатори за подобряване на структурата на почвата, ефективността на подхранването на растенията и водоснабдяването с цел повишаване на добивите от култури и тяхното качество. Като се има предвид, че всяка почва е уникална и че съставът ѝ непрекъснато се променя, въздействието на използването на биостимулатори върху биологичния баланс на почвата не е достатъчно изследвано, поради което в тази област следва да се извършват повече независими проучвания.

5.32.

За да се повиши осведомеността на земеделските стопани, отговорните за вземане на политически решения лица и другите заинтересовани страни относно значението на земеделските почви за устойчивото производство на храни и предоставянето на екосистемни услуги, е необходим дебат с широко участие на голям кръг от заинтересовани страни по състоянието на почвите и възможностите за опазването им. По-голямата осведоменост ще спомага да се гарантира, че се инвестира повече в устойчивото използване на почвите и в научни изследвания.

5.33.

Осведомеността за ролята на почвите трябва да бъде повишена на всички равнища на образователната система и да се насърчи възможността за придобиване на практически опит. При третирането на въпросите, свързани с използването и опазването на почвите, следва да се използват съвременни форми на обучение.

5.34.

От решаващо значение са мерките за повишаване на осведомеността на земеделските стопани по отношение на различния състав на почвите, добрите селскостопански практики, значението на ротацията на културите, торовете и др. От ключово значение е да се привличат и използват консултантски услуги.