31.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/68

Докладчик:

Emilio FATOVIC

1.1

ЕИСК изразява съгласие с необходимостта, изтъкната от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (CGPM-FAO) (1), от предприемане на действия за опазване на влошените поради свръхулова запаси от дребни пелагични видове, и изразява съгласие с общата цел за прилагане във възможно най-кратък срок на схема за устойчив риболов и за постигане на максималния устойчив улов (2) в съответствие с общата политика в областта на рибарството (3) (ОПОР).

1.2

ЕИСК подкрепя решението на Комисията да използва правния инструмент регламент за създаване на многогодишен план за опазване на запасите от дребни пелагични видове с цел стандартизиране на съществуващите правила и укрепване на процесите на управление.

1.3

Въпреки че подкрепя целите на опазването на околната среда и биологичното разнообразие, ЕИСК счита, че предложението на Комисията е непълно и противоречиво по отношение на множество аспекти. Тези въпроси са естествена последица от серия противоречия в ОПОР, вече изтъкнати от Комитета в негови предходни становища (4). В частност ЕИСК изразява силна загриженост относно възможността, ако не бъде правилно интегрирано и реорганизирано, предложението да изложи на риск постигането на екологичните цели, както и да причини сериозни щети на предприятията и работниците в сектора (5).

1.4

ЕИСК счита, че предложеният от Комисията модел на управление, основаващ се на ежегодното определяне от Съвета на възможностите за риболов, не е приспособим към биологичните характеристики на дребните пелагични видове в Адриатическо море и към многобройните специфични характеристики на рибните запаси там (6), към риболовните техники, видовете кораби и екипажи (дребномащабен непромишлен риболов) (7), както и към броя и размера на пристанищата. Поради гореизложеното Комитетът счита, че предложението на Консултативния съвет за Средиземно море (MEDAC) (8) за засилване на мерките за управление на риболовното усилие съгласно подход на „принципа на светофара“ е по-подходящо като форма и съдържание, тъй като е плод на широко одобрение от цялото организирано гражданско общество.

1.5

ЕИСК с учудване отбелязва, че предложението на Комисията не се основава на задълбочена оценка на икономическото и социалното въздействие (9). Този недостатък се задълбочава от факта, че секторът на рибарството в цялото Средиземноморие е в криза в продължение на повече от двадесет години (10) и че съществува риск новите драстични и неадекватно премислени стандарти да нанесат окончателен удар на този сектор. Освен това ЕИСК отбелязва пълното отсъствие на мерки за финансова подкрепа и/или преквалифициране на предприятията и работниците, изправени пред предложението за намаляване на улова на сардини и аншоа, въпреки че същите представляват ключов ресурс за икономиките на малките местни общности (много от тях островни) и на свързаните с тях сектори (11).

1.6

Вследствие на това Комитетът препоръчва включването на ранен етап на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ и активиране на процеси на социален диалог чрез консултиране с Комитета за социален диалог в сектора на морския риболов (EUSSDC), за да се установят най-подходящите мерки за компенсиране на икономическите и социалните въздействия. Във връзка с това ЕИСК счита, че ЕФМДР е най-подходящият финансов инструмент за подкрепа на предприятията и работниците в прехода към устойчив риболов. Комитетът счита също така, че преобразуването на предприятията от предприятия в областта на рибарството в такива от сферата на туризма (синя икономика  (12)) или на аквакултурите (13) определено може да бъде стойностна алтернатива, но това не може по никакъв начин да замени принципа, че, предвид биологичните характеристики на рибите (например нуждата от пространство) обхватът на традиционното рибарство не може да бъде нито променен, нито то може да бъде премахнато.

1.7

Предвид значителните екологични, икономически и свързани със заетостта последици от мярката, Комитетът е на мнение, че новият план за управление на рибарството, не може да бъде установен чрез делегирани актове, и отправя искане това незабавно да бъде изрично посочено от Комисията по ясен и прозрачен начин и в интерес на всички заинтересовани лица (14).

1.8

Комитетът отново заявява, че съществува риск всички мерки за опазване на околната среда да се окажат напразни, ако предварително не бъдат разгледани проблемите, свързани с нелоялната конкуренция и незаконния риболов, посредством засилване на контрола и увеличаването на санкциите и чрез въвеждане на система на пълна проследяемост „от водата до масата“ (15), със задълбочени хигиенно-санитарни проверки както на границата, така и на местата на произход. По-специално Комитетът счита, че е изключително важно да се засили сътрудничеството между всички държави, граничещи със Средиземно море, въз основа на програмата и целите, поставени в декларацията на министрите, подписана в Малта на 30 март 2017 г. (16)

1.9

Комитетът счита, че целта за максимален устойчив улов трябва да бъде постигната в разумен срок. Крайният срок 31 декември 2020 г. не изглежда постижим. Настоящото предложение се основава на познаването на естествените периоди от време за възстановяването на запасите от дребни пелагични видове, както и на приспособяването на надзорните органи, предприятията и работниците към новото законодателство (особено в случаите на драстични промени в него с преминаването от усилието към квотите). Освен това ЕИСК счита, че евентуалното прибягване до предпазни клаузи не е валидна възможност поради прекомерното въздействие в социално и икономическо отношение.

1.10

ЕИСК приканва Комисията по-добре да изясни оперативните аспекти на регионализацията чрез свързване от самото начало на целите за устойчивостта на рибните ресурси с реалните равнища на разходи, поемани от предприятията, за да се гарантира тяхното оцеляване.

1.11

ЕИСК, в интерес на европейските потребители, изисква да се извърши във възможно най-кратък срок подробна оценка на въздействието върху промените на цените на видовете, подлежащи на опазване, както на рибите, предназначени за директна продажба, така и на предназначените за преработка. Освен това Комитетът призовава Комисията да определи схеми за сертифициране на качеството за „устойчиво рибарство“, с цел повишаване на осведомеността на потребителите и създаване на добавена стойност за предприятията (17).

2.1

Адриатическо море (18) е подрегион на Средиземно море, с изключително големи рибни запаси и дребните пелагични видов (19), основно хамсия и сардина (20), са сред най-рентабилните. Съгласно последните данни на CGPM-FAO (21) и НТИКР (22) запасите от хамсия и сардини са влошени в резултат на прекомерния улов и се нуждаят от по-голяма защита.

2.2

Преобладаващият дял от улова се извършва в северната част на Адриатическо море от страна на италиански и хърватски кораби. Словения участва в тази дейност частично (по-малко от 1 %), както и Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора, чиито улов също е нисък (около 1 %) (23).

2.3

Съществуващата рамка на управление се основава най-вече на ограничаване на риболовното усилие (24), както и на няколко допълнителни мерки — например налагане на забрани за риболов за определени периоди и в определени зони и установяване на минимален размер на разтоварваните екземпляри. Тези мерки, обаче, не са били прилагани координирано, непрекъснато и еднакво от държавите (особено в периоди на биологична пауза в риболова (25)), създавайки объркване сред операторите възпрепятствайки възстановяването на запасите.

2.4

MEDAC, в съответствие със своя мандат, изготви становище относно дребните пелагични риби в Адриатическо море, включващо оперативни предложения, плод на двугодишни консултации с всички заинтересовани страни (предприемачи, трудещи се, кооперации, еколози, потребители), което беше публикувано на 11 март 2016 г. (26).

3.1

Европейската комисия, с цел защита на запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море, в частност сардини и аншоа, изготви регламент, насочен към създаване на многогодишен план за справяне с тази екологична катастрофа. Крайната цел е да се постигне максимален устойчив улов (27) (MSY) до 2020 г., както се изисква от общата политика в областта на рибарството (ОПОР). Като цяло многогодишният план би трябвало да подлежи на оценка на всеки пет години.

3.2

Проектът за регламент, в разрез с всички мерки за управление, прилагани досега в този район, установява единна система на управление, ограничавайки националните дерогации (и по-специално времето за биологична пауза и методите на контрол) и, преди всичко, предвижда системата за управление да се основа на ограничения на улова (28) (ОДУ), а не на намаляването на риболовното усилие.

3.3

Настоящото предложение е вдъхновено от модела и съдържанието на многогодишния план за някои рибни запаси в Балтийско море (29), основава се на становище на НТИКР и, в същото време, е в рязък контраст с предложението на MEDAC, основаващо се на по-строго коригиране на риболовното усилие (принципа на светофара (30)).

3.4

Комисията предлага, по-специално, създаването на референтни равнища за опазването, изразени в тонове биомаса на репродуктивния запас, и диапазони на смъртност от риболов. Когато в научните становища се посочи, че някой от засегнатите запаси е под референтната стойност, уловът им ще трябва да се намали. По повод ефективното съгласуване на новата система на управление, Комисията непрекъснато се позовава на делегирани актове.

3.5

Предложението дава възможност за регионално сътрудничество между държавите членки, за целите на приемането на специфични мерки за опазване. Чрез „регионализация“ може също така да се променят някои технически мерки (например размерът на отворите на мрежите и характеристиките на оборудването).

3.6

В предложението се предвижда също компетентните органи да бъдат в състояние да идентифицират, локализират и системно да контролират всички дейности и улова на всички рибарски кораби с дължина по-голяма или равна на осем метра чрез подходящо цифрово оборудване (например електронен риболовен дневник). Освен това всички пристанища също трябва да се снабдят с цифрови инструменти за проверка на улова на всеки плавателен съд след разтоварване. За тази цел всеки плавателен съд трябва да уведомява компетентните органи за пристигането си в пристанището най-малко четири часа предварително.

4.1

Като взема предвид научните изследвания, публикувани в тази сфера, ЕИСК изразява съгласие относно необходимостта от намеса за опазване на запасите от малки пелагични видове в Адриатическо море, които в момента са влошени.

4.2

Комитетът също така изразява съгласие с необходимостта от използването на правния инструмент регламент за укрепване на управлението и за превръщането на стандартите в единни и обвързващи за всички държави и заинтересовани страни, за да се решат проблемите, свързани с екологичното въздействие на риболова, дължащи се главно на некоординирано и непоследователно прилагане на настоящите мерки за управление.

4.3

ЕИСК, в съответствие с ОПОР и със своите предходни становища, заявява, че постигането на максимален устойчив улов (МУУ), с цел съвместна защита на екологичните, продоволствените, икономическите и производствени изисквания, е приоритет (31).

4.4

Въпреки това, Комитетът счита, че предложението на Комисията е непълно и противоречиво в много от важните пасажи, и се опасява, че тези недостатъци могат както да изложат на риск постигането на екологичните цели за устойчивост, така и да навредят прекалено на работниците, предприятията и местните общности.

5.1.1

В предложението, което е в разрез с желанията на CGPM-FAO и MEDAC, липсва подробна оценка на социално-икономическото въздействие (32). Този аспект придобива ключова роля, тъй като секторът на рибарството в Средиземно море е в изключително тежка криза от няколко години (33) и поради факта, че една слабо обмислена реформа би могла да се отрази неблагоприятно върху предприятията и работниците.

5.1.2

Освен това се отбелязва, че Комисията изготви своето предложение, без да изчака резултатите от дейността на работната група на CGPM-FAO, създадена по смисъла на параграф 14 от Препоръка 40/2016/3, и имаща за задача да извърши оценка на въздействието на редица мерки, които включват както ограничения на улова, така и режим на усилието за устойчивото управление на риболова на дребни пелагични видове в Адриатическо море.

5.1.3

Освен това ЕИСК счита, че предлаганите мерки не могат да бъдат „безплатни“, на фона на 30 % намаление на улова, на намалявано на приходите за предприятията от 25 % и загубата на 10 % от работните места. Освен горепосочения методичен проблем с получаването на данните, Комисията не въвежда никакви мерки за смекчаване на въздействията от регламента, като прехвърля икономическите и социалните разходи за многогодишния план изцяло на държавите членки.

5.1.4

ЕИСК отбелязва, че Комисията не е оценила напълно въздействието върху свързаните сектори, върху местните общности, които традиционно се занимават с риболов (много от тях островни), върху вероятното увеличение на цените и върху съмнителното качество и устойчивостта на продуктите, внасяни от трети страни, на първо място от Северна Африка), за да се компенсира вътрешното търсене.

5.1.5

Регламентът не предвижда никакъв механизъм за финансова подкрепа за предприятията или за преобразуването им (напр. аквакултури), нито някаква мярка за помощ за заетост, действия за обучение и/или пренасочване за тези работници (рибари или работници в свързани с рибарството сектори), които ще загубят работата си.

5.2.1

ЕИСК счита, че успешния модел на многогодишния план за някои запаси от риба в Балтийско море не е много подходящ за Адриатическо море. Както беше подчертано от CGPM-FAO, Балтийско море е едновидово море, в което лесно се извършва целеви риболов, тъй като в него живеят малко видове риба, и където, вследствие на това, е по-лесно да се установят ограничения на улова. За разлика от него Адриатическо море, като цялото Средиземно море, е многовидово море, в което в една и съща зона съжителстват много видове риби (34). Единственият прецедент на ограничение в улова в Средиземно море се отнася за червения тон — предложение, подкрепено по принцип от ЕИСК (35), тъй като беше наложено за вид, чиито характеристики (на първо място размер) и риболовни техники, го правят много различен от дребните пелагични видове.

5.2.2

Освен това ЕИСК отбелязва, че традиционно риболовът в Адриатическо море се извършва по начин, много различен от този в Балтийско море. Предприятията в Адриатическо море са със семеен характер и използват малки плавателни съдове (8 — 12 метра). Собствениците на риболовни кораби често също са рибари и средният екипаж е от около трима души. Поради тази причина рибата се разтоварва в многобройни малки пристанища, но от векове представлява важен икономически фактор за съответните общности (често островни).

5.3.1

В текста на предложението не се разглежда задълбочено, ясно и конкретно новата система на управление, основана на улова, а само се предлага законодателна рамка, която впоследствие ще бъде допълнена посредством делегирани актове. Тъй като това е изключително чувствителен въпрос поради съответните компоненти, свързани с околната среда, икономиката, заетостта, това би представлявало значително ограничение за предприятията да планират своите риболовни дейности, от които зависи самото им оцеляване.

5.4.1

Действащият регламент за Балтийско море, приет през 2016 г., предостави пет години (до 2020 г.) на предприятията, но и на рибните запаси с цел постигане на равнищата на устойчиво рибарство, което съвпада с изтичането на срока за ОПР. Комисията, от друга страна, предвиждат налагането на много по-строга, пътна карта за по-малко от две години (2019—2020 г.), единствено с цел да се осигури спазването на срока от ОПОР, без да се брои естествените биологични срокове за възпроизвеждане на дребните пелагични видове (които зависят от множество фактори), както и времето, необходимо на предприятията и местните власти да се адаптират към по-ограничителните мерки за управление, напълно различни от тези, прилагани през последните 30 години, с реален риск да не се постигне целта за опазване на околната среда и да се разруши секторът (и свързаните с него индустрии) зависи от стотици крайбрежни общности.

5.5.1

Секторът на рибарството в Средиземно море, включително Адриатическо море, се намира в дълбока криза в продължение на повече от двадесет години по редица причини, включително нелоялната конкуренция от трети държави (начело със Северна Африка, където се извършва риболов и се продава без никакъв контрол) и незаконния риболов (който често прикрива и ситуации на недеклариран труд). Към днешна дата по-голямата част от законно работещите предприятия вече са на границата на оцеляването (36) и силните лични или семейни връзки между собствениците на кораби и намаления екипаж попречиха на окончателния срив на сектора.

5.5.2

Ето защо ЕИСК смята, че преминаването от система, основана на усилието към такава, основана на улова (намален с 30 %), без подходящи мерки за справяне с нелоялните или незаконни практики само би довело до незабавното затваряне на огромен брой законни предприятия и до загуба на работни места, без непременно да се разрешат екологичните проблеми.

5.6.1

В предложението не се почват подробности относно реда и условията за „налога“. Този пропуск може да доведе до сериозни проблеми по отношение на конкуренцията между държавите поради различните разходи за предприятията в отделните страни, свързани с различни фактори, като например възнагражденията, социалноосигурителните вноски и пазарите.

5.6.2

По-специално, ЕИСК отбелязва, че когато регионализацията се определя единствено от гледна точка на опазването на рибните ресурси, ЕС би се намерил в ситуация, в който ще се наложи да разрешава нови и сериозни конфликти, където печалбата на дружествата ще варира в зависимост от стопанските разходи, вместо от рибния улов.

5.7.1

ЕИСК е съгласен с необходимостта от повишаване на ефективността на проверките с използване на цифровите технологии, но подчертава, че за разлика от Балтийско море крайбрежието на Адриатическо море се характеризира с голям брой малки пристанища (в проекта FAO-ADRIAMED са отбелязани 238 пристанища, използвани за риболов от Италия, Словения и Хърватия (37)) и множество малки плавателни съдове. Поради тази причина на компетентните органи и предприятията (вече намиращи се в криза), ще са необходими време и ресурси, за да се адаптират към новото законодателство.

5.7.2

Освен това, за разлика от Комисията, ЕИСК счита, че извършването на подбор на пристанища, където да се разтоварва рибата (с изключение на по-малките), би причинило сериозна вреда за местните общности. Освен това Комитетът смята, че би трябвало по-задълбочено да се разгледа икономическото въздействие на тази мярка върху плавателните съдове с по-малък размер, като се има предвид, че според регламента тя би трябвало да се прилага за кораби с дължина по-голяма или равна на 8 метра.

5.8.1

Предложението не предвижда механизми за сертифициране/маркировка на качество, за да се подкрепят предприятията, засегнати от реформата. Този елемент би бил високо оценен от потребителите, които непрекъснато търсят качествени, здравословни и устойчиви продукти. Тези мерки биха били полезни и за борбата срещу незаконните практики и нелоялната конкуренция.

5.9.1

Предложението на Комисията не отчита в достатъчна степен приемането на мерки за справяне с естественото увеличение в цените на дребните пелагични видове, поради намаляването на улова, което наред с другото ще доведе до това те да се купуват от трети държави без подходящ контрол и гаранции, на първо място по отношение на околната среда.

5.10.1

ЕИСК с учудване отбелязва, че становището, предоставени от MEDAC, публикувано на 11 март 2016 г. (38), което е плод на обобщението на приноса на всички заинтересовани страни (предприемачи, работници, кооперации, еколози, потребители) и е резултат на над двегодишен труд, не е взето предвид по подходящ начин, до степен, че предложението на Комисията изглежда в пълно противоречие с него, дори в някои аспекти е изцяло противоположно.