6.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 237/57

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки“

[COM(2017) 677 final — 2017/0305 (NLE)]

(2018/C 237/10)

Докладчик: Michael McLOUGHLIN

Консултация	Сезиране на Комитета от Съвета, 1.12.2017 г.
Правно основание	член 29, параграф 1 и член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Решение на Пленарната асамблея	24.1.2017 г.

Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	23.2.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	15.3.2018 г.
Пленарна сесия №	533
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	159/43/15

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства проекта на насоките за заетостта и привеждането им в съответствие с европейския стълб на социалните права. Комитетът счита, че в насоките може да бъде направено повече за реалното изпълнение на ангажимента, поет в рамките на стълба.

1.2.

Насоките за заетостта трябва да допринасят за по-доброто балансиране на макроикономическите правила и социална Европа в съответствие с доклада на петимата председатели, озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“ от 2015 г. (1) ЕИСК счита, че моментът за разглеждане на конвергенцията между макроикономическото и социалното положение настъпва, когато има признаци на възстановяване.

1.3.

ЕИСК отново призовава за подходящ пакет за социални инвестиции в рамките на европейска програма за растеж и инвестиции в размер на 2 % от БВП (2).

1.4.

Комитетът насочва вниманието към много от констатациите в проекта на съвместен доклад за заетостта за 2018 г. (3), които показват, че възстановяването на заетостта не е еднакво в държавите членки, регионите и групите хора в ЕС.

1.5.

ЕИСК подкрепя поставянето на по-голям акцент върху въздействието и изпълнението в стълба и насоките за заетостта, подпомогнати от набора от социални показатели и други мерки, когато е необходимо. Свързаното с тези въпроси въздействие следва да бъде част от обсъжданията и процеса на планиране между държавите членки и ЕС при разпределението на средствата на Съюза.

1.6.

Разпоредбите в насока 5 следва да изяснят, че невинаги иновативните форми на труд водят до увеличаване на несигурността на работата, дори понякога това да може да се допусне. Мерки в подкрепа на плавните преходи на пазарите на труда, в това число подходящи разпоредби за сигурността на работниците, ще спомогнат да се гарантира, че новите форми на труд осигуряват възможности за справедлива заетост.

1.7.

Приветства се пренасочването на данъчното облагане от труда към други източници в насоките, но е нужна повече яснота относно другите възможни източници. ЕИСК изготви становища относно агресивното данъчно планиране, данъчните измами и избягването на данъци, екологичните данъци (4), които също могат да послужат за предложения за алтернативни доходи в насоките.

1.8.

ЕИСК счита, че конкретното споменаване на ЕСФ следва да остане в насока 6.

1.9.

В насока 7 необходимостта от безпристрастно разрешаване на спорове следва да се прилага за всички области, а не само в случай на несправедливо освобождаване от длъжност. Алтернативните средства за правна защита не трябва да отнемат от правата на страните на достъп до съдилищата.

1.10.

В насока 8 трябва да се запазят действията във връзка с младежката безработица, в частност гарантирано финансиране за гаранцията за младежта и по-нататъшното развитие на гаранция за уменията.

1.11.

В насока 8 трябва да се запази акцентът върху дългосрочната безработица и тя може да бъде източник на работна ръка в един свиващ се пазар.

1.12.

Положението на хората с увреждания трябва да се разглежда от гледна точка на правата, но и с практически общи мерки в областта на заетостта с особен акцент върху борбата с дискриминацията, както е предвидено в Договорите.

1.13.

Във всяка насока трябва да присъстват разпоредби за равенството между половете и при разглеждането на разликата в заплащането на жените и мъжете трябва да има силен акцент върху въпросите за ниското заплащане.

1.14.

В насоките следва специално да бъдат споменати мигрантите и бежанците.

1.15.

Във връзка с увеличаването на законоустановената пенсионна възраст ЕИСК отново заявява своята позиция, че действителната пенсионна възраст на първо място следва да бъде сходна на законната (5). Комитет акцентира и върху необходимостта да се гарантира устойчивостта на пенсионните системи в държавите членки, като се разгледат предизвикателствата като удължаването на средната продължителност на живота, промените в трудовите пазари, които засягат финансирането на пенсиите, и се гарантират подходящи нива на пенсиите.

1.16.

ЕИСК приветства факта, че разпоредбите за държавите членки от еврозоната и тези извън нея ще бъдат еднакви за стълба и насоките за заетостта.

2. Контекст

2.1.

Насоките за заетостта са характеристика на комбинацията от политики на ЕС от 1997 г. насам. Правното основание е в член 148 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (6): „Съветът…изготвя всяка година основни насоки, които държавите членки вземат предвид при осъществяването на техните политики по заетостта“.

2.2.

През 1997 г. насоките са един от първите примери на отворения метод на координация в политиката на ЕС, при който със стабилни системи за докладване и партньорски проверки се определя доброволен подход към дадена цел. Към момента насоките са свързани с общите насоки на икономическите политики в член 121 от ДФЕС.

2.3.

Проектът на съвместен доклад за заетостта за 2018 г. от ноември (7) е публикуван с проект на насоки за заетостта и представя значителни изследвания и констатации относно положението със заетостта в целия ЕС. Според доклада цялостното положение със заетостта в ЕС се подобрява, младежката безработица и дългосрочната безработица намаляват и целта на стратегията „Европа 2020“ за равнище на заетост от 75 % е постижима за ЕС като цяло, въпреки че това не е така за някои държави членки. Въпреки това степента на подобрение се различава значително в отделните държави членки, региони и групи от хора. Много хора все още не виждат признаци на възстановяване в своя живот. Качеството на създадените работни места и повишаването на бедността сред работещите също са важни въпроси, които трябва да бъдат отбелязани.

2.4.

Европейският стълб на социалните права (8) беше приет като междуинституционална прокламация на срещата на върха по социални въпроси в Гьотеборг през ноември 2017 г. На практика стълбът е политическа декларация, с която ЕС се ангажира с 20 основни принципа. Всъщност той представлява новия общ ангажимент на ЕС за социална Европа. Стълбът е придружен от набор от социални показатели, в които има 14 водещи показателя за оценка на заетостта и социалните тенденции.

3. Общи бележки

3.1.

В исторически план Европейският съюз се е стремил, макар и невинаги успешно, да балансира целите на социалните права и икономическия растеж чрез съчетание от договорни разпоредби, законодателство и меки механизми на социалната политика и напредъка на единния пазар. По време на глобалната икономическа криза бяха извършени значителни икономически реформи за предотвратяване на екзистенциална криза за еврото. Много хора отбелязват, че след Комисията, председателствана от Жак Делор, ангажираността на ЕС към социалната политика непрекъснато намалява. Освен това политическото и икономическото въздействие на икономическата криза, както и свързаните с нея мерки за строги икономии, беше очевидно. Според някои мнения дори е налице повече или по-малко пряка връзка с разрастването на популизма и Брексит. Необходимостта от възстановяване на конвергенцията между икономическата интеграция и подходящите социални политики беше официално потвърдена в доклада на петимата председатели, озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“ от 2015 г. (9) В годишния обзор на растежа за 2018 г. (10) се забелязва известна промяна в тона на текста с по-силен акцент върху равните възможности, качествените работни места и необходимостта от обръщане на внимание на разпределението на въздействието на реформите. Това се приема много положително.

3.2.

Европейският стълб на социалните права (ЕССП) съществува отскоро и ЕИСК вече изрази загриженост относно липсата на яснота по отношение на стълба и неговото бъдещо изпълнение. При изпълнението на основни политически ангажименти следва да се избягват неуспехите в миналото чрез прокарване на политики за благосъстоянието на гражданите на ЕС. ЕИСК разгледа стълба в две становища (11) през 2017 г., приветствайки като цяло принципите и правата, както и ролята на стълба като пътеводител за подновеното сближаване в държавите членки, и насърчавайки всички страни да гарантират тяхното изпълнение и ефективност. В този дух Комитетът призова и за по-голяма яснота по отношение на стълба и неговото действие на практика. Стълбът няма правна сила и не е част от Договорите. Също така според ЕИСК отправната точка на стълба е „да насърчава съществуващите достижения на правото на ЕС в социалната сфера и пълното им, пълноценно прилагане“. Като се подчертава ролята на гражданското общество и особено специфичната роля на социалните партньори в политиките относно заетостта и пазара на труда, в становищата се обръща внимание и върху свързани със заетостта въпроси по отношение на:

—	постигането на справедлив баланс между икономическото и социалното измерение на Европейския съюз;

—	бъдещето на труда;

—	групите в особено неравностойно положение на пазара на труда;

—	заетостта и качествените работни места;

—	подкрепата за нови и разнообразни кариерни възможности;

—	необходимостта от гаранция за уменията;

—	необходимостта от сближаване на действителната пенсионна възраст и законоустановената възраст;

—	целта да се стимулират хората да работят по-дълго, като имат на разположение подход, основан на жизнения цикъл, който да включва добрите условия на труд;

—	справедливата трудова мобилност и справедливите условия на труд за всички;

—	нуждата от социални инвестиции;

—	необходимостта от стремеж към обвързващи минимални равнища на социална закрила;

—	ролята на европейския семестър и особено нуждата от равнопоставеност между заетостта и социалните цели и макроикономическите цели;

—	необходимостта от обособяване на средства от ЕФСИ за социални инвестиции;

—	положението на държавите извън еврозоната.

3.3.

В настоящото становище се разглеждат насоките за заетостта и свързаните въпроси в контекста на европейския стълб на социалните права. Всъщност Комисията също основава актуализирането на насоките на стълба и неговата методология. В много отношения изменените насоки за заетостта могат да бъдат разглеждани, наред с другото, като добро първо изпитване на стълба. ЕИСК трябва да разглежда насоките от гледна точка на вече изразените от него позиции за стълба.

3.4.

Въпросите, свързани с въздействието и изпълнението на насоките за заетостта, вече са били подчертани от Комитета в негови предишни становища по темата през 2015 г. и преди това (12). Те са важни и когато става въпрос за оценка на насоките за заетостта през призмата на стълба. В ЕССП се съдържа набор от 14 социални показателя за измерване на напредъка, които могат да осигурят увереност за ефективността на стълба. Някои от тези показатели обаче не са нови и вече присъстваха в набора от показатели за заетостта от 2013 г. Положително е, че наборът от показатели обхваща стълба, но би било важно като цяло измерванията да се използват каскадно в по-подробни оперативни елементи на политиките за заетостта на държавите членки. Може да бъде зададен и въпросът дали насоките за заетостта ще обхващат достатъчно даден въпрос или група, които не са изрично обхванати в стълба или набора от показатели.

3.5.

Насоките за заетостта продължават да действат посредством отворения метод на координация, а изпълнението на стълба е съчетание от актове с незадължителен характер и законодателство на ЕС. Този подход винаги се е прилагал по отношение на насоките и затова не води до отслабване на ефективността им. Тъй като в началото стълбът ще се ползва от висок политически приоритет, можем да си представим, че той ще е валиден и за насоките за заетостта, но в по-дългосрочен план това може невинаги да е така.

3.6.

В последното си становище относно стълба Комитетът насочи вниманието и към необходимостта от подобряване на набора от показатели и от икономически и социален европейски семестър (13). Отношенията между наблюдението на макроикономическите въпроси и политиките по заетостта и социалните политики са от решаващо значение. Има разлика между подхода към заетостта и изключително строгите законови правомощия, обхващащи еврото, като например пакетите от два и от шест законодателни акта и фискалния пакт. ЕИСК все още счита, че въпреки напредъка със стълба и интегрирането на насоките за заетостта в общите насоки на икономическите политики все още има възможност за допълнително хармонизиране на тези два елемента. ЕИСК отново изразява загриженост относно липсата на конвергенция между насоките за заетостта и общите насоки на икономическите политики (14). За постигането на социален статус „ААА“ за Европа в доклада на петимата председатели също се предлага по-голяма конвергенция между икономическите и социалните аспекти. Изменението на насоките и прилагането на набора от показатели предвижда допълнително хармонизиране на политиката и стълба, което се приветства, въпреки че не представлява голям напредък по отношение на необходимостта като цяло от конвергенция между социалните и макроикономическите аспекти. Дори може се постави въпрос дали някои от икономическите насоки не противоречат на насоките за заетостта.

3.7.

Специфичните за всяка държава препоръки (15) могат да играят решаваща роля за ефективността на насоките за заетостта и на европейския стълб на социалните права. Те предоставят важна възможност за изготвяне на националната политика в съответствие с насоките и принципите на стълба, за да се реализират общи резултати. Въпреки подобряването на положението в цяла Европа все още остават различия между държавите членки, между регионите и между различни групи хора на пазара на труда. Специфичните за всяка държава препоръки, произтичащи от насоките за заетостта, следва да бъдат насочени към намаляване на тези различия и увеличаване и насочване на ресурси за тази цел.

3.8.

Европейският стълб на социалните права е предназначен за всички държави членки, въпреки че е създаден за еврозоната (16), като по този начин принципите на стълба и показателите на набора от социални показатели служат като основа за изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки за всички държави членки, което се приветства.

3.9.

След предишните насоки идеята за гаранция за уменията придоби голям интерес. Въз основа на подхода на гаранцията за младежта и намирайки известно проявление в съобщението на Комисията относно „Нова европейска програма за умения“ (17), концепцията по-специално е насочена към нискоквалифицираните възрастни и придобиването на езикова и математическа грамотност и цифрови умения и придобиването на средно образование (18).

3.10.

Финансирането на изпълнението на стълба и на насоките за заетостта чрез европейски средства ще продължава да е важно в бъдеще. Преговорите относно следващата многогодишна финансова рамка скоро ще започнат и очевидно ще възникнат огромни предизвикателства, особено при съставянето на бюджет след Брексит. Комитетът изложи своите възгледи по този въпрос в становището относно междинния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., като посочи, че за европейската добавена стойност следва да е „налице широк политически консенсус в подкрепа на действията на ЕС за гарантиране на реални ползи за гражданите“ (19).

4. Конкретни бележки

4.1.

Комисията е изменила недвусмислено насоките за заетостта, за да са в съответствие с европейския стълб на социалните права. Това се приема положително. Констатациите и препоръките от становището на ЕИСК от 2015 г. относно насоките за заетостта (20) до голяма степен продължават да важат. Въпреки това има няколко конкретни въпроса, които се нуждаят от актуализация.

4.2.

Понастоящем икономическото положение в ЕС продължава да се подобрява, но трябва да бъде направено много повече за държавите членки, регионите и групите от хора, които са изправени пред затруднения, а това допълнително подкрепя довода за засилена социална политика, съгласувана с европейския стълб на социалните права.

4.3.

ЕИСК преди приветства Пакета за социалните инвестиции на Комисията (21), като считаше, че той би могъл значително да допринесе за смяна на посоката на политиката в полза на устойчивия растеж и по-устойчиви общества. Комитетът призовава за европейска програма за растеж и инвестиции в размер на 2 % от БВП и „по-силно фокусиране върху социалните инвестиции в рамките на процеса на координиране на европейския семестър“. ЕИСК отново заявява това искане във връзка с настоящите насоки за заетостта и призовава за изменение на техния текст, за да се отрази тази идея.

Настоящото икономическо положение и положението на пазара на труда действително подкрепят подновяване на акцента върху социалните инвестиции.

4.4.

ЕИСК сега още повече осъзнава положението на конкретни групи от хора на пазара на труда от гледна точка на предлагането на работна ръка и постигането на по-равнопоставени резултати. Комитетът редовно коментира положението на тези хора, които продължават да бъдат важни за насоките за заетостта. Част 8 от обяснителния меморандум относно насоките за заетостта изрично се позовава на препоръката на Комисията относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (22). Този документ е от 2008 г. и вероятно се нуждае от преразглеждане, за да се гарантира съгласуваност със стълба и насоките за заетостта особено защото свиващият се пазар на труда ще предложи възможности на такива групи от хора.

5. Насоките

5.1.

Във формулировката на насоките има някои конкретни промени в резултат на привеждането им в съответствие със стълба или по други причини. Според насока 5 сега държавите членки трябва „да насърчават иновативни форми на труд, които създават по отговорен начин възможности за заетост за всички“. Макар новите форми на труд и иновациите да предоставят възможности за растеж, те могат също да имат вредно въздействие върху хората, ако доведат до по-несигурна трудова заетост. Необходим е баланс за усвояване на безспорните ползи за растежа, предприемачеството и заетостта. В същото време е необходима подходяща оценка на въздействието на новите форми на труд (23). Насоките за заетостта би трябвало да се стремят да превърнат тенденциите, свързани с тези нови форми на работа, в справедливи възможности за заетост въз основа на баланс между плавни преходи на пазарите на труда и подходящи разпоредби за сигурността на работниците. Разпоредбите в тази насока следва да изяснят, че невинаги иновативните форми на труд водят до увеличаване на несигурността на работата, дори понякога това да може да се допусне. Мерки в подкрепа на плавните преходи на пазарите на труда, в това число подходящи разпоредби за сигурността на работниците, ще спомогнат да се гарантира, че новите форми на труд осигуряват възможности за справедлива заетост. В неотдавнашно становище по собствена инициатива (24) ЕИСК призова властите да идентифицират работодателя и служителя, да наложат на отделните лица задължение за плащане на вноски в системите за социална сигурност, да свържат електронните бази данни за социално осигуряване и данъчно облагане и да проучат нови начини за финансирането на системите за социална сигурност.

5.2.

По отношение на „иновативните“ форми на труд следва да се отдели по-голямо внимание на определени тенденции и да се направи по-тясна връзка с тях, например цифровизацията и екологизирането на работните места, свързани с програмата на ЕС в областта на цифровите технологии и пакета за кръговата икономика. Тъй като държавите членки се насърчават да стимулират иновациите, Комитетът обръща внимание на някои ценни модели на социални иновации, които бяха отличени с наградата на ЕИСК за гражданското общество за 2017 г. (25)

5.3.

Във връзка с предприемачеството и създаването и разрастването на микро- и малките предприятия Комитетът подкрепя насърчаването им, както и изграждането на предприемаческа нагласа (26). Би било полезно да се създаде показател за измерване на условията за предприемачество.

5.4.

По отношение на изпълнението на предложенията на Комисията за Новата европейска програма за умения в своето становище ЕИСК (27) подчерта много предизвикателства, например необходимостта от „по-иновативни решения в областта на образованието и развитието на умения“, подкрепящи гаранция за уменията, както и предоставяне на подходящо и повече финансиране и всеобщ достъп за тях.

5.5.

Насока 5 се позовава и на „справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот“, и на гарантирането на „адекватни минимални равнища на заплащане, като се отчита тяхното въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността сред работещите“. Така се поставя по-голям акцент върху проблема с ниското заплащане и бедността сред работещите спрямо предишните насоки, въпреки че ЕИСК все още счита, че е необходимо ясно определение за „качествени работни места“. В това отношение би било полезно засилването на ефективността на колективните трудови договори, например чрез разширяване на покритието им. В същото време една задължителна и изключително важна предпоставка е да се зачита в пълна степен принципът на субсидиарност, както и независимата роля на социалните партньори.

5.6.

Комитетът счита, че се поставя прекалено голям акцент върху пречките от страна на предлагането, но не се отделя съответното внимание на нуждата от социални инвестиции и растеж. Приветства се пренасочването на данъчното облагане от труда към други източници в насоките, но е нужна повече яснота относно другите възможни източници. ЕИСК изготви становища относно агресивното данъчно планиране, данъчните измами и избягването на данъци, екологичните данъци (28), които също могат да послужат за предложения за алтернативни доходи в насоките.

5.7.

Приветства се споменаването на технологичните и екологичните промени в насока 6; повече подробности за потенциала за „зелен“ растеж също биха били полезни. По същия начин новият ангажимент за „прехвърлянето на правото на обучение при преходите в професионалния живот“ следва да подобри мобилността. За тази цел ЕИСК подчертава необходимостта от гарантиране на достойни условия на живот по време на отпуска за обучението, независимо от мястото, на което се провежда. Следва да бъдат разгледани и инструментите, използвани в някои държави — членки на ЕС, като например безвъзмездни средства, заеми, колективни споразумения относно платен отпуск за обучение или други разпоредби, с оглед въвеждането на добрите практики в областта на минималните стандарти относно правото на отпуск за обучение в други държави членки. ЕИСК приветства новата формулировка в насока 6 относно признаването на самостоятелното учене и повишаване на използването на гъвкави форми на продължаващо професионално обучение и засилени действия за обучаващите се възрастни. Постигнат е известен напредък по отношение на за разширяване на обхвата на разпоредбите на насока 6 относно пречките пред заетостта на жените за повече групи и за подобряване на неутралността им по отношение на пола. Комитетът настоятелно призовава за известна предпазливост в това отношение, в случай че се изгуби конкретен акцент върху равенството между половете. Приветстват се разпоредбите за равновесието между професионалния и личния живот, които до известна степен вече са в ход. В това отношение ЕИСК отново заявява своята подкрепа за законодателното предложение на Комисията относно равновесието между професионалния и личния живот, включително платения отпуск за родителите и лицата, полагащи грижи, изразена в неотдавнашно становище (29) (липсва в последния параграф от насока 6). Комитетът счита, че специалното позоваване на Европейския социален фонд следва да остане в насока 6.

5.8.

В насока 7 формулировката относно несигурните условия на труд и гъвкав режим на работа е подобрена. Това се отнася особено до формулировката „да се запази необходимата сигурност и здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда“. Разпоредбите относно „условията за наемане на работа“ обаче не трябва да се използват за намаляване на трудовоправната защита. Промяната на разпоредбите за активни мерки на пазара на труда и публичните служби по заетостта е значителна. Това като цяло се посреща с одобрение и съответства на най-добрите практики в тази област. Предвид значението, отдавано на тази област, например от ОИСР, тя би имала полза от повишено внимание в процеса на специфичните за всяка държава препоръки. Комитетът приветства новата формулировка относно социалния диалог, но отново заявява своите възгледи относно променливостта на социалния диалог в целия ЕС и въздействието на икономическата криза в тази сфера, което не е променено в редица държави членки.

5.9.

Разпоредбите за достъп до безпристрастно разрешаване на спорове следва по-скоро да имат общо приложение, а не само за несправедливо освобождаване от длъжност. Въпреки това следва да се зачитат правата на страните да използват съдилищата, когато спорът не е могъл да бъде разрешен чрез алтернативни способи. Трябва да има споменаване на участието на работниците например по въпроси като работното време. Освен това, макар обезщетенията за безработица да не трябва да действат като демотивиращ фактор за започването на работа, това не трябва да подкопава функцията им за гарантиране на достоен стандарт на живот за безработните хора. Освен това разпоредбите за улесняване на трансграничната заетост трябва да бъдат съпроводени с такива за гарантиране на справедливо отношение към работниците и да избягват социалния дъмпинг.

5.10.

Има държави, в които социалният диалог е по-слабо развит, и такива, в които има влошаване в тази сфера поради кризата. Комитетът приветства усилията на Европейската комисия да увеличи сътрудничеството със социалните партньори в контекста на европейския семестър. Предвид централното място на социалния диалог в изпълнението на стълба на социалните права и в изпълнението на насоките за заетостта и специфичните за всяка държава препоръки, ЕИСК отново призовава той да присъства във всички държави членки и настоятелно призовава всички политически участници на национално и европейско равнище да не отслабват, а да укрепват структурите на колективното договаряне на всички нива. Освен това Комисията постигна напредък в участието на гражданското общество в специфичното за всяка държава докладване, а това се приветства и върху него следва да се гради.

5.11.

В насока 8 има нова формулировка в областта на общите социални разпоредби. Приветстват се ангажиментите за представителството на по-слабо представените групи, както и разпоредбите относно минималния гарантиран доход. Още по-добре би било да се посочи как се изчислява този минимален доход, особено извършената работа по референтните бюджети. В насока 8 следва да се изтъкне подобреният достъп до социална закрила за всички видове работници, независимо от техния статут. Приветства се споменаването в тази насока на бедността сред работещите, както и изброяването на конкретни социални услуги, тъй като поставя насоките като продължение на социална политика, отговаряща на разпоредбите на стълба, и отново подкрепя призива на ЕИСК за социални инвестиции. Макар в настоящото становище Комитетът да повтаря своите възгледи относно пенсионната възраст, той приветства настоящите разпоредби в насоките за „мерки за удължаване на професионалния живот“, но трябва да бъде ясно, че такова удължаване е доброволно. ЕИСК своевременно ще изрази своята позиция относно подхода на Европейската комисия към достъпа до социално осигуряване.

5.12.

Положението по отношение на младежката безработица и броя на младите хора, които не са заети с работа, учене или обучение (NEETs), продължава да е причина за безпокойство и започва да се превръща в неразрешим проблем. В прегледа на заетостта и социалното развитие в Европа за 2017 г. (30) по-специално се изтъква как икономическата криза е въздействала непропорционално върху младите хора и изглежда, че възстановяването не променя посоката на тази тенденция в достатъчна степен. Гаранцията за младежта, подпомагана от инициативата за младежка заетост и ЕСФ, беше окуражаваща в превръщането сравнително бързо на един политически ангажимент в действие, но все още има проблеми за решаване. Както често се случва, равнището на отделеното финансиране беше минимално и много от средствата не бяха нови. Важно ще бъде да се гарантира поне запазването на новите средства (инициативата за младежка заетост). Би било важно да се запази акцентът върху младежката безработица дори и след подобряване на стойностите, тъй като често е необходима структурна реформа, за да се гарантира, че това няма да е първата група, която ще пострада при появата на нов шок. Необходими са повече изследвания, за да се установи причинно-следствена връзка между по-добрите стойности на младежката заетост (когато има такива) и реалните мерки, предприети по гаранцията. По същия начин във връзка с гаранцията трябва да се отчитат качеството на интервенциите и неравномерните промени в младежката безработица. ЕИСК вече призова за непрекъсната насоченост върху тази област в европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и за разширена роля на младежките организации и социалните партньори в изпълнението на местно равнище (31).

5.13.

Както често се случва, при подобряването на положението на пазара на труда най-дълго време може да отнеме повторното интегриране на дълготрайно безработните. Ще бъдат необходими специални мерки за това, като например гъвкав пазар на труда по отношение на обучението и индивидуални услуги за професионално ориентиране. В статистиката ни трябва да се отдели внимание на стойностите за обезкуражените и нередовно заетите работници, тъй като те често се пренебрегват. Подобряващият се пазар на труда може да привлече обратно тези групи към търсенето на работа, но са необходими специални и конкретни мерки за подкрепа и националните системи трябва да отговорят на това предизвикателство; в този случай отново би играла основна роля насочеността към социалните инвестиции. Рамката с показатели на Комитета по заетостта за наблюдение на препоръката на Съвета относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда (32) е силно приветствана и трябва да продължи да бъде характеристика на неговата работа и да бъде преразгледана от Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO).

5.14.

Необходимо е в насоките специално да се споменат потребностите и положението на мигрантите и бежанците (33).

5.15.

Продължава да буди безпокойство разликата в заплащането на жените и мъжете и прекомерно високият дял на жените, работещи при ниско заплащане, и те следва да присъстват в насоките извън въпроса с предлагането на работна ръка. Действието в тази област е пряко свързано с концепцията за достойни условия на труд и минимален доход, които трябва повече да присъстват в процеса на насоките. По същия начин в този случай ще бъдат важни инициативите за равновесието между професионалния и личния живот и грижите за децата. Те се разглеждат като важна първа стъпка в неотдавнашното становище на ЕИСК (34) относно предложенията на Комисията за равновесието между професионалния и личния живот. Това е област за действие в целите насоки и всъщност в целия стълб, тъй като си взаимодействат различни области на политиката.

5.16.

Към момента свързаните със заетостта въпроси за хората с увреждания се разглеждат като важна част от съвременните политики за заетост и посочването им в насоките се приветства, макар и да са минимални и биха могли да се разширят. ЕИСК работи през перспективата на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и счита, че Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (35) е от основно значение в тази област. Европейската стратегия за хората с увреждания (2010—2020 г.) предоставя цялостна рамка в тази област. В неотдавнашната си резолюция относно бъдещето на стратегията (36) 4-тото издание на Европейския парламент на хората с увреждания изведе на преден план редица проблеми за хората с увреждания във връзка със заетостта и социалния стълб. ЕИСК също така обръща внимание на разпоредбите на Договора за ЕС относно дискриминацията, които се прилагат за всички групи, и съветва да не се смесват „уязвими групи“ с концепцията за дискриминация.

5.17.

ЕИСК не счита, че увеличаването на законоустановената пенсионна възраст ще реши проблемите, свързани с демографските предизвикателства. Необходими са инициативи за подобряване на възможностите за удължаване на трудовия живот и насърчаване на солидарността между поколенията, наред с ефикасни политики за растеж и заетост. Нуждаем се от реална политика на „активен живот на възрастните хора“, от добри условия на труд, политики относно здравето, безопасността и работното време и увеличаване на участието в учене през целия живот. Освен това е нужно да се увеличи процентът на заетост сред по-възрастните хора, които са напуснали работа преждевременно поради здравословни проблеми, трудова натовареност, преждевременни уволнения и липса на възможности за обучение или повторно- включване на пазара на труда (37).

5.18.

Социалните партньори трябва да договарят условията на труд, напр. приспособяване на работните места към уменията и здравословното състояние на по-възрастните работници, отчитане на трудността на определени работни места, подобряване на достъпа до допълнително обучение, по-ефективно предотвратяване на увреждания, улесняване на постигането на равновесие между професионалния и семейния живот и премахване на правните или други пречки пред по-дълъг трудов живот.

5.19.

Във връзка с увеличаването на законоустановената пенсионна възраст ЕИСК отново заявява своята позиция, че действителната пенсионна възраст на първо място следва да бъде сходна на законната (38). Комитет акцентира и върху необходимостта да се гарантира устойчивостта на пенсионните системи в държавите членки, като се разгледат предизвикателствата като удължаването на средната продължителност на живота, промените в трудовите пазари, които засягат финансирането на пенсиите, и се гарантират подходящи нива на пенсиите.

5.20.

ЕИСК счита, че въпреки това схемите за ранно пенсиониране следва да се запазят — за работници, които дълго време са работили при вредни или опасни условия или които са започнали много рано професионалното си развитие. Комитетът не подкрепя механизми за автоматична корекция за пенсионната възраст, основани на по-дългата продължителност на живота или демографските промени.

6. Въпроси от общ характер

6.1.

При преговорите за следващия бюджет на ЕС е необходимо значително да се увеличат инвестициите в социална инфраструктура, тъй като това има положителни въздействия върху пазарите на труда и върху бюджетите, както наскоро отбеляза Комитетът (39). Това се отнася особено за инвестициите в човешки капитал като процент от целия бюджет, ако ЕС иска да изпълни своите цели да бъде конкурентно в световен мащаб икономическо пространство със социален рейтинг „ААА“, включително по отношение на приоритетите в областта на заетостта.

6.2.

Необходимо е да се наблюдава кой вид структурни реформи са провели държавите членки и кои са имали реално положително въздействие в областта на заетостта, образованието и ученето през целия живот. В годишния обзор на растежа за 2018 г. (40) Комисията споменава Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) (41). ЕИСК приветства тази инициатива и изразява желание да бъде предоставена информация относно реформите в областта на заетостта и образованието, които са проведени в рамките на тази програма, и степента на участие на социалните партньори и други организации на гражданското общество.

Брюксел, 15 март 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) Доклад на петимата председатели: „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“, 22 юни 2015 г.

(2) ОВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 21.

(3) Проект на съвместен доклад за заетостта за 2018 г.

(4) Становище по собствена инициатива на ЕИСК относно „Неравенството в разпределението на богатствата в Европа“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр.1); проучвателно становище на ЕИСК относно „Данъчно облагане на икономиката на сътрудничеството“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр.65, ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 18, ОВ C 71, 24.2.2016 г., стр. 42).

(5) ОВ C 84, 17.3.2016 г., стр. 38, ОВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 115.

(6) ДФЕС.

(7) Проект на съвместен доклад за заетостта за 2018 г.

(8) Европейски стълб на социалните права.

(9) Доклад на петимата председатели.

(10) Годишен обзор на растежа за 2018 г.

(11) ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10 и становището относно въздействието на социалното измерение и ЕССП върху бъдещето на Европейския съюз (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145).

(12) ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 68.

(13) Становище на ЕИСК относно въздействието на социалното измерение и ЕССП върху бъдещето на Европейския съюз (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145).

(14) ОВ C 458, 19.12.2014 г., стр. 1, ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 73.

(15) Специфични за всяка държава препоръки.

(16) Вж. Преамбюла на Европейския стълб на социалните права

(17) Нова европейска програма за умения.

(18) Вж. препоръката на Съвета от 2016 г. относно „Повишаване на уменията: нови възможности за възрастните.

(19) ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 63.

(20) ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 68.

(21) ОВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 21.

(22) Препоръка на Комисията 2008/867/ЕО от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда. (ОВ L 307, 18.11.2008 г., стp. 11).

(23) Вж. по-специално (ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 54).

(24) Становище на ЕИСК относно „Устойчиви системи за социална сигурност и социална закрила в цифровата ера“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 7).

(25) Наградата отличи най-добрите проекти, които помагат за интеграцията на пазара на труда на хората в нужда, например хората с мигрантски произход, хората с увреждания, дългосрочно безработните, жените, откъснати от пазара на труда, млади хора и хора, живеещи в бедност. Вж. уебсайта на ЕИСК във връзка с наградата за гражданското общество за 2017 г.

(26) ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 20.

(27) ОВ L 173, 31.5.2017 г., стр. 45.

(28) Становище по собствена инициатива на ЕИСК относно „Неравенството в разпределението на богатствата в Европа“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр.1); проучвателно становище на ЕИСК относно „Данъчно облагане на икономиката на сътрудничеството“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр.65, ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 18, ОВ C 71, 24.2.2016 г., стр. 42).

(29) Проучвателно становище на ЕИСК относно равновесието между професионалния и личния живот на работещите родители и лицата, полагащи грижи (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 44).

(30) Преглед на заетостта и социалното развитие в Европа за 2017 г.

(31) ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 40.

(32) Рамка с показатели на Комитета по заетостта (EMCO) за дълготрайната безработица.

(33) ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 19.

(34) Становище относно равновесието между професионалния и личния живот на работещите родители и лицата, полагащи грижи (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 44).

(35) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стp. 16.

(36) Резолюция относно европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2020—2030 г. на Европейски форум на хората с увреждания, приета от 4-тото издание на Европейския парламент на хората с увреждания на 6 декември 2017 г.; вж. също и резолюцията на Европейския парламент от 30 ноември 2017 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания

(37) ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 109.

(38) ОВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 115.

(39) ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 91.

(40) Годишен обзор на растежа за 2018 г.

(41) ППСР