9.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 185/1

—

съобщението на Европейската комисия от 25 октомври 2016 г. относно работната ѝ програма за 2017 г.;

—

резолюциите си от 4 юни 2015 г. относно своите приоритети и от 15 юни 2016 г. относно приноса си към работната програма на Европейската комисия за 2017 г.;

—

Протокола за сътрудничество с Европейската комисия от февруари 2012 г.;

1.

отбелязва със загриженост, че 60 години след създаването си Европейският съюз преживява дълбока криза с трайно ниски равнища на доверие в европейския проект и се нуждае от реформа. Същевременно изтъква, че вече години наред гражданите на ЕС считат местното и регионалното равнище за управленските равнища, които вдъхват най-голямо доверие. Затова КР започва диалог с гражданите, с активното участие на местните и регионалните лидери, по въпроси, свързани с местните нужди и специфики, и по този начин допринася за размисъла относно Европа;

2.

изразява съгласие с Комисията, че основните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, са:

3.

споделя убеждението на Комисията, че тези предизвикателства изискват воден от гражданите и многостепенен подход на управление „отдолу нагоре“, но изтъква, че действията на ЕС трябва да се съсредоточат върху предоставянето на повече възможности на гражданите да упражняват своите права;

4.

подчертава необходимостта от включване на местните и регионалните власти в подготовката на Бялата книга относно бъдещето на Европа и настоятелно призовава Комисията да вземе предвид становищата на КР по тази тема и да го привлече за участие на етапа на консултации;

5.

изразява съжаление, че в работната програма не се обръща достатъчно внимание на съществената роля на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за достигане до всички граждани и региони в Европа, укрепването на сближаването, насърчаването на иновациите и изразяването на истинска европейска солидарност за хармоничното развитие на Съюза като цяло. Призовава Комисията да подготви бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г., тъй като това е основната инвестиционна политика на ЕС и тя трябва да се основава на ориентиран към местните условия подход и актуализирана териториална визия. Успоредно с това КР насърчава Комисията да продължи усилията си за усъвършенстване и опростяване на процедурите, свързани с ЕСИФ, за да се намали бюрократичната тежест и да се спомогне за по-доброто усвояване;

6.

отправя отново искането си публичните разходи, поемани от държавите членки и местните и национални власти за съфинансирането на европейските структурни и инвестиционни фондове, да не се разглеждат като част от структурните разходи, определени от Пакта за стабилност и растеж, тъй като тези инвестиции допринасят за изпълнението на европейските приоритети и оказват допълнителен ефект на лоста за икономическия растеж в Европа;

7.

приветства предложеното удължаване на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и увеличаването на финансовия му капацитет, но отбелязва, че предложението на Комисията беше представено без предварителна всеобхватна оценка на въздействието или независима оценка. Изтъква, че е необходимо да се продължи с изграждането на синергии между ЕФСИ и другите фондове на ЕС, по-специално ЕСИФ, както и с опростяването на процедурите, така че да се намали административната тежест и да се спомогне за по-добро усвояване на фондовете на ЕС. Подчертава, че третият стълб от Плана за инвестиции също трябва да бъде укрепен. Призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка да активизират усилията си за повишаване на осведомеността по места, намиране на решения на проблема с географските дисбаланси на ЕФСИ с цел да се постигне възможно най-голяма интеграция и синергия между инвестициите с оглед на единното планиране на действията в рамките на политиката на сближаване и за предоставяне на повече публично достъпна информация относно проектите, финансирани по линия на ЕФСИ, изтъквайки по-специално тяхната допълняемост;

8.

възнамерява на ранен етап да даде своя принос към обсъждането на предложението за бъдещата многогодишна финансова рамка за периода след 2020 г., в това число реформата на собствените ресурси;

9.

призовава за бързото приемане на Регламента „Омнибус“ с цел увеличаване на въздействието и осигуряване на по-добро използване на програмите по ЕСИФ, които вече са включени в настоящия програмен период;

10.

изтъква необходимостта от осъществяване на последващ контрол върху изпълнението на Програмата на ЕС за градовете и подчертава, че е важно градското измерение да бъде включено в други политики на ЕС. Във връзка с това отправя отново искането си за изготвянето на Бяла книга относно Програмата на ЕС за градовете;

11.

отново отправя призива си за създаване на европейска програма за жилищно настаняване, която да замени досегашния фрагментиран подход към жилищното настаняване с хоризонтален посредством секторни политики като Програмата на ЕС за градовете, устойчивото развитие, политиката на сближаване, политиката в областта на конкуренцията или инициативите в социалната сфера като европейския стълб на социалните права;

12.

подчертава необходимостта от изготвянето на кодекс за поведение за включването на местните и регионалните власти в eвропейския семестър за 2017 г. и призовава годишният обзор на растежа да бъде допълнен от териториален анализ, включващ специална глава в докладите за отделните държави, посветена на териториалния аспект, както и на насоки за държавите членки относно участието на местните и регионалните власти в националните програми за реформи;

13.

подкрепя факта, че Комисията продължава да акцентира на инвестициите, по-специално чрез набелязване на мерки за увеличаване на инвестициите в европейския семестър. Във връзка с това препраща към Декларацията на Комитета от Братислава „Да инвестираме и създаваме връзки“, в която се изтъква, че местният и регионалният растеж, движен от инвестициите, трябва да се основава на стратегии за териториално развитие, и подчертава, че е важно да се гарантира, че публичните бюджети, подкрепящи качествени инвестиции, действат във взаимодействие с други източници на финансиране на регионално, местно, национално и европейско равнище;

14.

приветства намерението на Комисията да продължи да работи за постигането на целите за устойчиво развитие и подчертава, че Европа се нуждае от дългосрочна стратегия за осигуряването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, която да дава насоки за европейския семестър. Такава стратегия следва да се основава на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“;

15.

приветства акцента, който Комисията поставя върху младежката безработица посредством укрепването на схемата на ЕС „Гаранция за младежта“ и Инициативата за младежка заетост, както и стартирането на Европейски корпус за солидарност, в които местните и регионалните власти, младежките организации и гражданското общество като цяло би трябвало да вземат проактивно и убедително участие още на ранен етап;

16.

изразява съжалението си поради липсата на инициативи за справяне с трайната безработица, включително такива за оценка на формите на осигуряване при безработица на европейско равнище, които да допълват националните схеми в случай на сериозен икономически спад и да предотвратяват превръщането на един асиметричен шок в структурен недостатък за цяла Европа;

17.

призовава в Новата програма за умения в Европа да бъдат взети под внимание местните и регионалните предимства и предизвикателства, включително различните местни и регионални потребности на пазара на труда, и възнамерява да работи за изготвянето на рамка за качество на професионалните практики и предложение за повишена мобилност на обучаващите се работници;

18.

очаква предложението на Комисията за по-добро справяне с предизвикателствата, свързани с постигането на баланс между професионалния и личния живот, по-специално във връзка с участието на жените на пазара на труда;

19.

в навечерието на Европейската година на културното наследство (2018 г.) възнамерява да се съсредоточи върху културата и културното наследство, както и върху международните културни връзки на ЕС, които са ключови елементи за укрепването на европейската идентичност и насърчаването на основните европейски ценности, социалното приобщаване, иновациите и междукултурния диалог, както и туризма, свързан с културата и наследството;

20.

Подчертава, че средносрочният преглед на „Хоризонт 2020“ и предстоящата консултация относно следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации трябва да се разглеждат като един органичен процес, което налага да се потърси решение на разделението в областта на иновациите в Европа. Заявява, че КР ще даде своевременен принос за преразглеждането на плана за действие в областта на биоикономиката, насрочено за 2017 г.;

21.

отбелязва, че Бялата книга относно „Бъдещето на Европа“ ще включва и предложения относно бъдещето на ИПС и би приветствал реформи, които ще укрепят демократичната легитимност на управлението на ИПС;

22.

подчертава, че за да се подобри социалният аспект на ИПС, от решаващо значение е да се намери решение на социалните, както и на регионалните различия. Приветства намерението на Комисията да предложи европейски стълб на социалните права, в който да се определят принципи за Съюз, изграден въз основа на социалната справедливост, и да се отстояват принципите на субсидиарност и пропорционалност;

23.

приветства предложеното преразглеждане на Пакта за стабилност и растеж, но призовава настоятелно Комисията да отчете необходимостта от Пакт, който да благоприятства в по-голяма степен растежа, особено що се отнася до инвестициите, генериращи растеж. Отправя отново призива си за пълна оценка на териториалното въздействие на европейските правила за статистическите данни върху публичните инвестиции;

24.

приветства ангажимента на Комисията да насърчава енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници в рамките на всеобхватна политика за енергиен съюз в съчетание с рационални правила за управление, подходящи мерки за подкрепа на иновациите и преглед на структурата на пазара на електроенергия и по-нататъшно подобряване на енергийната инфраструктура с цел гарантиране на междурегионални и трансгранични връзки и подкрепа за децентрализацията на енергийните системи като стъпка към изграждането на устойчив и гъвкав вътрешен енергиен пазар;

25.

препоръчва изрично политиките на ЕС в областта на структурата на пазара на електроенергия и енергията от възобновяеми източници да бъдат координирани и балансирани, като се обръща необходимото внимание на местните и регионалните проблеми като например достъпа до мрежата за малки доставчици на енергия на равнището на разпределителните мрежи;

26.

подкрепя изпълнението на Парижкото споразумение и посочва, че преодоляването на несъответствията между националните ангажименти и усилията, необходими за ограничаване на глобалното затопляне под 2o C, ще изисква обединяване на усилията на градовете и регионите в национални ангажименти, както и хоризонтална и вертикална координация, включително на равнището на ЕС и на РКООНИК. Затова КР призовава Комисията да подкрепи искането му този аспект да бъде включен в определените на национално равнище ангажименти, да се подобри институционализирането на Зоната на недържавните участници за действия в областта на климата (NAZCA) и на работата на застъпниците за климата към Секретариата на РКООНИК и да се улесни обменът на опит на местно и регионално равнище. Освен това КР призовава Комисията да насърчи изследователските проекти, свързани с градовете, регионите и изменението на климата, за да допринесе към бъдещата работа на Междуправителствения комитет по изменението на климата;

27.

призовава Европейската комисия да работи с КР за разработването на концепция за принос, определен на регионално и местно равнище, за да се насърчат действията на местно и регионално равнище за постигането на целите, договорени на 21-вата Конференция на страните по РКООНИК в Париж;

28.

призовава Комисията да актуализира своите цели в областта на климата и енергетиката, за да се постигне 50-процентно намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и за включване на адаптацията в политиките и финансирането на всички равнища. Комисията следва да подкрепя доброволни инициативи, насърчаващи преход към устойчива на изменението на климата икономика с ниски въглеродни емисии в градовете и регионите. В доклада на Комисията за оценка на стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата е необходимо да се внесат пояснения относно възможностите регионите и градовете да вземат решения и да предприемат действия;

29.

насърчава Комисията да подкрепя прилагането на стратегии за намаляване на риска от бедствия в градовете и регионите, особено в трансграничните региони, и да гарантира, че инвестициите на ЕС поддържат стандарти за намаляване на риска от бедствия;

30.

приветства стартирането на Европейската платформа относно загубата и разхищаването на храни и призовава Комисията да предприеме действия срещу разхищаването на храни посредством определянето на амбициозни цели за неговото намаляване. Това следва да залегне в общоевропейска стратегия за устойчиви продоволствени системи, включително защитата на биологичното разнообразие, околната среда, здравеопазването, търговията, аспектите, свързани с ресурсите и управлението на земите, както и социалната и културната стойност на храните;

31.

призовава Комисията да вземе предвид препоръките на КР при изпълнението на Плана за действие за кръговата икономика и в началото на 2017 г. да представи планираното преразглеждане на Директивата за питейната вода, предложението за регулиране относно минимални изисквания за качеството на повторно използваната вода и стратегията относно използването, повторното използване и рециклирането на пластмасите, която да определя ясни и амбициозни цели относно нерегламентираното изхвърляне и излужването на пластмасови отпадъци; призовава Комисията да предложи допълнителни инициативи за сектора на строителството и разрушаването, разпоредбите относно екопроектирането и използването на вторични суровини, вещества и компоненти;

32.

изразява готовност и воля да засили сътрудничеството си с Комисията във връзка с дългоочакваните действия по приоритет 4 на Седмата програма на Европейския съюз за действие за околната среда (ПДОС) за периода 2014—2020 г. посредством Техническата платформа за сътрудничество в областта на околната среда. Изразява съжаление, че планираните инициативи за 2017 г. не са от законодателен характер и отправя отново призива си за предложение за директива на ЕС, с която да се въведат разпоредби за гарантиране на спазването на цялото законодателство на ЕС в областта на околната среда и за нова директива за достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда;

33.

в съответствие с неотдавнашната декларация Корк 2.0, отправя отново своето искане за Бяла книга за селските райони, която да служи като отправна точка за политиката за развитие на селските райони за периода след 2020 г. и призовава за практически мерки за въвеждането на т.нар. „rural proofing“ (проверка на въздействието върху селските райони на отделни законодателни или политически решения) в политиките на ЕС с оглед на факта, че селските райони често са пренебрегвани и откъснати от основните развития в различните области на политика;

34.

в контекста на подготовката на ОСП след 2020 г. изтъква силната взаимовръзка между развитието на селските райони и селското стопанство и затова призовава за мерки за подкрепа за семейните стопанства, по-специално за справяне с проблема с нестабилността на цените на селскостопанските продукти;

35.

ще продължи да работи за устойчиво управление на океаните в полза на европейските крайбрежни и морски региони и техните свързани с морето икономики. С цел стимулиране на синия растеж и работни места, КР ще работи в тясна връзка с регионите и всички заинтересовани страни по отношение на управлението и изграждането на капацитет, за посрещането на предизвикателствата по веригата за производство на храни, за намаляването на натиска върху околната среда вследствие на незаконните риболовни практики и замърсяването и за познанията, науките и иновациите, свързани с морето;

36.

изразява съжаление, че в Работната програма на Комисията за 2017 г. не се отделя достатъчно внимание на здравето, въпреки че Комисията следва да оказва подкрепа на държавите членки и техните региони в усилията им за засилване на превенцията, за реформиране и оптимизиране на техните здравни системи, по-специално чрез решения за електронно здравеопазване, и за разработване на цялостни стратегии за демографското развитие;

37.

приветства намерението на Комисията да излезе с предложение за мерки за укрепване на единния пазар на стоки, по-специално относно взаимното признаване и несъответстващите на изискванията продукти, и подчертава необходимостта да се продължи работата по доизграждането на единния пазар на услуги, което основателно се явява важен аспект от стратегията за единния пазар;

38.

повтаря призива си за включване в европейския семестър на стълб на единния пазар със система за редовен мониторинг и оценка;

39.

отбелязва намерението на Комисията да се застъпва за европейската промишленост и подчертава, че конкурентоспособността на европейската промишленост зависи и от конкурентоспособна верига на доставки, и че търговската политика играе важна роля в това отношение;

40.

подчертава, че е важно да се създава интелигентно регулиране и да се намалява административната тежест върху МСП, по-специално чрез по-нататъшно укрепване на програмата REFIT, както и да се гарантира, че въздействието върху МСП се взема систематично под внимание, когато се определят нови правила;

41.

изразява подкрепата си за създаването на „Форум на градовете по въпросите на икономиката на сътрудничеството“ с участието на КР като ключова заинтересована страна; в същия ред на мисли отбелязва със съжаление отсъствието на предложение за защита на правата в новите форми на заетост, породени от цифровизацията;

42.

изтъква необходимостта от преразглеждане на Решението и Рамката за услугите от общ икономически интерес (УОИИ) и призовава Комисията през 2017 г. да започне обществена консултация, за да могат регионалните и местните власти да представят своята гледна точка относно трудностите, с които се сблъскват във връзка с контрола върху държавната помощ при финансирането на УОИИ;

43.

подчертава ключовата роля на една ефикасна система за възлагане на обществени поръчки по отношение на капацитета на регионалните и местните органи за постигане на инвестиционните цели на ЕС и призовава Комисията да предостави подкрепа, за да се гарантира пълното прилагане на директивите за възлагане на обществени поръчки, и да направи оценка на трудностите, които регионалните и местните власти срещат при прилагането на директивите за възлагане на обществени поръчки;

44.

отново отправя своя призив за обновена европейска стратегия за туризма със специален бюджетен ред за туризма в ЕС и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа до финансиране за малките и средни предприятия в сферата на туризма;

45.

приветства усилията на Комисията за окончателното изпълнение на стратегията за цифровия единен пазар, включително посредством електронни обществени поръчки, и ще даде своя принос чрез новосъздадената съвместна „Платформа за участие по въпросите на широколентовия достъп“. Подчертава, че всички райони в Европа трябва да могат да се ползват от цифровия единен пазар посредством достъп до високоскоростни широколентови връзки;

46.

подчертава, че миграцията е сложен многопластов процес, в който важна роля имат страните, регионите и градовете на местоназначение и на произход. Важно е да се насърчава укрепването на диалога и по-тясното сътрудничество между държавите членки и институциите както в ЕС, така и в държавите на произход и на транзитно преминаване на мигрантите и съответните им регионални и местни равнища;

47.

поради това призовава Комисията да вземе предвид препоръките на КР относно защитата на бежанците в техните страни на произход и относно новата рамка за споразумения за партньорство;

48.

призовава местните и регионалните власти да бъдат подкрепени при изпълнението на реформата на общата европейска система за убежище и другите инструменти на ЕС, разработени въз основа на европейската програма за миграцията като преразгледаните разпоредби относно законната миграция и плана за действие относно интеграцията; отправя искане към Комисията да включи препоръките на КР за интегрирането на мигрантите в средносрочния преглед на европейската програма за миграцията; припомня, че интеграцията е процес, който се основава както на права, така и на задължения;

49.

изразява загриженост във връзка с трудностите, срещани при контрола на наличието на непридружени ненавършили пълнолетие лица и риска те да станат жертви на трафик на хора и експлоатация; призовава настоятелно за прилагане на програми за приобщаване и обучение както за самите непълнолетни, така и от страна на местните и регионалните администрации, отговарящи за техния прием, а установените на територията на приемащата страна общности със същия произход като този на самите непълнолетни да се ангажират с гарантирането на възможността непълнолетните да живеят временно с приемни семейства или в подходящо устроена среда, където може да бъде подпомогнато тяхното социално, емоционално и когнитивно развитие;

50.

призовава Комисията да предостави на местните и регионалните власти конкретна практическа информация за възможностите за финансиране на приема и интеграцията на мигрантите и отново отправя призива си за насърчаване на пряк достъп на местните и регионалните власти до съответните финансови инструменти на ЕС;

51.

призовава Комисията да подкрепя местните и регионалните власти в разработването на стратегии за превенция с цел противодействие на радикализацията, да продължи да събира и публикува най-добрите практики за противодействие на радикализацията посредством политики на местно и регионално равнище и да подкрепя сътрудничеството между градовете в борбата срещу радикализацията;

52.

отбелязва, че Комисията възнамерява да продължи търговските преговори със САЩ, Япония, държавите от Меркосур, Мексико, Тунис и държавите от АСЕАН, както и да търси нови мандати за започването на преговори с Турция, Австралия, Нова Зеландия и Чили, но счита, че Комисията следва да положи допълнителни усилия, за да докаже тяхната добавена стойност;

53.

припомня, по-специално с оглед на амбициозния дневен ред на бъдещите търговски преговори, че Комисията следва да придружава всяка важна инициатива в областта на търговската политика с оценки на териториалното въздействие;

54.

приветства факта, че глобалната стратегия на ЕС призовава изрично за обновяване на външните партньорства и посочва, че ЕС ще подкрепя различните пътища към устойчивост в съседните държави, като се съсредоточи върху най-изразените случаи на правителствена, икономическа, обществена, климатична и енергийна уязвимост и върху разработването на по-ефективни миграционни политики за Европа и нейните партньори;

55.

подчертава приноса на КР чрез неговите съвместни консултативни комитети и работни групи и организирането на Дни на разширяването с партньори от присъединяващите се страни, към целта на водената от Комисията политика на разширяване за насърчаване на споделена стабилност и просперитет със страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки;

56.

подчертава, че европейската политика за съседство (ЕПС) може да има трайно въздействие единствено ако носи практически ползи на всички бенефициери и изтъква необходимостта от поддържане на баланс между Източното и Южното съседство. Набляга на ролята на местните и регионалните власти за утвърждаването на демокрацията и принципите на правовата държава в обществото, като призовава да се засили подкрепата за реформите за децентрализация в съседните на ЕС държави;

57.

подчертава, че регионалното сътрудничество има значителен принос за глобалната стабилност, и настоятелно призовава Комисията да засили сътрудничеството си с Евро-Средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM), Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP) и работна група „Украйна“ на КР, по-специално при изпълнението на регионалните програми и нови инициативи;

58.

изтъква, че при прилагането на преразгледаната ЕПС трябва да се даде висок приоритет на инициативи за подкрепа на процесите на децентрализация, побратимяване и изграждане на административен капацитет на поднационално равнище. Привлича вниманието към инициативата от Никозия, стартирана от КР в подкрепа на либийските градове, която допринесе за постигането на съответствие между потребностите и техническата помощ за възстановяването на капацитета на либийските общини в качеството им на доставчици на услуги. Призовава Комисията да продължи да подкрепя такива форми на сътрудничество „отдолу нагоре“ и да предоставя достатъчно административни и финансови ресурси. Заявява отново, че е необходимо да се разгърнат нови инструменти за изграждане на капацитет в присъединяващите се страни и в страните, обхванати от ЕПС, които да заменят предишния Инструмент за местно администриране;

59.

подкрепя неотдавнашните развития в резултат на сливането на Конвента на кметовете за климата и енергетиката и Пакта на кметовете, което доведе до създаването на най-голямата коалиция на градовете, ангажирани с действия в областта на климата, и изразява готовността си да използва своите международни канали, контакти, партньори и партньорства (ARLEM за Конвента Юг и Конвента Африка, CORLEAP за Конвента Изток, ICLEI и партньорството между ЕС и Китай в областта на урбанизацията за Северна Америка и Югоизточна Азия и т.н.) с цел допълнително увеличаване на усилията за смекчаване, адаптиране и устойчивост към изменението на климата и предизвикателствата, свързани с устойчивото развитие;

60.

призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с КР с цел популяризиране на конкретните опасения, опит и принос на европейските градове в новата управленска структура на Глобалния конвент;

61.

приветства предложената нова рамка за партньорство с трети страни и новия Европейски план за външни инвестиции и призовава за включването на регионалните и местните власти в този процес;

62.

настоятелно призовава Комисията да насърчава активното участие на местните и регионалните власти в сътрудничеството за развитие по време на преговорите за преразглеждане на Европейския консенсус за развитие и изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие и споразумение след изтичането на Споразумението от Котону, които ще бъдат в центъра на вниманието на Конференцията на КР за децентрализираното сътрудничество през март 2017 г.;

63.

призовава Комисията да преразгледа регламента за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) с цел опростяване и усъвършенстване на правната рамка на този инструмент;

64.

приветства инициативата REFIT на Комисията, по-специално предложението за оценка на прозрачността и демократичния контрол на процедурите за делегираните актове и актовете за изпълнение, както и за някои вторични законодателни актове;

65.

отправя отново призива си оценките на териториалното въздействие да бъдат включвани в етапа на оценка на въздействието на новите законодателни актове на ЕС по целесъобразност. Предлага по-тясно сътрудничество между КР и новосъздадения Експертен център относно териториалните политики към Съвместния изследователски център при оценката на прилагането на законодателството на ЕС;

66.

призовава за повече прозрачност, сътрудничество и ефективност от страна на институциите на ЕС и приветства общия им ангажимент съгласно Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество за съвместно определяне на широки цели и приоритети, по-специално по отношение на законодателните предложения. Призовава КР да бъде привлечен за участие на всички етапи от законодателния процес, за да се оползотвори пълноценно неговият потенциал в законодателния цикъл;

67.

очаква все по-тясно сътрудничество с Европейската комисия и Европейския парламент във връзка с наблюдението на субсидиарността и във връзка с неговата конференция по въпросите на субсидиарността през 2017 г.;

68.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, словашкото председателство на Съвета на ЕС и председателя на Европейския съвет.