Тип

Рециркулация

Инсталация за оползотворяване на отпадната топлина (HRS)

Еднопосочни

С въздухопровод

Не се прилага

Без топлообменник

Без въздухопровод

Не се прилага

Без топлообменник

Двупосочни

С въздухопровод

С рециркулация (*) (вариант)

Пластинчат топлообменник

Ротационен топлообменник

Топлообменник с кръгов процес

Кожухотръбен топлообменник

Алтерниращ (регенератор) регенеративен топлообменник със смяна на посоката на въздушния поток

Без рециркулация (*)

Също като в горната графа

Без въздухопровод

С рециркулация (*) (вариант)

Също като в горната графа

Без рециркулация (*)

Също като в горната графа

Измерван/изчисляван параметър

Организация

Справочен номер/заглавие

Забележки

SEC е специфичното енергопотребление за вентилация на m2 отоплявана подова площ на жилището или сградата [kWh/(m2.a)]

Европейска комисия

Регламент (ЕС) № 1253/2014 на Комисията (приложение VIII)

Регламент (ЕС) № 1254/2014 на Комисията (приложение VIII)

Няма стандарти, които описват SEC, но уравнението е дадено в Регламент № 1253/2014 и в Регламент № 1254/2014.

Специфична входяща мощност (SPI)

CEN (Европейски комитет за стандартизация)

EN 13142 и серията стандарти EN 13141 в зависимост от типа на продукта

Изчисляването на SPI е описано в EN 13142: 2013 за ДВА, а изпитвателният метод за измерени стойности е описан в серията стандарти EN 13141 за типа агрегат.

За ЕВА могат да се използват същата дефиниция и метод.

Стойностите обаче трябва да бъдат измервани и изчислявани според референтните дебити и налягания, описани в Регламент № 1253/2014.

В точка 1, подточка 13 от приложение I към Регламент № 1253/2014, SPI е изразена в W/m3/h, докато в приложение VIII към Регламент 1253/2014, SPI е изразена в kW/m3/h. По отношение на изискванията за информация, SPI трябва да бъде представяна в W/m3/h. За изчисляването на SEC, SPI трябва да бъде в kW/m3/h.

Ефективна (обща) входяща мощност

CEN

Серия EN 13141 в зависимост от типа на продукта, допълнени от EN ISO 5801

EN 13141-7 и 13141-6 препращат към EN 13141-4 (6.1), който препраща към EN ISO 5801 (глава 10 „Входяща мощност“).

Дефиницията в стандартите е „входяща мощност“ или „обща входяща мощност“, а не „ефективна входяща мощност“, както е в Регламент № 1253/2014.

В EN 13141-8 липсва описание на метод или препратка и няма изисквания по отношение на неопределеността на измерванията.

ДВА: Измерва се общо за вентилаторите и регулиращото оборудване. Включва се консумираната електрическа мощност от спомагателното оборудване, например ДВА с ротационна HRS включва и въртящия двигател.

Разлика между външното и общото налягане

CEN

Серия EN 13141 в зависимост от типа на продукта, допълнени от EN ISO 5801

За агрегати с въздухопровод се измерва в свързани въздухопроводи с оглед потребителите да получават еднотипни стойности на налягане и дебит.

Разликата между външното и общото налягане е, според Регламент № 1253/2014, разликата на статичното налягане за ВАЖ с въздухопровод и разликата на общото налягане за ВАЖ без въздухопровод между входа и изхода, за ДВА двата въздушни потока (ако не са еднакви, се взема входящият).

В Регламент № 1253/2014 не е описано към кое съединение се подава налягането. Разпределението не е задължително, но за ВАЖ с въздухопровод се предлага разпределение в съотношение 1/3 от разликата между външното и общото налягане от външната страна (EHA и ODA) и 2/3 от разликата между външното и общото налягане (ETA (extract air) и SUP) от страната на сградата, в съответствие със серията стандарти EN 13141.

За по-подробно описание вж. глава 3 на настоящия документ и документа на Датския технологичен институт „Преходен метод за определяне на вътрешната специфична мощност на вентилаторите на вентилационни агрегати, SFPint“ (2)

ДВА

Изпитването е описано в EN 13141-7 (6.2.2), който предвижда, че изпитването се провежда във всички четири въздухопровода. EN 13141-7 препраща към EN 13141-4 (5.2.2), в който е дефиниран монтажът на въздухопроводите.

ЕВА (смукателни)

Не са дефинирани в EN 13141-6. Да се използва EN ISO 5801 или EN 13141-4.

ДВА (за едно помещение без въздухопровод)

Общо описание в EN 13141-8, раздел 5.2.3 (и приложение A), който препраща към EN 13141-4 и EN ISO 5801.

ЕВА (нагнетателни системи)

Изпитването е описано в EN 13141-11 (6), който препраща към EN 13141-4 и EN ISO 5801

Не във всички стандарти са описани начинът на измерване на налягането във въздухопровода (измервателните въздухопроводи)/камерата и допустимото отклонение. Тези елементи трябва да се проектират и изпитват в съответствие с EN ISO 5801.

Референтен дебит

CEN

Серия EN 13141 в зависимост от типа на продукта, допълнени от EN ISO 5801

Стандартите не описват референтния или максималния дебит и налягане. Те също така не описват начина за постигането им в съответствие с Регламент № 1253/2014. Те описват само начина за измерване на дебита според устройството на отделните агрегати (с изключение на EN 13141-8 по отношение на дебита и EN 13141-11 по отношение на налягането).

Вж. описанието в глава 3 на настоящия документ относно начина на обявяване на референтния дебит за агрегати с въздухопровод. Посочен е също така метод за случаи, в които агрегатът не може да постигне налягане от 100 Pa, но може да постигне 50 Pa.

Референтният дебит не може да е по-голям от максималния дебит.

ДВА

Условията на изпитването са описани в EN 13141-7 (6.2.2). EN 13141-7 препраща към EN 13141-4 (5.2.2), в който е дефиниран монтажът на въздухопроводите.

За ДВА: ако изпитването е цифрово с дебалансиране на въздушния поток от нагнетателната страна спрямо смукателната страна, това следва да се отбележи в протокола от изпитването.

За ДВА: дебитът се отнася за изхода на подаващия въздухопровод.

ЕВА (смукателни)

Условията на изпитването като цяло са описани в EN 13141-4/6. EN 13141-6 препраща към измерването на въздушния поток съгласно ISO 5221 (който е отменен от 1984 г.). Вместо него може да се използва EN ISO 5801.

ЕВА и ДВА (за едно помещение без въздухопровод)

Общо описание в EN 13141-8 (3.1.9). Метод в съответствие с EN 13141-4, раздел 5.2.3 и EN ISO 5801.

ЕВА (нагнетателни системи)

Изпитването е описано в EN 13141-11 (3.6). Описанието на метода (6) препраща към EN 13141-4 и EN ISO 5801.

Диаграма на дебит/налягане

CEN

EN 13141-4

EN 13141-7,

допълнени от

EN ISO 5801

EN 13141-7 се отнася за ДВА, но методът може да се прилага и за други продукти.

EN ISO 5801 се отнася за вентилатори, но методът може да се прилага и за други продукти.

Максимален дебит

CEN

EN 13141 в зависимост от типа на продукта, допълнен от EN ISO 5801

За всички продукти, вж. „референтен дебит“.

Топлинен к.п.д., ηt

CEN

EN 13141-7 и EN ISO 5801

EN 13141-8 и EN ISO 5801

Топлинният к.п.д. обикновено може да бъде измерен по EN 308 или EN 13141-7, EN 13141-8 и ISO 16494 за еднакви масови потоци „отвътре-навън“ и без кондензация. В Регламент № 1253/2014 обаче е посочено, че разликата между външната и вътрешната температура на въздуха трябва да бъде 13 K, следователно могат да се използват само EN 13414-7 и EN 13141-8. Измерването да се направи с принос от вентилатор.

За ДВА да се използва EN 13414-7.

За ДВА, предназначени за монтаж в едно помещение, да се използва EN 13141-8.

Дебитът се измерва съгласно EN ISO 5801. Всички останали стойности са съгласно EN 13141-7 или EN 13141-8 в зависимост от устройството на агрегата.

Точките за измерване на температурата трябва да са извън агрегата, тъй като трябва да бъде включен приносът от вентилатора (във въздухопроводите на агрегати с въздухопроводи).

Въздухопроводите/съединителната кутия между агрегата и равнината на измерване трябва да се изолират с изолационен материал, чието температурно съпротивление е най-малко 1 m2 K W-1 (приблиз. 50 mm изолационен материал).

EN 13141-7 определя само изискванията по отношение на изпускането (няма изисквания към топлинния баланс) и може да се използва само до тази степен. Предлага се обаче да се следват изискванията в EN 308 (изпускане 3 % и топлинен баланс 5 %).

EN 13141-8

За агрегати с алтерниращи HRS, общо описание на модела на изпитването е дадено в EN 13141-8, раздел 5.4.7. Моля да се има предвид, че това обикновено изисква бързо измервателно оборудване.

Препоръчително е да се вземат необходимите мерки за ограничаване на смесването между външен и вътрешен въздух по време на изпитването.

Бележки относно неприложими стандарти:

EN 308 обикновено се използва за оценяване на експлоатационните характеристики само на HRS, като приносът за вентилаторите се приспада и изпитването се провежда при температурна разлика от 20 K, следователно то не може да се използва за ВАЖ.

ISO 16494 описва процедура за изпитване на агрегат за обработка на въздух с HRS, със специфични изисквания по отношение на статичното налягане във входовете и изходите и по отношение на настройките на вентилатора.

Условията на изпитването са същите като в EN 14141-7 и EN 308.

По отношение на метода за измерване на въздушния поток стандартът препраща към EN ISO 5801, ISO 3966 и EN ISO 5167-1.

ISO 16494 допуска голямо отклонение на околната температура, което влияе върху резултатите от изпитването и не съответства на EN 13141 или EN 308.

Входяща електрическа мощност и ефективна входяща мощност

CEN

EN 13141-4 и

EN 13141-7,

допълнени от

EN ISO 5801

EN 13141-7 (раздел 6.5) препраща към EN 13141-4 (6.1), който препраща към EN ISO 5801 (раздел 10).

Дефинициите в стандартите са предимно „входяща мощност“ или „обща входяща мощност“, а не „ефективна входяща мощност“, както е в Регламент № 1253/2014.

ДВА: Измерва се общо за вентилаторите и регулиращото оборудване.

Ниво на звуковата мощност (LWA)

CEN

EN ISO 9614-2 или

EN ISO 3744 или

EN ISO 3746 или

EN ISO 3743-1 или

EN ISO 3741 или

ISO 13347 или

EN ISO 9614-1 или

EN ISO 3745 или

EN ISO 3743-2

Може да бъде измерено по EN ISO 9614-2 (сканиране на интензитета на звука) или EN ISO 3744, или EN ISO 3746 (звуково налягане в свободно поле). За намаляване на разходите по изпитването, често се предпочита използването на метода за сканиране на интензитета на звука. Като алтернатива, звукова мощност в реверберационни помещения по EN ISO 3743-1 или EN ISO 3741.

Поради използването на различни методики в различните стандарти, невинаги може да се гарантира възпроизводимост на резултатите, получени по една или друга методика.

Референтна разлика в налягането в Pa;

CEN

Серия EN 13141 в зависимост от типа на продукта, допълнени от EN ISO 5801

За измервателни методи и забележки вж. „Разлика между външното и пълното налягане“.

Максимални степени на вътрешно и външно изпускане, и процент на пренасяне

CEN

EN 308

EN 13141-7

EN 1886

ISO 16494

Изпускане

Както вътрешното, така и външното изпускане може да бъде изпитано по EN 308 и EN 13141-7 (серия EN 13141 е валидна само за ВАЖ). По начало EN 308 е насочен само към компонента HRS, но може и обикновено се прилага също така за изпитване на комплектния агрегат. Измерването по EN 308 е само в една точка (както е и в регламента). Измерването по EN 13141-7 е в три точки. EN 1886 може да се използва само за външно .

Дебитът, използван за изчисляване на изпускането и процента на пренасяне (описан в стандарта като номинален дебит на въздушната маса, посочен от производителя) е референтният дебит за ВАЖ и номиналният дебит за ВАНЖ, както е определено в Регламент № 253/2014.

Процент на пренасяне

Процентът на пренасяне може да бъде изпитан в съответствие с EN 308. Трябва да бъде посочена посоката на изпускането. Трябва да се избягват изпускания в посока от замърсен въздух към чист въздух (от отпадния въздух към подавания въздух).

При ниски дебити е необходимо повече време за очистване в камерата и трябва да се намали скоростта на ротора. Това има съществено влияние върху изпускането и трябва да бъде взето предвид.

Допълнително описание относно изпускането:

Допълнителни разяснения относно изпитването на изпускане са дадени в приложение V (ВАНЖ) на Регламент № 1253/2014, където е описано, че изпитването и изчисленията могат да се извършват по метода за изпитване на херметизацията (в съответствие с налягането, определено в дефинициите) или по метода за изпитване с трасиращ газ при обявеното налягане на системата, въпреки че това не е изяснено от (в съответствие с) дефинициите.

Обявената стойност е специфицираният процент на изпускане, допълнен с информация относно използвания стандарт.

Изпитването може да бъде извършено като „изпитване при статично налягане“ в съответствие с налягането, определено в дефинициите, като налягането се счита за положително/отрицателно налягане, приложено към едната страна на ДВА (или отвътре/навън по отношение на външното изпускане), или като „динамично изпитване“ (например процент на пренасяне на отработен въздух, ЕATR), където изпитвателното налягане е реалната разлика в налягането вътре в агрегата като резултат от референтната/номиналната конфигурация (външно налягане).

Методът за изпитване с трасиращ газ е упоменат в EN 308 във връзка с изпитването на изпускане, но начинът за извършване на изпитването не е описан.

Методът за изпитване с трасиращ газ е описан в ISO 16494, EN 13141-7 и prEN 16798-3.

Степен на смесване

CEN

EN 13141-8

EN 13141-8, (5.2.2.1) описва изпитването и изчисляването на вътрешното изпускане, както и вътрешното и външното смесване.

Препоръчва се измерването да се извърши изотермично, за да се съкрати времето за изпитване, като ефектът не е значителен.

Декларират се стойности както за вътрешно, така и за външно смесване.

При алтерниращи агрегати с комбинирани изпускателни и смукателни изходи, определянето на процента на смесване е невъзможно без замърсяване на изпитвателното помещение, поради което процентът на смесване за тези типове агрегати не трябва да се декларира до приемането на валиден метод след преработка на стандартите.

Чувствителност на въздушния поток към колебанията на налягането

CEN

EN 13141-8, приложение A и раздел 5.2.3.

Може да се използва EN ISO - 8.

Вътрешно-външна въздухонепроницаемост

CEN

EN 13141-8

EN 13141-8 описва измерването и може да се използва.

Измерван/изчисляван параметър

Организация

Справочен номер/заглавие

Забележки

Топлинен к.п.д. на оползотворяването на отпадната топлина

ηt_nrvu

CEN

EN 13053

EN 308

EN 13053 (раздел 6.5 и приложение A) препраща към EN 308 относно условията и процедурата на изпитването. Единственото изключение е поставянето на температурните датчици в агрегата.

В приложение A3 на EN 13053 е посочено как температурните датчици трябва да бъдат поставени в агрегата и между вентилатора и HRS.

По начало EN 308 е насочен само към компонента HRS, но може и обикновено се прилага също така за изпитване на комплектния агрегат.

EN 13779 (раздел 6.6) препраща към EN 13053 относно описанието и класификацията на HRS. Препраща към EN 308 относно условията и процедурата на изпитването.

ISO 16494 описва процедура за изпитване на агрегат за обработка на въздух с HRS. Специфични изисквания по отношение на статичното налягане във входовете и в изходите и към настройките на вентилатора. Условията на изпитването са същите като в EN 13141-7 и EN 308. Препраща към EN ISO 5801, ISO 3966 и EN ISO 5167-1 по отношение на метода за измерване на въздушния поток.

В Регламент № 1253/2014 е посочено, че разликата между външната и вътрешната температура на въздуха трябва да бъде 20 К. Следователно могат да се използват само EN 308/EN 13053.

Измерва се без принос от вентилатора, за предпочитане вътре в агрегата.

Ако е възможно, температурните датчици трябва да са поставени в съответствие с EN 13053. Ако няма възможност за поставяне на датчиците вътре в агрегата и между вентилатора и HRS, могат да се проведат две изпитвателни процедури.

Използваният за измерването и изпитването дебит е номиналният дебит на ВАНЖ, който преминава през топлообменниците (без рециркулация или байпас, обикновено при зимни проектни условия).

Точките за измерване на температурата трябва да са защитени от лъчение.

Изискването в раздел 6.4 на EN 308 е: „… Максималното допустимо отклонение в измервателна равнина е равно на 0,05 (t22-t21)“. Това не може да бъде изпълнено при измерване вътре в агрегата и не трябва да се спазва.

Номинален дебит на ВАНЖ в m3/s qnom

CEN

Предпочитан стандарт:

EN 13053

EN ISO 5801

Алтернативен стандарт:

EN 13141-4, - 5, - 6, - 7, - 8, - 11

Може да бъде измерен по EN 13053 и EN ISO 5801. EN 13053 препраща към EN ISO 5801, EN ISO 5167-1 или ISO 3966 (по отношение на флуидите).

Може също така да бъде измерен по EN 13141-4, - 5, - 6, - 7, - 8, - 11 според типа на агрегата и EN ISO 5801. EN 13141 се отнася основно до ВА за жилищни помещения, но е по-подробен и може да се използва за области, в които все още не са специфицирани процедури по EN 13053.

Стойността на qnom, използвана за изчисляване на ηfan за ДВА, се отнася за страната на въздушния поток (нагнетателната и смукателната страна), а не е сбор на нагнетателния и смукателния въздушен поток, разделен на две.

Обявената информативна стойност на qnom е сборът на нагнетателния и смукателния въздушен поток, разделен на две.

Номинално външно налягане Δps, ext в Pa

CEN

Предпочитан стандарт:

EN 13053

EN ISO 5801

Алтернативен стандарт:

EN 13141-4, - 5, - 6, - 7, - 8, - 11

Може да бъде измерен по EN 13053 и EN ISO 5801. EN 13053 препраща към EN ISO 5801 (5.2.3.1.1).

Може също така да бъде измерен по EN 13141-4, - 5, - 6, - 7, - 8, - 11 според типа на агрегата и EN ISO 5801. EN 13141 се отнася основно до ВА за жилищни помещения, но е по-подробен и може да се използва за области, в които все още не са специфицирани процедури по EN 13053.

Като цяло изпитването за ДВА е описано в EN 13141-7 (6.2.2) (и останалите стандарти от серия 13141 според типа на агрегата). Изпитването се извърша и в четирите въздухопровода. EN 13141-7 препраща към EN 13141-4 (5.2.2), в който е дефиниран монтажът на въздухопроводите.

Зададеното външно налягане трябва да е равно на проектното условие за налягане. Препоръчва се да бъде отчетено вътрешното налягане и налягането в нагнетателната секция непосредствено след HRS да е по-високо от налягането в смукателната секция непосредствено преди HRS, за да се избегнат изпускания.

За агрегати с въздухопровод налягането се измерва в свързани въздухопроводи с оглед на това потребителите да получават еднотипни стойности на налягане и дебит.

Номиналното външно налягане е разликата между статичното налягане на входа и на изхода. В случай на ДВА за двата въздушни потока.

Измереното налягане във въздухопровода (измервателните въздухопроводи) и допустимото отклонение трябва да бъдат проектирани и изпитани в съответствие с EN ISO 5801, доколкото е приложим.

Препоръчва се разпределението на налягането, приложено от всяка страна на агрегата, да бъде описано от производителя, тъй като експлоатационните характеристики на агрегата могат да се променят в зависимост от разпределението на налягането.

За по-подробно описание вж. глава 3 на настоящия документ и документа на Датския технологичен институт „Преходен метод за определяне на вътрешната специфична мощност на вентилаторите на вентилационни агрегати, SFPint“.

Номинална входяща електрическа мощност (P) (W) и ефективната входяща електрическа мощност

CEN

EN 13053

EN ISO 5801

Консумираната електрическа мощност може да бъде измерена по няколко хармонизирани стандарта (двигатели) и EN ISO 5801 и EN 13053 в зависимост от неопределеността на измерването.

В EN 13053 е посочено, че трябва да бъдат измерени електрическата мощност, напрежението и тока, но липсват препратки към стандарти или описания на методи (таблица 2). Има препратка към общ метод на изпитване в EN ISO 5801 (5.2.2).

Може също така да бъде измерена по EN 13141-4, - 5, - 6, - 7, - 8, - 11 според типа на агрегата и EN ISO 5801. Серията EN 13141 се отнася основно до ВА за жилищни помещения, но е по-подробна и може да се използва за области, в които все още не са специфицирани процедури по EN 13053. В този случай да се използва метод от серията EN 13141 и принципът на измерване от EN 13053/EN ISO 5801.

В общия случай да се използва принципът на измерване от EN ISO 5801.

Номиналната входяща електрическа мощност (P) трябва да бъде изразена в kW, а SFPint — във W/m3/s.

SFPint във W/(m3/s)

Датски технологичен институт (DTI)

„Преходен метод за определяне на вътрешната специфична мощност на вентилаторите на вентилационни агрегати, SFPint“

Вж. описанието на документа на Датския технологичен институт. Обявената стойност за SFPint на еднопосочни ВАНЖ, които не са предназначени за използване с филтър, трябва да е „не се прилага“.

CEN

EN ISO 5801/липсва подходящ приложим стандарт

EN ISO 5801 може да се използва за външни измервания. За вътрешни измервания липсва подходящ приложим стандарт.

За измерване и изчисляване вж. документа на Датския технологичен институт „Преходен метод за определяне на вътрешната специфична мощност на вентилаторите на вентилационни агрегати, SFPint“.

Скорост на потока в m/s при проектния дебит

CEN

EN 13053 и EN ISO 5801

Скоростта на потока е описана в EN 13053. Не са описани обаче измервателен метод и величини за измерване на площта.

Дебитът може да бъде измерен по EN ISO 5801.

За измерване на дебита и скоростта да се използват EN 13053 и EN ISO 5801. Площта, използвана за измерването на скоростта, може да бъде измерена с неопределеност от +/-3 %.

Площта е свободната площ на сечението на филтърната секция или вентилаторната секция на агрегата. Обявената стойност е тази за нагнетателната или смукателната част (SUP или EHA) в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма.

Загуба на вътрешното налягане от вентилационните компоненти; (Δps, int) в Pa

както и

Загуба на вътрешното налягане от допълнителните невентилационни компоненти (Δps, add)

Датски технологичен институт (DTI)

„Преходен метод за определяне на вътрешната специфична мощност на вентилаторите на вентилационни агрегати, SFPint“

Не съществуват приложими хармонизирани стандарти.

За измерване и изчисляване вж. документа на Датския технологичен институт.

Загубите на входа и изхода на ВАНЖ се включват в загубата на вътрешното налягане от вентилационните компоненти (Δps, int). Ако агрегат за обработка на въздух с въздухопровод има отвори с пълен размер (вътрешното сечение на въздухопроводните системи е равно на сечението на ВАНЖ), този агрегат няма допълнителна загуба на налягане при входните и изходните отвори.

К.п.д. на вентилатора (ηfan)

CEN

Външен — EN ISO 5801 (за ЕВА без филтри/допълнителни компоненти)

Вътрешен — липсва подходящ приложим стандарт

За ЕВА без филтър да се използва EN ISO 5801 и вътрешния к.п.д. на вентилатора, измерен при номинален дебит и номинално външно налягане. Моля да се има предвид, че най-добрата точка на к.п.д. на вентилатора не е работната точка по дефиниция, а номиналните условия на вентилационния агрегат, посочени в приложение 1, 2(2).

К.п.д. на вентилатора е външният статичен к.п.д. на вентилатора.

За всички останали продукти не съществува приложим хармонизиран стандарт, тъй като к.п.д. трябва да бъде измерван вътре във вентилационния агрегат за изчисляването на SFPint, въпреки че следните стандарти описват измерването на к.п.д. на вентилатор:

Основният проблем е как да се измери повишението на налягането от вентилатора. Консумираната електрическа мощност може да бъде измерена по съответните хармонизирани стандарти.

К.п.д. на вентилатора ηfan е „общият статичен к.п.д. на задвижването“ при номинален въздушен поток и номинална загуба на външно налягане, измерен във вентилаторната секция, в % по EN ISO 12759, но когато вентилаторът е поставен в предназначения за него корпус, тоест с отчитане на системните ефекти.

Това е статичният к.п.д., включващ к.п.д. на двигателя и задвижването на отделния вентилатор (отделните вентилатори) във вентилационния агрегат (референтна конфигурация), определен при номинален въздушен поток и номинална загуба на външното налягане (и загуба на вътрешното и допълнителното налягане).

Той представлява съотношението между номиналния въздушен поток, умножен по повишението на статичното налягане на вентилатора (равно на сбора от загубите на налягане на всички вентилационни компоненти, чисти и сухи, и номиналното външно налягане), разделено на електрическата мощност на задвижването на вентилатора.

Поставянето на вентилатора в корпус ще промени повишението на налягането и консумираната мощност в сравнение с идеализираните експлоатационни характеристики извън агрегата.

К.п.д. на вентилатора трябва да бъде измерен/изчислен в ДВА и със загубата на външното (и вътрешното и допълнителното) налягане при номинален въздушен поток (определен от производителя) в съответствие с дефиницията за SFP, въпреки че за изчисляването на SFPint се използва само загубата на вътрешното налягане.

За ДВА — изчислен и обобщен съответно за двата въздушни потока, нагнетателния поток (SUP) и смукателния поток (ETA) за определянето на SFPint. За ЕВА — изчислен за един въздушен поток.

За допълнително описание вж. документа на Датския технологичен институт „Преходен метод за определяне на вътрешната специфична мощност на вентилаторите на вентилационни агрегати, SFPint“.

Обявена максимална степен на външно изпускане (%) на корпуса на вентилационните агрегати; и обявена максимална степен на вътрешно изпускане (%) на двупосочни вентилационни агрегати, и процент на пренасяне

CEN

EN 308 (ДВА):

EN 1886 и EN 308 (ЕВА)

ISO 16494

Вж. описанието за ВАЖ по отношение на максималните степени на вътрешно и външно изпускане и процента на пренасяне.

Дебитът, използван за изчисляване на изпускането и процента на пренасяне (описан в стандарта като номинален дебит на въздушната маса, посочен от производителя) е референтният дебит за ВАЖ и номиналният дебит за ВАНЖ, както е определено в Регламент № 1253/2014.

Ниво на звуковата мощност на корпуса (LWA)

(в случая на ВАНЖ, специфицирани за употреба на закрито)

CEN

EN ISO 9614-2 или

EN ISO 3744 или

EN ISO 3746 или

EN ISO 3743-1 или

EN ISO 3741 или

ISO 13347 или

EN ISO 9614-1 или

EN ISO 3745 или

EN ISO 3743-2 или

Може да бъде измерено по EN ISO 9614-2 (сканиране на интензитета на звука) или EN ISO 3744, или EN ISO 3746 (звуково налягане в свободно поле).

За намаляване на разходите по изпитването, често се предпочита използването на метода за сканиране на интензитета на звука. Като алтернатива звукова мощност в реверберационни помещения по EN ISO 3743-1 или EN ISO 3741.

Нивото на звуковата мощност на корпуса се определя за референтния въздушен поток. За ВАНЖ това е номиналният поток.

Поради използването на различни методики в различните стандарти, невинаги може да се гарантира възпроизводимост на резултатите, получени по една или друга методика.

Експлоатационни характеристики на филтъра

CEN

EN 779:2012

EN 1822:2009

Да се използва описанието в приложение IX на Регламент № 1253/2014 според приложимите стандарти.

1: Нормално определяне

2: Невъзможност за постигане на 100 Pa

3: Невъзможност за постигане на по-голямо налягане при дебит по-голям от референтния дебит (и референтно налягане)