Публикация на заявление за изменение съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2016/C 176/08)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„MAROILLES“/„MAROLLES“

ЕС №: FR-PDO-0217-01378 – 28.9.2015

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Група заявител и законен интерес

Групата се състои от млекопроизводители, производители в малки земеделски стопанства, преработватели и майстори по зреенето на „Maroilles“/„Marolles“. Поради това тя има право да подаде заявлението за изменение.

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение/изменения

4.   Вид на изменението/измененията

5.   Изменение/изменения

Рубрика „Описание на продукта“

Видът на суровината (изключително от краве мляко) е посочен в тази рубрика, защото беше счетено, че тя представлява елемент от описанието на продукта. Затова този елемент се премества от рубриката „Метод на производство“ в рубриката „Описание на продукта“.

Описателните елементи са засилени с цел по-добра идентификация на продукта.

Уточнени са аналитичните критерии (мазнини и сухо вещество): съдържанието на мазнини е изразено в грамове на 100 g сирене след пълно изсушаване (вместо в проценти) и е описано съдържанието на сухо вещество: „Maroilles“/„Marolles“ съдържа най-малко 50 g сухо вещество (СВ) на 100 g сирене. Уточнено е също, че следователно „Maroilles“/„Marolles“ съдържа най-малко 22,5 g мазнини на 100 g сирене.

Тъй като периодите на зреене са различни в зависимост от размерите на питата сирене, те бяха счетени за елемент от описанието на продукта. Затова тези елементи се преместват от рубриката „Метод на производство“ в рубриката „Описание на продукта“. Освен това е поправена една грешка, свързана с изписването на националния текст във връзка с последната регистрирана спецификация на продукта (тази грешка обаче не фигурираше нито в резюмето на спецификацията, нито в резюмето на регистрираната спецификация на продукта): минималният период на зреене на „Maroilles“/„Marolles“ е не 4, а 5 седмици, т.е. 35 дни. Освен това периодите на зреене за размери на питата „Mignon“ и „Quart“ се удължават със 7 дни и стават съответно 28 и 21 дни, каквато е реалната практика. Тези периоди на зреене дават възможност да се проявят по-добре органолептичните характеристики и разнообразието от аромати на продукта.

За да се опишат по-ясно различните размери на питата сирене, всеки размер, освен от вътрешните размери на формите, е определен и от общото тегло на сухото вещество, както и от периода на зреене (който за по-голяма точност е изчислен от деня на подсирването и е изразен в дни, вместо в седмици):

Освен това за по-голяма обективност на контрола размерите на питите сирене вече са изразени чрез вътрешните размери на формите. Контролът на размерите на питите сирене всъщност би могъл да се окаже неточен поради деформацията на питите.

Рубрика „Доказателство за произход на продукта от определения географския район“

Уточнени са задълженията на операторите във връзка с декларирането. Тези изменения са свързани с промените в националното законодателство и националната нормативна уредба. Предвижда се по-специално идентифициране на операторите с оглед признаване на тяхната способност да изпълняват изискванията на продуктовата спецификация, както и декларации, необходими за информираността, проследяването и контрола на продуктите, предназначени за продажба с наименование за произход.

Рубрика „Описание на метода на производство“

Производство на млякото — Хранене на млекодайните крави

Определен е терминът „млекодайни крави“ (дойни и сухостойни крави). Това определение има за цел да уточни за какви животни става въпрос при използването на термина „млекодайни крави“ по-нататък в спецификацията, за да се избегне евентуалното объркване и да се улесни контролът.

—   Паша

С определянето на минимална годишна продължителност на пашата, а именно 170 дни, се утвърждава централната роля на пашата като важен елемент на връзката с географския район.

Минималната площ с трева за една млекодайна крава е 30 ара, от които най-малко 15 ара площ за паша, като останалите 15 ара са или площ за паша, или площ за зелени фуражи. Благодарение на тези изисквания относно площта се осигурява значителна част от тревата в дажбата на млекодайните крави и се взема предвид както парцелираността на земеделските стопанства, така и големината на стадата, тъй като достъпните площи невинаги са достатъчни, за да се изпълни изискването за 30 ара на една млекодайна крава.

За да се отчете въздействието на растителното разнообразие на затревените площи върху богатството от аромати на продукта, се утвърждава храстовидния характер на земеделските стопанства в географския район, където се добива млякото, предназначено за производството на „Maroilles“/„Marolles“:

—   Дажба на млекодайните крави

За да се утвърди тревното хранене, делът на тревата в хранителната дажба (на база сухо вещество в грубите фуражи) е средно най-малко 65 % през периода на паша, като не спада никога под 25 %. Уточнява се, че тази част от тревата може се осигурява от паша или зелени фуражи или да се дава във вид на складирана трева със съдържание на сухо вещество над 35 %.

Изброени са разрешените груби фуражи. Това са фуражите, използвани традиционно в географския район, и те представляват най-малко 60 % от сухото вещество в общата дневна дажба.

Делът на концентрираните фуражи е ограничен до 1 800 kg сухо вещество на млекодайна крава годишно. В продуктовата спецификация е включен списъкът на разрешените съставки за тези фуражи.

—   Автономност по отношение на храненето

С цел да се засили връзката с географския район, се уточнява, че най-малко 80 % от сухото вещество в грубите фуражи, изяждани годишно от една млекодайна крава, произхождат от географския район.

Производство на сиренето

Тази част е значително допълнена, за да се характеризира технологичният процес на „Maroilles“/„Marolles“. Тя има за цел да уточни практиките, които са част от знанията и уменията на производителите, като същевременно регламентира целевите стойности, които могат да гарантират специфичните качества на продукта.

—   Мляко, използвано при производството

За да се избегнат всякакви други практики при обработката на млякото, са уточнени видовете обработка, разрешени за използваното мляко — сурово, термизирано или пастьоризирано. Разрешени са само термичните видове обработка.

Съгласно традиционния метод на производство и по-специално за да се постигне оцветяване на кората с помощта на brevibacterium linens (фермент на червеното), са забранени всякакви оцветители. Уточнено е също така, че етапът на обезмасляване на млякото е разрешен, но стандартизирането на съдържанието на протеини е забранено — коригирането на състава на млякото се ограничава до обезмасляването.

—   Преработка

Периодът между първото доене и началото на производството, което съответства на посяването на ферменти, е определен на 72 часа, за да се ограничи промяната в качеството на млякото.

Технологичният процес преди подсирването е описан с оглед на настоящите практики — предварителна фаза на подкиселяване с предимно мезофилни млечно-кисели ферменти и възможност за посяване в млякото на специална флора за зреене.

Определени са целевите стойности при подсирването (киселинност 18 — 24 °D, температура на млякото 32 — 38 °C), тъй като те дават възможност да се опише технологичният процес на продукта.

Уточнен е видът на сирищната закваска. Тя произхожда от телешко сирище, което означава, че са забранени сирищните закваски с растителен или микробен произход. Определени са и използваните дози: 18 — 30 ml на 100 l мляко, при сирищен екстракт с 520 g/l химозин.

Изразът „подсиреното мляко се разделя и не се измива“ се заличава и се заменя за по-голяма точност със следното:

Терминът „спонтанно“, който определя отцеждането, се заличава и се заменя с по-точния „отцеждане във форми (…)“. Минималният интервал между поставянето във формите и изваждането от тях е 16 часа, като през това време се извършват минимум 3 обръщания, и то в помещение с температура най-малко 16 °C. Тези целеви стойности съответстват на настоящите практики по отношение на отцеждането.

По-добре е описан и етапът на осоляване:

За да се допълни описанието на технологичния процес преди зреенето, е определена продължителността на етапа на изсушаване/заквасване с дрожди преди преместването в избата за зреене — най-малко 48 часа. Уточнява се, че в съответствие с обичайните практики тази фаза се осъществява на специално място с цел доброто протичане на тази първа фаза на намаляване на повърхностната киселинност чрез растежа на дрожди и плесени, което обуславя успеха на втората фаза на зреене с развитие на фермента на червеното.

Зреене

С цел да бъдат регламентирани условията на зреене, допринасящи за постигане на специфичната характеристика на продукта:

Разпоредбата „Зреенето продължава според размера на питата сирене от най-малко две седмици за малките размери до най-малко четири седмици“ се заличава, тъй като периодът на зреене за всеки размер пита е посочен в глава 2 „Описание на продукта“.

Разпоредбата „Оранжевият външен вид, придобит в течение на това зреене, се дължи само на естествените ферменти на червеното“ се заличава, тъй като в точката, озаглавена „Производство на сиренето – Мляко, използвано при производството“, е уточнено, че оцветителите са забранени, а освен това „естествените ферменти на червеното“ са посочени („brevibacterium linens“).

Рубрика „Етикетиране“

Позоваването на логото „INAO“ се заличава и се заменя със задължението за поставяне на символа „ЗНП“ на Европейския съюз.

Уточнено е, че независимо от задължителните обозначения, приложими за всички сирена, използването на всякакви качествени определения или други обозначения, придружаващи наименованието за произход, е забранено, с изключение на търговски марки или допълнителни обозначения, които трябва да се използват при спазване на условията, предвидени в рубриката „Описание на продукта“.

Рубрика „Други“

Информация относно контролния орган: актуализирани са наименованието и данните за връзка с официалните органи.

Национални изисквания: В съответствие с гореспоменатата национална реформа на системата за контрол на наименованията за произход е добавена таблица с основните показатели, подлежащи на контрол, и начина за оценяването им.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„MAROILLES“/„MAROLLES“

ЕС №: FR-PDO-0217-01378 – 28.9.2015

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Наименования

„Maroilles“/„Marolles“

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.3. Сирена

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Maroilles“/„Marolles“ е сирене, произвеждано изключително от краве мляко, с мека вътрешност, мита кора с хомогенен червено-оранжев цвят, квадратна форма с допустима лека изпъкналост на страничната стена на питата. По горната и долната повърхност личат следи от решетъчните рафтове за зреене. Вътрешността има бял до кремав цвят, малки шупли от механично естество или вследствие на ферментация, и е еластична на пипане.

„Maroilles“/„Marolles“ е квадрат със страна 12,5 — 13 cm (вътрешен размер на формите) и съществува в различни размери на питата със следните допълнителни обозначения: „Sorbais“: 12 —12,5 cm; „Mignon“: 11 — 11,5 cm и „Quart“: 8 — 8,5 cm.

Минималният период на зреене, считано от деня на подсирването, е:

Продуктът съдържа най-малко 45 g мазнини на 100 g сирене след пълно изсушаване и най-малко 50 g сухо вещество на 100 g сирене, т.е. най-малко 22,5 g мазнини на 100 g сирене.

„Maroilles“/„Marolles“ има траен, леко амонячен мирис на изба, на влажни тухли и на храсти, и леко солен млечен вкус с киселинност във вътрешността, както и с лека горчивина, аромати на заквасено мляко (в края на минималния период на зреене), на лешници и дъх на чесън. При продължително зреене вкусът му става по-силен и характерен.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Млекодайните крави пасат най-малко 170 дни годишно и имат на разположение най-малко по 30 ара на крава, от които най-малко 15 ара площ за паша; допълващият фураж може да се даде във вид на окосена трева.

През периода на паша делът на тревата е средно най-малко 65 % от сухото вещество в грубите фуражи. Делът на тревата в дневната дажба през годината не може да бъде по-малък от 25 % от сухото вещество в грубите фуражи.

Допълнителният дял на концентрираните фуражи е ограничен до 1 800 kg сухо вещество на млекодайна крава годишно.

Поне 80 % от сухото вещество в грубите фуражи произхожда от географския район. Останалите суровини, предназначени за хранене на млекодайните крави, може също да произхождат от района, по-специално когато земеделското стопанство има на разположение селскостопански култури. Все пак, предвид доста ограничените размери на географския район и с оглед на това, че земеделските стопанства не произвеждат сами всичките си суровини, не се изисква концентрираните фуражи да произхождат от географския район. При годишна консумация от около 7 000 kg сухо вещество на млекодайна крава, от които 1 800 kg концентрирани фуражи, делът на фуражите с произход от географския район достига най-малко 59 %.

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Производството на млякото, производството на питите сирене и тяхното зреене трябва да се извършват в географския район, описан в точка 4 от единния документ.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Етикетът трябва да съдържа името на наименованието за произход, изписано с букви, чийто размер е равен най-малко на две трети от размера на най-големите букви върху етикета, и да съдържа символа „ЗНП“ на Европейския съюз.

Допълнителните обозначения при необходимост трябва да са изписани в близост до името на наименованието.

4.   Кратко определение на географския район

Департамент Nord: Aibes, Anor, Aulnoye-Aymeries, Avesnelles, Avesnes-sur-Helpe, Bachant, Baives, Bas-Lieu, Bazuel, Beaufort, Beaurepaire-sur-Sambre, Beaurieux, Bérelles, Berlaimont, Beugnies, Boulogne-sur-Helpe, Bousignies-sur-Roc, Cartignies, Catillon-sur-Sambre, Choisies, Clairfayts, Cousolre, Damousies, Dimechaux, Dimont, Dompierre-sur-Helpe, Dourlers, Eccles, Eclaibes, Ecuélin, Eppe-Sauvage, Étroeungt, Felleries, Féron, Flaumont-, Floursies, Floyon, Fontaine-au-Bois, Fourmies, Glageon, Grand-Fayt, Haut-Lieu, Hecq, Hestrud, La Groise, Landrecies, Larouillies, Le Favril, Leval, Lez-Fontaine, Limont-Fontaine, Liessies, Locquignol, Marbaix, Maroilles, Monceau-Saint-Waast, Moustier-en-Fagne, Noyelles-Sur-Sambre, Obrechies, Ohain, Ors, Petit-Fayt, Pommereuil, Pont-sur-Sambre, Preux-aux-Bois, Prisches, Quievelon, Rainsars, Ramousies, Rejet-de-Beaulieu, Robersart, Solre-le-Château, Solrinnes, Trélon, Saint-Aubin, Sains-du-Nord, Saint-Hilaire-sur-Helpe, Saint-Rémy-Chaussée, Sars-Poteries, Sassegnies, Sémeries, Semousies, Taisnières-en-Thiérache, Wallers-en-Fagne, Wattignies-la-Victoire, Waudrechies, Wignehies, Willies.

Департамент Aisne: Any-Martin-Rieux, Archon, Aubenton, Autreppes, Bancigny, Barzy-en-Thiérache, Beaumé, Bergues-sur-Sambre, Besmont, Brunehamel, Boué, Bucilly, Buire, Burelles, Buironfosse, Braye-en-Thiérache, Chigny, Clairfontaine, Coingt, Cuiry-lès-Iviers, Crupilly, Dagny-Lambercy, Dohis, Dorengt, Englancourt, Effry, Éparcy, Erloy, Esquéhéries, Étréaupont, Etreux, Fesmy-le-Sart, Flavigny-le-Grand-et-Beaurain, Fontaine-lès-Vervins, Fontenelle, Froidestrées, Gercy, Gergny, Grandrieux, Gronard, Guise, Harcigny, Hary, Haution, Hirson, Houry, Iron, Iviers, Jeantes, La Bouteille, La Capelle, La Flamengrie, La Hérie, Laigny, Landouzy-la-Cour, Landouzy-la-Ville, La Neuville-lès-Dorengt, La-Vallée-au-Blé, Lavaqueresse, Lemé, Le-Nouvion-en-Thiérache, Lerzy, Les Autels, Leschelles, Le-Sourd, Leuze, Logny-lès-Aubenton, Lugny, Luzoir, Malzy, Marly-Gomont, Martigny, Monceau-sur-Oise, Mondrepuis, Mont-Saint-Jean, Morgny-en-Tiérache, Nampcelles-la-Cour, Neuve-Maison, Ohis, Oisy, Origny-en-Thiérache, Papleux, Parfondeval, Plomion, Prisces, Proizy, Résigny, Rocquigny, Rogny, Romery, Sommeron, Sorbais, Saint-Algis, Saint-Clément, Saint-Michel, Thenailles, Vervins, Villers-lès-Guise Voulpaix, Watigny, Wiège-Faty, Wimy.

5.   Връзка с географския район

Специфична характеристика на географския район

Географският район на „Maroilles“/„Marolles“ съответства на природната област Thiérache, разположена на юг от окръг Avesnes (департамент Nord) и на север от окръг Vervins (департамент Aisne). Пейзажът ѝ е много специфичен — истински район с храстовиден характер, намиращ се между равнината на департамента Nord и кредното плато на Пикардия. Идентичността на Thiérache е тясно свързана с пасищата, заградени с жив плет.

Thiérache се характеризира със средно висок релеф с къси и стръмни склонове, покрити със затревени площи и гори (по-специално от ясен и бук), и с обилни валежи (над 900 mm годишно). Установените геоложки формации са ценомански мергели и глинесто-льосови почви — субстрати, които запазват сравнително постоянна влажност и температура. Извършените описи на растителността върху тези мазни и непропускливи глинести почви доказват наличието на богата и разнообразна флора.

Широко отворена за западните ветрове, които носят обилни валежи, областта Thiérache е още по-влажна поради непропускливата си почва, което е благоприятно за растежа на тревата. Въпреки това динамиката на растежа не е постоянна и води до непостоянност в реколтата.

Още през 1930 г. на Националния конгрес на млечната промишленост (Congrès national d’industrie laitière) Albert Ledant обръща внимание на „природните особености на Thiérache, и по-специално на подпочвения слой на тази област и на нейния влажен климат, гарантиран и регулиран от значителните горски площи, от повсеместно разпространената тревиста растителност, от многобройните заслони, състоящи се от жив плет …“.

Що се отнася до човешките фактори, произходът на „Maroilles“/„Marolles“ несъмнено е свързан с основаното през VII в. абатство Saint-Humbert de Maroilles, чиито имоти се намирали в основната си част в настоящите окръзи Avesnes и Vervins.

През XIX век в Thiérache настъпва развитие на животновъдството и всеобщо разпространение на пасищното стопанство, което се характеризира с превръщане на обработваемите земи в пасища, частично заобиколени с жив плет. Тъй като запасите от сено, прибирани от затревените площи, били непостоянни, земеделците в Thiérache — така наречените „herbagers“ — прибягвали до други местно произвеждани фуражи (слама, а в по-ново време царевица), както и до фуражи, произхождащи от странични продукти на местната хранително-вкусова промишленост, като например пивоварни остатъци, корени от цикория, резенки от цвекло. И днес системата за отглеждане на млекодайни крави, чието мляко е предназначено за производството на „Maroilles“/„Marolles“, продължава да отговаря на тези характеристики.

Първоначално производството на „Maroilles“/„Marolles“ се извършвало изключително в малки стопанства. В малките стопанства имало изби от тухли, а понякога от син строителен камък, които били влажни, ориентирани на югозапад, проветриви и с умерен микроклимат. Тези условия благоприятствали развитието на фермента на червеното върху питите сирене, произвеждани в земеделското стопанство. От края на XIX в. майсторите по зреенето, които купували прясно сирене на местните пазари или от малките стопанства, го оставяли да узрее в собствените им изби. В наши дни тези условия на средата в избите продължават да съществуват или се възпроизвеждат в по-модерни инсталации. Майсторите по зреенето полагат постоянни грижи — те извършват изчетквания и/или измивания (с повече или по-малко солена вода, със или без ферменти) в зависимост от развитието на питите сирене, за да ускорят възникването и развитието на ферменти и за да не се задържат плесени (предимно синя плесен) по повърхността.

Специфична характеристика на продукта

„Maroilles“/„Marolles“ е сирене с мита кора, мека и ферментирала вътрешност и квадратна форма със страна 12,5 — 13 cm. То може да се представя и в по-малки размери на питите: „Sorbais“, „Mignon“ и „Quart“.

„Maroilles“/„Marolles“ се характеризира със:

Причинно-следствена връзка

Характерните елементи на природната среда в географския район обясняват постоянната паша дори през летния период, но също така и слабата носеща способност на почвите през някои периоди, както и трудността да се изпасе тревата. Всъщност редовните и обилни валежи означават затруднено прибиране и съхранение на тревата. Въпреки тези ограничения Thiérache остава район, специализиран в млекопроизводството. Другите местни производства на фураж дават възможност за изхранване на кравите в периодите, когато тревата не е достъпна или не е в достатъчно количество. Районът с храстовиден характер идеално подхожда за производството на фуражи и за пасищното животновъдство. Живият плет защитава от резките температурни промени и дава възможност да се запази влагата. Освен това той играе роля в растителното богатство на затревените площи и следователно оказва влияние върху качеството на сиренето.

Характерната квадратна форма на „Maroilles“/„Marolles“ се получава в резултат на традиционните квадратни форми, които се произвеждали от твърдата дървесина на дърветата в географския район (бук, ясен…), която не се огъва лесно, за разлика от дървесните видове, използвани в други сиренарски райони, където се е развило производството на кръгли пити сирене.

Влажният климат на географския район, който позволява да се поддържат специфични условия на средата в избите за зреене, заедно със знанията и уменията, прилагани от майсторите по зреенето при грижите за питите сирене, са благоприятни за получаването на кора с хомогенен червено-оранжев цвят, дължащ се на фермента на червеното, и допринасят за развитието на характерния вкус и мирис на „Maroilles“/„Marolles“.

Ето защо „Maroilles“/„Marolles“ е в пълния смисъл на думата сирене, свързано с територията си, както личи от мотивите в решението на първоинстанционния съд на Château-Thierry от 17 юли 1955 г.: „следователно ценността на произвежданото в този район сирене произтича от суровото мляко, от специфичната за района бактериална флора, от специалните подземни изби за зреене, в резултат на което се получава сирене със специален външен вид и вкус, които не могат да се постигнат в друг район.“

Препратка към публикуваната спецификация на продукта

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-d2d8b040-611d-4631-94ed-6dc1141858c6/telechargement

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стp. 1.