Насоки за тълкуването на Директива 2000/59/EО относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари

Въз основа на опита от контрола и оценката на изпълнението на Директива 2000/59/ЕО относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (1) през последните петнадесет години, Комисията реши в интерес на прозрачността и правната сигурност да публикува тълкуване на някои от ключовите разпоредби на Директивата.

Настоящото съобщение на Комисията си поставя за цел да разясни виждането на Комисията за това как следва да се прилагат някои разпоредби. То няма за цел да преразглежда директивата, нито да навлиза в юрисдикцията на Съда на ЕС по въпросите на тълкуването.

Съобщението първо излага основните задължения за предоставяне на достатъчни и подходящи пристанищни приемни съоръжения и как това следва да е отразено в цялостните планове за приемане и третиране на отпадъците за всяко пристанище в съответствие с изискванията в приложение I към Директивата.

След това се посочват основните задължения при действителното използване на тези съоръжения: изискването за предаване на отпадъците, които са резултат от корабоплавателна дейност в пристанищните приемни съоръжения, преди корабът да може да напусне пристанището, и изключението от това изискване, когато е налице достатъчен капацитет за съхранение на борда на всички отпадъци, които са резултат от корабоплавателната дейност.

На последно място съобщението на Комисията съдържа указания за прилагането на освобождавания от основните задължения, определени в Директивата.

С Директива 2000/59/ЕО относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (наричана по-нататък „Директивата“ или „Директивата за ППС“) законодателството на ЕС бе приведено в съответствие с международните задължения, изложени в Конвенцията МАRPOL. Откакто бе приета, Конвенцията МАRPOL претърпя няколко изменения, като постепенно бе възприета пълна забрана на изхвърлянето на отпадъци и бяха събрани нови данни за въздействието на изхвърлените в морето отпадъци върху морските екосистеми.

Основната цел на Директивата е да се намали изхвърлянето на отпадъци, които са резултат от корабоплавателна дейност и на остатъци от товари в морето, с което да се подобри защитата на морската околна среда. В този смисъл Директивата е ключов инструмент за постигане на по-екологичен морски транспорт, както е определено в съобщението на Комисията „Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.“, в което една от препоръките включва дългосрочна цел за „нулеви отпадъци, нулеви емисии“ (2). Директивата е освен това основният правен инструмент на ЕС за намаляване на отпадъците в морските води от източници, базирани в морето, в съответствие със Седмата програма за действие за околната среда (3) и международните ангажименти, поети от ЕС и неговите държави членки.

Комисията направи оценка на прилагането и ефикасността на Директивата в течение на времето. През 2015 г. бе също така извършена успешно оценка на Директива 2000/59/ЕО в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) (4). В оценката бе направен преглед на целесъобразността, ефективността, ефикасността, предимствата от действията на равнище ЕС и съгласуваността на Директивата и бе показано, че държавите членки са развили през годините различни тълкувания и практики при прилагането на някои ключови аспекти и изисквания на Директивата, по-специално във връзка със задължителното предаване на отпадъците, които са резултат от корабоплавателната дейност (член 7), прилагането на освобождавания (член 9) и разработването на планове за приемане и третиране на отпадъците (ПТО) (член 5). Заключението от оценката е, че тези различия в тълкуването и прилагането пречат на ефективността на Директивата.

В настоящото съобщение на Комисията е отразено нейното разбиране относно някои разпоредби на Директивата в съответствие с настоящото международно и европейско право (5). Ето защо неговата цел е да се дадат указания на държавите членки относно това как да тълкуват и прилагат тези разпоредби. То няма за цел да преразглежда директивата, нито да навлиза в юрисдикцията на Съда на ЕС по въпросите на тълкуването.

В член 4 от Директивата държавите членки трябва да се уверят, че са налични „подходящи приемни пристанищни съоръжения, които да отговорят на нуждите на корабите, използващи обикновено пристанището, без да причиняват неоправдани закъснения за тези кораби“. За да се определи доколко съоръженията са подходящи (адекватни), Директивата се позовава на способността им за приемане на видовете и количествата отпадъци, които са резултат от дейността на „корабите, използващи обикновено пристанището“, като се имат предвид:

Понятието „адекватност“ е допълнително разработено както на международно (6), така и на регионално равнище (7). При разясняването на различните аспекти на адекватността на съоръженията, Комисията взе предвид указанията, предоставени от тези организации.

Адекватността е свързана, от една страна, с оперативните условия, т.е. с посрещането на нуждите на корабите, използващи обикновено пристанищата, и безпроблемното ползване на съоръженията от тяхна страна, както и с екологосъобразното управление на съоръженията, от друга страна.

Що се отнася до необходимите оперативни условия, Комисията изтъква, че предоставянето на съоръженията само по себе си не означава непременно, че съоръженията са адекватни. Лошото местоположение, сложните процедури, ограниченият достъп и необосновано високите разходи за предоставяната услуга са все фактори, които могат да попречат на използването на приемните съоръжения. За да бъде пристанищното приемно съоръжение оценено като адекватно, то следва да бъде достъпно по време на престоя на кораба в пристанището, да бъде удобно разположено и лесно за използване, да приема всички видове потоци от отпадъци, влизащи обикновено в пристанището, и разходите за ползването му да не са непреодолимо високи за ползвателите (8). Същевременно Комисията подчертава, че както размерът, така и географското положение на пристанището могат да ограничат технически изпълнимите и разумно приложими услуги по приемане и третиране на отпадъците.

Освен това, за да отговаря на критериите за екологичните показатели и да допринася за подобряването на морската околна среда, съоръжението трябва да предоставя възможност окончателното предаване на отпадъците от корабоплавателна дейност да става по екологосъобразен начин. В съответствие с Директивата за ППС отпадъците, които са резултат от корабоплавателна дейност и остатъците от корабни товари се разглеждат като отпадъци по смисъла на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и за отмяна на някои директиви (9) (10), (Рамкова директива за отпадъците). Ето защо в член 12, буква ж) се изисква обработването, оползотворяването и премахването на отпадъците, които са резултат от корабоплавателна дейност и на остатъците от корабни товари да се осъществяват в съответствие с Рамковата директива за отпадъците и другото законодателство на ЕС в тази област.

Принципите на екологосъобразно управление на отпадъците са изложени и в Международната конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (Базелска конвенция), която страните по тази конвенция са длъжни да прилагат. В член 4, параграф 2, буква б) от Базелската конвенция се посочва, че „всяка договаряща страна предприема необходимите мерки, за да обезпечи наличността на подходящи съоръжения за обезвреждане за целите на екологосъобразното управление на опасни и други отпадъци, които трябва да са разположени, доколкото това е възможно, на нейна територия, независимо от мястото на обезвреждането на отпадъците“. Комисията счита, че макар конвенцията да не се прилага към отпадъци, които са резултат от корабоплавателна дейност (11), след като отпадъците бъдат предадени в пристанищно приемно съоръжение, конвенцията става приложима и съоръжението трябва да се управлява по начин, съобразен с принципите, заложени в тази конвенция (12) и в законодателството на ЕС в областта на отпадъците (13).

Съгласно член 4, параграф 3 от Директивата държавите членки са длъжни да установят процедури съответстващи на одобрените от ММО, за да уведомят държавата, на чиято територия се намира пристанището, за заявените недостатъци на пристанищните приемни съоръжения. Освен това в член 12, буква е) се изисква държавите членки да следят за това на Комисията да се предоставя копие от тези твърдения.

2.2. Планове за приемане и третиране на отпадъците

Основен елемент от Директивата в контекста на осигуряването на адекватни пристанищни приемни съоръжения е задължението за изготвяне и контролиране на планове за приемане и третиране на отпадъците („планове за ПТО“) във всички пристанища за приемането и третирането на отпадъците, които са резултат от корабоплавателна дейност и остатъците от корабни товари. Планът за ПТО е един от основните механизми за изпълнение на изискванията на Директивата на равнището на пристанищата. За да изготвят план, компетентните органи трябва първо да направят оценка на нуждите на корабите, които (обикновено) имат престой в пристанището, в рамките на своите компетентности, и след това да предприемат подходящи действия за посрещането на тези нужди. В член 5 от Директивата се изисква такъв план да бъде разработен и въведен за всяко пристанище след консултации със заинтересованите страни, като се имат предвид изискванията по членове 4, 6, 7, 10 и 12.

Подробни изисквания относно плановете за ПТО са изложени в приложение I към Директивата. В плана за ПТО е необходимо да бъдат разгледани широк набор от въпроси, включително тези, които допринасят за разработването на системата от пристанищни приемни съоръжения и за изпълнението на плана.

В приложение I се прави разлика между набор от основни задължителни елементи, които трябва да се съдържат във всеки план за ПТО, и набор от препоръчителни елементи. Сред задължителните елементи са описанията на съоръженията, процедурите за приемане и събиране на отпадъците, системата за определяне на таксите и процедурите за сигнализиране на констатираните недостатъци и процедурите за консултации. Тези елементи са част от информацията, която следва да се предоставя и на всички ползватели на пристанището.

Освен това в списъка се съдържа и изискване за „оценка на нуждите от пристанищни приемни съоръжения“. Според Комисията тя следва да се извърши въз основа на наличните статистически данни за вида и размера на корабите, които обикновено имат престой в пристанището, и от количеството и вида на отпадъците, получени през предходните години (14). Комисията отбелязва, че „описанието на вида и количествата получени и третирани от пристанището отпадъци от експлоатацията на кораби и остатъци от товари,“ е също посочено като задължителен елемент, който да бъде включен в плана за ПТО. Беше установено, че това описание липсва в повечето планове, оценени от Комисията през последните години. Според Комисията тази информация е от съществено значение за правилна оценка на необходимостта от и адекватността на пристанищните приемни съоръжения в пристанището, съгласно отразеното в плана за ПТО.

И накрая, планът за ПТО е важен инструмент и за прилагането на системата за покриване на разходите, която трябва да се въведе съгласно член 8 от Директивата. В съответствие с приложение I планът за ПТО трябва да включва описание на системата за определяне на таксите. Тази информация следва да се публикува и да бъде предмет на непрекъснати консултации.

2.2.2. Приложно поле: Пристанища, които трябва да имат план за ПТО

Директивата изисква подходящ план за ПТО да бъде изготвен за всяко пристанище, определено като „място или географска зона, устроена и оборудвана по начин, даващ възможност главно за приемането на кораби, включително риболовни кораби и на кораби за развлечения“ (15).

Пристанищата, попадащи в приложното поле на Директивата, са онези, в които обикновено имат престой корабите, попадащи в обхвата на Директивата (16), а именно всички кораби, които имат престой в пристанище на дадена държава членка или действащи в това пристанище, с изключение на военните кораби и спомагателните военни кораби, както и други кораби, принадлежащи на една държава или експлоатирани от държава, докато същата ги използва изключително за правителствени и нетърговски цели (17). Риболовните кораби и корабите за развлечения също попадат в приложното поле на Директивата, а следователно и пристанищата, в които тези кораби имат престой.

Следователно, като се вземе предвид приложното поле на Директивата, плановете за ПТО могат да се различават значително по подробностите и обхвата — от голямо търговско пристанище до малко рибарско или друго пристанище. Някои от елементите, описани в приложение I, може да са само частично приложими за по-малки пристанища с намалени потоци отпадъци или с тясно специализирани транспортни услуги. Комисията счита, че това, което може да се разглежда като „подходящо“ за дадено пристанище, ще зависи от неговия размер, географското положение и вида на дейностите, извършвани на пристанището, което ще определи и степента на подробност, необходима за всеки план.

В съответствие с член 5, параграф 2 от Директивата планът за ПТО може да бъде регионален по своя характер. Такъв е случаят, когато планът за ПТО се изготвя за няколко пристанища, като съществените елементи се съчетават в един регионален план. Планирането на управлението на отпадъците в пристанището на регионална основа може да бъде решение, когато се извършва по такъв начин, че корабите да нямат стимул да изхвърлят отпадъците в морето. При изготвянето на такива регионални планове е задължително предназначеният за отпадъците капацитет на съответните кораби да е достатъчен за съхраняване на техните отпадъци между пристанищата, където имат престой, в съответствие с член 7, параграф 2 от Директивата. Такова планиране изисква тясно сътрудничество между държавите членки в един и същи регион (18).

Когато регионалният план се изготвя за повече от едно пристанище и се изпълнява в регионален контекст, участието на всяко пристанище следва да бъде пропорционално на неговия търговски оборот. Във всички случаи необходимостта от и наличността на подходящи пристанищни приемни съоръжения трябва да бъдат посочени за всяко отделно пристанище.

2.2.3. Консултация със заинтересованите страни

Директивата съдържа конкретно изискване в член 5, параграф 1 за консултации със заинтересованите страни, по-специално с ползвателите на пристанищата (или с техни представители), при изготвянето и въвеждането на плана за ПТО. Процедурата за консултации, която е включена като основно изискване и в приложение I, осигурява на пристанищните органи начин да научат и да отговорят на нуждите на своите ползватели. Комисията е на мнение, че конструктивният диалог между пристанищния орган, операторите на отпадъци, ползвателите на пристанището и други заинтересовани страни, като природозащитни организации, е от решаващо значение за правилното функциониране на системата, и по-специално за изграждането на подходящи съоръжения, които отговарят на нуждите на корабите, използващи обикновено пристанището. Като извърши оценка чрез консултации със заинтересованите страни на потоците отпадъци, които са резултат от корабоплавателна дейност, които ще попаднат по всяка вероятност в пристанището, отговарящият за изготвянето на плана може да изготви подходящ план за ПТО като анализира правилно тези данни.

Консултациите, посочени в член 5, параграф 1, са определени по-подробно в приложение I. В член 5 се говори само за консултации във връзка с изготвянето на нов план за ПТО, но в приложение I към Директивата става дума за „непрекъснати“ консултации. С оглед на подробните изисквания към плановете за ПТО Комисията счита, че позоваването на консултации в член 5, параграф 1 следва да се разбира като означаващо консултации между държавите членки и съответните страни както по време на първоначалното изготвяне, така и след като плановете са приети, което осигурява и базата за оценка и (повторно) одобряване на плановете.

В член 5, параграф 3 от Директивата се изисква държавите членки да оценяват и одобряват плановете за ПТО, като контролират тяхното изпълнение и следят те да бъдат подлагани на ново одобряване поне веднъж на всеки три години и след всяко важно изменение в експлоатацията на пристанището.

При извършване на оценката компетентните органи следва да сравнят представения план за ПТО с изискванията, изложени в приложение I към Директивата за ППС. Ако някое от задължителните изисквания в приложение I не е изпълнено както трябва, планът за ПТО не се одобрява и пристанищните органи получават основанието за това, за да могат да отстранят незабавно неуредените въпроси.

Пристанищата следва да правят основен преглед на своите планове за ПТО на всеки три години и след „важни изменения“ в експлоатацията на пристанището. В този контекст се поставя въпросът какъв вид изменения в пристанището следва да се разглеждат като „важни“. Комисията е на мнение, че важните изменения могат да включват значително структурно увеличаване или намаляване на броя или вида на корабите, изграждането на нова инфраструктура на пристанището, промяна в предоставянето на пристанищни приемни съоръжения или нови техники за третиране на борда.

Макар в Директивата да не е описано подробно как следва да се извършва контролът на изпълнението на плановете, Комисията счита ефективния контрол за съществено важна гаранция, че планът се изпълнява както трябва и че пристанищните приемни съоръжения функционират съгласно изискванията. Целта на контрола е да се провери и да се осигури, че системата на практика функционира в съответствие с одобрения план за ПТО. Контролът на изпълнението на плановете следва да включва ad hoc проверка на всяко пристанище поне веднъж на всеки три години в съответствие с изискването за периодично ново одобряване. Инспекциите следва да са по-чести, ако се получават редовно жалби относно неадекватността на приемните съоръжения в дадено пристанище. Комисията признава, че проверката на пристанищните съоръжения е често пъти от компетентността на различни правоприлагащи органи и се извършва при правна рамка, която се различава от тази за проверките на борда на корабите. В тази връзка Комисията подчертава значението на една интегрирана рамка за контрол на пристанищните приемни съоръжения, както е предвидено в член 12, и на доброто сътрудничество между правоприлагащите органи, участващи в контрола и прилагането на Директивата.

Освен прозрачните процедури за консултации, ефективните процедури за докладване на заявените недостатъци са от съществено значение за подобряване на функционирането на пристанищните приемни съоръжения. Съгласно член 4, параграф 3 от Директивата държавите членки са длъжни да установят процедури, съответстващи на одобрените от ММО, за да уведомят държавата, на чиято територия се намира пристанището, за заявените недостатъци на пристанищните приемни съоръжения. В приложение I се изисква тези процедури да бъдат включени в плана за ПТО и да станат достъпни за всички ползватели на пристанището.

Тъй като процедурите за отчитане следва да бъдат съобразени с тези в ММО, Комисията счита за уместно за тази цел да се използва формулярът за докладване на ММО (19). Уведомяването следва да се извърши във възможно най-кратък срок след попълването на формуляра за докладване и следва да включва копие от отчета на капитана заедно с евентуална доказателствена документация. От съществено значение също така е да са въведени национални процедури, за да се гарантира, че на Комисията се изпраща копие от твърденията за недостатъци в пристанищните приемни съоръжения в съответствие с член 12, параграф 1, буква е) от Директивата.

3. ПРЕДАВАНЕ НА ОТПАДЪЦИ — РЕЗУЛТАТ ОТ КОРАБОПЛАВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

3.1. Основни принципи на задължителното предаване на отпадъци

Член 7 е един от ключовите членове на Директивата, който допринася за постигане на нейната обща цел да се намалят изхвърлянията на отпадъците, които са резултат от корабоплавателна дейност в морето и да се подобри защитата на морската околна среда. В него се налага общото правило, че капитаните на кораби, които имат престой в пристанище на ЕС, „трябва да предадат всички отпадъци от експлоатацията на корабите в пристанищно приемно съоръжение“, преди да напуснат пристанището.

Има само едно изключение от това правило за задължително предаване, а именно когато от задължителния формуляр за уведомяване може да се установи, че е налице достатъчен капацитет за съхранение на всички отпадъци, които са резултат от корабоплавателната дейност. В този смисъл Директивата надхвърля обхвата на задълженията съгласно Конвенцията МАRPOL, която изисква само предоставянето на подходящи пристанищни приемни съоръжения, но не налага задължително използване на тези съоръжения извън заложеното в нормите за изхвърлянията (20). По отношение на остатъците от корабни товари Директивата е в тясно съответствие с изискванията на Конвенцията МАRPOL, тъй като в член 10 е предвидено, че остатъците от корабни товари се предават в пристанищно приемно съоръжение в съответствие с разпоредбите на МАRPOL.

3.2. Задължително предаване на всички отпадъци

Член 7, параграф 1 задължава капитаните на кораби, които имат престой в пристанище на ЕС, преди да напуснат пристанището, да предадат всички отпадъци, които са резултат от корабоплавателна дейност в пристанищното приемно съоръжение.

„Отпадъците от експлоатацията на кораби“ са определени като „всички отпадъци, включително отпадъчните води, и отпадъци, различни от остатъците от товари, които са произведени по време на експлоатацията на даден кораб и които попадат в приложното поле на приложения I, IV и V от МАRPOL, а така също и отпадъците, свързани с товара, както са определени в директивите за въвеждане в действие на приложение V от МАRPOL“ (21). Що се отнася до остатъците от корабни товари, Комисията отбелязва, че те не попадат в обхвата на общото изискване за предаване съгласно член 7, а трябва да бъдат предадени в съответствие с разпоредбите на Конвенцията МАRPOL, както е предписано в член 10.

Повдигнати бяха въпроси дали отпадъците, които могат да бъдат законно изхвърляни в морето в съответствие с нормите и условията за изхвърляне на МАRPOL, могат да бъдат освободени от задължението за предаване. Това е особено важно по отношение на отпадъчните води, за които MARPOL разрешава изхвърлянето им в морето при определени условия (22).

В този контекст Комисията отбелязва, че една от целите, взети под внимание към момента на приемането на Директивата, е била прилагането на Конвенцията МАRPOL (23). Освен това Комисията потвърждава, че в приложение II към Директивата (24) се предвижда освобождаване от задължението за уведомяване за течни отпадъци, които могат да бъдат законно изхвърлени в морето съгласно приложение IV към МАRPOL (25). Същевременно Комисията подчертава, че общото изискване за предаване следва да се тълкува с оглед на целите на Директивата да се намалят изхвърлянията в морето на отпадъците, които са резултат от корабоплавателна дейностм, и да се подобри защитата на морската околна среда. Поради това Комисията е на мнение, че онова, което е разрешено за изхвърляне съгласно МАRPOL, не може да бъде автоматично освободено от изискването за предаване съгласно Директивата. В това отношение е важно да се отбележи също така, че течните отпадъци не са освободени от прилагането на член 8 относно таксите за отпадъци, които са резултат от корабоплавателна дейност.

Във връзка със задължителното предаване по член 7 бяха повдигнати и въпроси относно това дали отпадъците от дейностите по ремонт на кораби попадат в обхвата на отпадъците, които са резултат от корабоплавателна дейност, и трябва ли в такъв случай те да бъдат предавани в пристанищно приемно съоръжение. Един от аргументите е, че такива отпадъци следва да се определят като „експлоатационни отпадъци“, включени в приложното поле на приложение V към МАRPOL, които се определят като „всички отпадъци (включително суспензии), извън приложното поле на другите анекси, които се натрупват на борда по време на нормалната поддръжка и експлоатация на кораба или се използват за укрепване и обработка на товара“ (26).

Комисията е на мнение, че отпадъците от ремонтни дейности на кораборемонтни докове не следва да се считат за „отпадъци от експлоатацията на кораби“ по смисъла на Директивата, тъй като не попадат в приложното поле на приложение V към МАRPOL. Определението за „експлоатационни отпадъци“ в приложение V към МАRPOL, и по-конкретно позоваването на „нормалната поддръжка и експлоатация на кораба“, изключва отпадъците от дейностите по ремонт на кораби, извършвани в ремонтни докове. Следователно за отпадъците от тези дейности ще отговарят съвместно корабът и кораборемонтният док, които следва да предприемат необходимите мерки за предаване и допълнително третиране в строго съответствие с изискванията, формулирани в законодателството на ЕС в областта на отпадъците (27).

За облекчаване на корабите от задължението да предават отпадъците си във всяко пристанище, когато количествата отпадъци на борда не пораждат условия за евентуални изхвърляния в морето, в член 7, параграф 2 се съдържа изключение от изискването за задължително предаване, като се заявява, че на кораба:

„… може да бъде разрешено да отплава за следващото пристанище, където ще има престой, без да депонира отпадъците от експлоатацията си, ако се окаже, въз основа на информацията, предоставена в съответствие с член 6 и приложение II, че той разполага със специална товароспособност, достатъчна за всички отпадъци от експлоатацията, които са и ще бъдат натрупани по време на предвиденото плаване до пристанището за депониране“.

Комисията подчертава, че член 7, параграф 2 от Директивата представлява изключение от изискването за задължително предаване на отпадъците и трябва да се тълкува тясно.

За да се определи точно наличният капацитет за съхранение на отпадъци на борда на даден кораб, ще трябва да се провери информацията, предоставена в уведомлението за отпадъците, изисквано съгласно член 6 и приложение II. В съответствие с член 6 от Директивата капитаните на кораби (с изключение на риболовните кораби и на корабите за развлечения) при отплаване за пристанище, намиращо се в ЕС, са длъжни да попълват формуляра за уведомяване от приложение II към Директивата и да съобщават тази информация на компетентния орган в държавата членка, на чиято територия се намира следващото пристанище. В приложение II се съдържа подробен списък на информацията, която трябва да бъде съобщавана, включително таблица с различните категории отпадъци и остатъци от корабни товари, предадени в предходното пристанище (28), както и отпадъците, които трябва да се предадат и/или които остават на борда, като се посочва и процентът от максималния капацитет за съхранение.

За да се определи дали е налице капацитет за съхранение, достатъчен за предстоящото плаване, е важно също така да се вземе предвид вероятното количество отпадъци, които ще бъдат получени на борда на плавателния съд между пристанището на отплаване и следващото пристанище на престой. Факторите, които влияят на получаването на отпадъци на кораба, са както статични (вид на плавателния съд, година на производство, мощност на основния двигател и пр.), така и променливи (количество товар на борда, условия на плаване, планиране на маршрута и брой на пътниците на борда и пр.). Съществуват и определен брой фактори, които допринасят значително за намаляване на отпадъците на борда, в това число рециклирането на отпадъци, изгарянето им на борда, използването на корабно дизелово гориво (MDO), което следва също да се вземат под внимание, когато се определя дали е налице достатъчен капацитет за съхранение.

Що се отнася до различното третиране на всеки поток отпадъци, като се има предвид, че уведомлението в приложение II към Директивата изисква предоставяне на информация за всеки вид отпадъци, заедно с максималния капацитет за съхранение и количеството отпадъци, което остава на борда по вид отпадъци, Комисията е на мнение, че оценката на капацитета за съхранение трябва да се прави за всеки вид отпадъци. Оттук следва, че ако има, общо взето, достатъчен капацитет за съхранение на кораба, но за един или няколко вида отпадъци такъв капацитет не е наличен, на кораба няма да бъде разрешено да отплава към следващото пристанище, в което ще има престой.

В член 7, параграф 2 се говори за предвидено „пристанище за депониране“. Следва да се определи, дали „пристанището, в което е предвидено да се депонират отпадъците“ трябва да се разбира като „следващото пристанище, където ще има престой“.

Комисията напомня, че системата, описана в член 7, параграф 2, е система на превоз от пристанище до пристанище. В първата алинея на член 7, параграф 2 става дума за разрешение на кораба да отплава за „следващото пристанище, където ще има престой“. Именно въз основа на тази информация компетентните органи преценяват дали е налице достатъчен капацитет за съхранение на борда за всички отпадъци, които са резултат от корабоплавателна дейност с оглед на това да се избегнат рисковете от изхвърляния в морето по пътя към следващото пристанище, където ще има престой. Тази информация се предоставя и в уведомлението, което трябва да се изпрати до пристанището, където ще има престой, преди пристигането, за да може това пристанище да осигури пристанищни приемни съоръжения, отговарящи на нуждите на кораба. Разрешението за пристанището, където ще има престой, за което се говори в член 7, параграф 2, може да се отнася само за плаването на кораба до следващото пристанище, където ще има престой, но не и след него. По тази логика „пристанището за депониране“, посочено в член 7, параграф 2, следва да се разбира като „следващото пристанище, където ще има престой“, тъй като органите на следващото пристанище, където ще има престой, преценяват дали въпросният кораб може да продължи към друго пристанище, предвид наличния капацитет за съхранение.

Съгласно член 7, параграф 2 „когато съществуват основателни причини да се смята, че пристанището, в което е предвидено да се депонират отпадъците, не разполага с подходящи съоръжения, или че това пристанище не е познато, и че следователно съществува опасност отпадъците да бъдат изхвърлени в морето, държавата членка взима всички необходими мерки, за да избегне замърсяване на морската среда, ако е необходимо, като задължи кораба да депонира своите отпадъци“.

Ето защо компетентните органи ще трябва да направят оценка на положението в пристанището, в което е предвидено да се предадат отпадъците, и по-специално дали в това пристанище има подходящи пристанищни приемни съоръжения. Комисията отбелязва, че това може да се окаже трудно, в случай че пристанището, в което е предвидено да се предадат отпадъците, се намира извън ЕС или е неизвестно.

Прилагането на член 7, параграф 2 може наистина да се контролира в пристанищата на ЕС в рамките на системата „от пристанище до пристанище“ въз основа на информационната и контролна система, създадена в съответствие с член 12, параграф 3 от Директивата (вж. раздел 3.5.2 по-долу), но случаят не е такъв, когато следващото пристанище, където ще има престой, се намира извън ЕС. По отношение на корабите, отплаващи от пристанища извън ЕС, Комисията следователно счита, че е изключително важно компетентните органи да проверяват дали е налице достатъчен капацитет за съхранение, преди да дадат разрешение на тези кораби да отплават с останали на борда отпадъци и — когато е налице такава информация — да проверяват наличността на пристанищни приемни съоръжения в базата данни GISIS на ММО (29).

От държавите членки се изисква да се запознават внимателно с информацията, предавана от кораба във формуляра за уведомление относно отпадъците (30). Това позволява на органите да уреждат за кораба подходящи пристанищни приемни съоръжения, както и възможност да контролират предаванията на отпадъци и да оценяват капацитета за съхранение.

Както показаха оценките на Комисията, към настоящия момент в държавите членки се прилагат както активни, така и пасивни процедури за даване на разрешение на кораба да отплава с отпадъци, които са резултат от корабоплавателната му дейност:

Нито в член 7, параграф 2, нито в член 11 и член 12, параграф 1, буква г) се изисква предоставяне на изрично разрешение на кораба да отплава за следващото пристанище, където ще има престой. Поради това Комисията счита, че процедурите както за активно, така и за пасивно разрешение се допускат от Директивата.

С оглед да се помогне на държавите членки да идентифицират корабите, които не са предали отпадъците си в съответствие с Директивата, в нея е предвидено разработването на подходяща информационна и контролна система.

Комисията се зае с разработването на тази система в рамките на съществуващата система SafeSeaNet, създадена съгласно Директива 2002/59/ЕО за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета (31), и възнамерява да свърже тази система със специален модул за докладване и контрол в базата данни на ЕС за инспекциите на държавния пристанищен контрол (THETIS), обслужвана от ЕАМБ.

Считано от 1 юни 2015 г., електронното докладване чрез националната система за обслужване на едно гише (32) стана задължително за предварително уведомяване за отпадъци и информацията от него се обменя между националните органи посредством системата на Съюза за обмен на морска информация (SafeSeaNet) (33). За тази цел бе създадено електронно съобщение за отпадъците като част от оперативните правила за изпълнение на съобщението съгласно Директива 2010/65/ЕС. Държавите членки и Комисията се споразумяха също така, че информацията за кораби, които не са предали своите отпадъци — резултат от корабоплавателна дейност и остатъците от корабни товари, следва да се предава чрез SafeSeaNet (34). Комисията очаква, че тази система ще помогне както на държавите членки при правилното прилагане на Директивата, така и на отрасъла, като осигури ефикасно докладване и намаляване на времето за обслужване на корабите в пристанищата.

В този контекст Комисията отбелязва, че макар уведомлението за отпадъците в приложение II да изисква официален подпис от капитана на кораба, когато уведомлението за отпадъците се изпраща по електронен път, успоредно с това не се изисква подпис на формуляра в писмена форма, но данните на потребителя, който предоставя информацията, ще бъдат достатъчни за идентифициране на лицето, което подава уведомлението за отпадъци (35).

В член 11 се определя режимът на проверки съгласно Директивата. По принцип държавите членки следят всички кораби да бъдат подлагани на проверка и да се извършват достатъчно проверки. Комисията подчертава, че това общо изискване за проверки се отнася също до риболовните кораби и корабите за развлечения. Но тъй като може да се окаже на практика невъзможно да се контролират всички кораби, които не предават отпадъците си в пристанищата, Директивата предвижда определени критерии за подбор с оглед да се реши кои кораби да бъдат проверявани.

В съответствие с член 11, параграф 2, буква а) от Директивата, на корабите (различни от риболовните кораби и корабите за развлечения, имащи разрешение да превозват максимум 12 пътници), които не са спазили изискванията за уведомяване, посочени в член 6, или за които разглеждането на информацията, предоставена от капитана на кораба, дава други основания да се смята, че корабът не спазва разпоредбите на Директивата, следва да се обръща особено внимание при подбора на кораби за проверка.

Както следва от член 11, параграф 2, буква а), формулярът за уведомяване е основният инструмент за подбор/определяне на корабите, подлежащи на проверка. В този контекст Комисията подчертава необходимостта от ефективен обмен на информация между компетентните и правоприлагащите органи. В частност, от съществено значение са следните информационни потоци:

Директивата дава изрично възможност правоприлагането да се извършва съгласно директивата относно държавния пристанищен контрол (36). Същевременно в Директивата е посочено ясно, че независимо от рамката, в която се извършват проверките, важи изискването за дял на проверките от 25 %. Комисията отбелязва, че това изискване произтича от изискванията на предходната директива относно държавния пристанищен контрол (Директива 95/21/ЕО), която е била в сила към момента, когато е приета Директивата за ППС. Настоящият режим за държавен пристанищен контрол, въведен с Директива 2009/16/ЕО, замени изискването за дял на проверките от 25 % с поделяне на обема от проверки, който се разпределя пропорционално на всяка държава членка и съобразно механизъм за целеви подбор, основан на риска.

В съображенията от Директивата се изтъква необходимостта от извършване на целеви проверки на спазването, чийто брой следва да бъде достатъчен, за да се предотврати всяко неспазване на Директивата (37). Този принцип на целеви проверки е залегнал и в общата система, установена от член 11, като критериите за подбор се основават на информацията от уведомлението или на неговата липса. Поради това Комисията счита, че режимът на проверки съгласно Директивата за ППС следва да прилага и основан на риска подход, подобен на подхода, възприет в рамките на настоящата директива за държавния пристанищен контрол, вместо да се стреми да постигне фиксирания целеви показател от 25 %.

Комисията обаче подчертава, че по всяко време следва да е осигурено правилното прилагане на Директивата за ППС, и по-специално спазването на критериите за подбор при проверките, които са различни от използваните в рамката на директивата за държавния пристанищен контрол. Освен това е важно плавателните съдове, които не са длъжни да изпращат на пристанището уведомление за отпадъци, в това число освободени съдове по редовен транспорт, риболовни кораби и кораби за развлечения (с разрешение да превозват максимум 12 пътници), да бъдат също контролирани и проверявани. С член 11, параграф 3 държавите членки се задължават да установят контролни процедури за риболовните кораби и за корабите за развлечения, за да гарантират, че те спазват Директивата.

От друга страна, корабите, които спазват Директивата, но са неоправдано забавени поради неадекватни съоръжения за приемане на отпадъците, имат право на обезщетение (член 12, параграф 1, буква з)).

3.5.3.2. „Спиране на кораба“ и система за обмен на информация

В случаите, когато съответният орган е недоволен от резултатите от проверката, той трябва да гарантира, че корабът няма да напусне пристанището, докато не е предал отпадъците си. В този смисъл Директивата осигурява правното основание и условията за „спиране“ на кораба, въпреки че — както е пояснено по-горе — рамката, процедурите и общата система за спиране на кораба могат да бъдат извлечени от Рамката за държавния пристанищен контрол, както се предвижда специално в член 11, параграф 2, буква б). Следователно, макар рамката да е същата, трябва да се прави разлика между действията „спиране“ („holding“) на кораба съгласно Директивата за ППС и задържане („detention“) съгласно Директивата за държавния пристанищен контрол.

Решението за спиране на кораба поради неизпълнение на изискванията за предаване на отпадъци по членове 7 и 10 може да се вземе и въз основа на информация, получена от предходното пристанище, представяща „ясни доказателства“ за неизвършено предаване на отпадъци. В такива случаи инспекторът не дава разрешение на кораба да напусне пристанището, преди да бъде извършена по-подробна оценка на факторите, отнасящи се до изпълнението от страна на кораба на изискванията за предаване на отпадъците.

Сътрудничеството между държавите членки при прилагането на Директивата се основава на ефективната система за обмен на съответната информация между пристанищата. Такава система е предвидена в член 12, параграф 3 от Директивата и Комисията действа за нейното доразвиване и интегриране в рамките на съществуващите системи за докладване на данни.

С цел да се избегне неоправдано административно и финансово натоварване на корабите, имащи чести и редовни престои в едни и същи пристанища, член 9 оправомощава държавите членки да освобождават корабите от следните задължения:

Съгласно принципа за правно тълкуване „a maiore ad minus“ държава членка, която може да освободи даден кораб от всички изисквания, може да го освободи и от само едно от тях. Аналогично, ако тя може да освободи даден кораб от предаването на всички видове отпадъци, които са резултат от корабоплавателната му дейност, тя може да го освободи и от предаването на само един вид отпадъци.

В член 9 са изложени две кумулативни условия за разрешаване на освобождавания:

Тези условия не са обаче определени ясно на равнището на ЕС, което оставя голяма свобода на органите на държавите членки да формулират основните понятия. В резултат на това режимите на освобождаване са твърде различни в отделните държави членки, което поражда необходимостта от разясняване на някои основни понятия.

4.1.1. Кораби, извършващи редовни морски превози, свързани с чести и редовни престои

Понятието „редовни морски превози, свързани с чести и редовни престои“ не е доуточнено в Директивата. Въз основа на идентифицирани най-добри практики в държавите членки (38) Комисията счита, че тези термини трябва да се тълкуват, както следва:

— Редовни морски превози: Въпросният плавателен съд трябва да има оповестено или планирано разписание с часовете на тръгване и пристигане между съответните пристанища или терминали или да има чести (39) плавания между тях, представляващи очевидно редовно разписание. Това разписание или неговия еквивалент може да бъде и под формата на обявени часове на плаване. Следва да се отбележи, че разписанието на кораба следва да се определя предварително и да остава постоянно в течение на минимум 4 месеца, включвайки сезонните плавания.

— Редовни престои: Корабите трябва да се движат по повтарящи се маршрути с постоянна схема между съответните пристанища или терминали и между никои други, или да извършват поредица от рейсове от и до едно и също пристанище без междинни престои.

— Чести престои: Корабът трябва да има престой в пристанището, за което се прилага освобождаването, и в пристанището, в което се разтоварват отпадъците от корабоплавателната дейност, поне веднъж на четиринадесет дни.

Друг един въпрос представляват видовете кораби, които могат да се ползват от освобождаване, и по-специално дали драгите, пилотските кораби или фериботите на къси разстояния попадат в приложното поле на член 9. Преди всичко следва да се отбележи, че в член 9 не се прави разлика между различните категории кораби. Освен това Комисията счита, че корабите, за които пристанището на отплаване и пристанището на пристигане е едно и също, не следва единствено по тази причина да бъдат изключени от приложното поле на член 9. Изглежда напълно възможно корабът да има престои в (единственото) пристанище, от което плава често и редовно по установено разписание, така че е обосновано да се допусне освобождаване по член 9, чиято единствена цел е опростяване. Освен това, като се вземе предвид определянето на пристанището, корабите, предоставящи услуги в тази зона или между терминали на същото пристанище, следва да могат да се възползват от разпоредбите на член 9, при условие че изпълняват също така условията за съответни споразумения относно плащането и предаването на отпадъци през подходящи периоди.

4.1.2. Достатъчно доказателства за съществуването на споразумение

В член 9, параграф 1 от Директивата за ППС е дадено като предварително условие за освобождаване, наличието на „достатъчно доказателства, установяващи съществуването на споразумение по отношение на депонирането на отпадъците от експлоатацията на кораби и на плащането на съответните такси в дадено пристанище, намиращо се по маршрута на кораба“.

Качеството на доказателствата, подкрепящи искането за освобождаване, е от основно значение за нормалното функциониране на режима за освобождаване.

Въз основа на насоките, предоставени от националните или регионалните организации, Комисията счита, че следните доказателства, взети заедно, следва да се считат за „достатъчни“, когато са предоставени от оператора на кораба:

Изискването за договор изключва практиката за приемане на освобождаване единствено въз основа на чести престои. Доказателствата следва да са подкрепени с документи, които показват, че договорът се прилага в момента и на практика с цел да се избегне злоупотреба с режима на освобождаване. В последната точка става дума за приемливостта на споразумението за пристанището, в което е сключен договорът. Това изискване ще помогне да се избегнат ситуации, при които пристанищният орган дори не знае, че плавателният съд е освободен от друга държава членка въз основа на чести престои в дадено пристанище. Задължение на оператора на кораба е да предоставя изискваната информация.

На кораби, плаващи между три или повече пристанища, може да се предостави освобождаване съгласно Директивата за повече от едно пристанище, при условие че те уведомяват, предават отпадъци и плащат задължителната такса в поне едно пристанище по своя маршрут. Това изключва практики, при които даден кораб бива освобождаван за всички пристанища по своя маршрут дори въз основа само на частно споразумение с оператор на отпадъци за предаване и плащане на отпадъци извън пристанището (споразумение с трета страна), тъй като такива споразумения следва да бъдат под контрола на пристанище, намиращо се по маршрута на кораба.

Въпреки че в член 9 няма изрично изискване споразумението за предаване на отпадъци и плащане на таксата да е изготвено в пристанище, намиращо се в държава членка, възможно е да има проблеми със споразумения, изготвени в пристанища извън ЕС, тъй като е вероятно те да не изпълняват условията, определени в Директивата, и да не бъдат подходящо контролирани и прилагани. Поради тази причина пристанищата, предоставящи освобождаване въз основа на споразумения, изготвени извън ЕС, следва да преценят дали тези споразумения изпълняват изискванията на Директивата за достатъчни и адекватни приемни съоръжения, контрол на предаването на отпадъците и плащането на таксите, и при съмнения да не приемат тези споразумения като „достатъчни доказателства“ по смисъла на член 9, параграф 1.

Заявлението за освобождаване се подава по принцип от корабния агент или корабоплавателното дружество/корабния оператор до компетентния орган на държавата членка, в която се намира пристанището. Съответният орган ще поиска доказателства за установеното разписание на кораба, както и за сключеното споразумение за управление на отпадъците.

Органите на държавите членки могат да освобождават само кораби под тяхна юрисдикция, но споразумението за управление на отпадъците, на което се основава освобождаването, може да се направи във всяко друго пристанище, намиращо се по редовния маршрут на кораба (40).

Освобождаването, предоставено от една държава членка за дадено пристанище, не е валидно за пристанище в друга държава членка (т.е. освобождаването става поотделно), тъй като в член 9, параграф 1 се предвижда процедура за освобождаване за всяко пристанище поотделно, доколкото става дума за „компетентните за съответните пристанища държави членки“. Следователно корабът трябва да подава заявление за освобождаване поотделно до всяка държава членка, под чиято юрисдикция се намират пристанищата по неговия редовен маршрут, дори ако споразумението/ята за управление на отпадъците, на което/които се основава освобождаването, може да е едно и също/могат да са едни и същи.

Срокът на валидност на освобождаванията варира в широки граници в отделните държави членки. С цел да се избегнат злоупотреби, Комисията счита, че максималният срок на валидност на освобождаванията следва да бъде пет години в зависимост от измененията в разписанието на кораба. Във всички случаи освобождаването не следва да продължава повече от срока на споразумението за управление на отпадъците. След като освобождаването бъде предоставено, счита се за добра практика да се издаде сертификат за освобождаване, който може да съдържа цялата важна информация, свързана с освобождаването, като се посочват задълженията, от които корабът е освободен, условията за валидност и дата и място на издаване. Най-добре е сертификатът за освобождаване да се съхранява по всяко време на борда на кораба като доказателство за спазване на изискванията.

В член 9, параграф 2 се изисква Комисията да бъде редовно информирана от държавите членки (най-малко веднъж годишно) за предоставените освобождавания. Това може да се направи или в писмена форма, или — за предпочитане, посредством доклад в мрежата SafeSeaNet, използвана като основа за общата информационна и контролна система.

Държавите членки следва да осигурят подходящи процедури за контрол на освободените кораби и да ги подлагат на редовна проверка (най-малко веднъж годишно), предназначена да установи дали се спазват споразуменията за предаване на отпадъците, както се изисква в член 11, параграф 1 от Директивата.

За тази цел всички правоприлагащи органи по редовния маршрут на кораба следва да бъдат подробно информирани кои кораби са освободени, в кои пристанища и на какви основания. Най-важното е правоприлагащите органи в дадено пристанище да бъдат уведомени за всяко евентуално освобождаване, отнасящо се до това конкретно пристанище. Това по принцип се постига посредством сертификата за освобождаване, който операторът/корабният агент може да предостави на отговорните органи като доказателство за предоставеното освобождаване или освобождавания (41). В този контекст Комисията подчертава значението на ефективния обмен на информация относно освобождаванията между органите на държавите членки посредством общата информационна и контролна система. Информацията относно освобождаванията е необходима за проверка на споразуменията за предаване на отпадъци и плащане на такси, които са предварителни условия за получаване на освобождаване.

(2) COM(2009) 8 „Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.“

(3) Решение № 1386/2013/ЕС относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“.

(4) Последваща оценка на Директива 2000/59/ЕО относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари, окончателен доклад (Panteia/PwC, май 2015 г.): http://ec.europa.eu/transport/modes/maritime/studies/doc/2015-ex-post-evaluation-of-dir-2000-59-ec.pdf

(5) Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) предоставя допълнителни технически указания и най-добри практики, разработени в държавите членки във връзка с прилагането на тази Директива, в рамките на „Технически препоръки във връзка с Директива 2000/59/ЕО относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари“.

(6) Главно в контекста на Международната морска организация (ММО), и по-специално на: Резолюция MEPC.83(44) (Насоки за гарантиране на адекватността на пристанищните съоръжения за приемане на отпадъци, 2000 г.), Резолюция MEPC.1/Circ.834 (Консолидирани насоки за доставчици и ползватели на пристанищни приемни съоръжения), Подробен наръчник за пристанищни приемни съоръжения (Публикация 597Е на ММО), раздел 2.3.1; Указания, изготвени от Международната организация по стандартизация (ISO): Стандарт ISO 16304 (2013 г.), Разполагане и управление на пристанищни приемни съоръжения.

(7) Главно в контекста на Конвенцията за Балтийско море, НЕLCOM: Временни насоки относно техническите и оперативните аспекти на предаването на течни отпадъци в пристанищните приемни съоръжения (2013 г.), глава 6.

(8) Раздел 3 от Резолюция MEPC.83(44), Насоки за гарантиране на адекватността на пристанищните съоръжения за приемане на отпадъци, 2000 г.

(10) Която заменя Директива 2006/12/ЕО, която на свой ред заменя Директива 75/442/ЕИО на Съвета.

(11) Член 1, параграф 4 от Базелската конвенция — „клаузата за освобождаване“.

(12) Правен анализ на Базелската конвенция, NEP/CHW.11/INF/22, http://www.basel.int/implementation/LegalMatters/Ships/tabid/2405/Default.aspx

(13) По-специално с Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци, с който се прилага Базелската конвенция в правото на ЕС, и с различните насоки за екологосъобразно управление на отпадъците в приложение VIII към регламента.

(14) Раздел 2.3.1 от Подробния наръчник на ММО за пристанищни приемни съоръжения.

(18) Насоки на ММО за гарантиране на адекватността на пристанищните съоръжения за приемане на отпадъци, точка 5.15.

(20) Норми за изхвърлянията в морето на отпадъци, които са резултат от корабоплавателна дейност, се съдържат в съответните приложения към МАRPOL, където са посочени количествата и условията, при които такива изхвърляния са разрешени.

(22) МАRPOL разрешава също изхвърлянето на други видове отпадъци, които са резултат от корабоплавателна дейност. Нормите за изхвърляне на отпадъците по приложение I и приложение V са станали обаче по-ограничителни и разрешават само много малки количества отпадъци по приложение I и малко категории отпадъци по приложение V да се изхвърлят в морето при специални условия.

(24) Директива 2007/71/ЕО на Комисията за изменение на приложение II към Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари.

(25) Разпоредба 11 в приложение IV към конвенция МАРПОЛ.

(27) По-специално в Рамковата директива за отпадъците.

(28) Приложение II към Директива 2000/59/ЕО бе изменено с Директива (ЕС) 2015/2087 от 18 ноември 2015 г., с оглед да се включат видовете и количествата отпадъци, предадени на предходното пристанище на престой, в таблицата с информация, подлежаща на уведомяване.

(29) Чрез използване на Глобалната интегрирана информационна система за корабоплаване (GISIS) на ММО може да се получи информация относно пристанищните приемни съоръжения в различни пристанища: https://gisis.imo.org/Public/Default.aspx.

(32) Член 5 от Директива 2010/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки и за отмяна на Директива 2002/6/ЕО (ОВ L 283, 29.10.2010 г., стр. 1).

(34) Вж. „SAFESEANET: Указания за докладване на инциденти“.

(35) Съгласно решението на експертната група от представители на държавите членки („eMS групата“), създадена съгласно Директива 2010/65/ЕО, Съобщение за отпадъците — Оперативни правила, версия 0.9, 19 март 2012 г.

(36) Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно държавния пристанищен контрол (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57).

(38) Тълкуването е съобразено с определенията, използвани понастоящем от държавите, подписали конвенцията HELCOM, в Препоръка 28E/10, „Насоки за създаването на хармонизирана система „неналагане на специални такси“ за предаването на нефтени отпадъци, които са резултат от корабоплавателна дейност, идващи от машинни отделения, и за предаване на отпадъчни води и боклук, включително отпадъци в морските води, уловени в рибарски мрежи, в пристанищните приемни съоръжения“, приета на 15 ноември 2007 г., http://helcom.fi/Recommendations/Rec%2028E-10.pdf, и Обединено кралство, ref. UK Marine Guidance Note MGN 387, „Насоки относно търговски товарни и риболовни кораби (Пристанищни приемни съоръжения), Правилник 2003 г. и изменения“.

(39) „Чести“ се отнася до совалкови превози или превози без предварителна резервация („turn up and go“) по много къси маршрути.

(40) Например ро-ро ферибот, плаващ между държавите членки А и Б, може да има договор за отпадъци с дружество за управление на отпадъци в държава А, договор за нефтени отпадъци с дружество за управление на отпадъци в държава Б и договор за течни отпадъци с пристанищен орган/община в държава А.

(41) Отговорността на въпросните органи се потвърждава и в насоките на НЕLCOM, посочени в бележка под линия 38, според които държавата, предоставяща освобождаването, „следва да уведоми за предоставените освобождавания и другите държави с пристанища по редовния маршрут“.