Обобщена оценка на въздействието

Оценка на въздействието на евентуална промяна на методологията за изчисляване на дъмпинга по отношение на Китайската народна република (и други държави с непазарна икономика)

А. Необходимост от предприемане на действия

Защо? Какъв е разглежданият проблем?

Съгласно преходна разпоредба, включена в раздел 15 на Протокола за присъединяването на Китай към СТО, при изчисляването на дъмпинга се допускаше използването на специална методология. Поради повсеместните нарушения на правилата в рамките на китайската икономика, китайските цени и разходи са смятани за ненадеждни и при провежданите от ЕС разследвания за търговска защита (ТЗ) дъмпинговият марж се изчислява въз основа на цените и разходите в трета държава с пазарна икономика (т.нар. държава аналог). Вследствие изтичането през декември 2016 г. на срока на действие на някои разпоредби от раздел 15 може да е необходимо тази методология да се промени. При все това, тъй като в китайската икономика продължават да съществуват нарушения, използването на китайските цени и разходи за изчисляване на дъмпинга в много случаи би довело до значително подценяване на действителното ниво на дъмпинга и всякакви мерки, наложени на тази основа, не биха били ефективни в отстраняването на вредата, причинена от дъмпинговия внос. Това би оказало значително отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността на ЕС (около 50 % от действащите мерки за ТЗ са във връзка с внос от Китай). Според независимо проучване равнищата на митата може да намалеят с до 30 процентни пункта и това да доведе до излагане на риск на около 200 000 работни места в ЕС.

Какво се очаква да бъде постигнато с тази инициатива?

Основните цели са да се насърчи свободната и справедлива търговия, да се повишат конкурентоспособността и растежът в ЕС, както и да се създадат/запазят работни места в ЕС. Поради това, успоредно с предприемането на адекватни мерки във връзка с изтичането на срока на действие на някои разпоредби от раздел 15 на Протокола за присъединяване на Китай към СТО, е необходимо да се гарантира запазването на ефективността на инструментите за търговска защита (ИТЗ) на ЕС. За тази цел е желателно да се противодейства ефикасно на продължаващите нарушения в китайската икономика и да се осигурят подходящи правни средства за защита за компенсиране на вредата, причинявана от внос, осъществен в условия на нелоялна търговия (т.е. дъмпингов/субсидиран внос). В същото време с Китай следва да се поддържат тесни връзки, основаващи се на взаимния интерес.

Каква е добавената стойност от действията на равнище ЕС? 

Съгласно член 5, параграф 3 от ДЕС принципът на субсидираност не се прилага в областите, които попадат в изключителната компетентност на ЕС. В съответствие с член 3, параграф 1, буква д) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) общата търговска политика е от изключителната компетентност на ЕС. В член 207 от ДФЕС също така се предвижда, че „мерките за търговска защита, включително онези, които следва да се предприемат в случай на дъмпинг или субсидии“, се основават на единните принципи на общата търговска политика. Поради това принципът на субсидиарност не се прилага по отношение на настоящата инициатива. ЕС трябва да осигури спазването на поетите от него международни задължения.

Б. Възможни решения

Какви законодателни и незаконодателни варианти на политика бяха разгледани? Има ли предпочитан вариант? Защо? 

На анализ и съпоставка беше подложено въздействието на три варианта на политика:

-Вариант 1: (базов сценарий) при който не се предвиждат никакви промени в политиката. Той обаче не може да се счита за типичен вариант без промяна, тъй като в крайна сметка срокът на действие на някои разпоредби на раздел 15 ще изтече и това ще доведе до промяна в политическата и правната рамка.

-Вариант 2: прилагането на стандартната методология би означавало Китай да се третира по същия начин, както всяка друга държава с пазарна икономика, която е член на СТО, което значително би отслабило ИТЗ на ЕС.

-Вариант 3: става въпрос за нова методология, даваща възможност за ефективно улавяне на непазарните нарушения и за по-нататъшно укрепване на ИТЗ. Подвариант 3.1 се състои от два елемента: справяне с нарушенията и използване на преходни периоди с цел да се гарантира ефективността на вече наложените мерки. Подвариант 3.2 разглежда правилото за по-малкото мито и антисубсидийния елемент.

Предпочитаният вариант е вариант 3 (комбиниране на двата подварианта). Той би могъл най-добре да допринесе за постигане на набелязаните цели.

Кой какъв вариант подкрепя? 

Някои заинтересовани страни (главно представители на промишления отрасъл) изглежда предпочитат вариант 1 — без промяна. Правните и политическите последици от този вариант обаче могат да бъдат значителни.

Вариант 2 се подкрепя от някои вносители и търговци. Той обаче би довел до отслабване на ИТЗ на ЕС, до намаляване на равнищата на митата, а оттам — до увеличаване на обема на внос на по-ниски цени. В резултат на това конкуретоспособността би намаляла значително и значителен брой работни места биха били изложени на риск.

Вариант 3 отговаря на позицията на много заинтересовани страни, които настояват за запазване на ефективността на ИТЗ, искат те да имат солидна правна основа и предпочитат да се избегне влошаване на отношенията с Китай.

В. Въздействие на предпочитания вариант

Какви са ползите от предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — от основните варианти)? 

Подвариант 3.1 би довел до малко по-нисък размер на митата (с около 4 %) в сравнение с настоящата методология. Подвариант 3.2 би довел до увеличение на размера на митата с около 8 %. Ето защо се очаква при комбинирането на двата подварианта икономическото и социалното въздействие да бъде неутрално. По този начин би се запазило сегашното равнище на заетост. Тъй като макроикономическото въздействие на ИТЗ е относително слабо (2 — 5 % от общата търговия с Китай са засегнати от мерките за търговска защита), е много трудно да са даде количествено изражение на последиците за околната среда вследствие на промяна в методологията. Може да се каже, че в ЕС производството е по-екологично чисто в сравнение с Китай и че увеличаването на превозите има отрицателно въздействие с оглед на емисиите на СО2 и въглеродния отпечатък.

Основните групи бенефициери са промишлеността и наетите лица в ЕС. Конкурентоспособността на промишлеността би била гарантирана или повишена, а работните места биха били запазени.

Какви са разходите за предпочитания вариант (ако има такъв; в противен случай — на основните варианти)? 

Въздействието на вариант 3 е по-скоро положително. Възможно е вносителите/търговците да усетят евентуално отрицателно въздействие поради това, че в определени случаи антидъмпинговите мита ще бъдат малко по-високи в сравнение с настоящите равнища на митата. Това отрицателно въздействие обаче е ограничено, тъй като увеличението в равнищата на митата би било слабо и в повечето случаи вносителите и търговците имат възможност да преминат към други източници на доставка (които не са обект на мита за ТЗ).

Не се очаква тази инициатива да породи разходи за привеждане в съответствие, тъй като за страните процесът по разследване (събирането на данни, изчисленията и т.н.) няма да се промени в сравнение с текущата практика.

Какви ще са последиците за предприятията, МСП и микропредприятията?

МСП са засегнати по различен начин от ИТЗ в зависимост от това дали са производители, ползватели или вносители/търговци. Обикновено продуктите, предмет на мерки за ТЗ, са предназначени за промишлените потребители и често МСП и микропредприятията не са пряко засегнати. Все пак в някои сектори (напр. за домакински съдове, велосипеди), мерките за ТЗ може да са от съществено значение за оцеляването на даден отрасъл, какъвто е случаят за по-големите дружества, но също така и за МСП. Поради своя размер и структура МСП са по принцип по-уязвими към промените, така че всяка една промяна в методологията би могла да ги засегне в по-голяма степен в сравнение с по-големите дружества.

Ще има ли значително отражение върху националните бюджети и администрации?

Не се очаква значително въздействие в това отношение. Очаква се всяко увеличение на работното натоварване на разследващия орган (службите на Комисията) вследствие на прилагането на нова методология да се компенсира от ползите от преустановяването на използване на методологията с държава аналог (вече няма да е необходимо провеждането на разследване и проверка на място в държавата аналог).

Ще има ли други значими въздействия? 

Очаква се вариант 3 да доведе до запазване или повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС. С него също така ще се избегне поставянето на ЕС в неблагоприятна ситуация в сравнение с други членове на СТО (напр. САЩ и Япония, за които няма данни, че ще променят методологията си на този етап). Тези държави биха налагали по-високи мита в сравнение с ЕС (ако се използва стандартната методология), което може да доведе до пренасочване на търговските потоци към ЕС.

Г. Последващи действия

Кога се предвижда да бъде извършен преглед на политиката?

Планира се политиката да бъде подложена на преглед след пет години — достатъчно дълъг срок, за да се гарантира наличието на значими данни.