|
Обобщение
|
|
Оценка на въздействието за предложението за Регламент за преодоляване на неоправдано блокиране на географски принцип и друга дискриминация въз основа на мястото на пребиваване или националността
|
|
А. Необходимост от мерки
|
|
Защо? Какъв е разглежданият проблем?
|
|
Клиентите, и по-специално потребителите, но също и малките предприятия, проявяват нарастващ интерес към трансгранично пазаруване. Те обаче все по-често попадат на търговци, извършващи дейност в други държави членки, които отказват да им продават или адаптират цените си вследствие на това, че клиентът е от друга държава членка. Проучване с „тайни клиенти“ през 2015 г. разкри, че едва малко повече от една трета от опитите за трансгранични покупки са успешни (37 %). Възможно е да има основателни причини да не се осъществяват трансгранични продажби (напр. разлики в законите за потребителите, ДДС, затруднения в каналите за трансгранична доставка и т.н.). Независимо от това, значителен брой от ограниченията може да са неоправдани.
|
|
Какво се очаква да бъде постигнато с настоящата инициатива?
|
|
Целта на инициативата е да се гарантира отсъствието на дискриминация спрямо клиентите на единния пазар. Няколко основни причини за такова поведение на дружествата са предмет на успоредно разглеждане — например по инициативи на Комисията (цифрови договори, доставка на колетни пратки, разширяване на режима за съкратено обслужване на едно гише във връзка с ДДС) съгласно Стратегията за цифров единен пазар и Стратегията за единен пазар. Настоящата инициатива е насочена по-специално към ситуации, при които няма обективна причина за различно третиране на чуждестранните и местните клиенти.
|
|
Каква е добавената стойност на действията на равнището на ЕС?
|
|
Проблемът е типично трансграничен по своя характер и засяга всички държави членки. Понастоящем държавите членки и техните национални правоприлагащи органи не могат да разчитат на достатъчно ясна правна рамка за гарантиране на прилагането на действащите разпоредби. Поради това, по съображения за мащаба и очакваните ефекти, целите могат да бъдат постигнати по-добре чрез действие на равнището на ЕС.
|
|
Б. Решения
|
|
Какви законодателни и незаконодателни варианти за политика бяха разгледани? Има ли предпочетен вариант или не? Защо?
|
|
С повишена прозрачност (вариант 1) целта няма да бъде постигната. Забрана за блокирането на достъпа до уебсайтове и за автоматичното пренасочване без изрично съгласие за това (вариант 2), комбинирана с изискване за обяснение в изключителни оправдани случаи на такова блокиране, ще реши част от проблема. Предпочетеният вариант (вариант 3) е насочен към определяне на конкретни ситуации, при които дискриминацията на географски принцип не може да бъде оправдана (за материални стоки, ако клиентът организира трансграничния транспорт; за услуги, които се извършват на физическо място, където търговецът осъществява дейността си; и за доставяни по електронен път услуги, когато не съществува проблем с доставката). Вариант 4 се състои в изготвяне на допълнителен списък с основания за дискриминация на географски принцип, за да се изяснят принципите по член 20, параграф 2 на Директивата за услугите. Той беше отхвърлен поради неговата сложност. Вариант 5 се включва изискване дружествата да извършват трансгранични доставки на материални стоки, с което най-добре се постига целта, но той беше отхвърлен с аргумента, че налага непропорционални разходи на предприятията.
|
|
Кой подкрепя отделните варианти?
|
|
Вариант 1 се подкрепя силно от потребителите, но някои предприятия имат резерви. Вариант 2 ясно се подкрепя от потребителите и се одобрява от предприятията. Изразено мнозинство от потребителите подкрепят вариант 3, докато предприятията са разделени, като някои се противопоставят, а някои изразяват съгласие, напр. за сделки, при които клиентите сами организират доставката. Вариант 4 е желан от някои предприятия, за да се подобри правната яснота, докато други изразяват съпротива. Докато потребителите по принцип подкрепят вариант 5, предприятията категорично му се противопоставят.
|
|
В. Въздействие на предпочетения вариант
|
|
Какви са ползите от предпочетения вариант (ако има такъв, в противен случай — от основните варианти)?
|
|
Въз основа на наличните данни, напр. от примерни продажби от разстояние на електронни стоки, една от най-популярните категории онлайн продажби, нетният ефект от премахването на ограниченията, наложени от дружествата чрез блокиране на географски принцип, върху трансграничните продажби може да се очаква да бъде нарастване с около 1,1 % на общия размер на пазара (общо продажби). По-голямата част от това нарастване би била за сметка на намаляване на покупките на националния пазар, най-вече на офлайн покупките. Нетният търговски ефект на разширяване се оценява едва на 0,4 %. Намаляването на цените вследствие от това се оценява на –0,5 % за продажбите офлайн и –0,6 % онлайн средно за ЕС. Не се прогнозира повишаване на цените за никоя държава членка. Ако за всички материални стоки има сходни последици, общото увеличение на потребителите в ЕС-28 може да бъде 0,8 % средно за всички, с разлики в отделните държави членки. Независимо от това не следва да забравяме, че основните показатели ще бъдат повлияни от ефективността на съответните регулаторни инициативи.
|
|
Какви са разходите за предпочетения вариант (ако има такъв, в противен случай — за основните варианти)?
|
|
Премахването на автоматичното пренасочване и изискването на одобрение преди пренасочване на посетителите води до еднократни разходи за привеждане в съответствие, но би засегнало само малка част от големите уебсайтове (около 2 % от уебсайтовете, които представляват 7,5 % от трансграничния трафик). Други разходи за привеждане в съответствие биха били необходими на много ограничено ниво, тъй като търговците просто ще третират чуждестранните клиенти като национални клиенти. Те биха могли да си възстановят по прозрачен начин направените допълнителни разходи, свързани например с платежни системи или други разходи, доколкото те са обективно оправдани.
|
|
Какви ще са последиците за предприятията общо, малките и средните предприятия, и микропредприятията?
|
|
Тази мярка ще обхване всички предприятия, включително малките и средните предприятия и микропредприятията. Единствената допълнителна тежест вероятно би била свързана с малка допълнителна такса за платежни услуги и необходимостта от определяне на ДДС ставката в държавата на клиента в случая на цифрови продажби (регистрацията се извършва чрез режима за съкратено обслужване на едно гише). Съгласно новото предложение за ДДС тази информация би била лесно достъпна. Това обаче би представлявало значителна тежест за дружества, които са освободени от ДДС съгласно националното законодателство. Поради това те са освободени от задължението за еднакво третиране. Пълното изключване на микропредприятията и малките предприятия не би бил реалистичен вариант.
|
|
Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации?
|
|
Прилагането ще се осъществява от вече съществуващи структури, координирани съгласно Регламента за сътрудничеството в областта на защитата на потребителите (СОЗП) по отношение на потребителите, така че не се предвиждат нови разходи за организация. За осем години (2007—2015 г.) на вниманието на Комисията са представени около 1 500 жалби, но Комисията счита, че притесненията на потребителите са много повече. Очаква се с регламента да се изяснят задълженията на търговците и да се пресекат лошите практики. Следователно увеличаването на годишното натоварване на държавите членки се очаква да остане ограничено.
|
|
Ще има ли други значителни въздействия?
|
|
Не. Мерките се прилагат за всички търговци, продаващи на клиенти в ЕС, като така не се засяга международната конкурентоспособност.
|
|
Г. Последващи действия
|
|
Кога ще бъде следващото преразглеждане на политиката?
|
|
Изчерпателна оценка следва да бъде направена пет години след влизането в сила.
|