ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

През октомври 2014 г. Европейският съвет одобри рамката за политиките в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г. В рамката е залегнал като задължителна цел ангажиментът на Европейския съюз (ЕС) да постигне до 2030 г. най-малко 40процентно намаление на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика спрямо нивото от 1990 г. За постигане на подобно намаление на емисиите следва да допринесат всички сектори на икономиката. Европейският съвет потвърди, че целта ще бъде осъществена с колективните усилия на Европейския съюз по възможно най-разходоефективния начин, като се предвижда до 2030 г. намаленията в секторите на системата за търговия с емисии (СТЕ) и извън нея да възлязат съответно на 43 % и 30 % спрямо нивата от 2005 г.

Ако изпълняваните в момента политики останат непроменени, не се очаква емисиите на парникови газове („емисиите“) да намалеят в степен, която да е достатъчна за постигане на целта на Европейския съюз за намаление до 2030 г. с най-малко 40 % спрямо нивото от 1990 г., и по-специално за 30-процентно намаление на емисиите на парникови газове в секторите извън СТЕ спрямо нивото от 2005 г. При запазване на сегашните тенденции и реализиране в пълен обем на съществуващите правно обвързващи цели и приетите политики, свързани, наред с другото, с енергийната ефективност, енергийните характеристики на сградите, намаляване на емисиите на CO2 от пътните превозни средства, възобновяемите енергийни източници, обектите за депониране на отпадъци, кръговата икономика или флуорираните парникови газове, очакванията са през 2030 г. емисиите, попадащи в обхвата на Решението за разпределяне на усилията (РРУ) 1 , да спаднат с около 24 % под нивата от 2005 г. Оттук и нуждата от национални цели за намаляване на емисиите, които да се превърнат в стимул за бъдещи политики, водещи до още по-голямо намаляване. С настоящото предложение се определят национални цели, съответстващи на намаление от 30 % до 2030 г. за целия ЕС в секторите извън СТЕ спрямо 2005 г., което се предвижда да бъде осъществено по справедлив начин, като в същото време се осигури одобрената от Европейския съвет разходоефективност. Държавите членки допринасят за цялостното намаляване на емисиите в ЕС през 2030 г., като националните им цели варират в диапазона от 0 % до -40 % спрямо нивата от 2005 г. Намаленията, предвидени в настоящия регламент, поощряват извършването на подобрения, по-специално в сградния фонд, селското стопанство, управлението на отпадъците и транспорта.

С настоящото предложение се изпълняват също така ангажиментите, поети от ЕС по силата на Парижкото споразумение относно изменението на климата. На 10 юни 2016 г. Комисията представи предложение за ратифициране от страна на Европейския съюз на Парижкото споразумение 2 . Настоящото предложение е следващата стъпка след направената от Комисията оценка на Парижкото споразумение 3 .

На 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) през декември 2015 г. бе прието Парижкото споразумение. То включва като дългосрочна цел да се ограничи повишаването на температура в световен мащаб далеч под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се полагат усилия то да се задържи под 1,5 °C. В съответствие с научните констатации на Международната експертна група по изменението на климата целта на ЕС по отношение на климата е да се намалят емисиите на парникови газове с 80–95 % до 2050 г. спрямо нивата от 1990 г. в контекста на необходимите намаления от страна на развитите държави като група.

Европейският съюз и всички останали страни по споразумението имат задължението веднъж на всеки 5 години да съобщават за национално определените приноси, на базата на цялостния преглед на изпълнението на споразумението, който ще бъде извършен през 2023 г., и на всеки пет години след това.

С оглед постигане на дългосрочната цел на Европейския съюз във вътрешен план за намаляване на емисиите с най-малко 80 % до 2050 г., е необходим непрекъснат напредък при прехода ни към нисковъглеродна икономика. Този преход налага промени в начина на вършене на бизнес и на инвестиране, както и стимули в целия спектър на политиките. Важно е да се отбележи, че преходът ще предостави на Европейския съюз възможности за разкриване на нови работни места и растеж. Това ще стимулира инвестициите и иновациите в областта на енергията от възобновяеми източници, като по този начин ще допринесе за реализирането на амбицията на Европейския съюз за превръщането му в световен лидер, и ще доведе до все по-голямо разширяване на пазарите за стоки и услуги, произведени в ЕС, например в областта на енергийната ефективност. В контекста на прехода към екологично чиста енергия следва да се въведат допълнителни политики и мерки за намаляване на емисиите от държавите членки. Следва да бъдат силно поощрявани действията на равнището на местното и регионалното управление, градовете и местните и регионалните организации. Държавите членки следва да осигурят на различни равнища сътрудничеството между органите на централната и местната власт.

Въвеждането на стабилна рамка за политиката в областта на климата е фактор от ключово значение за изграждането на устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата. За постигането на тази цел е необходимо да продължат амбициозните действия в областта на климата и в секторите извън СТЕ и да се постигне напредък по всички аспекти на енергийния съюз в посока осигуряване на сигурна, устойчива, конкурентна и финансово достъпна енергия за неговите граждани.

Норвегия и Исландия изразиха намерение да участват в съвместното действие на Съюза и на неговите държави членки. Условията за евентуалното участие на Норвегия и Исландия ще бъдат определени в съпътстващо законодателство. Норвегия даде ясно да се разбере, че в периода 2021—2030 г. възнамерява пълноценно да участва в усилията за намаляване на емисиите в секторите извън СТЕ. Тъй като целите на отделните държави членки варират в диапазона от 0 % до -40 % въз основа на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, за Норвегия ще се заложи целта за намаляване (в цифрово изражение) на емисиите приблизително с 40 % под нивата за 2005 г., като на разположение на Норвегия и Исландия ще бъдат предоставени същите механизми за гъвкаво управление, с каквито разполагат държавите членки. Крайните цели ще бъдат определени едва след приемането на предложението. Настоящото предложение не засяга въпроса по какъв начин Норвегия и Исландия ще участват в съвместното действие.

•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

Като цяло, настоящото предложение продължава възприетия подход в действащите разпоредби относно политиката в секторите извън СТЕ, залегнали в Решението за разпределяне на усилията. Европейският съвет изрично призова да се запази сегашната структура на политиката и даде насоки по конкретни въпроси, решение на които трябва да се потърси в периода 2021—2030 г., включително по въпроса за определяне на национални цели за намаляване на емисиите.

За основа на стратегическия подход за определяне на националните цели за намаляване на емисиите, съобразен с подхода, възприет в действащото Решение за разпределяне на усилията и в съответните насоки на Европейския съвет от октомври 2014 г., служи относителният дял на БВП на глава от населението. Целите за държавите членки с БВП на глава от населението над средния за ЕС са коригирани по такъв начин, че да отразяват ефективността на разходите в рамките на тази група. При този подход е осигурен нужният баланс между съображенията за справедливост и ефективност на разходите, което бе потвърдено от Европейския съвет.

С цел да се насърчат реалните допълнителни действия в секторите, свързани с различни категории земя, включително в сектора на селското стопанство, като същевременно се гарантират строга отчетност и екологосъобразност като цяло, настоящото предложение включва нова възможност за гъвкавост, която позволява ограничено използване на нетните поглъщания от определени отчетни категории в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), като същевременно се гарантира недопускането на дебити в секторите на ЗПЗГС, за отчитане, при нужда, на степента на изпълнение от държавите членки на целите в секторите, попадащи в обхвата на РРУ.

Това е в съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, в които се отбелязва по-малкият потенциал за смекчаване на последиците, който притежава секторът на селското стопанство и земеползването, както и колко важно е да бъдат разгледани най-добрите начини за оптимизиране на приноса на този сектор за смекчаване на последиците от емисиите на парникови, включително чрез залесяване.

Включена е и друга, съобразена с насоките на Европейския съвет, нова възможност за гъвкавост за държавите членки с национални цели за намаляване на емисиите, едновременно значително надвишаващи средната цел за ЕС и техния потенциал за ефективност на разходите за намаляване на емисиите, както и за държавите членки, които не са разполагали с предоставени безплатни квоти за промишлени инсталации през 2013 г. Гъвкавостта позволява на отговарящите на условията държави членки по-лесно да постигнат изпълнение на своите задължения, произтичащи от РРУ, чрез отмяната на квоти по СТЕ на ЕС.

•Съгласуваност с другите политики на Съюза

Предвижда се по-късно през 2016 г. да бъдат представени допълнителни законодателни предложения, с които да се подпомогне постигането на целите, договорени от Европейския съвет, за най-малко 27-процентен дял на енергията от възобновяеми източници, потребявана в ЕС, до 2030 г. и за повишаване на енергийната ефективност през 2030 г. с най-малко 27 %. (Въпросните цели ще бъдат преразгледани до 2020 г., като се има предвид равнище за ЕС от 30 %.) Тези предложения следва да улеснят постигането на целите във връзка с климата в секторите извън СТЕ, по-специално в сградния фонд. Освен това в Съобщение на Комисията относно декарбонизацията на транспортния сектор се предвиждат действия за по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове в транспорта.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Изменението на климата е трансграничен проблем, който не може да бъде решен единствено с предприемането на действия в национален или местен мащаб. Необходима е координация на действията, свързани с климата, на европейско равнище, а когато това е възможно — и в световен мащаб. Предприемането на действия на равнището на ЕС е оправдано с оглед на принципа на субсидиарност. От 1992 г. насам Европейският съюз работи в посока разработването на съвместни решения и е движещ фактор за действия в световен мащаб за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата. По-специално, с предприемането на действия на равнището на ЕС ще се даде възможност за постигане на ефективност на разходите във връзка с изпълнението на целите за намаляване на емисиите до 2030 г. и в дългосрочен план, като същевременно ще се гарантира тяхната справедливост и екологосъобразност.

В членове 191—193 от ДФЕС е потвърдена и уточнена компетентността на ЕС в областта на изменението на климата. Правното основание за настоящото предложение е член 192 от ДФЕС. В съответствие с член 191 и член 192, параграф 1 от ДФЕС Европейският съюз допринася за осъществяването, наред с другото, на следните цели: опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда; насърчаване, на международно равнище, на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради своята мащабност и последици могат да бъдат постигнати с по-голям успех на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, залегнал в член 5 от Договора за Европейския съюз.

Настоящото предложение е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като не надхвърля необходимото за постигане на поставените цели, а именно целта на ЕС за намаление в периода от 2021 до 2030 г. на емисиите на парникови газове по разходоефективен начин, като в същото време бъде осигурена необходимата справедливост и екологосъбразност.

Европейският съвет постигна съгласие за общо за икономиката като цяло и вътрешно намаление от поне 40 % на нивата на емисиите на парникови газове под нивата от 1990 г. Настоящото предложение обхваща повече от половината от тези емисии на парникови газове, като регламентът е най-подходящият инструмент за постигане на неговата цел. То има значително полезно взаимодействие с Регламента относно механизма за мониторинг 4 (РММ). В него са заложени изисквания към държавите членки, както и към Европейската агенция по околна среда, да допринесат за постигането на необходимите намаления на емисиите.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

През 2015 г. бе извършена оценка, предшестваща настоящото предложение, в съответствие с член 14 от РРУ, чиято разпоредба изисква от Европейската комисия до 31 октомври 2016 г. да изготви доклад за оценка на изпълнението на РРУ 5 .

При все че РРУ все още е на ранен етап от изпълнението си, може да се счита, че предвидените в него ангажименти поне отчасти са допринесли действително за стимулирането на нови национални политики и мерки за насърчаване на реалното намаление на емисиите на парникови газове, влизащи в обхвата на РРУ. Този ефект се подсилва от обстоятелството, че то бе прието едновременно с определен брой други политики на ЕС в областта на климата и енергетиката, като част от пакета документи за 2020 г., по-специално в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници. В няколко сектора, влизащи в обхвата на РРУ, сред които сградния фонд, транспорта, селското стопанство и отпадъците, значителна част от постигнатото до този момент намаление на емисиите, може да се отдаде на такива фактори, като технологичните промени, които са повлияни от действия в рамките на политиките, произтичащи от пакета документи за 2020 г. Освен от политиките на равнището на ЕС и националните политики в областта на климата и енергетиката, емисиите на парникови газове бяха повлияни и от икономическата криза и нарасналата стопанска активност в някои държави.

Като цяло, в резултат на РРУ държавите членки все по-активно обмислят въвеждането на нови мерки за намаляване на емисиите в секторите, попадащи в неговия обхват, и как най-добре те да бъдат планирани. Установено бе незначително увеличение на свързаната с РРУ административна тежест на равнището на отделните държави членки, но това не изключва намирането на възможности за намаляване на административните разходи. Административните разходи на Комисията, свързани със системата за мониторинг и съответствие са от порядъка на 650 000 EUR на година, докато годишните разходи за всички 28 държави членки, взети заедно, се очаква да бъдат от порядъка на 500 000 EUR на година.

•Консултации със заинтересованите страни

Европейската комисия организира обществена консултация 6 във връзка с усилията на държавите членки за намаляване на своите емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажимента на Европейския съюз за намаляване на емисиите на парникови газове в периода до 2030 г.

Консултацията допълни консултацията по Зелената книга „Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“, която бе проведена през 2013 г. и бе изцяло отворена за участието на широката общественост. Консултацията наблегна основно на усъвършенстването на съществуващите инструменти за гъвкаво управление; докладването и спазването на условията; подхода при определяне на националните цели за намаляване на емисиите на парникови газове, както и на еднократната възможност за гъвкавост между схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) и РРУ. По време на консултацията беше взето отношение и по въпроса за предприемането на допълнителни действия на равнището на ЕС за постигане на целите за намаляване на емисиите, както и по въпроса за изграждането на необходимия капацитет и предоставянето на други видове подкрепа за прилагането на национално, регионално и местно равнище. В Комисията постъпиха по каналния ред 114 отговора от широк спектър от заинтересовани страни от държавите членки 7 .

Европейската комисия също така проведе консултации с държавите членки по време на четири заседания на работните групи в рамките на Комитета по изменението на климата, проведени през 2015 г. В хода на тези консултации бяха разгледани различни варианти за усъвършенстване на съществуващите национални механизми за гъвкаво управление в РРУ в периода след 2020 г. и начинът на администриране на докладването и на спазването на условията.

Резултатите от консултацията със заинтересованите страни са включени в обобщен вид в приложение 8.2 на оценката на въздействието на настоящото предложение.

•Събиране и използване на експертни становища

Количествената оценка на бъдещите въздействия в рамките на ЕС се основава на направения анализ във връзка с рамковото предложение за 2030 г. и допълва този анализ, като същевременно го осъвременява, отчитайки специфичните аспекти, свързани с РРУ. Комисията сключи договор с Националния технически университет на Атина, IIASA и EuroCare във връзка с изработването на актуализиран референтен сценарий 8 , като на тази основа бяха определени количествените показатели за възможните варианти на политика. Моделирането на емисиите в рамките на енергийната система и на CO2 се основава на модела PRIMES. Моделирането на емисиите на различни от CO2 парникови газове се основава на модела GAINS. Емисиите в селското стопанство, без тези на CO2, се оценяват в съответствие с рамката за моделиране CAPRI.

Експертните знания и опит, отразени в отговорите на заинтересованите страни по време на обществената консултация, както и националните прогнози за емисиите на парникови газове, представени от държавите членки по силата на Регламента за механизма за мониторинг през 2015 г., бяха използвани като допълнителни източници на знания, за да се допълни този анализ.

През 2015 г., по поръчение на Комисията, група от външни консултанти извърши допълнително проучване за оценка на прилагането на РРУ 9 .

•Оценка на въздействието

Оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение 10 , допълва направения анализ в оценките на въздействието от 2014 г. в подкрепа на рамката от действия в областта на климата и енергетиката до 2030 г. 11 Този анализ послужи за аналитична основа при определянето на целта за най-малко 40-процентно намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г., както и при разграничението между целите за намаляване на емисиите с 30 % и 43 % съответно между секторите извън СТЕ и онези, които влизат в нейния обхват, до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г.

В оценката на въздействието са разгледани различни варианти за осъществяването на това намаление в секторите извън СТЕ, без секторите на ЗПЗГС, като тя се опира на съществуващото РРУ и на насоките, дадени от Европейския съвет. Оценката на въздействието разглежда очакваното въздействие на предложението, що се отнася до справедливостта, икономическата ефективност и екологосъобразността.

Оценката на въздействието доразвива методологията за определяне на цели въз основа на БВП на глава от населението по начин, който гарантира справедливост и я актуализира с данните от 2013 г. Тя оценява в каква степен целите могат да бъдат адаптирани в рамките на групата държави членки, чийто БВП на глава от населението е над средното равнище, и за кои държави членки постигането на целите при гарантирана ефективност на разходите може да представлява сериозен проблем. По отношение на отправната точка за линейната целева траектория, за желателна както от гледна точка на екологосъобразността, така и от гледна точка на нейната осъществимост в административен план, се счита методология, подобна на тази в съществуващото РРУ, основана на последните емисии.

Оценката на въздействието показва, че трябва да бъдат ограничени новите възможности за гъвкавост между секторите, влизащи в обхвата на СТЕ, и секторите на ЗПЗГС, за да се гарантира, че в секторите извън СТЕ продължават да се предприемат реални допълнителни действия в съответствие с дългосрочните цели за намаляване на емисиите. В същото време и двете възможности за гъвкавост позволяват да бъдат взети под внимание специфичните за отделните държави членки обстоятелства. Що се отнася до еднократната възможност за гъвкавост, по-специално следва да се вземат под внимание опасенията във връзка с ефективността на разходите за онези държави членки, чиито цели са най-високи. В сектора на ЗПЗГС се имат предвид опасенията, свързани с ограничения потенциал за смекчаване на последиците по отношение на емисиите, различни от CO2, в селското стопанство, което е от особено важно значение за държавите членки с висок дял на емисиите от селското стопанство. Съществуващите възможности за гъвкавост не са оценени и предлагат множество възможности за намаляване на разходите и за постигане на тяхната ефективност. При всяко подсилване на мерките трябва да се отчита евентуалното въздействие в административен план. Административните разходи както за държавите членки, така и за Европейската комисия, понастоящем са ограничени и допълнително са намалени с преминаването към проверка за съответствие веднъж на пет години.

Предложената политика засяга най-вече националните администрации. Не се предвиждат задължения за пряко докладване или други административни последици за дружествата, МСП и микропредприятията. В зависимост от естеството и обхвата на националните мерки и мерките на равнището на ЕС за намаляване на емисиите, те ще имат съответни последици за различните заинтересовани страни, включително за предприятията и потребителите. Тези специфични последици ще трябва да бъдат оценени в рамките на предложените политики.

•Пригодност и опростяване на законодателството

В съответствие с ангажимента на Комисията за по-добро регулиране предложението бе подготвено посредством приобщаването към този процес на всички заинтересовани страни, и то при спазване на принципа на прозрачност и в постоянно взаимодействие с тези страни. Предвид това, че в предложението се предвижда годишното съответствие да се подлага на контрол веднъж на всеки пет години, това ще доведе до намаляване за държавите членки и Комисията на административната тежест и на съответните разходи, свързани с управлението на съответствието. При положение че се запази досегашната система за ежегодно докладване и в същото време се премине към проверки за съответствие на всеки 5 години, очакванията са общият размер на разходите през целия период на поетия ангажимент (2021 — 2030 г.), включително за Комисията и за държавите членки, да възлезе на 60–70 % от административните разходи за система с ежегодни проверки за съответствие, които са в размер на 1 150 000 евро годишно.

Действащото законодателство не предвижда задължения за пряко докладване за малките и средните предприятия, нито за други предприятия. Предложението няма да промени това положение.

•Основни права

Тъй като предлаганата политика основно е насочена към държавите членки като институционални участници, тя е съвместима с Хартата за основните права.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Непреките въздействия върху бюджетите на държавите членки ще зависят от техния избор на национални политики и мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и други действия за смекчаване на последиците в секторите, обхванати от тази инициатива. Предложението за определяне на национални цели ще намали разходите за държавите членки с ниски доходи в сравнение с евентуално предложение за определяне на цели единствено от съображения за ефективност на разходите. То предвижда увеличена гъвкавост, за да се гарантира, че разходите на държавите членки с високи доходи ще останат ограничени.

Предложението предвижда ежегодното докладване да продължи, но с по-малка честота на проверките за съответствие. Това ще доведе до намаляване на административните разходи за държавите членки.

Предложението има твърде ограничено финансово отражение върху бюджета на ЕС.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

Задълженията за редовно, при спазване на принципа на прозрачност, докладване от страна на държавите членки, в съчетание със строги проверки за съответствие, са основни елементи за постигане на напредък в посока изпълнението на поетите от ЕС ангажименти за намаляване на емисиите в дългосрочен план.

Текущото наблюдение на напредъка и оценката на съответствието ще продължат да се основават на всеобхватна рамка за мониторинг, докладване и проверка, определена в предложението като изменение на относимите членове на РММ. Подробните доклади и оценка, определени в сегашното РРУ, ще бъдат запазени за целите на настоящото предложение с единствената разлика, че занапред ще са напълно интегрирани в относимите разпоредби на РММ. Намерението е те да бъдат интегрирани в управлението на енергийния съюз, като предложение на Комисията за тази цел е предвидено в работната програма на Комисията до края на 2016 г., и евентуално да бъдат допълнително оптимизирани в рамките на това предложение.

В предложението се предвижда, че ако въз основа на годишната оценка, направена от Комисията, се окаже, че напредъкът на дадена държава членка се отклонява от годишно разпределеното ѝ количество емисии, с което тя разполага, въпросната държава членка ще трябва да представи план за действие, за да осигури спазването на своите задължения. Този план за действие трябва да бъде взет под внимание в контекста на интегрирания национален план на тази държава членка в областта на енергетиката и климата и ще бъде част от системата за управление, която ще бъде въведена с предстоящото законодателно предложение относно управлението на енергийния съюз. В посоченото законодателно предложение се предвижда да бъде включено задължение за държавите членки за изготвянето на такива интегрирани национални планове за енергетиката и климата.

Освен това, интегрираните национални планове за енергетиката и климата в предстоящото законодателно предложение относно управлението на енергийния съюз следва да съдържат позоваване на годишните задължителни национални пределни стойности, определени в настоящия регламент.

Запазва се задължението на държавите членки за спазване на годишните пределни стойности и на определена линейна траектория в периода 2021 — 2030 г., при все че цялостен преглед на инвентаризациите на емисиите на парникови газове на държавите членки и проверка на действителното спазване ще бъдат организирани на всеки 5 години, вместо всяка година. Комисията ще извърши две проверки на съответствието: едната през 2027 г. (за годините 2021 — 2025), а другата през 2032 г. (за годините 2026 — 2030). Това ще даде възможност да бъде взет предвид потенциалният принос на дейностите, свързани със залесената земя, управляваната обработваема земя и управляваните пасища в съответствие с Регламент [...].

За да се увери, че оценката на съответствието се основава на достоверни данни, Комисията ще продължи да подлага на преглед ежегодно представяните от държавите членки данни от инвентаризацията на емисиите на парникови газове.

Действието на настоящия регламент ще трябва да бъде подложено на преглед не по-късно от 28 февруари 2024 г., и на всеки пет години след това. В рамките на този преглед ще се оценява цялостното функциониране на настоящия регламент, като например възможността за прехвърляне на части от годишно разпределените количества емисии между държавите членки, което е от значение за гарантиране на ефективността на разходите. Прегледът може да бъде извършен и с оглед на резултатите от цялостния преглед, предвиден в Парижкото споразумение.

В допълнение към проверките на съответствието с правно обвързващи последици, напредъкът в посока постигане на целите за 2030 г. ще бъде текущо проследяван всяка година като част от доклада за постигнатия напредък, публикуван от Комисията по силата на член 21 от РММ, а резултатите ще продължат да бъдат използвани в контекста на европейския семестър и ще бъдат интегрирани в доклада за състоянието на енергийния съюз 12 . Проследяването на напредъка дава възможност за ранно предупреждение, в случай че държавите членки изостават със своите задължения, и ги поощрява да предприемат необходимите действия. Запазват се съществуващите изисквания към държавите членки да докладват на всеки две години за политиките и мерките, които осъществяват с цел изпълнение на задълженията, произтичащи за тях от настоящото предложение, както и за своите прогнози за емисиите.

• Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

Член 1 – Предмет

В този член се пояснява, че с регламента се определя минималният принос на държавите членки за намаляване на емисиите за периода от 2021 до 2030 г., както и правилата за определяне на годишно разпределените количества емисии и за оценка на напредъка.

Член 2 – Приложно поле

С този член се определя приложното поле на регламента. В него се пояснява, че регламентът се прилага за емисиите от следните категории източници съгласно МКИК: енергетика, промишлени процеси и използване на продукти, селско стопанство и отпадъци. Емисиите от секторите, попадащи в обхвата на СТЕ на ЕС и на Регламент [...], са изключени от приложното поле на настоящия регламент.

Член 3 – Определения

С този член се определя смисълът, който се влага в термина парникови газове, като се уточнява кои именно видове парникови газове са в обхвата на настоящия регламент.

Член 4 – Годишни нива на емисиите за периода от 2021 до 2030 г.

С този член се въвеждат пределни стойности за емисиите на държавите членки през 2030 г. в съответствие с приложение I и се уточнява по какъв начин ще бъдат определяни нивата на емисиите за периода 2021 — 2030 г. Подходът на ежегодно обвързващи пределни стойности за емисиите, възприет в РРУ, ще се запази. Годишните нива на емисиите са определени въз основа на линейна траектория, за отправна точка на която служат средните стойности на емисиите за периода 2016 — 2018 г. според най-новите проверени данни за емисиите на парникови газове. Годишно разпределените количества емисии (ГРКЕ), изразени в еквивалент на CO2, ще бъдат определени за всяка държава членка за всяка година от периода в акт за изпълнение.

Член 5 – Инструменти за гъвкаво управление, за да се постигнат годишните пределни стойности

С този член се определят възможностите за гъвкавост, с които разполагат държавите членки за постигане на годишните си пределни стойности, в т.ч. гъвкавост с течение на времето, чрез заделяне и заемане на ГРКЕ в рамките на периода, за който е поет съответният ангажимент, и гъвкавост между държавите членки чрез прехвърляния на ГРКЕ.

Член 6 – Гъвкавост за определени държави членки вследствие на намаление на квотите по СТЕ на ЕС

Въвежда се нова възможност за гъвкавост чрез отмяната на квоти по СТЕ в пределите на фиксирано количество. Държавите членки, които имат това право, ще решат преди 2020 г. дали желаят да се възползват от тази възможност за гъвкавост, като точните количества ще бъдат определени в акта за изпълнение за определяне на годишно разпределените количества емисии. С право да се възползват от въпросната гъвкавост разполагат държавите членки от списъка в приложение II. В акта за изпълнение, упоменат в член 4, също така ще бъде определено максималното количество квоти, които дадена държава членка може да избере да отмени, за да бъде то взето под внимание за целите на спазването на пределните количества за тази държава членка.

Член 7 – Допълнително използване на най-много 280 милиона нетни поглъщания от обезлесена земя, залесена земя, управлявана обработваема земя и управляеми пасища

Въвежда се нова възможност за гъвкавост, която позволява на държавите членки да използват, доколкото това им е необходимо, ограничено количество нетни поглъщания, предвидени в Регламент [...], при спазването на определени условия. Пределните количества за отделните държави членки, изразени в еквивалент на CO2, са посочени в приложение III.

Член 8 – Коригиращи действия

Ако въз основа на годишната оценка, извършена от Комисията, напредъкът на дадена държава членка се отклонява от годишно разпределеното ѝ количество емисии, последната ще трябва да изготви план за действие с допълнителни мерки, които да бъдат приложени, за да се гарантира, че ще изпълни задълженията си.

Член 9 – Проверка за съответствие

Разпоредбите за проверка на съответствието и коригиращите действия, предвидени в РРУ, се запазват, с тази промяна, че само веднъж на всеки пет години ще се извършва проверка на съответствието за всяка от предходните години на периода. Ако по отношение на дадена държава членка се установи несъответствие с годишно разпределеното ѝ количество емисии за произволна година от периода, ще бъдат приложени коригиращи действия под формата на добавяне към емисиите за следващата година на количество, равняващо се на количеството в тонове, изразено в еквивалент на CO2, на превишаващите емисии, умножено по коефициент 1,08. Правото на прехвърляне на ГРКЕ ще бъде преустановено, докато съответствието не бъде възстановено от държавата членка.

Член 10 – Корекции

С цел да се осигури съгласуваността на общата за ЕС цел за емисиите до 2030 г. е необходимо всички промени в обхвата на СТЕ на ЕС (например чрез промяна на броя на инсталациите или източниците, попадащи в обхвата на СТЕ на ЕС) да бъдат съпроводени от съответно адаптиране на настоящия регламент. Този член доразвива разпоредбата, предвидена в РРУ за тази цел, като уточнява от какъв характер ще бъдат въпросните корекции. Предвижда се също така използването на кредити, получени съгласно член 24а от СТЕ на ЕС, като по този начин ще се запази съществуващата в РРУ възможност за гъвкавост. Той визира и специфичния случай на държавите членки с положителни пределни стойности в РРУ, чиито разпределени количества емисии растат в интервала между 2017 и 2020 г.

Член 11 – Регистър

Този член е в духа на прилаганото понастоящем РРУ в Регламента за регистъра и го адаптира към настоящия регламент. Това е необходимо, за да се гарантира точното отчитане на извършените трансакции в съответствие с настоящия регламент и същевременно да се избегне двойното отчитане.

Член 12 – Упражняване на делегирането

С предложението се предоставят правомощия на Комисията да приема делегирани актове съгласно приложимите процедури.

Член 13 – Процедура на комитет

Тази процедура е идентична с въведената с РРУ, предвиждаща сезирането за становище на Комитета по изменението на климата.

Член 14 – Преглед

През 2024 г. — и на всеки 5 години след това — се предвижда да бъде направен преглед на всички елементи на регламента, за да се определи дали те все още са пригодни за постигането на поставените цели.

Член 15 – Изменения на Регламент № 525/2013/ЕС

РММ се изменя, така че да се гарантира, че понастоящем приложимите по силата на РРУ изисквания за докладване ще бъдат запазени в сила в рамките на посочения регламент. Държавите членки имат задължението да докладват всяка година за своите емисии на парникови газове, попадащи в обхвата на този регламент, и ще продължат да бъдат задължени да докладват на всеки две години за своите прогнози и за прилаганите политики и мерки с цел гарантиране постигането на своите цели. С цел повишаване на прозрачността и улесняване прехвърлянията между държавите членки, държавите членки също така са задължени да докладват за количествата, които възнамеряват да закупуват или продават в съответствие с член 5.

Комисията ще следи напредъка на държавите членки по отношение на пределните стойности на техните емисии, като включва в годишния доклад за постигнатия напредък по действията в областта на климата оценка за това дали напредъкът, постигнат от държавите членки, е достатъчен за изпълнение на техните задължения, произтичащи от настоящия регламент.

2016/0231 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и поспециално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия 13 ,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 14 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 15 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

(1)В заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката на политиката в областта на климата и енергетиката за 2030 г. беше одобрена задължителна цел за постигане до 2030 г. на най-малко 40-процентно намаление на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика спрямо нивото от 1990 г., която цел бе препотвърдена на проведената от него среща през март 2016 г. На заседанието си от 6 март 2015 г. Съветът по околна среда официално одобри този ангажимент на Съюза и на неговите държави членки, който представлява техният планиран национално определен принос.

(2)Съгласно заключенията на Европейския съвет от октомври 2014 г. целта следва да бъде осъществена с обединените усилия на Европейския съюз по възможно най-разходоефективния начин, като до 2030 г. намаленията в секторите на схемата за търговия с емисии (СТЕ) и извън нея ще възлязат съответно на 43 % и 30 % спрямо нивата от 2005 г., а усилията ще бъдат разпределени в зависимост от брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Всички сектори на икономиката следва да допринесат за постигането на тези намаления на емисиите и всички държави членки следва да участват в това усилие, като се осигури необходимата балансираност между съображенията за справедливост и солидарност, като в същото време националните цели в рамките на групата от държави членки с БВП на глава от населението над средния за ЕС следва да претърпят относителна корекция, в която да намери отражение по справедлив и балансиран начин разходната ефективност. Постигането на тези намаления на емисиите на парникови газове следва да способства за повишаване на ефективността и за разгръщане на иновациите в европейската икономика, и по-специално следва да насърчава съответни подобрения, особено в секторите на сградния фонд, селското стопанство, управлението на отпадъците и транспорта, доколкото те попадат в обхвата на настоящия регламент.

(3)На 10 юни 2016 г. Комисията представи предложение за ратифициране от страна на ЕС на Парижкото споразумение. Това законодателно предложение е част от изпълнението на ангажимента, поет от ЕС в Парижкото споразумение. Ангажиментът на Съюза за намаляване на емисиите във всички икономически отрасли бе потвърден в планирания национално определен принос на ЕС и на неговите държави членки, който бе представен на секретариата на РКООНИК на 6 март 2015 г.

(4)С Парижкото споразумение се заменя възприетият в рамките на Протокола от Киото от 1997 г. подход, чието прилагане ще бъде преустановено след 2020 г.

(5)Този преход към чиста енергия налага промени в начина на инвестиране, както и стимули в целия спектър на политиките. Ключов приоритет на ЕС е създаването на устойчив енергиен съюз, който да осигурява на неговите граждани сигурно, трайно и конкурентоспособно снабдяване с енергия, и то на достъпни цени. За постигането на тази цел е необходимо амбициозните действия в областта на климата да продължат благодарение на настоящия регламент, както и на напредъка по останалите аспекти на енергийния съюз, в съответствие с посоченото в рамковата стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата 16 .

(6)Настоящият регламент обхваща емисиите от следните категории според Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК): енергия, промишлени процеси и използване на продуктите, селско стопанство и отпадъци, определени в изпълнение на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета 17 , с изключение на емисиите от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 18 . Дейностите, обхванати от Регламент [..........] [за включване на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство в рамката за 2030 г. за климата и енергетиката], не попадат в обхвата на настоящия регламент.

(7)Данните, които понастоящем се докладват от националните инвентаризации на парниковите газове, както и в националните регистри и в регистрите на Съюза, не са достатъчни, за да се определят на равнището на държавите членки емисиите на CO2 от гражданското въздухоплаване в национален мащаб, които не попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕО. При поемането на задължения за докладване Съюзът не следва да налага на държавите членки и на малките и средните предприятия (МСП) тежест, която е несъразмерна с преследваните цели. Емисиите на CO2 от полети, които не са обхванати от Директива 2003/87/ЕО, представляват само много малка част от общите емисии на парникови газове и създаването на система за докладване на тези емисии би представлявало неоправдана тежест, като се имат предвид съществуващите изисквания за сектора в по-широк смисъл съгласно Директива 2003/87/ЕО. Ето защо емисиите на CO2 от категорията източници „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ съгласно МКИК следва да се разглеждат като равни на нула за целите на настоящия регламент.

(8)Намалението за всяка държава членка за 2030 г. следва да се определи спрямо нивото на нейните преразгледани емисии на парникови газове за 2005 г., обхванати от настоящия регламент, с изключение на проверените емисии от инсталации, които са били в експлоатация през 2005 г., но са били включени в схемата на ЕС за търговия с емисии едва след 2005 г. Годишно разпределените количества емисии за периода 2021 — 2030 г. следва да се определят въз основа на данните, предоставени от държавите членки и разгледани от Комисията.

(9)Подходът на ежегодно обвързващи национални пределни стойности, възприет в Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 19 , следва да бъде запазен и в периода 2021—2030 г, като за отправна точка на траекторията през 2020 г. следва да послужи изчислената средна стойност на емисиите на парникови газове за периода от 2016 до 2018 г., а за крайна точка — пределната стойност за 2030 г. за всяка държава членка. Предвижда се корекция на разпределените количества през 2021 г. за държавите членки, които имат едновременно положителна пределна стойност в съответствие с Решение № 406/2009/ЕО и увеличение на годишното разпределените количества емисии в интервала между 2017 и 2020 г., определени в съответствие с разпоредбите на решения 2013/162/ЕС и 2013/634/ЕС, за да се отрази капацитетът за увеличаване на емисиите през въпросните години. Европейският съвет стигна до заключението, че достъпът до съществуващите инструменти за гъвкаво управление в секторите извън СТЕ и използването на тези инструменти следва значително да се подобрят, за да се гарантира ефективността на разходите на колективните усилия на ЕС и сближаването на емисиите на глава от населението до 2030 г.

(10)Предвижда се нова еднократна възможност за гъвкавост, за да могат държавите членки, чиито национални цели за намаляване на емисиите значително надвишават както средната стойност на това намаление за Съюза, така и техния потенциал за икономически ефективно намаляване на емисиите, както и държавите членки, които не са разпределили безплатно квоти за емисии на промишлени инсталации през 2013 г., да постигнат по-лесно своите цели в съответствие с посоченото в оценката на въздействието 20 .

(11)Поредица от мерки на Съюза подобряват способността на държавите членки да спазват ангажиментите си, свързани с климата, и са от съществено значение за постигане на необходимите намаления на емисиите в секторите, обхванати от настоящия регламент. Те включват законодателството относно флуорираните парникови газове, намалението на емисиите на CO2 от пътните превозни средства, енергийната ефективност на сградите, енергията от възобновяеми източници и кръговата икономика, а също така инструментите за финансиране на Съюза, предназначени за свързани с климата инвестиции.

(12)С Регламент [...] [за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година] се определят правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Предвид обстоятелството, че определено отражение върху екологичните резултати от настоящия регламент, що се отнася до постиганите нива на намаляване на емисиите на парникови газове, дава вземането под внимание на количество, максимално равняващо се на сумата от общите нетни поглъщания и общите нетни емисии от обезлесената земя, залесената земя, управляваната обработваема земя и управляваните пасища по смисъла на Регламент [...], при необходимост като допълнителна възможност за държавите членки следва да се предвиди използването на възможност за гъвкавост, съответстваща на максимално количество от 280 милиона тона еквивалент на CO2 от тези поглъщания, разпределени между държавите членки според стойностите в приложение III. Когато се приема делегираният акт за актуализиране на референтните нива за горите въз основа на националните отчетни планове за горското стопанство в съответствие с член 8, параграф 6 от регламента [ЗПЗГС], правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията по отношение на член 7, за да отрази приноса на отчетната категория „управлявана горска земя“ във възможността за гъвкавост, предоставена по силата на този член. Преди да приеме въпросния делегиран акт Комисията следва да оцени надеждността на отчетността за управляваната горска земя въз основа на наличните данни, и по-специално съгласуваността на планираните и действителните нива на добив. Освен това, по силата на настоящия регламент следва да се разреши заличаването по желание на единици от годишно разпределените количества емисии, за да се даде възможност тези количества да бъдат взети предвид при оценката на постигнатото съответствие от страна на държавите членки с изискванията на Регламент [...].

(13)С цел да се осигури ефикасност, прозрачност и ефективност от гледна точка на разходите на докладването и проверката на емисиите на парникови газове и на другата информация, необходима за оценяване на постигнатия напредък във връзка с годишно разпределените количества емисии на държавите членки, изискванията за годишно отчитане и оценка съгласно настоящия регламент стават неразделна част от съответните членове на Регламент (ЕС) № 525/2013, поради което последните следва да бъдат съответно изменени. Изменението на посочения регламент следва също така да гарантира, че напредъкът, осъществяван от държавите членки по отношение на намаляването на емисиите, продължава да бъде оценяван ежегодно, като се вземат под внимание постигнатият напредък в рамките на политиките и мерките на Съюза и информацията, предоставяна от държавите членки. На всеки две години оценката трябва да включва очаквания напредък на Съюза по изпълнението на неговите ангажименти за намаляване на емисиите и този на държавите членки по изпълнението на техните задължения. Въпросът за прилагането на приспаданията обаче следва да се разглежда само веднъж на всеки пет години, за да може да бъде взет предвид потенциалният принос на обезлесената земя, залесената земя, управляваната обработваема земя и управляваните пасища в съответствие с Регламент [...]. Това не засяга задължението на Комисията да се увери в спазването на задълженията на държавите членки, произтичащи от настоящия регламент, нито правомощието на Комисията да започне процедура за нарушение за тази цел.

(14)Като средство за повишаване на цялостната разходна ефективност на общите намаления на емисиите, държавите членки следва да имат възможност да прехвърлят част от своето годишно разпределено количество емисии на други държави членки. Прозрачността на подобни прехвърляния следва да бъде гарантирана и те могат да бъдат осъществявани по начин, удовлетворяващ и двете страни, включително чрез търг, чрез използване на пазарни посредници, действащи като представители, или чрез двустранни договорености.

(15)Европейската агенция за околната среда има за цел да подпомага устойчивото развитие и постигането на значително и измеримо подобрение на състоянието на околната среда в Европа, като предоставя своевременна, целенасочена, подходяща и надеждна информация на лицата, определящи политиките, на публичните институции и на обществеността. Европейската агенция за околната среда следва да оказва съдействие на Комисията, доколкото това е целесъобразно, в съответствие с годишната ѝ работна програма.

(16)С цел да се осигури правилното отчитане на трансакциите съгласно настоящия регламент, включително използването на възможностите за гъвкавост и прилагането на проверките за съответствие, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията по отношение на член 11. Необходимите разпоредби следва да се съдържат в един-единствен инструмент, обединяващ на едно място разпоредбите относно отчетността, предвидени в Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент [...] и настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, с цел осигуряване на необходимата равнопоставеност при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техните експерти редовно имат достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(17)С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на член 4, който предвижда за държавите членки да бъдат въведени годишни пределни стойности на емисиите, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 21 .

(18)Настоящият регламент следва да се прилага, без да се засягат евентуалните по-строги национални цели.

(19)Всяко адаптиране на приложното поле в съответствие с предвиденото в членове 11, 24, 24а и 27 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 22 следва да бъде съпътствано от съответно адаптиране на максималните количества емисии на парникови газове, попадащи в обхвата на настоящия регламент. Поради това, когато държави членки включват допълнителни емисии в ангажиментите си съгласно настоящия регламент от инсталации, които преди това са попадали в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, въпросните държави членки следва да въведат допълнителни политики и мерки в секторите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, с цел намаляване на тези емисии.

(20)Настоящият регламент следва да бъде подложен на преглед през 2024 г. и на всеки 5 години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При прегледа следва да се вземат предвид промяната в националната ситуация и резултатите от глобалния преглед, предвиден в Парижкото споразумение.

(21)Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради своята мащабност и последици могат да бъдат постигнати с по-голям успех на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, залегнал в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, залегнал в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват задълженията във връзка с минималния принос на отделните държави членки за изпълнение на ангажимента на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове за периода 2021 — 2030 г. и правилата за определяне на годишно разпределените количества емисии и за оценка на напредъка на държавите членки по отношение на минималния им принос.

Член 2

Приложно поле

1.Настоящият регламент се прилага за емисиите на парникови газове от следните категории източници съгласно МКИК: енергетика, промишлени процеси и използване на продукти, селско стопанство и отпадъци, определени съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013, като са изключени емисиите от дейностите по приложение І към Директива 2003/87/ЕО.

2.Настоящият регламент не се прилага за емисиите и поглъщанията на парникови газове в обхвата на Регламент [ ][ЗПЗГС].

3.За целите на настоящия регламент емисиите на CO2 от категорията източници съгласно МКИК „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ се разглеждат като равни на нула.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент:

1.„емисии на парникови газове“ са емисиите, изразени в тонове еквивалент на CO2, от въглероден диоксид (CO2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоровъглероди (HFCs), перфлуоровъглероди (PFCs), азотен трифлуорид (NF3) и серен хексафлуорид (SF6), определени съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 и включени в обхвата на настоящия регламент;

2.„годишно разпределени количества емисии“ са максимално разрешените емисии на парникови газове за всяка година между 2021 и 2030 г., определени съгласно член 4, параграф 3 и член 10.

Член 4

Годишни нива на емисиите за периода 2021 — 2030 г.

1.През 2030 г. всяка държава членка намалява емисиите си на парникови газове най-малко с процента, определен за нея в приложение І към настоящия регламент, спрямо емисиите ѝ през 2005 г., определени съгласно параграф 3.

2. Като се използват възможностите за гъвкавост по членове 5, 6 и 7, корекцията по член 10, параграф 2 и като се отчитат приспаданията в резултат от прилагането на член 7 от Решение № 406/2009/ЕО, всяка държава членка прави необходимото, за да могат емисиите ѝ на парникови газове през всяка година между 2021 г. и 2029 г. да не надхвърлят нивото, дефинирано от линейна траектория, започваща през 2020 г. със средната стойност на емисиите ѝ на парникови газове през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., определена съгласно параграф 3, и завършваща през 2030 г. с пределната стойност за тази държава членка по приложение І към настоящия регламент.

3. Комисията приема акт за изпълнение, с който се определят годишно разпределените количества емисии за годините 2021 — 2030 в тонове еквивалент на CO2, посочени в параграфи 1 и 2. За изготвянето на този акт за изпълнение Комисията извършва цялостен преглед на най-актуалните данни от националните инвентаризации за годините 2005 и 2016 — 2018, представени от държавите членки съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013.

4.Въз основа на процентите, съобщени от държавите членки съгласно член 6, параграф 2, в този акт за изпълнение се посочват и количествата, които могат да се вземат предвид за съответствието им съгласно член 9 между 2021 г. и 2030 г. Ако сумата от количествата на всички държави членки надхвърля общия сбор от 100 милиона, количествата за всяка държава членка се намаляват пропорционално така, че общият сбор да не се надвишава.

5.Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13.

Член 5

Инструменти за гъвкаво управление с оглед на постигане на годишните пределни стойности

1.Държавите членки могат да използват възможностите за гъвкавост по параграфи 2 — 6 от настоящия член и по членове 6 и 7.

2.Във връзка с годините 2021 — 2029 държавите членки могат да вземат до 5 % от годишно разпределеното им количество емисии за следващата година.

3.Държава членка, чиито емисии на парникови газове за дадена година са под годишно разпределеното ѝ количество емисии за същата година, като взема предвид използването на възможностите за гъвкавост по настоящия член и член 6, може да задели този излишък от годишно разпределеното ѝ количество емисии за следващите години до 2030 г.

4.Държава членка може да прехвърли до 5 % от годишно разпределеното ѝ количество емисии за дадена година на други държави членки. Последните могат да използват това количество с оглед на съответствието съгласно член 9 за дадената година или за следващите години до 2030 г.

5.Като взема предвид използването на възможностите за гъвкавост по параграфи 2 — 4 и член 6, държава членка може да прехвърли частта от годишно разпределеното ѝ количество емисии за дадена година, която надхвърля емисиите ѝ на парникови газове за същата година, на други държави членки. Последните могат да използват това количество с оглед на съответствието съгласно член 9 за тази година или за следващите години до 2030 г.

6.Държавите членки могат да използват издадени кредити от проекти съгласно член 24а, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО с оглед на съответствието съгласно член 9 без никакви количествени ограничения и като се избягва двойното отчитане.

Член 6

Гъвкавост за определени държави членки вследствие на намаление на квотите по СТЕ на ЕС

1.Държавите членки, които могат да имат ограничена отмяна на най-много 100 милиона квоти по СТЕ на ЕС, както е определено в член 3,буква а) от Директива 2003/87/EО, общо взети предвид за съответствието им съгласно настоящия регламент, са посочени в приложение ІІ към него.

2.До 31 декември 2019 г. посочените в приложение ІІ държави членки уведомяват Комисията за намерението си да използват ограничена отмяна на квоти до процента по приложение ІІ за съответната държава членка с оглед на съответствието им съгласно член 9.

3.По искане на държава членка централният администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО (наричан по-нататък „централният администратор“), взема предвид количеството, посочено в член 4, параграф 4 за съответствието на държавите членки съгласно член 9. Една десета от количеството квоти, определени съгласно член 4, параграф 4, се отменят съгласно член 12, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО за всяка година от периода 2021 — 2030 г.

Член 7

Допълнително използване на най-много 280 милиона нетни поглъщания от обезлесена земя, залесена земя, управлявана обработваема земя и управлявани пасища

1.До степента, в която емисиите на държава членка надвишават годишно разпределените ѝ количества емисии за дадена година, количество, възлизащо най-много на сбора от всички нетни поглъщания и всички нетни емисии от комбинираните отчетни категории „обезлесена земя“, „залесена земя“, „управлявана обработваема земя“ и „управлявани пасища“, посочени в член 2 от Регламент [ ] [ЗПЗГС], може да се взема предвид с оглед на съответствието ѝ съгласно член 9 от настоящия регламент за дадената година, при условие че:

а) общото количество, взето предвид за тази държава членка за всички години през периода 2021 — 2030 г. не надхвърля нивото по приложение ІІІ за тази държава членка;

б) това количество надхвърля изискванията за тази държава членка по член 4 от Регламент [ ] [ЗПЗГС];

в) държавата членка не е получила повече нетни поглъщания по Регламент [ ] [ЗПЗГС] от други държави членки, отколкото е прехвърлила; и

г) държавата членка е изпълнила изискванията от Регламент [ ] [ЗПЗГС].

2. Когато се приема делегираният акт, за да се актуализират референтните нива за горите въз основа на националните отчетни планове за горското стопанство съгласно член 8, параграф 6 от Регламент [ЗПЗГС], Комисията е оправомощена да приеме делегиран акт за изменение на параграф 1 от този член, за да се отрази приносът на отчетната категория „управлявана горска земя“ в съответствие с член 12 от настоящия регламент.

Член 8

Коригиращи действия

1.Когато при оценката по член 21 от Регламент (ЕС) № 525/2013 е счетено, че държава членка не осъществява достатъчен напредък, в срок до три месеца тя представя на Комисията план за действие, който включва:

а) действията, които държавата членка ще предприеме, за да изпълни конкретните си задължения по член 4 чрез националните политики и мерки и чрез изпълнение на действието на Съюза;

б) график за изпълнението на тези действия, който дава възможност за оценка на годишния напредък по изпълнението.

2. Европейската агенция за околната среда оказва съдействие на Комисията в нейната дейност по оценка на плановете за действие съгласно годишната ѝ работна програма.

Член 9

Проверка за съответствие

1.През 2027 г. и 2032 г., ако разглежданите емисии на парникови газове на държава членка надвишават годишно разпределеното ѝ количество емисии за дадена година през периода съгласно параграф 2 от настоящия член и използваните по членове 5 — 7 възможности за гъвкавост, се прилагат следните мерки:

а)към стойността на емисиите на държавата членка за следващата година се добавя стойност, равняваща се на количеството, изразено в тонове еквивалент на CO2, на превишаващите емисии на парникови газове, умножено по коефициент 1,08, съгласно мерките, приети в съответствие с член 11; и

б)временно се забранява на държавата членка да прехвърля на друга държава членка каквато и да е част от годишно разпределеното ѝ количество емисии, докато не изпълни изискванията по настоящия регламент. Централният администратор въвежда тази забрана в регистъра по член 11.

2. Ако в периода 2021 — 2025 г. или периода 2026 — 2030 г. емисиите на парникови газове на държава членка по Регламент [ ] надвишават поглъщанията ѝ на парникови газове, определени съгласно член 12 от посочения регламент, се извършва приспадане от годишно разпределените количества емисии на тази държава членка, равняващо се на количеството, изразено в тонове еквивалент на CO2, на превишаващите емисии на парникови газове за съответните години.

Член 10

Корекции

1.Годишно разпределените количества за всяка държава членка по член 4 от настоящия регламент се коригират, за да се вземат предвид:

а) корекциите в броя квоти за емисии на парникови газове, издадени съгласно член 11 от Директива 2003/87/ЕО, в резултат на промяна в обхвата на източниците по същата директива;

б) корекциите в броя квоти или кредити, съответно издадени съгласно членове 24 и 24а от Директива 2003/87/ЕО по отношение на намаленията на емисиите в държава членка; и

в) корекциите в броя квоти за емисии на парникови газове от инсталации, изключени от СТЕ на ЕС съгласно член 27 от Директива 2003/87/ЕО, за времето, през което са изключени.

2.Стойността по приложение ІV към настоящия регламент се добавя към разпределеното количество за 2021 г. за всяка държава членка, посочена в същото приложение.

3.Комисията публикува стойностите, получени в резултат на тези корекции.

Член 11

Регистър

1.Комисията прави необходимото за точното отчитане съгласно настоящия регламент чрез регистъра на Съюза, създаден съгласно член 10 от Регламент (ЕС) № 525/2013, включително годишно разпределените количества емисии, възможностите за гъвкавост, използвани съгласно членове 4 — 7, съответствието съгласно член 9 и промените в обхвата по член 10 от настоящия регламент. Централният администратор извършва автоматична проверка на всяка трансакция съгласно настоящия регламент и ако е необходимо, блокира трансакции, за да се гарантира, че няма нередности. Тази информация е достъпна за обществеността.

2.Комисията е оправомощена да приеме делегиран акт, за да изпълни параграф 1 съгласно член 12 от настоящия регламент.

Член 12

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, параграф 2 и член 11 от настоящия регламент, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от влизането в сила на настоящия регламент.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 2 и член 11, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията провежда консултации с експертите, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 7, параграф 2 и член 11, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 13

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от Комитета по изменението на климата, създаден с Регламент (ЕС) № 525/2013. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 14

Преглед

Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета до 28 февруари 2024 г. и след това на всеки пет години за действието на настоящия регламент, приноса му за общата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и приноса му за изпълнение на целите от Парижкото споразумение и може да изготви предложения, ако е целесъобразно.

Член 15

Изменение на Регламент № 525/2013/ЕС

Регламент № 525/2013/ЕС се изменя, както следва:

1. Член 7, параграф 1 се изменя, какво следва:

а) вмъква се следната буква аа)

„аа)от 2023 г. нататък — антропогенните си емисии на парникови газове, посочени в член 2 от Регламента [Регламента за разпределяне на усилията (РРУ)] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г., за година Х-2, съгласно изискванията за докладване по РКООНИК;“.

2.В член 7, параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„Държавите членки информират годишно Комисията в своите доклади за намеренията си да използват възможностите за гъвкавост по член 5, параграфи 4 и 5 от Регламента [РРУ] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г.“.

3.В член 13, параграф 1, буква в) се добавя следната подточка viii):

„viii)от 2023 г. нататък — информация за националните политики и мерките, които са предприети, за да изпълнят задълженията си по Регламента [РРУ] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г., и информация за планираните допълнителни национални политики и мерки, които се разглеждат, за да се ограничат емисиите на парникови газове над задълженията им по същия регламент“.

4.В член 14, параграф 1 се добавя следната буква е):

„е)от 2023 г. нататък — прогнозите за общите количества парникови газове и отделни оценки за очакваните емисии на парникови газове за източниците на емисии, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО и Регламента [РРУ] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г.“.

5. В член 21, параграф 1 се добавя следната буква в):

„в) задълженията по член 4 от Регламента[РРУ] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. При оценката се вземат предвид напредъкът в политиките и мерките на Съюза и информацията от държавите членки. На всеки две години в оценката се включват също така планираният напредък на Съюза с оглед на спазването на ангажимента му във връзка с намаляването и планираният напредък на държавите членки с оглед на изпълнението на задълженията им по настоящия регламент“.

6. В член 21 се добавя следният параграф 4:

„Комисията може да формулира становища по плановете за действие, представени от държавите членки съгласно член 8, параграф 1 от Регламента [РРУ] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г.“.

Член 16

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Цели

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.6.Срок на действие и финансово отражение

1.7.Предвидени методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение.

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД 23

Област на политиката: действия в областта на климата

Дейност във връзка с БД: действия в областта на климата, предприемани на равнището на Съюза и на международно ниво (код БД 34 02 01)

1.3.Естество на предложението/инициативата

◻Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

◻Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност 24

Х Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

◻Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4.Цели

1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

Предложението е част от законодателните актове за прилагане на пакета от документи за климата и енергетиката до 2030 г., договорен от Европейския съвет през октомври 2014 г., за да се постигне целта на ЕС за намаление до 2030 г. на вътрешните емисии на парникови газове с поне 40 % спрямо нивата от 1990 г. по разходоефективен начин и за да се допринесе за ограничаване на глобалното затопляне.

Предложението е част от десетте политически приоритета на Комисията и е важен елемент от стратегическата рамка за енергиен съюз.

1.4.2.Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

Конкретна цел № 1

Да се проследява напредъкът и да се проверява изпълнението от страна на държавите членки на задълженията за намаление на емисиите съгласно предложението, за да се постигне общата за ЕС цел от 30 % намаление на емисиите на парникови газове в секторите извън СТЕ в сравнение с 2005 г. по справедлив и разходоефективен начин и като се осигурява необходимата екологосъобразност.

Съответни дейности във връзка с УД/БД

Действия в областта на климата.

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/ целевите групи.

С предложението ще се изпълни до 2030 г. намалението от 30 % на емисиите на парникови газове в ЕС в секторите извън СТЕ в сравнение с 2005 г.

В предложението се определят национални цели извън СТЕ, главно на базата на БВП на глава от населението, с което се отговаря на основното опасение на държавите членки във връзка със справедливостта. Планираните корекции на целите за държавите членки с висок доход, както и усъвършенстването на съществуващите и новите възможности за гъвкавост дават възможност за разходоефективно постигане на целта. За да се осигури общата екологосъобразност, началната точка 2021 г. за целевите траектории трябва да се основава на историческите емисии, а новите възможности за гъвкавост трябва да се ограничат, за да се предотврати неизпълнението на международния ангажимент на ЕС за намаление до 2030 г. на вътрешните емисии на парникови газове поне с 40 % спрямо нивата от 1990 г.

Препоръчва се да се разредят проверките за съответствие, т.е. да се провеждат веднъж на всеки пет години вместо всяка година, което ще намали административната тежест за държавите членки и Европейската комисия. Няма непосредствени задължения за докладване или други административни последици за дружествата, МСП или микропредприятията.

Адресати на предложението са институциите на държавите членки. Предложената политика трябва да се изпълнява на национално ниво и поради това засяга най-вече администрациите на държавите членки. В зависимост от естеството и обхвата на националните мерки, предприети от държавите членки, те ще засегнат различни заинтересовани страни в съответните сектори.

Другите последици ще зависят от националните политики и мерки, избрани във всяка отделна държава.

1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

Показател № 1: процент на намаление на емисиите на парникови газове в секторите извън СТЕ в ЕС.

Показател № 2: процент на намаление на емисиите в държавите членки.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

Държавите членки трябва да изпълнят националните си цели за намаление на емисиите през 2030 г. Те трябва да прилагат политиките, мерките и правните и административните разпоредби, които са необходими на национално ниво, за да изпълнят предложението. Комисията трябва да разработи съответните мерки за изпълнение за периода след 2020 г.

1.5.2.Добавена стойност от намесата на ЕС

Изменението на климата е трансграничен проблем. Тъй като целта на предлаганата мярка не може да се изпълни в достатъчна степен със самостоятелните действия на държавите членки, е необходимо координиране на действията в областта на климата на европейско ниво и ако е възможно — на международно равнище, а предприемането на инициатива на нивото на ЕС е обосновано поради съображения във връзка със субсидиарността. ЕС и неговите държави членки участват съвместно в изпълнението на Парижкото споразумение. Съвместното действие дава възможност на ЕС да отговори на опасенията относно справедливостта и ефикасността, като едновременно с това се осъществява амбициозна екологична цел. С членове 191 — 193 от ДФЕС са потвърдени компетенциите на ЕС в сферата на изменението на климата.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

Тъй като сегашното решение за разпределяне на усилията (РРУ) е все още на ранен етап на изпълнение, може да се счита, че задълженията на държавите членки допринесоха, най-малко частично, за насърчаване на новите национални политики и мерки за стимулиране на реалното намаление на емисиите на парникови газове в обхвата на РРУ. Това се подсилва от факта, че решението беше прието успоредно с няколко други политики на ЕС в областта на климата и енергетиката като част от пакета документи за 2020 г., по-конкретно за енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници. За няколко сектора, включени в РРУ, в това число сградния фонд, транспорта, селското стопанство и отпадъците, значителна част от намалението на емисиите към момента може да се отдаде на фактори, като технологичните промени, повлияни от решенията във връзка с политиките, произтичащи от пакета документи за 2020 г. Като цяло благодарение на РРУ държавите членки са по-активни при разглеждането на нови мерки за намаление на емисиите във въпросните сектори и при търсенето на най-добрата им форма. Установи се, че РРУ доведе до ограничена допълнителна административна тежест за държавите членки, въпреки че може да е възможно да се намалят административните разходи на нивото на ЕС.

1.5.4.Съвместимост и евентуална синергия с други съответни актове

С предложението се продължава настоящият механизъм на ЕС за разпределяне на усилията за секторите извън СТЕ до 2030 г. и то е неразделна част от рамката за климата и енергетиката до 2030 г. и от Рамковата стратегия на Комисията за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата. По-специално предложението допринася за осъществяване на четвъртото измерение на енергийния съюз, а именно на намаляването на въглеродните емисии на икономиката.

То е съгласувано с другите части на пакета документи за енергийния съюз, като например пакета за енергийната ефективност, с ударение върху енергийната ефективност на сградите, пакета документи за енергията от възобновяеми източници и инициативата за намаляване на въглеродните емисии в транспортния сектор.

Държавите членки са отговорни за изпълнение на политиките и мерките за спазване на задълженията си, като се очаква някои от тях да спомогнат за съблюдаване на ангажиментите на ЕС по отношение на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност.

1.6.Срок на действие и финансово отражение

Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

–◻ Предложение/инициатива в сила от 2021 до 2030 г.

–◻ Финансово отражение от 2019 до 2031 г.

◻Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Предвидени методи на управление 25

Х Пряко управление от Комисията

–◻ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–◻ от изпълнителните агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

◻ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–◻ трети държави или органите, определени от тях;

–◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

–◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–◻ органите, посочени в членове 208 и 209 от Финансовия регламент;

–◻ публичноправни органи;

–◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

Предложението е продължение на сегашното Решение № 406/2009/ЕО („Решение за разпределяне на усилията“) със същите задължения за мониторинг и докладване за държавите членки и задачи по управлението за Комисията. Комисията ще продължи да получава съдействие от Европейската агенция за околната среда при мониторинга на напредъка на държавите членки по изпълнение на задълженията им, предвидени в предложението.

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Мониторингът на напредъка и оценката на съответствието ще се основават на съществуващата цялостна рамка за мониторинг, докладване и проверка, заложена отчасти в РРУ и отчасти в Регламента за механизма за мониторинг (Регламент (ЕС) № 525/2013) и разпоредбите за изпълнението му. В предложението се запазва стриктният цикъл за докладване и съответствие, определен по РРУ. Запазва се задължението на държавите членки да спазват годишните пределни стойности за емисиите и определена линейна траектория за периода 2021 — 2030 г., въпреки че реалната проверка за съответствие ще се осъществява веднъж на 5 години вместо всяка година.

За да е сигурно, че оценката на съответствието се опира на точни данни, инвентаризациите на емисиите на парникови газове, които държавите членки представят, ще продължат да се подлагат на преглед от страна на Комисията. Европейската агенция за околната среда ще продължи да координира контрола на прозрачността, точността, съгласуваността, сравнимостта и пълнотата на представяната информация.

Ще се запазят съществуващите изисквания за държавите членки да докладват всяка втора година за политиките и мерките, предприети за изпълнението на целите във връзка със задълженията им по настоящото предложение, и за прогнозите за емисиите си.

2.2.Система за управление и контрол

2.2.1.Установени рискове

Рисковете се свеждат до това държавите членки да не докладват изобщо или да не докладват своевременно за годишните си емисии на парникови газове.

2.2.2.Информация за изградената система за вътрешен контрол

Благодарение на вече съществуващата и добре изградена система за годишно докладване за емисиите на парникови газове на държавите членки по Регламента за механизма за мониторинг вече са разработени процедури за своевременното изпращане на докладите за емисиите и за съдействие на държавите членки, които не изпълняват задълженията си за докладване.

2.2.3.Оценка на разходите и ползите от проверките и на очаквания риск от грешка

Не се прилага подходът за риска от грешка.

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Мониторингът на напредъка на държавите членки по изпълнението на задълженията им по настоящото предложение се основава на добре изградена действаща система за контрол на качеството и проверка на годишните им доклади за емисиите на парникови газове. Това гарантира, че всички празноти или нередности по отношение на докладваните данни за емисиите се разглеждат и коригират своевременно с оглед на проверката за съответствие.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка	Бюджетен ред	Вид на разхода	Вноска
		Многогод./едногод. 26	от държави от ЕАСТ 27	от държави кандидатки 28	от трети държави	по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент
2	34.02.01 29	Многогод.	НЕ	НЕ	НЕ	НЕ
2	07.02.06 30	Многогод.	ДА	ДА	ДА	НЕ
5	34,01 %	Едногод.	НЕ	НЕ	НЕ	НЕ

Поискани нови бюджетни редове: не се прилага

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка

Бюджетен ред

Вид на разхода

Вноска

Номер [Наименование…………………………….]

Многогод./едногод.

от държави от ЕАСТ

от държави кандидатки

от трети държави

по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент

[XX.YY.YY.YY]

ДА/НЕ

3.2.Очаквано отражение върху разходите

]

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова
рамка

Номер

Устойчив растеж: природни ресурси

ГД „Действия по климата“

2017 г.

2018 г.

2019 г.

2020 г.

ОБЩО

• Бюджетни кредити за оперативни разходи

34 02 01

Поети задължения

(1)

0,900

0,900

Плащания

(2)

0,540

0,360

0,900

07 02 06

Поети задължения

(1а)

0,200

0,200

0,400

Плащания

(2а)

0,200

0,200

0,400

Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми 31

Номер на бюджетния ред

(3)

ОБЩО бюджетни кредити
за ГД „Действия по климата“

Поети задължения

=1+1a +3

1,100

0,200

1,300

Плащания

=2+2a

+3

0,740

0,560

1,300

•ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи	Поети задължения	(4)	1,100	0,200	1,300
	Плащания	(5)	0,740	0,560	1,300
•ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми		(6)
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 2 от многогодишната финансова рамка	Поети задължения	=4+ 6	1,100	0,200	1,300
	Плащания	=5+ 6	0,740	0,560	1,300

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

•ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи	Поети задължения	(4)
	Плащания	(5)
•ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми		(6)
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1 — 4 от многогодишната финансова рамка (Референтна стойност)	Поети задължения	=4+ 6	1,100	0,200	1,300
	Плащания	=5+ 6	0,740	0,560	1,300

Предложените мерки ще се извършват със средства от финансовия пакет за LIFE и в по-малка степен — за Европейската агенция за околната среда, както е договорено по МФР 2014 — 2020 г.

Функция от многогодишната финансова
рамка

„Административни разходи“

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

		2017 г.	2018 г.	2019 г.	2020 г.	ОБЩО
ГД „Действия по климата“
•Човешки ресурси		0,402	0,402	0,606	0,606	2,016
•Други административни разходи				0,015	0,015	0,030
ОБЩО ЗА ГД „ДЕЙСТВИЯ ПО КЛИМАТА“	Бюджетни кредити	0,402	0,402	0,621	0,621	2,046

ОБЩО бюджетни кредити
за ФУНКЦИЯ 5
от многогодишната финансова рамка

(Общо поети задължения = oбщо плащания)

0,402

0,402

0,621

0,621

2,046

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

		2017 г.	2018 г.	2019 г.	2020 г.	ОБЩО
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1 — 5 от многогодишната финансова рамка	Поети задължения	0,402	0,402	1,721	0,821	3,346
	Плащания	0,402	0,402	1,361	1,181	3,346

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

◻ Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

Х Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ⇩			2017г.		2018 г.		2019 г.		2020 г.								ОБЩО
	РЕЗУЛТАТИ
	Вид 32	Средни разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Общ брой	Общо разходи
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1
- Резултат	Договори за услуги	0,900					1	0,900									1	0,900
- Резултат	Разработки на ИТ	0,200					1	0,200	1	0,200							2	0,400
- Резултат
Междинен сбор за конкретна цел № 1							2	1,100	1	0,200							5	3,100
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2...
- Резултат
Междинен сбор за конкретна цел № 2
ОБЩО РАЗХОДИ							2	1,100	1	0,200							3	1,300

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Обобщение

◻ Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

Х Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

2017 г.

2018г.

2019г.

2020г.

ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

0,402

0,402

0,606

0,606

2,016

Други административни разходи

0,015

0,015

0,030

Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка

0,402

0,402

0,621

0,621

2,046

Извън ФУНКЦИЯ 5 33 от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

Други разходи с административен характер

Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка

ОБЩО

0,402

0,402

0,621

0,621

2,046

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и другите разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетните кредити на ГД, които вече са определени за управлението на дейността и/или са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси

◻ Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

Х Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

		2017 г.	2018 г.	2019 г.	2020 г.
• Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица)
34 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията)		3	3	4	4
XX 01 01 02 (Делегации)
XX 01 05 01 (Непреки научни изследвания)
10 01 05 01 (Преки научни изследвания)
• Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ) 34
34 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет)				1	1
XX 01 02 02 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)
XX 01 04 yy 35	- в централата
	- в делегациите
XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ и ПНА — непреки научни изследвания)
10 01 05 02 (ДНП, КНЕ и ПНА — преки научни изследвания)
Други бюджетни редове (да се посочат)
ОБЩО		3	3	5	5

34 е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети лица

Тъй като предложението представлява продължение на съществуващото решение за разпределяне на усилията, сегашният екип от администратори в ГД „Действия по климата“ ще продължи управлението. Необходимо е допълнително длъжностно лице на позицията на администратор от 2019 г. нататък, за да оказва съдействие на представителите на държавите членки и за да разработва и управлява частта във връзка с РРУ от съществуващия регистър на Съюза, който е комплексна и изключително важна система.

Външен персонал

Ще е необходим един договорно нает служител, за да подпомага прехода и периода на застъпване между съществуващото и новото решение за разпределяне на усилията през годините 2019 — 2020 и за да оказва съдействие в началото на новата инициатива.

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

Х Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

◻ Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете какво препрограмиране е необходимо, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

◻ Предложението/инициативата налага да се използва инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.

Обяснете какво е необходимо, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

Х Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

	ГодинаN	ГодинаN+1	ГодинаN+2	ГодинаN+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)	Общо
Да се посочи съфинансиращият орган
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити

3.3.Очаквано отражение върху приходите

Х Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

◻ Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

–◻ върху собствените ресурси

–◻ върху разните приходи

В млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред:	Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година	Отражение на предложението/инициативата 36
		ГодинаN	ГодинаN+1	ГодинаN+2	ГодинаN+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
Статия …………

За разните целеви приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

(1) Решение № 406/2009/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (OВ L 140, 5.6.2009 г., p. 136)

(2) COM(2016) 0395 final.

(3) COM(2016) 0110 final.

(4) Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).

(5) COM(2016) 483 Доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно оценката на прилагането на Решение № 406/2009/ЕO съгласно член 14 от него.

(6) Консултацията бе проведена от 26 март до 18 юни 2015 г. и информация за нея може да се намери на следния уебсайт http://ec.europa.eu/clima/consultations/articles/0025_en.htm.

(7) Вж. SWD(2016) 247, приложение 8.2.

(8) Европейска комисия: EU Reference Scenario 2016, Energy, Transport and GHG Emissions, Trends to 2050 (Референтен сценарий на ЕС от 2016 г. за тенденциите до 2050 г. в областта на енергетиката, транспорта и емисиите на парникови газове).

(9) Supporting study for the Evaluation of Decision No. 406/2009/EC (Effort Sharing Decision), Ricardo Energy and Environment, в сътрудничество с Trinomic и Vito.

(10)

SWD(2016) 247 и SWD(2016) 248. Комитетът за регулаторен контрол излезе с положително становище по проекта на доклад за оценка на въздействието, вж. SEC(2016) 339.

(11) SWD(2014) 15, SWD(2014) 255 final.

(12) Докладът ще представи постигнатия напредък от държавите членки при изпълнението на техните задължения в рамките на енергийния съюз и неговата система за управление.

(13) ОВ C, , стр. .

(14) ОВ C, , стр. .

(15) ОВ C, , стр. .

(16) COM(2015) 80.

(17) Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).

(18) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(19) Решение № 406/2009/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (OВ L 140, 5.6.2009 г., p. 136).

(20) SWD(2016) 247.

(21) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(22) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(23) УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

(24) Съгласно член 54, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(25) Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html.

(26) Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(27) ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(28) Държави кандидатки и ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(29) Намаление на емисиите на парникови газове (смекчаване на последиците).

(30) Субсидии за Европейската агенция за околната среда.

(31) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(32) Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(33) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(34) ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерти в делегация.

(35) Подтаван за външния персонал, покрит от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

(36) Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.

	Намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки през 2030 г. спрямо нивата им от 2005 г., определени в съответствие с член 4, параграф 3
Белгия	-35 %
България	-0 %
Чешка република	-14 %
Дания	-39 %
Германия	-38 %
Естония	-13 %
Ирландия	-30 %
Гърция	-16 %
Испания	-26 %
Франция	-37 %
Хърватия	-7 %
Италия	-33 %
Кипър	-24 %
Латвия	-6 %
Литва	-9 %
Люксембург	-40 %
Унгария	-7 %
Малта	-19 %
Нидерландия	-36 %
Австрия	-36 %
Полша	-7 %
Португалия	-17 %
Румъния	-2 %
Словения	-15 %
Словакия	-12 %
Финландия	-39 %
Швеция	-40 %
Обединеното кралство	-37 %

	Максимален процент на емисиите от 2005 г., определен в съответствие с член 4, параграф 3 от настоящия регламент
Белгия	2 %
Дания	2 %
Ирландия	4 %
Люксембург	4 %
Малта	2 %
Нидерландия	2 %
Австрия	2 %
Финландия	2 %
Швеция	2 %

	Максимално количество, изразено в милиони тонове еквивалент на CO2
Белгия	3,8
България	4,1
Чешка република	2,6
Дания	14,6
Германия	22,3
Естония	0,9
Ирландия	26,8
Гърция	6,7
Испания	29,1
Франция	58,2
Хърватия	0,9
Италия	11,5
Кипър	0,6
Латвия	3,1
Литва	6,5
Люксембург	0,25
Унгария	2,1
Малта	0,03
Нидерландия	13,4
Австрия	2,5
Полша	21,7
Португалия	5,2
Румъния	13,2
Словения	1,3
Словакия	1,2
Финландия	4,5
Швеция	4,9
Обединеното кралство	17,8
Всичко максимално количество	280

	Обща корекция в съответствие с член 10, параграф 2, изразена в тонове еквивалент на CO2
България	1 602 912
Чешка република	4 440 079
Естония	145 944
Хърватия	1 148 708
Латвия	547 061
Литва	2 165 895
Унгария	6 705 956
Полша	7 456 340
Португалия	1 655 253
Румъния	10 932 743
Словения	178 809
Словакия	2 160 210

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка
Човешки ресурси	0,402	0,402	0,606	0,606	2,016
Други административни разходи			0,015	0,015	0,030
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка	0,402	0,402	0,621	0,621	2,046

Извън ФУНКЦИЯ 5 33 от многогодишната финансова рамка
Човешки ресурси
Други разходи с административен характер
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка