17.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/19

1.

констатира, че доброто здравословно състояние на цялото население е важно за благоденствието и благосъстоянието в обществото. Доброто здравословно състояние представлява само по себе си ценност и същевременно здравото население допринася за икономическото развитие (и обратно);

2.

отбелязва, че гражданите на Съюза живеят по-дълго и в по-добро здраве отпреди. В ЕС обаче съществуват големи разлики по отношение на здравето — както в държавите членки, така и между тях. В дългосрочен план средната продължителност на живота в ЕС нарасна, но все още съществуват големи отклонения вътре в страните, регионите и общините и между тях. Така разликата между държавите — членки на ЕС, с най-високата и съответно най-ниската средна продължителност на живота е почти девет години (83,3 г. и съответно 74,5 години през 2014 г. (1)). Повишаването на средната продължителност на живота се дължи, наред с другото, на промяна в начина на живот, по-добро образование и по-добър достъп до качествени здравни грижи;

3.

отбелязва, че секторът на здравеопазването и на предоставянето на грижи е голяма и важна за обществото област, в която са заети много хора и която допринася за осигуряването на по-добър, по-здравословен и по-дълъг живот за много хора. Системите на здравеопазването в 28-те държави членки обаче се различават помежду си, включително и по отношение на ресурсите, с които разполагат;

4.

отбелязва, че здравето и насърчаването на здравословния начин на живот заемат важно място сред приетите през 2015 г. световни цели на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. Повечето от 17-те цели имат ясна връзка със здравето, но посредством една от тези цели (цел 3) следва изрично да се гарантира здравословен начин на живот за всички хора от всички възрасти и да се насърчава тяхното благосъстояние. Освен това насърчаването на здравословния начин на живот се счита за крайъгълен камък за постигане на целите за устойчиво развитие. Тези цели са също така в съответствие с целите на приетата през 2012 г. от европейския регион на Световната здравна организация междусекторна програмна рамка за здраве и благосъстояние („Здраве 2020“);

5.

отбелязва, че със своите усилия в сектора на здравеопазването ЕС — в изпълнение на член 168 от Договора за функционирането на ЕС — се стреми към подобряване на здравословното състояние на населението, превенция на заболяванията и предотвратяване на рисковете за здравето. Това се осъществява наред с другото посредством здравните програми на ЕС, структурните и инвестиционните фондове и Рамковата програма за научни изследвания и иновации и защитата на основните права. Всъщност член 35 от Хартата на ЕС за основните права гласи, че „всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики. При определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве“;

6.

отбелязва, че в областта, която обхваща общественото здраве или се отнася например до трансграничното здравно обслужване, ЕС разполага до известна степен със законодателни правомощия, а също и отправя препоръки относно областите, в които той има само ограничени правомощия. В рамките на европейския семестър Европейската комисия изготвя специфични за всяка страна препоръки, които в някои случаи засягат здравеопазването;

7.

подчертава обаче, че по същество държавите членки определят самостоятелно как да организират, финансират и проектират здравеопазването, осигуряването на грижи и социални услуги. Много държави членки са избрали да възложат основната отговорност за сектора на дългосрочните грижи и здравеопазването на местните и регионалните власти. Също и в държави с национална здравна система местното равнище често отговаря за социалните услуги и социалните грижи;

8.

приветства представената през юни 2016 г. инициатива на Комисията „Състоянието на здравеопазването в ЕС“. Тази инициатива има за цел да събере международни експертни знания, за да се разширят специфичните за отделните страни и за ЕС като цяло познания по здравни въпроси и да се окаже подкрепа на държавите членки при вземането на техните решения (2);

9.

отбелязва факта, че ОИСР и Комисията представиха през ноември 2016 г. доклада „Health at a Glance: Europe 2016“. Наред със статистическата информация, която откроява големите различия в областта на здравеопазването, факторите, определящи здравето, разходите за здравеопазване както и ефективността, качеството и достъпа до медицински грижи, докладът съдържа проучвания относно последиците от влошеното здраве върху пазара на труда и подчертава необходимостта от разрастване на първичната медицинска помощ;

10.

подчертава колко е важно Комисията да включва местните и регионалните власти в по-нататъшната работа и да взема предвид техните възгледи по отношение на бъдещото развитие на здравните системи, не на последно място поради факта, че на местно или регионално равнище често могат да бъдат открити примери за добри практики;

11.

отбелязва, че системите на здравеопазване на държавите — членки на ЕС, са изправени пред редица големи предизвикателства, някои от които се по-отчетливо изразени в някои държави членки отколкото в други:

12.

счита, че равнопоставеността в здравеопазването започва с това всички да имат достъп до здравни грижи. Адекватното и устойчиво финансиране на здравеопазването е от решаващо значение за гарантирането на всеобхватно, достъпно и висококачествено здравно обслужване. Трябва да се води борба с неофициалните плащания и други актове на корупция в здравеопазването, тъй като те оказват отрицателно въздействие върху достъпността и ефективността на здравното обслужване;

13.

отбелязва, че хроничните заболявания доминират сред болестните състояния и за тях се прави най-голямата част от разходите в сектора на здравеопазването и в други системи за социална закрила. За да останат здравните системи устойчиви в дългосрочен план, те трябва да бъдат реформирани, така че да са по-добре подготвени за справяне с хроничните заболявания, същевременно трябва да се сложи край на неустойчивата динамика на разходите. Много хронични заболявания могат да бъдат предотвратени чрез промяна в начина на живот, а с правилните мерки може да се забави типичното за хроничните заболявания влошаване;

14.

би искал да насочи вниманието по-специално към проблемите в областта на психичните заболявания. Психичното здраве трябва да представлява същия приоритет като физическото здраве. Психичните заболявания често се лекуват успешно чрез амбулаторно лечение. Психичното здраве често се основава на добрите социални взаимоотношения в семейството, с близките и други хора, на добрата жизнена и работна среда и на чувството за принадлежност и цел в живота;

15.

счита, че трябва да се отдава повече значение на превенцията и насърчаването на здравословния начин на живот и те трябва да се основават в по-голяма степен на знания и сигурни доказателства. Сътрудничеството между здравеопазването и предоставянето на грижи трябва да бъде подобрено, за да осигурят особено за възрастните хора и хората с увреждания един по-добър живот. В това отношение е полезно да се интегрират здравните и социалните услуги за полагане на грижи, като се обърне специално внимание на индивидуалната оценка и непрекъснатостта на грижите. Тъй като основите на начина на живот се полагат в ранна детска възраст, семейството и училището трябва да играят важна роля при превенцията;

16.

споделя изразеното в доклада „Health at a Glance: Europe 2016“ схващане, че държавите — членки на ЕС, трябва да развиват своите системи за първична здравни грижи, за да отчитат потребностите на едно застаряващо население, да създадат по-добри вериги за предоставяне на грижи и да предотвратят ненужното стационарно лечение. Би трябвало да се инвестира в първични здравни грижи, амбулаторни и надомни грижи, а високоспециализираното болнично лечение би трябвало да бъде централизирано, за да се гарантира качество. За да се намали натоварването върху болничните заведения, първичните здравни грижи би трябвало да се предоставят и извън нормалното работно време. Важно е да се разработи мултидисциплинарен подход. Заетите в областта на първичните здравни грижи би трябвало да бъдат специалисти по превенция и мерки за поддържането на добро здраве, както и по третиране на хронични заболявания;

17.

отбелязва, че социално-осигурителните системи на държавите — членки на ЕС, се различават значително. Съществуват големи различия в размера на финансирането от страна на публичната сфера и в обхвата на социалните услуги, предоставяни в домашни условия или специални институции. С цел да се създаде равнопоставеност в здравеопазването, всички лица трябва да имат при необходимост достъп да висококачествени социални услуги. Трябва да се предоставя подкрепа на лицата, предоставящи неформални грижи. Важна е допълнителната подкрепа, която може да идва по линия на доброволчески организации;

18.

призовава националните органи да обърнат внимание на важната роля на местните и регионалните власти в прехода от грижи, съсредоточени основно в болниците, към грижи в общността, като дават възможност да се развиват творчески и превантивни дейности, услуги за ранна намеса и дългосрочни грижи, а не да се поставя акцент върху реактивните грижи;

19.

споделя представеното в доклада „Health at a Glance: Europe 2016“ схващане, че трябва да се полагат по-големи усилия за превенцията на хронични заболявания в трудоспособна възраст. Хроничните заболявания водят до спад в заетостта, по-ниска производителност, ранно пенсиониране, по-ниски доходи и преждевременна смърт. Добрата от физическа и психическа гледна точка работна среда е от основно значение за намаляването на професионалните заболявания и трудовите увреждания и за ограничаването на отсъствието от работа и безработицата поради заболяване. По тази причина е необходима по-голяма обвързаност на политиките в областта на здравеопазването и трудовата заетост, като трябва да участват и социалните партньори. Мерките във връзка със здравето трябва да се разглеждат като инвестиции, а не като разходи;

20.

подчертава, че са необходими усилия, за да могат хората с увреждания да намират работа, която съответства на личните им изисквания. Ефективната рехабилитация е много важна, за да се позволи бързо завръщане на пациента или пострадалото лице към трудовата заетост;

21.

счита, че трябва да се отделя по-голямо внимание на въпроси, свързани с повишаване на ангажираността на пациентите и грижите, насочени към пациентите (3). Като цяло днес пациентите вече са по-добре информирани и много хора биха искали да избират доставчиците на здравно обслужване и да имат информация за достъпността и качеството. Хората би трябвало да бъдат подкрепяни от системата на здравеопазването за това да се грижат да водят здравословен начин на живот, да бъдат добре информирани да правят правилния избор на лечение и доставчик на здравно обслужване, да се грижат за себе си и да избягват медицински усложнения;

22.

едновременно с това смята, че е целесъобразно лечението, финансирано с публични средства, да се предоставя в съответствие с нуждите, а не въз основа на исканията на отделните пациенти, тъй като в противен случай съществува риск от свръхупотреба на здравни грижи и лечение;

23.

обръща внимание на факта, че трябва да се отдава по-голямо значение на качеството на грижите и върху клиничните резултати. Събирането на „големите масиви от данни“, прозрачността и откритите сравнения въз основа на общи показатели могат да доведат до подобрения и открояват ефективността на инвестициите в сектора на здравеопазването;

24.

призовава за по-добро планиране и координиране между секторите на здравеопазването и образованието с добри възможности за допълнително обучение, за да се осигури наличността на добре обучени специалисти в сферата на здравеопазването и лица, полагащи грижи. Понастоящем има недостиг на работна ръка в някои професии и е налице неравномерно географско разпределение и дисбаланс между различните професионални групи. Наред с останалото трябва да бъдат обучавани повече лекари в областта на първичните здравни грижи (4) и е необходимо да се запазят квалифицираните кадри. За да могат да набират и задържат служители, работодателите трябва да предлагат добра работна среда и добри условия на труд. За по-нататъшното развитие на дейността работодателите би трябвало да изградят екипи с представители на различни професии и да предефинират задачите им (task shifting), така че да се засили ролята на медицинските сестри и други професионални групи; КР се надява, че ангажиментът на Комисията за създаването на Европейски корпус за солидарност може да допринесе за това повече млади хора да се интересуват от работа в областта на здравеопазването;

25.

приветства развитието на медицинските технологии и внедряването на нови лекарства. Инвестициите в научни изследвания и иновации за развитието на здравеопазването са от съществено значение. Чрез използването на спомагателни устройства и разработването на нови технологии може да се увеличи независимостта на лицата, нуждаещи се от грижи;

26.

счита, че новите цифрови технологии представляват най-важното помощно средство за по-ефикасно здравеопазване, тъй като те предлагат нови възможности за превенция, откриване, диагностициране и лечение, както и за информация и комуникация. Динамиката на иновациите в тази област е висока. Въпреки че са налице основателни съображенията за защита на личните данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот, твърде често възможностите на новите информационни технологии се възприемат в здравеопазването с прекалено бавни темпове; счита, че разпоредбите за защита на личните данни трябва да бъдат така формулирани, че да не ограничават ефективността на здравеопазването, наблюдението и научните изследвания, както и да гарантират неприкосновеността на личния живот;

27.

отбелязва, че в същото време цифровизацията означава радикална промяна в методите на работа и организацията на системите за здравеопазване. Балансът на силите между различните професионални групи се променя по подобие на равновесието на силите между пациентите и здравните специалисти. Електронното здравеопазване и мобилните здравни услуги могат да дадат на гражданите възможност да оказват по-силно влияние върху собственото си здраве и дългосрочните грижи и да поемат повече лична отговорност в това отношение. Чрез повече грижи за самите себе си пациентите могат да направят излишни част от лекарските посещения, което повишава тяхната удовлетвореност и намалява разходите за здраве и грижи. Засилената цифровизация може също така да допринесе за подобряване на услугите в отдалечените и слабо населените райони;

28.

подчертава важната роля на новите лекарствени продукти за развитието на сектора на здравеопазването. Нови и подобрени методи за диагностициране позволяват персонализирано лечение и лекарствени продукти с по-малко странични ефекти и по-добри здравни резултати. За по-висока ефективност на разходите в здравеопазването трябва също така да се предприемат действия срещу високите цени на лекарствените продукти и предписването на твърде много лекарства; ето защо подкрепя предприетата инициатива за доброволно сътрудничество между държавите членки по отношение на доставките, ценообразуването и достъпа до лекарствени продукти;

29.

насърчава полагането на повече усилия за оползотворяване на евентуалните икономически и качествени предимства от сътрудничеството при поемане на разходи за скъпо и/или високоспециализирано медицинско оборудване;

30.

застъпва становището, че в много области трябва да бъдат продължени предприетите решителни усилия за засилване на безопасността на пациентите. Трябва да се предприемат и действия за борба с антибиотичната резистентност, включително чрез ограничаване на употребата на антибиотици, разработването на нови антибиотици и интегриран подход, който обхваща както човешкото здраве, така и на здравето на животните, както и специални мерки за борба с вътреболничните инфекции. С цел да се осигури ефективна защита срещу инфекции, е важно да се гарантира, че всички, които живеят в Европа, получават една и съща оптимална защита срещу болести, които могат да се предотвратят чрез ваксиниране;

31.

счита, че е много важно органите по здравеопазването и социалните услуги в държавите членки да обърнат внимание на уязвимостта на новопристигналите мигранти и да се предприемат мерки, за да се посрещнат потребностите от лечение напр. в областта на психическото здраве;

32.

изтъква централната роля на местните и регионалните власти за защитата срещу рисковите фактори, свързани с околната среда, и за насърчаването на здравословен начин на живот. Местните и регионалните власти често до голяма степен са отговорни за опазването на околната среда, качеството на въздуха, управлението на отпадъците, градското планиране, обществения транспорт, осигуряването на питейна вода и канализацията, съоръженията за свободното време, безопасността на храните и др. За това може да допринесе и секторът на здравеопазването и социалните грижи, напр. чрез използване на безопасни и екологосъобразни продукти, добро функциониране на управлението на отпадъците и намаляване на потреблението на вода и енергия;

33.

приветства европейското сътрудничество в сферата на здравното обслужване в рамките на автономията на държавите членки по отношение на съдържанието, организацията и финансирането на здравеопазването. Въпреки че предизвикателствата са едни и същи, решения често са различни. ЕС би трябвало да оказва подкрепа на държавите членки и техните местни и регионални власти при насърчаването на общественото здраве и развитието на здравното обслужване. ЕС трябва да зачита принципа на субсидиарност и да взема под внимание разликите в здравните системи на държавите членки;

34.

застъпва схващането, че в същото време ЕС има интерес от подобряване на здравето и намаляване на неравенствата в здравната област, тъй като това е предпоставка за намаляване и на икономическите и социалните различия в Европа. В своята работа ЕС трябва последователно да се придържа към принципа „Здраве във всички политики“;

35.

подчертава, че финансирането в рамките на политиката на сближаване на ЕС трябва да продължи и след 2020 г. в области като инфраструктура за здравеопазване, електронно здравеопазване и програми за насърчаване на здравето, с цел да се стимулира регионалното развитие и да се намалят социалните и икономическите различия. Трябва да се проучва ефективността на проектите, финансирани със средства на ЕС, по отношение на общественото здраве и икономическото развитие на засегнатите региони (5);

36.

счита, че трансграничното сътрудничество може да допринесе за развитието на европейските системи за здравеопазване. В областта на трансграничните заплахи за здравето и на здравното обслужване е оправдано ЕС да има известни законодателни правомощия, извън това обаче ЕС би следвало да се съсредоточи върху подкрепата на държавите членки в техните усилия, както и върху действия за подобряване на качеството. ЕС може да реализира това, например в рамките на препоръки, предприемането и финансирането на развойна дейност, стимулирането на сътрудничество в граничните региони, насърчаването на обмена на знания и споделянето на опит, разпространението на добри примери и практики, по-активното участие в прозрачни сравнения и оценки на ефективността на системите за здравеопазване в сътрудничество наред с останалото със СЗО и ОИСР; освен това е важно да се посочи въздействието на различните здравни услуги върху здравето на пациентите и общественото здраве;

37.

във връзка с това предлага на Европейската комисия да създаде програма от порядъка на „Еразъм“ за професионалистите в сферата на здравеопазването;

38.

признава избраните от експертната група по оценяване на функционирането на здравните системи приоритетни области (интегрирани грижи; достъп до здравеопазване и равнопоставеност; първична медицинска помощ; икономическа ефективност на здравните резултати; хронични заболявания и качество на здравните грижи) като еднакво валидни и за поднационалното равнище и изразява своята готовност да си сътрудничи с групата за изтъкване на местния и регионален експертен опит;

39.

във връзка с това отправя искане да получи място на наблюдател в експертната група за оценка на функционирането на системите за здравеопазване, създадена през септември 2014 г. от Комисията и държавите членки, по покана на Съвета;

40.

обявява се за това, че наред с останалото ЕС да насърчава превенцията на хроничните заболявания, както и иновациите и използването на модерни ИКТ, да стимулира европейското сътрудничество при оценката на медицинските процедури и да продължи да участва в усилията на световно равнище за борба с антибиотичната резистентност; следователно приветства напр. новия план за действия срещу антибиотичната резистентност, който Комисията би искала да представи през 2017 г.;

41.

във връзка с това припомня на държавите членки за техния ангажимент да създадат до средата на 2017 г. национални планове за действие срещу нарастващите опасности от антимикробна резистентност, които да се основават на подхода „Едно здраве“ и да са съгласувани с целите на глобалния план за действие на СЗО, и призовава здравните министерства да включат местните и регионалните власти в разработването и прилагането на тези планове;

42.

отбелязва, че в резултат на решенията на Съда на Европейския съюз и на директивата от 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване гражданите на Съюза разполагат с повече възможности за лечение в друга държава членка. Това е от полза наред с останалото за пациенти, при които са диагностицирани редки болести или които имат нужда от квалифицирано лечение, което не се предлага в държавата им; ето защо приветства работата на Комисията по отношение на въвеждането на Европейска референтна мрежа за здравни услуги, както и на центрове за отлични постижения в държавите — членки на ЕС, с оглед насърчаване на предоставянето на високоспециализирано здравно обслужване.

43.

призовава при работата си по „Състоянието на здравеопазването в ЕС“ ЕС да демонстрира добри примери за ефикасни и висококачествени здравни услуги и да проучи кои организационни форми в здравеопазването оказват подкрепа за постигането на ефикасно и висококачествено здравеопазване. Освен това трябва да се проучи и по какъв начин висококачествените здравни услуги намаляват необходимостта от различни социални услуги; във връзка с това желае да подчертае значението на местните и регионалните организационни модели, които са се оказали ефективни.

—

публикуване на „Health at a Glance: Europe 2016“ („Здравето накратко: Европа 2016 г.“) (ноември 2016 г.);

—

специфични за отделните страни „Здравни профили“ с цел проучване на характерните особености и предизвикателствата в отделните държави — членки на ЕС (ноември 2017 г.);

—

анализ въз основа на горните два елемента, който дава кратък обзор и поставя резултатите във връзка с по-широката програма на ЕС, с акцент върху хоризонтални въпроси на политиката и възможности за взаимно учене (ноември 2017 г.);

—

възможност за доброволен обмен на най-добри практики, които могат да бъдат поискани от държавите членки, за да се обсъдят конкретни аспекти на положението в съответната страна (към ноември 2017 г.).