30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/57

1.

отбелязва, че в ЕС само около 6 % от всички лица, отговарящи за земеделски стопанства, са под 35 години, а повече от половината са на възраст над 55 години. Нарастването на дела на хората в напреднала възраст е обща характеристика за населението на ЕС поради нарастващата продължителност на живота и намаляващата раждаемост. Тази тенденция обаче е по-силно изразена в селското стопанство в сравнение с други сектори на икономиката. Тъй като по-възрастните земеделски стопани живеят по-дълго и разполагат със значителни стимули да останат в селското стопанство, а с малко — да го напуснат, работната сила на Европа в селското стопанство постепенно застарява, което създава сериозни пречки за новите участници на пазара;

2.

като цяло, нежеланието на възрастните земеделски стопани да прехвърлят своите земеделски стопанства също е повлияно от факта, че селското стопанство е начин на живот, свързан с местната общност, който продължава да се води и след законово регламентираната пенсионна възраст. В това отношение селското стопанство се различава от много други икономически дейности. Дейността често не се прехвърля, поради факта че за възрастните управители на стопанства е трудно да изоставят земеделските си стопанства и постепенно да прекъснат селскостопанската дейност, тъй като живеят и извършват земеделска дейност на едно и също място. Общото „изтичане на мозъци“ от селските райони изостря проблема, тъй като все по-добре образованата работна сила вече не се интересува от работа в селското стопанство;

3.

счита, че много млади хора са склонни да смятат селското стопанство за нежелана професия поради ниските доходи, ниската възвръщаемост на инвестициите, дългото работно време, малкото възможности за отпуск — особено за животновъдите, както и многобройните свързани рискове и несигурността. Въпреки че прякото наследяване в рамките на едно и също семейство все още е най-често използваният механизъм за пръв достъп до земеделието, има данни за това, че се увеличава броят на новите участници, които не са наследили своите стопанства. Проблемът се усложнява от предизвикателствата пред селските райони — ограничен или затруднен достъп до транспорт, лоши комуникации, образователни, културни, социални или здравни услуги. За да останат в селските райони, младите хора се нуждаят от развита селска икономика с услуги и възможности за развлечения; в противен случай те често ще предпочетат да се преместят в градовете и да си намерят поминък, различен от селското стопанство;

4.

счита, че недостигът на млади хора, които да се стремят към кариера в селското стопанство, е заплаха за икономическата и социалната устойчивост на селските райони. Подкрепата на младите земеделски стопани е необходимо условие, за да се запази селското стопанство на цялата територия на ЕС и да се съхранят селските общности с оглед постигането на целта за териториално сближаване, залегнала в Договора от Лисабон;

5.

отново отправя своя призив към Комисията и държавите членки да бъдат по-активни в насърчаването и улесняване на установяването в селските райони на млади хора, по-специално на жени, посредством насърчаването на дейности, които помагат на земеделските стопани по-лесно да постигнат баланс между професионалния и личния живот (1);

6.

счита, че трябва да се положат още усилия за идентифициране и преодоляване на пречките, с които жените продължават да се сблъскват при започването на дейност и изграждането на кариера в сектора;

7.

отбелязва „Манифеста на младите земеделски стопани“, публикуван от Европейския съвет на младите земеделски производители през 2015 г., който призовава за: достъп до земя и кредити чрез публично подпомагане; регулиране за ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата за доставки на храни; мерки за намаляване на нестабилността на доходите на младите земеделски стопани; правна защита на всички стандарти на ЕС в търговските преговори и повишаване на подкрепата за популяризиране на продукцията на производителите от ЕС; и подкрепа за достъп до земя, за да се защитават и опазват почвите и да се оптимизира земеползването от млади земеделски стопани за производството на храни;

8.

споделя загрижеността, изразена в Декларацията от Корк 2.0 от 6 септември 2016 г., относно обезлюдяването на селските райони и отлива на млади хора и необходимостта да се гарантира, че селските райони и общности (райони, земеделски стопанства, села и малки градове) ще останат привлекателно място за живот и работа чрез подобряване на достъпа до услуги и възможности за гражданите в селските райони и насърчаване на предприемачеството в традиционните селски области, както и в нови сектори на икономиката;

9.

счита, че настоящата икономическа криза направи достъпа до кредити по-труден за много млади предприемачи от селските райони, които често нямат обезпечението, необходимо за гарантиране на техните заеми, и могат да се сблъскат с прекомерна бюрокрация;

10.

приветства създаването на инструмент за гарантиране в земеделието, предложен от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка през март 2015 г., който следва да улеснява достъпа на младите земеделски стопани до кредитиране;

11.

приветства факта, че с реформата на ОСП за периода 2014—2020 г. се въведоха нови мерки за подпомагане на младите земеделски стопани при създаването на стопанства. Изразява загриженост обаче, че бюрокрацията и административните изисквания може да възпрепятстват използването на тези мерки. Не бива да се допуска прекомерни бюрократични разпоредби да възпрепятстват младите земеделски стопани да се възползват оптимално от новите мерки. В някои държави членки младите земеделски стопани създават например професионални граждански дружества. Ето защо предприеманите от Брюксел мерки следва да съответстват на такива местни правни и финансови структури;

12.

настоятелно призовава държавите членки да се възползват от възможностите, предоставяни в рамките на новата ОСП, за подкрепа на младите земеделски стопани и обновяването на поколенията, като подпомагане съгласно членове 50 и 51 от Регламент (ЕС) № 1307/2013;

13.

обръща внимание на възможностите за млади земеделски стопани, предлагани в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (2), за разработване и прилагане на финансови инструменти под формата на заеми, гаранции или капиталови фондове, за да се осигури достъп до финансиране на нуждаещите се;

14.

необходимо е обаче икономическото положение на младите земеделски стопани да бъде укрепено в максимална степен и по най-ефективен начин от момента на действителното поемане на стопанството. За да се укрепи икономическото положение на младите земеделски стопани при поемането на стопанство под формата на дружество, следва да бъде изменен член 50, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Затова Комитетът на регионите предлага, с оглед на евентуално бъдещо преразглеждане на регламента, изцяло да се заличи второто изречение от член 50, параграф 5 и той да гласи: „Плащането за млади земеделски стопани се отпуска на земеделски стопанин за срок от най-много пет години“. Освен това Комитетът призовава Европейската комисия да приложи междинно решение, което да позволи на младите земеделски производители да се възползват оптимално от тези мерки;

15.

отбелязва, че в регламента „омнибус“, предложен през 2016 г., Комисията възнамерява да разшири възможността за използване на финансовия инструмент като вид подпомагане и на млади земеделски стопани, за да започнат стопанска дейност, което ще даде възможност за повишено равнище на финансиране за тази група, като се вземат предвид естеството на тези видове инструменти (съдържанието на помощта в заем или гаранция е много по-ниско, отколкото при безвъзмездните средства);

16.

счита, че следва да се предоставя подкрепа на първо място за семейните земеделски стопанства на основание, че те създават добавена стойност и работни места и позволяват на новите поколения земеделски стопани да навлязат в сектора, тъй като по-лесно се прехвърлят работещи стопанства с разумни размери;

17.

припомня изтъкнатото в доклада на Европейската комисия относно нуждите на младите земеделски стопани, че най-големият проблем, с който се сблъскват младите земеделски стопани и новите участници в селското стопанство, е да намерят земя за закупуване и аренда (4);

18.

отбелязва със загриженост, че селското стопанство все по-бързо се откъсва от модела на семейното стопанство, до такава степен, че 2014 г. беше определена за Международна година на семейното земеделие, за да се привлече световното внимание към въпроса. Счита, че тъй като земята обикновено е безопасна инвестиция за инвеститорите, които не се занимават със селско стопанство, достъпът до земя става все по-труден за младите земеделски стопани, желаещи да създадат земеделско стопанство;

19.

призовава Европейската комисия да оцени прякото и косвеното въздействие от европейската политика върху концентрирането и заграбването на земи в Европа; например общата селскостопанска политика (ОСП) и субсидиите, раздадени по нея, изрично облагодетелстват големите стопанства и изтласкват малките, а могат да имат въздействие и върху други сектори по друг начин;

20.

отбелязва, че няколко държави членки имат национални разпоредби, които предотвратяват принудителната концентрация и изкупуването на земя от чужденци, например чрез предоставяне на право на закупуване с предимство; счита, че в това отношение на държавите членки и регионите следва да бъдат предоставени повече правомощия за регулиране на земеделските земи и за определяне на ограничения, най-вече за справяне в Европа с явлението заграбване на земи и концентрация, което ограничава възможностите за младите земеделски стопани, когато започват дейност;

21.

въпреки че Европейската комисия има много ограничен обхват на действие да се намесва в законодателството, определящо пазара на земя (което попада в обхвата на националната компетентност), биха могли да бъдат разгледани следните идеи:

22.

счита, че промишлеността, развлеченията и най-вече нарастващата урбанизация водят до бърза промяна на предназначението и изчезване на селскостопанските земи. Поради това смята, че местните общности следва да участват в решенията относно използването на земята и поради това следва да им се дадат допълнителни права и възможности;

23.

подчертава необходимостта да се предоставят на младите земеделски стопани дългосрочни перспективи с цел преодоляване на обезлюдяването на селските райони, призовава Комисията и държавите членки да въведат инициативи за подкрепа на предприемачеството, нововъзникващите сектори и пазара на труда в селското и горското стопанство за създаване на нови и запазване на съществуващите работни места в селското стопанство, както и за да станат те по-привлекателни за младите хора;

24.

отбелязва, че потребностите от обучение и информация на младите земеделски стопани са значителни и много разнообразни: за някои млади земеделски стопани от първостепенно значение е необходимостта от технологични умения и умения, свързани с разработването на селскостопанска стратегия, а за други — предприемаческите умения — маркетинг, работа в мрежа, комуникация и финансови умения, за да запазят своите стопанства жизнеспособни. Те невинаги са наясно, че могат да се възползват от всички тези различни видове умения и често продължават да управляват стопанствата си по традиционния начин, без да виждат необходимост от промяна;

25.

поради това счита, че следва да се положат усилия за повишаване на осведомеността относно тези възможности и ползите от повишаване на квалификацията в средното и висшето образование. В това отношение важна роля имат местните и регионалните власти, както и националните и европейските агенции;

26.

подчертава, че младите земеделски стопани са едновременно и млади предприемачи и по тази причина изтъква важния потенциал на програмата „Еразъм за млади предприемачи“ (финансирана от рамковата програма COSME за конкурентоспособността на МСП). Програмата, позволяваща трансграничен обмен и предлагаща на новите предприемачи — или желаещите да станат такива — възможност да научат „тайните на занаята“ от вече утвърдени предприемачи, трябва да се насърчава по подходящ начин и да се прилага и в първичния сектор;

27.

припомня, че в своето становище относно иновациите и модернизирането на икономиката в селските райони Комитетът на регионите препоръчва модернизиране на професионалното обучение в селските райони и адаптирането му към условията на глобалната конкуренция и потребностите на местните предприятия и увеличаване на финансирането от ЕСФ за професионално обучение в селските райони (5).