9.6.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 185/36 |
Становище на Европейския комитет на регионите — Регулиране на нестабилността на цените на селскостопанските продукти
(2017/C 185/06)
|
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ
ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ
1. |
отбелязва, че планът за действие срещу нестабилността на цените на селскостопанските продукти, приет на срещата на върха на Г20 през юни 2011 г., отбелязва твърде слаб напредък до момента, поради което призовава за възобновяване на преговорите по този въпрос по време на германското председателство на Г20 през 2017 г.; |
2. |
отбелязва, че независимо от проведените през последните години реформи на общата политика (ОСП), механизмите за управление на риска, които позволяват на земеделските стопани да се предпазят от отрицателните въздействия на промените в добивите и цените и от щети със санитарен или екологичен произход, продължават да бъдат бедният роднина на ОСП. На практика за тях се отделят по-малко от 2 % от средствата по втория стълб на ОСП и 0,4 % от общия бюджет за селско стопанство. Държавите членки са свободни да решават до каква степен желаят да използват тези инструменти от Регламента за ЕЗФРСР; |
3. |
счита, че механизмите за сигурност на доходите на земеделските стопани трябва да бъдат значително укрепени, за да се намали отрицателното въздействие на силните колебания на цените на селскостопанските продукти и на суровините, с цел подобряване на конкурентоспособността на хранително-вкусовата промишленост на ЕС, запазване на селското стопанство във всички региони, насърчаване на модернизацията и иновациите и съхраняване на жизнеспособни селски общности; |
4. |
счита, че тази цел може да бъде изпълнена, при условие че се приложат съвместно пакет от мерки, насочени към: i) укрепване на ролята на частните участници от хранително-вкусовата промишленост в регулирането на селскостопанските пазари, за да се компенсира частично дерегулирането на ОСП; ii) разширяване на гамата от инструменти за управление на риска, с които разполагат земеделските стопани, и улесняване на достъпа до тях, тъй като инструментите, съществуващи в рамките на ЕЗФРСР, не могат да бъдат мобилизирани поради факта, че наличните средства в рамките на втория стълб са недостатъчни и те трябва да бъдат увеличени, без да се поставят под въпрос наличните средства за първия стълб; iii) насърчаване в рамките на следващата реформа на ОСП, както и на местно и регионално равнище, на увеличаването на добавената стойност на европейските стопанства, за да не бъдат толкова уязвими на колебанията на световните цени на селскостопанските продукти; |
5. |
припомня, че договорите подсигуряват пласирането на продукцията на земеделските стопани и снабдяването на преработвателите на предварително известни цени. Те допринасят по този начин за балансиране на търсенето и предлагането и позволяват по-добър контрол на качеството на продукта, което може да доведе до по-високи цени за производителите и до по-равномерно разпределение по веригата за доставки; |
6. |
предлага в държавите членки, в които не съществуват силно изразени вертикални форми на коопериране, да се увеличи сключването на договори по цялата хранителна верига (а не само между земеделските стопани и преработвателите на селскостопански продукти) и да се позволи на държавите да го направят задължително, както и да се насърчава подписването на многостранни договори, обвързващи например организация на производители (ОП), преработвател и дистрибутор; |
7. |
предлага, чрез по-гъвкаво и единно за целия Съюз тълкуване на правилата на конкуренцията, да се дадат повече правомощия на земеделските предприятия, на организациите на производители и на признатите междубраншови организации, както и на участниците на пазарите и центровете за хранителни продукти, признати като компетентни структури за защита на обществения интерес, с оглед на предотвратяването на кризи. За тази цел междубраншовите организации, които обединяват различните звена на отрасъла, и горепосочените участници на пазарите и центрове за хранителни продукти трябва да могат да предоставят на предприятията прогнозна информация за пазарите, за да им помогнат да вземат подходящите решения, без обаче да определят референтни цени. Тази практика вече съществува в някои държави членки и следователно би следвало също да бъде взета предвид в рамките на обмена на добри практики; |
8. |
предлага в случай на дисбаланс на пазара или на доказан риск от дисбаланс на пазара, оценяван на базата на някои показатели, земеделските стопанства, включително ОП и техните асоциации, да могат да се възползват от своята възможност за действие и да намалят продукцията си по съгласуван начин, дори преди да получат разрешение от Европейската комисия в съответствие с член 222 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 относно общата организация на пазарите (ООП). ООП би следвало да дава изрично възможност за превантивни действия от страна на селскостопанските предприятия, включително организациите на производителите и техните асоциации, с цел възстановяване на баланса на пазара, за да бъде избегната злоупотребата с господстващо положение, като компетентните органи ще бъдат предварително информирани за тези действия; |
9. |
отбелязва, че регулирането на нестабилността на цените на селскостопанските продукти и борбата срещу нелоялните търговски практики в рамките на веригата за доставки на храни са тясно свързани, тъй като колебанията на пазарите нарушават съотношението на силите по отношение на разпределението на добавената стойност в рамките на отраслите. Произтичащите от това арбитражни производства най-често са неблагоприятни за производителите, чиито преговорни позиции са ограничени, по-специално поради увеличаващата се концентрация на хранително-вкусовата промишленост и особено на големите търговски вериги, както и поради фрагментирането на производителите и недостатъчната им организираност; |
10. |
препоръчва създаването на специално европейско законодателство за борба с нелоялните търговски практики в рамките на веригата за доставки на храни, както се предлага в Резолюцията на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. [2015/2065 (INI)] с мотива, че: с договорите се постига известно разпределение на рисковете, но не се коригира основно неравенството между страните; антимонополните разпоредби не са достатъчни, за да се справят с нелоялните търговски практики и различията в съотношението на силите, характерни за хранително-вкусовата промишленост; механизмите за саморегулиране на участниците от сектора не са ефикасни, по-конкретно защото земеделските стопани и преработвателите често се опасяват да подадат жалба, тъй като се страхуват, че ще бъдат изключени от пазара; налага се създаването на рамков закон за целия Европейския съюз, който да хармонизира условията на конкуренция и да направи така, че европейските земеделски стопани и потребители да се ползват от справедливи условия на продажба и покупка; |
11. |
призовава обхватът на правото на колективно договаряне на договорите да включва всички селскостопански производства, за да се укрепят договорните позиции на земеделските стопани в рамките на веригата; |
12. |
отчита факта, че ако се прегрупира предлагането, може да се избегне натоварването на дребните производители с твърде голямата договорна тежест по-специално на големите предприятия, като същевременно на потребителите се гарантира по-голяма прозрачност на цените и проследимост на продуктите; |
13. |
отбелязва, че укрепването на ролята на частните участници в регулирането на селскостопанските пазари изисква по-голяма прозрачност на пазара; |
14. |
предлага, във връзка с това, да се създаде Европейска обсерватория на селскостопанските пазари, подпомагана от мрежа на националните обсерватории по сектори на производство, която би могла да се възползва от опита на Обсерваторията за наблюдение на пазара на мляко и от индекса за развитие на пазарите, който Европейската комисия публикува редовно. Тази нова обсерватория ще предоставя в ясна форма и навреме данните, необходими за познаване на пазарите, в конюнктурен (включително предвиждане на кризи) и структурен план (което ще позволи да се анализира развитието на цените и маржовете на различните участници в секторите); |
15. |
подчертава, че прилагането на Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ 2), предвидено за 2018 г., трябва да насърчава повишената осведоменост и редовния мониторинг на позициите на различните категории оператори на финансовите пазари на селскостопански продукти, с цел да се намали рискът от прекомерна спекулация и да се предостави възможност за ефективно управление на ценовия риск от страна на търговските участници от сектора; |
16. |
отбелязва, че прилагането и укрепването на съществуващите инструменти за управление на рискове и кризи в рамките на ОСП се сблъскват с множество пречки, включително конкуренцията между средствата по втория стълб, към който спадат по-голямата част от тези инструменти, недостатъчното захранване на резерва за кризи, който предвид важността си не би трябвало да се формира от годишното намаление на преките плащания, липсата на настоящи и прогнозни данни относно икономическите резултати на земеделските стопанства и др., и изтъква необходимостта от намаляване на тези пречки, за да се приложи амбициозна и ефективна стратегия за управление на риска в селското стопанство; |
17. |
счита, че следващата реформа на ОСП следва да стимулира държавите членки да изготвят и приложат широка гама от допълнителни и достъпни за земеделските стопани инструменти за управление на риска, следвайки сегментиран подход на рисковете, класифицирани в зависимост от силата им (1): i) „нормални“ рискове, които се поемат основно от земеделските стопани благодарение на буферните спестявания и от данъчни мерки; ii) „средни“ рискове, които земеделските стопани могат да прехвърлят на финансовите пазари (фючърсни договори, опции, извънборсови договори), на застрахователи (за управлението на риска, свързан с добивите, оборота и брутния марж) и на взаимоспомагателни фондове (за управлението на санитарни и екологични рискове и стабилизирането на дохода на стопанствата) и iii) рискове „катастрофа“, които се поемат основно от публичните власти чрез „защитни мрежи“ върху цените и извънредни кризисни мерки. При тези действия обаче трябва да се следи да не настъпи едновременно нарастване на разходите за управление поради силното сегментиране на рисковете; |
18. |
подчертава, че разработването на инструментите за управление на риска трябва да се извършва без да се засегне значително стабилността на бюджета на ОСП, осигурявана понастоящем от отделени от производството и цените помощи. Бюджет, чиито разходи следват тясно колебанията на цените на селскостопанските продукти и намаляват циклично поради доброто поведение на пазарите, всъщност би бил изложен на значителен риск от съкращение по време на разискванията относно многогодишните финансови перспективи на Европейския съюз. Това би довело до намаляване на защитата, предоставяна от ОСП по начин, който е в ущърб на земеделските стопани в случай на спад на пазарите; |
19. |
предлага, като една от възможностите за натрупване на буферни спестявания срещу непостоянството на пазарите, земеделските стопани да могат да заделят в специална сметка част от основните плащания по първия стълб. Заделянето на тази част на основните плащания би следвало да бъде задължително, когато определени пазарни показатели, като цените на селскостопанските продукти или съотношението на цените на селскостопанските продукти спрямо цените на суровините, показват тенденция към повишаване. Така заделените суми биха могли да бъдат деблокирани и използвани от земеделските стопани, когато пазарните показатели са в спад. Във всеки случай, по този начин следва да се предотврати създаването на допълнителни разходи за управление; |
20. |
отбелязва, че освен подобряването на капацитета за самозастраховане на земеделските стопани този механизъм би имал редица предимства: той би заместил частично действащия понастоящем кризисен резерв, чието лошо функциониране е очевидно; би имал ниски разходи за управление; не би оказвал въздействие върху стабилността на бюджета на ОСП; и накрая би направил по-легитимни според общественото мнение отделените от производството помощи в период на високи цени на селскостопанските продукти; |
21. |
отбелязва, че биха могли да бъдат предвидени други механизми за насърчаване на създаването на буферни спестявания, въз основа например на действащия в Канада механизъм, който позволява на земеделските стопани, които депозират пари в спестовна сметка, да получат равностойна парична сума от страна на държавните власти; |
22. |
подчертава, че е важно да се насърчава създаването и приемането на нови, по-разнообразни и евентуално по-евтини застрахователни продукти срещу икономическите превратности, пред които са изправени земеделските стопанства, по примера по-специално на съществуващите програми за застраховане в САЩ. Тези нови продукти биха могли да включват например: i) застраховка оборот, която гарантира приходите от културите, предвидени в момента на засяването на базата на добива за предходни години в съответното стопанство и цените на форуърдните пазари, но само компонентът добив би бил субсидиран, за да се спазят правилата на „зелената кутия“ на Световната търговска организация (СТО); ii) индексни застраховки, които се основават на добива, оборота или брутната печалба, получени средно в региона, в който се намира стопанството (но само компонентът добив би бил субсидиран), като се има предвид, че тези застраховки имат чувствително по-ниски разходи за управление в сравнение със застраховките, сключени въз основа на индивидуалния добив на земеделския стопанин; iii) застраховка на общите приходи на стопанството, която би могла да бъде запазена за малките и средните стопанства, занимаващи се с растениевъдство и животновъдство или които произвеждат плодове и зеленчуци или специализирани култури, които не получават или получават малка подкрепа и за които няма застраховка на реколтата; iv) специфични застраховки за производителите, занимаващи се с биологично земеделие, които отчитат обикновено по-ниските добиви, по-високите производствени разходи и по-високите пазарни цени на тези продукти. Тези мерки трябва да бъдат предмет на проучване, в което да се оценят по-специално потенциалните разходи за тези мерки по отношение на държавното презастраховане; |
23. |
призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с националните, регионалните и местните власти и селскостопанските организации за повишаване на осведомеността и разбирането на наличните инструменти за управление на риска в рамките на втория стълб на ОСП; освен това призовава Комисията да увеличи размера на отпусканите средства за тези инструменти, така че те да надхвърлят настоящите 2 % от средствата по втория стълб; |
24. |
препоръчва развитието на взаимоспомагателни фондове въз основа на инструмента за стабилизиране на доходите, създаден с реформата на ОСП през 2013 г., като се следи да има справедлив баланс в преразпределянето между регионите и отраслите на дейност. Само две държави членки (Унгария и Италия) и един регион (Кастилия и Леон, Испания) обаче са включили такива фондове в своите планове за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г. Тези средства биха осигурили защита срещу големи спадове (над 30 %) на брутната печалба на стопанството, измерени в сравнение с предходните три или пет години. Загуби от такъв мащаб трудно могат да бъдат покрити само от буферните спестявания на земеделските стопани. Освен това те не се поемат от застраховка оборот от типа на съществуващата в САЩ, която предлага гаранция срещу намаляването на прогнозите за приходите между сеитбата и събирането на реколтата и не предоставя сама по себе си защита срещу ниските цени; |
25. |
препоръчва средствата за стабилизиране на доходите да се прилагат на секторно равнище, за да се засили интегрирането на секторите, и в национален мащаб и дори транснационален, за да се разшири споделянето на риска и да се намалят разходите. По този начин във всяка държава членка ще съществува фонд „Обработваеми култури“, фонд „Мляко“, фонд „Плодове и зеленчуци“ и др.; |
26. |
препоръчва на държавите членки да изпробват проучвателно фондовете за стабилизиране на доходите, преди да ги въведат в голям мащаб, заради практическите трудности, свързани с прилагането и функционирането на тези механизми (събиране на счетоводни данни за стопанствата, нужди от презастраховане и др.); |
27. |
подчертава, че трите вида инструменти за управление на риска, описани по-горе — буферни спестявания, застраховки, фонд за стабилизиране на доходите — се допълват и следва, ако е възможно, да се прилагат съвместно, за да се осигури здрава и единна защитна мрежа срещу нестабилността на цените и да се допринесе за ограничаване на честотата и интензивността на кризите, на които са изложени земеделските стопани; |
28. |
счита, че за да се даде възможност на производителите да се справят, при съпоставими условия, с нестабилността на цените, процентът на преките плащания следва да бъде хармонизиран между държавите — членки на ЕС; |
29. |
изразява убеждението, че преките плащания трябва да останат инструмент на ОСП и след 2020 г. за подпомагане и стабилизиране на приходите на земеделските стопани и за компенсиране на разходите по спазването на високите стандарти в Европейския съюз; |
30. |
предлага, в случай че в рамките на следващата реформа на ОСП се вземе решение за намаляване на преките помощи по първия стълб и за заделяне на така получените средства за управлението на риска, земеделските стопани да могат да получават „купони“ на стойност, равна на определен процент от техните основни плащания. Земеделските стопани биха могли да използват тези купони на доброволен принцип, за да участват в механизъм по техен избор: учредяване на буферно спестяване, застраховки, взаимоспомагателни фондове. Тази система ще позволи да се увеличи финансирането на инструментите за управление на риска, без да се наруши стабилността на бюджета на първия стълб на ОСП (2); |
31. |
призовава Европейската комисия да извърши подробно проучване относно различните съществуващи възможности с цел разширяване на гамата от инструменти за управление на риска, включително буферните спестявания, застраховките и взаимоспомагателните фондове за стабилизиране на доходите. Това проучване ще уточни последствията, предимствата и ограниченията на всеки от тези инструменти по отношение на различни критерии. Освен това то би могло да анализира различни варианти за финансиране на стратегия за развитие на управлението на риска, включително „купонната“ система, предложена в параграф 30; |
32. |
счита, че публичните политики трябва да насърчават увеличаването на добавената стойност на европейските земеделски стопанства, като в същото време подобряват екологичната устойчивост на земеделските практики, с цел те да станат по-устойчиви на колебанията на световните цени и селското стопанство да се включи в екологичния преход, необходим за ограничаване на изменението на климата, приспособяване към последиците от него и намаляване на натиска върху екосистемите; |
33. |
подчертава във връзка с това необходимостта да се обърне специално внимание на селскостопанския сектор в най-отдалечените региони, който изисква конкретни, адаптирани и изключителни мерки, предвид уникалните и специфични характеристики, признати в ДФЕС; |
34. |
отчита факта, че европейското селско стопанство е много разнообразно: по-голямата част от стопанствата реализират продукцията си на общностния пазар, докато други изнасят, пряко или непряко, част от продукцията си в трети държави; |
35. |
счита, че е важно да се запази това многообразие, като се има предвид, че продажбата на част от земеделската продукция в трети държави допринася за баланса между предлагането и търсенето на пазара на Общността и че Европейският съюз като водещ световен износител на селскостопански хранителни продукти следва да може да се възползва от увеличението в количествен и качествен план на търсенето на храни в световен мащаб; |
36. |
счита, че съществуват две основи възможности за увеличаване на добавената стойност на земеделските стопанства: i) да се увеличи производителността в селското стопанство, тъй като в някои сектори се наблюдават обезпокоителни признаци на задъхване, като се произвежда повече с по-малко суровини или като се намалят покупките на суровини, за да се подобри самостоятелността на стопанствата, което означава да се въведат иновативни и по-устойчиви системи за производство, основавайки се на прецизното земеделие, опростяването на обработката на почвата, ротацията и диверсификацията на културите, по-ефективно оползотворяване на пасищните системи или други практики, или ii) да се стимулира развитието на териториализирани хранителни системи, които да отговарят на нарастващото търсене на европейските потребители и да позволяват частично преодоляване на нестабилността на световните пазари на селскостопански суровини чрез развитие на близките вериги (училищни столове, ресторанти, директна продажба), пазарните ниши и качествените сектори, отдавайки предимство на по-щадящите околната среда производствени начини (биологично земеделие и други подходи); |
37. |
препоръчва ОСП и националните политики с подкрепата на регионите и местните власти да насърчават земеделските стопани да използват тези две възможности. |
Брюксел, 7 декември 2016 г.
Председател на Европейския комитет на регионите
Markku MARKKULA
(1) Съгласно типологията, изготвена от J. Cordier и J.-C. Debar в „Управление на земеделските рискове: северноамериканският път“. Какви са поуките за Европейския съюз?, Списък № 12, Club Déméter, 2004 г. В други трудове се предлага сравнима типология, включително в неотдавнашен доклад, изготвен за Европейския парламент (вж. бележка под линия 2).
(2) Предложение, съдържащо се в доклада на Isabel Bardaji и Alberto Garrido, Research for Agri Committee — State of play of risk management tools implemented by Member States during the period 2014-2020: national and European frameworks (Актуално състояние на инструментите за управление на риска, въведени от държавите членки в периода 2014—2020 г.: национални и европейски рамки), Генерална дирекция за вътрешни политики, Европейски парламент, 2016 г., като ние предлагаме да се включи и учредяването на буферни спестявания.