6.7.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 238/117


P8_TA(2016)0507

Масови гробове в Ирак

Резолюция на Европейския парламент от 15 декември 2016 г. относно масовите гробове в Ирак (2016/3028(RSP))

(2018/C 238/11)

Европейският парламент,

като взе предвид своите резолюции от 27 октомври 2016 г. относно положението в Северен Ирак/Мосул (1), от 27 февруари 2014 г. относно положението в Ирак (2), от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИД, включително преследването на малцинства (3), от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“ (4), от 12 март 2015 г. относно неотдавнашните нападения и отвличания от Даиш в Близкия изток, по-специално на асирийци (5), и от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на т. нар. ИДИЛ/Даиш (6),

като взе предвид заключенията на Съвета от 23 май 2016 г. относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от ИДИЛ/Даиш, от 14 декември 2015 г. относно Ирак, от 16 март 2015 г. относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от ИДИЛ/Даиш, от 20 октомври 2014 г. относно кризата в Сирия и Ирак, свързана с ИДИЛ/Даиш, от 14 април 2014 г. и 12 октомври 2015 г. относно Сирия и от 15 август 2014 г. относно Ирак, както и заключенията на Европейския съвет от 30 август 2014 г. относно Ирак и Сирия,

като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Ирак и Сирия,

като взе предвид доклада на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН и Службата по правата на човека на мисията на ООН за подпомагане за Ирак (UNAMI), озаглавен „Призив за отчетност и защита: йезиди, оцелели след жестокостите, извършени от ИДИЛ“ от август 2016 г.,

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд от 1998 г. и неговите разпоредби относно компетентността по отношение на престъплението геноцид, престъпленията срещу човечеството, военните престъпления и агресията като престъпление,

като взе предвид споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Република Ирак,

като взе предвид Резолюция 2253 (2015) на Съвета за сигурност на ООН,

като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

като взе предвид своето решение да присъди наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на иракските йезидски активисти и бивши пленници на ИДИЛ/Даиш Надя Мурад и Ламия Аджи Башар,

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че през август 2014 г. ИДИЛ/Даиш атакуваха йезидски общности около града Синджар в иракската провинция Ниневия, като се счита, че са убили хиляди хора; като има предвид, че няколко масови гроба бяха открити след като кюрдските сили превзеха областите на север от планината Синджар до декември 2014 г.; като има предвид, че когато кюрдските сили превзеха града Синджар в средата на ноември 2015 г. бяха открити други места на убивания и както изглежда, масови гробове;

Б.

като има предвид, че жестокостите, извършени от ИДИЛ/Даиш по систематичен и широкоразпространен начин, са били насочени и са имали за цел да унищожат йезидите; като има предвид, че съобразно международното право, по-специално в съответствие с член II от Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид, такива жестокости представляват геноцид;

В.

като има предвид, че Парламентът, който призна на 4 февруари 2016 г., че ИДИЛ/Даиш извършва геноцид по отношение на християни и йезиди и други лица, които принадлежат към религиозни и етнически малцинства, е подкрепен от Съвета на Европа, Държавния департамент на САЩ, Конгреса на САЩ, Парламента на Обединеното кралство, парламента на Австралия и други национални и международни институции, като признава, че жестокостите, извършвани от ИДИЛ/Даиш срещу религиозни и етнически малцинства в Ирак включват военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

Г.

като има предвид, че равнината Ниневия, Тал Афар и Синджар, както и по-широкият регион, са вековната родина на християни (халдейци/сирийски християни/асирийци), йезиди, сунитски и шиитски араби, кюрди, шабаки, туркмени, какаи, сабейци-мандеи и други, в която са живели заедно в продължение на векове в дух на общ плурализъм, стабилност и междуобщностно сътрудничество, независимо от периодите на външно насилие и преследване, до началото на настоящия век и окупирането на голяма част от региона от ИДИЛ/Даиш през 2014 г.;

Д.

като има предвид, че от 27 октомври 2016 г. ИДИЛ/Даиш премества отвлечени жени, включително йезиди, в градовете Мосул и Тел Афар; като има предвид, че за някои от тези жени има информация, че са „разпределени“ между бойци на ИДИЛ/Даиш, докато на други е казано, че ще бъдат използвани да придружават конвои на ИДИЛ/Даиш;

Е.

като има предвид, че защитата, опазването и анализът на всички масови гробове в Ирак, както и в Сирия, са съществени за опазването и събирането на доказателства за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, извършен от ИДИЛ/Даиш, и за търсенето на отговорност от извършителите на престъпленията; като има предвид, че роднините на жертвите следва да получат психологическа и логистична подкрепа;

Ж.

като има предвид, че няколко местни организации са документирали престъпления на ИДИЛ/Даиш срещу йезидската общност, но те имат само ограничен капацитет; като има предвид, че според международни организации за правата на човека, като „Хюман райтс уоч“, международни съдебномедицински експерти не са осъществили работа в тази област, въпреки политическата подкрепа за такава мисия от редица страни, включително САЩ и Германия;

З.

като има предвид, че върховният комисар на ООН по правата на човека заяви на 11 ноември 2016 г., че: „Като сезира Международния наказателен съд относно положението в Ирак; като даде на иракските съдилища юрисдикция по отношение на международни престъпления; като реформира системата на наказателното правораздаване и укрепи капацитета на съдебните служители да документират, разследват и преследват нарушения, правителството на Ирак може да гарантира правосъдие и да осигури основи за траен мир в страната. В противен случай може сериозно да бъдат застрашени дългосрочният мир и сигурност, които народът на Ирак заслужава“;

И.

като има предвид, че иракската армия, с подкрепата на Световната коалиция срещу ИДИЛ/Даиш и силите „Пешмерга“ на кюрдското регионалното правителство (КРП) започна операция за освобождаване на Мосул, втория по големина град в Ирак, и останалата част от иракската територия, която продължава да бъде окупирана от ИДИЛ/Даиш;

1.

осъжда безрезервно продължаващите кръвопролития и явни нарушения на международното хуманитарно право и правата на човека, извършени от ИДИЛ/Даиш; отбелязва с голяма тревога настоящите разкрития за нови масови гробове в Ирак и Сирия, които са доказателство за терор, извършен от ИДИЛ/Даиш; изразява своите съболезнования на всички онези в Ирак, които са изгубили свои роднини в резултат на престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени от ИДИЛ/Даиш и свързаните с него;

2.

настоятелно призовава международната общност, и по-специално Съвета за сигурност на ООН, да считат докладваните масови гробове в Ирак като допълнително доказателство за геноцид и да изправят ИДИЛ/Даиш пред Международния наказателен съд (МНС);

3.

призовава органите на Ирак, включително кюрдското регионално правителство, да предприемат спешни мерки, за да защитят гробовете около планината Синджар, които станаха достъпни след като зоната беше отвоювана от ИДИЛ/Даиш, както и да предприемат всички необходими мерки за запазване на доказателствата за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени от ИДИЛ/Даиш, за да се гарантира отчетност;

4.

призовава иракските органи да поканят международни съдебномедицински експерти, включително тези с опит в наказателните съдилища, да идентифицират всички масови гробове и да помогнат за запазването и анализирането на доказателствата, намерени в наскоро станалите достъпни масови гробове, тъй като ексхумация без съдебномедицински експерти може да унищожи критични доказателства и значително да усложни идентифицирането на тела;

5.

призовава ЕС, неговите държави членки и други потенциални международни донори да улеснят и предоставят пълната си подкрепа за правителството на Ирак при организирането на човешките ресурси и инфраструктурата, необходими за съхраняване и анализ на доказателства, които могат да бъдат от съществено значение за бъдещи национални и международни процеси по отношение на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

6.

изразява особена тревога във връзка с положението на жените и децата по време на конфликти, по-специално йезидски жени и деца, които са жертви на преследване, екзекуции, изтезания, сексуална експлоатация и други жестокости; настоява да се предостави пълна гама от медицински услуги, по-специално за жертвите на изнасилване; призовава, като въпрос от неотложно естество, ЕС и неговите държави членки да работят в тясно сътрудничество със Световната здравна организация (СЗО) и да окажат подкрепа за тази цел; призовава за незабавното освобождаване на всички жени и деца, които остават пленници на ИДИЛ/Даиш;

7.

отново заявява пълната си подкрепа за иракската армия, армиите на световната коалиция, бореща се срещу ИДИЛ/Даиш, силите „Пешмерга“ на КРП и техните съюзници в усилията им да освободят Мосул и други части на страната от присъствието на ИДИЛ/Даиш, както и своята подкрепа за независимостта, териториалната цялост и суверенитета на Ирак;

8.

припомня, че иракските власти трябва да предприемат конкретни мерки за защита на цивилното население по време на кампанията, включително чрез взимане на всички възможни предпазни мерки, за да се избегнат цивилните жертви и нарушаването на правата на човека по време на нападението; подчертава, че силите на място трябва да спазват международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека по време на своите операции;

9.

изразява подкрепата си за Република Ирак и нейния народ в признаването на политически, социално и икономически жизнена и устойчива провинция в равнината Ниневия, Тал Афар и районите на Синджар, в съответствие със законно изразяване на регионална автономия, както се гарантира от иракската конституция;

10.

подчертава, че правото на разселеното коренно население на равнината Ниневия, Тал Афар и Синджар — голяма част от което е разселено в Ирак — да се завърне в родината на предците си, следва да бъде приоритет на политиките на иракското правителство, който да бъде подкрепен от ЕС, включително от неговите държави членки и от международната общност; подчертава, че с подкрепата на правителството на Ирак и КРП човешките права на тези народе следва да бъдат гарантирани изцяло, включително политическото равенство, както и правата им на собственост, които следва да имат предимство пред всички искове за вещни права на други лица;

11.

настоятелно призовава Ирак да стане член на Международния наказателен съд (МНС), за да се даде възможност за наказателно преследване на ИДИЛ/Даиш за военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството;

12.

призовава международната общност, включително държавите — членки на ЕС, да изправят пред съда членовете на ИДИЛ/Даиш в рамките на тяхната юрисдикция, включително чрез прилагането на принципа на универсална юрисдикция;

13.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак и регионалното правителство на Кюрдистан.

(1)  Приети текстове, P8_TA(2016)0422.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2014)0171.

(3)  ОВ C 234, 28.6.2016 г., стр. 25.

(4)  ОВ C 310, 25.8.2016 г., стр. 35.

(5)  ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 113.

(6)  Приети текстове, P8_TA(2016)0051.