27.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/36

P8_TA(2016)0437

Увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие (2016/2139(INI))

(2018/C 224/05)

Европейският парламент,

—

като взе предвид срещата на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, и по-специално цел № 17 от целите за устойчиво развитие (ЦУР), определени в него, съгласно която държавите — членки на ООН се ангажират да укрепят средствата за изпълнение на програмата и да съживят глобалното партньорство за устойчиво развитие (1),

—

като взе предвид „Програмата за действие от Адис Абеба“ — заключителния документ, приет на Третата международна конференция за финансиране на развитието (Адис Абеба, Етиопия, 13—16 юли 2015 г.) и одобрен от Общото събрание на Организацията на обединените нации с резолюция 69/313 от 27 юли 2015 г. (2),

—	като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно тенденциите и напредъка на международното сътрудничество по въпросите на развитието, представен на сесията на Форума за сътрудничество за развитие през 2016 г. (E/2016/65) (3),

—

като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощта, приета на втория форум на високо равнище относно ефективността на помощта през 2005 г., Програмата за действие от Акра, приета на третия форум на високо равнище относно ефективността на помощта, проведен през 2008 г. в Акра (Гана) (4), както и резултатите от четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта, проведен в Пусан (Република Корея) през декември 2011 г., където беше поставено началото на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (ГПЕСР) (5),

—	като взе предвид декларацията от Дили от 10 април 2010 г. относно укрепването на мира и изграждането на държавност, както и „Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, стартиран на 30 ноември 2011 г. на четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта,

—	като взе предвид комюникето от първата среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, проведена в Мексико през април 2014 г. (6),

—	като взе предвид предстоящата втора среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, която ще се проведе в Найроби в периода 28 ноември — 1 декември 2016 г. (7),

—	като взе предвид доклада на ОИСР/ПРООН за напредъка за 2014 г., озаглавен „Повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие“ (8),

—	като взе предвид консенсуса на организациите на гражданското общество (ОГО) от Сием Реап относно международната рамка за ефективност на приноса на ОГО за развитието от 2011 г.,

—

като взе предвид член 208 от ДФЕС, който определя намаляването и изкореняването на бедността като основна задача на политиката на ЕС за развитие и изисква Съюзът и неговите държави членки да изпълняват целите, по които е постигнато съгласие в рамките на ООН и други компетентни организации, както и да вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

—	като взе предвид Европейския консенсус за развитие от 2005 г. (9) и плановете за договаряне на нов консенсус през 2017 г.,

—	като взе предвид Кодекса за поведение на ЕС относно допълняемостта и разделението на труда в областта на политиката за развитие (10),

—

като взе предвид консолидирания текст на Оперативната рамка относно ефективността на помощта (11), който се основава на заключенията на Съвета от 17 ноември 2009 г. относно оперативна рамка на ЕС за ефективност на помощта, заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно разделението на труда между държавите, както и заключенията на Съвета от 9 декември 2010 г. относно прозрачност и взаимна отчетност,

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 март 2015 г., озаглавен „Въвеждане на рамката на ЕС за резултатите в областта на международното сътрудничество и развитието“(SWD(2015)0080), както и заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно рамката за резултатите (12),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 17 март 2014 г. относно общата позиция на ЕС за първата среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (13),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно ново глобално партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г. (14),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2016 г. относно засилване на съвместното планиране (15),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2016 г относно годишния доклад за 2016 г. до Европейския съвет относно целите на ЕС спрямо помощта за развитие (16),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 юни 2015 г., озаглавен „Доклад за 2015 г. за отчетността на ЕС относно финансирането за развитие — Преглед на напредъка от страна на ЕС и неговите държави членки“(SWD(2015)0128),

—

като взе предвид „Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз — обща визия, общи действия: по-силна Европа“, представена през юни 2016 г. от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (17),

—	като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите (18),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето на бюджетната подкрепа на ЕС за развиващите се страни (19),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта (20),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие (21),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието (22),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно частния сектор и развитието (23),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед (24),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (25),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0322/2016),

A.	като има предвид, че принципите, установени с Парижката декларация и Програмата за действие от Акра, продължават да са валидни в пълна степен и са доказали своите достойнства за подобряване на качеството на помощта за развитие, както и обществената подкрепа за нея в държавите донори;

Б.

като има предвид, че политическите ангажименти на високо равнище във връзка с консенсуса от Монтерей (2002 г.), Декларацията от Рим (2003 г.), Парижката декларация (2005 г.), Програмата за действие от Акра (2008 г.) и Четвъртия форум за ефективност на помощта в Пусан (2011 г.) преследват една и съща цел — подобряване на качеството на прилагането, управлението и използването на официалната помощ за развитие с цел максимизиране на нейното въздействие;

В.

като има предвид, че принципите за ефективност на помощта недвусмислено са допринесли за постигането на напредък по отношение на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) в много държави, но напредъкът остава неравномерен и не всички принципи се прилагат систематично и напълно във всички държави и от всички участници в процеса на развитие;

Г.

като има предвид, че Глобалното партньорство може да играе решаваща роля за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и постигане на целите за устойчиво развитие, като акцентът се измества от понятието „ефективност на помощта“, отнасящо се до традиционната публична помощ за развитие, към понятието „ефективност на сътрудничеството за развитие“;

Д.

като има предвид, че официалната помощ за развитие (ОПР) може да играе решаваща роля за изпълнението на Програмата до 2030 г., по-специално в държави с ниски доходи и в борбата с крайната бедност и неравенството, ако тя е по-целенасочена и ако се спазват принципите за ефективно сътрудничество за развитие, а именно демократична ангажираност на държавата, съгласуване на дейностите, укрепване на местния капацитет, прозрачност и демократична отчетност, акцент върху резултатите, както и приобщаване; подчертава, че при обвързването на помощта с условия трябва да се зачитат принципите на демократична ангажираност;

Е.	като има предвид, че освен помощта за развитие и сътрудничеството са необходими и други политически инструменти за ефективното премахване на бедността и насърчаването на целите за устойчиво развитие;

Ж.

като има предвид, че бюджетната подкрепа има многобройни предимства, като например отговорността на държавата, по-точен анализ на резултатите, по-голяма последователност на провежданите политики, по-ефективна предвидимост на помощта, както и максимално оползотворяване на наличните средства, така че да има пряка полза за населението;

З.	като има предвид, че частният сектор, наред с други традиционни правителствени и неправителствени организации за развитие, се превръща в истински партньор в нашите стратегии за развитие по отношение на постигането на приобщаващо и устойчиво развитие;

И.

като има предвид, че за ефективността на помощта е важно държавите получателки да прилагат същевременно икономически политики за увеличаване на растежа, въвеждащи механизми за пазарна икономика, мобилизиране на частния капитал и аграрни реформи, както и постепенно да отварят техните пазари за конкуренция в световен мащаб;

Й.	като има предвид, че според проучване на Комисията разпокъсаността на помощта означава допълнителни разходи за ЕС в размер между 2 и 3 милиарда евро годишно;

К.	като има предвид, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие представлява всеобхватен форум, обединяващ правителства, двустранни и многостранни организации, гражданското общество, парламентите, синдикалните организации и частния сектор от всички държави;

Л.

като има предвид, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие е насочено към поведението и отношенията между участниците в областта на развитието, ефективното изпълнение на политиките и програмите за развитие, както и проследяването на напредъка по спазването на ключовите принципи, определени през последното десетилетие, с цел подобряване на ефективността на усилията за развитие на всички участници; като има предвид, че следва да се изясни неговото взаимодействие с международните структури в областта на развитието, проследяващи изпълнението на Програмата до 2030 г.;

М.

като има предвид, че държави като Китай, Бразилия, Турция, Русия и Индия играят все по-важна роля като нови донори, както и за трансфера на експертни познания и технологии в областта на развитието, не на последно място благодарение на собствения им скорошен и настоящ опит в областта на развитието; като има предвид, че тяхната ангажираност с по-традиционни донори за насърчаването на глобални обществени блага и тяхното участие в приобщаващото сътрудничество за развитие в рамките на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие могат да бъдат засилени;

Н.	като има предвид, че Комисията играе активна роля в рамките на Управителния комитет на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие и един от неговите съпредседатели е от държава — членка на ЕС: Нидерландия; като има предвид, че Германия поема ролята на съпредседател;

О.

като има предвид, че ангажираността на държавите в сътрудничеството за развитие изисква съгласуване на дейностите на донорите с националните планове за развитие и международно съгласуваните цели за устойчиво развитие, както и национално участие във връзка с изготвянето и отчетността при изпълнението на плановете и програмите за развитие;

П.

като има предвид, че помощта носи двойни дивиденти, когато не само финансира проекти за развитие, но също така и се изразходва на място за закупуването на стоки и услуги местно производство; като има предвид, че следователно укрепването на системите на страните и националните системи за възлагане на обществени поръчки е съществен елемент за ефективността на помощта в съответствие с Парижката декларация относно ефективността на помощта, както и за засилване на доброто управление и демократичната отчетност в страните партньори;

Р.

като има предвид, че програмите за сътрудничество за развитие, ръководени от доставчици, и обвързаната помощ, включително в областта на възлагането на обществени поръчки, могат да бъдат израз на различни политически интереси, които понякога противоречат на политиките за развитие и могат да навредят на ангажираността и устойчивостта на помощта за развитие и постигнатия в миналото напредък по съгласуване на дейностите, което следователно да доведе до неефективност и увеличаваща се зависимост; като има предвид, че местната ангажираност изпълнява важна роля за гарантирането на ефективно развитие за гражданите;

С.	като има предвид, че рамките за резултати все повече се използват за измерване на постиженията по програмите за сътрудничество за развитие, но пълната ангажираност и използването на тези рамки от развиващите се страни продължават да бъдат предизвикателство;

Т.

като има предвид, че мониторинговият цикъл на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие от 2016 г. показва, че напредъкът по използването на системите на страните остава слаб, а по отношение на необвързаната помощ не е налице допълнителен напредък и тя все още се намира максималното равнище от 80 %, постигнато през 2010 г.;

У.	като има предвид, че парламентарните представители, страните партньори и гражданското общество продължават да изразяват недоволство от степента на тяхното участие и информираност относно програмирането и изпълнението на сътрудничеството за развитие;

Ф.

като има предвид, че ефективността на развитието, което означава ефективно използване на всички средства и ресурси, насочени към развитието, включително и намаляването на бедността, зависи както от държавите, предоставящи помощта, така и от страните получателки; тя също така зависи от наличието на ефективни и бързо реагиращи институции, стабилни политики, участието на местни заинтересовани лица и гражданското общество, принципите на правовата държава, приобщаващото демократично управление, наличието на ефективни и прозрачни механизми за последващи действия, както и от предприемането на предпазни мерки срещу корупцията в развиващите се страни и незаконните финансови потоци на международно равнище; като има предвид, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие следва да играе по-значима роля за улесняване и насърчаване на напредъка във връзка с горепосочените фактори за развитие;

Х.	като има предвид, че разпокъсаността на помощта си остава трайно предизвикателство, породено от все по-големия брой донори и агенции за помощ, както и от липсата на координация на техните дейности и проекти;

Ц.	като има предвид, че сътрудничеството Юг-Юг продължи да нараства, въпреки забавянето на бързо развиващите се икономики и понижаването на цените на суровините;

Ч.

като има предвид, че картината на развитието става все по-хетерогенна, като повече бедни хора живеят в държави със средни доходи, отколкото в държави с ниски доходи; като има предвид, че същевременно, с появата на нови световни предизвикателства като миграцията, продоволствената сигурност, мира и стабилността, както и изменението на климата, предизвикателствата пред развитието са се променили по своето естество;

Призовава всички участници в процеса на развитие да основават своите действия върху ангажиментите, поети от Париж до Пусан, и да възобновят и задълбочат своите усилия за постигане на възможно най-голяма ефективност на сътрудничеството за развитие, с оглед осъществяване на амбициозните цели, заложени в Програмата до 2030 г., както и оптимално използване на публичните и частните ресурси за развитие;

Призовава за използването на всички инструменти на политиката за развитие за премахване на бедността и насърчаване на целите за устойчиво развитие; счита, че ефективността на финансирането за развитие следва да се оценява въз основа на конкретни резултати и на неговия принос към политиката за развитие като цяло;

Подчертава ключовата роля на официалната помощ за развитие (ОПР) за изпълнение на програмата за ефективност на развитието, за премахване на бедността, намаляване на неравенството, предоставяне на обществени услуги от основно значение и подкрепа на доброто управление; подчертава, че ОПР е по-гъвкава и предвидима и се характеризира с по-голяма степен на отчетност спрямо другите финансови потоци, които евентуално допринасят за развитието;

Припомня, че достатъчното финансиране е предпоставка за ефективно сътрудничество за развитие; отбелязва, че повечето доставчици на ОПР не са изпълнили ангажимента си да предоставят 0,7 % от своя БНД като помощ за развитие до 2015 г., в резултат на което над 2 билиона щатски долара не са предоставени на развиващи се страни за постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

Настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изпълнят дългосрочния си ангажимент за отделяне на 0,7 % от БНД за помощи, да увеличат помощта си за развитие, включително чрез бюджета на ЕС и Европейския фонд за развитие (ЕФР), както и да приемат ефективна пътна карта, за да изпълнят поетия ангажимент по прозрачен, предвидим и отговорен начин; предупреждава за опасността от размиване на критериите за ОПР с цел покриване на разходи, които са различни от разходите, пряко свързани с насърчаването на устойчиво развитие в развиващите се страни;

Отбелязва със загриженост, че от средата на 2015 г. само пет държави — членки на ЕС са публикували планове за изпълнение на споразумението от Пусан; настоятелно призовава държавите членки да публикуват планове за изпълнение и доклад за дейността си преди втората среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, която ще се проведе в периода от 28 ноември до 1 декември 2016 г. в Найроби;

Призовава в заключителния документ от втората среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие да се разгледат ясно и да се определят диференцирани роли и отговорности на участниците и институциите, работещи в областта на развитието, във връзка с изпълнението на програмата и прилагането на принципите, с цел ускоряване на напредъка и улесняване на бъдещото сътрудничество;

Отбелязва предложението на Мексико за включване на пети принцип за ефективност на развитието: никой да не бъде пренебрегван; признава, че е важно да се акцентира върху бедните, уязвимите и маргинализираните групи, като се отчитат надлежно равенството между половете и ситуациите на нестабилност и конфликти в контекста на програмата за ефективност на развитието; смята, че този принцип съответства на общата философия и цялостния ангажимент, поет по Програмата до 2030 г., но че евентуалното му включване следва да бъде придружено от сериозна дискусия и обсъждане на неговото прилагане, по-специално във връзка с въпросите за интегрирането и показателите;

Подчертава, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие трябва задължително да бъде включено в контекста на изпълнението на Програмата до 2030 г. и Програмата за действие от Адис Абеба; счита, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие може да осигури добавена стойност, ако дейността му е стратегически планирана във времето и адаптирана с оглед на работата и графика на Форума за сътрудничество за развитие към Икономическия и социален съвет на ООН, Форума за финансиране на развитието и Политическия форум на високо равнище;

10.

Подчертава, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие следва да играе важна роля в основаните на факти аспекти на мониторинга и отчетността по отношение на принципите за ефективност, с оглед постигане на целите за устойчиво развитие и подкрепа на по-доброто им прилагане от всички участници на национално равнище; подчертава необходимостта Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие да осигурява ясно определени канали за сътрудничество за конкретни организации, работещи в областта на развитието, извън донорите от ОИСР, включително нови донори, местни и регионални правителства, организации на гражданското общество, частни филантропи, финансови институции, дружества от частния сектор и синдикати; счита, че решенията относно председателството на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие следва да отразяват многообразието на заинтересованите страни;

11.

Припомня, че 1 % растеж в Африка е двойно повече от сумата на официалната помощ за развитие;

12.

Счита, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие трябва да играе водеща роля за гарантирането на напредък по целта за устойчиво развитие № 17, и по-специално по отношение на мониторинга и отчетността, постигането на по-голяма ефективност на помощта, аспектите на качеството и капацитета за финансиране на развитието, устойчивостта на данъчното облагане и дълга, мобилизирането на частния сектор и неговата отговорност за устойчивото развитие, осигуряване на прозрачност, последователност на политиката, партньорства с множество заинтересовани страни, сътрудничество по оста юг-юг и тристранно сътрудничество;

13.

Подчертава важната роля на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие във връзка с индикатора на целта за устойчиво развитие 17.16.1, по-специално за постигането на по-ефективни и приобщаващи партньорства между множество заинтересовани страни, с оглед подкрепа и подпомагане на изпълнението на Програмата до 2030 г., чрез измерване на качеството на техните усилия за развитие; приветства мониторинговия цикъл от 2016 г., като отбелязва увеличения брой партньори в областта на развитието, занимаващи се с тази дейност, и очаква с нетърпение публикуването на доклада за напредъка;

14.

Насърчава страните по Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие да разгледат възможността за създаването на по-независим и подходящо обезпечен с ресурси постоянен секретариат на партньорството, като се надгражда върху работата на съвместния екип за подкрепа, и настоятелно призовава държавите — членки на ЕС и страните партньори да определят национални централни звена за координация;

15.

Посочва, че Европейският парламент следва да може да изпълнява пълноценно своята важна роля за гарантиране на демократичен контрол по всички политики на ЕС, включително и политиките за развитие, и желае да бъде информиран редовно и своевременно относно позициите на Комисията, изразявани в рамките на Управителния комитет на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие;

16.

Приветства постигнатия напредък и препоръчва Комисията да положи допълнителни усилия, за да гарантира, че всички заинтересовани участници разполагат с достъп до информация относно прозрачността на планирането на сътрудничеството за развитие, механизмите за финансиране, както и проектите и потоците от помощи, по-специално в контекста на инициативата за прозрачност на международната помощ и създаването на уебсайта „Изследовател на помощта на ЕС“ (EU Aid Explorer); посочва обаче, че в това отношение все още трябва да се предприемат сериозни стъпки и изисква всички донори да положат незабавно допълнителни значителни усилия за предоставяне на по-достъпни, навременни и съпоставими информация и данни; призовава държавите членки, които все още не са дали своя принос за инициативата за прозрачност на международната помощ, да започнат да го правят; призовава Комисията и държавите членки да използват наличните данни и да подкрепят също така страните партньори чрез насърчаване на обмена на информация и добри практики в това отношение;

17.

Счита, че наблюдението, прегледът и споделянето на знания относно напредъка в областта на развитието са от първостепенно значение за подобряване на отчетността и въздействието на сътрудничеството, особено на национално равнище; следователно настоятелно призовава Комисията да представя доклади, поне веднъж на всеки 24 месеца, относно усилията и плановете за действие на ЕС и на държавите членки с оглед пълно прилагане на принципите от Пусан; призовава ЕС да окаже допълнителна подкрепа на страните партньори за подобряването на техния административен и логистичен капацитет, и по-специално на техните статистически системи;

18.

Приветства инициативите на ОИСР, които потенциално допринасят за намаляване на незаконните финансови потоци, и призовава международната общност да засили сътрудничеството с цел увеличаване на прозрачността на данъчните режими и финансовите потоци като цяло; набляга върху решаващата роля и отговорностите на многонационалните дружества и финансовите институции в това отношение;

19.

Приканва Комисията, делегациите на ЕС и агенциите на държавите членки да информират националните парламенти и, доколкото е възможно, местните и регионалните органи на управление, както и частните заинтересовани страни и гражданското общество, относно програмирането и финансовите ангажименти във връзка с помощта за развитие, като публикуват специфични за държавите прегледи на сътрудничеството за развитие, които следва да предоставят обща информация за стратегическите документи, координацията между донорите, годишните планове за действие и текущите и планирани програми, както и за поканите за подаване на проекти и възлагане на обществени поръчки или други използвани механизми за финансиране;

20.

Насърчава парламентите на държавите получателки да приемат национални политики относно помощта за развитие с цел повишаване на отчетността на донорите и на получаващите помощта правителства, включително и местните правителства, подобряване на управлението на публичните финанси и капацитета за усвояване на средства, премахване на корупцията и всички форми на разхищение на помощта, постигане на ефективност на данъчните системи и оптимизиране на условията за получаване на бюджетна подкрепа, както и намаляване на зависимостта от помощи в дългосрочен план;

21.

Счита, че е важно да се насърчава участието на всички държави членки в Данъчната инициатива от Адис Абеба, с цел удвояване на техническата помощ до 2020 г. и укрепване на капацитета за данъчно облагане на страните партньори;

22.

Призовава Комисията и държавите членки да работят съвместно с националните парламенти на страните партньори, с оглед обезпечаване на конструктивна подкрепа за разработването на такива политики, които да бъдат допълнени чрез споразумения за взаимна отчетност; приветства усилията на Комисията за подобряване на отчетността на национално равнище в контекста на бюджетната подкрепа чрез укрепване на институционалния капацитет на националните парламенти и върховните одитни институции;

23.

Подчертава ролята на гражданите, местните общности, избраните представители, религиозните организации, организациите на гражданското общество, академичните среди, синдикалните организации и частния сектор в областта на развитието и подчертава, че всички тези участници трябва да бъдат включени в процеса на насърчаване и прилагане на програмата за ефективност на различни равнища; счита, че техният ефективен принос изисква участието им в планирането и прилагането, осигуряването на взаимна отчетност и прозрачност, извършването на наблюдение и оценка, и че донорите следва да подобрят предвидимостта и бързината при работата с тези участници като партньори по изпълнението на проекти и доставката на основни услуги, с цел реално достигане до най-уязвимите групи от населението;

24.

Подчертава, че помощта може да се поддържа единствено ако получателите демонстрират сериозен ангажимент и отговорност; настоява върху важността на споделената отговорност за резултатите от развитието, включително за прилагането на принципите от Истанбул, и припомня, че демократичната ангажираност изисква силни институции, които могат да осигурят пълното участие на местни организации в изпълнението, наблюдението и оценката на програмите за развитие;

25.

Подчертава, че е важно организациите на гражданското общество да могат да изпълняват ролята си на независими участници в областта на развитието, като се отдели особено внимание на осигуряването на благоприятна среда, която да съответства на договорените международни права и да максимизира приноса на организациите на гражданското общество към развитието; изразява загриженост относно стесняването на полето за действие за организациите на гражданското общество в много страни партньори; призовава Комисията да подобри достъпността на финансирането за организациите на гражданското общество;

26.

Приветства напредъка и ангажираността на ЕС в съвместното планиране; отбелязва, че съвместното планиране следва да намали разпокъсаността на помощта и разходите по операциите, да увеличи допълняемостта чрез по-добро разделение на труда и да подобри националната и взаимната отчетност, както и предвидимостта на сътрудничеството за развитие, като по този начин се осигурят ясни предимства както за ЕС, така и за страните партньори; отбелязва, че съвместното планиране се проучва в 59 от общо 110 страни партньори, получаващи помощ на ЕС за развитие; призовава държавите членки и страните партньори да се ангажират в по-голяма степен по отношение на съвместното планиране, за да могат неговите предимства да се използват пълноценно и във всички възможни държави;

27.

Припомня своето искане (26) за кодифициране и укрепване на механизмите и практиките, с цел осигуряване на по-добро взаимно допълване и ефективна координация на помощта за развитие сред държавите — членки на ЕС и европейските институции, като бъдат въведени ясни и приложими правила за гарантиране на демократична ангажираност, хармонизиране, съгласуване на стратегиите и системите на отделните държави, предвидимост на средствата, прозрачност и взаимна отчетност; призовава Комисията да предостави информация относно липсата на последващи действия във връзка с това искане и да посочи какви алтернативни мерки е предприела или възнамерява да предприеме в тази връзка;

28.

Припомня, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент за необвързване на помощта и признава постигнатия в тази област напредък; призовава всички доставчици на помощ за развитие, включително и развиващите се икономики, да положат допълнителни усилия за ускоряване на необвързването на помощта на международно равнище; призовава доставчиците на помощ да използват системите за възлагане на обществени поръчки на страните партньори като първа възможност;

29.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят нови инициативи за засилване на сътрудничеството по оста юг-юг и водещи проекти за тристранно сътрудничество, които да включват нови донори и други държави със средни доходи и да са насочени към справяне с глобалните предизвикателства от взаимен интерес, без да се забравя целта за премахване на бедността; подчертава, че е необходимо да се използва пълният потенциал на децентрализираното сътрудничество, за да се подпомогне програмата за ефективност на развитието, като същевременно се прилагат всички защитни механизми по отношение на прозрачността, ефективността и съгласуваността и се избягва допълнителна фрагментация на структурата на международната помощ;

30.

Подчертава, че помощта за развитие може да играе важна роля за борбата с бедността, за справяне с неравенствата и насърчаване на развитието, по-специално при най-слабо развитите страни, както и за подобряване на достъпа до качествени обществени услуги за най-нуждаещите се и уязвими групи и катализиране на действието на други важни системни фактори, допринасящи за развитието, като например насърчаване на равенството между половете (изтъкнато в Партньорството от Пусан), образование и укрепване на здравните системи, включително борбата срещу свързани с бедността болести, ако тя се използва в контекста на легитимно, приобщаващо управление, основано на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека;

31.

Подчертава значението на ЦУР 16 за ефективността на развитието като цяло и предупреждава, че помощта за развитие не може да постигне ефективно целта си без наличието на мир, зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава, безпристрастна, ефективна и независима съдебна система, международно признати социални, екологични и трудови стандарти и гаранции за почтеността на публичните институции и отговорните лица, приобщаващо, активно и представително вземане на решения на всички равнища, както и прозрачност и отчетност;

32.

Припомня, че корупцията в държавите бенефициенти, независимо дали е пряко свързана с помощта за развитие или не, представлява сериозно нарушение на демократичната легитимност и накърнява обществената подкрепа за помощта за развитие в държавите донори; следователно приветства всички мерки, предприемани за насърчаване на доброто финансово управление и за окончателно премахване на корупцията, като същевременно отбелязва, че ситуацията в много страни партньори принципно крие известен риск;

33.

Настоятелно призовава държавите членки и другите донори да отделят повече усилия и човешки ресурси за по-добро планиране на ефективността и за извършване на задълбочен анализ по отношение на ситуации на нестабилност, следконфликтни ситуации и предотвратяване на конфликти, тъй като желаните резултати невинаги могат да бъдат представени под формата на данни и в рамки за резултати;

34.

Изразява твърдото си убеждение, че частният сектор е важен партньор за постигането на целите на устойчиво развитие и мобилизирането на допълнителни ресурси за развитие; подчертава, че предвид все по-значимата им роля в сътрудничеството за развитие, участниците от частния сектор трябва да прилагат принципите за ефективност на развитието и да спазват принципите за корпоративна отчетност по време на целия жизнен цикъл на проектите; признава усилията на някои участници от частния сектор за поемане на ангажименти в областта на правата на човека, социалното приобщаване и устойчивостта като основа за техните бизнес модели и призовава за разпространението на този подход; посочва, че частният сектор трябва да спазва принципите на международното право и социалните и екологичните стандарти, както и Глобалния договор на ООН за правата на човека, ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, основните трудови стандарти на МОТ и Конвенцията на ООН срещу корупцията; призовава Комисията да гарантира, че дружествата, извършващи дейност от данъчни убежища, не участват в проекти, които са финансирани от ОПР; наред с това подчертава, че страните партньори трябва да насърчават благоприятна среда за предприятията, включително прозрачни правни и регулаторни системи;

35.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, на правителството и парламента на Кения като домакини на втората среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (ГПЕСР), на съпредседателите на ГПЕСР по Програмата на ООН за развитие, както и на ОИСР и Междупарламентарния съюз.

(1) http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/70/1&Lang=E

(2) http://www.un.org/esa/ffd/wp-content/uploads/2015/08/AAAA_Outcome.pdf

(3) https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N16/132/05/PDF/N1613205.pdf?OpenElement

(4) http://www.oecd.org/dac/effectiveness/34428351.pdf

(5) http://www.oecd.org/dac/effectiveness/49650173.pdf

(6) http://effectivecooperation.org/2014/03/draft-communique-for-the-first-high-level-meeting-of-the-global-partnership/

(7) http://effectivecooperation.org/events/2016-high-level-meeting/

(8) http://effectivecooperation.org/wp-content/uploads/2016/05/4314021e.pdf

(9) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1

(10) Заключения на Съвета 9558/07, 15.5.2007 г.

(11) 18239/10

(12) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9145-2015-INIT/bg/pdf