13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/68

P8_TA(2016)0337

Доверителният фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ (2015/2341(INI))

(2018/C 204/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 41, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Извънредния доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка (Доверителния фонд на ЕС за Африка), учреден по време на срещата на върха по въпросите на миграцията във Валета на 11 и 12 ноември 2015 г.,

—	като взе предвид съвместния план за действие, приет на срещата на върха във Валета,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., (1) последващите му изменения и приложение Iв към него (Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.), съответстващо на 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР),

—	като взе предвид Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., съставляваща бюджета на ЕС, и съдържащата се в нея бюджетна функция 4 („Глобална Европа“),

—	като взе предвид Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие, състояла се през 2015 г. в Ню Йорк,

—

като взе предвид Съвместния работен документ на службите относно „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“ (SWD(2015)0182) и заключенията на Съвета от 26 октомври 2015 г., в които се одобрява съответният План за действие относно равенството между половете за периода 2016—2020 г.

—	като взе предвид Пекинската платформа за действие (1995 г.) и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР) (1994 г.) и резултатите от конференциите за преглед на платформата и програмата,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по бюджети (A8-0221/2016),

като има предвид, че основната цел на Доверителния фонд на ЕС за Африка (Доверителния фонд на ЕС), подписан от председателя на Комисията и 25 държави — членки на ЕС, Норвегия и Швейцария и стартиран по време на срещата на върха по въпросите на миграцията във Валета на 12 ноември 2015 г. от европейските и африканските партньори, е да се спомогне за укрепване на стабилността в регионите и да се допринесе за по-доброто управление на миграцията; като има предвид по-специално, че с Доверителния фонд на ЕС се цели да се преодолеят първопричините за дестабилизацията, принудителното разселване и незаконната миграция, като се насърчават устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието;

Б.

като има предвид, че Европейският консенсус за развитие продължава да бъде идейната рамка за политиката на ЕС за развитие, а Европейският консенсус относно хуманитарната помощ потвърждава основните принципи на хуманитарната помощ; като има предвид, че мирът се признава като решаващ фактор за развитието в новата Програма за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и във въведената цел за устойчиво развитие № 16 относно мира и правосъдието; като има предвид, че ЕС и неговите партньори в хуманитарната сфера трябва да могат да осигурят подпомагане и закрила на основата на нуждите и на зачитането на принципите на неутралност, безпристрастност, хуманност и независимост на хуманитарните действия, залегнали в международното право, и по-специално в международното хуманитарно право;

В.

като има предвид, че Африка продължава да има много високи темпове на растеж на населението и само бавно намаляване на раждаемостта — ситуация, която ще доведе в близко бъдеще до рязък ръст на младото население в трудоспособна възраст, като ще донесе големи потенциални социални и икономически ползи; като има предвид, че предоставянето на необходимото образование и умения на младите хора, от които те имат нужда, за да реализират своя потенциал, и създаването на възможности за заетост са съществени за укрепване на стабилността, устойчивото икономическо развитие, социалното сближаване и развитието в региона;

Г.

като има предвид, че Доверителният фонд на ЕС е предназначен да предостави инструмент за развитие, с който се обединяват ресурси от различни донори, с цел да се даде възможност за бърз, гъвкав, взаимно допълващ се, прозрачен и колективен отговор от ЕС на различните аспекти на дадена извънредна ситуация;

Д.

като има предвид, че 1,5 милиарда души живеят в нестабилни и засегнати от конфликти региони по света и че нестабилните държави и неуправляваните територии се увеличават и оставят много хора в бедност, беззаконие, процъфтяваща корупция и насилие; като има предвид, че Доверителният фонд на ЕС е създаден за подпомагане на 23 държави в три африкански региона (Африканския рог; Сахел и басейна на езерото Чад; и Северна Африка), в които се намират някои от най-нестабилните африкански държави, които са засегнати от миграцията като държави на произход, транзитно преминаване или приемане, ако не и трите едновременно, и които ще извлекат най-голяма полза от тази форма на финансова помощ на ЕС; като има предвид, че африканските съседи на държавите, които отговарят на условията за получаване на средства, могат, въз основа на преценка за всеки отделен случай, да се ползват от проектите на Доверителния фонд на ЕС с регионално измерение, за да се справят с регионалните миграционни потоци и свързаните с тях трансгранични предизвикателства;

Е.

като има предвид, че с Доверителния фонд на ЕС се цели преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването в държавите на произход, транзитно преминаване и приемане чрез пет приоритетни сектора, а именно: 1) ползи за развитието от миграцията; 2) законна миграция и мобилност; 3) закрила и убежище; 4) предотвратяване на незаконната миграция и борба срещу нея; и 5) връщане, обратно приемане и реинтеграция;

Ж.

като има предвид, че приносът на ЕС е в размер на 1,8 милиарда евро, като Комисията може да привлече и допълнителни средства в същия размер от държавите — членки на ЕС, и от други донори; като има предвид, че Доверителният фонд на ЕС служи за допълване на съществуващата помощ от ЕС за обхванатите региони със сума, възлизаща на над 10 милиарда евро до 2020 г. с цел да се подпомогне приобщаващият и устойчив икономически растеж;

З.	като има предвид, че два доверителни фонда на ЕС бяха създадени през 2014 г., а именно Доверителният фонд „Беку“, насочен към стабилизирането и възстановяването на Централноафриканската република, който показа положителни резултати, и Фондът „Мадад“, който цели да отговори на кризата в Сирия;

И.

като има предвид, че в публикувания на 12 февруари 2014 г. доклад на Фонда на ООН за населението (ФНООН), озаглавен „Глобален доклад на Международната конференция за населението и развитието за периода след 2014 г.“, се подчертава, че защитата на жените и юношите, засегнати от насилие, трябва да бъде приоритет в международната програма за развитие;

Й.	като има предвид, че доверителните фондове са част от реакция ad hoc — което разкрива недостига на средства и ограничената гъвкавост, характеризиращи финансовата рамка на ЕС — но са жизненоважни за осигуряване на бърз и всеобхватен отговор на хуманитарни кризи, включително дългосрочни кризи;

К.	като има предвид, че ЕС ще продължи да полага усилия за ефективното изпълнение на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и последващите резолюции на ООН относно жените, мира и сигурността;

Аспекти на отпускането на финансови средства и бюджетни аспекти

Припомня, че отпускането на финансови средства се характеризира с три основни етапа: обещание, поемане на задължение и действие/плащане; посочва обаче, че трябва да бъдат извлечени поуки от предишните Доверителни фондове на ЕС; изразява съжаление, че до момента вноските от държавите членки остават твърде ниски, възлизайки само на малка част от приноса на Съюза, и по този начин са далеч от постигането на официално поетото задължение, като през април 2016 г. достигат общо едва 81,71 милиона евро (или 4,5 % от предвидените 1,8 милиарда евро); настоява обещанията и поетите задължения да бъдат превърнати в действия; напомня на Съвета и Комисията, че ефективната помощ се характеризира с навременно и предсказуемо финансиране и призовава да се ускори изплащането на това финансиране;

Приветства намерението за отпускане на средства по-бързо и по-гъвкаво при извънредна ситуация и за обединяване на различни източници на финансиране с цел справяне с кризата с миграцията и бежанците в многобройните ѝ измерения; критикува факта, че Комисията е отклонила бюджетни кредити от целите и принципите на основните актове, за да ги насочи посредством Доверителния фонд на ЕС, тъй като това е нарушение на финансовите правила и освен това излага на риск успеха на дългосрочните политики на Съюза; ето защо призовава при възможност да се използват нови бюджетни кредити и да се гарантира пълна прозрачност по отношение на произхода и предназначението на средствата;

Отбелязва, че в областта на външната дейност доверителните фондове на ЕС са основно предназначени да дават възможност за бърз отговор на конкретна извънредна ситуация или на кризата след подобна ситуация, като създават ефект на лоста от обединяването на приноса на държавите — членки на ЕС, и на други донори и същевременно повишават видимостта в световен мащаб на европейските усилия; подчертава обаче, че държавите членки не следва да пренебрегват задължението си за постигане на целта за 0,7 % от брутния национален доход (БНД) за официална помощ за развитие (ОПР); съответно призовава държавите членки да изпълнят своите задължения по отношение както на целта от 0,7 % за ОПР, така и на приноса си към Доверителния фонд на ЕС за Африка;

Подчертава нестабилността на доброволните вноски и настоятелно призовава държавите членки да изпълнят ангажиментите си и бързо и ефективно да приведат вноските си в съответствие с вноската на Съюза, за да дадат възможност Доверителният фонд на ЕС да развие пълния си потенциал, вместо да предоставят минимума, който се изисква за получаването на право на глас в стратегическия съвет;

Изразява съжаление, че доверителните фондове водят до заобикаляне на бюджетния орган и подкопаване на единството на бюджета; отбелязва, че със създаването на този ad hoc инструмент се признава недостатъчният размер на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 — 2020 г.; посочва, че вноските на държавите членки съставляват 85 % от бюджета на Съюза; счита, че създаването на Доверителния фонд на ЕС на практика означава да се преразгледат таваните на действащата МФР, като се увеличат вноските на държавите членки; ето защо подчертава, че създаването на инструменти за финансиране извън бюджета на ЕС трябва да остане изключение; изразява съжаление, че Парламентът няма представители в стратегическия съвет, въпреки че значителна част от средствата се осигуряват от бюджета на Съюза; призовава бюджетният орган да бъде поканен да участва в стратегическия съвет;

Отбелязва, че отпусканите от ЕС средства за Доверителния фонд на ЕС за Африка понастоящем произхождат основно от 11-ия ЕФР; подчертава, че Доверителният фонд на ЕС беше създаден, защото бюджетът на ЕС и МФР не разполагат с необходимите ресурси и гъвкавост за бързи и всеобхватни мерки по различните измерения на подобни кризи; призовава ЕС да постигне съгласие да намери по-цялостно решение за извънредното финансиране в рамките на тазгодишното преразглеждане на МФР за периода 2014—2020 г. и на прегледа на инструментите за външно финансиране през 2016 г. с оглед на увеличаване на ефективността и възможността за реагиране на хуманитарната помощ и помощта за развитие, налични в рамките на бюджета на ЕС;

Призовава по-специално за адекватно преразглеждане на тавана, за да се даде възможност за включването на механизмите за реагиране при кризи в МФР с цел възстановяване на единството на бюджета; счита, че преразглеждането на МФР би осигурило по-голяма бюджетна, демократична и правна сигурност; освен това подчертава необходимостта от преразглеждане на финансовите правила с оглед улесняване на управлението на средствата от бюджета на ЕС и постигане, в рамките на един интегриран подход, на по-добро взаимодействие между бюджета на Съюза, ЕФР и двустранното сътрудничество с цел да се увеличи въздействието на финансирането за развитие и да се проправи път за включването на ЕФР в бюджета, като същевременно се запази равнището на ресурсите, което е предвидено, считано от 2021 г.; настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавни мерки, за да подобри участието на бюджетния орган и да синхронизира по-добре доверителните фондове и другите механизми с бюджетната норма, по-конкретно като ги включи в бюджета на Съюза;

Отбелязва, че Парламентът доказа своята отговорност в качеството си на едно от направленията на бюджетния орган, като прие да бъдат отпуснати извънредни средства; изразява съжаление обаче, че увеличаването на броя на инструментите за справяне с извънредни ситуации води до изоставянето на общностния метод; дава уверение, че има намерението да запази основните принципи на бюджета на Съюза, по-конкретно единството на бюджета и процедурата на съвместно вземане на решение; счита, че действително е неотложно да се преосмисли капацитетът за реакция на Съюза при широкомащабни кризи, особено по отношение на последствията им върху бюджета; обвързва съгласието си за бъдещите предложения за кризисни инструменти с включването на тези последствия в средносрочния преглед на МФР, който е предвиден до края на 2016 г.;

Посочва, че е осигурено допълнително финансиране от други финансови инструменти в рамките на бюджета на ЕС, като например от Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) — на стойност 125 милиона евро, от Инструмента за хуманитарна помощ — на стойност 50 милиона евро, както и от Европейския инструмент за съседство (ЕИС) — на стойност 200 милиона евро;

10.

Отбелязва, че от общия принос на ЕС от 1,8 милиарда евро само 1 милиард евро от резерва на ЕФР представлява допълнителен ресурс; изразява загриженост, че финансирането на Доверителния фонд на ЕС може да се извърши в ущърб на други цели на развитието; припомня, че инструментът, който този фонд представлява, следва да допълва вече съществуващите инструменти, и призовава Комисията да осигури прозрачност и отчетност на ползването и сумите по настоящите бюджетни редове, от които идва приносът към Доверителния фонд на ЕС;

11.

Подчертава настоятелно, че средствата от източници по ЕФР и ОПР трябва да се посвещават на икономическото, човешкото и социалното развитие на приемащата държава със специален акцент върху предизвикателствата пред развитието, определени в решението за Доверителния фонд; подчертава, че развитието не е възможно без сигурност; осъжда всяко използване на средства по ЕФР и ОПР за управление на миграцията и контрол на други дейности, които нямат за цел развитие;

Финансиране на най-слабо развитите държави

12.

Подчертава, че ползването на ЕФР за финансиране на Доверителния фонд на ЕС за Африка може да окаже въздействие върху африканските държави, получаващи помощта, които не са обхванати от Доверителния фонд, и по-специално върху най-слабо развитите държави (НСРД);

13.

Изразява дълбоко съжаление, че въпреки неотменното значение на ОПР за НСРД, ниските вече равнища на помощта за развитие за НСРД спаднаха за втора поредна година през 2014 г., както и че делът на помощта, отпускана за тези държави, е на най-ниското си равнище от десет години насам; призовава съответно Комисията и държавите членки да гарантират, че не се отклонява помощ в ущърб на най-бедните държави, за да се покрият разноските за настоящите кризи;

Ролята на гражданското общество, НПО, местните органи и международните организации

14.

Счита, че Доверителният фонд на ЕС за Африка следва да допринася за развитието в държавите на транзитно преминаване и произход на мигрантите, за укрепването и подобряването на местните обществени услуги (социални услуги, здравеопазване, образование, хранене, култура), на политическото участие и на управлението, особено чрез проекти, основаващи се на местните общности; счита, че фондът следва да допринася за развитието на заетостта в местните сектори, като същевременно зачита правата на човека и околната среда; счита в този контекст, че трябва да се провеждат консултации с органите на местната власт като пълноправни партньори, стига да има пълни гаранции за ефективността и доброто управление в съответствие с принципите за ефективност на помощта, и че те също така следва да бъдат основните действащи лица, отговорни за обществени услуги, които се предоставят на местно равнище; счита, че гражданското общество, неправителствените организации (НПО), международните организации и общностите на диаспорите следва да играят допълваща и решаваща роля в преодоляването на първопричините за миграцията и в подобряването на местните услуги;

15.

Припомня, че регионалните и местните органи на властта, организациите на гражданското общество и НПО са естествени партньори за ефективна политика за развитие и че един постоянен диалог с националните органи и местните общности е от съществено значение, за да се определят общи стратегии и приоритети и да се даде възможност за основан на доказателства подход при прилагането на фонда, особено в държави, в които няма достатъчно гаранции за добро управление и прозрачност; призовава за зачитане на принципа на субсидиарност и ангажираност и в това поле на действие; подчертава, че органите на местната власт, местните организации на гражданското общество, НПО и международните организации следва да бъдат активно включвани в етапите на планиране, изпълнение и оценка на Доверителния фонд на ЕС; призовава Комисията да изясни и да придаде официален характер на процедурите за консултация с тези заинтересовани страни, така че да осигури тяхното ефективно участие в дискусиите, провеждани в оперативните комитети, с ясни и прозрачни критерии за допустимост;

16.

Подчертава, че е важно да се осигури по-добър баланс при финансирането между правителствата на държавите бенефициенти и по-специално надеждните участници от гражданското общество, които обикновено познават по-добре обществените проблеми, във връзка с които има нужда от подпомагане;

17.

Припомня колко е важен по отношение на устойчивостта един подход, съсредоточен върху хората и общностите, и счита убедено, че Доверителният фонд на ЕС следва да се съсредоточи не само върху икономическото развитие, но и върху разработени на местно равнище проекти, специално насочени към подобряване на качеството, равнопоставеността и всеобщата достъпност на основните услуги, към обучение за развиване на компетентност на местно равнище, както и за да се отговори на нуждите на уязвимите общности, включително на малцинствата;

Прозрачност и яснота за по-добро постигане на целите

18.

Отчита сложността и многоаспектното естество на настоящата бежанска криза; предупреждава обаче за сериозните рискове от злоупотреба с помощта на ЕС за развитие, особено в контекста на засегнатите от конфликти държави, където въпросите на сигурността, миграцията и развитието са тясно взаимосвързани; подчертава, че проектите, обхванати от Доверителния фонд на ЕС, които са били създадени чрез източници, посветени основно и по принцип на целите на развитието, трябва да имат цели, свързани с развитието; подчертава, че проектите, насочени към укрепване на капацитета в сферата на сигурността в конкретни държави, трябва да бъдат изготвени така, че окончателните им резултати да са съсредоточени върху намаляването на бедността, както и към стабилността на държавите бенефициенти;

19.

Припомня на Комисията и на органите, пряко натоварени с управлението на Доверителния фонд, че ресурсите, които идват от ЕФР, или друго финансиране, предназначено за развитие, трябва да бъдат използвани изключително за действия, посветени пряко на помощта за развитие; отправя искане до Комисията да предостави изрични уверения относно подобна употреба и да гарантира редовното и всеобхватно докладване относно употребата на тези средства;

20.

Подчертава, че бюджетът на ЕС не може да се използва за пряко финансиране на военни операции или такива в областта на отбраната (член 41, параграф 2 от ДФЕС), но че не се изключват изрично мироопазващи операции с цели, свързани с развитието; припомня освен това, че членове 209 и 212 от ДФЕС не изключват изрично финансирането на изграждане на капацитет в сектора на сигурността;

21.

Призовава Комисията, стратегическия съвет и оперативния комитет да се съсредоточат главно върху изграждането на капацитет, стабилността и мира, устойчивостта, благосъстоянието и овластяването на местното население, насърчаването, защитата и упражняването на правата на човека, както и създаването на възможности за работа и обучение, по-специално за жените и младите хора;

22.

Настоятелно подчертава, че крайната цел на политиката на ЕС за развитие, както е заложена в член 208 от ДФЕС, трябва да бъде намаляването и изкореняването на бедността; в тази връзка изразява съжаление, че въпреки че приносът на ЕС към Доверителния фонд ще се осъществява най-вече чрез ресурси от ОПР, този механизъм за финансиране няма да бъде насочен единствено към свързани с развитието цели; подчертава, че трябва да се направи ясно, прозрачно и лесно обяснимо разграничение в рамките на Доверителния фонд на ЕС между пакетите средства за дейности за развитие, от една страна, и тези за дейностите, свързани с управлението на миграцията, граничния контрол и всички други дейности, от друга страна; подчертава, че намаляването на ОПР, така че да се използват по-малко средства за борба с крайната бедност, би подронило значителния напредък, постигнат в международното развитие, и би застрашило новоприетите цели за устойчиво развитие (ЦУР);

Съгласуваност на политиките на ЕС и ангажимент относно правата на човека

23.

Призовава ЕС да покаже по-добра съгласуваност при действията в областта на международното сътрудничество за развитие от двойна гледна точка: ЕС и държавите членки следва, от една страна, да действат в съответствие със своите ангажименти, а от друга страна, да демонстрират цялостна съгласуваност в своите външни политики и инструменти за региона на Африка, с особено внимание към духа на съвместно управление на Споразумението АКТБ—ЕС от Котону; от гледна точка на последното, счита че Доверителният фонд на ЕС следва да отразява принципите на съгласуваност на политиките за устойчиво развитие и взаимно допълване между всички заинтересовани страни в сферата на развитието и следва да избягва всякакви противоречия между целите на развитието и политиките в областта на сигурността, хуманитарната помощ и миграцията; изразява надежда, че пакетът за по-добро регулиране ще допринесе за подобряване на съгласуваността на политиките за устойчиво развитие, като взема предвид развитието и правата на човека във всичките си оценки на въздействието;

24.

Припомня, че правилата и критериите, които уреждат помощта за развитие за проекти, финансирани от Доверителния фонд на ЕС, трябва да се определят въз основа на споделени ценности и общи интереси, по-специално по отношение на зачитането и насърчаването на правата на човека; в тази връзка подчертава, че политиката на ЕС по отношение на сътрудничеството в областта на сигурността, управлението на миграцията и трафика и незаконното превеждане през граница на хора следва да включват специални разпоредби, насочени към гарантиране на зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, с особен акцент върху правата на жените, правата на ЛГБТИ лицата, сексуалното и репродуктивно здраве и права, правата на детето, правата на малцинствата и на други особено уязвими групи; посочва, че ЕС трябва да насърчава усилията за борба с дискриминацията, основана на религия или лични убеждения, пол, раса или етнически произход, увреждане и сексуална ориентация;

25.

Посочва, че доверителните фондове трябва да допринасят за постигането на дългосрочните цели за гарантиране на мира и укрепване на управлението в държавите бенефициенти; подчертава необходимостта от внимателна и систематична оценка на въздействието на дейностите, финансирани в рамките на Доверителния фонд на ЕС за Африка, върху доставките на хуманитарна помощ; подчертава, че Доверителният фонд на ЕС не следва да подкопава дългосрочното сътрудничество за развитие на ЕС; изтъква, че ангажираността и взаимното допълване по отношение на дългосрочните и краткосрочните проекти трябва да се осигурят, защитят и съгласуват със съществуващите регионални стратегии и стратегии по държави на ЕС за Сахел, Гвинейския залив, Африканския рог и Северна Африка; подчертава, че е необходима цялостна диагноза по държави и по сектори, за да се постигне добро разпределение на средствата, както и за да се развият тесни партньорства с широк кръг от участници от гражданското общество; приветства научноизследователския елемент, включен в Доверителния фонд на ЕС, като потенциална възможност да се създадат възможности за развитие и взаимодействия между ЕС и съответните държави;

Цели и последващи действия

26.

Призовава Комисията систематично да следи как се използват средствата от Доверителния фонд на ЕС и как се разпределят те и да увеличи правомощията на Парламента за контрол над Доверителния фонд на ЕС; по-специално призовава Съвета и Комисията да изпращат редовно съобщения относно конкретните действия, предприети както от ЕС, така и от африканските държави, при използването на тези средства и относно постигнатите резултати;

27.

Изразява загриженост относно липсата на координация между всички участници в управлението на Доверителния фонд на ЕС (и по-специално между Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ (DG DEVCO) на Комисията и нейното подразделение „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO)), както и относно липсата на ясни насоки за това как финансирането може да се осигури; изразява съжаление за липсата на яснота и прозрачност по отношение на критериите за финансиране и обема на средствата, отпускани за гражданското общество по линия на Доверителния фонд на ЕС; припомня необходимостта от по-добра комуникация между Комисията, държавите членки и Парламента при програмирането и изпълнението на действията на Доверителния фонд на ЕС като цяло в интерес на по-нататъшното планиране на евентуални допълнителни доверителни фондове; припомня, че Комисията трябва да положи особени усилия, за да се гарантира, че действията ѝ са последователни и съгласувани с регионалните програми за развитие (РПР), с цел да се избегне дублиране на усилията и да се гарантира, че основният акцент е върху развитието, а не върху граничния контрол и сигурността в ущърб на мигрантите; призовава Комисията поради същата причина, както и за да увеличи максимално въздействието и ефективността на помощта в глобален мащаб, да поддържа стабилен диалог с ООН в контекста на Доверителния фонд на ЕС; също така призовава Комисията да укрепи усилията си с оглед на по-систематична оценка на въздействието на своите политики и финансиране, включително на Доверителния фонд на ЕС, по-специално по отношение на тяхното въздействие върху устойчивото развитие, правата на човека и равенството между половете, и да интегрира резултатите от тези оценки в своите политики и планиране;

28.

Подчертава, че до момента Парламентът не е включен в създаването на Доверителния фонд на ЕС, и настоява, че е необходимо да се гарантира възможността за контрол от Парламента върху усвояването на фонда посредством подробно и редовно докладване от страна на Комисията;

29.

Счита, че като се има предвид изключителната гъвкавост и бързина, присъщи на един доверителен фонд, периодичното докладване до Парламента следва да се извършва поне веднъж на всеки шест месеца; настоятелно подчертава необходимостта от прозрачен мониторинг, оценка и отчетност по отношение на резултатите;

30.

Счита, че прозрачността, комуникацията и видимостта във връзка с проектите, разработени в рамките на Доверителния фонд на ЕС, са от изключително значение с оглед на разпространяването на резултатите и включването и засилването на интереса на частния сектор, местните и регионалните органи, НПО и гражданското общество, с цел да се създадат условия за по-широко участие и да се улесни участието от държавите членки;

31.

Подчертава необходимостта от задълбочен мониторинг на изпълнението на разпоредбите за преразпределение и връщане в държавите на произход и финансовите ангажименти на държавите членки, като се отделя специално внимание на правата на човека;

32.

Припомня, че миграционните политики на ЕС следва да бъдат насочени главно към справянето с първопричините за миграцията; подчертава, че миграционните политики на ЕС следва да допринасят за установяване на мир и стабилност и насърчаване на икономическото развитие — в съответствие с цели за устойчиво развитие 3, 4 и 5, конкретна цел 7 от цел за устойчиво развитие 10 и цел за устойчиво развитие 16 от Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. като включват по-тясно сътрудничество с трети държави за подобряване на сътрудничеството относно стимули за завръщане и реинтеграция в държавите на произход на мигрантите, включително висококвалифицираните мигранти, доброволното връщане и обратно приемане, по начин, който увеличава техните възможности;

33.

Подчертава, че нестабилността и физическата несигурност са важни причини за принудително разселване, и поради това подкрепя чувствителен към конфликтите подход към усвояването на фонда, в който да се даде приоритет на предотвратяването на конфликти, изграждането на държавността, доброто управление и утвърждаването на принципите на правовата държава; счита, че Доверителният фонд на ЕС е отлична възможност за ЕС, която му дава възможност да укрепи сътрудничеството и политическия диалог с африканските си партньори, по-специално по отношение на ефективното прилагане на споразуменията за връщане и обратно приемане, и да развива общи стратегии за управление на миграционните потоци; изтъква необходимостта от споделяне на отговорностите между ЕС и африканските му партньори, в съответствие със заключенията от срещата на върха във Валета през ноември 2015 г.; въпреки това счита, че помощта за развитие следва да не бъде използвана за спиране на потоците от мигранти и лица, търсещи убежище, и че проекти по Доверителния фонд на ЕС не следва да служат като претекст за предотвратяване на заминаването или затягане на границите между държавите при същевременно пренебрегване на факторите, принуждаващи хората да напускат домовете си; изразява дълбоката си загриженост във връзка с въздействието, което Доверителният фонд на ЕС може да окаже върху правата на човека, ако сдържането на миграционните потоци включва сътрудничество с държави, които извършват систематични и/или сериозни нарушения на основните права; отправя искане до Комисията да гарантира, че фондът изпълнява целите си, като пряко подпомага нуждаещите се, а не финансира правителства, отговорни за нарушения на правата на човека; призовава да се подобри зачитането на човешките права на мигрантите в проекти, финансирани от ЕС;

34.

Подчертава, че е важно да се разбират причините и последиците от международната миграция от гледна точка на пола, включително на съответния процес на вземане на решения и на механизмите, водещи до миграция; припомня, че жените и момичетата като бежанци и мигранти са особено уязвими, когато се окажат в ситуации, при които безопасността им не може да бъде гарантирана и могат да бъдат подложени на сексуално насилие или експлоатация; подчертава, че Доверителният фонд на ЕС трябва да допринесе за защитата, подкрепата и/или подпомагането на уязвимите мигранти, бежанци и жертви на трафик на хора, и че следва да се обръща специално внимание на жените и децата;

35.

Отбелязва, че Доверителният фонд на ЕС за Африка беше създаден след проведената във Валета среща на върха на африканските и европейските държавни и правителствени ръководители по въпросите на миграцията; призовава Комисията да предостави на Европейския парламент преглед на конкретните действия, последвали тази среща на върха, по-специално в областта на развитието, борбата с трафикантите и подписването на споразумения за връщане, обратно приемане и реинтеграция; призовава Съвета да предостави на Комисията необходимите правомощия за сключване на такива споразумения с държавите, засегнати от Доверителния фонд на ЕС.

o o

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на парламентите на държавите членки, на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС и на председателя на Панафриканския парламент.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.