9.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 91/6

—

като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 14 от нея,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) (1),

—

като взе предвид Съвместния доклад на Съвета и на Комисията за 2012 г. относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“), озаглавен „Образованието и обучението в интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа“ (2),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 26 август 2015 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Проект за съвместен доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) — Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението“ (COM(2015)0408),

—

като взе предвид съвместния доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) — „Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението“ (2015/C 417/04) (3),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 28 и 29 ноември 2011 г. относно критерий за мобилността с учебна цел (4),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2010 г. относно образование за устойчиво развитие (5),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 17 февруари 2014 г. относно инвестициите в образование и обучение — отговор на съобщението „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ и „Годишен обзор на растежа за 2013 г.“ (6),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно ефективната подготовка на преподавателите (7),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно осигуряване на качество в подкрепа на образованието и обучението (8),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно предприемачеството в образованието и обучението (9),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно ролята на образованието в ранна детска възраст и на началното образование за стимулиране на творчеството, иновациите и компетентностите в областта на цифровите технологии (10),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно намаляване на преждевременното напускане на училище и насърчаването на успеваемостта в училище (11),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ (COM(2012)0669),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (12),

—

като взе предвид Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно основните умения за учене през целия живот (13),

—

като взе предвид декларацията от неофициалното заседание на министрите на образованието на ЕС, проведено на 17 март 2015 г., относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация (Декларация от Париж) (14),

—

като взе предвид заключенията от Рига, приети на 22 юни 2015 г. от министрите с отговорност за професионалното образование и обучение (15),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 3 юли 2008 г., озаглавена „Миграция и мобилност: предизвикателства и възможности за образователните системи в ЕС“ (COM(2008)0423),

—

като взе предвид доклада, изготвен през февруари 2010 г. за Комисията от експертната група за нови умения за нови работни места, озаглавен „Нови умения за нови работни места: действие сега“ (16),

—

като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно „Транснационалната мобилност в Общността с цел образование и обучение: Европейска харта за качество на мобилността“ (17),

—

като взе предвид доклада на Шестия форум за университетите и бизнеса от март 2015 г. (18),

—

като взе предвид прогнозата на CEDEFOP за уменията от 2012 г., озаглавена „Бъдещото предлагане и търсене на умения в Европа“ (19),

—

като взе предвид своите резолюции от 8 септември 2015 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение (20) и съответно от 28 април 2015 г. относно последващите действия от прилагането на процеса от Болоня (21),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г. относно образование за деца при извънредни ситуации и продължителни кризи (22),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г., озаглавена „Еразъм + и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение — подход за учене през целия живот“ (23),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0176/2016),

A.

като има предвид, че оттук нататък всички позовавания на „образование и обучение“ следва да се приемат като обхващащи официални, неофициални и неформални форми, като се има предвид допълващият им характер в прехода към учещо общество и тяхната роля по отношение на специфични целеви групи, като по този начин се улеснява включването на хора с по-малко възможности за обучение;

Б.

като има предвид, че образованието и обучението следва да не бъдат насочени само към задоволяване на потребностите на пазара на труда, но следва да представляват ценност сами по себе си, тъй като образованието има също толкова важна роля за развитието на етични и граждански добродетели, както и хуманистични ценности в по-широк смисъл, съобразно заложеното в Договорите, и за укрепването на демократичните принципи, върху които е изградена Европа;

В.

като има предвид, че образованието следва да допринася за личностното развитие, взаимното уважение и израстването на младите хора, за да ги направи проактивни, отговорни и осведомени граждани с граждански, социални, междукултурни трансверсални компетентности, както и квалифицирани специалисти;

Г.

като има предвид, че образованието следва да се разглежда като основно човешко право и обществено благо, което следва да бъде достъпна за всички;

Д.

като има предвид, че образованието и обучението трябва да играят важна роля в борбата с бедността и социалното изключване, а разширяването на достъпа до обучение през целия живот може да открие нови възможности за нискоквалифицираните лица, безработните, хората със специални потребности, възрастните хора и мигрантите;

Е.

като има предвид, че приобщаващите и висококачествени образование и обучение са от съществено значение за европейското културно, икономическо и социално развитие;

Ж.

като има предвид, че образованието и обучението в Европа следва да дадат своя принос за стратегиите и инициативите на ЕС, включително за стратегията „Европа 2020“, инициативата за създаването на цифров единен пазар, Европейската програма за сигурност и Плана за инвестиции за Европа;

З.

като има предвид, че не всички държави членки са изправени пред същия вид и ниво на предизвикателства, и това означава, че всички препоръки, предложени за образование и обучение, следва да бъдат гъвкави и да вземат под внимание националните и регионални икономически, социални, демографски, културни и други фактори, при същевременен стремеж към подобряване на положението в ЕС като цяло;

И.

като има предвид, че сътрудничеството в рамките на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“ следва, при спазване на компетентността на държавите членки, да допълва националните действия и да подкрепя държавите членки в усилията им да развиват системите за образование и обучение;

Й.

като има предвид, че икономическото развитие и социалното сближаване следва да бъдат третирани равноправно чрез съчетание на политики, които целят постигане на по-справедливо разпределение на знанията сред населението с цел справяне с увеличаващите се разлики в доходите, които се появяват като страничен ефект от основаващия се на умения технологичен растеж;

К.

като има предвид, че ефективното инвестиране в качествено образование и обучение е източник на устойчив растеж;

Л.

като има предвид, че съществуващите ниски равнища на знания и основни умения предизвикват тревога и че това налага основното и средното образование да предоставят основата, необходима за продължаването на образованието и интеграцията на пазара на труда;

М.

като има предвид, че поради тенденциите, които сочат ниско равнище на основни умения при възрастните, е необходимо да се засили обучението за възрастни, което е инструмент за повишаване на квалификацията и за преквалификация;

Н.

като има предвид, че в годишния обзор на растежа за 2014 г. Комисията счита, че от гледна точка на разходите държавите членки трябва да намерят начини да защитават и насърчават по-дългосрочни инвестиции в образование, научни изследвания, иновации, действия в областта на енергетиката и климата и че е важно да се инвестира в модернизирането на системите за образование и обучение, включително ученето през целия живот;

O.

като има предвид, че публичните бюджети продължават да бъдат под сериозен натиск, като няколко държави членки са намалили разходите си за образование и обучение, и сега трябва да се повиши ефективността на бъдещите инвестиции в тази област като решаващ фактор за постигане на производителност, конкурентоспособност и растеж;

П.

като има предвид, че въпреки че са постигнати подобрения в резултатите, свързани с постигането на целите на програмата „Образование и обучение 2020 г.“ в областта на висшето образование, тревоги, свързани с ефикасността на инвестициите в образованието от държавите членки, основното съсредоточаване върху количествени показатели, условията на преподаване, качеството на учене, намаляването на академичната свобода, и скептицизъм относно някои аспекти на процеса от Болоня и прилагането му в някои държави са били докладвани в цялото Европейско пространство за висше образование (ЕПВО);

Р.

като има предвид, че мониторингът на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“ показва, че основното предизвикателство, пред което сме изправени днес, е образователната бедност и слабото включване на хората с нисък социално-икономически статус, което налага по-силна социална насоченост, за да се постигнат целите стратегическата рамка и да се подобрят всеобхватността и качеството на системите за образование и обучение;

1.

Приветства прегледа на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“ и подчертава необходимостта да се вземат предвид заключенията от него и бързо да се приложат, с цел да се засили добавената стойност и да се оптимизира ефективността на рамката, като се засили релевантността за отделните държави и взаимното учене;

2.

Изразява съжаление, че огромните проблеми, свързани с качеството, достъпността и социално-икономическите дискриминации в областта на образованието и обучението, остават нерешени, и счита, че следва да бъдат предприети по-амбициозни, координирани и ефективни действия на политиката на европейско и национално равнище;

3.

Отново изтъква важността на Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация, приета в Париж през март 2015 г.;

4.

Приветства намаляването на броя на приоритетните области на стратегическа рамка „Образование и обучение 2020 г.“ до шест, като се изброяват конкретни въпроси, от които държавите членки могат да изберат кои да изпълнят съобразно своите нужди и условия, но отбелязва, че ефективността и оперативният аспект на стратегическата рамка трябва да бъдат увеличени и да бъде приета работна програма;

5.

Приветства предложеното удължаване на работния цикъл от 3 до 5 години с цел по-доброто прилагане на дългосрочни стратегически цели и работа по въпроси, като лошото представяне на учениците в някои области на обучение, слабото участие в обучението за възрастни, преждевременното напускане на училище, социалното включване, гражданското участие, различията между половете и процента на заетост на завършилите;

6.

Приветства новото поколение работни групи по стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“ и призовава Комисията да подобри представителството на различните заинтересовани страни в тези групи, особено чрез включването на повече експерти в областта на образованието, работещи с младите хора, представители на гражданското общество, учители и членове на преподавателското тяло, чийто практически опит е ключов за постигането на целите, определени в стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“; изтъква необходимостта от по-добро разпространение на постигнатите от групите резултати на местно, регионално, национално равнище и на равнището на ЕС;

7.

Приветства укрепването на ръководната роля на неформалните органи в рамките на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“, както и създаването на вериги за обратна връзка между групата на високо равнище, групите на генералния директор и работните групи; признава ролята, която играят организациите на гражданското общество за осъществяването на връзки с местните, регионалните и националните заинтересовани страни и гражданите по въпросите, свързани с европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението, и призовава те да бъдат подкрепени финансово по линия на „Еразъм +“ и Европейския социален фонд;

8.

Призовава към създаването на неформална координационна структура, която да включва генералния директор на ГД „Образование и култура“, директорите, отговарящи за обучението в другите генерални дирекции, представители на комисията по култура на Европейския парламент и представители на гражданското общество, на социалните партньори и на комисията по култура и образование на Парламента, и да провежда срещи на високо равнище, за да гарантира по-тясната координация на работата, последователността на политиката и изпълнението на препоръките, издадени от официални и неофициални органи в рамките на стратегическа рамка „Образование и обучение 2020 г.“; счита, че такава координация е необходима поради опасения във връзка с липсата на истински диалог между Комисията и организациите на гражданското общество и разделението на свързани със стратегическа рамка „Образование и обучение 2020 г.“ правомощия между няколко генерални дирекции на Комисията и членове на Комисията; призовава заключенията от тази работа да бъдат предмет на действителна комуникация, както на европейско ниво, така и на национално;

9.

Отново заявява, че независимо от значението на придобиването на умения за пригодност за заетост, стойността на знанията, тяхното качество и практическо използване и академичната дисциплина следва да се поддържат; подчертава, че като се има предвид различното социално-икономическо положение в държавите членки и разнообразните образователни традиции, трябва да бъдат избягвани общите нормативни подходи; подчертава, че бъдещият Европейски ред на умения, при съответно съсредоточаване върху икономическите и свързаните със заетостта предизвикателства, следва също в такава степен да е насочен към значението на знанията на предмети, академичните резултати, критичното мислене и творческия подход; в допълнение на това призовава държавите членки да подкрепят инициативи, които предоставят на студентите възможности да изявяват уменията си пред обществото и пред потенциалните работодатели;

10.

Посочва рисковете, свързани с увеличаване на радикализацията, насилието, тормоза и поведенческите проблеми, които започват в началното образование; призовава Комисията да проведе изследване на равнище ЕС и да представи общ преглед на ситуацията във всички държави членки, като посочи как те реагират на тези тенденции и дали и как държавите членки са включили образованието в областта на етиката, личността и обществото в своите учебни програми като инструмент, който досега е доказал успеха си в много училища и включва подкрепа за учителите по отношение на тези хоризонтални умения; насърчава държавите членки да споделят най-добри практики в тази област;

11.

Изтъква ползата от използването на основан на общностите подход към формалното, неформалното и самостоятелното образование и от силните връзки между образователните институции и семейството;

12.

Призовава за по-широко участие на всички съответни заинтересовани страни в работата на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“;

13.

Изразява становището, че самите учащи трябва да бъдат насърчавани да участват активно в управлението на своите учебни структури, във всички възрасти и във всички видове обучение;

14.

Насърчава държавите членки да укрепят връзките между висшето образование и професионалното образование и обучение, научноизследователските институти и стопанския сектор, както и да гарантират участието на социалните партньори и гражданското общество; отбелязва, че това партньорство ще увеличи въздействието на стратегическа рамка „Образование и обучение 2020 г.“ и приноса на учебните системи за повишаване на капацитета за иновации на Европа;

15.

Подчертава, че комуникационните стратегии между училища и родители, образованието по отношение на характера и други програми за личностно развитие, прилагани в учебен контекст при сътрудничество със семействата и други съответни социални партньори, могат да допринесат за по-доброто социално сближаване, насърчаването на активното гражданско участие и европейските ценности, залегнали в Договорите, и предотвратяване на радикализацията; посочва, че подкрепящата домашна среда е от решаващо значение за овладяването на основни умения от децата, и подчертава значението на курсовете за родители, които може да се окажат ефективен начин за противодействие на образователната бедност;

16.

Насърчава обмена на най-добри практики в рамките на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“;

17.

Изтъква, че сътрудничеството посредством стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“ значително допълва националните мерки, като например учене едни от други, събиране на данни, работни групи и обмен на добър международен опит, които ще се утвърдят чрез подобряване на тяхната прозрачност, съгласуваност и разпространяване на техните резултати;

18.

Подчертава ролята на външните асоциации и неправителствените организации, които влизат в училищата, за да предоставят на децата допълнителни умения и социални компетентности като изкуства или ръчни дейности, и за да се подпомогне интеграцията, по-добро разбиране на заобикалящата среда, солидарност в ученето и в живота и да се улеснят уменията за учение на класовете като цяло;

19.

Изразява загриженост във връзка с факта, че качеството на педагогическото образование и обучение в някои държави — членки на ЕС изостава — по отношение на обхвата и сложността, по отношение на компетентностите, необходими за преподаването днес, като например справяне с нарастващото разнообразие на учащи, използване на иновативни педагогически методи и ИКТ;

20.

Насърчава държавите членки да адаптират своето първоначално обучение на учителите и програмите за непрекъснато професионално развитие, да използват по-добре дейности за партньорско обучение между държавите членки и да поощряват сътрудничеството и партньорствата между центровете за обучение на учители и училищата;

21.

Приветства новия приоритет на рамката „Образование и обучение 2020“ за подобряване на подкрепата за учителите и за повишаване на техния статус, което е от съществено значение за това те да могат да се ползват с необходимото уважение, като по този начин се засилва привлекателността на професията им; счита, че изпълнението на тази цел би изисквало по-добра подготовка и обучение на учителите и подобряване на условията им на труд, включително увеличаване на заплатите в някои държави членки, предвид факта, че заплатите на учителите често са под средната заплата за лицата, завършили висше образование;

22.

Отбелязва със загриженост, че в някои държави членки, особено в държавите, които изпитват затруднения, подготовката на учителите и качеството на образованието се влошиха в резултат от недостига на персонал и съкращенията в образованието;

23.

Посочва, че предоставянето на отворено и иновативно образование и обучение представлява приоритетна област в рамката „Образование и обучение 2020“; подчертава значението на развиването и насърчаването на новаторството и гъвкавостта в методите на преподаване, учене и трансфер на знания, в които отделните лица са активни участници;

24.

Насърчава държавите членки да се възползват в пълна степен от потенциала, предоставен от цифровизацията, ИКТ и новите технологии, включително платформи със свободно достъпни данни и масови отворени онлайн курсове (МООК), за да се подобри качеството и достъпността на обучението и преподаването; призовава ЕС и държавите членки да положат необходимите усилия за повишаване на компетентността в областта на цифровите технологии и ИКТ, също така чрез организирането на специфично обучение за използването на тези инструменти за учителите и учащите се в училищата и университетите; насърчава обмена на най-добри практики и засиленото трансгранично сътрудничество в тази област;

25.

Приветства вниманието, което Комисията обръща на значимостта на електронните умения; подчертава, че тези умения са от съществено значение, за да се подготвят младите хора за 21-ви век;

26.

Подчертава, че следва да се обърне по-голямо внимание на въпроса за повишаване на резултатите от обучението по отношение на наличните ресурси в рамката „Образование и обучение 2020“, по-специално по отношение на обучението за възрастни;

27.

Насърчава Комисията и държавите членки да направят преглед на съществуващите правила за оценяване на програмите за образование и обучение, финансирани от европейски финансови инструменти, като се поставя по-голям акцент върху оценката на въздействието, основана на качеството, и върху резултатите във връзка с набелязаните приоритети на рамката „Образование и обучение 2020“;

28.

Призовава държавите членки да оказват подкрепа, посредством отпускането на стипендии и заеми, за програмите за образование и обучение, чиято структура би спомогнала за преодоляване на несъответствията между образованието и практическите потребности;

29.

Подчертава необходимостта от по-добро съсредоточаване на усилията в областта на образованието и обучението чрез сливане и рационализиране на съществуващите програми и инициативи;

30.

Призовава Комисията, когато е целесъобразно, да разглежда малцинствените групи като отделни и обособени групи с цел по-добро справяне със съответните проблеми, засягащи всяка група;

31.

Изразява твърдо убеждение, че инвестирането в образование и грижи в ранна детска възраст, специално съобразено с нивото на чувствителност и зрялост на всяка целева група, носи по-голяма възвращаемост от инвестирането в други етапи на образованието; посочва, че инвестирането в първите години на образование доказано намалява по-късни разходи;

32.

Счита, че успехът на образованието на всички нива зависи от добре обучени учители и от непрекъснатото усъвършенстване на професионалното им обучение, като това изисква достатъчно инвестиции в обучението на учителите;

33.

Призовава да се обръща по-голямо внимание на качеството на образованието, като се започне от детската градина и се продължи през целия живот;

34.

Призовава за разработването на добри практики при оценяването на качествения напредък и инвестиции в използването на качествени данни по отношение на заинтересованите страни на местно, регионално и национално равнище въпреки уместността на показателите и референтните критерии, използвани в рамката „Образование и обучение 2020“;

35.

Подчертава значението на преподаването и усвояването на общи основни умения като ИКТ, математика, критично мислене, чужди езици, мобилност и др., които ще помогнат на младите хора да се адаптират лесно към променящата се социална и икономическа среда;

36.

Отбелязва безпрецедентния брой на учащите се, които вземат участие във формалното образование; изразява загриженост, че равнището на младежката безработица в ЕС остава високо и че равнището на заетост на завършилите висше образование е намаляло;

37.

Подчертава, че референтните цели относно образованието и обучението, определени в стратегията „Европа 2020“, включително, по-специално, намаляване на дела на преждевременно напускащите училище до под 10 % и постигане на дял от 40 % на младото поколение със завършено висше образование, не следва да бъдат постигнати за сметка на качеството на образованието, а по-скоро следва да бъдат изпълнени, като се отчита първата цел на рамката „Образование и обучение 2020“ за „подходящи и висококачествени умения и компетентности“; отбелязва, че разработването на проекти за двойно образование представлява един от начините за постигане на тази цел;

38.

Обръща внимание на факта, че стандартизираните тестове и количествените подходи към отчетността в областта на образованието измерват в най-добрия случай тесен кръг от традиционни умения и могат да доведат до необходимостта училищата да приспособяват учебните програми към изпитния материал, като по този начин се пренебрегнат присъщите ценности на образованието; изтъква, че образованието и обучението имат важна роля в разработването на етични и граждански добродетели и човечност, а работата на учителите и постиженията на учениците в тази област се пренебрегват при резултатите от тестовете; подчертава в тази връзка необходимостта от гъвкавост, иновации и творчество в учебното заведение, които могат да подобрят качеството на ученето и завършената образователна степен;

39.

Подчертава необходимостта от развитие на основни умения с цел постигане на качествено образование;

40.

Подчертава значението на това да се осигури високо качество на образованието в ранна детска възраст и неговото навременно модернизиране; подчертава решаващата роля на съсредоточения върху личността подход в системите за образование и обучение, който подпомага развитието на творчеството и критичното мислене, като същевременно се съсредоточава върху личните интереси, потребности и способности на учащите се;

41.

Призовава държавите членки да насочат инвестиции към приобщаващото образование, което отговаря на обществените предизвикателства с оглед на гарантирането на равен достъп и равни възможности за всички; подчертава, че качественото образование и обучение, включително възможностите за учене през целия живот и програмите за борба с всички форми на дискриминация, икономическите и социалните неравенства и причините за изключване, са от основно значение за подобряване на социалното сближаване и живота на младите хора, които се намират в неравностойно положение от социална и икономическа гледна точка, както и на лицата от малцинствени групи, и подчертава необходимостта от полагане на непрекъснати усилия за намаляване на техния дял на преждевременно напускане на училище;

42.

Призовава по-доброто приобщаване в образованието и обучението да бъде от полза за хората с увреждания или със специални потребности и същевременно настоятелно призовава да се подобри обучението на учителите с цел те да придобиват умения, които да им позволяват включването, интегрирането и подпомагането на учениците с увреждания;

43.

Подчертава, че страничните ефекти на процеса от Болоня и мобилността на студентите следва да бъдат изследвани и оценени; насърчава държавите членки да полагат по-големи усилия за постигане на целите и да гарантират прилагането на реформите, договорени в рамките на процеса от Болоня и програмите за мобилност, и да поемат ангажимент за по-ефективна съвместна работа с цел отстраняване на техните несъвършенства, така че те да отразяват по-добре потребностите на студентите и на академичната общност като цяло и да стимулират и подкрепят подобряването на качеството на висшето образование;

44.

Се застъпва за по-широко участие на университетската общност в цикъла на работа на рамката „Образование и обучение 2020“;

45.

Отбелязва, че процесът от Болоня е водещ фактор за значителни постижения, и счита, че образователните институции следва да прилагат гъвкавост при използването на модули и на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS);

46.

Приветства усилията за увеличаване на записването в дисциплините в областта на НТИМ (науката, технологиите, инженерството и математиката), но не за сметка на хуманитарните науки, които са незаменими за правилното използване на възможностите, създадени от дисциплините в областта на НТИМ;

47.

Подчертава, че получаването на финансови резултати не следва да представлява предпоставка за всички академични дейности, и в този контекст призовава да се полагат усилия с цел да се гарантира, че хуманитарните науки не са изложени на риск от премахване от областта на изследователската дейност;

48.

Се застъпва за по-всеобхватен подход, който да подчертава важността на разнообразието на дисциплините в областта на образованието и изследователската дейност;

49.

Се застъпва за преход към изготвянето на програми за мобилност с оглед на качествени резултати, които отговарят на приоритетите и служат на установени цели в областта на ученето и обучението; призовава за подходящото прилагане на предложенията на Европейската харта за качество на мобилността и за по-добро използване на всички инструменти, които са на разположение с цел студентите да бъдат подготвени за правилния вид мобилност, който би им бил необходим; насърчава държавите членки да използват в пълна степен потенциала на интернационализацията на национално равнище с цел на студентите, които предпочитат да не участват в изходяща мобилност, да се предостави международно измерение по време на следването им;

50.

Отново потвърждава необходимостта да се осигури достъпност на възможностите за мобилност, особено в професионалното обучение, за младите хора в неравностойно положение и за хората, подложени на различни форми на дискриминация; подчертава важната роля на програмите за мобилност, като например „Еразъм +“, за стимулиране на развитието на общополезни умения и компетентности сред младите хора; подчертава необходимостта от засилване на обновената европейска програма за учене за възрастни;

51.

Подчертава важността на цялостна рамка за признаване на квалификациите и дипломите като ключ към осигуряване на трансгранична мобилност в областта на образованието и труда;

52.

Призовава да се полагат по-големи усилия при валидирането на неформалното и самостоятелното учене, включително доброволчески услуги, и да се разработят инструменти за признаване на знанията и компетентностите, придобити по електронен път;

53.

Отбелязва, че следва да се обърне особено внимание на опростяването и рационализирането на съществуващите инструменти на ЕС относно уменията и квалификациите, насочени към широката общественост, за да се повиши ефективността на информационните кампании в съответствие с резултатите от проучването на Комисията, проведено през 2014 г., относно „Европейско пространство за умения и квалификации“;

54.

Подчертава, че предизвикателствата пред системите за образование и обучение, произтичащи от миграцията в рамките на Европа и извън нея, както и от настоящата бежанска и хуманитарна криза, следва да се разглеждат на европейско, национално и регионално равнище;

55.

Подчертава, че непредоставянето на образование и обучение на мигрантите, бежанците и търсещите убежище ще окаже отрицателно въздействие върху пригодността им за трудова заетост в бъдеще, върху увеличаването на знанията им за културните и социалните ценности на приемащата държава и, в крайна сметка, върху интегрирането и приноса им за обществото;

56.

Призовава за по-добро сътрудничество между ЕС и националните органи с цел откриване на правилния подход за бързо, пълно и устойчиво интегриране на бежанците и мигрантите в системите за образование и обучение;

57.

Приветства решението за интегриране на образованието на мигрантите в работата на работните групи по рамката „Образование и обучение 2020“ и за провеждане на съответни дейности за партньорско обучение в техния първоначален срок на действие;

58.

Подчертава необходимостта от сътрудничество между министерствата на образованието на държавите членки и ГД „Образование и култура“ на Комисията с цел осигуряване на равен достъп до висококачествено образование, особено чрез достигане до лицата в най-неравностойно положение и до лицата от различни среди, включително новопристигналите мигранти, и чрез интегрирането им в благоприятна учебна среда;

59.

Призовава да се приемат мерки за интегриране на децата, които са мигранти, бежанци или търсещи убежище от Европа и извън нея, към системите за образование и обучение и да им се помогне да се приспособят към учебните програми и стандартите на учене на приемащата държава членка чрез подкрепа на новаторски методи на учене, като на децата се предоставя езикова помощ, и при необходимост, социална помощ, както и като им се предостави възможност да се запознаят с културата и ценностите на приемащата държава, като в същото време те запазват своето собствено културно наследство;

60.

Насърчава държавите членки да проучат възможностите за интегриране на учителите и представителите на академичните среди, които са мигранти, в европейските системи за образование и да използват пълноценно техните езикови и преподавателски умения и опит;

61.

Препоръчва държавите членки и образователните заведения да предоставят консултации и подкрепа на децата, които са мигранти, бежанци или търсещи убежище, които се стремят да получат достъп до образователни услуги чрез предоставянето на ясна информация и видими точки за контакт;

62.

Изразява своята загриженост относно факта, че половината от специалистите по подготовка на учители в държавите от ОИСР считат, че системите за обучение на учители не ги подготвят в достатъчна степен за ефективно справяне с многообразието, и насърчава съответните държави членки да гарантират непрекъсната професионална подкрепа за учителите в тази област, като им се предоставят необходимите педагогически компетентности по темите за миграцията и възприемането на чужда култура и им се предоставя възможност да използват многообразието като богат източник на познания в класните стаи; се застъпва за по-добро използване на потенциала на дейностите за партньорско обучение сред държавите членки;

63.

Подкрепя идеята за създаване на информационни бюра и насоки за учители, които да им предлагат своевременна подкрепа при справянето с различните видове многообразие по положителен начин и да насърчават междукултурния диалог в класната стая, както и насоки, когато учителите се сблъскват с ученици, изложени на риск от радикализиране;

64.

Призовава за създаването на диференцирани полезни взаимодействия между работните групи по рамката „Образование и обучение 2020“ и мрежи, като например работната група за образованието на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията;

65.

Призовава за създаването на съответна експертна група, както е предвидено в Европейския работен план за младежта за периода 2016—2018 г.;

66.

Подчертава необходимостта от по-голям брой програми за обучение въз основа на езика;

67.

Призовава държавите членки да положат усилия за бързо разработване и прилагане на механизми за подобряване на разбирането и идентифицирането на квалификациите на мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, тъй като много от влизащите в ЕС лица не носят със себе си удостоверяващи документи за професионалните си квалификации;

68.

Призовава държавите членки да проучат как съществуващите форми на признаване на професионалната квалификация могат да бъдат разработени, като се включват подходящи проверки на образованието;

69.

Счита, че неформалното и самостоятелното учене има потенциала да бъде ефективен инструмент за успешната интеграция на бежанците на пазара на труда и в обществото;

70.

Подчертава важната роля на неформалното и самостоятелното учене, както и на участието в спортни и доброволчески дейности за стимулиране на развиването на граждански, социални и междукултурни компетентности; подчертава факта, че някои държави са постигнали значителен напредък в разработването на подходяща правна рамка, докато други изпитват затруднения във връзка със създаването на всеобхватни стратегии за валидиране; поради това подчертава необходимостта от разработване на всеобхватни стратегии, за да се даде възможност за валидиране;

71.

Призовава Комисията и държавите членки да улеснят въвеждането на мерки за студенти, които са мигранти, бежанци и лица, търсещи убежище, записващи се в университетите, без да се засягат националните правила и области на компетентност за достъпа до образование и обучение; приветства инициативите, приети в това отношение от редица европейски университети, и насърчава обмена на най-добри практики в тази област;

72.

Призовава за създаването на „образователни коридори“, които да позволяват приема на студенти, които са бежанци или идват от зони на конфликт, в европейските университети, включително за дистанционно обучение;

73.

Призовава държавите членки да улеснят записването на ученици и студенти мигранти във всички образователни степени;

74.

Счита, че програмата Science4Refugees (Наука за бежанци) следва да бъде оценена и, ако е необходимо, да бъде допълнително развита; се застъпва за оказване на подкрепа на равнището на ЕС и на национално равнище за организациите с нестопанска цел, които предоставят помощ на представители на академичните среди, които са мигранти, бежанци или лица, търсещи убежище, в областта на науката и в други професионални области;

75.

Отбелязва, че „изтичането на мозъци“ създава рискове за държавите членки, особено за тези в Централна/Източна и Южна Европа, където все по-голям брой млади висшисти биват тласкани към емиграция; изразява своята загриженост относно неспособността на работните групи по рамката „Образование и обучение 2020“ адекватно да разгледат понятието за небалансирана мобилност и подчертава необходимостта от справяне с проблема на национално равнище и на равнището на ЕС;

76.

Подчертава решаващата роля на образованието и обучението за овластяването на жените във всички сфери на живота; подчертава необходимостта от справяне с неравнопоставеността между половете и от признаване на специфичните потребности на младите жени чрез включване на въпроса, свързан с равенството между половете, в рамката „Образование и обучение 2020“; подчертава, че тъй като равенството между мъжете и жените е една от основополагащите ценности на ЕС, съществува необходимост всички образователни институции да подкрепят и приложат този принцип сред своите студенти с цел насърчаване на толерантност, недискриминация, активно гражданство, социално сближаване и междукултурен диалог;

77.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.