6.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 86/10

—

като взе предвид срещата на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Преобразуването на нашия свят: Програма за устойчиво развитие до 2030 г.“, и по-специално цел 2 от целите за устойчиво развитие (ЦУР), установени в нея, а именно да се сложи край на глада, да се постигне продоволствена сигурност и подобрено хранене и да се насърчи устойчивото земеделие (1),

—

като взе предвид Споразумението от Париж на страните по Конвенцията на Организацията на обединените нации по изменението на климата, прието на 12 декември 2015 г. (2),

—

като взе предвид Цялостната програма за развитие на селското стопанство в Африка (ЦПРССА), одобрена от Африканския съюз (АС) през 2002 г. (3),

—

като взе предвид срещата на високо равнище на държавните ръководители на АС, проведена в Мапуто (Мозамбик) през 2003 г., на която правителствата от АС се договориха да инвестират повече от 10 % от общите си национални бюджети в селскостопанския сектор (4),

—

като взе предвид Събранието на държавните и правителствените ръководители от АС през юли 2012 г., което обяви 2014 г. за „Година на селското стопанство и продоволствената сигурност в Африка“ (5), като с това се отбеляза десетата годишнина от приемането на ЦПРССА,

—

като взе предвид декларацията относно „Ускорен селскостопански растеж и преобразуване за споделено благоденствие и подобрено препитаване“, приета на 27 юни 2014 г. на срещата на върха на държавните ръководители от АС, проведена в Малабо (Екваториална Гвинея), с която правителствата от АС отново поеха ангажимент за отделяне на най-малко 10 % от публичните разходи за селско стопанство (6),

—

като взе предвид инициативата на Г-8 за продоволствена сигурност от Аквила от 2009 г. (7),

—

като взе предвид Рамката и насоките в областта на поземлената политика в Африка, приети от Съвместната конференция на министрите на земеделието, земята и животновъдството, проведена през април 2009 г. в Адис Абеба (Етиопия) (8), както и декларацията относно „Поземлени въпроси и предизвикателства в Африка“ (9), приета от държавните ръководители от АС на срещата на високо равнище, проведена в Сирт (Либия) през юли 2009 г., в която се настоява за ефективно изпълнение на рамката и насоките,

—

като взе предвид Ръководните принципи относно широкомащабните инвестиции на базата на земя в Африка, приети от Съвместната конференция на министрите на земеделието, развитието на селските райони, рибарството и аквакултурите от АС, проведена в Адис Абеба на 1 и 2 май 2014 г. (10),

—

като взе предвид декларацията на африканските организации на гражданското общество „Модернизиране на африканското селско стопанство — кой извлича ползите от това?“ от май 2013 г. (11),

—

като взе предвид Декларацията от Джимини на организациите на дребните земеделски стопани от Западна Африка от 13 март 2014 г. (12),

—

като взе предвид „Доброволните насоки в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност“ на ФАО от 2004 г. (13),

—

като взе предвид доклада от 2009 г. на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD) „Селско стопанство на кръстопът“ (14),

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. (15),

—

като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г. (16),

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1987 г. (17),

—

като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население от 2007 г. (18),

—

като взе предвид Основните принципи и насоки на ООН за свързаните със строителство съдебни отстранения и разселвания от 2007 г. (19),

—

като взе предвид Ръководните принципи относно стопанската дейност и правата на човека от 2011 г., одобрени от Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г. (20), както и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, актуализирани през 2011 г. (21),

—

като взе предвид Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие от 2011 г. (22),

—

като взе предвид Доброволните насоки от 2012 г. относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите (23),

—

като взе предвид Международната конвенция за закрила на новите сортове растения (Конвенцията UPOV) от 1991 г. (24),

—

като взе предвид Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие (МДРГРПЗ) от 2001 г. (25),

—

като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г. и свързания с нея Протокол от Картахена по биологична безопасност от 2000 г., както и Протокола от Нагоя от 2010 г. за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхната употреба (26),

—

като взе предвид африканския модел на закон за биологична безопасност (27),

—

като взе предвид резолюцията относно поземленото законодателство за продоволствен суверенитет, приета от Парламентарната асамблея на франкофонията на 12 юли 2012 г. (28),

—

като взе предвид резолюцията относно социалното и екологичното въздействие на скотовъдството в държавите от АКТБ, приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС в Адис Абеба на 27 ноември 2013 г. (29),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната“ (30), прието на 31 март 2010 г., и заключенията на Съвета относно рамката на политиката, приети на 10 май 2010 г. (31),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно продоволствената сигурност и сигурността на храненето (32),

—

като взе предвид плана за действие на Комисията в областта на храненето от юли 2014 г. (33),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност (34),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави: извличане на поуки от кризите в областта на продоволствената сигурност (35),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно ролята на вещните права, собствеността и създаването на благосъстояние по отношение на премахването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие в развиващите се страни (36),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно Танзания, по-специално въпроса за заграбването на земи (37),

—

като взе предвид декларацията „Global Convergence of Land and Water Struggles“ (Глобална конвергенция на борбите за земя и вода), обявена от Световния социален форум в Тунис през март 2015 г. (38),

—

като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно изложението в Милано през 2015 г.: „Изхранването на планетата, енергия за живот“ (39),

—

като взе предвид исканията на африканското гражданско общество за включване на продоволствената независимост и правото на прехрана в дневния ред на германското председателство на Г-7 през юни 2015 г. (40),

—

като взе предвид Хартата от Милано (41), която беше представена на изложението в Милано през 2015 г. по темата „Изхранването на планетата, енергия за живот“, беше подписана от над един милион държавни и правителствени ръководители и частни лица, и която призовава всички асоциации, предприятия, национални и международни институции и частни лица да поемат отговорност за гарантиране, че бъдещите поколения могат да се възползват от правото си на прехрана, и включва обвързващи ангажименти да се гарантира това право в целия свят,

—

като взе предвид факта, че Комитетът на ООН по световната продоволствена сигурност е подходящият форум за споразумение за политически насоки по този въпрос в международен план и че точно в този форум всички заинтересовани страни имат глас,

—

като взе предвид Пакта за градската продоволствена политика от Милано от 15 октомври 2015 г. (42), представен от Градския съвет на Милано и подписан от 113 града по света, който бе представен на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и показва ключовата роля на градовете в изготвянето на политиките относно храните,

—

като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2016 г. относно положението в Етиопия (43),

—

като взе предвид публичното изслушване на тема „Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването“, организирано от комисията на ЕП по развитие на 1 декември 2015 г. (44),

—

като взе предвид проучването „Нов алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването“ от проф. Оливие де Шутер, поръчано от комисията на ЕП по развитие и публикувано от Генералната дирекция на ЕП за външни политики през ноември 2015 г. (45),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0169/2016),

A.

като има предвид, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването в Африка има за цел да подобри продоволствената сигурност и храненето, като помогне на 50 милиона души в Африка на юг от Сахара да преодолеят бедността до 2020 г.; като има предвид, че участващите държави договориха рамки за сътрудничество с държава (РСД), съдържащи ангажименти за улесняване на частните инвестиции в селскостопанския сектор в Африка;

Б.

като има предвид, че инвестициите в дребномащабното селско стопанство бяха пренебрегнати през последните тридесет години в Африка, като същевременно зависимостта на страните с ниски доходи от вноса на храни нарасна значително, което ги прави уязвими спрямо колебания на цените на международните пазари;

В.

като има предвид, че при големите публично-частни партньорства (ПЧП) има риск от създаване на господстващо положение на големите селскостопански предприятия в африканското земеделие, които изместват местните предприятия;

Г.

като има предвид, че частните инвестиции по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването достигнаха до над 8,2 милиона дребни селскостопански производители и създадоха над 21 000 работни места, повече от половината от които са за жени;

Д.

като има предвид, че продоволствената криза през 2008 г. доведе до всеобщото признаване на необходимостта да се осигури подкрепа за дребномащабното производство на храни за местните пазари;

Е.

като има предвид, че стартирането на програмите за структурно приспособяване в началото на 80-те години на миналия век допринесоха за развитието на ориентирано към износа селско стопанство, при което се отдава приоритет на увеличаване на производството на търговски култури за световните пазари; като има предвид, че този избор облагодетелства едромащабните, силно капитализирани и механизирани форми на производство, а дребномащабното земеделие беше сравнително пренебрегнато;

Ж.

като има предвид, че нестабилността на международните пазари ще се увеличи в бъдеще; като има предвид, че държавите не следва да поемат риска да бъдат прекалено зависими от внос, а по-скоро да инвестират основно в местното производство на храни, за да постигнат устойчивост;

З.

като има предвид, че семейните и дребните земеделски стопанства трябва да бъдат в центъра на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

И.

като има предвид, че продоволствената сигурност в развиващите се страни зависи до голяма степен от устойчивото използване на природните ресурси;

Й.

като има предвид, че т. нар. „полюси за растеж“ имат за цел да привличат международни инвеститори, като предоставят земя на големи частни дружества и че това не трябва да се прави за сметка на семейните земеделски стопанства;

К.

като има предвид, че споразуменията за Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването не съдържат никакъв конкретен показател за глада и недохранването;

Л.

като има предвид, че собствениците на семейни и дребни земеделски стопанства са доказали способността си да предоставят разнообразни продукти и да увеличават производството на храни по устойчив начин посредством агроекологични практики;

М.

като има предвид, че монокултурите увеличават зависимостта от химични торове и пестициди, водят до мащабна деградация на земи и допринасят за изменението на климата;

Н.

като има предвид, че селското стопанство създава поне 14 % от общите годишни емисии на парникови газове, главно заради използването на азотни торове;

О.

като има предвид, че съществуват различни форми на поземлена собственост (обичайни, публични и частни), но Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването почти изцяло се позовава на правото на собственост върху земята, когато става дума за правата на владение;

П.

като има предвид, че до 2050 г. 70 % от населението на света ще живее в градове и един комбиниран световен и местен подход към храненето ще бъде още по-необходим от всякога;

Р.

като има предвид, че правото на собственост върху земята не е единствената гаранция срещу принудително отчуждаване на земя и презаселване;

С.

като има предвид, че половата принадлежност е много важен аспект на инвестициите в селското стопанство в Африка; като има предвид, че жените в селските райони отдавна са дискриминирани по отношение на достъпа до ред производствени ресурси, включително земя, кредитиране, материали и услуги;

Т.

като има предвид, че доскоро подкрепата за селското стопанство се съсредоточаваше върху управлявани от мъжете култури за износ, оставяйки на жените до голяма степен отговорността да се грижат за производството на храни за препитанието на семейството;

У.

като има предвид, че според оценки на ФАО около 75 % от генетичното разнообразие на растенията в световен мащаб е било загубено; като има предвид, че мащабната генетична ерозия засилва нашата уязвимост спрямо изменението на климата и появата на нови вредители и болести;

Ф.

като има предвид, че контролът, собствеността и финансовата достъпност на семената са от съществено значение за устойчивата продоволствена сигурност на бедните земеделски стопани;

Х.

като има предвид, че правото на земеделските стопани да размножават, използват, разменят и продават собствени семена следва да бъде защитено;

Ц.

като има предвид, че подобренията по отношение на хранителните пропуски в Африка са от основно значение за програмата за устойчиво развитие; като има предвид, че лошото хранене произтича от множество взаимодействащи си процеси, свързани със здравеопазването, образованието, санитарните условия и хигиената, достъпа до ресурси, овластяването на жените и други;

Ч.

като има предвид, че ангажиментите, поети в контекста на рамките за сътрудничество с държавите (РСД), за регулаторни реформи в сектора на семената имат за цел да укрепят правата на селекционерите на растения за сметка на сегашните системи за посевен материал на земеделските стопани, на които най-бедните селски стопани все още до голяма степен разчитат;

1.

Отбелязва, че няколко РСД са насочени към разработването на специални икономически зони с цел максимално увеличаване на инвестициите чрез инициативи в редица сфери — от пътна или енергийна инфраструктура до данъчни режими, митнически режими или режими на владение на земята; подчертава също така необходимостта да се подобри и гарантира акцентът върху достъпа до вода, разрастването на образованието по отношение на прехраната и споделянето на стратегии за най-добри практики;

2.

Констатира, че политиките за инвестиране в селското стопанство най-вече се съсредоточават върху широкомащабно придобиване на земя и върху ориентирано към износ селско стопанство, което обикновено не е свързано с местните икономики; отбелязва, че развитието на мащабно напояване в целевите географски области на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването могат да намалят наличието на вода за други потребители, като дребномащабни земеделски стопани или животновъди; подчертава, че при тези обстоятелства способността на мега-ПЧП да допринасят за намаляването на бедността и продоволствената сигурност трябва да бъде критично оценена и подобрена; подчертава, че земеделските инвестиционни политики следва да са свързани с развитието на местната икономика и да го подкрепят, като това включва дребните и семейните земеделски стопанства; припомня, че насоките на ФАО за стопанисване препоръчват сигурен достъп до земя, за да се даде възможност на семействата да произвеждат храни за собствено потребление и за увеличаване на доходите на домакинството; подчертава необходимостта широкомащабните инвестиции на базата на земя в Африка да се основават на тези насоки, като се гарантира на дребните земеделски стопани и местните общности достъп до земя, насърчава се инвестирането в МСП на местно равнище и се гарантира, че ПЧП допринасят за продоволствената сигурност и за намаляване на бедността и неравенството;

3.

Подчертава, че процесът на вземане на решения в рамката за сътрудничество не включва всички заинтересовани страни, а изключва, наред с другото, селските общности, земеделските работници, дребните земеделски стопани, рибарите и коренното население и не отчита правото им на участие;

4.

Изразява съжаление, че не са проведени консултации с африканските организации на гражданското общество при създаването на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването; подчертава, че включването на групите, намиращи се в ситуация на продоволствена несигурност, в политиките, които ги засягат, следва да се превърне в крайъгълен камък на всички политики в областта на продоволствената сигурност;

5.

Посочва, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването пое ангажимент за насърчаване на приобщаващ, основан на селското стопанство растеж, който подкрепя дребномащабното земеделие и помага за намаляване на бедността, глада и недохранването; подчертава, че за тази цел Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването трябва да ограничи, доколкото е възможно, употребата на химически торове и пестициди, предвид техните здравни и екологични последици за местните общности, като например загуба на биологично разнообразие и ерозия на почвата;

6.

Отправя критика към допускането, че корпоративните инвестиции в земеделието автоматично подобряват продоволствената сигурност и храненето и намаляват бедността;

7.

Отбелязва доклада на Г-20 от 2011 г., който подчертава, че инвестиции, извършвани въз основа на данъчни съображения, могат да се окажат краткосрочни; припомня, че многобройни проучвания относно мотивацията на инвеститорите са показали неутрално или отрицателно влияние на специалните данъчни стимули върху решенията за инвестиране (46);

8.

Отбелязва, че данъчните стимули, включително освобождаването от корпоративен данък в специалните икономически зони, лишават африканските държави от приходи от данъци, които иначе биха могли да бъдат източник на жизненоважни публични инвестиции в земеделието, особено в продоволствената сигурност и в програмите, свързани с храненето (47);

9.

Призовава правителствата и донорите да спрат или преразгледат всички политики, проекти и консултантски договорености, които пряко насърчават и улесняват заграбването на земя чрез подкрепа за изключително вредни проекти и инвестиции или непряко увеличават натиска върху земята и природните ресурси и може да доведат до сериозни нарушения на правата на човека; призовава вместо това да се оказва подкрепа на политики, които защитават и отдават приоритет на дребномащабните производители на храни, особено на жени, и насърчават устойчивото използване на земята;

10.

Предупреждава да не се възпроизвежда в Африка азиатският модел на „Зелената революция“ от 60-те години на миналия век и да не се пренебрегва отрицателното му социално и екологично въздействие; припомня, че целите за устойчиво развитие включват целта за насърчаване на устойчиво селско стопанство, която трябва да бъде постигната до 2030 г.;

11.

Отбелязва със загриженост, че в Малави Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването насърчава разширяването на производството на тютюн, вместо да подпомага алтернативни начини за препитание в съответствие с поетите задължения по Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна (РККТ) от 2005 г. и ангажиментите, поети в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

12.

Настоятелно призовава държавите — членки на ЕС, да се стремят към превръщане на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването в истински инструмент за устойчиво развитие и в инструмент за подкрепа на семейните земеделски стопанства и местните икономики в Африка на юг от Сахара, като припомня, че семейните и дребните земеделски стопанства произвеждат около 80 % от храната в света и осигуряват над 60 % от заетостта в този регион;

13.

Отбелязва със загриженост, че РСД се позовават само избирателно на международните стандарти, които определят отговорните инвестиции в земеделието, и че те не се позовават нито на доброволните насоки на ФАО от 2004 г. в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност, нито на каквито и да било задължения от страна на частните инвеститори да спазват правата на човека;

14.

Призовава ЕС и неговите държави членки, които, взети заедно, са най-голям в света донор на помощ за развитие:

15.

Призовава участващите държави:

16.

Насочва вниманието към ангажимента, поет от страните по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, да въведат „Доброволните насоки в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност“ на ФАО, и призовава страните по Новия алианс да поемат ангажимент за изпълнението на международните стандарти, които определят отговорните инвестиции в земеделието, и да спазват ръководните принципи относно стопанската дейност и правата на човека и насоките на ОИСР за многонационалните предприятия;

17.

Подчертава, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването трябва да засили доброто управление по отношение на природните ресурси, по-специално като гарантира, че хората имат достъп до своите собствени ресурси и като защитава техните права в контекста на договорите по сделките, свързани с природни ресурси;

18.

Призовава ЕС да си сътрудничи с ООН за задължително приемане от всички държави на Хартата от Милано и ангажиментите, съдържащи се в нея;

19.

Подчертава значението на регулирането на водите и борбата с изменението на климата за устойчивото земеделие; призовава всички партньори в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването да се съсредоточат върху подобряване на достъпа до вода и до техники, засягащи напояването, и върху засилване на защитата на околната среда и опазване на почвата;

20.

Призовава ЕС да си сътрудничи с ООН за приемане и разпространение на Пакта за градската продоволствена политика от Милано;

21.

Призовава участващите държави да се ангажират да въведат международните стандарти, които регулират инвестициите чрез подход, основан на правата на човека, включително Рамката и насоките на АС в областта на поземлената политика в Африка и неговите ръководни принципи относно широкомащабните инвестиции в Африка;

22.

Призовава всички писма за намерение в обхвата на РСД да бъдат изцяло публикувани; подчертава необходимостта от силни институционални и правни рамки, за да се гарантира справедливо разпределение на рисковете и ползите; подчертава, че активното участие на гражданското общество в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването е от решаващо значение, за да се увеличи прозрачността и да се гарантира, че целите му са изпълнени; отбелязва, че диалогът и консултациите с всички групи на гражданското общество трябва да се насърчават;

23.

Изразява съжаление, че единственият показател, общ за десетте рамки за сътрудничество в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, е индексът на Световната банка „Doing Business“;

24.

Подчертава, че частните дружества, участващи в многостранни инициативи за развитие, следва да носят отговорност за своите действия; призовава за тази цел страните по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването да представят годишни доклади относно предприетите действия в рамките на този алианс и да направят тези доклади обществено достояние и достъпни за местното население и общности, както и да създадат независим механизъм за отчетност, включително механизъм за обжалване на разположение на местното население и общности; подчертава също така, че инвестициите на Новия алианс, засягащи правата върху земята, трябва да бъдат подложени на независима предварителна оценка на въздействието върху правата на собственост върху земята и трябва да бъдат в съответствие с доброволните насоки на ФАО относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите;

25.

Отбелязва, че многонационалните дружества, развиващи дейност в рамките на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, насърчават широкомащабно договорно земеделие, което създава риск от маргинализиране на дребните производители; призовава десетте африкански държави, участващи в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, да гарантират, че договорното земеделие е от полза както за купувачите, така и за местните доставчици; за тази цел счита, че е от съществено значение да се засилят например организациите на земеделските стопани, така че да се подобрят позициите на земеделските производители при договаряне;

26.

Подчертава, че частният сектор вече създава 90 % от работните места в държавите партньори, както и че потенциалът за участие на частния сектор е неоспорим, тъй като частните дружества са идеално адаптирани към осигуряване на устойчива основа за мобилизиране на вътрешни ресурси, което е в основата на всяка програма за подпомагане; подчертава значението на прозрачната регулаторна рамка, която ясно определя правата и задълженията на всички участници, включително тези на бедните земеделски стопани и уязвимите групи, тъй като без такава рамка тези права не могат да бъдат успешно защитени;

27.

Призовава РСД да бъдат преразгледани, за да се вземат ефективни мерки срещу рисковете от договорно земеделие и схеми за външно отглеждане за дребномащабните производители чрез гарантиране на справедливи договорни разпоредби, включително договорености за ценообразуване, зачитане на правата на жените, подкрепа за устойчивото селско стопанство и подходящи механизми за уреждане на спорове;

28.

Предупреждава, че акцент само върху правото на собственост върху земята често води до несигурност за дребните производители на храни и коренното население, и особено за жените, чиито права на собственост върху земята не са правно признати и които са уязвими по отношение на нелоялни сделки със земя, принудително отчуждаване без съгласие или липса на справедливо обезщетение;

29.

Подчертава необходимостта от дребни производители на храни на водещи позиции, което да позволи на техните собствени независими организации да ги подпомагат при управлението на земята, природните ресурси и програмите;

30.

Отбелязва със загриженост, че инвеститорите и местните елити, участващи в сделки със земи, често описват интересуващите ги зони като „празни“, „неизползвани“ или „неизползвани в достатъчна степен“, въпреки че много малко земя в Африка е наистина неизползвана, като се имат предвид например преобладаващите скотовъдни дейности;

31.

Подчертава, че 1,2 милиарда души все още живеят без постоянен достъп до земя или заемат имущество, за което не притежават официални права, нито право на собственост, не разполагат с кадастрални измервания, които да определят границите на техните земи, и нямат никакви правни или финансови средства за превръщането на имуществото в капитал;

32.

Приветства включването на доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите от 2012 г. във всички РСД; призовава за ефективно прилагане и систематична оценка на спазването на доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите и на рамката на целите за устойчиво развитие в рамките на процеса на преразглеждане на РСД;

33.

Подчертава, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването следва да се съсредоточи върху борбата със заграбването на земи, което съставлява нарушение на правата на човека, тъй като лишава местните жители от земя, от която те зависят за производството на храни и изхранването на своите семейства; посочва, че в редица развиващи се страни заграбването на земи е лишило хората от работа и средства за издръжка, и ги е принудило да напуснат домовете си;

34.

Призовава участващите държави:

35.

Припомня също така, че правата на ползвателите, които произтичат от обичайното право на владение, следва да бъдат признати и защитени от правна система в съответствие с разпоредбите и решенията на Африканската комисия по правата на човека и народите;

36.

Призовава да се извърши предварително проучване на въздействието на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването във връзка с правата върху земята и този алианс да зависи от свободното, предварително и информирано съгласие на засегнатото местно население;

37.

Подкрепя един солиден и новаторски механизъм за мониторинг в рамките на Комитета по световната продоволствена сигурност; призовава ЕС да изгради силна позиция, след консултация с организации на гражданското общество, с цел да се допринесе за глобален мониторинг по време на 43-та сесия на Комитета по световната продоволствена сигурност през октомври 2016 г., така че да се осигури цялостна и подробна оценка на използването и прилагането на насоките относно правото на владение;

38.

Призовава правителствата на засегнатите държави да гарантират, че предприятията внимателно анализират въздействието на своите дейности върху правата на човека (надлежна проверка) посредством изготвянето и публикуването на независими предварителни оценки на своето въздействие върху правата на човека и социалните и екологичните права; призовава правителствата да подобрят и осигурят достъп до механизмите за предявяване на жалби относно правата на човека, които да бъдат независими, прозрачни, надеждни и подлежащи на обжалване;

39.

Призовава страните по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването да въведат независими механизми за подаване на жалби за общностите, засегнати от лишаването от собственост върху земя в резултат на мащабни инвестиционни проекти;

40.

Припомня, че борбата с недохранването изисква тясно обвързване на селското стопанство и секторите на хранително-вкусовата промишленост и на общественото здравеопазване;

41.

Припомня необходимостта да се положат всички усилия, за да се постигне подобряване на храненето и продоволствената сигурност, както и за борба с глада, както е залегнало в ЦУР 2; настоява за по-добра подкрепа за овластяването на земеделските кооперации, които са ключови за развитието на селското стопанство и продоволствената сигурност;

42.

Отбелязва, че стабилността е по-висока и емиграцията по-ниска, когато е налице продоволствена сигурност, основаваща се на жизнени и здрави почви и производствени агроекосистеми, които са устойчиви на изменението на климата;

43.

Подчертава, че висококачественото, балансирано хранене е от съществено значение и твърди, че изхранването следва да бъде в сърцевината на (повторното) изграждане на хранителните системи;

44.

Затова призовава за намирането на средства за заместване на прекомерното разчитане на вносни храни с устойчиво местно производство на храни, като приоритетно се отглеждат местни култури, отговарящи на хранителните изисквания; отбелязва, че това придобива все по-голяма важност, тъй като климатът и пазарите стават все по-непостоянни;

45.

Припомня, че само енергийният прием не може да се използва за посочване на хранителния статус;

46.

Подчертава необходимостта от стратегии за свеждане на хранителните отпадъци до минимум по цялото протежение на хранителната верига;

47.

Изтъква необходимостта от опазване на биологичното разнообразие в селското стопанство; призовава държавите — членки на ЕС, да инвестират в агроекологични селскостопански практики в развиващите се страни в съответствие със заключенията на IAASTD, препоръките на специалния докладчик на ООН за правото на храна и целите за устойчиво развитие;

48.

Подкрепя разработването на политики, благоприятстващи устойчивото семейно селско стопанство и за насърчаване на правителствата да създадат благоприятна среда (благоприятни политики, релевантно законодателство, позволяващо широко участие планиране за политически диалог, инвестиции) за развитието на семейното селско стопанство;

49.

Призовава правителствата на африканските държави да:

50.

Подчертава, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването трябва да доведе до създаването на регионално адаптирана земеделска структура в начален етап и на етапите на преработка;

51.

Призовава правителствата на африканските държави да засилят солидарността между поколенията и да признаят ключовата роля, която тя играе в борбата с бедността;

52.

Подчертава значението на насърчаването на програми на образование по въпросите на храненето в училищата и местните общности;

53.

Подчертава, че правото на вода върви ръка за ръка с правото на храна, както и че резолюцията на ООН от 2010 г. досега не е довела до решителни действия за установяване на правото на вода като право на човека; призовава ЕС да обмисли предложението на Италианския комитет за световен договор за водата (CICMA) за факултативен протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права;

54.

Признава жизненоважната роля на достъпа до чиста питейна вода и въздействието, което земеделието може да има върху него;

55.

Признава ролята на достъпа до вода за селскостопански нужди и рисковете от прекаленото разчитане на ценна вода за напояване, и с оглед на това отбелязва необходимостта да се ограничат разточителните напоителни практики и подчертава ролята, която могат да имат водохранителните агрономически техники за предотвратяването на евапотранспирацията, задържането на водата в жизнена и здрава почва и запазване на източниците на питейна вода незамърсени;

56.

Отбелязва, че устойчивото управление на почвите може да увеличи световното производство на храни с до 58 %; (48)

57.

Отбелязва взаимодействията между подходите, които се основават на почвата и дърветата, и важността на адаптирането на агроекологичните системи към изменението на климата; отбелязва по-специално голямото търсене на дърва за огрев; отбелязва конкретно многофункционалността на дърветата, които обогатяват почвата с азот;

58.

Признава специфичните потребности на тропическото земеделие и земеделието в полусухите райони, особено по отношение на културите, които изискват засенчване и защита на почвите, и счита, че добивът на монокултури е остарял, като отбелязва също, че той все повече се преустановява в държавите — донори в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

59.

Предупреждава да не се разчита прекомерно на производството на нехранителни селскостопански стоки вместо на производство на храни, и особено на суровини за биогорива, чрез инициативите, финансирани от Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, при което производството на тези стоки може да има отрицателни въздействия върху продоволствената сигурност и продоволствената независимост на участващите държави;

60.

Отбелязва, че агрономически техники, които подпомагат естествени процеси, като образуването на най-горния почвен слой, регулирането на водата и вредителите, или затворения цикъл на хранителните вещества, могат да осигурят дългосрочна продуктивност и плодородие с ниски разходи за земеделските стопани и администрациите;

61.

Отбелязва, че агрохимикалите могат да бъдат както използвани прекомерно, така и използвани по неподходящ начин в развиващите се държави, например в тези, които участват в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

62.

Отбелязва, че проблемът се задълбочава от неграмотност и липса на подходящо обучение и че може да доведе до значително по-високи нива на остатъци от пестициди в пресните плодове и зеленчуци, както и до отравяне и други въздействия върху човешкото здраве за земеделските стопани и техните семейства;

63.

Припомня, че правото на земеделските производители да произвеждат, разменят и продават свободно семена е в основата на 90 % от селскостопанския поминък в Африка, както и че разнообразието на семена е жизненоважно за изграждането на устойчивост на селското стопанство спрямо изменението на климата; подчертава, че корпоративните искания за увеличаване на правата на селекционерите на растения в съответствие с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения от 1991 г. не трябва да водят до забраната на такива неофициални договорености;

64.

Отбелязва опасностите в участващите държави от дерегулирането на сектора на семената, което може да доведе до прекомерна зависимост на дребните земеделски стопани от семена и продукти за растителна защита, произведени от чуждестранни предприятия;

65.

Припомня, че разпоредбите на Споразумението за свързани с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), които изискват някаква форма на закрила на сортовете растения, не задължават развиващите се страни да приемат режима на Международния съюз за закрила на новите сортове растения; подчертава, че тези разпоредби обаче позволяват на държавите да разработят системи sui generis, които са по-добре приспособени към характеристиките на селскостопанското производство на всяка страна и към традиционните системи за семена от селскостопанските производители, като най-слабо развитите страни, които са страни по СТО, са освободени от спазването на съответните разпоредби на Споразумението ТРИПС; подчертава, че системите sui generis, трябва да имат подпомагащ характер и не трябва да бъдат в противоречие с цели и задължения, съществуващи по КБР, Протокола от Нагоя и Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие;

66.

Изразява съжаление относно корпоративния призив да хармонизиране на законите за семената въз основа на принципите за различимост, хомогенност и стабилност (DUS) в африканския контекст чрез регионални институции, което ще възпрепятства развитието и растежа на системи за семена на селскостопанските производители на национално и регионално равнище, тъй като тези системи обикновено не селектират или запазват семена, които да отговарят на критериите за различимост, хомогенност и стабилност;

67.

Настоятелно призовава държавите — членки на Г-7, да подкрепят управляваните от земеделски стопани системи за семена чрез общностни банки за семена;

68.

Припомня, че докато търговските разновидности на семена могат да повишат добивите в краткосрочен план, традиционните сортове на селскостопанските производители, местните видове и свързаните с тях познания са най-подходящи за приспособяване към специфичните агроекологични условия и изменението на климата; освен това подчертава, че по-високият им добив зависи от използването на продукти (торове, пестициди, хибридни семена), поради което е възможно селските стопани да попаднат в порочния кръг на задлъжняването;

69.

Отбелязва със загриженост, че въвеждането и разпространението на сертифицирани семена в Африка увеличава зависимостта на дребните земеделски стопани, увеличава вероятността от задлъжняване и намалява многообразието на семена;

70.

Препоръчва подпомагането на местни политики, насочени към осигуряване на последователен и устойчив достъп до разнообразна и питателна храна, съгласно принципите на ангажираност и на субсидиарност;

71.

Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че ангажиментите на ЕС за правата на земеделските стопани, поети по Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, ще бъдат отразени във всички мерки за техническа помощ и финансова подкрепа с оглед на разработването на политика по отношение на семената; призовава ЕС да подкрепя режими на права върху интелектуалната собственост, които благоприятстват развитието на местно адаптирани сортове семена и на събиран от селскостопанските производители посевен материал;

72.

Настоятелно призовава държавите — членки на Г-8, да не оказват подкрепа за генетично модифицирани култури в Африка;

73.

Припомня, че в африканския модел на закон за биологична безопасност се установява висок стандарт за биологична безопасност; счита, че цялата помощ от чуждестранни донори за развитието на биологичната безопасност на национално и регионално равнище следва да бъде съобразена с това;

74.

Призовава африканските държави да не прилагат национални или регионални режими за биологична безопасност, които занижават стандартите от Протокола от Картахена относно биологичната безопасност;

75.

Призовава участващите държави да предоставят на земеделските стопани възможността да избягват суровинната зависимост и да подкрепят посевните системи на земеделските стопани, за да се запазва и подобрява агро-биоразнообразието чрез поддържане на обществени местни банки за семена и обмен и непрекъснато развитие на местните сортове семена, конкретно чрез предоставяне на гъвкавост по отношение на каталозите за семена, така че да не изключват сортовете на земеделските стопани, като в същото време се гарантира запазването на традиционното производство;

76.

Призовава участващите държави да защитават и насърчават достъпа до и обмена на семена и селскостопански продукти за дребните земеделски производители, маргинализираните групи и селските общности, както и да спазват международните споразумения относно недопускането на патентоване на живота и биологичните процеси, особено когато са засегнати местни породи и видове;

77.

Подчертава риска от засилване на маргинализацията на жените при вземането на решения, произтичаща от разработването на някои търговски култури; отбелязва, че има тенденция обучението в областта на селското стопанство да се насочва към мъжете и да изключва жените, които поради тази причина са изключени от управлението на земята и културите, за които традиционно са полагали грижи;

78.

Изразява съжаление, че РСД до голяма степен не успяват да определят точни ангажименти относно бюджетирането, съобразено с фактора пол, нито да осъществят мониторинг на напредъка чрез необобщени данни; подчертава необходимостта да се премине от абстрактни и общи ангажименти към конкретни и точни ангажименти, които попадат в обхвата на националните планове за действие за овластяване на жените като носители на права;

79.

Настоятелно призовава правителствата да премахнат всякаква дискриминация спрямо жените във връзка с достъпа до земя и схемите и услугите за микрокредитиране, както и ефективно да насърчават участието на жените в разработването и изпълнението на политиките в областта на изследванията и развитието в селското стопанство;

80.

Подчертава необходимостта да се гарантира прозрачността на всяко финансиране, предоставено на предприятия от частния сектор, и че това финансиране трябва да бъде публично оповестено;

81.

Призовава донорите да приведат официалната помощ за развитие (ОПР) в съответствие с принципите за ефективност на развитието, да се съсредоточат върху резултатите с оглед на премахването на бедността и да насърчават приобщаващите партньорства, прозрачността и отчетността;

82.

Призовава донорите да канализират своята подкрепа за развитието на селското стопанство главно чрез национални фондове за развитие, които отпускат субсидии и заеми за малките и семейните земеделски стопанства;

83.

Настоятелно призовава донорите да подкрепят образованието, обучението и техническите консултации за селскостопанските производители;

84.

Призовава донорите да насърчават създаването на организации на селскостопанските производители с професионален и икономически характер, както и да подпомагат установяването на земеделски кооперации, които позволяват предоставянето на достъпни средства за производство и помагат на земеделските стопани да обработят и пласират продуктите си на пазара по начин, който да гарантира рентабилността на тяхното производство;

85.

Счита, че финансирането, предоставяно от държавите — членки на Г-8, за Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, е в противоречие с целта за подкрепата на националните местни предприятия, които не могат да се конкурират с многонационалните дружества, които вече се ползват от господстващо положение на пазара и на които често се предоставят стопански, тарифни и данъчни привилегии;

86.

Припомня, че целта на помощта за развитие е да се намали и в крайна сметка да се изкорени бедността; счита, че ОПР следва да се съсредоточи върху прякото подпомагане на малките земеделски стопанства;

87.

Подчертава необходимостта от съживяване на публичните инвестиции в селското стопанство в Африка, като същевременно се предостави подпомагане за частните инвестиции и се даде приоритет на инвестициите в агроекологията с цел устойчиво увеличаване на продоволствената сигурност, както и намаляване на бедността и глада, като същевременно се опазва биологичното разнообразие и се зачитат местните знания и иновации;

88.

Подчертава, че държавите — членки на Г-7, следва да гарантират на африканските държави правото да защитават своите селскостопански сектори чрез тарифни и данъчни режими, които са в полза на семейното и дребното селско стопанство;

89.

Призовава ЕС да обърне внимание на всички очертани по-горе недостатъци на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, да предприеме действия за укрепване на прозрачността и управлението му, както и да гарантира, че действията по него са в съответствие с целите на политиката за развитие;

90.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на страните по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването.