21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/23

—

като взе предвид членове 1, 10, 11 и 16 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 15 и 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид членове 41 и 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (2),

—

като взе предвид своята позиция от 15 декември 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (преработен текст) (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно публичния достъп до документи (член 104, параграф 7) за периода 2011—2013 г. (4),

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 17 октомври 2013 г. по Дело C-280/11 P, Съвет на Европейския съюз/Access Info Europe,

—

като взе предвид пакета за по-добро регулиране, представен от Комисията през май 2015 г.,

—

като взе предвид политическите насоки на председателя Юнкер за Комисията,

—

като взе предвид докладите на Комисията, Съвета и Парламента относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 през 2013 г. и 2014 г.,

—

като взе предвид Зелената книга от 2007 г. на Комисията относно публичния достъп до документи, държани от институциите на Европейската общност,

—

като взе предвид годишния доклад за 2014 г. на Европейския омбудсман,

—

като взе предвид член 52 и член 116, параграф 7 от Правилника за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A8-0141/2016),

A.

като има предвид, че пълната прозрачност е в основата на доверието на гражданите в институциите на ЕС, че тя допринася за развиването и разбирането на произтичащите от правната система на Съюза права и за информираността и познаването на процеса на вземане на решения на ЕС, включително правилното изпълнение на административните и законодателните процедури;

Б.

като има предвид, че правото на достъп до документи е основно право, което е защитено от Хартата на основните права и Договорите и се прилага от Регламент (ЕО) № 1049/2001, с цел най-вече да се гарантира възможно най-лесно упражняване на това право и да се насърчават добрите административни практики по отношение на достъпа до документи, като се осигурява демократичен контрол върху дейността на институциите и съответствието с определените в Договорите разпоредби;

1.

Посочва, че много от препоръките в неговата резолюция относно публичния достъп до документи за 2011—2013 г. не бяха последвани от подходящи действия от страна на трите институции; изразява съжаление по-специално поради факта, че институциите и органите на ЕС не са определили в рамките на своите съществуващи структури на управление служител по въпросите, свързани с прозрачността, който да отговаря за съответствието и за подобряването на практиките; настоятелно призовава институциите да направят това в най-кратки срокове;

2.

Припомня, че институциите на ЕС в своите действия и политики, трябва да се основават на представителната демокрация, както е предвидено в член 10, параграф 1 от ДЕС, и трябва да гарантират спазването на принципите за пълна прозрачност, споделяне и правилно и своевременно информиране на гражданите; подчертава, че член 10, параграф 3 от ДЕС признава принципа на демокрация на участието като един от основните демократични принципи на ЕС, като по този начин подчертава, че решенията трябва да се вземат възможно най-близо до гражданите; подчертава, че когато участието на гражданите в процеса на вземане на решения се осъществява под формата на обществени консултации, институциите следва да вземат под внимание резултатите от тях;

3.

Припомня, че прозрачността и пълният достъп до документите, съхранявани от институциите, трябва да бъде основно правило съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 и че според установената съдебна практика на Съда на ЕС изключенията от това правило следва да получават вярно тълкуване, като се имат предвид първостепенният обществен интерес за разкриването на информация и изискванията за демокрация, включително по-тясното участие на гражданите в процеса на вземане на решения, законосъобразността на управлението, ефективността и отговорността спрямо гражданите;

4.

Счита, че при прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001, особено що се отнася до демокрацията на участието, институциите, агенциите и другите органи на Европейския съюз все още не успяват да вземат изцяло предвид и да спазват правилата и промените, предвидени в Договора от Лисабон и Хартата на основните права; отбелязва и приветства неотдавнашните решения на големия състав на Съда на ЕС по делата Digital Rights Ireland  (5) и Schrems  (6), в които Съдът се позова на Хартата, за да обяви за недействителни съответно Директивата за запазване на данни (7) и Решението относно сферата на неприкосновеност на личния живот (8); подчертава, че действителният публичен достъп до документи и управлението на регистрите на документи трябва да се основават на стандарти, които надлежно спазват членове 41 и 42 от Хартата;

5.

Подчертава, че неприкосновеността на личния живот и защитата на данните следва да се зачитат при същевременно осигуряване на прозрачност;

6.

Припомня, че всяко решение за отказ на публичен достъп до документи трябва да се основава на ясно и строго определени правни изключения, придружени с мотивирана и конкретна обосновка, която да позволи на гражданите да разберат отказа на достъп и да използват ефективно съществуващите правни средства за обжалване;

7.

Припомня, че за да бъдат гарантирани отговорността и законосъобразността на една демократична политическа система при зачитане на принципите на правовата държава, гражданите имат право да познават и контролират:

поради това счита за необходимо публикуването на електронен регистър, в който да бъдат вписани всички посочени по-горе елементи;

8.

Настоятелно призовава Комисията да избере комисар, който да отговаря за прозрачността и за публичния достъп до документи; призовава заместник-председателя на Комисията да представи междувременно и във възможно най-кратки кратки срокове амбициозен план за действие по отношение на прозрачността и публичния достъп до документи, при отчитане на факта, че прозрачността е крайъгълният камък на по-доброто регулиране;

9.

Изразява съжаление, че достъпът до информация, съхранявана от институциите на ЕС, продължава да бъде труден за гражданите поради липсата на общ подход на институциите, насочен към улесняване на достъпа до документи за гражданите и основаващ се на пълна и ефективна прозрачност, комуникация и пряка демокрация; насърчава институциите, органите, службите и агенциите на ЕС да продължават да развиват по-проактивен подход по отношение на прозрачността, като оповестяват проактивно възможно най-голям брой от своите документи и по възможно най-прост, лесен и достъпен начин за гражданите, като осигуряват при поискване превода на документите на всички официални езици на ЕС и като установят подходящи, прости и икономични начини за достъп до информацията, включително цифрови и електронни, съобразени с потребностите на лицата с увреждания; счита по-специално, че достъпността на информацията следва да се подобри благодарение на лесни за използване интерфейси и системи; призовава за единна точка за достъп до порталите на трите институциите, като се използва за основа пилотният проект за онлайн платформата за проактивно публикуване на документи на институциите на ЕС, и призовава също така за хармонизиране на порталите за търсене между подразделенията на една и съща институция (включително генералните дирекции на Комисията); призовава също така институциите да продължат и засилят работата си по разпространяване на информация относно законодателството и политиките на ЕС; счита, че за целта ЕС следва да използва напълно потенциала, предлаган от новите технологии (социални мрежи, приложения за смартфони и т.н.), за да осигури пълен и лесен достъп до информацията;

10.

Изразява съжаление, че за официалните документи често се определя ниво на класификация, по-високо от необходимото; отново изразява позицията си, че следва да се създадат ясни и единни правила за класификация и декласификация на документи; изразява съжаление, че институциите правят искания за заседания при закрити врата без подходяща обосновка; отново призовава институциите да правят оценка и да дават публична обосновка на исканията за заседания при закрити врата в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001; счита, че исканията за заседания при закрити врата в Парламента следва да се оценяват от Парламента във всеки отделен случай; счита, че независим надзорен орган следва да наблюдава процесите на класификация и декласификация;

11.

Призовава институциите, органите и агенциите на ЕС да приемат по-бързи, не толкова тромави и по-достъпни процедури за разглеждане на жалби срещу отказ за предоставяне на достъп; счита, че един по-проактивен подход ще спомага за осигуряване на ефективна прозрачност, както и за предотвратяване на излишни съдебни спорове, които може да доведат до ненужни разходи и тежести както за институциите, така и за гражданите;

12.

Настоятелно призовава, в очакване на исканото му преразглеждане, всички институции да прилагат Регламент (ЕО) № 1049/2001 и последващата съдебна практика, изцяло и в съответствие с буквата и духа, като отчитат промените, внесени от Договора от Лисабон и от Хартата на основните права; призовава, по-специално, Съвета и неговите подготвителни органи да публикува протоколите от заседанията на работните групи на Съвета и други документи, в светлината на делото Access Info Europe, самоличността на всички изказващи се представители на държавите членки и техните предложения; призовава Европейския парламент да предоставя дневния ред и бележките с обратна информация от заседанията на координаторите на комисии, на Бюрото и на Председателския съвет, както и по принцип всички документи, посочени в тези дневни редове, в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1049/2001, като ги публикува на уебсайта на Парламента;

13.

Настоятелно призовава всички институции да прилагат най-строгите разпоредби за прозрачност, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1367/2006, когато исканата информация се отнася до околната среда, както и да спазват своите задължения за проактивно публикуване на информация за околната среда;

14.

Призовава всички институции да извършат оценка и ако е необходимо, да преразгледат своите вътрешни разпоредби за докладване на нарушения, и призовава за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности; призовава по-специално Комисията да докладва на Парламента относно своя опит с новите правила за подаване на сигнали за нередности за служителите на ЕС, приети през 2012 г., и с мерките по прилагането им;

15.

Припомня, че след влизането в сила на ДЕС и ДФЕС правото на достъп до документи се отнася до всички институции, органи и агенции на ЕС; счита следователно, че е необходимо своевременно да се актуализира Регламент (ЕО) № 1049/2001 и да се направят съществени изменения в него в съответствие с предвиденото в Договорите и със съдебната практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека; счита, по-специално, че е особено важно да се разшири приложното поле на регламента, така че да включва всички европейски институции, които понастоящем не са обхванати, като Европейския съвет, Централната банка, Съда на ЕС, както и всички други органи и агенции на ЕС;

16.

Изразява съжаление, че преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 е блокирано в Съвета, и се надява, че във възможно най-кратки срокове ще бъде постигнат напредък; настоятелно призовава Съвета да приеме конструктивна позиция, като вземе предвид посочената по-горе позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 15 декември 2011 г. във връзка с приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите принципи и ограничения, които регламентират правото на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза;

17.

Препоръчва създаването, включително на основание Регламент (ЕО) № 1367/2006 и Регламент (ЕО) № 1049/2001, на единен набор от принципи, уреждащи достъпа до документи, което би дало възможност за по-голяма яснота за гражданите;

18.

Изразява съжаление, че е постигнат много малък напредък за изпълнение на Регламент (ЕО) № 1049/2001 по отношение на задължението за институциите, агенциите и другите органи да поддържат подробни регистри на документите, както е предвидено в членове 11 и 12 от Регламента и също в Договора от Лисабон и Хартата на основните права; призовава да се създаде общ подход относно регистрите и призовава тези институции на ЕС, които все още не са създали регистри на документи, да го направят и да прилагат мерки за стандартизиране на класификацията и представянето на документите на институциите; в тази връзка отново отправя призива си, в допълнение към обща точка за достъп до документите на ЕС чрез порталите на трите институции, за общи процедури и критерии за регистрация и определяне на междуинституционален номер за всеки документ, така че в крайна сметка да може да се създаде общ междуинституционален регистър, включително специална съвместна база данни за актуалното състояние на законодателните досиета;

19.

Припомня, че член 1, буква в) и член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 задължават институциите да насърчават „добрите административни практики относно достъпа до документи“ и „да разработват добри административни практики, за да се улесни упражняването на правото на достъп, гарантирано от … регламент(а)“; подчертава, че прозрачността е тясно свързана с правото на добра администрация, посочено в член 298 от ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права, и отново призовава за приемането на регламент относно административната процедура на администрацията на самия ЕС (9);

20.

Припомня, че след влизането в сила на Договора от Лисабон позоваването на защитата на ефективността на процеса на вземане на решения е премахнато, що се отнася до законодателните актове;

21.

Припомня, че прозрачността на законодателния процес е от голяма важност за гражданите; изисква от институциите да предоставят документите, които са част от законодателния процес или са свързани с него; счита по-специално, че институциите на ЕС следва да предоставят достъп на обществеността до възможно най-много документи чрез своите уебсайтове и следва да разглеждат възможността за използване на „Вашата Европа“ като единен, достъпен за обществеността портал на ЕС с цел улесняване на консултациите;

22.

Отчита разследването на Омбудсмана относно „тристранните срещи“, които са утвърдената процедура, посредством която се приема по-голямата част от законодателството на ЕС; насърчава Омбудсмана в рамките на компетентността, предоставена му от Договорите, и съгласно статута, с който разполага, да използва пълноценно своите правомощия за разследване

23.

Посочва, че практиката да се прибягва до тристранни срещи, макар и да не е официално предвидена в Договорите, се е превърнала в признат начин за постигане на съгласие между съзаконодателите и за ускоряване на установената в Договора законодателна процедура; отбелязва, че в резултат на това прибягването до помирителните комитети се използва само при трето четене и като последна мярка;

24.

Изразява съжаление, че гражданите нямат никакви контролни правомощия, що се отнася до преговорите в рамките на тристранните срещи; изразява загриженост относно възможните злоупотреби, до които може да доведе прибягването до тази законодателна практика, особено във връзка с въвеждането на нови елементи на законодателство по време на тристранните срещи, без да се използва за основа предложение на Комисията или изменение от страна на Парламента, като по този начин обикновената законодателна процедура и общественият контрол могат да бъдат заобиколени;

25.

Изразява съжаление във връзка с факта, че поради изтичане на официални и неофициални документи от тристранните срещи неравнопоставеният достъп до документи и съответно до законодателния процес се използва от знаещи и разполагащи с добри връзки заинтересовани групи; отбелязва, че ще има по-малко случаи на изтичане на документи, когато документите от тристранните срещи се публикуват проактивно и без отлагане на леснодостъпна платформа;

26.

Припомня, че съдебната практика на Съда на Европейския съюз признава риска от външен натиск и че това може да бъде основателна причина за ограничаване на достъпа до документи, свързани със процеса на вземане на решение, при условие че съществуването на такъв външен натиск е установено със сигурност и че са представени доказателства, че е налице разумно предвидима опасност решението, което трябва да се вземе, да бъде съществено засегнато поради посочения външен натиск (10); изразява загриженост във връзка с това, че текущата практика благоприятства по-широкия достъп на лобисти до решаващи етапи от законодателния процес, отколкото достъпа на широката общественост;

27.

Посочва, че макар и тристранните срещи да са важни и ефективни, процедурите, приложими за тях понастоящем, предизвикват опасения по отношение на принципа на откритост в законодателната процедура; призовава съответните институции да осигурят по-голяма прозрачност на неофициалните тристранни срещи с цел засилване на демокрацията, като позволяват на гражданите да осъществят контрол върху информацията, която стои в основата на законодателен акт, както е посочено от Съда на Европейския съюз по съединените дела Швеция и Turco срещу Съвета, като същевременно се гарантира адекватно поле за размисъл за съзаконодателите; призовава институциите на ЕС да увеличат докладването в компетентната парламентарна комисия относно актуалното състояние на тристранните преговори; счита, че когато документите са създадени в рамките на тристранните срещи, напр. приети дневен ред, резюме на резултатите, протоколи и общи подходи в Съвета, тези документи са свързани със законодателните процедури и по принцип не могат да бъдат третирани различно от други законодателни документи; счита, че списък на тристранните срещи и на посочените по-горе документи следва да бъде пряко достъпен на уебсайта на Парламента; припомня, че бъдещото междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество включва база данни на законодателните досиета и че ако бъде прието, ще разглежда и въпроса за подходящото третиране на тристранните срещи;

28.

Изразява съжаление от факта, че когато са регистрирани изменения, внесени за пленарно заседание, подписани от най-малко 40 депутати, публично са обявени само имената на някои от тях; счита, че би трябвало да се публикуват имената на всички подписали депутати;

29.

Призовава Комисията да внесе без по-нататъшно отлагане своето предложение за междуинституционално споразумение за създаването на задължителен регистър на групите на заинтересовани страни и на местните и регионалните организации, които осъществяват дейност в институциите, и призовава на този въпрос да бъде даден най-висок приоритет; призовава този регистър да съдържа подробна информация, която да посочва кой какви групи на заинтересовани страни представлява, с какви цели и с какви средства и финансиране;

30.

Насърчава членовете на ЕП и представителите на Съвета да следват практиката на Комисията, установена с нейното решение от 25 ноември 2014 г., да се публикува информация за срещите между тях или техни служители, от една страна, и заинтересованите страни и гражданското общество, от друга;

31.

Призовава Парламента, като първа стъпка в тази връзка, да предостави на членовете на ЕП, желаещи да докладват за своите контакти с лобисти, образец за докладчици, който може да бъде приложен към техните доклади, както и място за този вид информация на уеб страниците на Парламента, отнасящи се до отделните членове на ЕП;

32.

Припомня, че според Регламент (ЕО) № 1049/2001 и за да се гарантира пълен, демократичен и прозрачен парламентарен контрол, е необходимо да бъде позволен също достъпът до документите, създадени в рамките на процедурата на делегиране на правомощия (делегирани актове), които са важна част от европейското законодателство, поради което следва да бъде изцяло гарантиран необходимият прозрачен парламентарен и демократичен контрол; в тази връзка изтъква най-вече липсата на прозрачност в рамките на Европейските надзорни органи (ЕБО, EIOPA, ESMA) поради липсата на участие на съзаконодателите; изразява съжаление, че все още не е създаден единен регистър, който да включва цялото законодателство на второ ниво, и изисква от Комисията да го създаде без забавяне;

33.

Припомня задължителния характер и въздействието на международните споразумения върху законодателството на ЕС и посочва необходимостта целият процес на преговори да бъде прозрачен, което предполага, че институциите следва да публикуват мандата за преговори, предоставен на преговарящия от страна на ЕС, без да се застрашава позицията на ЕС в рамките на преговорите; счита, че документите, свързани с международните споразумения, следва да са публични по принцип, без да се засягат законните изключения и без да се подкопава доверието между страните, необходимо за постигане на ефективни преговори; изразява съжаление, че Комисията и Съветът редовно класифицират всички документи, свързани с преговорите, като по този начин се ограничава достъпът на гражданите до информация; счита, че обществеността следва да има достъп до всички свързани с преговорите документи, включително тези, за които вече е постигнато съгласие, с изключение на тези, които се считат за чувствителни, с ясна обосновка за всеки отделен случай, в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001;

34.

Припомня на Комисията, че съгласно член 218 от ДФЕС по време на преговори Парламентът трябва да бъде напълно и незабавно информиран на всеки етап; призовава Комисията да извършва оценка на всеки етап кои документи и каква информация могат проактивно да се оповестяват публично;

35.

Припомня, че прозрачността засилва и допринася за прилагането на принципа за добра администрация, както е предвидено в член 41 на Хартата и в член 298 на ДФЕС; изисква в тази връзка институциите на ЕС да гарантират, че техните вътрешни административни процедури постигат тази цел;

36.

Изисква от институциите на ЕС да определят общи правила за изпълняване на административните процедури и за представяне, класифициране, декласифициране, регистриране и оповестяване на административните документи; изразява надежда в краткосрочен план да бъде представено законодателно предложение в този смисъл;

37.

Изразява съжаление относно непрозрачността на процедурите за официално уведомяване и на производствата за установяване на нарушение срещу държавите членки; изисква, по-специално, изпратените документи от Комисията на държавите членки в рамките на тези производства, както и съответните отговори да бъдат достъпни за обществеността; също така изисква информацията, свързана с изпълнението на решенията на Съда на Европейския съюз, да бъде проактивно оповестявана;

38.

Призовава държавите членки да гарантират пълен достъп и истинска прозрачност на информацията относно преговорите по националните и регионалните оперативни програми;

39.

Изразява убеждението си, че пълната прозрачност и достъпност на данните са от съществено значение за предотвратяване на всякакви злоупотреби и измами с тях; призовава в тази връзка Комисията да въведе задължение за публикуване на данните на всички бенефициенти на структурни фондове, включително на подизпълнителите; отново заявява, че пълната прозрачност на публичните разходи в ЕС е от решаващо значение за гарантирането на отчетността и за борбата с корупцията;

40.

Призовава Комисията да наблюдава спазването от страна на държавите членки на задълженията за информация и докладване, установени в Регламент (ЕС) № 1303/2013, като се налагат, ако е необходимо, предвидените санкции в случай на неспазване на тези задължения;

41.

Посочва, че въпреки че е постигнат напредък при предоставянето на информация на уебсайта на Парламента относно различните надбавки, на които имат право членовете на ЕП, и относно правилата, които ги уреждат, тази политика следва да бъде продължена, като се отчитат най-добрите практики в националните парламенти, както и действията, които вече са предприети от отделни членове на ЕП; поради тази причина насърчава всички членове на Парламента да се ангажират с това начинание, като проактивно оповестяват информация, свързана с техните конкретни дейности и използването на разходи от тяхна страна, за да може Парламентът да остане начело на усилията за постигане на прозрачност и откритост в ЕС, както и с оглед на по-добрата публична отчетност във връзка с публичните средства;

42.

Отбелязва предприетата от ЕЦБ промяна в политиката за прозрачност, която предвижда публикуване на протоколите от заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, но изразява съжаление, че в това отношение тя все още е изостанала в сравнение с други световни централни банки; очаква въвеждането на други мерки, които да бъдат предприети за подобряване на прозрачността на каналите ѝ за комуникация;

43.

Също така изразява надежда в бъдеще да станат публични всички документи, свързани с взетите решения в рамките на процеса на анализ на качеството на активите, с цел гарантиране на равни условия на европейско равнище; изразява надежда изискванията за прозрачност да бъдат прилагани и спрямо бъдещия Единен механизъм за преструктуриране (ЕМП), съгласно съответните разпоредби на Регламента за ЕМП, приложим от 1 януари 2016 г.;

44.

Приканва междуинституционалния комитет, създаден по член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, да работи по-активно и да докладва на компетентните комисии по обсъжданите въпроси; призовава комитета да заседава по-редовно и да започне вътрешни обсъждания и разисквания, като покани и разгледа предложения от гражданското общество, Европейския омбудсман и Европейския надзорен орган по защита на данните; призовава комитета да се занимае спешно с решаването на проблемите, споменати в настоящата резолюция;

45.

Счита за изключително важно агенциите на ЕС да прилагат обща политика по отношение на конфликтите на интереси; отбелязва, че в някои случаи прилаганата досега политика предвижда разпоредби относно публикуването на автобиографиите и декларациите за интереси на директора и висшето ръководство; въпреки това отбелязва със загриженост, че задължението за публикуване на автобиографиите и декларациите за интереси не се прилага по отношение на експертите; призовава агенциите да разширят това задължение и спрямо експертите;

46.

Отправя искане към Комисията и призовава генералния секретар на Европейския парламент да информират Европейския парламент относно изпълнението на препоръките в настоящата резолюция;

47.

Приканва Комисията да хармонизира критериите по отношение на публикуването на бенефициентите на средства от структурните фондове;

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съвета на Европа, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.