21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/2

—

като взе предвид член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 24 от нея,

—

като взе предвид членове 8 и 20 от Конвенцията на ООН за правата на детето, които подчертават задължението на правителствата за защита на самоличността на детето, включително неговите семейни отношения,

—

като взе предвид Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г., и по-специално член 37, буква б) от нея,

—

като взе предвид Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (1) (Брюксел IIа),

—

като взе предвид програмата на ЕС за правата на детето (COM(2011)0060),

—

като взе предвид насоките, разработени в документа за обсъждане за 9-ото издание на Европейския форум за правата на детето,

—

като взе предвид картографирането на системите за закрила на детето, извършено от Агенцията за основните права,

—

като взе предвид многобройните петиции относно практиките на органите за закрила на детето и защитата на правата на децата, упражняването на родителските права върху детето, отвличането на деца и грижите за децата, които комисията по петиции е получила през годините от различните държави — членки на ЕС, както и препоръките, направени в докладите от констативните посещения в Германия (23—24 ноември 2011 г.) (германска служба за младежта Jugendamt), Дания (20—21 юни 2013 г.) (социални служби) и Обединеното кралство (5—6 ноември 2015 г.) (осиновявания без съгласие),

—

като взе предвид ролята и дейността на медиатора на Европейския парламент по международно отвличане на деца от родител,

—

като взе предвид член 216, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че най-добрият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение при всички решения, свързани с въпроси относно грижите за децата, на всички равнища;

Б.

като има предвид, че ЕС може да приема мерки, свързани със семейното право, които имат трансгранично значение (член 81, параграф 3 от ДФЕС), включително в областта на осиновяването;

В.

като има предвид, че увеличената мобилност в рамките на ЕС води до увеличаване на броя на трансграничните проблеми относно закрилата на детето, свързани с отнемане на родителски права;

Г.

като има предвид, че въпросите, свързани с упражняване на родителски права над детето, имат значително отражение върху живота на всеки човек, както и върху обществото като цяло, и като има предвид, че регламентът Брюксел IIa не е без недостатъци, и следователно предстоящото преразглеждане е добра възможност за засилване на неговите разпоредби;

Д.

като има предвид, че упражняването на основно право, каквото са свободата на движение и на пребиваване, не следва да води до по-голяма заплаха за правото на детето на семеен живот;

Е.

като има предвид, че децата, чиито родители упражняват своето право на свободно движение, имат право да поддържат редовно лични отношения и преки контакти с родителите си, освен ако това противоречи на интереса на детето в съответствие с член 24 от Хартата на основните права;

1.

Припомня, че големият брой получени петиции по дела, свързани с деца, показва, че има сериозни проблеми с прилагането на регламента Брюксел IIa;

2.

Счита, че всички системи за закрила на детето следва да имат функциониращи транснационални и трансгранични механизми, които вземат предвид особеностите на трансграничните конфликти;

3.

Призовава държавите членки да въведат системи за наблюдение и оценка (със съответните социално-икономически статистически данни и статистическа информация с разбивка по гражданство) в национална координационна рамка за трансграничните дела, свързани с деца; препоръчва Комисията да координира предаването на информация между съответните органи на държавите членки;

4.

Призовава Съвета да докладва за конкретните дейности, които се изпълняват от държавите членки, с цел да се постигне взаимодействие между 28-те национални системи за закрила на детето;

5.

Призовава за ясно определение на понятието „обичайно местопребиваване“ в преработения регламент Брюксел IIa;

6.

Подчертава задължението на националните органи, посочено в регламента Брюксел IIa, за признаване и изпълнение на решения, постановени в друга държава членка по дела, свързани с деца; призовава държавите членки да увеличат и да подобрят сътрудничеството между съдебните си органи по дела, свързани с деца;

7.

Призовава Комисията и държавите членки да съфинансират и да насърчават създаването на платформа за предоставяне на помощ на граждани на държави, които не са членки на ЕС, при семейни производства, както и на единна европейска телефонна линия за случаи на отвличане или малтретиране на деца, както и консултации относно производствата, свързани с грижи и осиновяване;

8.

Призовава Комисията да предостави ясно и леснодостъпно ръководство с практическа информация за гражданите на ЕС относно институционалните договорености за закрила на детето, особено по отношение на осиновяването или настаняването без съгласие на родителите и относно правата на родителите в различните държави членки;

9.

Призовава държавите членки да предприемат превантивен подход и да гарантират подходящи и добре обезпечени с ресурси политики за избягване на съдебни производства във връзка с грижи, когато е възможно, чрез въвеждане на процедури за ранно предупреждение и механизми за наблюдение и предоставяне на адекватна подкрепа за семействата като основните фактори, полагащи грижи, особено в уязвими общности, в които социалната изолация представлява риск;

10.

Подчертава, че подходящата оценка на индивидуални случаи по въпроси, свързани със семейството, не следва да бъде възпрепятствана от бюджетни съкращения вследствие на мерки за финансови ограничения, особено в случаите, отнасящи се до качеството на социалните услуги;

11.

Призовава Комисията и държавите членки да осигуряват специализирано обучение и образование за социалните работници и всички други специалисти, които се занимават с трансгранични случаи, в които участва дете;

12.

Призовава съответните органи на държава членка, която възнамерява да изпрати социални работници, за да разследват даден случай за осиновяване или настаняване в друга държава членка, да уведомяват органите на тази държава членка, че ще бъде проведено такова разследване;

13.

Приканва държавите членки да определят специализирани състави в семейноправните съдилища или трансграничните органи за медиация, които да разглеждат трансгранични случаи, свързани с деца; подчертава, че подходящото наблюдение на положението след постановяването на съдебно решение е от основно значение, включително при контакт с родителите;

14.

Призовава държавите членки систематично да прилагат разпоредбите на Виенската конвенция от 1963 г. и да гарантират, че посолствата или консулските представителства са информирани от самото начало за всички производства, отнасящи се до грижи за деца, в които участват техни граждани, както и че те разполагат с пълен достъп до съответните документи; предлага на консулските органи да следва да е разрешено да присъстват на всеки етап от производството;

15.

Призовава държавите членки да гарантират права на редовни посещения на родителите, освен в случаите, в които това може да накърни най-добрия интерес на детето, и да позволят на родителите да използват майчиния си език с децата си по време на посещенията;

16.

Препоръчва държавите членки да осигурят на родителите от самото начало и във всеки етап на производствата, свързани с деца, пълна и ясна информация относно производствата и относно възможните последствия; призовава държавите членки да информират родителите за правилата относно правна подкрепа и помощ, например като им предоставят списък на двуезични специализирани адвокати и като им предложат устен превод, за да се избегнат случаи, в които родителите дават своето съгласие, без да разбират напълно последиците от ангажиментите, които са поели; препоръчва също да се предостави адекватна подкрепа на родителите, които имат затруднения с грамотността;

17.

Препоръчва установяване на минимални стандарти за изслушването на дете в национални гражданскоправни производства в съответствие с член 24 от Хартата на основните права;

18.

Препоръчва отделни изслушвания на родителите и децата пред съдия, експерт или социален работник с цел да се избегне децата да се влияят или да станат жертва на конфликти на лоялност;

19.

Препоръчва да бъдат определени прагове за продължителността на всеки етап в трансграничните производства, свързани с грижа за деца, така че членовете на разширеното семейство на детето да разполагат с достатъчно време да се представят и да подадат молба за осиновяване на детето, или родителите да могат да разгледат проблемите и да предложат устойчиви алтернативи, преди да бъде взето окончателното решение относно осиновяване; счита, че преди да бъде определено постоянно решение като осиновяване, трябва да бъде извършена подходяща повторна оценка на положението на биологичното семейство;

20.

Призовава държавите членки да дадат на родителите, страдащи от пристрастяване към алкохол или наркотична зависимост, разумен срок, в който да имат възможност да се възстановят, преди съдът да вземе окончателно решение относно осиновяването на тяхното дете;

21.

Призовава Комисията да обърне специално внимание на препоръките, получени относно трансгранична медиация от всички съответни заинтересовани страни на национално и европейско равнище;

22.

Посочва, че в рамките на ЕС не съществува механизъм за автоматично признаване на националните разпореждания за осиновяване, издадени в други държави членки; призовава държавите членки и Комисията да регламентират признаването на националното осиновяване, като се вземе предвид най-добрият интерес на детето и при надлежно зачитане на принципа на недискриминация;

23.

Призовава държавите членки да насърчават държавите, които не са страни по Хагската конвенция от 1993 г., да се присъединят към нея, като това ще гарантира, че всички деца се ползват от еднакви стандарти и ще спомогне за избягване на успоредна система с по-малко гаранции; призовава държавите членки да избягват тежката бюрокрация в процеса на признаването на международни осиновявания, които вече са признати в друга държава членка;

24.

Подчертава, че е важно във всеки вид договореност за приемане или осиновяване на децата да бъде предложено настаняването, което им предлага най-добрите възможности да поддържат връзки със своята културна среда и да изучават и използват майчиния си език; призовава органите на държавите членки, които участват в процедури, свързани с грижи за децата, да полагат всички възможни усилия, за да предотвратят разделянето на братя и сестри;

25.

Призовава държавите членки да обърнат специално внимание и да предоставят подкрепа на родители, особено жени, които са станали жертви на домашно насилие като деца или като възрастни, за да не станат те отново жертви, като автоматично се отнемат родителските права върху децата им;

26.

Призовава Комисията да оповести резултатите, постигнати при насърчаването на трансграничното сътрудничество при случаи на отвличане на деца, което е обявено за приоритет в програмата на ЕС за правата на детето;

27.

Призовава Съвета да докладва за постигнатите резултати в създаването на системи за предупреждение при отвличане на деца с трансгранични последици и за сключване на съответните споразумения за сътрудничество при трансгранични случаи на отвличане въз основа на насоките на Комисията;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.