15.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 58/93

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2),

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.,

—

като взе предвид Споразумението от 1995 г. за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси,

—

като взе предвид Кодекса за поведение за отговорен риболов на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), приет през октомври 1995 г., и свързаните с него инструменти и насоки,

—

като взе предвид понятието за уязвими морски екосистеми (УМЕ), което е резултат от обсъжданията в Общото събрание на ООН (ОС на ООН) и получи нов тласък след приемането на Резолюция 61/105 на Общото събрание на ООН от 2006 г., и факта, че УМЕ представляват области, които могат да се окажат уязвими по отношение на въздействието на риболовните дейности,

—

като взе предвид Азорските научни критерии и насоки от 2009 г. за определяне на морски зони от екологично или биологично значение и изграждане на представителни мрежи от морски защитени зони в открити океански води и дълбочинни морски местообитания съобразно Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (3),

—

като взе предвид заключенията на конференцията на консултативния съвет в областта на далечното плаване от 16 и 17 септември 2015 г.,

—

като взе предвид Специален доклад № 11/2015 от 20 октомври 2015 г. на Сметната палата, озаглавен „Добре ли управлява Комисията Споразуменията за партньорство в областта на рибарството?“,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по развитие (A8-0052/2016),

А.

като има предвид, че според доклада за 2014 г. на Организацията за прехрана и земеделие (ФАО), озаглавен „Състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите“, броят на свръхексплоатираните запаси непрекъснато е нараствал до 2008 г., но е спаднал леко през 2011 г.;

Б.

като има предвид, че ЕС е една от основните световни сили в областта на рибарството, със силно историческо присъствие и значими дейности във всички световни океани чрез съчетание от дейности на флота, частни инвестиции на граждани на ЕС, мрежата му от двустранни споразумения в областта на рибарството, най-отдалечените му региони и неговото участие във всички най-важни регионални организации за управление на рибарството (РОУР), и като има предвид, че ЕС насърчава добрите практики и спазването на правата на човека;

В.

като има предвид, че устойчивото управление на световните рибни запаси трябва неизбежно да включва многостранен подход и международно сътрудничество, включително двустранно сътрудничество; като има предвид, че ЕС следва да играе ключова роля в глобалното управление на моретата и океаните, и като има предвид, че общата политика в областта на рибарството (ОПОР) трябва да се основава на амбициозна визия, която е съгласувана с вътрешното измерение, предвидено в основния регламент по този въпрос;

Г.

като има предвид, че неотдавна ФАО публикува доброволни насоки за гарантиране на устойчив дребномащабен крайбрежен риболов, които определят цели във връзка с такъв риболов, особено в развиващите се страни;

Д.

като има предвид, че ЕС е основен пазар за продукти от риболов (включително по отношение на риба, уловена от флотовете на ЕС, както и по отношение на вноса), и е най-големият вносител на такива продукти, като потребява 11 % от световното производство на риба като обем и внася 24 % от продуктите от риболов като стойност, въпреки че уловът на риба от него възлиза на 8 % от световния улов; като има предвид, че ЕС разполага с широкообхватна преработвателна промишленост със значително социално измерение, което трябва да бъде защитено;

Е.

като има предвид, че външното измерение на новата ОПОР обхваща международните споразумения в областта на рибарството и в области извън националната юрисдикция, и като има предвид, че Конвенцията за биологичното разнообразие и ФАО се застъпва за определяне съответно на морските зони от екологично или биологично значение и уязвимите морски екосистеми, и като има предвид, че защитените морски зони са основни средства за управление, базирано на екосистемите, както е отчетено от регионалните организации за управление на рибарството (РОУР);

Ж.

като има предвид, че квотите в РОУР са базирани преди всичко на исторически улов, като по този начин водят до преференциален достъп до световните рибни запаси за развитите страни; като има предвид, че критериите за разпределяне, установени от някои РОУР, сега трябва да се използват, за да отчитат риболова, извършван от крайбрежните развиващи се страни, които зависят от околните рибни ресурси поколения наред — факт, който ЕС трябва да продължи да зачита;

З.

като има предвид, че е от съществено значение да се прави разлика между северните споразумения с Норвегия, Исландия и Фарьорските острови, и споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) с участието на други държави;

И.

като има предвид, че ЕС трябва да се стреми към последователност на политиките за развитие съобразно член 201, параграф 1 от ДФЕС, съгласно който „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“;

Й.

като има предвид, че в някои случаи съществуват недостатъчни данни за състоянието на ресурсите и на общия улов от местните флотове и флотовете на трети държави по отношение на рибните запаси, от които ЕС извършва риболов във водите на трети държави или които са предназначени за пазара на ЕС, което прави трудно това да се оцени равнището на излишъка от запаси при много смесени споразумения, както се изисква съгласно Конвенцията на ООН по морско право; като има предвид, че е желателно да се увеличи количеството и прозрачността на тези данни;

К.

като има предвид, че ЕС следва да предприеме всички възможни стъпки, за да гарантира, че сключените споразумения в областта на устойчивото рибарство с трети държави осигуряват взаимни ползи на ЕС и на съответните трети държави, включително за тяхното местно население и риболовен сектор;

Л.

като има предвид, че проблемът с пиратството има също така отрицателно въздействие върху регионите, където се практикува регулиран риболов в рамките на двустранни и многостранни споразумения в областта на рибарството;

1.

Приветства включването в основния регламент относно ОПОР, за първи път, на глава, посветена на външното измерение, включително на минимални условия за двустранни споразумения, задължение за насърчаване на сътрудничеството между РОУР и съгласуваност между приеманите от тях мерки, изрично позоваване на общи стандарти както в рамките на водите на ЕС, така и извън тях, и заявление, че мерките трябва да се основават на най-добрите налични научни препоръки;

2.

Подчертава колко е важно да се осигури съгласуваност между политиката в областта на рибарството, околната среда и търговията и сътрудничеството за развитие;

3.

Признава значението на поддържането и разширяването на съгласуваността и съвместимостта на съществуващата правна рамка;

4.

Призовава към засилено сътрудничество между органите на Комисията, свързани с рибарството, а именно ГД „Морско дело и рибарство“, ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Търговия“;

5.

Настоява, че популяризирането от страна на ЕС и партньори, с които ЕС има двустранни и други споразумения, на екологично, социално и икономически устойчиво рибарство, основано на прозрачност и участие на заинтересовани страни от неправителствения сектор, по-специално специалисти, които зависят от риболова за своето препитание, е от съществено значение, за да се обезпечи бъдещето на крайбрежните общности, морската среда, развитието на местна промишленост, заетост, генерирана от риболов, преработка и търговия, и приноса на риболова за продоволствената сигурност;

6.

Настоява върху значението на това да се насърчава защитата на екосистемата и да се поддържат рибните запаси над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, тъй като изобилните рибни запаси са важна предпоставка, за да се даде възможност за развитие на крайбрежните рибарски общности на трети държави в съответствие с доброволните насоки на ФАО за гарантиране на устойчив дребномащабен крайбрежен риболов;

7.

Подчертава необходимостта от това да се подкрепи развитието на местните общности, чието препитание зависи най-вече от риболова и от дейностите, свързани с риболовната промишленост; подчертава необходимостта от подкрепа за мерки, които имат за цел насърчаването на трансфера на технологии и на ноу-хау, управление на капацитета, създаване на многостранни партньорства и други инвестиции в полза на риболовната промишленост;

8.

Припомня, че екологичните стандарти, които трябва да се прилагат и към външната политика на ЕС в областта на рибарството, включват прилагане на екосистемен подход към управлението на рибарството заедно с подхода на предпазливост, така че да се възстановяват и поддържат запасите над нивата, позволяващи максимален устойчив улов до 2015 г., по възможност, и най-късно до 2020 г. за всички запаси;

9.

Подчертава, че всички аспекти на външното измерение на ОПОР трябва да бъдат основани на справедливи и взаимно изгодни отношения между ЕС, неговите държави членки и техните партньори в световен мащаб, били те двустранни (СПОУР) или многостранни (РОУР), с цел да се насърчи устойчивото развитие на местната рибна промишленост; подчертава, че този капитал трябва да бъде отразен в търговските споразумения на ЕС с трети държави, в съответствие с изискването за последователност на политиките за развитие;

10.

Призовава Комисията да включи, в рамките на външното измерение на общата политика в областта на рибарството, съображение за най-отдалечените региони, включително двустранни споразумения, подписани с трети държави, за да се гарантира, че местното рибарство в най-отдалечените региони получава ползи;

11.

Отчита работата, извършена от консултативния съвет в областта на далечното плаване при развитието на неговата позиция относно външното измерение на преразгледаната ОПОР и нейното изпълнение, в сътрудничество със заинтересовани страни от трети държави;

12.

Настоява, че в своите външни дейности, свързани с риболова (улов, преработка и пускане на пазара), ЕС трябва да приеме и насърчава най-високите екологични и социални стандарти и да прилага строги и ефективни мерки на контрол и инспектиране, като гарантира прозрачност при всички свои дейности;

13.

Признава ролята на външното измерение на ОПОР за създаването на заетост (както в ЕС, така и другаде) и снабдяването с риба на пазарите на ЕС (и на местните пазари при някои обстоятелства) и като средство, благодарение на което ЕС може да предоставя техническа, финансова и научна подкрепа за трети държави, по-специално чрез подкрепа за подобренията в областта на научните изследвания, контрола и наблюдението, режимите и развитието на пристанищната инфраструктура;

14.

Приветства значителните подобрения в начина, по който ЕС управлява външното измерение на ОПОР през последните години, по отношение на СПОУР и тяхното изпълнение, в резултат на което флотите на ЕС като цяло са сред най-напредничавите риболовни флоти за далечен риболов, отговарящи на високи социални и екологични стандарти; счита, че ЕС следва да насърчава такива екологични и социални стандарти в международен план чрез РОУР и своята мрежа от СПОУР;

15.

Признава, че когато флотът на ЕС престане да функционира в дадена риболовна зона, риболовните му права могат да се преразпределят между други флотове, които са с много по-ниски стандарти за опазване, управление и устойчивост от зададените и защитавани от ЕС;

16.

Счита, че предоставянето на секторна подкрепа за сектора на риболова в държавите — партньори по СПОУР, играе решаваща роля по отношение на техните нарастващи потребности, свързани с управление на риболова, научноизследователски капацитет, изграждане и поддръжка на инфраструктура и обучение на инспектори в сферата на рибарството и членове на екипажа, както и за подобряване на доставките и наличието на риба, с оглед на продоволствената сигурност на населението в държавите — партньори по СПОУР, чрез предоставяне на подкрепа за работата, извършвана от жените в сектора на рибарството;

17.

Следователно настоява за по-добра връзка между секторната подкрепа, оказвана в рамките на споразумения в областта на рибарството, и наличните инструменти в обхвата на сътрудничеството за развитие, по-специално Европейския фонд за развитие (ЕФР), както и за пълна прозрачност на финансирането на проекти в областта на рибарството и използването на секторна подкрепа, така че да се гарантира правилното използване на средствата на ЕС;

18.

Отново изтъква необходимостта от по-добра научна информация за състоянието на ресурсите и данни за улова/усилието за риболов извън водите на ЕС, особено във водите на определени развиващи се крайбрежни държави, като наличните средства по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство и Европейския фонд за развитие да бъдат използвани за тази цел;

19.

Отбелязва, че според неотдавнашния доклад на Сметната палата относно споразуменията за партньорство в областта на рибарството (СПОР), една от основните цели на тези споразумения е да се ловят само излишни запаси, но това се оказа много трудно за прилагане на практика поради „липса на надеждна информация относно рибните резерви и риболовното усилие на вътрешните риболовни флоти или на други чуждестранни флоти, на които също е бил предоставен достъп от държавите партньори“; подчертава, в тази връзка, значението на надеждни научни данни и независими последващи оценки относно ефективността на СПОР;

20.

Настоява, че ЕС следва да насърчава, чрез своите СПОУР и работата си в РОУР, хармонизирането на условията за достъп до африкански води за всички чуждестранни флоти за улов на риба тон и дребни пелагични и дънни видове с оглед на създаването на благоприятни условия за рибари, които работят по устойчив и отговорен начин;

21.

Призовава за разширяването на независими програми за наблюдение, които да способстват за наблюдението върху рибарството и събирането на научни данни;

22.

Изразява убеждение, че само чрез регионално управление на рибарството, включително програми за наблюдение и инспекции (в пристанищата и в морски води) и системи за контрол на регионално равнище, може да се постигне устойчиво и равномерно използване на далекомигриращи рибни запаси и трансгранично преминаващи и споделени рибни запаси в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право и Споразумението на ООН за рибните запаси;

23.

Отбелязва, че правна рамка за регионално управление на далекомигриращи видове, заедно с много други запаси, съществува по линия на РОУР за рибата тон и други РОУР, въпреки че някои рибни запаси остават извън мрежата на РОУР, и приканва настоятелно Комисията да работи с цел гарантиране, че всички релевантни рибни запаси се управляват от РОУР във възможно най-кратък срок;

24.

Призовава Комисията да отпусне повече финансови средства за РОУР, тъй като те са от решаващо значение в борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов);

25.

Изразява загриженост, че някои други видове рибарство, особено на споделени запаси, които не се срещат в открито море, все още не разполагат с ефективен форум за регионално сътрудничество и управление; счита това за сериозен проблем, особено за запасите от дребни океански видове в Западна Африка, с оглед на тяхното стратегическо значение за продоволствената сигурност, съобразно посоченото в неотдавнашното консултативно становище на Международния трибунал по морско право (4);

26.

Настоятелно призовава ЕС да използва своето влияние, за да се гарантира, че всички рибни продукти с регионално измерение са управлявани от РОУР; по-специално настоятелно призовава ЕС да настоява за това, Комитетът по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF) да се превърне в пълноправна РОУР с орган за вземане на решения, а не регионален консултативен орган към ФАО;

27.

Изразява убеждението си, че тъй като флотите на ЕС имат достъп до други видове риболов (например за дънни видове), е необходимо ЕС да насърчава мерки, приложими за всички, за да се гарантира хармоничност между промишлените и непромишлените риболовни флоти, което може да наложи система за зониране, която дава възможност за защита на местния сектор на непромишления риболов;

28.

Призовава за повече изследвания и по-голяма защита на дълбоководните видове и местообитания, по-специално на онези, които са особено чувствителни или основни за устойчивостта на екосистемите в дългосрочен план;

29.

Насърчава Комисията да насърчава по-балансирано разпределение на достъпа в РОУР, като отчита екологичните и социалните последици, потребностите от продоволствена сигурност и стремежа на развиващите се страни към развитие на собственото им рибарство; отбелязва, че преразпределението трябва да включва всички флоти — както флотите за далечен риболов, така и националните флоти, и да се основава на подходящи критерии за разпределение, разработени от съответните РОУР;

30.

Приветства това, че основният регламент изисква всички чуждестранни флоти, които извършват дейност в държава, с която ЕС има СПОУР, да подлежат на сходни условия на достъп, насърчаващи устойчивия риболов, като важна мярка, която гарантира, че другите риболовни флоти за далечен риболов действат при същите стандарти като ЕС, а не ги накърняват; насърчава Комисията да следи стриктно за изпълнението на това изискване;

31.

Призовава ЕС да използва своята мрежа от СПОУР и преговорите в РОУР, за да гарантира, че държавите партньори ограничават достъпа на флоти за далечен риболов до излишъка от запаси съобразно изискванията на Конвенцията на ООН по морско право и ОПОР и съобразно практиката на ЕС, а също така предоставят преференциален достъп за флоти, които прилагат най-устойчиви в екологично и социално отношение практики за съответния регион и запаси;

32.

Изразява загриженост във връзка с евентуалното прекъсване на риболовните дейности в периода между два протокола, когато преговорите по новия протокол се проточат във времето; призовава Комисията да гарантира правната и икономическата сигурност на операторите, като осигури непрекъснатост на риболовните операции в периода между два протокола;

33.

Признава, че е важно да се установи по-широка рамка с развиващите се страни, която обхваща не само рибарството, но и предходните и следващите части от веригата на доставки;

34.

Насърчава ЕС да избягва договарянето на СПОУР с държави, в които корупцията е широко приета;

35.

Признава значението на създаването на по-широка рамка с развиващите се страни, която интегрира рибарството с други теми, свързани с развитието;

36.

Счита, че е важно разрешенията за риболов да се признават по дипломатически канали;

37.

Признава значението на рибарството, особено на непромишления риболов, за развиващите се страни, поради неговия принос за продоволствената сигурност, местната икономика и заетост както за мъжете, така и за жените, без да се засяга ролята на тези промишлени риболовни дейности, които се извършват в рамките на отговорна и прозрачна уредба, за осигуряването на социално-икономическото развитие на крайбрежните райони и доставките на рибни продукти;

38.

Подчертава необходимостта ЕС да спазва своето задължение да насърчава екологосъобразния и социално устойчивия риболов в развиващите се страни чрез всички политики на ЕС, които оказват въздействие върху рибарството в развиващите се страни (помощи, търговия, рибарство);

39.

Подчертава значението на участието на жените в цялата верига на стойността — от финансирането до преработването и/или пускането на пазара на рибни продукти; счита, че насърчаването на достъпа на жените до тези дейности би укрепило тяхното участие в икономическия и социален живот, като по този начин би изпълнило важна роля в преодоляването на неравнопоставеността между половете; настоява да се обръща повече внимание на свързаните с равенството приоритети в отношенията на ЕС с развиващите се страни;

40.

Подчертава необходимостта от насърчаване на местното развитие чрез секторна подкрепа, чрез укрепване на рибарството на държавите партньори, по-специално посредством укрепването на устойчивите аквакултури, развитието и опазването на непромишления риболов, подобряването на научните знания за състоянието на рибните запаси и насърчаването на частни инициативи от страна на местните заинтересовани страни; призовава ЕС, чрез СПОУР, да насърчава доброто управление, по-специално доброто управление на публичните приходи от сектора на рибарството и на финансовите компенсации;

41.

Счита, че ЕС следва да насърчава трети държави, като започне от държавите, с които води преговори по СПОУР, да установят регулаторна рамка за съвместни предприятия на ЕС и други интереси в секторите на улова, преработката и пускането на пазара; счита, че такава рамка е най-доброто средство да се гарантира, че съвместните предприятия са създадени и извършват дейността си в съответствие с високи норми за устойчивост и прозрачност, насърчавани от реформираната ОПОР, като по този начин се предоставя по-добра правна стабилност за интересите на ЕС при оказването на подкрепа за устойчивото развитие на рибарството в трети държави;

42.

Настоява, че прозрачността, отчетността и участието на заинтересованите страни трябва да се разглеждат като ключови елементи на отношенията на ЕС с трети държави в областта на рибарството;

43.

Подчертава, че европейските инвестиции в областта на рибарството в трети държави под формата на съвместни предприятия трябва да бъдат обхванати от ОПОР; подчертава, че чрез своите СПОУР ЕС следва да насърчава диалог с партньорските държави за създаването на регулаторна рамка, за да се гарантира, че съвместните предприятия в секторите на улова, преработката и пускането на пазара, създадени с партньори от ЕС или други държави, работят по прозрачен начин, не се конкурират с местния непромишлен сектор и допринасят за целите на развитие на въпросната държава;

44.

Обръща внимание на доклада на Европейската сметна палата, в който се подчертава, че недостатъчното използване на квотите тонаж, определени с наскоро приети протоколи, води до високи разходи; поради тази причина приканва Комисията да избягва, доколкото е възможно, излишните разходи за бюджета на ЕС в тази област;

45.

Счита, че Парламентът следва да изпълнява по-активна роля от предвидената в рамките на действащата процедура за одобрение, и настоява той да бъде незабавно и изчерпателно информиран на всички етапи на процедурите във връзка със сключването или подновяването на СПОР с цел повишаване на прозрачността и демократичната отчетност на протоколите;

46.

Признава значението на външното измерение на ОПОР за създаването на работни места както в ЕС, така и в държавите партньори, включително чрез наемане на местни екипажи в контекста на СПОУР; насърчава, когато е възможно, плавателните съдове от ЕС да разтоварват улова си в държавите партньори за първоначалната преработка; призовава в европейската нормативна уредба в областта на рибарството (по-специално по отношение на Конвенция № 188 на Международната организация на труда) и в СПОУР да бъдат включени инструменти за защита на работниците и за достойни условия на труд, за да се гарантират еднакви условия на труд, възнаграждение, защита на правата на работниците и ниво на обучение на гражданите на ЕС и гражданите на други държави;

47.

Горещо приветства разпоредбите за прозрачност, предвидени в последния протокол с Мавритания, по силата на които държавата се задължава да публикува всички споразумения с държави или частноправни субекти, предоставящи на чуждестранни плавателни съдове достъп до нейната изключителна икономическа зона (ИИЗ), и настоява такива разпоредби за прозрачност да бъдат включени във всички СПОУР;

48.

Горещо приветства също така факта, че протоколът с Мавритания предоставя на флота на ЕС приоритетен достъп на излишъка от рибни запаси в тази държава, и насърчава Комисията да следва този пример при договарянето на протоколи с други трети държави, като отчита строгите изисквания за устойчивост, на които трябва да отговаря флотът на ЕС;

49.

Силно насърчава Комисията да гарантира включването на сходни разпоредби за прозрачност в други бъдещи протоколи, което ще повиши значително прозрачността по отношение на общото риболовно усилие и условията на достъп; призовава за публикуването на информация относно общия улов от плавателните съдове на всички флоти, които имат разрешение за риболов във водите на Мавритания, и свързаните условия за достъп;

50.

Призовава Комисията, в контекста на международните органи, с които има отношения, да насърчава други трети държави също да публикуват условията по споразумения, подписани с други държави или частноправни субекти, включително данните на плавателните съдове с разрешение за риболов, техните дейности и улов; също така насърчава третите държави да спазват резолюциите на РОУР, които насърчават прозрачността в споразуменията в областта на рибарството;

51.

Насърчава други трети държави да вземат под внимание препоръките, резолюциите и решенията на РОУР за повишаване на прозрачността на споразуменията в областта на рибарството в съответните ИИЗ;

52.

Счита, че Комисията следва възможно най-скоро да подобри прозрачността, като създаде база от данни, която обхваща всички частни споразумения между или от името на корабособственици от ЕС и местни или регионални органи на трети държави, които са свързани с достъп до риболовните зони на трети държави, включително условията за достъп, допустимия капацитет на флотите, данните на плавателните съдове и последващите риболовни дейности, като тази база от данни следва да бъде обществено достъпна, с изключение на тези части, които съдържат чувствителна търговска информация;

53.

Отбелязва, че корабособствениците подписват частни споразумения с правителствата на трети държави, които са извън обхвата на ОПОР; изразява загриженост във връзка с това, че Комисията не бива системно уведомявана за такива споразумения; изразява загриженост във връзка с това, че при определени обстоятелства това би могло да доведе до нелоялна конкуренция с местните риболовни общности на развиващите се страни, както и с корабособствениците от ЕС, които извършват дейност съгласно двустранни споразумения;

54.

Счита, че плавателните съдове, които осъществяват риболов съобразно разпоредбите на СПОУР, но не изпълняват своите задължения, като например задължението да предоставят на държавата членка на произход данните, които се изискват съобразно условията за разрешението им за риболов, следва да подлежат на санкциите, предвидени в Регламента за контрол и Регламента относно ННН риболова, включително, когато е целесъобразно, отказ за издаване на разрешение за риболов;

55.

Изразява съжаление във връзка с това, че предишните оценки на размера на външния флот са използвали различни определения на типовете плавателни съдове, които да бъдат включени, което е довело до несъпоставимост на съществуващите данни, което пък прави невъзможен анализа на размера на флотите и развитието им във времето, с което силно се ограничава прозрачността; насърчава Комисията да изготви дефиниция за външния флот, която включва всички плавателни съдове, извършващи дейност извън водите на ЕС, като същевременно се отдава дължимото внимание на съответните особености на северните споразумения, така че да се позволи сравнение за минали периоди;

56.

Отбелязва, че въпреки ролята на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) различията в правилата, прилагани за флотите на ЕС и флотите на трети държави, действащи в едни и същи риболовни зони, причиняват значителни проблеми за рибарите от ЕС; счита, че е необходимо ЕС да увеличи усилията си в Средиземноморския басейн посредством по-тясно сътрудничество с местните органи, регионалните организации, научните институции, обсерваториите и националните клъстери в областта на рибарството; счита, че ЕС следва да играе роля при разрешаването на конфликти между плавателни съдове в Средиземно море, и призовава Комисията да обмисли възможността за предоставяне на подкрепа и помощ за рибари, които често се конфронтират с плавателни съдове на трети държави, както и да установи по-тясно сътрудничество с държавите по южните брегове на Средиземно море;

57.

Приветства неотдавнашното публикуване на имената на плавателни съдове под флага на ЕС, които имат разрешение за риболов извън водите на ЕС, и настоява Комисията да публикува задължително такава информация, като включва данни относно техните дейности и улов;

58.

Отбелязва, че прозрачността е предварително условие за провеждане на консултации със заинтересованите страни в областта на рибарството, особено специалистите, чието препитание зависи от риболова, както и за тяхното информирано участие; счита, че тези консултации и участие следва да се насърчават в СПОУР, включително при договарянето на споразумения и протоколи, тяхното изпълнение, разпределението и използването на секторна подкрепа, работата в рамките на РОУР и изпълнението на проектите за сътрудничество за развитие;

59.

Отбелязва, че основният регламент включва разпоредба, която изисква от плавателните съдове, които напускат и след това се връщат към регистъра на ЕС, да предоставят информация относно дейностите преди връщането си; счита, че това изискване следва да бъде засилено, така че цялата история във връзка с флаговете да бъде представена пред Комисията и да бъде включена в базата данни на регистъра на риболовния флот на Общността преди приемането на плавателния съд в регистъра;

60.

Признава работата, извършена от ЕС в борбата срещу ННН риболова, който е заплаха за рибните запаси и представлява нелоялна конкуренция спрямо рибарите, законно упражняващи дейност; признава приноса на Регламента относно ННН риболова за насърчаването на устойчивия риболов по света; счита, че благодарение на своята централна роля като водещ пазар за риба в света ЕС може да осигури подкрепа от други държави, включително държави, с които е сключил СПОУР, както и от международни участници, за да се гарантира общ подход и ефективен глобален режим за борба с ННН риболова;

61.

Насърчава разработването на единна международна система за регистриране на всички плавателни съдове, плаващи в международни води;

62.

Настоява, че Регламентът относно ННН риболова трябва да се прилага строго, обективно и прозрачно, по недискриминационен и хармонизиран начин, за да се насърчават еднакви условия на конкуренция между флотите и държавите, и насърчава Комисията и държавите членки да се придържат към това; освен това счита, че за да се гарантира успехът на регламента, той не трябва да зависи от краткосрочните нужди на политиката на ЕС в областта на търговията или да се използва от риболовните интереси на ЕС като инструмент за несправедливо подобряване на конкуренцията;

63.

Призовава Комисията да проучи възможността за включване на разпоредби, свързани с условията на труд, в Регламента относно ННН риболова;

64.

Подчертава, че СПОУР следва също да осигуряват пълната проследяемост на продуктите от морски риболов;

65.

Счита, че двустранните и многостранните търговски споразумения, по които ЕС води преговори, следва да насърчават устойчиви в екологично отношение и социално справедливи условия за производството на продукти от риболов в съответните трети държави, посредством прилагането на подходящи количествени и качествени ограничения за достъп до пазара на ЕС, така че да не се подкопава отбелязаният напредък в борбата с ННН риболова по силата на този регламент; счита също така, че тези условия следва да бъдат изискване за пускането на европейския пазар на всички рибни или получени от риболов продукти, и че такива продукти, за които няма гаранции, че отговарят на тези условия или на изискванията за защита на потребителите, не следва да бъдат допускани до европейския пазар;

66.

Счита, че икономическите, социалните и екологичните условия, при които предимно са извършени събирането и преработката на риба, следва да бъдат ясни за потребителите;

67.

Предлага разпоредбите на двустранните и многостранните търговски споразумения да включват изрично позоваване на Регламента относно ННН риболова, включително стандартите, съдържащи се в него; съветва Комисията да предлага прекратяването на търговските отношения с трети държави, идентифицирани съобразно член 31 на Регламента относно ННН риболова;

68.

Настоятелно призовава Комисията да въведе в Регламента относно ННН риболова система, подобна на интегрираната компютризирана ветеринарна система (TRACES), за да проверява и съпоставя данните, отнасящи се до сертификатите за улов и плавателните съдове, или да установи минимален процент за проверка на вноса на преработени продукти;

69.

Счита, че е важно да се изготвят подробни указания и да се наблюдават усилията на държавите, получили жълти или червени картони;

70.

Приветства включването на риболовните плавателни съдове като уязвими плавателни съдове в рамките на изпълнението на операция ATALANTA и призовава флотът на ЕС да продължи да получава подкрепа и защита;

71.

Счита, че преговорите на ООН за създаването на нова система за международното управление на океаните в области извън националната юрисдикция трябва да имат за цел постигането на режим, който позволява проучването и справедливото, устойчиво и предпазливо използване на ресурсите в международни океански води, включително продължаващата работа за идентифициране на морските зони от екологично или биологично значение с оглед на изграждането на съгласувана мрежа от защитени морски зони;

72.

Припомня задължението на Комисията, в качеството ѝ на пазител на Договорите, да гарантира, че държавите членки изпълняват своите задължения за полагане на дължима грижа по отношение на външните дейности на своите граждани и плавателни съдове, и призовава ЕС да вземе предвид неотдавнашното консултативно становище на Международния трибунал по морско право, в което ЕС се определя като държава на знамето в контекста на двустранните споразумения;

73.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.