12.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/92

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

—

като взе предвид Резолюция 60/251 на Общото събрание на ООН за създаване на Съвет по правата на човека,

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Европейската социална харта и Хартата на основните права на ЕС,

—

като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.,

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека,

—

като взе предвид предишните си резолюции относно нарушенията на правата на човека, включително относно разискванията по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

—

като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (1),

—

като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 18, 21, 27 и 47 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид годишния доклад за 2015 г. на Съвета на ООН по правата на човека до Общото събрание на ООН,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че 2015 и 2016 г. са години, в които се отбелязват важни годишнини по отношение на упражняването на правата на човека, мира и сигурността: 70-ата годишнина от основаването на Организацията на обединените нации, 50-ата годишнина от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и от Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), 30-ата годишнина от Декларацията на ООН относно правото на развитие (1986 г.), 20-ата годишнина от Декларацията и Платформата за действие от Пекин (1995 г.), и 15-ата годишнина от знаковата резолюция относно жените, мира и сигурността (2000 г.) и Целите на хилядолетието за развитие (2000 г.);

Б.

като има предвид, че подкрепата за зачитането на правата на човека, независимо от раса, произход, религия, класа, каста, пол, сексуална ориентация или цвят на кожата, е задължение за всички държави, и като заявява отново подкрепата си за неделимостта на правата на човека (било то граждански, политически, икономически, социални или културни), които са взаимосвързани и взаимозависими, и като има предвид, че лишаването от всяко едно от тези права има пряко и неблагоприятно въздействие върху останалите; като има предвид, че всички държави имат задължение да зачитат основните права на своето население и задължение да предприемат конкретни действия, за да способстват за зачитането на тези права на национално равнище, както и да си сътрудничат на международно равнище с оглед на премахването на пречките за упражняването на правата на човека във всички области;

В.

като има предвид, че зачитането, насърчаването и защитата на всеобщия характер на правата на човека са част от достиженията на правото и етиката на Европейския съюз и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост; като има предвид, че вътрешната и външната последователност в областта на правата на човека са от съществено значение за доверието извън пределите на ЕС в политиката на ЕС в областта на правата на човека;

Г.

като има предвид, че действията на Съюза в неговите отношения с трети държави се ръководят от член 21 от Договора за Европейския съюз, в който се утвърждават универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи и се предвижда задължение да се зачитат човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност, и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право при неговите действия на международната сцена;

Д.

като има предвид, че зачитането на правата на човека следва да бъде включено във всички области на политиката, имащи отношение към мира и сигурността, сътрудничеството за развитие, търговията и инвестициите, хуманитарната дейност, изменението на климата и борбата срещу тероризма, тъй като те не могат да бъдат разглеждани отделно от зачитането на правата на човека;

Е.

като има предвид, че държавите членки на ООН, приеха „Програма 2030“ и се ангажираха с нейното изпълнение, като програмата предвижда изграждането на свят с всеобщо зачитане на правата на човека и човешкото достойнство, принципите на правовата държава, правосъдието, равенството и недискриминацията;

Ж.

като има предвид, че редовните сесии на Съвета на ООН по правата на човека, назначаването на специални докладчици, механизмът за универсален периодичен преглед и специалните процедури, насочени или към положението в дадена държава, или към тематични въпроси, в своята цялост допринасят за насърчаването и зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

З.

като има предвид, че за някои от членовете на Съвета по правата на човека е известно, че са сред извършителите на някои от най-тежките нарушения на правата на човека и до момента не са демонстрирали воля за сътрудничество със специалните процедури на ООН и за спазване на изискванията към тях за докладване пред органите на ООН по договорите за правата на човека;

1.

Приветства назначаването на посланик Чой Кионг-лим за председател на Съвета на ООН по правата на човека за 2016 г.;

2.

Приветства годишния доклад на Съвета на ООН по правата на човека до Общото събрание на Организацията на обединените нации, обхващащ неговите 28-а, 29-а и 30-а сесии;

3.

Отново заявява позицията си, че членовете на Съвета на ООН по правата на човека следва да се избират измежду държавите, които подкрепят зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията, и призовава настоятелно държавите членки на ООН, да насърчават, наред с другото, критериите, основаващи се на постигнатите в областта на правата на човека резултати, при избирането на дадена държава за член на Съвета на ООН по правата на човека; изразява загриженост относно нарушенията на правата на човека в някои новоизбрани държави членки на Съвета на ООН по правата на човека; счита, че държавите членки не следва да подкрепят избирането на страни, които не подкрепят зачитането на правата на човека, за членство в Съвета на ООН по правата на човека;

4.

Припомня значението на непрекъснатата подкрепа за защитата на независимостта и целостта на Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН, за да се гарантира, че тя може да продължи да изпълнява задачите си ефективно и безпристрастно; във връзка с това призовава за адекватна подкрепа и финансиране за Службата на върховния комисар по правата на човека; отново изразява подкрепа за специалните процедури и независимия статут на мандатоносителите, като например специалните докладчици, така че да им се позволява да изпълняват своите функции при пълна безпристрастност, и призовава всички държави да съдействат на тези процедури; изразява съжаление относно липсата на сътрудничество от страна на някои държави членки;

5.

Отново потвърждава значението на всеобщия характер на Универсалния периодичен преглед (УПП) с оглед постигането на пълно разбиране на положението с правата на човека във всички държави членки на ООН, и отново заявява подкрепата си за настоящия втори цикъл на прегледа, който се съсредоточава по-специално върху изпълнението на препоръките, приети по време на първия цикъл; отново призовава обаче препоръките, които не са били приети от държавите през първия цикъл, да бъдат преразгледани в рамките на продължаването на процеса на УПП;

6.

Подчертава необходимостта да се осигури пълноценното участие на широк спектър от заинтересовани страни, особено от гражданското общество, във всички аспекти на работата на Съвета на ООН по правата на човека, и изразява загриженост, че участието на гражданското общество в процеса на УПП е възпрепятствано от строги ограничения; призовава държавите от ООН, включително държавите членки на ЕС, да използват УПП като средство за оценка на състоянието на правата на човека у тях, както и да отправят препоръки в това отношение;

7.

Призовава ЕС да предприеме последващи действия във връзка с препоръките от УПП в рамките на политическия диалог на ЕС със съответните държави, за да се търсят начини и средства за изпълнение на препоръките чрез национални и регионални стратегии;

8.

Приветства Инициативата за промяна, започната от върховния комисар на ООН за правата на човека, която има за цел да се подобри и засили световното присъствие на бюрата на ООН по правата на човека чрез създаването на осем регионални центъра за защита и насърчаване на спазването на правата на човека, като се работи пряко с партньорите, с цел препоръките на механизмите за права на човека да доведат до действителни промени по места; по повод 10-ата годишнина на Съвета на ООН по правата на човека призовава за оценка на неговото въздействие, включително по отношение на неговия мандат, както и на изпълнението на неговите резолюции и други решения;

9.

Изразява своята загриженост относно конституционните поправки, предприети в някои държави, които имат за цел да се измени въведеното ограничение за броя на президентските мандати — въпрос, който в някои случаи породи свързано с изборите насилие; подчертава, че спазването на гражданските и политическите права, включително личната и колективна свобода на изразяване на мнение и свободата на събранията и сдружаване, е показател за демократично, толерантно и плуралистично общество;

10.

Отново изтъква, че свободните и действителни избори, провеждани периодично въз основа на всеобщо и равнопоставено гласуване, са основно право, от което трябва да се ползват всички граждани в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека (член 21, параграф 3) и Международния пакт за граждански и политически права (член 25); отново потвърждава, че наличието на свобода на изразяване и на жизнена среда, допринасяща за развитието на независимо и плуралистично гражданско общество, са предпоставки за насърчаване на зачитането на правата на човека;

11.

Счита, че съвременните цифрови технологии носят предимства и същевременно пораждат предизвикателства за защитата на правото на неприкосновеност на личния живот, за упражняването на свободата на изразяване на мнение онлайн по целия свят и за сигурността, тъй като съвременните цифрови технологии могат да служат за средства за пропаганда на екстремисти и терористи, както и като канали за вербуване; приветства в този контекст назначаването на специален докладчик на ООН за правото на неприкосновеност на личния живот в цифровата епоха, чийто мандат включва въпроси, свързани с наблюдението и неприкосновеността на личния живот, които засягат хората онлайн или офлайн;

12.

Призовава държавите членки на ООН, в т.ч. държавите членки на ЕС, да изпълняват препоръките на специалния докладчик на ООН относно съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързани видове нетърпимост, за да се борят с разпространението на расова, етническа и ксенофобска омраза и подбуждане към омраза по интернет и чрез мрежите на социалните медии, като предприемат подходящи законодателни мерки при пълно спазване на свободата на изразяване и мнение;

13.

Осъжда продължаващите тормоз и задържане на защитници на правата на човека и на представители на опозицията от страна на правителствените сили в редица трети държави; изразява загриженост относно несправедливото и ограничително законодателство, включително ограниченията върху чуждестранното финансиране, което води до стесняване на пространството за дейности на гражданското общество; призовава всички правителства да насърчават и подкрепят свободата на медиите, организациите на гражданското общество и дейностите на защитниците на правата на човека и да им предоставят възможност да работят без страх, репресии или сплашване;

14.

Счита, че продължаващият тормоз и задържане на защитници на правата на човека и представители на опозицията от редица членове на Съвета на ООН по правата на човека уронва доверието в Съвета на ООН по правата на човека; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят инициатива на равнището на ООН за представяне на съгласуван и изчерпателен отговор на основните предизвикателства, пред които са изправени в световен план защитниците на правата на човека, които работят по правата на жените, защитата на правата по отношение на околната среда, земята и коренното население, по корупцията и безнаказаността, религията, журналистите и други защитници на правата на човека, които използват медиите, включително интернет и социалните медии, и систематично да изобличават техните убийства;

15.

Изразява изключителна загриженост относно засилването на нападенията над хуманитарни работници и здравни заведения; припомня, че всяко такова нападение е забранено съгласно международното хуманитарно право, и призовава страните в конфликти да спазват тези разпоредби; подчертава значението на подобряването на сигурността на хуманитарните работници, за да се реагира по-ефективно на атаките;

16.

Припомня позицията на ЕС за нулева търпимост към смъртното наказание и отново изразява своето трайно противопоставяне срещу смъртното наказание, изтезанията, жестокото, нечовешко и унизително отнасяне и наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства; подчертава, че е важно ЕС да продължава да работи за по-широкото приемане на мораториума върху смъртното наказание, и изтъква отново, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство; отново заявява позицията си, че подкрепата за трети държави в политиката им за правоприлагане срещу наркотиците, като финансова помощ, техническа подкрепа и изграждане на капацитет, следва да изключва постановяването на смъртни присъди за престъпления, свързани с наркотици; изразява своята подкрепа за определянето на специален докладчик за правата на човека и политиката в областта на наркотиците;

17.

Приветства значителния напредък, постигнат досега, в резултат на който много държави преустановиха прилагането на смъртното наказание, докато други предприеха законодателни мерки за премахване на това наказание; изразява въпреки това своето съжаление във връзка с възобновяването на екзекуциите в някои държави през последните няколко години; призовава държавите, които са премахнали смъртното наказание или са наложили дългосрочен мораториум върху смъртното наказание, да спазят ангажиментите си и да не го въвеждат отново;

18.

Припомня, че свободата на мисълта, на съвестта, на религията и на убежденията е основно право на човека, признато от Всеобщата декларация за правата на човека и гарантирано от член 18 от Международния пакт за граждански и политически права; припомня също нейната взаимносвързаност с други права на човека и основни свободи, включващи правото на изповядване или неизповядване на религия, свободата да се практикуват теистични, нетеистични или атеистични убеждения и правото да се възприемат, променят, изоставят или приемат отново предишни убеждения по собствен избор; изразява загриженост поради факта, че някои държави все още не спазват стандартите на ООН и използват държавни репресии, което може да включва физически наказания, лишаване от свобода, прекомерно високи глоби и дори смъртно наказание в нарушение на свободата на религията и убежденията; изразява загриженост относно засилването на преследванията на малцинствата поради тяхното вероизповедание или убеждения, както и незаконното увреждане на техните места на събиране; подкрепя доклада на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията относно насилието, извършвано „в името на религията“; призовава ЕС да изпълни препоръките си относно инициативите за диалог между религиите;

19.

Приветства ангажимента на ЕС да насърчава свободата на религията или убежденията в рамките на международните форуми, включително като подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията или убежденията; подкрепя напълно практиката на ЕС да поема инициативата в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание на ООН по отношение на тематичните резолюции по този въпрос; изисква конкретни действия в защита на религиозните малцинства и на невярващите, отстъпниците и атеистите, които са жертви на закони относно богохулството; счита, че действия следва да се предприемат както в рамките на международните, така и в рамките на регионалните форуми, като се поддържа отворен, прозрачен и редовен диалог с религиозните сдружения и общности, както постановява член 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

20.

Признава усилията на Съвета на ООН по правата на човека, насочени към постигането на равнопоставеност и на една и съща степен на важност на всички права на човека посредством въвеждането на мандатоносители по специалните процедури, свързани с икономическите, социалните и културните права; във връзка с това подчертава значимостта на ратифицирането на факултативния протокол към МПИСКП, с който се въвеждат механизми за жалби и разследване;

21.

Изразява дълбока загриженост във връзка с нарастването на крайната бедност, което застрашава пълноценното упражняване на всички права на човека; приветства във връзка с това доклада на специалния докладчик на ООН за правата на човека относно крайната бедност и правата на човека (A/HRC/29/31) и подкрепя предложенията му за премахване на крайната бедност; счита за важно да се предприемат мерки за преодоляване на нарастващите неравенства, с цел да се води борба срещу бедността като цяло, както и да се насърчават социалните и икономическите права, по-конкретно чрез улесняване на достъпа до храна, вода, образование, здравеопазване и жилищно настаняване;

22.

Счита, че корупцията, данъчната измама, неправилното управление на обществените блага и липсата на отчетност са заплаха за равнопоставеността при упражняването на правата на човека и подкопават демократичните процеси, принципите на правовата държава, справедливото управление или правосъдие, обществените услуги, като например образованието и основните здравни услуги; счита, че действията, които целят да се осигури зачитането на правата на човека, по-специално правото на информация, правото на свобода на изразяване на мнение и на събрания, на независима съдебна система и на демократично участие в обществения живот, са от основно значение за борбата срещу корупцията;

23.

Подчертава, че малцинствените общности в трети държави имат специфични потребности и че следва да се насърчава пълната им равнопоставеност във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот;

24.

Настоятелно призовава държавите членки на ООН, включително държавите членки на ЕС, да изискат от всички мандатоносители по специалните процедури да обърнат особено внимание на проблемите, засягащи жените, младежите и лицата с увреждания от коренното население, и да докладват редовно за тези проблеми Съвета на ООН по правата на човека; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията и държавите членки да подкрепят участието на коренното население във всички заседания на Съвета на ООН по правата на човека; призовава ЕСВД и държавите членки активно да подкрепят разработването на всеобхватен план за действие за коренното население, особено по отношение на редовните консултации с коренното население;

25.

Изразява подкрепа за ефективното и всеобхватно прилагане на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; настоятелно призовава всички държави членки на ООН, включително държавите членки на ЕС, да разработят и прилагат национални планове за действие; счита, че търговията и правата на човека могат да вървят ръка за ръка и че деловите среди трябва да играят важна роля за насърчаване на правата на човека и демокрацията; отново потвърждава значението на това предприятията от ЕС и многонационалните предприятия да играят водеща роля при насърчаването на международните стандарти относно стопанската дейност и правата на човека;

26.

Призовава ООН и ЕС също така да поставят пред многонационалните и европейските предприятия въпроса за заграбването на земя и защитниците на поземлените права, които са жертви на репресии, включително чрез заплахи, тормоз, произволни арести, нападения и убийства;

27.

Приветства инициативата на върховния комисар на ООН за правата на човека, насочена към укрепване на Проекта за отчетност и правна защита, с цел да се допринесе за справедлива и по-ефективна система за правна защита на национално равнище, по-специално в случаите на груби нарушения на правата на човека в стопанския сектор; призовава всички правителства да изпълняват своите задължения за гарантиране на зачитането на правата на човека, достъпа до правосъдие за жертвите, които са изправени пред практически и правни предизвикателства при достъпа до средства за правна защита както на национално, така и на международно равнище, по отношение на нарушенията на правата на човека, свързани със стопанската дейност;

28.

Отбелязва, че отворена междуправителствена работна група относно разработването на международен правно обвързващ инструмент относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия във връзка с правата на човека, създадена с резолюция на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., проведе първото си заседание през юли 2015 г.; призовава ЕС да подкрепя усилията за съгласуване на политиките му с насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и препоръчва ЕС и неговите държави членки активно да участват в дебата относно правно обвързващ международен инструмент за стопанската дейност и правата на човека в рамките на системата на ООН;

29.

Изразява тревога във връзка с най-тежката миграционна криза в периода след Втората световна война, създадена от нарастващия брой лица, принудени да напуснат домовете си в резултат на преследване, въоръжени конфликти и всеобщо насилие и в търсене на защита и по-добър живот, които рискуват живота си, като предприемат опасни пътувания; призовава за ефективни и координирани действия на международно равнище за преодоляване на първопричините за миграцията; призовава също така да се полагат повече усилия на равнището на ООН за преодоляване на настоящите и бъдещите предизвикателства, свързани с миграцията, като се гарантира достатъчно финансиране за Съвета на ООН по правата на човека, Световната продоволствена програма и другите органи на ООН, участващи в осигуряването на основни услуги за бежанците в зоните на конфликт и извън тях; изтъква значението на работата на специалния докладчик на ООН за човешките права на мигрантите, в това число неговите препоръки;

30.

Призовава всички държави да възприемат основан на правата на човека подход към миграцията, който да гарантира правата на мигрантите и на бежанците в рамките на политиките в областта на миграцията и на тяхното управление, като се обръща особено внимание на положението на маргинализираните групи мигранти и бежанци и на групите мигранти и бежанци в неравностойно положение, като например жените и децата; призовава всички държави да вземат мерки по отношение на свързаното с пола насилие срещу жени и момичета и подчертава значението на това миграционната политика да се разработва от гледна точка на пола, за да се отговори на техните специфични потребности;

31.

Припомня, че всички държави имат задължението да зачитат и защитават човешките права на всички лица под тяхна юрисдикция, независимо от тяхната националност или произход и независимо от техния имиграционен статут; припомня, че една глобална стратегия за миграцията е тясно свързана с политиките за развитие и хуманитарна помощ, включително създаването на хуманитарни коридори и издаването на хуманитарни визи; отново призовава за това всички споразумения за сътрудничество в областта на миграцията и за обратно приемане с държави извън ЕС да бъдат в съответствие с международното право; припомня, че връщането на мигрантите следва да се осъществява единствено при пълно зачитане на правата на мигрантите, въз основа на свободни и информирани решения, и само когато защитата на техните права е гарантирана в тяхната страна; призовава правителствата да прекратят произволните арести и задържане на мигранти; изразява загриженост относно дискриминацията срещу мигранти и бежанци и нарушаването на техните права; в тази връзка призовава държавите членки на ООН, включително държавите членки на ЕС, да зачитат правото на търсене и получаване на убежище;

32.

Приветства Споразумението от Париж съгласно Рамковата конвенция на ООН относно изменението на климата (РКООНИК), което обхваща приспособяване, смекчаване, развитие и трансфер на технологии, както и изграждане на капацитет; призовава всички държави — страни по споразумението, да изпълнят своите ангажименти; изразява съжаление във връзка с липсата на каквото и да било позоваване на Всеобщата декларация за правата на човека в РКООНИК и призовава всички политики и действия, свързани с РКООНИК, да се основават на правата на човека;

33.

Припомня, че отрицателните последствия от изменението на климата представляват непосредствена и потенциално необратима глобална заплаха за пълното упражняване на правата на човека и че неговото въздействие върху уязвимите групи, положението с правата на които вече е несигурно, е значително; отбелязва със загриженост, че инциденти, свързани с климата, като повишаване на морското равнище и екстремни промени на климата, предизвикващи суши и наводнения, се очаква да доведат до още по-големи загуби на човешки живот, разселване на населението и недостиг на храна и вода;

34.

Призовава международната общност да предприеме мерки за преодоляване на правните недостатъци в понятието „климатичен бежанец“, включително неговото евентуално определение;

35.

Приветства неотдавнашната Резолюция 2242 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, която посочва жените като основен елемент в усилията за преодоляване на световните предизвикателства, включително засилващия се насилнически екстремизъм, изменението на климата, миграцията, устойчивото развитие, мира и сигурността; приветства констатациите на световното проучване на ООН относно прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, в които се подчертава значението на лидерството и участието на жените в разрешаването на конфликти и изграждането на мира, както и че тяхното участие подобрява хуманитарната помощ, подсилва усилията на мироопазващите мисии, ускорява приключването на мирни преговори и спомага за борбата с насилническия екстремизъм; призовава ООН и всички нейни държави членки да предприемат конкретни стъпки за гарантиране на самостоятелността на жените, тяхното смислено включване в предотвратяването и разрешаването на конфликти и в мирните преговори и в процеса по укрепване на мира, като увеличат тяхното представителство на всички равнища на вземане на решения, включително в националните, регионалните и международните институции и механизми;

36.

Изразява безпокойство относно факта, че от възникването на насилствени екстремистки групировки, като Даеш в Сирия и Ирак и Боко Харам в Западна Африка, насилието срещу жените, и по-конкретно сексуалното насилие, се превърна в неразделна част от целите, идеологията и източниците на приходи за тези екстремистки групировки и изправя международната общност пред критично ново предизвикателство; призовава всички правителства и институциите на ООН да укрепят своя ангажимент за борба с тези ужасяващи престъпления и възстановяване на достойнството на жените, така че те да получат справедливост, обезщетение и подходящи мерки за подкрепа;

37.

Счита, че гарантирането на независимост на жените, като се вземат мерки по отношение на съществените неравенства между жените и мъжете, които правят жените и момичетата уязвими по време на конфликт, е един от начините за противодействие на екстремизма; подчертава необходимостта от непрекъснатост на образованието за момичетата в бежанските лагери, в зоните на конфликт и в районите, засегнати от крайна бедност и екстремни природни явления, като например суша и наводнения;

38.

Подчертава значението на това да не се да подкопават достиженията на Платформата за действие от Пекин по отношение на достъпа до образование и здравеопазване като основно право на човека; подчертава факта, че всеобщият достъп до услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, допринася за намаляване на детската и майчината смъртност; посочва, че семейното планиране, здравните услуги за майките, лесният достъп до противозачатъчни средства и достъпът до пълния набор от услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, са важна част от усилията за спасяване на живота на жените и за подпомагането им, с цел да изградят живота си отново, ако са станали жертви на изнасилване; подчертава необходимостта тези политики да се поставят в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави.

39.

Подчертава значението на мерките за засилване на ръководната роля и участието на жените на всички нива от процеса на вземане на решения; призовава държавите за осигурят равно представителство на жените в публичните институции и обществения живот, включително като обръщат специално внимание на приобщаването на жените от малцинствата;

40.

Приканва Комисията, ЕСВД и заместник-председателя/върховния представител да продължат да насърчават политическото и икономическото овластяване на жените и момичетата, като интегрират равенството между половете във всички свои външни политики и програми, включително посредством структурирания диалог с трети държави, чрез публично повдигане на въпроси, свързани с равенството между половете, и чрез осигуряването на достатъчно ресурси за тази цел;

41.

Изразява подкрепа за усилията на ЕС да се застъпва за правата на детето, по-специално като допринася за това да се осигури на децата достъп до вода, канализация, здравеопазване и образование, като гарантира рехабилитацията и реинтеграцията на децата, които са били привлечени във въоръжени групи, като премахва детския труд, изтезанията, свързаното с деца магьосничество, трафика, браковете с деца и сексуалната експлоатация, и като подпомага децата при въоръжени конфликти и гарантира достъпа им до образование в зони на конфликт и в лагери за бежанци;

42.

Припомня, че Конвенцията за правата на детето, която беше приета през 1989 г. и е най-широко ратифицираният международен договор за правата на човека, определя редица права на децата, включително правото на живот, на здраве, на образование и на игри, както и правото на семейна среда, на защита от насилие и дискриминация, както и правото да бъдат изслушвани; призовава всички страни по този договор да спазват своите задължения;

43.

Приветства планираното глобално проучване, което ще бъде проведено от ООН, с цел да се определи, посредством наблюдение и оценяващ анализ, как се прилагат на място действащото международно право и стандарти и да се извърши оценка на конкретните възможности държавите да подобрят своите политики и ответни действия; настоятелно призовава всички държави активно да подкрепят проучването и да участват в него;

44.

Отбелязва със загриженост, че редица лица са осъдени на смърт за престъпления, които са извършили, когато са били под 18-годишна възраст, и са били наказани със смърт в държави по света през 2015 г. въпреки забраната за прилагане на смъртно наказание за малолетните и непълнолетните лица в Конвенцията на ООН за правата на детето;

45.

Изразява загриженост във връзка с продължаващото съществуване на дискриминационни закони и практики и на прояви на насилие срещу отделни лица в редица държави въз основа на тяхната сексуална ориентация и полова идентичност; насърчава следенето отблизо на положението на ЛГБТИ лицата в държавите, където наскоро бяха приети закони срещу ЛГБТИ; изразява силна загриженост относно т. нар. „закони против пропагандата“, ограничаващи свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията, включително в държави на европейския континент;

46.

Потвърждава отново своята подкрепа за непрекъснатата работа на върховния комисар за правата на човека за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от страна на ЛГБТИ лица, по-специално чрез изявления, доклади и кампанията „Свободни и равнопоставени“; насърчава върховния комисар да продължи да се бори срещу дискриминационните закони и практики; изразява загриженост относно ограничаването на основните свободи на защитниците на правата на човека на ЛГБТИ и призовава ЕС да увеличи подкрепата си за тях; отбелязва, че има по-голяма вероятност основните права на ЛГБТИ лицата да бъдат зачитани, ако тези лица имат достъп до правни институти;

47.

Призовава ЕС да насърчава универсалния характер и неделимостта на правата на човека, включително гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, в съответствие с член 21 от Договора за Европейския съюз и Общите разпоредби относно външната дейност на Съюза;

48.

Отново призовава ЕС да приеме основан на правата подход и да включи зачитането на правата на човека в търговията, инвестиционните политики, обществените услуги, сътрудничеството за развитие, както и в своята обща политика за сигурност и отбрана; подчертава също така, че политиката на ЕС в областта на правата на човека следва да гарантира съгласуваността на неговите вътрешни и външни политики в съответствие със задълженията съгласно Договора за ЕС;

49.

Отново подчертава освен това значението на активното и последователно участие на ЕС в механизмите на ООН за правата на човека, по-специално в Третия комитет, Общото събрание (ОС на ООН) и Съвета на ООН по правата на човека; признава усилията на ЕСВД, на делегациите на ЕС в Ню Йорк и Женева и на държавите членки за засилване на съгласуваността на действията на ЕС по проблеми, свързани с правата на човека, посредством навременни консултации по същество и съответно за изразяване на единна позиция; насърчава ЕС да увеличи усилията си, за да придаде тежест на своята позиция, включително чрез засилване на все по-разпространената практика на междурегионални инициативи и чрез съвместно предлагане на резолюции и поемане на инициативата за резолюции; отново отправя призив за по-голяма видимост на действията на ЕС в рамките на всички многостранни форуми;

50.

Отправя искане към специалния представител на ЕС за правата на човека да продължава да подобрява ефективността, съгласуваността и видимостта на политиката на ЕС за правата на човека в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и да продължи да развива тясно сътрудничество със Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека и със специалните процедури;

51.

Подчертава категорично необходимостта от подобряване на процеса на подготовка и координиране на позициите на ЕС за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека и от предприемане на мерки във връзка с проблема за последователността между външната и вътрешната политика на ЕС в областта на правата на човека;

52.

Припомня значението на това да се спазва институционализираната практика на изпращане на парламентарни делегации в Съвета на ООН по правата на човека и в Общото събрание на ООН;

53.

Призовава към по-принципен и неизбирателен ангажимент на държавите членки на ЕС, в Съвета на ООН по правата на човека;

54.

Отново призовава Съвета на ЕС да разработи обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, като се отдава първостепенно значение на зачитането на правата на човека и на международното хуманитарно право и се предприемат действия по въпроси като нормативната уредба, пропорционалността, отчетността, защитата на цивилните лица и прозрачността; още веднъж настоятелно призовава ЕС да забрани разработването, производството и употребата на изцяло автономни оръжия, позволяващи осъществяването на нападения без човешка намеса; настоява правата на човека да бъдат част от всички диалози с трети държави относно борбата с тероризма;

55.

Отбелязва като положителен факт документа с насоки за борба с тероризма, изготвен от ЕСВД и Комисията с цел да се гарантира зачитането на правата на човека при планирането и изпълнението на проекти за подпомагане на трети държави в борбата с тероризма; припомня в тази връзка, че зачитането на основните права и свободи е основата на успешните политики за борба с тероризма, включително използването на технологии за цифрово наблюдение; подчертава необходимостта от разработване на ефективни комуникационни стратегии за борба с терористичната и екстремистката пропаганда и с методите за вербуване, по-специално онлайн;

56.

Отправя препоръка ЕС да полага повече усилия за разработването на всеобхватен подход към процесите на демократизация, като свободните и честни избори са само едно от измеренията на този подход, с цел да осъществи положителен принос за укрепването на демократичните институции; счита, че споделянето на най-добри практики за прехода в рамките на политиките за разширяване и съседство следва да се използва за подпомагане и укрепване на другите процеси на демократизация по света;

57.

Изтъква значението на 16-ата цел за устойчиво развитие — относно мира и правосъдието, в рамките на „Програма 2030“, която следва да бъде един от приоритетите за всички външни и вътрешни дейности, особено когато става дума за финансирането на сътрудничеството за развитие;

58.

Изразява сериозна загриженост във връзка с факта, че някои големи спортни събития се организират от авторитарни режими, в които има случаи на нарушения на правата на човека; призовава държавите членки на ООН и на ЕС, да повдигнат този въпрос и да започнат диалог с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество относно практическите условия за участието им в подобни прояви, включително във връзка със световното първенство на ФИФА по футбол в Русия през 2018 г. и в Катар през 2022 г., както и Олимпийските игри в Пекин през 2022 г.;

59.

Отново подчертава своята пълна подкрепа за работата на МНС в неговата роля за премахване на безнаказаността на извършителите на най-тежките престъпления, за които е загрижена международната общност, и за осигуряване на справедливост за жертвите на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид; продължава да следи внимателно за евентуални опити за подкопаване на легитимността или независимостта на МНС; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да сътрудничат на МНС и да му предоставят силна дипломатическа, политическа и финансова подкрепа, включително в ООН; призовава ЕС, държавите членки и специалните представители на ЕС да поощряват активно МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността за престъпления по Римския статут, включително чрез укрепване и разширяване на своите отношения със Съвета за сигурност и чрез насърчаване на всеобщото ратифициране на Римския статут и на измененията от Кампала към този статут;

60.

Приветства членството на Грузия в Съвета на ООН по правата на човека и неотдавнашния УПП относно Грузия; отбелязва съществените законодателни реформи, в резултат на които бяха постигнати известен напредък и някои подобрения в областта на правосъдието и правоприлагането, прокуратурата, борбата срещу малтретирането, правата на детето, защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, както и по отношение на вътрешно разселените лица;

61.

Отбелязва обаче, че са необходими допълнителни усилия по отношение на пълната независимост на съдебната власт и на малтретирането, особено по отношение на предварителното задържане и реабилитацията на жертвите, отговорността за злоупотреби при правоприлагането, разследванията на минали злоупотреби от страна на правителствени служители и правата на малцинствата и на жените; подчертава отговорността на правителството по силата на международното право в областта на правата на човека да защитава всички деца от насилие и призовава да се извърши проверка на всички благотворителни институции за деца; призовава да бъдат предвидени мерки за реабилитация на жертвите; продължава да бъде загрижен за свободата на изразяване и свободата на медиите, както и за липсата на достъп за наблюдатели до окупираните райони на Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия, където нарушенията на правата на човека продължават да бъдат широко разпространени; призовава грузинското правителство да предприеме подходящите мерки с оглед на гарантирането на последващи действия по препоръките, отправени в процеса на УПП;

62.

Приветства Ливан за политиката на отворени граници и прием, която държавата провежда от години по отношение на бежанците от Палестина, Ирак и Сирия, подчертава, че тази страна, в която всеки четвърти човек е бежанец, има най-високата концентрация на бежанци на глава от населението в световен мащаб, и призовава Европейския съюз да отпусне повече средства и да работи в тясно сътрудничество с ливанските органи, за да помогне на страната да поддържа защитата на правата на бежанците и търсещите убежище лица; в този контекст изразява загриженост относно докладвания значителен брой случаи на детски и/или насилствени бракове сред сирийските бежанци; насърчава ливанското правителство да обмисли реформа на закона, уреждащ влизането и престоя в Ливан и напускането на страната;

63.

Подкрепя препоръките на Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, в които се призовава за мерки за повишаване на осведомеността сред жените мигранти, полагащи домашен труд, относно техните човешки права съгласно Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, по която Ливан е страна; подчертава по-конкретно необходимостта от премахване на системата „Кафала“ и осигуряване на ефективен достъп до правосъдие за жените мигранти, полагащи домашен труд, включително чрез гарантиране на тяхната безопасност и пребиваване по време на правните и административни процедури, свързани с техния статут;

64.

Подчертава, че въпреки постигнатия от правителството на Мавритания напредък във вземането на законодателни мерки, насочени към борба с всички форми на робство и практики, подобни на робство, липсата на ефективно изпълнение допринася за продължаването на такива практики; призовава органите да въведат закон за борба с робството, да инициират общонационално, системно и редовно събиране на разбити по съответните признаци данни за всички форми на робство и да проведат изчерпателно, основано на доказателства проучване на историята и естеството на робството, за да бъде изкоренена тази практика;

65.

Настоятелно призовава мавританските органи да позволят свободата на словото и на събранията в съответствие с международните конвенции и мавританското национално право; призовава също така за освобождаването на Бирам Дах Абеид, Билал Рамдане и Джиби Соу, така че те да могат да продължат ненасилствената си кампания срещу продължаването на робството без страх от тормоз или сплашване;

66.

Приветства провеждането на конкурентни избори на 8 ноември 2015 г., важен етап в демократичния преход на страната; оценява положително изразената от гласоподавателите в Мианмар подкрепа за продължаването на демократизацията на страната; въпреки това отбелязва със загриженост конституционната рамка за тези избори, съгласно която 25 % от местата в парламента са запазени за военни; признава напредъка, постигнат до момента по отношение на правата на човека, като същевременно установява редица области, които продължават да пораждат сериозна тревога, включително правата на малцинствата и свободата на изразяване на мнение, сдружаване и мирни събрания;

67.

Осъжда тежката и широко разпространена дискриминация срещу общността Рохингия, която се утежнява от факта, че тази общност не притежава правен статут, както и от зачестяването на изказванията, подбуждащи към омраза към небудистите; призовава за пълни, прозрачни и независими разследвания на всички сигнали за нарушения на правата на човека спрямо Рохингия и счита, че четирите закона, приети от парламента през 2015 г., имащи за цел „защита на расата и религията“, съдържат дискриминационни аспекти по отношение на пола; отново отправя своето искане и изразява своята загриженост за това на Службата на върховния комисар за правата на човека (СВКПЧ) да бъде разрешено да открие бюро в тази държава; подчертава необходимостта от пълна оценка на въздействието по отношение на устойчивостта, която да бъде извършена преди приключване на преговорите по инвестиционното споразумение между ЕС и Мианмар;

68.

Приветства влизането в сила на 20 септември 2015 г. на новата конституция на Непал, която следва да постави основите на бъдещите политическа стабилност и икономическо развитие на страната; изразява надежда, че продължаващите тревоги във връзка с политическото представителство на малцинствата, включително далитите, и законите за гражданството ще намерят решение в близко бъдеще;

69.

Изразява съжаление относно широко разпространената липса на търсене на отговорност за нарушенията на правата на човека, извършени и от двете страни по време на гражданската война, въпреки приемането през май 2014 г. на Закона за истината, помирението и изчезванията; настоятелно призовава правителството на Непал да се присъедини към Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване; осъжда ограниченията, наложени на основните свободи на тибетските бежанци; настоятелно призовава Индия да вдигне неофициалната блокада на икономиката на Непал, която, съчетана с опустошителното земетресение от април 2015 г., причинява хуманитарна криза и тласка още близо един милион непалци в безизходица поради бедност;

70.

Приветства Оман за създаването на правителствена Национална комисия по правата на човека и за поканата, която създаде възможност за историческото посещение на специалния докладчик на ООН по правото на мирни събрания през септември 2014 г.; изразява надеждата, че тези конструктивни стъпки ще доведат до по-интензивен ангажимент от страна на Оман към представителите на ООН за правата на човека и независимите правозащитни организации;

71.

Насърчава Оман да предприеме необходимите мерки, за да облекчи положението в страната, описано от специалния докладчик на ООН като повсеместен климат на страх и сплашване; продължава да бъде загрижен относно забраната на всички политически партии и в този контекст призовава правителството да я преразгледа; призовава институциите и държавите — членки на ЕС, да предложат техническа и правна помощ, за да се съдейства на Оман да създаде безопасна и благоприятна среда за организациите на гражданското общество;

72.

Изразява своята загриженост относно състоянието на правата на човека в Руанда, включително относно ограниченията на свободата на изразяване и сдружаване, ограничаването на демократичното пространство за опозиционни политически партии и независима дейност на гражданското общество, както и липсата на благоприятна среда за независимост на съдебната власт; призовава правителството на Руанда да отвори демократичното пространство, в което всички сегменти на обществото да могат да развиват свободна дейност;

73.

Изразява загриженост във връзка с проведените наскоро конституционни промени, които позволиха на действащия президент да се кандидатира за трети мандат; призовава правителството на Руанда да поддържа Африканската харта за демокрация, избори и управление;

74.

Приветства мирното споразумение, подписано от воюващите страни на 28 август 2015 г., за прекратяване на гражданската война, което включва преходно споделяне на управлението, мерки за сигурност и учредяване на хибриден съд, който да се произнесе по всички престъпления, извършени от началото на конфликта; припомня, че конфликтът отне живота на хиляди и причини разселването на стотици хиляди лица и бежанци;

75.

Призовава всички страни да се въздържат от извършването на нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, включително на такива, които се считат за международни престъпления, като извънсъдебни убийства, етнически насочено насилие, свързано с конфликти сексуално насилие, включително изнасилвания, както и основано на пола насилие, набиране и използване на деца, принудителни изчезвания и произволни арести и задържания;

76.

Приветства резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека и разполагането на мисия на СВКПЧ за наблюдение и докладване относно положението с правата на човека в Южен Судан; призовава Съвета по правата на човека да подкрепи назначаването на специален докладчик за Южен Судан с мандат да наблюдава и да докладва публично за извършени нарушения, да подпомага правителството при изпълнението на препоръките на мисията на СВКПЧ, и да отправя препоръки за ефективно търсене на отговорност;

77.

Изразява своята загриженост относно тежкото положение с правата на човека в страната, възникнало в резултат на влошения икономически, политически и социален климат през последните години; отново заявява, че свободата на изразяване на мнение, независимата съдебна власт и принципите на правовата държава са жизненоважни компоненти на всяко демократично общество; призовава венецуелските органи незабавно да освободят лидерите на опозицията и всички мирни протестиращи, задържани произволно заради упражнените от тях право на свобода на словото и основни права;

78.

Приветства провеждането на изборите на 6 декември 2015 г. и свикването на ново народно събрание; осъжда всякакви опити за подкопаване на пълното привеждане в сила на изборните резултати, изразяващи волята на венецуелския народ, като например временното отстраняване на някои демократично избрани членове на парламента; припомня, че новото правителство ще трябва да се справи с широк спектър от проблеми, свързани с правата на човека, като например безнаказаността, търсенето на отговорност за извънсъдебните убийства, произволните арести и задържания, справедливи съдебни процеси, независимостта на съдебната система, свободата на събранията и сдруженията, както и свободата на медиите; подчертава, че членството на Венецуела в Съвета на ООН по правата на човека за тригодишен срок, който започва на 1 януари 2016 г., носи със себе си особена отговорност за зачитане на правата на човека;

79.

Изразява загриженост относно драматичното положение със сигурността и хуманитарната ситуация в Сирия; подчертава значението на работата на Независимата международна анкетна комисия на ООН относно Сирия; осъжда умишленото насочване на нападения към цивилно население, безразборните и непропорционални нападения, атаките над мирни граждани и защитени обекти на културното наследство, както и наказателното налагане на обсади и блокади; изтъква необходимостта от специално внимание и подкрепа за жените — жертви на насилие, женските организации и тяхното участие в предоставянето на хуманитарна помощ и разрешаването на конфликти; призовава ЕС и държавите членки да спомогнат за това да се осигури адекватно финансиране за анкетната комисия, за да изпълнява тя мандата си, който се състои в установяване на фактите и обстоятелствата около всички извършени тежки нарушения на правата на човека, и когато е възможно, установяване на самоличността на извършителите, с оглед да се гарантира, че извършителите на нарушения, включително такива, които могат да представляват престъпления срещу човечеството, биват изправени пред закона, включително чрез сезиране на Международния наказателен съд;

80.

Отново изразява убеждението си, че устойчиво решение на конфликта в Сирия може да бъде постигнато само чрез приобщаващо политическо споразумение, водещо до истински политически преход, който да отговори на законните стремежи на сирийския народ и да му позволи независимо и демократично да определи своето бъдеще; приветства окончателната декларация от 30 октомври 2015 г. относно резултатите от проведените във Виена преговори относно Сирия; приветства приемането на Резолюция 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН на 18 декември 2015 г.;

81.

Изразява своята тревога от преследванията на религиозните и етническите малцинства в Сирия, които са принудени да променят вероизповеданието си и да плащат налози и които биват нападани, ранявани, продавани в робство и превръщани насилствено в донори на органи единствено поради вероизповеданието си;

82.

Изразява дълбока загриженост относно целенасочените нападения срещу защитници на правата на човека, журналисти и членове на техните семейства; категорично осъжда политическото насилие, екзекуциите по бърза процедура и други нарушения на правата на човека; настоятелно призовава органите на Бурунди да сложат край на тези нарушения и злоупотреби като въпрос от решаващо значение и неотложен приоритет и да извършат задълбочени и независими разследвания с оглед подвеждането под съдебна отговорност на виновниците и осигуряване на защита на жертвите;

83.

Продължава да бъде дълбоко загрижен поради хуманитарното отражение на кризата върху цивилното население в страната и в региона като цяло; призовава ЕС да продължава да работи за постигането на консенсус между правителството и опозицията с цел възстановяване на една приобщаваща и демократична политическа система;

84.

Приветства провеждането на специална сесия на Съвета по правата на човека на 17 декември 2015 г. относно предотвратяването на по-нататъшното влошаване на положението с правата на човека в Бурунди, но изразява съжаление във връзка с отлагането на провеждането на тази сесия; призовава за бързо разполагане на мисията от независими експерти и настоятелно призовава органите на Бурунди да сътрудничат изцяло на тази мисия;

85.

Продължава да бъде дълбоко загрижен относно системното нарушаване на правата на човека в страната; изразява дълбока загриженост относно обезпокоително високия брой съдебни решения, с които бяха постановени и изпълнени смъртни присъди в Саудитска Арабия през 2015 г.; осъжда масовите екзекуции, извършени през последните седмици; призовава Саудитска Арабия да наложи мораториум върху смъртното наказание;

86.

Призовава саудитските органи да освободят всички лишени от свобода поради убежденията си, включително носителя на наградата „Сахаров“ за 2015 г. Раиф Бадауи; призовава ЕС да следи внимателно неговия конкретен случай;

87.

Отново заявява, че членовете на Съвета на ООН по правата на човека следва да бъдат избирани измежду държавите, които подкрепят правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията, а случаят на Саудитска Арабия понастоящем не е такъв; призовава саудитските органи да сътрудничат изцяло на специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека и на Службата на върховния комисар за правата на човека;

88.

Приветства освобождаването на последните политически затворници през август 2015 г. и призовава правителството на Беларус да реабилитира освободените политически затворници и да възстанови напълно техните граждански и политически права; изразява своята дълбока загриженост относно продължаващите ограничения върху свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване и на мирни събрания; осъжда тормоза над независими журналисти и журналисти от опозицията, както и тормоза и задържането на активисти в областта на правата на човека; настоятелно призовава Беларус да се присъедини към световния мораториум върху изпълнението на смъртното наказание като първа стъпка към неговото трайно премахване; призовава правителството да сътрудничи в пълна степен на специалния докладчик и да поеме ангажимент за започване на реформи с цел защита на правата на човека, включително чрез изпълнение на препоръките на специалния докладчик, както и на други механизми в областта на правата на човека;

89.

Отбелязва заключенията на ЗП/ВП и на Съвета относно близкоизточния мирен процес, приети на 18 януари 2016 г.; изразява пълно съгласие със Съвета, че спазването от всички страни на международното хуманитарно право и на правото в областта на правата на човека, включително търсенето на отговорност, представлява крайъгълен камък за мира и сигурността, както и че съгласно международното право израелските селища са незаконни и подкопават жизнеспособността на решението за съществуването на две държави; изразява дълбоко съжаление относно оставката на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в палестинските територии Макарим Уибизоно;

90.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 69-ото Общо събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на върховния комисар на ООН за правата на човека, както и на генералния секретар на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.