2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/31

Докладчик:

г-жа Madi SHARMA

Съдокладчик:

г-н Dirk JARRÉ

1.1.

Европа винаги е имала ключова роля в производството, иновациите и разработването на продукти за лична грижа и хигиена на тялото и на козметични продукти. Напоследък обаче нейната водеща позиция в този сектор постепенно отслабна в процеса на глобална конкуренция и в условия, които не отчитат натиска на новаторските технологии и търговската реалност, в която трябва да се запази конкурентоспособността.

1.2.

Настоящото становище разглежда възможността за укрепване на европейския промишлен сектор за продукти за лична грижа, хигиена на тялото и козметични продукти, по-специално продуктите, обхванати от Регламент (ЕО) № 1223/2009 относно козметичните продукти. „Козметичен продукт“ означава всяко вещество или смес, предназначени за контакт с която и да е външна част на човешкото тяло (епидермис, коса и окосмени части, нокти, устни и външни полови органи) или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна във външния им вид, тяхната защита, поддържането им в добро състояние или коригиране на телесната миризма; вещества или смеси, предназначени за поглъщане, вдишване, инжектиране или имплантиране в човешкото тяло, не се считат за козметични продукти.

1.3.

Секторите, произвеждащи хартия за хигиенни цели, тоалетни кърпички и санитарни материали, не попадат в обхвата на Регламента относно козметичните продукти, но могат да бъдат взети под внимание в много от препоръките поради добавената стойност на този сектор по отношение на личната хигиена.

1.4.

Становището не включва фармацевтични продукти, татуировки, перманентен грим, козметични услуги, нито продукти, прилагани чрез хирургична интервенция или инструменти, нито продукти за грижа за кожата, предназначени за ветеринарна употреба. Въпреки това ЕИСК препоръчва всички посочени по-горе видове продукти да бъдат разгледани в отделен документ поради нарастващите опасения на потребителите, свързани с наличието на вредни химични вещества.

1.5.

Въпреки че специализираните предприятия в Европа имат впечатляващ капацитет за иновации, самите иновации, а оттам и производството и пускането на пазара на изобретения от ЕС се изместиха към други части на света, което води до сериозни икономически и социални последици. Създаването на благоприятна среда с цел да се отиде отвъд четвъртата индустриална революция, като се използват съвременните постижения на биотехнологиите и подходящи стратегии, ще допринесе значително за завръщането на тези индустрии и разработването на нови продукти.

1.6.

ЕИСК смята, че секторът е вече добре регулиран, за да гарантира защита на потребителите и безопасност; той не счита, че е необходимо допълнително законодателство, но би следвало да се помисли за по-голяма прозрачност. Комитетът отправя следните специфични за сектора препоръки:

2.1.

Козметичните продукти и продуктите за лична грижа се употребяват ежедневно от над 500 милиона европейски потребители от всички възрастови групи. Те варират от ежедневни хигиенни продукти като сапун, шампоани, дезодоранти и паста за зъби до луксозни козметични изделия като парфюми и гримове. Секторът се оценява на 77 млрд. евро (2015 г.) и е един от малкото, останали незасегнати от световната финансова криза. Европа е утвърден световен лидер в този сектор и доминиращ износител на козметични продукти. През 2015 г. търговията извън Европа възлиза на 17,2 млрд. евро.

2.2.

Разпознаваемостта на марката в козметичната промишленост е важна поради високата степен на конкуренция. Лоялността на клиентите се основава на правдоподобна реклама, качество, безопасност и разработване на нови продукти и може да бъде сравнена с тази в модната индустрия със сезонно променящи се тенденции.

2.3.

Секторът се състои от различно големи предприятия, като в козметичната индустрия в Европа работят над 4 600 МСП. Според приблизителни изчисления сегментът на МСП се оценява на 30 % от пазара, но в някои държави — членки на ЕС, делът му може да достига до 98 %. Продуктовите портфейли варират от над 20 000 продукта при големите до около 160 при по-малките дружества. Един голям производител на козметични продукти има гама от около 2 000 съставки, а едно МСП — 600, като всяко предприятие добавя по около 4 % нови съставки годишно. Тези нови съставки имат значително отражение върху рентабилността и растежа.

2.4.

Най-малко 2 милиона души са заети в цялата верига за създаване на стойност в Европа — от производството до търговията на дребно. През 2015 г. в самото производство са заети 152 000 работници (1) с лек превес на жените (56 %) спрямо мъжете (44 %). През последните пет години пряката и непряка заетост в сектора се е увеличила с 2,3 % или с над 39 000 работни места (2).

2.5.

През 2015 г. разходите за НИРД се изчисляват на 1,27 млрд. евро. Те варират значително между отделните страни. В сектора работят над 26 000 учени, които правят изследвания в нови научни области, работят с нови съставки, разработват нови формулации и извършват оценки на безопасността, в резултат на което в ЕС всяка година се издават внушителен брой нови патенти.

2.6.

Европейската хартиена промишленост, по-специално производството на хартиени кърпички, има оборот от над 10 млрд. евро годишно и представлява 25 % от общия пазар на хартиени кърпички. Увеличеното използване на висококачествени продукти от хартия като хартиени кърпи, носни кърпички, тоалетна хартия, и др. е важен елемент на подобреното качество на живот и цялостните хигиенни условия у дома и навън и по този начин има значителен принос за сектора на продуктите за лична грижа.

2.7.

Европейският сектор на козметичните продукти може да се похвали с инициативата за пълна забрана на изпитванията върху животни, като същевременно се насърчават иновациите и конкурентоспособността. Движещи сили на днешния пазар са в еднаква степен безопасността и иновациите, с нови цветови гами, специфични терапии за кожа, продукти против стареене и уникални формули. Потребителите постоянно търсят по-голям избор, по-добро персонализиране и още по-голяма ефикасност. С цел да се отговори по-ефективно на предпочитанията и очакванията на ползвателите, групи от потребители и организации редовно се привличат за участие в най-ранните етапи на разработване.

3.1.

Наблюдението на съставките и на критериите за изпитване, включително забраната на изпитванията върху животни, опазването на околната среда и етикетирането, се подчиняват изцяло на законодателството и насоките на ЕС. Регулаторната рамка за достъп до пазара, международните търговски отношения и регулаторното сближаване се наблюдават от Европейската комисия.

3.2.

Регламентът относно козметичните продукти — Регламент (ЕО) № 1223/2009, е в сила от 2013 г., заменяйки Директива 76/768/ЕИО, приета през 1976 г. Целта му е да хармонизира правилата за постигане на вътрешен пазар за козметични продукти и на високо равнище на защита на човешкото здраве.

3.3.

Независимо от производствените процеси или каналите за дистрибуция, продаваните на пазара в ЕС козметични изделия трябва да са безопасни. Регламентът относно козметичните продукти (включително приложенията към него) и измененията му определят регулаторните изисквания и ограничения за всички вещества, използвани в козметичните продукти. „Отговорното лице“ за даден козметичен продукт носи отговорност за безопасността на продукта и трябва да гарантира, че преди да бъде пуснат за продажба, той е подложен на експертна научна оценка на безопасността. Базата данни с информация за козметичните вещества и съставки CosIng дава възможност за лесен достъп до данни за тези вещества. Гарантирането на високо равнище на защита на човешкото здраве и безопасността на потребителите предполага също, че отговорните научни комитети би трябвало да отчитат в особена степен потенциалните рискове за здравето за определени професионални групи (например фризьорите и козметиците), които използват козметични продукти всекидневно във връзка със своите професионални дейности и поради това са подложени в по-голяма степен на експозиция отколкото широката публика.

4.1.

За да останат конкурентоспособни, производителите трябва постоянно да правят иновации с цел откриване на нови съставки, да използват наличните съставки в нови приложения и да създават по-персонализирани продукти. Те обаче не могат да работят изолирано и затова Европейската комисия, националните правителства и заинтересованите страни, по-специално представителите на потребителите и работниците, трябва да работят заедно, за да създадат благоприятстваща растежа среда.

4.2.

ЕИСК отчита факта, че основните предизвикателства пред растежа в сектора са сравними с тези на всички промишлени сектори и отправя следните препоръки конкретно за секторите на продуктите за лична грижа и козметичните продукти:

4.2.1.

По-голямото сближаване между инженерството в областта на биологическите науки, включително изследванията в областта на геномиката, и сектора на козметичните продукти и продуктите за лична грижа би подкрепило по-добре диверсификацията на продуктите. Кожата е най-големият по площ орган на човешкото тяло, но разграничението между приложението на козметични продукти върху кожата и лечението с медицински продукти е на път да изчезне. Трябва да се вземат под внимание някои последици като кожни раздразнения, алергии и рак на кожата. Инициативи като EIT Health (3), обхващащи ключови области на здравеопазването, включително фармацевтичната индустрия, медицинските технологии, биотехнологиите и електронното здравеопазване, са добри примери за сътрудничество. Козметичните продукти способстват за подобряване на личната хигиена, благоденствието и/или факторите, свързани с начина на живот (положителни ефекти, които не са отразени в регулаторните актове — например намаляване на стреса, изграждане на доверие или подобряване на съня). Въпреки че козметичните продукти не са медицински продукти, те се основават на авангардни научни познания за кожата и нейната функция. Следователно разработването на козметични продукти може да се възползва от напредъка в други области на биологичните науки, по-специално в сектора на фармацевтичната промишленост. Би следвало да се насърчава сътрудничеството в научните изследвания, като се акцентира върху индивидуализацията с оглед на създаването на лайфстайл и уелнес продукти, адаптирани към конкретните потребности на потребителите.

4.2.2.

По-доброто сътрудничество между големи и малки дружества, наред с развитието на специфични за сектора инкубатори (4) или клъстери, би могло да засили конкуренцията и да увеличи растежа. Преди да бъдат пуснати на пазара, всички козметични продукти подлежат на експертна научна оценка на безопасността, което би могло да представлява административно и финансово ограничение за по-малките дружества. Въпреки че е важно оценката на безопасността да се запази, по-малките иновативни дружества би следвало да се ползват от редица мерки за подкрепа, които могат да са им в помощ през периода между иновациите и разработването на нови продукти и успешното пускане на пазара на крайния продукт, като по този начин се намали рискът от неуспех. Тези мерки биха могли да включват по-добро споделяне на информацията чрез трансфер на технологии и знания, сътрудничество за намиране на възможности за инвестиции, анализ с цел намаляване на разходите и достъп до източници на финансиране (5). Освен това правителствата следва да променят мисленето си по отношение на производството в посока подпомагане на местното производство и създаване на работни места в Европа.

4.2.3.

Повече информация за пазара и предоставяне на повече данни от академичните среди, индустрията и потребителите ще засилят растежа чрез трансфер на знания. Тенденциите в областта на личната грижа се изместиха към биологични, природни продукти, слънцезащитни продукти срещу UVB- и UVA-лъчи, про-ейджинг и анти-ейджинг продукти, разширявайки обхвата на иновациите. Понастоящем иновациите, свързани с менопаузата и остаряването, предлагат поле за развитие в сегмента на козметичните продукти, като целта е на значителен брой хора да се предложат продукти, които да им помогнат да изглеждат и да се чувстват възможно най-добре. С научния и технологичния напредък в разчитането на човешкия геном, в разбирането на неговите разнообразни функции и абсолютната му индивидуалност, бъдещето на козметичната промишленост е в изключително усъвършенстваното персонализиране на продуктите. От решаващо значение за сектора са научните изследвания и инвестициите в този подход, в сътрудничество с медицински специалисти и представители на академичните среди.

4.2.4.

Насърчаване на по-голямо участие на работниците и служителите. Работниците и служителите са в авангарда на продуктовите иновации, тъй като имат цялостен поглед върху сектора — от процеса на разработка до обратната информация от потребителите. Следователно увеличаването на консултациите, включително насърчаването на „интрапредприемачеството“, би могло да спомогне за растежа на предприятията. Секторът се характеризира с многообразие от възможности за заетост, а по-добрата комуникация относно уменията и компетентностите, необходими за настоящото и бъдещото развитие, ще го направят по-привлекателен. Над 514 000 студенти по биологични науки в Европа (6) участват в нови научни изследвания, създавайки възможности за засилено сътрудничество между секторите. И тук по-голямото сътрудничество между академичните среди и индустрията би спомогнало за привличането на по-широк спектър работници.

4.2.5.

За поддържане на растежа са необходими осигуряването на научноизследователска и развойна дейност, инвестиции, разходи за НИРД и разпоредби по отношение на безопасността. Биха могли да се обмислят (публични и частни) механизми за финансиране на НИРД, регистрация на патенти и разработване на нови продукти в производството в рамките на ЕС.

4.2.6.

Нарушенията на патентните права и фалшифицирането на стоки представляват сериозен риск за рентабилността на големите и малките дружества в ЕС. През 2006 г. фалшифицираните парфюми и козметични продукти са причинили на ЕС загуба на приходи в размер на 3 млрд. евро. По-добрата защита на интелектуалната собственост за търговски марки би могла да се гарантира, като се включи страната на производство на продукта.

4.2.7.

Ангажимент за регулиране, „основаващо се на риска“: Понастоящем веществата не се регулират на базата на присъщите им свойства (напр. дразнещо действие), а въз основа на това дали това свойство на веществото действително ще се прояви при реални условия на употреба (напр. при употреба в концентрация под прага на дразнене). Този подход е възможен, тъй като употребата на козметични продукти е ясно дефинирана и са възможни цялостни оценки на риска. За разлика от него законодателните разпоредби относно химичните вещества (без определена употреба) се основават на „риска“, произтичащ от присъщите свойства на тези вещества. За да може в бъдеще секторът да извършва иновации и да отбелязва растеж, от съществено значение е в законодателството и политиката на ЕС да се запази адекватно разграничение между опасност и риск.

4.2.8.

Насърчаване на използването на специфични за даден район съставки. Улесняването на научните изследвания и сертифицирането на специфични за даден район природни продукти чрез защитено географско указание (7) (напр. корсиканско безсмъртниче) би дало възможност за популяризирането на регионалните продукти в ЕС, което от своя страна би засилило фокуса върху местните суровини и занаятчийски продукти. Понастоящем разходите за изотопно проследяване или лабораторен анализ на естествени продукти са непосилни за предприемачите и МСП.

4.2.9.

Забрана на изпитването върху животни: В Регламента относно козметичните продукти са предвидени забрани на изпитването (забрана на изпитването на крайни козметични продукти и съставки върху животни) и забрани за продажба (забрана на готови за пускане на пазара крайни козметични продукти и съставки в ЕС, които са били тествани върху животни). Не става въпрос за премахване на тази забрана, но при иновациите, разработването на нови продукти и износа производителите срещат следните предизвикателства:

4.2.10.

Управление на ресурсите и отпадъците: Увеличаването на населението, нарастването на потреблението и изчерпването на ресурсите — особено на водата, са проблем както за потребителите, така и за индустрията, по отношение на устойчивото потребление и на корпоративната социална отговорност. Производството на екологосъобразни продукти, което предвижда управление на ресурсите и отпадъците, представлява приоритет за сектора. Пакетът на Комисията за кръговата икономика и изготвените от Cosmetics Europe „Насоки за козметичните предприятия, по-специално МСП (2012 г.)“ са полезни, но трябва да се положат още много усилия, тъй като все още има значителни предизвикателства. Опазването на необходимите за сектора ресурси върви заедно с нужното опазване на биологичното разнообразие, като общо благо на настоящите и бъдещите поколения. Търсенето на нови продукти не следва да се извършва в ущърб на коренното население и тяхното интелектуално богатство. Разпространението на принципите на справедливата търговия и екологичните кодекси за поведение сред предприятията в сектора е целесъобразно и изключително необходимо. Не по-малко важно е поведението на потребителите, които би трябвало да отхвърлят продукти, чието производство противоречи на принципите на устойчивото развитие.

4.2.11.

По-голяма прозрачност: Надзорът върху пазара е от ключово значение за гарантиране на защитата на потребителите. Засиленото сътрудничество между националните органи за защита на потребителите, потребителските организации, ползвателите и здравните специалисти на национално равнище би повишило доверието на потребителите и прозрачността. Консултациите със заинтересованите страни следва да се провеждат през целия процес на разработване на продукти и на иновации. Нотификацията за продукти чрез системата RAPEX дава възможност на потребителите да изискват по-голяма безопасност по цялата верига на доставки, но те настояват нотифицирането на сериозен риск да се извършва възможно най-рано. Те посочват, че е необходима по-голяма прозрачност в следните отношения:

4.2.12.

Възможностите, предлагани от нови пазари, включително такива, насочени към променящите се потребителски навици за пазаруване, като например електронната търговия и директните продажби, предлагат нови търговски модели наред с трансграничната търговия. Първоначалните констатации от проучване на сектора на електронната търговия показват, че половината от наблюдаваните дружества в сектора на козметичните продукти и в здравния сектор в ЕС не осъществяват трансгранична търговия. Въпреки че дружествата за козметични продукти са в крак с цифровата епоха, те остават ограничени от регулаторни изисквания, които често са специфични за отделните страни — например етикетиране на националния език, законодателство относно изпитванията върху животни, изисквания за козметологична бдителност.

4.2.13.

Търговски бариери: ЕС има добър търговски излишък, що се отнася до козметичните продукти, но Комисията следва да продължи да настоява за сближаване в рамките на форуми като Групата за международно сътрудничество във връзка с Регламента относно козметичните продукти и в търговските преговори, където разпоредбите на ЕС се превръщат в международен стандарт. Регламентът на ЕС относно козметичните продукти продължава да бъде вдъхновяващ пример за безопасност на потребителите за бързо развиващите се региони (АСЕАН, Русия, Латинска Америка, Китай). Това дава възможност на сектора и на регулаторните органи на ЕС да допринесат за създаването на регулаторни системи на основните експортни пазари, които да са във висока степен съвместими със системата на ЕС.