31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/20

Докладчик:

Jonathan PEEL

1.1.

Ако перифразираме Марк Твен (1), слуховете за смъртта на СТО поради провала на кръга от Доха са силно преувеличени. СТО продължава да бъде жизнеспособен и ефективен форум за търговски преговори, особено в областта на селското стопанство.

1.1.1.

Десетата министерска конференция на СТО в Найроби през декември 2015 г. беше свидетелство за това. Взетите на нея решения включваха ефективно премахване на субсидиите за износ на селскостопански продукти. По думите на генералния директор на СТО това са „най-важните резултати на СТО в областта на селското стопанство“ за последните 20 години. До тях се стигна след Споразумението за улесняване на търговията и други договорености, постигнати в Бали през 2013 г. на предходната министерска конференция.

1.1.2.

В търговията със селскостопански продукти (2) съществуват важни политически области, в които е най-добре да се постигнат споразумения на многостранно равнище, по-специално за общи нива на вътрешните субсидии и подкрепа, експортните субсидии и някои аспекти на достъпа до пазара. Тези аспекти включват специален предпазен механизъм (СПМ), както и специално и диференцирано третиране (СДТ) на развиващите се страни — членки на СТО.

1.2.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че са нужни нов подход, нов принос и нов тласък за търговията със селскостопански продукти, която често е най-спорната област в преговорите. В Декларацията на министрите от Найроби (3) за първи път не беше препотвърден категоричен ангажимент за приключване на кръга „Доха“, но беше включен „твърд ангажимент на всички страни членки да постигнат напредък в преговорите по останалите въпроси от кръга от Доха“, включително селското стопанство.

1.2.1.

Многостранният подход спрямо селското стопанство се нуждае от преосмисляне и нов тласък, а не от отказ от такъв подход. „Доха“ като концепция за диалог в областта на търговията между развитите и развиващите се страни трябва да бъде запазена и подобрена, като се спазва принципът на продоволствена независимост за всички.

1.2.2.

ЕС е в добра позиция да играе водеща и активна роля в насърчаването на нов, балансиран подход. ЕИСК го приканва да направи това не на последно място поради факта, че много държави с бързо развиващи се икономики не полагат сериозни усилия за подпомагането на други страни, които все още изостават в развитието. За тези изоставащи страни изграждането на капацитет продължава да бъде от решаващо значение, също както и предоставянето на повече възможности да предотвратят уронването на продоволствената им сигурност или на техните бързоразвиващи се селскостопански сектори.

1.3.

Необходимо е допълнително да се проучи какво двустранните и регионалните преговори могат да постигнат най-добре в търговията със селскостопански продукти, като същевременно се внимава да не бъдат в противоречие с принципите на многостранното сътрудничество.

1.4.

ЕИСК счита, че приемането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, заедно с Парижкото споразумение (COP21 (4)), променя из основи световния дневен ред в областта на търговията, особено по отношение на търговията със селскостопански продукти. Тези споразумения са основополагащи и необходимостта от прилагането им трябва да залегне в основата на всички бъдещи търговски преговори.

1.4.1.

За да бъдат постигнати ЦУР, търговията и инвестициите трябва да играят основна роля. Според УНКТАД за постигането на тези цели ще са необходими още 2,5 билиона щ.д. годишно. По своето естество целите за устойчиво развитие са глобални и общоприложими — всички държави трябва да споделят отговорността за тяхното постигане. Те следва да доведат до нов начин на работа като цяло — на по-широка основа, с по-засилено участие и повече консултации. Вече повече от 90 държави поискаха помощ от останалите за тяхното изпълнение.

1.4.2.

Ще се работи в тясно взаимодействие за популяризиране и изпълнение на ЦУР и за популяризиране на европейските ценности по света, по-специално чрез екологичен и социален напредък. Горещо препоръчваме нивата на прозрачност и участие на гражданското общество, постигнати в крайна сметка от ЕС в преговорите със САЩ, да се превърнат в норма.

1.4.3.

Декларацията от Найроби подчертава, че СТО играе важна роля за постигането на ЦУР, което би било много по-трудно без ефективен многостранен търговски механизъм.

1.5.

Комитетът приветства съобщението на Комисията „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“, публикувано през ноември 2016 г. (5), което има за цел да интегрира целите за устойчиво развитие изцяло в европейската политическа рамка и настоящите приоритети на Комисията.

1.5.1.

Това ще бъде особено важно за бъдещите преговори в областта на търговията със селскостопански продукти. Селското стопанство изпълнява ключова роля за постигането на повечето, ако не и всички цели за устойчиво развитие, и по-специално цел 2 (премахване на глада), 12 (устойчиво потребление и производство) и 15 (справяне с влошаването на качеството на земите). Търговията спомага за преодоляването на дисбалансите в търсенето и предлагането, може значително да подобри продоволствената сигурност и храненето, повишавайки наличието на храна, насърчава ефективното използване на ресурсите и увеличава пазарните възможности и икономическия растеж, като създава работни места, приходи и благосъстояние в селските райони.

1.6.

ЕС е в уникална позиция да бъде движещата сила на този процес: той има тежест в качеството си на най-големия световен износител и вносител на селскостопански продукти, вече не се възприема като заемащ предимно отбранителна позиция по селскостопанските въпроси, има доказан траен интерес към търговията и развитието и преди всичко в Найроби показа, че притежава способността да ражда нови и балансирани идеи. ЕС се ползва с доверието да играе ефективна роля на посредник между развитите и развиващите се страни.

1.7.

Въпреки това, преди ЕС да постигне това ефективно, ЕИСК призовава Комисията най-напред да извърши пълна оценка на въздействието по отношение на вероятните последици от изпълнението на ЦУР и на Парижкото споразумение върху селското стопанство в ЕС и върху търговската политика на ЕС.

1.7.1.

В същото време ЕС трябва да разшири тази оценка на въздействието, за да включи и последиците за селското стопанство в целия ЕС от най-новите търговски споразумения на ЕС, както и развоя на търговията в световен мащаб. Въпреки че в продължение на повече от 40 години селското стопанство и търговията са в компетенциите на ЕС, в някои случаи се наблюдаваше липса на комуникация или „интегрирано“ мислене между тези основни интереси.

2.1.

Като част (член 20) от Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг (URAA) от 1994 г. членовете на новосформираната СТО (правоприемник на Общото споразумение за митата и търговията или ГАТТ) се споразумяха да започнат допълнителни преговори за „продължаване на процеса на реформа на търговията със селскостопански продукти“ до края на 1999 г. През 2001 г. тази „заложена програма за реформи“ на свой ред стана част от по-широкия кръг от Доха, или Програмата за развитие от Доха (ПРД). Първоначално беше предвидено преговорите да приключат до 1 януари 2005 г., но 15 години по-късно те все още продължават.

2.2.

Въз основа на преговорните становища от над 100 членове на СТО, Декларацията от Доха (6) обяви за своя дългосрочна цел „да създаде справедлива и пазарно ориентирана търговска система посредством програма за фундаментална реформа“. Целта беше да се включат „по-строги правила и конкретни ангажименти относно правителствената подкрепа и защитата за селското стопанство […], за да се коригират и предотвратят ограниченията и нарушенията на световните пазари на селскостопански стоки“.

2.2.1.

Програмата за развитие от Доха обхвана „трите стълба“ на търговията със селскостопански продукти, определени в Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг:

2.2.2.

Декларацията от Доха заложи като „неразделна част в хода на преговорите“ специалното и диференцирано третиране (СДТ) на развиващите се страни, за да им се даде възможност да удовлетворят своите нужди, по-специално във връзка с продоволствената сигурност и развитието на селските райони. Въз основа на становища на членовете беше договорено също така да бъдат включени и нетърговски съображения, като например опазването на околната среда.

2.3.

След няколко пропуснати срока, кръгът от Доха така и не беше приключен, макар да беше постигнат видим напредък и в Бали, и в Найроби.

2.3.1.

Основен принцип в декларацията от Доха беше „единният ангажимент“, според който нищо в кръга не е договорено, докато всичко не бъде договорено. Въпреки че на няколко пъти, последно през 2008 г., членовете на СТО почти стигнаха до споразумение, останаха нерешени въпроси. Този принцип обаче на практика беше нарушен в Бали през 2013 г. чрез Споразумението за улесняване на търговията и няколко други споразумения, в допълнение към специалните споразумения за селското стопанство, постигнати в Найроби.

2.4.

Въпреки че в параграф 12 от Декларацията на министрите от Найроби се посочва: „Ние обаче отчитаме, че в селското стопанство беше отбелязан много по-малък напредък“, взетото там решение за премахване на експортните субсидии за селскостопански продукти беше окачествено от генералния директор на СТО като „най-важния резултат на СТО по отношение на селското стопанство“ (7) за последните 20 години. Наред с това, в Декларацията на министрите също така отново беше поето задължение членовете да продължат работата по постигането на „специален предпазен механизъм (СПМ) за развиващите се страни членки“, както и да постигнат трайно решение относно „държавен резерв за целите на продоволствената сигурност“, които да бъдат приети на следващата 11-та Министерска конференция (11МК) през 2017 г. Министерското решение относно памука също е от значение.

3.1.

Както беше отчетено и в Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг, и в ПРД, всяко ефективно световно споразумение относно специалния предпазен механизъм, специалното и диференцирано третиране или общото ниво на субсидиите в селското стопанство може да бъде обхванато най-добре на многостранно равнище. Въпреки това, ако се работи „на парче“ като в Найроби, ще останат по-малко стимули за по-трудните въпроси с по-малко възможности, които могат да бъдат предложени на страните, от които се очаква да направят значителни отстъпки.

3.1.1.

Комисията по селското стопанство на СТО показва нарастваща воля да работи за „резултати, свързани със селското стопанство“ на 11МК, която ще се проведе в Буенос Айрес през декември 2017 г., в това число и „заложената програма за реформи“ в Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг (8), не на последно място с цел укрепване на многостранния подход.

3.1.2.

Реалистично погледнато обаче процесът от Доха се е изчерпал и сега са нужни свежи идеи и качествено нов принос, не само за бъдещите многостранни преговори, но и за това, което може да се постигне най-добре на двустранно или регионално равнище, без да се изкривява общата картина.

3.2.

„Пакетът от Найроби“ включва шест споразумения за селското стопанство, най-важното от които е ангажиментът за премахване на експортните субсидии за износ на селскостопанска продукция, с което на практика се урежда един от трите „стълба“ на селското стопанство и се осигурява на развиващите се страни малко повече време за постепенното прекратяване на тези субсидии. Това също така осигури постигането на ключова цел, определена за ЦУР 2 („нулево равнище на глад“).

3.2.1.

ЕС беше една от основните движещи сили за това, най-вече подготвяйки предварително съвместна позиция с големите световни износители на земеделска продукция, включително Бразилия. Това споразумение включваше и обвързващи принципи на дисциплина по отношение на други форми на подпомагане на износа, включително експортните кредити, продоволствената помощ и държавните търговски предприятия, както и премахване на субсидиите за памук.

3.3.

До момента дискусиите в ПРД, посветени на достъпа до пазара, бяха съсредоточени върху размера на митата, тарифните квоти, администрирането на тарифните квоти и специалните предпазни мерки, включително специалното и диференцирано третиране на развиващите се страни. В резултат на Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг почти всички нетарифни бариери в областта на селското стопанство трябваше да бъдат премахнати или превърнати в мита, освен ако не се прилагат други правила на СТО, по-специално Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки и Споразумението за техническите пречки пред търговията (9). В случаите, в които „изчислените еквивалентни мита“ продължават да бъдат твърде високи, за да позволят истинска възможност за внос, беше въведена система на тарифни квоти с по-ниски мита в рамките на тези квоти.

3.3.1.

Въпросите за митата и тарифните квоти могат действително да бъдат разгледани в двустранни търговски преговори, но специалните предпазни мерки и специалното и диференцираното третиране на практика са многостранни въпроси. Страните могат също така да намаляват едностранно своите мита или субсидии — и много от тях са го направили.

3.4.

Вътрешната подкрепа за селското стопанство е в основата на многостранните преговори, където в момента има възможности за действие и съществуват известни изгледи за напредък на 11МК.

3.4.1.

Повечето държави подкрепят земеделските си стопани на вътрешния пазар. За някои тази подкрепа е минимална (напр. водещи износители, по-специално Австралия и Нова Зеландия). Други развити страни осигуряват значителна подкрепа за своите земеделски стопани под различна форма, не на последно място като възнаграждение за услугите, които предоставят на обществото. Това важи и за бързо развиващите се икономики, където се счита, че със забогатяването на страните нивата на подкрепа бележат значителен ръст, но възникват сериозни забавяния при докладването на данни на СТО.

3.4.2.

През септември 2016 г. САЩ започна производство за уреждане на спор в СТО срещу Китай заради мерките за вътрешна подкрепа, по-специално за пшеница, царевица и някои сортове ориз. Последните отчетени данни на Китай в СТО са за 2010 г., като се счита, че оттогава насам оказваната от страната подкрепа рязко се е увеличила. Въпреки че механизмът за уреждане на спорове понякога е тромав и може да не бъде последван от пълна процедура, тази стъпка хвърля сериозна сянка върху дискусиите в рамките на СТО относно вътрешната подкрепа в навечерието на 11МК. Тя също така противоречи на постигнатото в Бали споразумение за избягване на спорове по въпроси, свързани с държавния резерв, касаещи развиващите се страни (10).

3.4.3.

Според данни, предоставени на СТО (11) от правителството на САЩ, през 2013 г. вътрешната подкрепа в страната е нараснала от 12 на 14 млрд. щ.д., което се доближава до общата ѝ пределна стойност, предложена в неуспешния „пакет от юли 2008 г.“ Това включва 6,9 млрд. щ.д. в „оранжевата кутия“ и 7 млрд. щ.д. в плащания „de minimis“. Беше предоставена подкрепа по линия на „зелената кутия“ в размер на 132 милиарда щ.д. Общата стойност от над 140 млрд. щ.д. за подкрепа е почти двойно по-голяма от тази през 2007 г. В този доклад се посочва също така, че Китай е отчел нарушаващи търговията субсидии, както са определени в Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг в рамките на ГАТТ от 1994 г., в размер на близо 18 млрд. щ.д. през 2010 г., Япония — 14 млрд. щ.д. през 2012 г., Русия — 5 млрд. щ.д. през 2014 г., а Индия — 2 млрд. щ.д. през 2010—2011 г. Бразилия отчете нарушаваща търговията подкрепа на стойност под 2 млрд. щ.д., за периода 2014—2015 г. (12).

3.4.4.

Според данните за ЕС за периода 2012—2013 г., подадени на СТО (13), годишната подкрепа е около 80 млрд. евро — цифра, която е останала непроменена от началото на кръга от Доха. Въпреки това над 70 млрд. евро от нея е подкрепа по линия на „зелената кутия“. Общият размер на „нарушаваща търговията“ подкрепа в ЕС, включително в рамките на „оранжевата кутия“, „синята кутия“ и подкрепата „de minimis“, възлиза на едва 10 милиарда евро. Подкрепата на ЕС по линия на „зелената кутия“ (която не нарушава търговията или го прави в минимална степен) включва опазването на околната среда и програмите за регионално развитие.

3.4.5.

Голямата промяна в ЕС от нарушаваща търговията подкрепа в размер над 60 млрд. евро през 2001 г. към „зелената кутия“ настъпи след Люксембургското споразумение за ОСП от 2003 г., когато плащанията на ЕС за стопанство преминаха от пряка подкрепа за отделни култури към „необвързана с (или разделена от) производството подкрепа за доходите“. Тази важна едностранна стъпка за постигането на ключова цел от ПРД в областта на селското стопанство превръща ЕС в по-надежден бъдещ посредник в преговорите в областта на селското стопанство.

3.4.6.

Въпреки това очакванията са, че САЩ и други страни ще направят сериозни отстъпки по отношение на вътрешната подкрепа само в замяна на големи отстъпки в други области, включително неселскостопански многостранни въпроси, но перспективите за това не са окуражаващи. Възможно е някои страни да считат, че не е необходимо да се отива по-далеч поради наличие на други мегарегионални споразумения.

3.4.7.

Други въпроси все още предизвикват много спорове между развиващите се страни, по-специално въпросът с „държавният резерв за целите на продоволствената сигурност“, който изправя съседни страни една срещу друга. В Найроби беше постигнато споразумение да продължи да се работи за трайно решение на този въпрос, останал от Бали, където беше повдигнат от Индия. Съгласно решението от Бали развиващите се страни имат право да продължат програмите за складиране на хранителни продукти, които в противен случай биха могли да нарушат наложените от СТО ограничения на вътрешната подкрепа.

3.5.

Въпреки това, както се посочва в съобщението на Комисията „Търговията — за всички“, многостранната система е в основата на световната търговия и трябва да остане „крайъгълен камък на търговската политика на ЕС“ (14). СТО разработва и прилага правилата на световната търговия и гарантира съвместимост в световен мащаб. Тя разчита на системата си за уреждане на спорове (15), която е широко ценена и все по-използвана. Целите за устойчиво развитие и тези от COP21 представляват ясно очертан набор от цели. За разлика от тях СТО има ясен механизъм срещу широкоразпространен протекционизъм и нарушаване на търговията, както в периода преди Втората световна война и последващото създаване на ГАТТ.

3.5.1.

Тази нормотворческа роля на СТО е особено важна за търговията със селскостопански продукти. Това се отнася преди всичко за Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки и изключително сложната област на правилата за произход, макар че те не влизат в дневния ред на ПРД. Продължава да съществува реална опасност, че двустранните споразумения биха могли да зададат потенциално припокриващи се и дори противоречащи си правила, усложнявайки правилата на световната търговия, вместо да ги изяснят.

3.5.2.

Споразумението на СТО за санитарните и фитосанитарните мерки от 1995 г. обхваща прилагането на разпоредбите за безопасността на храните, здравето на животните и растенията. Член 5, параграф 7 се отнася до принципа на предпазливост, който понастоящем е заложен в Договора от Лисабон. Всеки опит да се направят изменения в него на равнище, различно от многостранно, ще окаже сериозно въздействие върху световния търговски ред и бъдещата надеждност на самото споразумение.

4.1.

В селското стопанство, подобно на други области, двустранните споразумения за свободна търговия трябва да носят истинска добавена стойност. Те оставят повече възможности за регионални и национални различия, както и за културни особености. Те също така трябва да се преценяват с оглед на това дали засилват многостранното сътрудничество.

4.2.

Намаленията на митата и тарифните квоти са ключова част от двустранните търговски споразумения. В Япония митата за внос на храни продължават да са много високи, а в Китай митата са много по-ниски. ЕС може да има възможност за маневри с някои тарифни квоти при евентуална промяна в настроенията по отношение на квотите, определени в рамките на Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг.

4.2.1.

Географските указания (ГУ), които се оценяват на 5,6 млрд. евро годишно (16), са много важна област, в която ЕС трябва да постигне максимума в свой интерес в двустранните преговори. Преговарящите от ЕС успешно включиха около 145 признати ГУ на ЕС в споразумението между ЕС и Канада (ВИТС) (17), и още повече в споразумението с Виетнам, но това може да варира в зависимост от това какво е целесъобразно в конкретното ССТ. Други страни, по-специално в Източна Азия, се бавят с определянето на географски указания, докато САЩ считат много от тези наименования за генерични продукти.

4.2.2.

Освен това ЕС трябва да защитава изцяло селскостопанските си интереси в двустранните преговори и да ги утвърждава във възможно най-голяма степен, по-специално в случаите, когато партньорът на ЕС в преговорите е важен селскостопански износител, като Меркосур, Австралия или Нова Зеландия. ЕС не трябва да рискува с отстъпки в селското стопанство в замяна на ползи в други области.

4.3.

Двустранните споразумения следва да се стремят да премахнат в партньорските държави прилагането на двойни стандарти в селското стопанство, по-специално във връзка със споразуменията за санитарните и фитосанитарните мерки и за техническите пречки пред търговията. ЕС също така ще иска да насърчава собствените си стандарти в областта на здравето на животните и хуманното отношение към тях, както и своите екологични, социални и по-широки стандарти за устойчиво развитие в съответствие с ЦУР. Комитетът приветства нивата на прозрачност и участие на гражданското общество от началото на преговорите, които бяха постигнати в крайна сметка в Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, и препоръчва това да се превърне в обичайната практика в бъдещите преговори.

4.3.1.

ЕС (и други) трябва да поемат обвързващ ангажимент за изграждане на капацитет, за да помогнат на по-слабо развитите страни да изпълняват тези стандарти, като оказват помощ за разработването на приемлива сертифицираща ветеринарна система, в която стандартите за безопасност на храните да бъдат от първостепенно значение.

4.4.

Осигуряването и повишаването на продоволствената сигурност също ще бъде основен двигател на политиката във всички двустранни преговори в областта на селското стопанство, както е посочено в становището на Комитета относно „Търговия със земеделски продукти/световна продоволствена сигурност“  (18). В него се изтъква, че търговията със земеделски продукти трябва да „задоволи платежоспособното търсене“ (вероятно за първи път) и „да се предостави помощ и подкрепа там, където гладът и недоимъкът не могат да се преодолеят със собствени сили“. Също така е важно да се поддържа достатъчно равнище на самостоятелно задоволяване на потребностите от храни, не на последно място, за да бъдат защитени държавите вносители от значителните колебания на цените на вносните продукти.

4.4.1.

Това становище очерта огромното потенциално търсене извън Европа на хранителни продукти и напитки с произход от ЕС. Близо две трети от селскостопанската продукция на ЕС отива за по-нататъшна преработка. Износът на продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС достигна 129 млрд. евро за 2015 г., което представлява увеличение с 27 % спрямо 2011 г. През второто тримесечие на 2016 г. износът на ЕС беше на стойност 25,4 млрд. евро, а вносът в ЕС на храни и напитки — 17,8 млрд. евро. Водещите експортни продукти бяха месото, спиртните напитки, виното, млякото и млечните продукти, шоколадовите и захарните изделия.

5.1.

Приемането на ЦУР от ООН през септември 2015 г., които са в основата на нейната програма за устойчиво развитие до 2030 г., и изпълнението на Парижкото споразумение (COP21) (19) ще окажат дълбоко въздействие върху световната търговия. Първостепенната необходимост от тяхното изпълнение вече трябва да залегне в основата на всички бъдещи търговски преговори, особено в областта на търговията със селскостопански продукти.

5.2.

ЦУР ще имат по-пряко въздействие върху търговията със селскостопански продукти. Целите за устойчиво развитие се опират на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), но ще засягат всички страни. По своето естество ЦУР са глобални и общоприложими — всички държави трябва да споделят отговорността за тяхното постигане. ЦУР са тясно преплетени с целите на Парижкото споразумение: най-малко 13 ЦУР се отнасят до изменението на климата.

5.2.1.

За да успеят да изпълнят ЦУР, над 90 страни вече са потърсили помощ от останалите. ЦУР са в основата на разискванията в световен план, за чието популяризиране спомогна ЕС. Те следва да доведат до нови начини на работа като цяло — на по-широка основа, с по-засилено участие и повече консултации.

5.2.2.

Комитетът приветства съобщението на Комисията „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“, публикувано през ноември 2016 г. (20), което има за цел да интегрира целите за устойчиво развитие изцяло „в европейската политическа рамка и настоящите приоритети на Комисията“, както всъщност е задължен съгласно Договора от Лисабон (21). ЦУР „ще имат централно измерение“ за изпълнението на цялостната стратегия на ЕС. Както е посочено, ЕС изигра „решаваща роля в оформянето“ на тази програма. Ще се работи в тясно взаимодействие за популяризиране и изпълнение на ЦУР и за популяризиране на европейските ценности по света, макар че ЦУР не насърчават пряко доброто управление и върховенството на закона.

5.2.3.

Освен това ЦУР отиват много по-далеч от ЦХР, като посочват конкретните инструменти или „средства за изпълнение“ за постигането на 17-те цели за устойчиво развитие и техните 169 конкретно определени количествени цели. Търговията е изрично посочена в 9 ЦУР (и само веднъж в ЦХР).

5.2.4.

За да бъдат ефективно реализирани целите за устойчиво развитие, търговията и инвестициите трябва да играят основна роля, не на последно място поради факта, че според оценки на УНКТАД за постигането на тези количествени цели ще трябва да бъдат намерени допълнителни 2,5билиона щ.д. годишно, голяма част от тях от частния сектор. Както посочи генералният директор на СТО, ЦХР вече показаха „преобразуващия потенциал на търговията“ (22).

5.3.

Търговията със селскостопански продукти трябва да играе основна роля и за постигането на повечето, ако не и на всички ЦУР, най-вече за цели 2 (глад/продоволствена сигурност), 12 (устойчиво потребление/производство) и 15 (справяне с влошаването качеството на земите).

5.3.1.

Тя ще играе изключително важна роля и за изпълнението на цели 1 (бедност/недохранване), 8 (приобщаващ, устойчив икономически растеж), 9 (инфраструктура), 10 (намаляване на неравенствата), 13 (изменение на климата), 3 (благополучие), 5 (равенство между половете) и 7 (енергетика). Тя ще трябва също да бъде в пълна синергия с други форми на действия, включително за развитие.

5.4.

Както беше посочено в Декларацията на министрите на СТО в Найроби, международната търговия може да играе роля за постигане на устойчив, стабилен и балансиран растеж за всички. (23) В нея беше подчертано, че на СТО се полага да играе важна роля за постигането на ЦУР, и че това би било много по-трудно без ефективен многостранен търговски механизъм.

5.4.1.

Въздействието на търговията и инвестициите в областта на селското стопанство върху изменението на климата трябва да бъде взето под внимание. Преговорите за многостранното споразумение за екологичните стоки обещават важна стъпка за включване на изменението на климата в многостранната търговска политика, но ще продължат да бъдат необходими по-нататъшни многостранни действия за насърчаване на по-голяма съгласуваност.

5.4.2.

Международната търговия може значително да подобри продоволствената сигурност и храненето посредством повишаване на наличието на храна и насърчаване на инвестициите и растежа. Обратно, прибягването до протекционистки мерки може да премахне изключително важната гъвкавост и да попречи на развитието на регионалните пазари. При все това търговските споразумения трябва да включват и ефективни мерки, за да предоставят повече възможности на развиващите се страни с по-бавен темп на развитие да предотвратят уронването на продоволствената им сигурност или на техните бързоразвиващи се селскостопански сектори.

5.5.

ЕС играе водеща роля за включването на въпросите, свързани с устойчивото развитие, в споразуменията за свободна търговия. От 2010 г. насам той успешно е приключил шест споразумения за свободна търговия, като се започне с Южна Корея, и едно споразумение за икономическо партньорство (СИП), докато други чакат пълно ратифициране, включително с Канада, Сингапур и Виетнам. Те съдържат специални глави за търговия и устойчиво развитие, съпътствани от съвместен механизъм на гражданското общество за мониторинг на изпълнението. Във всяко от тях ЕИСК следва да играе ключова роля.

5.5.1.

Комитетът вече призова (24) подобни глави за търговия и устойчиво развитие да бъдат включени в текущите и бъдещите преговори на ЕС за отделни самостоятелни инвестиционни споразумения. Транстихоокеанското споразумение за партньорство също съдържа отделни глави по социалните въпроси и околната среда.

5.6.

Комитетът отбелязва още, че много от „страдащите от недостиг на храна“ в света са селскостопански работници и намаляването на глада с основание се превърна в ключов елемент от Целите на хилядолетието за развитие и сегашната Цел за устойчиво развитие 2. 70 % от лицата в състояние на продоволствена несигурност живеят в селските райони, отчасти поради постепенното намаляване на селскостопанските инвестиции и хронично ниските земеделски добиви в бедните страни, но и поради липсата на ефективна селскостопанска или търговска политика, която да взема под внимание в достатъчна степен специфичните особености на селскостопанското производство (включително климат, ресурси, жив материал или нестабилност на пазара). Тук следва да се вземат под внимание съображенията на ФАО, особено по отношение на социалната закрила.

5.6.1.

Вътрешната търговия в Африка е ниска — между 10 и 15 % от целия търговски обмен на Африка. Възможността за африканските страни да увеличат търговията със селскостопански продукти във връзка с ЦУР в областта на инфраструктурата, регионалната интеграция и задълбочаването на вътрешния пазар, включително чрез засилена вторична преработка, ще бъде от съществено значение, за да позволи на Африка да участва ползотворно в търговията със селскостопански продукти, както и за подобряване на продоволствената сигурност.

6.1.

Както се вижда от Найроби, когато въпреки очакванията беше постигнато съгласие по Декларация на министрите с важно значение, ЕС е в добра позиция да играе водеща роля в бъдещите преговори в областта на търговията със селскостопански продукти. Това се основава на възприетата водеща роля на ЕС в насърчаването на устойчивостта и развитието (ролята, която изигра в Найроби) и в резултат на предходни реформи на ОСП, ЕС вече не се счита за заемащ предимно отбранителна позиция.

6.1.1.

Новото съобщение на Комисията представлява ангажимент от страна на ЕС „да бъде в челните редици“ в изпълнението на ЦУР, заедно с Парижкото споразумение. Всички търговски инициативи на ЕС сега трябва да отговарят на изискванията, определени в тези тясно свързани помежду си споразумения.

6.2.

Комисията също така е изготвила проучване на въздействието на бъдещите търговски споразумения върху селскостопанския сектор (25). В него се разглеждат 12 бъдещи споразумения за свободна търговия и потенциалът за европейските селскостопански продукти на световния пазар. Въпреки това не е обхваната пълната гама от селскостопански продукти и преработени храни като цяло. Самата Комисия приема, че това проучване е непълно, тъй като оценката му не взема под внимание нетарифните бариери, които все пак оказват значително въздействие върху търговията.

6.2.1.

За да може Комисията да изготви цялостна и ефективна стратегия за търговия със селскостопански продукти, проучването следва да бъде разширено, за да включва пълна оценка на въздействието на възможните последици от изпълнението на ЦУР и Парижкото споразумение върху селското стопанство на ЕС, заедно с допълнителна оценка на въздействието по отношение на последиците за селското стопанство в целия ЕС вследствие на най-новия развой на търговията в световен мащаб. Това следва да обхваща неотдавнашните споразумения за свободна търговия на ЕС, в това число непреките промени, например при значително въздействие на девалвацията на валутите в партньорските държави.

6.2.2.

Следва да бъдат включени споразумения, които предшестват съобщението „Глобална Европа“ (26) от 2006 г., по-конкретно с Южна Африка, Мексико и Чили, не на последно място тъй като е предвидено преразглеждане на последните две споразумения.

6.3.

При извършването на тези оценки на въздействието Комисията не трябва да забравя необходимостта да се гарантира, че земеделските стопани извличат справедливи ползи от подобни търговски споразумения. Земеделските стопани играят ключова роля в изхранването не само на местното население, но и на бързо нарастващото население по света. От съществено значение е да се поддържа жизнеспособността на селските общности, смекчавайки доколкото е възможно последиците от обезлюдяването в цяла Европа.

6.3.1.

Селскостопанските практики с ефективно използване на ресурсите са изключително важни. Има необходимост от по-добро управление на ресурсите и по-добър достъп, чрез увеличаване на капацитета за приспособяване и устойчивост на дребните земеделски стопани спрямо изменението на климата и чрез повишаване на уменията и производителността в трудни за обработване площи.

6.4.

Селското стопанство е изложено на реален риск от изменението на климата. В световен мащаб ресурсите от земя и вода са ограничени, дългосрочните промени в условията за отглеждане са резултат от по-големи крайности в климата, а нестабилността на цените нараства. Силният и жизнеспособен селскостопански сектор е от съществено значение за поддържането или увеличаването на стабилни, безопасни и сигурни доставки на храна. Разбира се търговията спомага за преодоляването на дисбалансите в търсенето и предлагането, като насърчава ефективното използване на ресурсите и увеличава пазарните възможности и икономическия растеж, създавайки по този начин работни места, приходи и благосъстояние в селските райони.

6.4.1.

При очакваното увеличение на световната „средна класа“ с около 2 млрд. души до 2030 г., те също ще искат избор и разнообразие на консумираните от тях храни, какъвто не са имали никога досега. Това ще доведе до експоненциален ръст в търсенето на протеини и други селскостопански продукти.

6.4.2.

Декларацията от Корк 2.0 е важна в това отношение. Земеделските стопани са пазители както на земята, така и на другите селскостопански ресурси, а хуманното отношение към животните също е основна грижа. Становището на ЕИСК относно „Интегрираното производство в ЕС“  (27) е от значение във връзка с този въпрос.