ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 15.12.2016
COM(2016) 794 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно ефективността на Препоръка 2014/70/ЕС относно минимално изискуемите принципи за проучването и добива на въглеводороди (като например шистов газ) с използване на хидравлично разбиване с големи водни количества
1. Въведение
През януари 2014 г. Европейската комисия прие Съобщение и Препоръка 1 относно проучването и добива на въглеводороди (като например шистов газ) с използване на хидравлично разбиване с големи водни количества (HVHF). Като допълнение към действащото законодателство на ЕС, в Препоръката са формулирани минимално изискуеми принципи за тези дейности с цел подпомагане на опазването на общественото здраве, климата и околната среда, ефективно използване на ресурсите и информиране на обществеността. От държавите членки, които са избрали да извършват такива дейности, бе поискано да въведат в действие изискванията в Препоръката до 28 юли 2014 г. В Препоръката е предложено Европейската комисия да извърши преглед на ефективността на действието ѝ 18 месеца след нейното публикуване.
2. Текущо състояние на разработването на въглеводороди с помощта на техники за стимулиране на сондажите и форсиран добив в ЕС
Проучване 2 сред държавите членки показва, че 11 от тях 3 са предоставили или планират да предоставят разрешения за разработване на въглеводороди, което може да изисква използването на HVHF. Останалите държави членки или нямат известни ресурси, или са наложили мораториуми или забрани. Повечето от държавите членки, заинтересовани от разработването на шистов газ, са на етап планиране или в процес на издаване на разрешения за проекти за проучване. Извършени са общо около 80 проучвателни сондажа, като в най-малко 16 от тях е използвано разбиване с големи количества течности 4 .
За разлика от шистовия газ разработването на въглищен метан вече е довело до добив. Държавите членки са издали разрешения за най-малко 137 сондажа за проучване или добив на въглищен метан 5 . Добивът на въглищен метан не изисква непременно хидравлично разбиване, но е свързан с изпомпване на големи количества вода с потенциално висок риск от замърсяване на подпочвените води.
Добивът на газ в нископропускливи скални породи следва процеси, които са сравними с тези, използвани при шистовия газ. През последните десетилетия в държавите членки са извършени над 600 сондажа с хидравлично разбиване за газ в нископропускливи скални породи на сушата и в открито море 6 . Разработването на газ в нископропускливи скални породи изисква по-малки количества вода за хидравлично разбиване в сравнение със шистовия газ.
Конвенционалните газови или петролни сондажи не изискват хидравлично разбиване за предизвикване на поток по време на етапа на първичен добив. Но когато находищата започват да се изчерпват, все по-често в ЕС се прилагат техники за форсиран добив, с цел удължаване на периода на добив. Тези техники се развиват постоянно, но могат да включват впръскване на пара, газ и други химични вещества в сондажа 7 . Общо 11 държави членки 8 потвърдиха, че са издали или планират да издадат разрешения за конвенционален добив на нефт и газ с помощта на техники за стимулиране на сондажите и форсиран добив 9 .
3. Ефективност на действието на Препоръката
Настоящият преглед оценява ефективността на действието на Препоръката при:
предотвратяване, управление и намаляване на въздействието и рисковете за околната среда;
предоставяне на правна сигурност и предвидимост на компетентните органи и операторите;
предоставяне на отговор на безпокойствата на обществеността; и
отчитане на техническия прогрес и използването на техники, различни от хидравличното разбиване с големи водни количества.
От държавите членки се изисква да информират Европейската комисия за мерките, които са въведели през 2014 г. и 2015 г. в отговор на Препоръката.
Прегледът бе подкрепен със следните проучвания 10 и консултации:
проучване относно прилагането на Препоръката и законодателство на ЕС в тази област, включително интервюта със заинтересовани страни;
проучвания за управление на въздействието върху околната среда и рисковете от добива на нефт и газ с помощта на техники за форсиран добив, както и на газ в нископропускливи скални породи, нефт в нископропускливи скални породи и добив на въглищен метан;
среща на заинтересовани страни, посветена на неконвенционалните изкопаеми горива;
проучването Флаш Евробарометър 11 , което изследва нагласите на гражданите в европейските региони, където са издадени или е планирано да се издадат разрешения за проекти за шистов газ; и
реакции от държавите членки на заседания на техническата работна група относно екологичните аспекти на неконвенционалните изкопаеми горива.
3.1. Ефективност на действието на Препоръката при предотвратяване, управление и намаляване на въздействието и рисковете за околната среда
В Препоръката се предлага извършване на стратегическа екологична оценка (СЕО) преди издаване на лицензи за въглеводороди и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за проекти, които могат да доведат до използването на HVHF. След приемането на Препоръката Обединеното кралство 12 направи СЕО преди издаването на нови лицензи, като взе предвид рисковете от хидравличното разбиване, докато Полша продължи да издава лицензи, без да прави СЕО. Няколко от съответните държави членки изискват по закон извършването на ОВОС преди дейности, свързани с използването на хидравлично разбиване, докато други изискват ОВОС само когато даден проект отговаря на специфични критерии.
Препоръката приканва държавите членки да определят правила за възможни ограничения на дейностите. Някои от тях имат правила, отнасящи се конкретно за хидравлично разбиване във водоохранителни райони, като например в Литва и Германия, докато други имат общи правила, приложими за широк спектър от дейности, или създават правила за всеки отделен случай.
Прилагането на принципа по отношение на избора на обект може да бъде оценено за проучвателни обекти в Полша, Англия и в известна степен Испания. В Полша и Англия се извършва специфична за всеки обект оценка. Според оценката на предварителните документи за ОВОС в Испания ще бъдат извършвани оценки на риска.
В Дания и Англия изпитванията за конструктивна цялост на сондажите трябва да бъдат прегледани от независима трета страна. Не са намерени данни за такъв преглед на обекти, проверявани в Полша.
Препоръката призовава за проучване на базовата линия въз основа на десет параметъра, като качество на водата и въздуха. Във връзка с този принцип не са посочени конкретните видове данни, които трябва да бъдат събрани. Като цяло повечето от параметрите са взети предвид в обектите, за които има издадени разрешения след приемането на Препоръката.
Мониторингът е бил извършван или планиран въз основа на определените в базовата линия параметри. Не всички резултати от мониторинга на околната среда са били докладвани системно от операторите на компетентните органи. В Литва специфичните изисквания за мониторинг, приложими за проучването и добива на шистов нефт и газ, са залегнали в националното законодателство.
По-подробен преглед на прилагането на всички принципи на Препоръката в държавите членки е даден в проучването, придружаващо настоящия преглед.
3.2. Ефективност на действието на Препоръката при предоставяне на правна сигурност и предвидимост на компетентните органи и операторите
Препоръката има за цел да допълни законодателството на Съюза, създадено през период, в който в ЕС не се използва HVHF. Този раздел е съсредоточен върху три законодателни акта, които могат да бъдат от значение за ранния етап на проектите за шистов газ и които държавите членки прилагат по различен начин. По-подробен анализ на този и други съответни законодателни актове е наличен в проучването в подкрепа на този преглед.
Съгласно Рамковата директива за водите 13 е забранено директното изхвърляне на замърсители в подпочвените води. Компетентните органи тълкуват по различен начин нейната приложимост по отношение на операциите по добив на шистов газ. Някои от тях считат хидравличното разбиване за дейност, която може да доведе до въвеждане на замърсители, което изисква специфични условия на разрешението, докато други са на мнение, че такива условия не са необходими, тъй като нагнетяването няма да се извършва в подпочвени води.
Отпадъците от дейностите по проучване или добив на шистов газ включват миннодобивни отпадъци, които трябва да се управляват в съответствие с Директивата относно отпадъците от миннодобивните индустрии (EWD) 14 . Въпреки че повечето държави членки, предмет на проучване, считат сондажния шлам и течности за миннодобивни отпадъци, течностите, които се появяват на повърхността след хидравлично разбиване, и остатъците от течностите от разбиването, останали под земята след закриването на сондажа, се тълкуват по различен начин. Някои държави членки не класифицират тези течности като миннодобивни отпадъци, а други — да. Това се отразява на броя разрешени съоръжения за отпадъци съгласно EWD.
Директивата за промишлените емисии (IED) 15 не се отнася специално за добивната промишленост, но проектите могат да включват дейности (например изгаряне и съхранение на отпадъци, изгаряне на горива), които попадат в обхвата й. Конкретните дейности съгласно IED изискват разрешение въз основа на най-добрите налични техники (BAT), които обхващат всички дейности по такава инсталация. Тълкуванията на държавите членки се различават по това, дали подлежащите на изгаряне газове трябва да се разглеждат като отпадъчни газове от процеса на изгаряне.
3.3. Ефективност на действието на Препоръката при предоставяне на отговор на безпокойствата на обществеността
Препоръката предлага компетентните органи да публикуват съответна информация на обществено достъпна интернет страница. Румъния и Обединеното кралство публикуват екологичните разрешителни в интернет, но условията за тях не са обществено достъпни в Германия и Литва, и не систематично — в Полша. В Испания онлайн инструмент осигурява достъп до съответната документация за проектите, попадащи в компетенциите на централното правителство, но не и на автономните региони. По-подробен анализ е представен в проучването в подкрепа на този преглед.
Що се отнася до разпространението на информация за химическите вещества, предназначени за използване при хидравличното разбиване при всеки сондаж, в разгледаните документи за ОВОС и екологичните доклади от Испания, Англия и Полша е посочен илюстративен химичен състав. Операторите в Германия, Англия и Полша предоставиха информация за веществата, които реално се използват при хидравличното разбиване, без непременно да разкриват всички подробности, посочени в Препоръката. В Германия публикуването на информация за веществата, използвани за хидравлично разбиване, ще стане задължително 16 .
Препоръката призовава държавите членки да гарантират, че при регистрация съгласно Регламента REACH 17 в документите за химични вещества, използвани при хидравличното разбиване, е посочено „хидравлично разбиване“. При търсене в базата данни за регистрации по REACH за веществата, използвани 18 в периода 2008 — 2014 г. в ЕС за хидравлично разбиване, бе установено, че това е изрично посочено в малко регистрации. Използваните в този период вещества са регистрирани под по-общи названия на употребата, като например „минодобивни химикали“, или може да не е било необходимо да бъдат регистрирани по REACH поради малкия тонаж 19 или поради изключения. За да се улесни търсенето на информация за вещества, регистрирани за употреба при проучване или добив на нефт и газ, през април 2016 г. към базата данни на REACH бе добавена нова категория за „продукти за проучване или добив на нефт и газ“ 20 (вж. също раздел 5.1).
Проучването Евробарометър оценява информираността на респондентите относно проектите за шистов газ в техния регион и какво възприемат като потенциални предизвикателства в тази област. Сред тези, които са чували за проекти за шистов газ, малка част от хората в 10 от 12 области казват, че се чувстват достатъчно информирани за тях. Само в съответните две области в Полша мнозинството от анкетираните граждани заявяват, че се чувстват достатъчно информирани. Замърсяването на водите и въздуха е най-често споменаваното предизвикателство в по-голямата част от областите, като е посочено също и отрицателното въздействие върху други сектори, като селското стопанство или туризма, както и рисковете за здравето.
Като част от проучването на Европейската комисия относно прилагането на Препоръката бе проведено проучване на заинтересованите страни. От 19-те отговорили организации 12 респондента от всички категории заинтересовани страни (шест от нефтената и газовата промишленост, една от водния сектор, четири от сектора на неправителствените организации и една от сектора на геоложките проучвания) са отговорили, че то не помага за намаляване на обществените тревоги, а шест (четири от нефтената и газовата промишленост, една от сектора на геоложките проучвания и една от сектора на неправителствените организации) — че помага отчасти.
3.4. Ефективност на действието на Препоръката при отчитане на техническия прогрес и използването на техники, различни от хидравличното разбиване с големи водни количества
В проведено по поръчка на Европейската комисия проучване са оценени технологичните развития след приемането на Препоръката и нововъзникващите технологии, които вероятно ще бъдат възприети по-широко от отрасъла в краткосрочен до средносрочен план. То не идентифицира развития, които биха променили значително цялостния рисков профил на начина за разработване на находища на шистов газ. За някои нови технологии обаче, включително нанотехнологиите, съответните рискове не могат да бъдат оценени напълно. Въпреки че в няколко държави членки са издадени лицензи, отнасящи се за намиращи се в морето шистови формации, до момента не са докладвани никакви оперативни дейности.
Що се отнася до технологиите за хидравлично разбиване, Европейската научна и технологична мрежа за добив на въглеводороди от неконвенционални източници 21 очаква разбиването с вода да остане най-често използваната техника в сектора през следващите години.
По отношение на разработването на неконвенционални изкопаеми горива, различни от шистов газ, в редица държави членки вече е налице или е в ход лицензиране, проучване или оценка на находища на въглищен метан 22 . Много от тях са на по-малка дълбочина от шистовите формации и са разположени в зони с подпочвена или питейна вода. Ако е необходимо хидравлично разбиване, рисковете, свързани със замърсяване на подпочвените води, са потенциално по-значими при въглищния метан, отколкото при шистовия газ 23 . По същия начин рискът от дифузни емисии е потенциално по-голям. В етапа на добиване на въглищен метан е необходимо изпомпване на вода в количества, които водят до по-висок риск от изчерпване на водните ресурси. Когато има хидрогеоложка връзка с горнолежащи или странични формации е възможно да се предизвикат подземни водни потоци, които да оказват отрицателно въздействие върху качеството на питейната вода 24 .
Добивът на газ в нископропускливи скални породи изисква хидравлично разбиване с водни количества, които в повечето случаи не са достатъчно големи, за да попаднат в приложното поле на Препоръката. Проучвания, поръчани от Европейската комисия, показват че въздействията и рисковете от разработването на газ в нископропускливи скални породи са подобни на тези от разработването на шистов газ, с изключение на въздействията и рисковете при хидравличното разбиване, сондирането и добива, свързани с изчерпване на водните ресурси, които имат потенциално по-малка значимост, тъй като за процеса на хидравлично разбиване обикновено се изисква по-малко вода.
Като цяло обществеността не прави разлика между хидравличното разбиване с малки и това с големи водни количества. Понастоящем много граждани са загрижени за потенциалната употреба на всякакви техники за стимулиране на сондажите в проекти за добив на нефт или газ, въпреки че някои от тях се използват от много години насам.
Все повече се използват техники за форсиран добив с цел максимално увеличаване на добива на изкопаеми горива, които първоначално не изискват стимулиране. Основните рискове произтичат от конструкцията и пробиването на допълнителни сондажи с цел осигуряване на точки за нагнетяване и от нагнетяването на вещества, като въздействията са свързани с отнемането на плодородни земи, трафика и емисиите във въздуха, както и рисковете от замърсяване на почвата и водата 25 .
С оглед на интереса в няколко държави членки към допълнителното разработване на въглищен метан и газ в нископропускливи скални породи и използването на техники за стимулиране на сондажите или за форсиран добив, Европейската комисия възложи проучвания, които сравняват въздействията и рисковете от добива на тези ресурси с тези от шистовия газ. Като цяло тя стигна до заключението, че основните практики за управление на риска, които са установени за шистовия газ, могат да се прилагат еднакво за споменатите по-горе практики.
4. Мнения на заинтересованите страни
През декември 2015 г. Европейският парламент в пленарна сесия прие Резолюция 26 призоваваща държавите членки, които възнамеряват да извършват хидравлично разбиване, да зачитат Препоръка 2014/70/ЕС и да осигуряват съответствие с „най-високите стандарти в областта на климата, околната среда и общественото здраве“.
В становището си от юни 2014 г. Европейският икономически и социален комитет 27 отчита, че настоящата правна рамка, „ако се прилага правилно, е достатъчна за използване на равнището на местните общности“, въпреки че посочва необходимостта да се преразгледа въпроса, „ако тези дейности се увеличат значително като обем“. Той също така подчертава необходимостта от по-висока степен на прозрачност в проектите за проучване и добив с цел преодоляване на проблемите с общественото одобрение.
Въз основа на отзивите, получени по време на срещата на заинтересовани страни през юни 2015 г., изглежда че заинтересованите страни са разделени в мнението си. Нефтеният и газовият отрасъл считат, че Препоръката е достатъчна и не са необходими допълнителни законодателни действия. Няколко асоциации в областта на водоснабдяването призоваха за допълнителни защитни мерки с цел осигуряване на по-добро опазване на питейната вода. Екологични НПО смятат, че Препоръката не е ефективна и призовават за допълнително регулиране или забрана на проектите за шистов газ, шистов нефт и въглищен метан.
Проучването на Евробарометър също показа наличието на различни мнения — от такива, които отричат необходимостта от намеса от страна на ЕС, до такива, които посочват нуждата от регулаторни действия или забрана на хидравличното разбиване. Настоящият подход за предоставяне на препоръки, без приемане на ново законодателство, бе най-малко популярният вариант.
След публикуването на Препоръката Съветът не прие официална позиция. На заседание на работната група „Околна среда“ редица делегати приветстваха факта, че Европейската комисия е избрала формата на препоръка, а други изявиха предпочитания към правно обвързващите мерки. Редица компетентни власти призоваха Европейската комисия да изясни приложимостта на съответното законодателство на ЕС в областта на околната среда, като част от Мрежата на ЕС за прилагане и привеждане в действие на екологичното законодателство (IMPEL).
5. Заключения и перспективи
Наличието на шистов газ и интересът към разработването му се различават значително в държавите членки. Някои от проявяващите интерес държави членки са в етап на първоначално планиране, а други са стартирали проекти за проучване. Анализът на подбрани планови документи, заявления за издаване на разрешение и разрешения за извършване на дейност показва, че някои от изложените в Препоръката принципи са приложени в няколко държави членки преди приемането ѝ. След приемането няколко държави членки промениха практиките си за издаване на разрешения или разработиха национално законодателство, което отразява някои от принципите на Препоръката, а други облекчиха изискванията по отношение на околната среда в опит да опростят издаването на разрешения или се съсредоточиха върху стимулите за инвеститорите. Една държава членка опрости екологичното си законодателство до такава степен, че Европейската комисия започна процедура за нарушение 28 поради неизпълнение на задълженията съгласно Директивата за ОВОС. Понастоящем в определени държави членки някои от принципите на Препоръката се прилагат без да са заложени в националното законодателство и все още не е ясно дали това ще продължи, по-конкретно с оглед на усилията на тези страни за привличане на инвестиции.
В настоящия доклад е дадена оценка за първите две и половина години от прилагането на Препоръката по отношение на ограничен брой проекти в няколко държави членки. Kъм днешна дата Препоръката не е приложена еднакво в отделните държави членки, а в някои от тях — дори незадоволително. Следователно въз основа на резултатите от настоящия преглед, на този етап е невъзможно да се потвърди ефективността на Препоръката по отношение на предотвратяването, управлението и намаляването на въздействието и рисковете за околната среда. Различията в начина на изпълнение на Препоръката от страна на държавите членки се дължат също и на факта, че тя е правно необвързваща. Поради това Европейската комисия насърчава държавите членки да обърнат по-голямо внимание на принципите на Препоръката, ако планират да разработват въглеводороди, които изискват хидравлично разбиване с големи водни количества.
Държавите членки тълкуват по различен начин някои от разпоредбите на приложимото екологично законодателство на ЕС. Възможно е операторите, извършващи дейност в повече от една държава членка, да се сблъскат с различия в прилагането на тези разпоредби. Следователно, въпреки че действащото законодателство създава правна рамка за дейностите във връзка с шистовия газ, все още не е постигната целта за предоставяне на правна сигурност и предвидимост за компетентните органи и операторите.
Ако бъде приложена в пълна степен, Препоръката може да бъде полезен инструмент за управление по прозрачен начин на рисковете от употребата на хидравлично разбиване с големи водни количества за разработването на находища на въглеводороди. Необходим е по-голям напредък както в прилагането на Препоръката в съответните държави членки, така и в правилното и еднакво прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда.
За тази цел Европейската комисия планира да се съсредоточи върху:
увеличаване на прозрачността и мониторинга;
насърчаване на правилното и еднакво прилагане на съответните разпоредби в държавите членки;
справяне с въздействието и рисковете за околната среда от проучването и добива на въглеводороди; и
запълване на празнините в научноизследователската дейност по отношение на въздействието и рисковете за здравето от добива на въглеводороди.
5.1. Увеличаване на прозрачността и мониторинга
Европейската комисия ще продължи да извършва мониторинг на техническите развития, както и на прилагането на Препоръката и съответното законодателство на ЕС за околната среда. Държавите членки ще продължат да докладват относно прилагането на Препоръката и ежегодно ще се предоставя обществен достъп до резултатите. В тази връзка ще бъдат надлежно взети под внимание констатациите от продължаващата проверка за пригодност на мониторинга и докладването във връзка с околната среда 29 .
Европейската комисия възнамерява редовно и най-малко веднъж на всеки три години да извършва преоценка на ефективността на възприетия подход, по-специално в контекста на цялостното развитие на сектора в ЕС и на всички инциденти и произшествия по света.
Въпреки че Препоръката предизвика промени в практиките за издаване на разрешения в няколко държави членки, насърчаващите прозрачността принципи не се прилагат достатъчно. Неотслабващата съпротива срещу проектите за шистов газ в повечето държави членки показва, че Препоръката не е довела до промяна в отношението на обществеността. Общественият контрол разшири обхвата си от проектите за шистов газ до разработката на всички морски и крайбрежни находища на нефт и газ.
За да се повиши общото ниво на прозрачност и да се даде възможност за внимателен мониторинг на въздействието върху околната среда, Европейската комисия ще създаде интернет платформа, чиято цел е да предостави общоевропейски опис и карта на планираните и съществуващите неконвенционални петролни и газови сондажи. Тя ще бъде обществено достъпна и ще отразява принципите за „по-добро регулиране“, взимайки предвид също и Директивата INSPIRE 30 . Целта на платформата е да предостави данни, както се призовава в Препоръката, посредством, inter alia, публикувана от държавите членки и операторите информация. През първата половина на 2017 г. ще се осигури обществен достъп до прототип, който ще бъде доразвит през следващите години.
За да се улесни търсенето на информация за регистрирани по REACH химични вещества за употреба при хидравлично разбиване, функционалностите за търсене на уебстраницата 31 на Европейската агенция по химикалите ще бъдат подобрени, като до първата половина на 2017 г. се очаква да има възможност за търсене по ключови думи. Европейската комисия ще се свърже с държавите членки, за да им напомни, че в документите за регистрация съгласно REACH на вещества, използвани при хидравлично разбиване, е необходимо изрично да се упоменава тази дейност. Също така Европейската комисия насърчава асоциациите в областта на нефтената и газовата промишленост да разработят географски карти на употребата 32 , които да помогнат при оценяването и докладването на лицата, регистриращи химикали.
Освен това до края на 2017 г. Европейската комисия ще изготви технически доклад, в който ще бъдат разгледани методологичните подходи за мониторинг на качеството на водите в близост до неконвенционални обекти за проучване и добив на нефт и газ.
5.2. Насърчаване на правилното и еднакво прилагане на съответните разпоредби от екологичното законодателство в държавите членки
За тази цел Европейската комисия планира:
да продължи диалога с държавите членки, като в случаите, при които това е необходимо, да използва наличните платформи и механизми за помощ, като например Прегледа за прилагане на политиките и законодателството в областта на околната среда 33 ; комитетите, работещи по прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда и IMPEL; и техническата работна група относно екологичните аспекти на неконвенционалните изкопаеми горива.
да разработи помощни документи под формата на често задавани въпроси и въз основа на запитвания към Европейската комисия относно законодателството на ЕС във връзка със защитените зони, планирането, управлението на отпадъците, опазването на водите и промишлените емисии;
да проучи възможните случаи на неуспешно прилагане на правото на ЕС и да предприеме необходимите действия.
5.3. Справяне с въздействието и рисковете за околната среда от проучването и добива на въглеводороди
Препоръката призовава държавите членки да осигурят използването на най-добрите налични техники (BAU) от страна на операторите, за да се предотврати или сведе до минимум въздействието и рисковете за околната среда. Два референтни документа за BAU, които понастоящем са в процес на разработване и са от значение за свързаните с въглеводороди дейности, използващи хидравлично разбиване с големи водни количества, се отнасят за управлението на отпадъците от миннодобивните дейности 34 и за третирането на отпадъци 35 . Тези референтни документи за BAU в момента се ревизират и трябва да бъдат завършени съответно през 2017 г. и 2018 г. Освен това през 2018 г. ще бъде завършено също и необвързващо обобщение на референтните документи за BAU в сектора на въглеводородите 36 .
В раздел 3.4 са определени въздействията и рисковете за околната среда от други дейности, различни от добива на шистов газ. Принципите на Препоръката са подходящи за управление на такива въздействия и рискове. Поради това Европейската комисия насърчава държавите членки да прилагат съответните принципи на Препоръката и за други форми на дейности по проучване и добив на въглеводороди, когато те включват хидравлично разбиване, изпомпване на големи количества вода или форсиран добив.
5.4. Запълване на празнините в научноизследователската дейност по отношение на въздействието и рисковете за здравето
По програмата „Хоризонт 2020“ за научни изследвания и иновации 37 са финансирани пет изследователски проекта относно въздействията и рисковете за околната среда от добива на шистов газ и наскоро бе публикувана допълнителна научноизследователска тема 38 .
Освен това някои изследователи 39 посочиха липсата на надеждни проучвания относно експозицията и епидемиологични проучвания, по-специално за определяне на възможните дългосрочни ефекти, и призоваха за по-нататъшно изследване на въздействието и рисковете за общественото здраве, свързани с добива на нефт и газ чрез хидравлично разбиване. В тази връзка през 2016 г. Европейската комисия организира технически семинар, чиято цел бе да се установят евентуални пропуски в знанията. Европейската комисия ще обмисли отстраняването на установените пропуски в работните програми на „Хоризонт 2020“ за 2018 г. и 2019 г.
Европейската комисия също така ще обмисли дали да възложи на Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда (НКРЗОС) изготвянето на становище относно въздействията и рисковете за човешкото здраве, произтичащи от проучването и добива на въглеводороди.
Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО.
https://echa.europa.eu/documents/10162/13632/information_requirements_r12_en.pdf