ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 19.10.2016
COM(2016) 663 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно изпълнението на Регламент (ЕС) № 691/2011 относно европейските икономически сметки за околната среда
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 19.10.2016
COM(2016) 663 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно изпълнението на Регламент (ЕС) № 691/2011 относно европейските икономически сметки за околната среда
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно изпълнението на Регламент (ЕС) № 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейските икономически сметки за околната среда
1.Въведение
С Регламент (ЕС) № 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2011 г. относно европейските икономически сметки за околната среда 1 („Регламента“) беше въведена обща рамка за събирането, съставянето, предаването и оценката на европейските икономически сметки за околната среда. В член 10 от Регламента се установява следното:
До 31 декември 2013 г. и на всеки три години след това Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент. В доклада се съдържа по-конкретно оценка на качеството на предадените данни, методите за събиране на данните, административната тежест за държавите членки и единиците респонденти, както и осъществимостта и ефективността на тези статистики.
По целесъобразност и като се вземат предвид резултатите, посочени в член 4, параграф 2, докладът се придружава от предложения:
- за въвеждане на нови модули за икономически сметки за околната среда, като разходи и приходи по опазване на околната среда (EPER)/сметки за разходи, свързани с опазването на околната среда (EPEA), сектор на екологичните стоки и услуги (EGSS), енергийни сметки, трансфери (субсидии), свързани с околната среда, сметки за разходите по използване и управление на ресурсите (RUMEA), сметки за водата (качествени и количествени), сметки за отпадъците, сметки за горското стопанство, сметки за екосистемните услуги, сметки за материалните запаси в рамките на икономиката (EW-MSA) и измерване на неизползваните изкопни земни материали (включително пръст);
- предназначени допълнително да повишат качеството на данните и методите за събирането им, като с това се подобрят обхватът и съпоставимостта на данните и се намали административната тежест за предприятията и администрацията.
Първият доклад, изготвен съгласно този член, беше публикуван през 2013 г. 2 . Това е вторият доклад. В раздел 2 се представя преглед на икономическите сметки за околната среда. В раздел 3 се съобщават развитията, които са настъпили след последния доклад. В раздел 4 се обсъждат мерките, взети с цел да се подобри изпълнението на Регламента.
2.икономически сметки за околната среда
Икономическите сметки за околната среда са статистическа система, която обединява информацията за икономиката и околната среда, с цел да се измери, от една страна, приносът на околната среда за икономиката и, от друга страна, въздействието на икономиката върху околната среда. Те осигуряват средство за наблюдаване на упражнявания от икономиката натиск върху околната среда и за изследване на начините, по които той може да бъде намален. С икономическите сметки за околната среда се организират данните за околната среда от голям брой различни области, като се използват едни и същи понятия и терминология като при националните сметки. По този начин те показват взаимодействието между факторите, свързани с икономиката, домакинствата и околната среда, и следователно имат по-висока информационна стойност от отделните национални сметки.
Икономическите сметки за околната среда предоставят информация относно широк кръг от въпроси, свързани с околната среда, и икономически въпроси. По-специално, те могат да се използват за оценка на тенденциите в използването на природните ресурси, нивото на емисиите и изхвърлянето на вещества в околната среда в резултат на икономическа дейност, както и на обхвата на икономическата дейност, извършвана за цели, свързани с околната среда. Икономическите сметки за околната среда показват количеството на замърсяването от промишлените отрасли и домакинствата и позволяват то да бъде оценено в контекста на заетостта и стойността на резултатите, постигнати от тези сектори, и на техните разходи за намаляване на замърсяването.
Икономическите сметки за околната среда предоставят интегрирана рамка за получаване на данни, изчисляване на показатели и извършване на анализ. Включването на данни, свързани с околната среда, в рамката на националните сметки прави изчислените показатели по-съгласувани и позволява при анализа да се включат социалните аспекти на устойчивото развитие и свързаните със заетостта аспекти на „зеления“ растеж.
В Регламента се установяват европейските икономически сметки за околната среда. В Регламента сметките се структурират в модули. В него първоначално бяха създадени следните три модула (приложения I—III към Регламента):
сметки за емисиите във въздуха: емисиите в атмосферата на шест парникови газа (включително, наред с другото: CO2 и CO2 от биомаса, използвана като гориво) и седем замърсителя на въздуха, представени с разбивка, обхващаща 64 изпускащи емисии промишлени отрасли плюс домакинства;
данъци, свързани с околната среда, по икономически дейности: данъци, свързани с околната среда, за четири широки групи: за енергия, транспорт, замърсяване и ресурси, представени с разбивка в 64 промишлени отрасъла плюс домакинства и нерезиденти, които плащат тези данъци. Всички данни за данъчните приходи са в съответствие с националните сметки и могат да бъдат сравнени с БВП, общия размер на данъците и социалноосигурителните вноски, както и с други икономически агрегати;
сметки за материалните потоци в рамките на икономиката: количествата входящи физически потоци в икономиката, материалните запаси в икономиката и изходящите потоци към други икономики или обратно към околната среда.
Европейските сметки за околната среда се съставят съгласно международния стандарт „Система от интегрирани икономически сметки за околната среда за 2012 г. — Централна рамка“ 3 . Тази рамка беше изготвена и публикувана под егидата на Организацията на обединените нации, Европейската комисия (Евростат), Организацията на ООН за прехрана и земеделие, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международния валутен фонд и групата на Световната банка.
3.Развития след последния доклад
3.1.Правна рамка
Едно основно развитие след последния доклад относно изпълнението беше изменението на Регламента с добавянето на три допълнителни модула (приложения IV—VI), 4 както следва:
сметки за разходите за опазване на околната среда: разходи, направени от икономически единици (частни лица, публични субекти и домакинства) за целите на опазването на околната среда;
сметки за сектора на екологичните стоки и услуги: информация относно производството и износа на стоки и услуги, които са проектирани и произведени специално с цел опазване на околната среда или управление на ресурсите. Докладва се и за заетостта, свързана с тези дейности;
сметки за физическите енергийни потоци: енергийни потоци от околната среда към икономиката (добив на ресурси от природни суровини), в рамките на икономиката (производство и използване на енергийните продукти) и от икономиката обратно към околната среда (изхвърляне на енергийни остатъчни продукти).
Данните, изисквани съгласно приложения IV—VI, трябва да бъдат изпратени на Комисията (Евростат) за първи път през 2017 г. (като динамичните редове, които трябва да бъдат предоставени, започват от 2014 г.) 5 . При подготовката за това Комисията (Евростат) насърчава пилотните проучвания и доброволното събиране на данни.
3.2.Друго законодателство за подобряване на качеството
През 2015 г. Комисията прие един регламент за изпълнение и един делегиран регламент за допълване на общата рамка, установена в Регламента. И двата регламента бяха предназначени за осигуряване на съпоставимост между различните държави и налагане на стандарти за качество. Те са следните:
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2174 на Комисията от 24 ноември 2015 г. относно примерния списък на екологичните стоки и услуги, формàта за предаване на данни за европейските икономически сметки за околната среда и условията, структурата и периодичността на докладите относно качеството съгласно Регламент (ЕС) № 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейските икономически сметки за околната среда 6 .
Този акт установява правилата за изпълнение на Регламента по отношение на три отделни въпроса: примерния списък на екологичните стоки и услуги (съгласно член 3, параграф 5 от Регламента), техническия формат, в който данните трябва да се изпращат на Комисията (съгласно член 6 от Регламента) и условията, структурата и периодичността на докладите относно качеството (съгласно член 7, параграф 3 от Регламента).
По отношение на първия от трите въпроса актът определя обхвата на сметките за екологични стоки и услуги (приложение V към Регламента), за да се улесни еднаквото прилагане на това приложение във всички държави.
Вторият и третият въпрос са от значение за всички модули в Регламента. Въвеждането на стандарти относно техническия формат, в който данните за европейските икономически сметки за околната среда трябва да се изпращат на Комисията (Евростат) (вторият въпрос) ще доведе до повишаване на ефективността и ще намали административната тежест за националните органи. Същите стандарти тогава могат да се използват и при изпращането на статистически данни за международни цели, например на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на агенциите на ООН. Тези стандарти водят до повишаване на ефективността, например предаването на данни между институциите може да се извършва между машини, без човешка намеса. Въвеждането на спецификации за докладите относно качеството (условията, структурата и периодичността) (третият въпрос) междувременно ще осигури елементите за Комисията (Евростат), за да извършва мониторинг на качеството на статистическите данни. Докладите относно качеството, изисквани в член 7 от Регламента, са от съществено значение за Комисията (Евростат), за да може да оцени качеството на данните, предоставени от държавите членки. Те също така са необходими за потвърждаване на данните и идентифициране на областите, в които е нужно по-нататъшно подобряване на качеството;
Делегиран регламент (ЕС) 2016/172 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на енергийните продукти 7 .
В този акт се посочват енергийните продукти, които трябва да се използват за сметките за физическите енергийни потоци (приложение VI към Регламента). Със списъка на енергийните продукти се определят обхватът и класификацията, която трябва да се използва, за да се гарантира международната съпоставимост на данните.
3.3.Методи за събиране на данните и административна тежест
Икономическите сметки за околната среда по принцип не изискват да се събират никакви нови данни, а да се използват вместо това съществуващите данни. Това е така, защото в тях се събират данни от широк кръг източници, например статистически данни за енергетиката, транспорта, селското стопанство, държавните разходи и данъчното облагане, както и от други нестатистически източници в допълнение към данните от националните сметки. Държавите членки могат да приспособят съществуващите данни, за да ги приведат в съответствие с понятията, използвани в националните сметки, и по този начин да изпълнят посочените в Регламента изисквания.
Фактът, че при икономическите сметки за околната среда повторно се използват съществуващи данни, означава, че тежестта за предприятията и домакинствата за предоставянето на допълнителни отговори е много малка, при условие че съществуват източници на данни и те се поддържат. Държавите също така могат да решат да определят специални действия за събиране на данни за целите на икономическите сметки за околната среда, което ще спомогне за подобряване на качеството на данните. Един пример, където това е направено, са сметките за сектора на екологичните стоки и услуги (приложение V към Регламента), за които някои държави са създали малки специални изследвания, които да допълват другите им източници на данни. Тези изследвания са с едногодишна или многогодишна периодичност и тежестта за предприятията е малка.
Работата, необходима за изготвянето на сметките, се извършва до голяма степен от националните органи (обикновено националните статистически институти) и включва обработване на съществуващите данни и подобряване на техния аналитичен потенциал. Броят на необходимия персонал за съставяне на сметките във всеки национален орган се оценява средно на от четири до шест служители в еквивалент на пълно работно време общо за шестте приложенията към Регламента. Тези разходи за персонал добавят значителна стойност към основните данни и увеличават потенциала за анализиране на взаимодействията. Няколко национални органа използваха пилотни проучвания (съфинансирани от Комисията), за да определят методите за обработване и анализ на данните.
3.4.Осъществимост и ефективност
Предвидените в Регламента модули са изпитани и са извършени пилотни тестове за тях, преди Комисията да предложи правна рамка, като по този начин се гарантира тяхната осъществимост (вж. раздел 4.2 по-долу). Тестването се извършва в сътрудничество с държавите членки, така че да се използва техният опит и да се гарантира, че съществува общо разбиране за осъществимостта на модулите. В момента се извършват пилотни проучвания на допълнителни потенциални нови модули.
Ефективността на икономическите сметки за околната среда зависи от два фактора: първо, как съществуващата информация може да бъде реорганизирана в една обща рамка; и второ, как и до каква степен се използват сметките.
Що се отнася до първата точка, сметките за емисиите във въздуха (приложение I към Регламента) дават пример за това как съществуващата информация е била реорганизирана. При сметките за емисиите във въздуха се използва информация, вече събрана за регистрите за емисиите във въздуха, изисквани за целите на докладването съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и съгласно Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP). След това към данните се добавя допълнителна информация, за да се приведат те в съответствие с класификациите и понятията за таблиците „Ресурс — използване“ и „Input — Output“, използвани в националните сметки. Тогава те могат да бъдат използвани заедно с подобни сметки, например за енергията, данъците, свързани с околната среда, и секторите на икономиката. Тази информация може да се използва в причинно-следствени рамки за описване на взаимодействията между обществото и околната среда, като рамката „Движещи сили, натиск, състояние, въздействие и отговори (DPSIR)“, приета от Европейската агенция за околна среда .
Що се отнася до втората точка, сметките за околната среда са в основата на Седмата програма на ЕС за действие за околната среда, която трябва да ръководи политиката на ЕС за периода до 2020 г., — „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ 8 . Те също така се използват и във водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“ „Европа за ефективно използване на ресурсите“ 9 , тъй като водещият показател „производителност на ресурсите“ е взет от сметките за материалните потоци (приложение III към Регламента). Това приложение също може да играе роля и в плана за действие на ЕС за кръговата икономика 10 , по-специално за изчисляването на равнищата на рециклиране. Данъците, свързани с околната среда, (приложение II към Регламента) се използват в проучванията на фискалната реформа по отношение на околната среда относно екологизирането на европейския семестър 11 . Икономическите сметки за околната среда се очаква да се използват за мониторинг на целите за устойчиво развитие на ООН 12 .
Въпреки че сметките за околната среда вече допринасят за някои инициативи за създаване на политики, те все още не са постигнали пълния си потенциал. Сметките са нови и все още сравнително непознати сред институционалните ползватели. Статистиците могат да ускорят повишаването на осведомеността чрез по-добро съобщаване и популяризиране на вече наличните данни. Обясняването на аналитичния капацитет на икономическите сметки за околната среда също е част от понастоящем осъществяваните инициативи. Усилията за повишаване на осведомеността се полагат успоредно с предприемането на мерки за консолидиране на сметките и осигуряване на гаранции за тяхното качество.
3.5.Качество на предоставените данни
В този раздел се разглежда накратко качеството на данните, предоставени от държавите членки за приложения I—III към Регламента в годините след последния доклад относно изпълнението, т.е. за периода 2013—2015 г. От държавите членки ще се изисква да представят данни за приложения IV—VI към Регламента от 2017 г.
Първата година, в която всички 28 държави членки представиха данни съгласно Регламента, беше 2015 г. Норвегия и Швейцария също предоставиха данни, но Исландия не предостави такива (Регламентът е от значение за ЕИП). Освен това някои държави кандидатки и потенциални държави кандидатки за членство в ЕС също представиха някои данни. Евростат оповестява тези данни публично на своя уебсайт 13 , заедно с технически обяснения (метаданни) и специален раздел 14 с обща информация.
Качеството на получените данни показа значително подобрение за периода 2013—2015 г. Причините за това са две: първо, временните дерогации 15 , предоставени на шест държави членки за предаването на данни съгласно приложения I—III към Регламента, изтекоха. Това означава, че през 2015 г. бяха налични данни за всички държави членки, което улесни получаването на агрегати за ЕС. Второ, някои трудности, изпитани през 2013 г. и 2014 г., по отношение на навременното попълване на въпросника, бяха вече преодолени през 2015 г.
Друг аспект е пълнотата на въпросниците. Що се отнася до приложение I към Регламента, повечето държави предоставиха сравнително пълни въпросници през 2015 г. Данните на Малта нямаха достатъчен обхват и Комисията (Евростат) използва оценки за по-голямата част от публикуваните данни. Що се отнася до приложение II към Регламента, бяха представени всички таблици за всички изисквани години. Хърватия обаче не беше разпределила всички данъчни приходи по икономически дейности. Що се отнася до приложение III към Регламента, всички държави предоставиха всички задължителни таблици през 2015 г. През предходните години няколко държави не бяха в състояние последователно да предоставят данни за търговията с държави извън ЕС и вместо това докладваха за търговията с държави извън ЕС-27, за да са налични поне някакви статистически данни.
Бяха установени някои области и конкретни позиции, по отношение на които държавите изпитват затруднения да гарантират доброто качество на данните. Докладите относно качеството позволиха да се набележат следните технически проблеми, по отношение на които са необходими по-нататъшни подобрения:
приложение I: основните трудности са свързани с равняването на данните с получените оценки, за да се изпълнят задълженията за докладване, определени в Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Конвенцията на ИКЕ на ООН за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния („уравнителните позиции“), обхващането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове и разпределянето на емисиите от автомобилния транспорт по промишлени отрасли, включени в Статистическата класификация на икономическите дейности в Европейския съюз (NACE);
приложение II: основната трудност за около половината от държавите членки, е изчисляването на данъците, плащани от нерезиденти. Освен това някои държави бяха разпределили данъчните приходи по икономически дейности, като са използвали административни данни, които не са подходящи за тази цел. Тези въпроси са в процес на разрешаване. По-доброто сътрудничество с органите, които изготвят националните сметки, ще улесни постигането на съгласуваност;
приложение III: позициите, които създават трудности, са тези, за които трябва да бъдат използвани оценки, поне отчасти, поради липсата на налични статистически данни. Тези позиции включват: биомаса от остатъчни материали от селскостопански култури и от фуражни култури, и изпасена биомаса от пасищни култури, добив на пясък и чакъл, както и корекции по отношение на принципа на резидентност.
Качеството на статистическите данни, предоставени от държавите членки съгласно Регламента, като цяло е високо. Все още има някои области, в които е необходимо подобрение, и Комисията (Евростат) продължава да работи с държавите членки за решаване на проблемите на техническо равнище. Някои мерки са в процес на изпълнение или са планирани за подобряване на качеството, както е обяснено в раздел 4.2.
4.Действия за подобряване
В този раздел се обсъждат предложения за въвеждане на нови модули за икономически сметки за околната среда (подточка 4.1) и мерките, предприемани за подобряване на качеството на данните и методите за събиране на данни (подточка 4.2), както се изисква съгласно член 10 от Регламента.
Представените в този раздели инициативи са резултат от две основни стратегии. Първата е стратегията за изпълнение 16 , която беше одобрен от Статистическата комисия на Организацията на обединените нации през февруари 2013 г. за Системата от интегрирани икономически сметки за околната среда — Централна рамка, която е международният статистически стандарт, към който се придържат европейските икономически сметки за околната среда. Тази стратегия за изпълнение със световен мащаб препоръчва гъвкав и модулен подход, за да се обхванат различните нужди на политиката и равнищата на наличност на данните.
Втората стратегия е Европейската стратегия за сметките за околната среда за периода 2014—2018 г. 17 . Това е програма за по-нататъшна работа, одобрена от Комисията (Евростат) и държавите членки в Комитета на Европейската статистическа система. Стратегията координира европейските усилия и проправя пътя за възможни нови модули в Регламента. Работната програма на стратегията за периода 2014—2018 г. е съсредоточена върху:
консолидирането на качеството на сметките в приложения I—III към Регламента (емисии във въздуха, данъци, свързани с околната среда, и материални потоци);
насърчаването на използването на съществуващите икономически сметки за околната среда;
подобряването на навременността на сметките, включително чрез изготвянето на ранни оценки, за да се отреди по-видно място на аспектите на политиката за околната среда в икономическото планиране;
прилагането на сметките в приложения IV—VI към Регламента (сметките за разходите за опазване на околната среда, сметките за сектора на екологичните стоки и услуги и сметките за физическите енергийни потоци);
инвестирането в статистическа инфраструктура (т.е. референтни методологии, класификации, специализиран софтуер и т.н.) за подобряване на наличността, качеството и полезността на сметките за околната среда;
разработването на методологии и стартирането на доброволно събиране на данни в други области (води и гори, субсидии за околната среда и подобни трансфери и разходи за управление на ресурсите).
Европейската стратегия за сметките за околната среда не възпрепятства отделните държави членки допълнително да развият други работни насоки в съответствие с техните национални обстоятелства, нужди на политиката и финансови средства.
4.1.Предложения за нови модули
От последния доклад за напредъка три от областите, предложени като теми на нови модули, в съответствие с член 10 от Регламента, бяха приети, както беше обяснено в раздел 3.1. Те са посочени в приложения IV—VI към Регламента и са следните: сметките за разходите за опазване на околната среда, сметките за сектора на екологичните стоки и услуги и сметките за физическите енергийни потоци.
Имаше развития и в други области, посочени в член 10 от Регламента, включително:
•Работна група от опитни държави членки разработи рамка за събиране на данни относно субсидиите за околната среда и други трансфери. Евростат публикува насоки и първото събиране на данни беше проведено през 2015 г. Тази рамка и тези насоки обясняват съответните понятия и отчетни таблици и показват как да се съставят данните. Субсидиите за околната среда са по-взискателна област от данъците, свързани с околната среда, тъй като воденето на отчетност в статистиката на публичните финанси е по-сложно.
•Комисията (Евростат) понастоящем подготвя наръчник относно сметките за разходите по управление на ресурсите. Има някои прилики между този модул и правния модул за сметките за разходите за опазване на околната среда (приложение IV към Регламента), което означава, че опитът, придобит в последната област след 2017 г., ще помогне да се реши как да се продължи с първата област.
•Комисията в момента работи по експериментален проект за интегрирано счетоводство на природния капитал и екосистемните услуги. Това е дългосрочен проект, планиран да даде резултати до 2020 г. Основните цели са да се включат съществуващите набори от данни на равнището на ЕС (спътникови изображения, изследвания и модели на използването на земята и земното покритие) и да се използва опитът на партньорите по проекта с цел разработването на съгласувана рамка на ЕС, съвместима с по-подробни сметки на национално равнище.
•Комисията (Евростат) рационализира и опрости съществуващата рамка и доброволното събиране на данни за горските сметки. Това действие беше необходимо, тъй като последните пилотни проучвания не отговаряха на очакванията на ползвателите и нямаше достатъчно търсене.
•Комисията (Евростат) извърши основната концептуална работа по сметките за физическите водни потоци за сметките за водата. Това е документирано в проектонаръчник. Не е започнато събиране на данни.
Комисията (Евростат) набира опит в горепосочените области с оглед на възможните подобрения, които могат да бъдат въведени в бъдеще, но все още не е предложила никакви изменения на Регламента. Разработването на нови модули продължава, но с по-бавни темпове. Модулите, които носят най-много ползи при най-малки разходи, са тези, които вече са въведени в Регламента. Останалите потенциални нови модули имат пропорционално по-малко ползи и са свързани с повече разходи. Съставянето на сметки може да бъде скъпо, например ако съответните източници на данни все още не съществуват или не предоставят достатъчно информация и следователно трябва да бъдат създадени или допълнени.
От областите, в които се наблюдават нови развития, сметките за субсидиите за околната среда може би са най-обещаващата област в краткосрочен план. Редовно ежегодно доброволно събиране на данни беше въведено през 2015 г. със съгласието и сътрудничеството на държавите членки. Ще се акцентира и върху експерименталната работа по сметките за екосистемите. Мониторингът на напредъка към кръгова икономика, както беше посочено в Съобщението на Комисията „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ 18 , изисква набор от показатели, основаващи се на няколко източника, сред които сметките за околната среда (сметките за материалните потоци в рамките на икономиката) и статистиката на отпадъците.
Същевременно в момента се работи и за по-нататъшно подобряване на качеството на съществуващите модули, въз основа на опита, натрупан до момента.
При техническите обсъждания, проведени в DIMESA 19 между Комисията (Евростат) и държавите членки, се стигна до заключението, че някои от областите, посочени като потенциални бъдещи модули в член 10 от Регламента, всъщност не биха били подходящи области за развитие. Такъв е случаят със „сметките за материалните запаси в рамките на икономиката“ и „неизползваните изкопни материали (включително пръст)“. Значението на тези сметки е ограничено в повечето държави и е трудно да се направят достатъчно точни оценки, за да станат те подходящи за разработването на политики.
4.2.подобряване на качеството: неотдавнашни развития
В съответствие с Европейската стратегия за сметките за околната среда подобряването на качеството на сметките е основна област, върху която се поставя акцент през последните години, и трябва да остане такава през следващия период. Подобряването на качеството също има косвени ползи, тъй като то ще увеличи значимостта на статистическите данни и ще направи възможно повишаването на ефективността, което от своя страна ще намали административната тежест.
Комисията (Евростат) продължава да подпомага държавите членки при подобряването на качеството на сметките по най-различни начини, включително чрез:
1)предоставяне на безвъзмездни средства за пилотни проучвания и подобряване на качеството. В член 4 от Регламента Комисията се призовава да състави програма за пилотни проучвания, които да се извършват на доброволни начала от държавите членки. Целта на проучванията е да се разработят методи за отчитане и да се подобри качеството на данните, да се създадат дълги динамични редове, да се разработят методи за обработване на данните и да се изпробва осъществимостта на въвеждането на нови модули за икономически сметки за околната среда. Комисията (Евростат) ежегодно съфинансира пилотни проучвания (до 70% от разходите) и публикува резултатите на уебсайта на CIRCABC (Комуникационния и информационен ресурсен център за администрации, предприятия и граждани) 20 . Тези констатации се вземат под внимание, когато се планира подобряване на качеството и въвеждане на нови модули за икономически сметки за околната среда;
2)намаляване на закъсненията по отношение на наличността на данните чрез изготвянето на ранни оценки. Сметките за околната среда досега са считани за доста подробни структурни данни. Комисията (Евростат) работи съвместно с държавите членки, за да прецени дали сметките за околната среда биха могли да бъдат съставяни по-рано, като по този въпрос беше постигнат значителен напредък. Комисията (Евростат) също така понастоящем разглежда начини за изготвянето на ранни оценки за някои основни показатели. Тези оценки ще имат по-голям марж на грешка и ще бъдат по-малко подробни от оценките, изисквани съгласно Регламента, но по-рано ще предоставят ценна информация на ползвателите. Евростат вече започна да изготвя и публикува ранни оценки за сметките за материалните потоци в рамките на икономиката (приложение III към Регламента) седем месеца след края на референтната година. Това е значително подобрение, тъй като посоченият в Регламента срок за предаване на данните е 24 месеца. Аналогично, Комисията (Евростат) също гледа да започне да изготвя ранни оценки за сметките за екологични стоки и услуги (приложение V към Регламента). Комисията (Евростат) съчетава събраните данни относно данъците, свързани с околната среда, (приложение II към регламента), с данните относно списъците на националните данъци, съставени в рамките на програмата за предаване на данните от националните сметки по ЕСС 2010 21 . Това дава възможност статистическите данни да бъдат изготвени няколко месеца по-рано, без да се увеличава тежестта върху държавите членки. В момента се разглеждат възможни варианти за съставяне на оценки за сметките за емисиите във въздуха (приложение I към Регламента) една година по-рано;
3)въвеждане на доброволно ежегодно събиране на данни в подготовка за задължителното докладване. Данни понастоящем се събират на доброволна основа за приложения IV—VI към Регламента (сметките за разходите за опазване на околната среда, сметките за сектора на екологичните стоки и услуги и сметките за физическите енергийни потоци). През 2015 г. започна ново събиране на данни относно субсидиите за околната среда и подобни трансфери;
4)изготвяне на агрегати на ЕС, дори когато липсват данни от някои държави членки. Наличието на оценки на ЕС е много важно за европейските създатели на политики. Методът по подразбиране за изготвяне на статистика на равнището на ЕС е обобщаване на данните от държавите членки. Когато това не е възможно, тъй като няма достатъчно национални данни, Комисията (Евростат) използва алтернативни техники. Такъв особено е случаят със сметките за екологични стоки и услуги (приложение V към Регламента) и сметките за разходите за опазване на околната среда (приложение IV към Регламента), за които държавите членки все още изпращат данни на доброволна основа;
5)публикуване на наръчници и предоставяне на методологични насоки. От 2013 г. Комисията (Евростат) е публикувала следните наръчници и насоки: Данъци, свързани с околната среда 22 (2013 г.), субсидии за околната среда и подобни трансфери 23 (2015 г.) и сметки за емисиите във въздуха 24 (2015 г.). Освен това някои други методологии бяха направени публично достояние като работни документи (сметките за материалните потоци в рамките на икономиката 25 (2013 г.), сметките за физическите енергийни потоци 26 (2014 г.), сметките за разходите по управление на ресурсите 27 (2014 г.) и сметките за сектора на екологичните стоки и услуги 28 (2015 г.)). В момента се подготвят три допълнителни методологични публикации за 2016 г. (за сметките за сектора на екологичните стоки и услуги, сметките за разходите за опазване на околната среда и сметките за материалните потоци в рамките на икономиката). Тези справочни материали улесняват изготвянето на статистика и се използват от статистици както в ЕС, така и извън ЕС;
6)предоставяне на инструменти за съставяне на сметките. Комисията (Евростат) предоставя инструменти за съставяне на сметките на разположение на държавите членки и други държави. Например тя предоставя ИТ инструмент, наречен PEFA-Builder, с който се съставят сметките за физическите енергийни потоци (приложение VI към Регламента) въз основа на статистиката за енергийния сектор. Комисията (Евростат) също така поддържа актуални списъци (класификации) на продуктите и дейностите, необходими за съставяне на сметките. Комисията (Евростат) предоставя инструменти за изчисляване на отпечатъците, с които се измерва въздействието на икономическите участници върху околната среда, когато се използват природни ресурси. Отпечатъците се получават чрез съчетаване на икономическите сметки за околната среда с други статистически данни, като таблиците „Input — Output“;
7)улесняване на курсовете за обучение в рамките на Европейската програма за статистическо обучение. Комисията организира около четири курса годишно относно икономическите сметки за околната среда. Материалите, използвани в предишните курсове, се публикуват на уебсайта на CIRCABC 29 ;
8)насърчаване на обмена на опит между държавите. Комисията (Евростат) организира две работни групи, които провеждат срещи всяка година, за да обменят опит, да посочат най-добрите практики и да координират подобренията. Има и няколко работни групи, които проучват конкретни методологични въпроси и предлагат препоръки. Комисията (Евростат) участва в международните инициативи, организирани от ОИСР, ИКЕ на ООН и ООН;
9)разработване на решения на неуредени методологични проблеми. Освен посочената в раздели 3.5 и 4.2 работа, която се извършва за подобряване на качеството на приложения I—III към Регламента, Комисията (Евростат) определи методологични предизвикателства, свързани с новите приложения IV—VI към Регламента, и в момента работи за разрешаването на тези въпроси. Основните предизвикателства за държавите членки са определянето на разпределението на емисиите и използването на природните ресурси по промишлени отрасли, включени в NACE, и разработването на интегрирана рамка за модулите за паричните сметки за околната среда (разходите за опазване на околната среда, разходите за управление на ресурсите, сектора на екологичните стоки и услуги и данъците и субсидиите, свързани с околната среда). Една интегрирана рамка за паричните сметки за околната среда ще даде възможност различните модули да се изготвят по един и същи начин въз основа на набор от общи източници на данни и затова тя има потенциала да намали административната тежест.
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:02011R0691-20140616
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:52013DC0864
http://unstats.un.org/unsd/envaccounting/seea.asp
Регламент (ЕС) № 538/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 691/2011 относно европейските икономически сметки за околната среда (OB L 158, 27.5.2014 г., стр. 113).
Някои държави членки се възползват от дерогациите съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2016/335 на Комисията от 7 март 2016 г. за предоставяне на дерогации от Регламент (ЕС) № 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейските икономически сметки за околната среда по отношение на Испания, Франция, Италия и Кипър (http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32016D0335).
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32015R2174
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32016R0172
http://ec.europa.eu/environment/action-programme/
http://ec.europa.eu/resource-efficient-europe/
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1453384154337&uri=CELEX:52015DC0614
http://ec.europa.eu/environment/integration/green_semester/news_en.htm
http://www.un.org/sustainabledevelopment/sustainable-development-goals/
http://ec.europa.eu/eurostat/data/database
http://ec.europa.eu/eurostat/web/environment/overview
Решение за изпълнение 2012/691/ЕС на Комисията от 6 ноември 2012 г. (http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32012D0691).
http://unstats.un.org/unsd/statcom/doc13/BG-SEEA-Implementation.pdf
http://ec.europa.eu/eurostat/documents/1798247/6079569/ESSC-2014-21-EN-24-EuropeanStrategy-env.pdf
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1453384154337&uri=CELEX:52015DC0614
Среща на директорите на секторни статистически данни и сметки и статистически данни и сметки за околната среда, юни 2015 г.
https://circabc.europa.eu/w/browse/322c6d18-a4d8-4771-ba7c-3432b8da31c1
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32013R0549
http://ec.europa.eu/eurostat/web/products-manuals-and-guidelines/-/KS-GQ-13-005
http://ec.europa.eu/eurostat/web/products-manuals-and-guidelines/-/KS-GQ-15-005-EN-N
http://ec.europa.eu/eurostat/web/products-manuals-and-guidelines/-/KS-GQ-15-009
http://ec.europa.eu/eurostat/documents/1798247/6191533/2013-EW-MFA-Guide-10Sep2013.pdf/54087dfb-1fb0-40f2-b1e4-64ed22ae3f4c
http://ec.europa.eu/eurostat/documents/1798247/6191537/PEFA-Manual-2014-v20140515.pdf/12d7dcb3-cc66-46fd-bcb7-45bbbe9ba541
http://ec.europa.eu/eurostat/documents/1798247/6191545/1-Resource-management-expenditure-accounts---draft-guidelines-2014.pdf/
http://ec.europa.eu/eurostat/documents/1798247/6191549/Practical-guide-towards-compiling-EGSS-statistics-March2015.pdf/f0f8c6c1-0ae9-4f53-9c94-afcc190cc5ba
https://circabc.europa.eu/w/browse/6ade1ca8-6a06-44bd-bff0-498217d0ec05