ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 14.9.2016

COM(2016) 584 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно междинния преглед на прилагането на Решение № 466/2014/ЕС за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза

{SWD(2016) 294 final}
{SWD(2016) 295 final}

1.ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият доклад се представя на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 19 от Решение 466/2014/ЕС („решението“), прието на 16 април 2014 г. В член 19 се посочва, че: „До 31 декември 2016 г. Комисията, в сътрудничество с ЕИБ, представя на Европейския парламент и на Съвета междинен доклад с оценка на прилагането на настоящото решение през първите години, като при необходимост представя и предложение за изменението му. Докладът се изготвя въз основа на независима външна оценка и информация от ЕИБ.

Междинният доклад включва по-специално:

а)    оценка на прилагането на политиката на разпределение на средства;

б)    оценка на процеса на докладване от страна на ЕИБ и, ако е целесъобразно, препоръки относно това как да се подобри;

в)    оценка на рамката за измерване на резултатите, включително показателите и критериите за резултатите и приносът им за постигане на целите на настоящото решение;

г)    подробно описание на критериите, разглеждани във връзка с препоръката за евентуално използване на пълния размер или на част от незадължителните допълнителни средства.“

Този доклад се основава на независима външна оценка, извършена от външен консултант и информация от ЕИБ. Той описва оценката на Комисията на резултатите от външното оценяване и обобщава резултатите, които са в основата на предложение за изменение на решението.

Докладът на консултанта е публикуван на следния адрес:

http://ec.europa.eu/dgs/economy_finance/evaluation/completed/index_en.htm

Заедно с този доклад Комисията представя:

законодателно предложение за преразглеждане на решението, отразяващо промените в предложението за останалата част от периода на мандата;

Работен документ на службите на Комисията относно междинната оценка;

още един Работен документ на службите на Комисията, представляващ годишния доклад за дейността по външно финансиране от ЕИБ през 2015 г.

2.СЪСТОЯНИЕ НА МАНДАТА ЗА ВЪНШНО КРЕДИТИРАНЕ В КРАЯ НА 2015 Г.

Мандатът за външно кредитиране подкрепи програмата за външна политика на Съюза, като показа достатъчна гъвкавост и способност за реакция на геополитическите предизвикателства, както беше демонстрирано в случаите на Украйна (украинската криза), Египет и Мароко („арабска пролет“), и Йордания (бежанската криза). Мандатът изигра роля в икономическата и следователно политическата стабилизация на засегнатите от политическа криза страни. 1

До края на 2015 г., след година и половина дейности по финансиране по мандата за периода 2014—2020 г. (21 % от времето за изпълнение е изминало) кумулативно подписаните заеми по мандата са достигнали 6,9 милиарда евро, което съответства на процент на усвояване от 26 %. Процентът на усвояване в региона на източните съседни страни вече надвишава 50 %, следван от Азия, Латинска Америка и Южна Африка с 41 % и съответно 36 %. Ниското усвояване досега в региона на страните на предприсъединителен етап се дължи от циклични фактори, които вече са разсейват и не отразяват очакваните нужди. Ниското усвояване в региона на средиземноморските страни се дължи на факта, че през 2014 г. банката е подписала близо 1 милиард евро операции за пълно усвояване на предишния мандат. Това остави много малко пространство за резервиране на операции през 2014 г. в рамките на настоящия МВК за периода 2014—2020 г. и следователно намалява драстично капацитета на мандата за външно кредитиране в някои региони да отговорят на приоритетите на Съюза, както и на потенциалните предстоящи предизвикателства.

Таблица 1. Усвояване на таваните по МВК за периода 2014—2020 г. след година и половина, към 31.12.2015 г.

   млн. EUR

Региони, в които се провеждат операции	Таван	Нетна подписана сума	Нетна подписана сума като % от тавана по мандата
Държави на предприсъединителен етап	8739	1157	13%
Средиземно море	9606	1656	17%
Източни съседи и Русия	4831	2571	53%
Азия и Латинска Америка	3407	1386	41%
Южна Африка	416	150	36%
Общо	27 000	6920	26%

Освен това, през март 2014 г. Съюзът обеща финансов пакет в подкрепа на Украйна и поиска от ЕИБ да допринесе с инвестиции в порядъка на 3 милиарда евро за периода 2014—2016 г. Следва да се отбележи, че до края на 2016 г. ЕИБ най-вероятно ще е изпълнила обещанието си да увеличи дейностите по финансиране в Украйна с 3 милиарда евро в рамките на три години.

Прогнозата на ЕИБ за усвояване на мандата в размер на 27 милиарда евро в различните региони е показан в таблица 1 . Може да се види, че по отношение на приноса на такъв дял на кредитиране в Украйна ЕИБ изчерпва тавана в региона на източните съседни страни по-бързо от очакваното при първоначалното изготвяне на таваните. Таванът в източните съседни страни ще бъде достигнат в средата на 2017 г. и ЕИБ няма да бъде в състояние да продължи кредитирането в региона за целия период на МВК. Запазването например на настоящите нива на активност от 1,5 милиарда евро в източните съседи до 2020 г. (в частност Украйна) ще изисква увеличаване от 5,2 милиарда евро на МВК). Освен това предвид рисковите категории на източните съседни страни, възможностите да се разчита на механизмите със собствен риск (МСР) на ЕИБ за кредитиране в този регион са ограничени.

Таблица 2. Настоящ мандат за външно кредитиране за периода 2014—2020 г. — изпълнение и прогнози

млн. EUR

Мандати за външно кредитиране	2014 г. (от юли)	2015 г.	2016 г.	2017 г.	2018 г.	2019 г.	2020 г.	Общо 2014—2020 г.	Таван за МВК
Държави на предприсъединителен етап	200	957	1400	1532	1550	1550	1550	8739	8739
Съседство и партньорство	1480	2757	3000	2370	1610	1610	1610	14 437	14 437
Средиземно море	390	1276	1500	1610	1610	1610	1610	9606	9606
Източни съседи	1090	1481	1500	760	0	0	0	4831	4831
Азия и Латинска Америка	415	971	752	590	508	171	0	3407	3407
Азия (с изкл. на Централна Азия)	45	433	260	140	58	0	0	936	936
Централна Азия	70	70	42	0	0	0	0	182	182
Латинска Америка	300	468	450	450	450	171	0	2289	2289
Южна Африка	0	150	100	70	70	26	0	416	416
Общо	2095	4835	5252	4562	3738	3357	3160	27 000	27 000

Въз основа на тази оценка Комисията предлага да се отпуснат факултативните 3 милиарда евро по време на междинния преглед при същото регионално разпределение на тавана както преди. Освен това се смята за особено важно да се увеличи гъвкавостта на ЕИБ да прехвърля суми в рамките на регионалните тавани за отпуснати суми (от сегашните 10 % между регионите до ниво от 20 %), но само при необходимост от решаване на неотложни и кризисни ситуации, които биха могли да възникнат по време на периода на мандата и които са признати за високи приоритети за външната политика на Съюза, по-специално в Украйна и в свързаните с миграцията региони, или други предстоящи предизвикателства в рамките на оставащата част от мандата в периода 2014—2020 г. 2 Преразпределението не може да се приложи за новия мандат в размер на 2,3 милиарда евро за частния сектор относно миграцията и за проектите в публичния сектор в размер на 1,4 милиарда евро, насочени към миграционната криза.

3.НАСТОЯЩ ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ИНИЦИАТИВА ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ЕИБ

Неотдавна се появиха и развиха ясни двигатели за политиката на външни дейности на Съюза, които да бъдат отчетени при междинния преглед на мандата на ЕИБ за външно кредитиране, а именно:

Неотложната работа по външното измерение на миграционната криза в ЕС и потенциалната роля на ЕИБ.

По-задълбочена работа по целите за устойчиво развитие и финансиране за развитие (програмата за действие от Адис Абеба, потвърждаваща необходимостта да се излезе извън обхвата на ОПР за подпомагане на инвестициите);

Програмата за изменението на климата, по-специално след конференцията в Париж COP 21;

Работата по икономическа дипломация в подкрепа на интернационализацията на предприятията в ЕС.

3.1 Външно измерение на миграционната криза в ЕС

Съвсем наскоро и както е посочено в искането на Европейския съвет от18 март 2016 г., ЕИБ предложи инициатива за мобилизиране на допълнително финансиране в подкрепа на устойчивия растеж, жизненоважната инфраструктура и социално сближаване в държавите от южното съседство и Западните Балкани, които са засегнати от миграционната криза. На 16 юни 2016 г. в отговор на заключенията на Европейския съвет от 18 март 2016 г. Съветът на ЕИБ обсъди документ, който формира основата за предложението на ЕИБ до Европейския съвет. В заключенията си от 28 юни 2016 г. Европейският съвет заяви, че „инициативата на Европейската инвестиционна банка в държавите от южното съседство и Западните Балкани —като първа стъпка в новата рамка за сътрудничество, ще спомогне за насърчаване на инвестициите в страните партньори и има нашата пълна подкрепа.“

В резултат на тази криза нуждите на регионите на държавите от южното съседство и Западните Балкани са разнообразни и ЕИБ предвижда да участва в две области, допринасяйки за икономическата стабилност и запазването на устойчивото развитие:

•Справяне с повишените нужди на инфраструктурата и свързаните с това услуги с цел адаптиране към рязкото увеличаване на населението чрез осигуряване на подкрепа от ЕИБ в публичния сектор (включително общини и предприятия от публичния сектор).

•Увеличаване на възможностите за заетост за приемните и бежанските общности, за да се насърчи икономическата интеграция и да се даде възможност на бежанците да станат самостоятелни. Това предизвикателство може да бъде преодоляно чрез подкрепа от ЕИБ на частния сектор (МСП, корпоративно финансиране, микрофинансиране).

­Основен елемент 1: Увеличаване на дейностите, които са възможни съгласно съществуващите рамки.

­Основен елемент 2: Подобряване на гамата от продукти, предлагани в регионите, за подкрепа главно на публичния сектор.

­Основен елемент 3: Подобряване на гамата от продукти, предлагани в регионите, за подкрепа главно на частния сектор.

Основни елементи 2 и 3 следва да бъдат насочени изцяло за подпомагане на бежанците и местните общности в засегнатите от кризата райони.

По отношение на общия таван на мандата въз основа на констатациите от междинния преглед и с оглед на инициативата за устойчивост на ЕИБ Комисията предложи следното:

•    Да се отпуснат факултативните 3 милиарда евро при разпределението на регионалните тавани, предложено в таблица 3 . Комисията предлага подкрепата на ЕИБ за публичния сектор в размер на 1,4 милиарда EUR, насочена към бежанците и местните общности (основен елемент 2 на инициативата за устойчивост), да бъде включена в активирания факултативен мандат от 3 милиарда евро.

•    Да се създаде допълнителен максимален таван за мандата на ЕИБ в частния сектор в размер на 2,3 милиарда евро (основен елемент 3 на инициативата за устойчивост на ЕИБ), като същевременно се въведе цялостна гаранция за операциите в частния сектор, пряко свързани с бежанците и приемните общности, като по този начин се разширява покритието на гаранцията от ЕС срещу търговски рискове.

•    Да се даде възможност за по-голяма гъвкавост на ЕИБ да прехвърля суми в рамките на регионалните тавани за разпределения (от сегашните 10 % между регионите до ниво от 20 %), но само по отношение на региони с висок приоритет за Съюза, по-специално в Украйна и в свързаните с миграцията региони, или други предстоящи предизвикателства в рамките на оставащата част от мандата в периода 2014—2020 г. Повишената гъвкавост не се прилага за новия мандат на ЕИБ в частния сектор от инициативата за устойчивост на ЕИБ.

Тези промени ще доведат до общо увеличение на гаранцията по МВК с 5,3 милиарда евро, включително факултативната допълнителна сума от 3 милиарда евро. В рамките на факултативната сума Комисията предлага да се запазят пропорциите за регионите на Азия, Латинска Америка и Южна Африка. Също в рамките на тази сума, следвайки прогнозите на ЕИБ, Комисията предлага да се раздели увеличението от 1,4 милиарда евро в рамките на инициативата за устойчивост между страните на предприсъединителен етап (500 милиона евро само за страните от Западните Балкани) и средиземноморските страни (900 милиона евро). Останалата част от факултативната сума ще бъде разпределена между източните съседи (1177 милиона евро), като по този начин техният дял се увеличава повече от два пъти и се дава възможност за поне частично запазване на повишените нива на търговска дейност в региона, по-специално в Украйна. На последно място и също следвайки прогнозите на ЕИБ, сумата в размер на 2,3 милиарда евро за операции на ЕИБ в частния сектор за бежанците е разделена между страните на предприсъединителен етап (440 милиона евро, също само за страните от Западните Балкани) и средиземноморските региони (1860 милиона евро).

(Виж предложеното регионално и подрегионално разпределение в таблица 3 ).

Таблица 3. Предложение за регионалното разпределение

млн. EUR

МВК (32 300 млн. EUR)	Регионално разделение, Решение от 2014 г.	27 млрд. EUR, дял в %	Факултативна допълнителна сума 3(+ 3 млрд. EUR) 4	3 млрд. EUR, дял в %	Регионално разделение на 30 млрд. EUR	Основен елемент 3, 2,3 млрд. EUR	Регионално разделение на 32,3 млрд. EUR
Държави на предприсъединителен етап	8739	32%	500	17%	9239	440	59679
Съседство и партньорство	14 437	53%	2077	69%	16 514	1860	18 374
Средиземно море	9606	36%	900	30%	10 506	1860	12 366
Източни съседи	4831	18%	1177	39%	6008	0	6008
Азия и Латинска Америка	3407	13%	378	13%	3785	0	3785
Азия (с изкл. на Централна Азия)	936	3%	104	3%	1040	0	1040
Централна Азия	182	1%	20	1%	202	0	202
Латинска Америка	2289	8%	254	8%	2543	0	2543
Южна Африка	416	2%	46	2%	462	0	462
Общо	27 000	100%	3000	100%	30 000	2300	32 300

3.2 Цели за устойчиво развитие (ЦУР)

От 2015 г. насам Съюзът е поел ангажимент да допринася за постигането на ЦУР. 2016 г. възвести официалното въвеждане на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. , приета от световните лидери през септември 2015 г. в ООН. Новата програма призовава да се започнат усилия за постигането на 17 цели за устойчиво развитие през следващите 15 години. По-конкретно, целите и операциите на мандата за външно кредитиране са широко приведени в съответствие с ЦУР и се очаква пряко да допринесат за някои цели, като например чиста вода и канализация, финансово достъпна и чиста енергия, промишленост, иновации и инфраструктура, устойчиви градове и общности, действия в областта на климата, достойни условия на труд и икономически растеж. В допълнение МВК косвено допринася за следните ЦУР, най-вече чрез разработване на инфраструктура в сектори (селско стопанство, образование и т.н.), които се очаква да имат въздействие върху следните цели: изкореняване на бедността, „нулев глад“, добро здраве и благосъстояние, качествено образование, равенство между половете, намаляване на неравенствата, отговорно потребление и производство, „живот под водата“, мир, справедливост и силни институции и партньорства за целите. В този контекст мандатът на ЕИБ следва да увеличи приноса ѝ към ЦУР, по-специално с акцент върху устойчивото икономическо развитие, което е една от трите цели на високо равнище на мандата.

3.3 Споразумение за климата от Париж

Със Споразумението за климата от Париж правителствата се споразумяха за ограничаване на глобалното затопляне до много под 2°C в сравнение с нивата преди началото на индустриализацията, и следователно да предприемат бързо намаляване на емисиите на парникови газове с най-добрите налични техники. Те също така се ангажираха да подкрепят развиващите се страни в усилията им за приспособяване към изменението на климата.

В тази рамка Съюзът вече взима мерки, за да изпълни целта си за намаляване на емисиите с поне 40 % до 2030 г. Операциите на ЕИБ по финансиране, извършвани в рамките на мандата, са част от тези усилия. Мандатът допринася значително за целите на изменението на климата (една от главни трите цели) с размер на финансиране, представляващ 40 % от общите операции по финансиране на ЕИБ, със силен акцент върху операциите за смекчаване на последиците от изменението на климата — 92 % от операциите на ЕИБ и 8 % за приспособяване към него. Мандатът е добре приведен в съответствие с продължаващите усилия на Съюза и международната общност за постигането на целите, свързани с изменението на климата (намаляване на емисиите на парникови газове).

3.4 Икономическа дипломация

Настоящите продължаващи дискусии относно стратегията на Съюза по отношение на интернационализацията на европейските предприятия са насочени към подпомагане на тези, които искат да правят бизнес в чужбина, към насърчаване на общи стандарти за предприятията и едновременно с това към привличане на инвестиции за Съюза. Настоящите дискусии са посветени на необходимостта от координация, съгласуване и рационализиране на усилията на Съюза в областта на политиките, участниците и инструментите, които вече допринасят за икономическата дипломация. На второ място, достъпът до финансиране е важна пречка пред интернационализацията на предприятията в Съюза. Икономическата дипломация на Съюза трябва да се съсредоточи и върху условията за финансиране, за да се премахнат пречките, като например ограничаването на достъпа до финансиране за интернационализацията на предприятията от ЕС. В тази област се очаква ЕИБ да бъде основен участник, най-вече защото мандатът на ЕИБ се концентрира върху операции извън територията на Съюза и насърчава дейността в чужбина на икономическите оператори от ЕС, включително МСП.

4.    КОНСТАТАЦИИ ОТ МЕЖДИННИЯ ПРЕГЛЕД

Във външната оценка се заключава, че:

Мандатът за външно кредитиране е добре приведен в съответствие с приоритетите на Съюза, предоставил е достатъчна гъвкавост за реакция на кризисни събития благодарение на достатъчен марж в регионалните и подрегионалните тавани през първите години от изпълнението на мандата, но води до прекомерното използване на таваните в някои региони (източните съседи, Азия и Централна Азия).

Финансовите операции са следвали правилата на политиката за разпределение, като държавите с инвестиционен рейтинг, ползващи се от гаранцията от ЕС, са били по-съмнителни.

След четири години на изпълнение рамката на ЕИБ за измерване на резултатите (РИР) е добре адаптирана към оперативните цели.

Също така се стигна до заключението, че е възможен марж на подобрение при отчитането пред Съюза от страна на ЕИБ в контекста на изготвянето на годишния отчет на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно операциите на ЕИБ по финансиране, извършвани съгласно Решение 466/2014/ЕС.

Координирането с други МФИ, делегации на ЕС в контекста на механизма за смесено финансиране, е ефективно.

По отношение на добавената стойност на операциите на ЕИБ по финансиране в контекста на операциите по мандата за външно кредитиране ЕИБ е била в състояние да финансира проекти, изпълнени в страни с нисък рейтинг. Добавената стойност на финансирането от ЕИБ е от особено значение по отношение на лихвения процент и падежа (най-вече в подкрепата ѝ на МСП), както и по отношение на нефинансовите ползи като техническа помощ, насърчаване на добрите стандарти, стандартите за възлагане на обществени поръчки.

В доклада се посочва, че липсата на финансиране в местна валута представлява ограничение на добавената стойност, като по този начин кредитополучателят поема валутния риск.

По отношение на изменението на климата резултатите в края на 2015 г. надхвърлят целта от 25 % от общия размер на финансовите операции на ЕИБ, с обем на финансиране, съставляващ 40 % от общата сума.

Заключението на доклада е, че положителният образ на Съюза на ниво краен бенефициер може да бъде подобрен.

5.    ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА

Въз основа на оценката на Комисията на констатациите от междинния преглед, представени в глава 4, и контекста на политиката, включително инициативата за устойчивост на ЕИБ, както е представена в глава 3, новите елементи, които да бъдат въведени в новото решение, могат да се обобщят по следния начин:

Активиране на факултативната допълнителна сума от 3 милиарда евро. Този факултативен мандат ще увеличи регионалните тавани пропорционално, в това число 1,4 милиарда евро от инициативата за устойчивост на ЕИБ (основен елемент 2) за операции, включващи публични контрагенти.

Добавя се нова хоризонтална цел, обхващаща отговор на миграционната криза.

Факултативната допълнителна сума в размер на 3 милиарда евро ще включва сума от 1,4 милиарда евро, свързана с инициативата за устойчивост на ЕИБ (основен елемент 2) за операции, включващи публични контрагенти. Тази сума от 1,4 милиарда евро ще бъде разпределена между регионите на страните на предприсъединителен етап и средиземноморските страни.

Увеличение на общия таван от 2,3 милиарда евро за операциите на ЕИБ по финансиране на частния сектор (основен елемент 3), приложим за проекти в подкрепа на бежанците и/или приемните общности. Тази сума ще бъде разпределена и в съответствие с прогнозите на ЕИБ между регионите на страните на предприсъединителен етап и средиземноморските страни. В този контекст и за посочената сума покритието на гаранцията от ЕС за тези операции обхваща и всички плащания, които са дължими на ЕИБ, но не са получени от нея („цялостна гаранция“), а не само гаранцията срещу политически риск, както постановява решението в момента. Цялостната гаранция, свързана с този нов мандат, ще бъде предоставена срещу заплащане. Приходите ще бъдат изплатени на Гаранционния фонд за външни дейности. Следователно максималният таван на операциите на ЕИБ с гаранция от ЕС се увеличава на 32,3 милиарда евро.

По отношение на рамката на ЕИБ за измерване на резултатите трябва да разработят и приложат показатели за проекти, осигуряващи стратегически отговор на миграционната криза. В контекста на годишния доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно операциите на ЕИБ по финансиране, е включена оценка на въздействието на операциите на ЕИБ по финансиране в отговор на миграционната криза.

Преразглеждане на списъка с допустимите страни: премахване на страните с високи доходи и висок инвестиционен рейтинг като Бруней, Исландия, Израел, Сингапур, Чили и Южна Корея от списъка на допустимите страни, както и китайските специални административни региони (САР) Хонконг и Макао.

Въвеждане на по-голяма гъвкавост, като се даде възможност на ЕИБ да увеличи преразпределението на средства между отделните региони и подрегиони в хода на мандата. Необходима е по-голяма гъвкавост, за да се даде възможност за справяне с извънредни случаи и кризисни ситуации, които биха могли да възникнат в един или друг регион в рамките на периода на мандата. Преразпределението между регионите се увеличава от 10 % на 20 %. Преразпределението не е приложимо за онези 2,3 милиарда евро, разпределени за мандата на частния сектор и за онези 1,4 милиарда евро, свързани с проекти в публичния сектор, насочени към миграционната криза.

Засилване на измерението, свързано с изменението на климата, на мандата. Обемът на операциите на ЕИБ за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях следва да допринесе за нарастване на дела на заемите на ЕИБ в подкрепа на свързани с климата инвестиции в развиващите се страни от 25 % на 35 % до 2020 г. През периода, обхванат от решението, при отразяване на новите приоритети на мандата, минималният размер на тези операции трябва да продължи да съставлява 25 % от общия размер на операциите на ЕИБ по финансиране; като в същото време ЕИБ следва да се стреми към поддържане на настоящите високи резултати. Въвежда се позоваване на Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата.

Подкрепата от ЕИБ за МСП от Съюза трябва да бъде засилена (интернационализация на предприятията в ЕС).

Подчертава се прекият принос на мандата на ЕИБ за постигането на някои от целите за устойчиво развитие.

6.    ПОСЛЕДИЦИ ЗА БЮДЖЕТА ОТ УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ОБЩИЯ ТАВАН

Предложението предвижда увеличаване на общия таван на операциите на ЕИБ по финансиране с гаранция от ЕС в периода 2014—2020 г. чрез активиране на факултативна сума в размер на 3 милиарда евро, посочена в решението, и чрез добавяне на нов мандат за кредитиране в частния сектор за проекти в отговор на миграционната криза в размер на 2,3 милиарда евро. Общият таван ще достигне общ размер от 32,3 милиарда евро, като ще бъде разделен на регионални и подрегионални тавани.

Допълнителните бюджетни нужди за обезпечаване на Гаранционния фонд във връзка с общото увеличение на общия таван на мандата (+5,3 милиарда евро) ще бъдат финансирани от бюджетния ред на Съюза за обезпечаването на Гаранционния фонд в контекста на многогодишната финансова рамка. Въздействието върху нуждите от обезпечаване на Гаранционния фонд се изчислява спрямо очакваните модели на плащанията и възстановяването на гарантираните заеми, които ще бъдат разпределени в настоящата и следващата макрофинансова рамка (МФР), както е описано в таблица 4 .

Таблица 4. Общо непогасена сума в периода 2014—2026 г. по заеми от ЕИБ, МФП и ЕВРАТОМ

млн. EUR

ОБЩО НЕПОГАСЕНА СУМА (ЕИБ + МФП + ЕВРАТОМ)	Изпълнение		Прогнози
	Края на 2014 г.	Края на 2015  г.	Края на 2016  г.	Края на 2017  г.	Края на 2018  г.	Края на 2019  г.	Края на 2020  г.	Края на 2021  г.	Края на 2022  г.	Края на 2023  г.	Края на 2024  г.	Края на 2025  г.	Края на 2026  г.
Сценарий, общ МВК от 27 млрд. EUR	26 353	28 451	30 695	32 377	34 277	35 074	35 365	35 359	34 752	33 435	31 135	29 249	27 192
Сценарий, общ МВК от 32,3 млрд. EUR	26 353	28 451	30 744	32 730	35 198	36 654	37 713	38 278	37 981	36 841	34 568	32 562	30 320

Намаляването на непогасената сума от 2021 г. нататък е свързано с липсата на прогнози за периода на следващия мандат на ЕИБ.

Таблица 5 илюстрира допълнителните годишни бюджетни нужди в резултат на въздействието от увеличаването на общия таван на мандата до 32,3 милиарда евро. Поради това за периода 2018—2020 г. (по настоящата МФР) допълнителните нужди на бюджета следва да бъдат ограничени до 115 милиона евро (вж. таблица 5 ).

Таблица 5. Нужди от допълнително обезпечаване съгласно тавана от 32,3 милиарда евро

млн. EUR

	Бюджет 2014—2016 г.						Проектобюджет за 2017 г.	Прогнози
	Края на 2014 г.		Края на 2015 г.		Края на 2016 г.		Края на 2017 г.	Края на 2018 г.		Края на 2019 г.		Края на 2020 г.	Края на 2021 г.			Края на 2022 г.		Края на 2023 г.		Края на 2024 г.		Края на 2025 г.		Края на 2026 г.		Края на 2027 г.		Края на 2028 г.
Годишни бюджетни нужди 27 млрд. EUR	58		144		257		241	229		185		171	103			2		-71		-104		-138		-229		-257		-215
Годишни бюджетни нужди 32,3 млрд. EUR	58		144		257		241	234		216		249	209			99		-29		-132		-191		-254		-239		-190
Нужди от допълнително обезпечаване	-		-		-		-	4		32		78	106			97		42		- 27		- 54		- 25		18		25
Общо допълнителни нужди от 296 млн. EUR				Нужди от допълнително обезпечаване в размер на 114 млн. EUR по настоящата МФР										Нужди от допълнително обезпечаване в размер на 182 млн. EUR след 2020 г.

По отношение на въздействието от разширяването на гаранцията от ЕС (цялостна гаранция) за някои проекти на ЕИБ в частния сектор, свързани с миграционната криза, в границата от 2,3 милиарда евро (основен елемент 3), профилът на риска би бил по-рискован от настоящата експозиция на мандата за операциите в частния сектор. Като се има това предвид, въздействието би могло да бъде смекчено чрез начисляване на рискови премии от ЕИБ за частните кредитополучатели. Приходите от рискови премии, произтичащи от операции на ЕИБ по финансиране в частния сектор в контекста на подкрепата за миграционната криза, биха били върнати обратно в Гаранционния фонд и биха представлявали нов източник на приходи за фонда след преразглеждане на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 6 относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности. Тези нови входящи потоци имат за цел да гарантират, че таваните на операциите на ЕИБ по финансиране в рамките на решението се запазват на подходящо равнище за оставащата част от периода 2014—2020 г.

(1)

Вж. стр. 13 от РДСК относно междинната оценка на прилагането на мандата за външно кредитиране от ЕИБ.

(2)

Вж. още глава 3.

(3)

Сумите включват кредитирането в размер на 1,4 милиарда евро по основен елемент 2 на инициативата за устойчивост на ЕИБ.

(4)

ОВ L 145/10—14, 10.6.2009 г.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 14.9.2016

COM(2016) 584 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

Изчисляване на нуждите от допълнително обезпечаване за Гаранционния фонд на базата на увеличаване на общия таван с 5,3 милиарда евро

към

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

относно междинния преглед на прилагането на Решение № 466/2014/ЕС за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза

{SWD(2016) 294 final}
{SWD(2016) 295 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Изчисляване на нуждите от допълнително обезпечаване за Гаранционния фонд на базата на увеличаване на общия таван с 5,3 милиарда евро

Гаранционният фонд за външни дейности към момента се обезпечава от бюджета на Съюза, за да се поддържа посочения в Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 целеви размер на фонда от 9 % от общите задължения по заеми от ЕИБ, макрофинансова помощ (МФП) и заеми от Евратом.

По отношение на въздействието от активирането на 3 милиарда евро и въздействието от инициативата за устойчивост върху обезпечаването на Гаранционния фонд се прилагат правилата, уреждащи функционирането на фонда, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности. В съответствие с този регламент заемите се обезпечават на базата на общо дължимите гарантирани суми, както следва:

-    Размерът на обезпечението за Гаранционния фонд се изчислява в началото на година t1 като разликата между целевата сума на фонда (9 % от общо дължимите гарантирани суми плюс начислените лихви) и стойността на нетните активи на фонда в края на година t0. Стойността на нетните активи на фонда в края на всяка година включва приходите от инвестираната ликвидност на фонда и продължаващия ефект от просрочването на Сирия.

-    В контекста на процеса на планиране на бюджета в година t1 съответната сума на обезпечението се включва в предварителния бюджет за t2 и се вписва в окончателния бюджет.

-    Фондът се обезпечава с една-единствена платежна трансакция в началото на година t2 от бюджетен ред 01.03.06.