ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 16.2.2016

COM(2016) 49 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно стратегия на ЕС за втечнения природен газ и неговото съхранение

{SWD(2016) 23 final}

ВЪВЕДЕНИЕ: ПЪЛНО ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА НА ВТЕЧНЕНИЯ ПРИРОДЕН ГАЗ И НЕГОВОТО СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР

В приетата от Европейската комисия Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата 1 е даден конкретен израз на амбицията на ЕС за преминаване към устойчива, сигурна и конкурентоспособна енергийна система. От основна важност в този контекст е енергийната ефективност „като самостоятелен източник на енергия“ и развитието на нисковъглеродните източници, например възобновяемите енергийни източници.

Както се подчертава в Доклада за състоянието на енергийния съюз 2 , геополитическите предизвикателства, с които е свързано обезпечаването на сигурни и устойчиви доставки на изкопаеми горива, продължават да бъдат значителни, особено по отношение на суровините, за които ЕС зависи в много голяма степен от внос. В този контекст по-нататъшното диверсифициране на доставките на природен газ в ЕС продължава да бъде основна цел, особено с оглед на това, че вътрешното производство в ЕС ще продължи да намалява през следващите десетилетия. Уязвимостта, причинена от все по-голямата зависимост от вноса, също може да бъде овладяна, ако европейската газова система запази гъвкавостта си и способността си да реагира на промените в доставките. Настоящата стратегия има за цел да използва потенциала на втечнения природен газ (LNG) и на съхранението на газ за постигне на по-голяма диверсификация и гъвкавост на газовата система на ЕС, с което да се даде принос за изпълнението на основната цел на енергийния съюз за сигурни, устойчиви и конкурентни доставки на газ.

Що се отнася до LNG, перспективата за драстично (50 %) увеличение през следващите няколко години в предлагането на газ в световен мащаб и, съответно, за по-ниски цени представлява значителна възможност за ЕС, особено с оглед на сигурността и устойчивостта на сектора. Въпреки че в много държави членки пазарът на газ е добре развит и ликвиден, както става ясно от приетата през 2014 г. Европейска стратегия за енергийна сигурност 3 и от съобщението относно краткосрочната устойчивост на европейската система за природен газ 4 , четири държави членки от Прибалтийския регион, Централна Европа и Югоизточна Европа зависят в много голяма степен от един доставчик, поради което са уязвими по отношение на прекъсванията на доставките.

Тези държави членки трябва бързо да разработят достъпа си до разнообразна гама от енергийни източници, като наличието на LNG би могло да даде голям принос в това отношение, заедно със съществуващите източници, подаващи по газопроводи, съхранението на газ, разработването на южния газов коридор и на газоразпределителните центрове за втечнен газ в Средиземноморския регион. Мерките за енергийна ефективност и източниците на енергия с по-ниски въглеродни емисии, като възобновяемите източници, също са от основно значение. Поради това във връзка с инвестициите в LNG или газова инфраструктура следва да се следи за избягване на риска от технологични блокади или активи, блокирани в инфраструктури, използващи изкопаеми горива.

Втечненият природен газ може да донесе ползи и по отношение на конкурентоспособността, тъй като пазарите се отварят за по-големи конкурентни предизвикателства от страна на международните доставчици. В някои случаи въздействието на тези промени може да бъде значително, какъвто е например случаят с Литва.

За да се използва изцяло потенциалът на достъпа до един разрастващ се международен пазар на LNG и за да може ЕС да се наложи като привлекателен за доставчиците пазар, трябва да бъдат решени три въпроса.

На първо място, ЕС трябва да гарантира, че е налице необходимата инфраструктура, с която да бъде допълнен вътрешният пазар и да се даде възможност на всички държави членки да се възползват от достъпа до международните пазари за LNG, било то пряко или чрез други държави членки. Този въпрос е особено належащ за държавите членки, които зависят в прекалено голяма степен от един-единствен доставчик.

На второ място, ЕС трябва да завърши вътрешния пазар на газ, така че да излезе с нужните послания по отношение на цените — и с цел да се насочи LNG към регионите, в които той е необходим, и с цел да даде възможност да бъдат направени необходимите инвестиции в инфраструктура.

И на трето място, ЕС трябва да активизира усилията си за работа в тясно сътрудничество с международните партньори за популяризирането на свободни, ликвидни и прозрачни глобални пазари на LNG. Това предполага засилване на диалога с настоящите и бъдещите доставчици и с други големи потребители на LNG с цел премахване на пречките пред търгуването на LNG на глобалните пазари.

Освен че може да подобри сигурността и конкурентоспособността, LNG може в някои случи да намали и въздействието върху околната среда и по този начин да подпомогне постигането на целта за устойчивост, която ЕС си поставя. Ключов сектор в това отношение е транспортът, където LNG ще се използва във все по-голяма степен като алтернатива на корабните горива и на дизеловото гориво при тежкотоварните превозни средства, като например камионите. Дребномащабното потребление на LNG също може да изиграе роля за намаляването на въздействието върху околната среда при осигуряването на отопление и електроенергия, например в промишлеността или за потребителите от отдалечени/несвързани към мрежата райони, които в момента зависят от по-неекологични изкопаеми горива.

Променящата се ситуация на пазарите на газ предполага и промени по отношение на съоръженията за съхранение на газ в ЕС, които играят основна роля за оптимизирането на газовата инфраструктура и балансирането на системата. Надеждните и достатъчни съоръжения за съхранение на газ са от основно значение за енергийната сигурност и устойчивост при случаи на големи прекъсвания в доставките.

Както и при LNG обаче потенциалът на съхранението на газ да допринесе за сигурността и устойчивостта на доставките понастоящем не се използва в пълна степен. Инвестициите в съоръжения за съхранение на газ се спъват от пречките, които ограничават трансграничното предлагане на газ от хранилища между държавите членки и от неблагоприятните пазарни условия. Печалбите от съхранението на газ са поставени под натиск и това може да изложи на опасност не само планираните бъдещи инвестиции, но и съществуващия капацитет за съхранение на газ.

Настоящата стратегия, която е изготвена в консултации с широк кръг от заинтересовани страни 5 и чрез която се изпълнява един от ангажиментите по Рамковата стратегия за енергиен съюз, разглежда горните въпроси по-задълбочено и излиза със заключения относно необходимите конкретни мерки.

1.ЗАВЪРШВАНЕ НА ЛИПСВАЩАТА ИНФРАСТРУКТУРА

Инфраструктура за LNG

В течение на няколко десетилетия ЕС изгради много добре развита газова мрежа, обхващаща целия континент. В допълнение към значителното си вътрешно производство ЕС разполага и с газови връзки към едни от най-големите източници на газ в света, в т.ч. към Русия, Норвегия и Алжир.

Сегашните терминали за LNG осигуряват достатъчен общ капацитет за регазификация, като се планира той да бъде увеличен 6 . Те обаче не са оптимално разпределени на територията на ЕС и това е един от факторите, които допринасят за уязвимостта на доставките за някои държави членки, при които изборът на газов доставчик е ограничен или изобщо не съществува. Същевременно през последните години степента на използване на съществуващите терминали на територията на Европа се запазва сравнително ниска 7 поради по-високите цени на LNG в Азия, които отклоняват товаропотока от Европа, или поради конкуренцията на газа от газопроводи.

Предизвикателството, което поставя неоптималното разпределение на терминалите за LNG, може да бъде преодоляно или чрез изграждане на нови терминали на съответните места или чрез подобряване на достъпа до съществуващите. Увеличаването на броя на междусистемните връзки към разпределителните центрове за втечнен газ, в които се търгува газ от съществуващите терминали за LNG и газ, доставян по газопроводи, може да повиши сигурността на доставките към онези държави членки, които понастоящем имат достъп само до ограничен брой източници на доставки, и да спомогне същевременно за интегрирането на пазарите от двете страни на държавните граници.

При всяка нова инфраструктура основният въпрос е икономическата ѝ жизнеспособност. При един терминал за LNG тя може да зависи от това дали терминалът има достъп до пазари извън националния пазар 8 . Освен това налагането на плаващите инсталации за съхранение и регазификация (FSRU) като разходоефективни решения също промени динамиката на инвестициите в капацитет за внос 9 . Например плаващата инсталация за съхранение и регазификация в Клайпеда показва, че дори само перспективите за нов източник на LNG на пазара могат да доведат до подобряване на сигурността на доставките на газ и на конкурентоспособността на цените 10 .

Дори и икономическата обосновка да е налице, финансирането на терминали за LNG и другите инвестиции в инфраструктура пак могат да се натъкнат на пречки. По принцип терминалите за LNG следва да се финансират от събираните такси, но в някои случаи рискът във връзка с инвестицията се поема от участниците на пазара 11 . Фондовете на ЕС могат да помогнат за компенсиране на слабата търговска жизнеспособност на терминалите, които са от особена важност за сигурността на доставките. Друг източник на финансиране за инфраструктура за LNG могат да бъдат заемите от Европейската инвестиционна банка, включително в рамките на
Европейския фонд за стратегически инвестиции
(ЕФСИ).
Въпреки това е важно икономическата мотивация за изграждането на нови терминали да се обмисля комплексно и да бъдат възприемани най-ефективните в икономически план решения 12 .

Инфраструктура за съхранение

През последните 10 години общият капацитет за съхранение на газ в ЕС отбеляза голямо увеличение и в съчетание с алтернативните механизми за гъвкавост, като по-активната трансгранична търговия, капацитетът на газопроводите за подаване на газ с променливо налягане и все по-голямото предлагане на LNG, това доведе до поява на свръх капацитет в някои региони и до по-малки разлики между летните и зимните цени на газа. Инфраструктурата за съхранение на газ е много различна в различните части на ЕС — и като наличие, и като вид — като тези разлики се определят от енергийния микс, портфейла от доставчици и геоложките условия 13 .

Като цяло наличието на повече междусистемни връзки и регионалното сътрудничество могат да доведат до по-добро и ефективно използване на съхранението на газ. Някои съседни на ЕС държави, като Украйна, разполагат със значителен капацитет за съхранение на газ, който по принцип би могъл да се развие още повече и да се свърже с газовата мрежа на ЕС 14 . Ако този капацитет е на разположение за доставки за ЕС, ЕС би могъл да оптимизира съхраняваните от него обеми газ.

Въпреки че наличният понастоящем капацитет за съхранение на газ изглежда достатъчен, продължава да съществува необходимост от коригиране на междусистемните връзки и уредбата в това отношение с оглед на постигане на подобро трансгранично и регионално предлагане.

Свързване на LNG и неговото съхранение с пазарите

В Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) 15 , приет през 2013 г. заедно с Механизма за свързване на Европа, е установена стабилна рамка на европейската политика, чрез която да се окаже подкрепа на газовата инфраструктура на ЕС (включително преноса на газ, терминалите за LNG и съхранението на LNG), да бъдат набелязани необходимите на Европа проекти и да бъде осигурено тяхното навременно изпълнение 16 .

Изпълнението на политиката за TEN-E беше подсилено допълнително чрез работата на регионални групи на високо равнище, които се съсредоточиха върху регионите, за които по време на тестовете на ЕС за устойчивост на газоснабдяването, проведени през 2014 г., беше установено, че са уязвими, и върху преодоляване на положението на „енергиен остров“, в което се намира Иберийският полуостров 17 . Групите се договориха по ограничен брой ключови проекти от общ интерес (ПОИ), които следва да бъдат изпълнени приоритетно и без отлагане.

Инфраструктура на ЕС, имаща отношение към стратегията за LNG и неговото съхранение. Липсващи връзки: инфраструктура, която следва да бъде изградена/подсилена с цел подобряване на връзките на терминалите за LNG с вътрешния пазар. Сините точки показват съществуващите терминали за LNG.

В стратегията за LNG и неговото съхранение е набелязано подмножество от тези проекти, които имат конкретен принос към изпълнението на нейните цели (вж. картата) 18 . Прилагането на математически модели 19 показва, че изпълнението на тези ключови ПОИ ще сложи край на зависимостта от един-единствен източник и ще даде на всички държави членки достъп до LNG, било то чрез терминали или непряко 20 , чрез междусистемни връзки и/или достъп до разпределителни центрове за втечнен газ. Тези проекти ще донесат истинска газова сигурност и конкуренция при цените на пазарите на ЕС. По-конкретно:

Групата на високо равнище за свързаност на газопреносната система в Централна и Югоизточна Европа (CESEC) набеляза шест приоритетни проекта, които допринасят за достъпа до LNG на всички държави в региона по протежение на два основни коридора: от терминала на о. Кърк на изток и от Гърция на север; 

Групата по Плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP) набеляза шест приоритетни проекта, които допринасят за достъпа до LNG и хранилища на LNG в региона, като свързват трите Прибалтийски държави и Финландия с европейската мрежа; а

Групата на високо равнище за свързаност на газопреносната система в Югозападна Европа набеляза два проекта, с чиято помощ могат да бъдат премахнати тесните места в системата и да бъдат свързани регионалните пазари.

Освен това в анализите последователно се посочва, че Ирландия няма диверсификация на снабдяването, а Кипър и Малта се определят като енергийни острови.

ЕС и държавите членки следва да се ангажират с бързото приемане на окончателни инвестиционни решения по тези приоритетни проекти, чието изпълнение ще гарантира достъпа на целия ЕС до множество източници на газ. Това ще спомогне в много голяма степен на всички граждани на ЕС да бъде осигурено достъпно като цена и сигурно снабдяване с газ. Комисията ще очертае напредъка и допълнителните действия, необходими по отношение на отделните проекти, в своя Доклад за състоянието на енергийния съюз.

2.ЗАВЪРШВАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР ЗА ГАЗ: ТЪРГОВСКИ, ПРАВНИ И РЕГУЛАТОРНИ АСПЕКТИ

Налагане на ЕС като привлекателен пазар за LNG

За да могат гражданите на ЕС да се възползват от потенциала на LNG за диверсификация на източниците и — поне в краткосрочен до средносрочен план — да бъде много конкурентна алтернатива на газа по газопродоводи, е необходима не само достатъчно инфраструктура, но и добре функциониращи и ликвидни пазари на газ.

При прилагането на съществуващото енергийно законодателство на ЕС е постигнат значителен напредък, особено по отношение на третия енергиен пакет и мрежовите кодекси 21 . По-нататъшното прилагане на всички разпоредби следва да гарантира налагането на напълно функциониращ вътрешен пазар на газ.

Подобно на съществуващите газопроводи, съществуващите терминали за LNG попадат в приложното поле на третия енергиен пакет. Неговата цел е входните пунктове към вътрешния пазар да станат по-гъвкави; достъпът на трети страни е заложен като норма, но въпреки това значителен брой терминали за LNG понастоящем са освободени от изискването за достъп на трети страни 22 . В това отношение националните регулаторни органи следва да:

продължат да осигуряват равнопоставени условия по отношение на съществуващите терминали;

дадат възможност за въвеждане на нови услуги, включително на тези във връзка с новите технологии на терминалите за LNG; както и

да продължат да налагат прозрачни и ефикасни механизми за разпределение на капацитета, почиващи на пазарни принципи, на освободените терминали за LNG с цел привличане на нови действащи лица на пазара на газ на ЕС.

Най-лесният начин за покупко-продажба на LNG на европейските пазари е чрез газоразпределителните центрове за втечнен газ, в които има голям брой продавачи и купувачи и където газът идва от няколко различни източника. В момента само малко на брой държави — членки на ЕС, имат достатъчно ликвидни пазари на газ 23 . В други части на Европа пазарите на газ са много по-слабо развити: централният, югоизточният и югозападният регион нямат достатъчно ликвидни собствени пазари и нямат достъп до тези на северозападния регион. Съществува риск държавите от централния и югоизточния регион да пропуснат ползите, които може да донесе достъпът до международните пазари за LNG и конкуренцията на пазарите на газ като цяло.

 

Поради това е от основно значение държавите членки в сътрудничество с националните регулаторни органи (НРО) да предприемат всички необходими действия за завършване на вътрешния пазар на газ, да премахнат оставащите регулаторни, търговски и правни пречки и да осигурят достъп до тези пазари на ефикасно работещите регионални газоразпределителни центрове. На няколко пъти вече 24 регионалният подход се е доказал като ефективен при първите стъпки на държавите към подобряване на функционирането на техните пазари; при тези регионални инициативи трябва да бъдат възприети приоритетите на настоящата стратегия, за да може ЕС да се наложи като привлекателен пазар за LNG.

Съхранението на газ на вътрешния пазар

Необходимостта от капацитет за съхранение и неговото наличие, както и ролята на съхранението на газ в доставките на газ и енергийната сигурност, се определя в голяма степен от регионалния контекст. Поради това подходите към нормативното уреждане на съхранението на газ се различават в много голяма степен в отделните държави и региони.

Аналогично, таксите за пренос на газ от и към хранилищата са много различни в различните части на ЕС; в някои случаи доставчиците плащат два пъти — и при нагнетяването на газ в хранилището, и при добива на газ от него. Подобна структура на таксите може да направи съхранението на газ по-непривлекателно, а когато таксите са неоправдано високи, и неконкурентно. Поради това като част от дейността за разработване на общи за целия ЕС мрежови кодекси следва да бъде обхванат и въпросът за таксите за пренос към и от хранилищата, за да може да се гарантират равнопоставени условия между конкуриращите се инструменти за гъвкавост, като структурата на таксите следва да отразява разходите.

Технологичните аспекти на съхранението също трябва да бъдат обхванати, за да се гарантира, че новите съоръжения за съхранение и новата газова инфраструктура могат в бъдеще да отговорят на изискванията на различни видове газ, включително биометан и други газове от възобновяеми източници. Това от своя страна следва да улесни все по-голямото използване на капацитета за съхранение, а по този начин и прехода към нисковъглеродна икономика. Операторите на хранилища обаче все още са изправени пред увеличаващи се разлики между цените на газа през летния и зимния сезон, което води до по-ниски печалби от съхранението на газ и прави дейността по експлоатацията на хранилища чувствителна по отношение на евентуалните увеличения на разходите.

За да може съхранението на газ да достигне пълния си потенциал като гъвкав инструмент и да гарантира ефективно използване на инфраструктурата, регулаторите следва да позволят на операторите на хранилища да разработват и предоставят нови услуги, които могат да се търгуват свободно на вторичните пазари и зад граница. При подобни промени и подобна уредба следва да не се прави разлика между ползвателите на хранилищата. Конкуренцията между операторите ще гарантира, че доставчиците на услуги за съхранение и техните клиенти могат да договарят помежду си условия, които отразяват техните потребности по икономически найефективен начин. Стриктното прилагане на правилата в областта на конкуренцията ще гарантира, че това реално е така.

Стратегията на ЕС относно съхранението на газ следва да включва също така по-добре свързани регионални пазари, тъй като съществува още потенциал за оползотворяване на полезните взаимодействия на вътрешния енергиен пазар по отношение на съхранението на газ. Ефективното използване на съоръженията за съхранение ще изисква от държавите членки да си сътрудничат тясно в регионален мащаб и да се консултират със съседните си държави. Засиленото регионално сътрудничество ще повиши доверието по отношение на наличието и достъпността на съоръжения за съхранение извън територията на дадена държава членка.

В този контекст и по отношение на сътрудничеството между държавите членки и регионите разпределението на капацитета за съхранение и пренос в точките на междусистемно свързване не винаги изглежда достатъчно съгласувано, като това може да доведе до претоварване и последващи проблеми. Що се отнася до капацитета за съхранение и пренос в точките на междусистемно свързване, процесите на разпределяне на капацитета следва да дават възможност на операторите да правят едновременни резервации достатъчно време преди необходимия им момент; това би спомогнало за оптимизирането на регионалното потребление и съхранение. Комисията насърчава държавите членки да работят в по-тясна връзка със съседните държави и да се консултират по-редовно с тях по този въпрос.

Въпроси, по които трябва да се предприемат действия: Комисията призовава държавите членки да гарантират адекватен физически достъп до възможностите за съхранение, включително като капацитет на преносната мрежа. Комисията насърчава държавите членки да работят в тясна връзка със съседните държави за оптимизиране на регионалното използване на възможностите за съхранение; както и Комисията има за цел да оптимизира използването на възможностите за съхранение чрез завършването на мрежовите кодекси и внасянето на корекции там, където такива са необходими.

Оптимизиране на ролята на съхранението по отношение на сигурността на доставките на газ

Въпреки че наличният в ЕС капацитет за съхранение изглежда достатъчен, не е изключено да съществува риск от закриване на съоръжения, ако съхраняваният в тях обем газ продължава да намалява. В повечето случаи повторното възстановяване на капацитета за съхранение би било технически невъзможно и всяко едно затваряне би било постоянно. Този риск може да възникне като следствие от факта, че пазарът не възмездява изцяло ползите по отношение на сигурността на доставките, които осигурява газът, съхранен за кризисни ситуации 25 . Някои държави членки разрешават този проблем, като използват стратегическия резерв и определят задължения за съхранение. Докато обемите, заделени като стратегически резерв, се оттеглят трайно от пазара, задължението за съхранение изисква от участниците на пазара да заделят и съхраняват в хранилища минимални количества газ в дадени моменти от време, по-специално през зимния сезон 26 . 

За да се спестят на газовата система обаче ненужните разходи, които биха намалили общата конкурентоспособност на газа спрямо другите горива, тези изисквания следва да отговарят на строги условия, определени подробно в регионални оценки на риска, превантивни планове за действие и планове за действие при извънредни ситуации, както се предлага в преразгледания Регламент за сигурността на доставките на газ 27 . По-специално държавите членки следва да гарантират, че подобни мерки не се отразяват неблагоприятно на способността на други държави членки да осигурят доставките на газ за своите потребители или на развитието на техните национални пазари на газ.

За да гарантира, че всички участници на пазара в държавите членки имат достъп до достатъчни възможности за съхранение в регионален мащаб, Комисията ще работи за премахването на съществуващите пречки, в т.ч. и регулаторни, които не позволяват на съхранението на газ да се конкурира като инструмент за гъвкавост на доставките, и за осигуряването на гаранции — в контекста на превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации — за реализирането на пълния му потенциал.

Въпроси, по които трябва да се предприемат действия: Стъпвайки върху предлаганото преразглеждане на Регламента за сигурността на доставките на газ, Комисията призовава държавите членки да оптимизират ефикасността и ефективността на използването на трансграничното съхранение чрез регионални превантивни планове за действие и планове за действие при извънредни ситуации; както и Комисията приканва държавите членки да предприемат действия в контекста на тези планове за по-голямо наличие на възможности за съхранение и по-улеснен достъп до тях на по-широко регионално равнище.

3.ЕС КАТО УЧАСТНИК НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАЗАРИ НА LNG

С оглед на значителния капацитет за втечняване на газ, който ще бъде въведен в експлоатация в Австралия и САЩ до 2020 г., и на потенциала за значителни доставки от други източници в бъдеще, включително от Средиземноморския регион 28 , на международните пазари на LNG предстоят крупни промени. Очаква се, че цените на LNG през идните няколко години ще бъдат по-ниски от тези от близкото минало и поради това вносът на ЕС ще се увеличи.

По-големият и по-ликвиден глобален пазар на LNG представлява възможност, която ЕС трябва да използва. Глобализацията на пазара на LNG обаче има и важно измерение по отношение на външната политика: като крупен вносител на LNG (вторият след Япония), ЕС е силно заинтересован да насърчава свободните, ликвидни и прозрачни пазари на LNG в световен мащаб. За тази цел ЕС трябва да работи в тясно сътрудничество с международните партньори и в рамките на международните форуми, за да гарантира, че за участниците на пазара няма пречки да установяват търговски отношения (например териториални ограничения) и че свободната търговия не се ограничава — нито при обичайни пазарни условия, нито в случай на външни сътресения. Инструментите на енергийната дипломация на ЕС, описани в Плана за действие за дипломация на ЕС в областта на енергетиката, следва да бъдат използвани активно в подкрепа на тази цел в двустранен и многостранен аспект, както е посочено в отделните действия по-долу.

4.УСТОЙЧИВОСТ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА LNG КАТО АЛТЕРНАТИВНО ГОРИВО В ТРАНСПОРТА, ОТОПЛЕНИЕТО И ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

Както беше отбелязано във въведението, LNG има потенциала в някои случаи да намали регистрираното в момента въздействие върху околната среда, например в транспортния сектор, ако замени горива като дизеловото гориво и тежките горива. Използването на LNG в камиони и плавателни съдове може да намали емисиите на различни замърсители, а по-специално при плавателните съдове може да позволи на сектора да изпълни изискванията за намаляване на серното и азотното съдържание на корабните горива, използвани в зоните за контрол на емисиите. И в двата случая използването на LNG може да намали емисиите на парникови газове, особено когато LNG е смесен с течен биометан и при условие че емисиите на метан са намалени до минимум (вж. по-долу). Подобни са евентуално и съображенията във връзка с дребномащабното използване на LNG за отопление и производство на електроенергия, като ЕС следва да продължи да оказва подкрепа за налагането на LNG като алтернативно гориво, когато LNG замества по-замърсяващи конвенционални горива и не измества възобновяемите енергийни източници в съответствие с целите за устойчивост.

Конкретното въздействие върху околната среда ще зависи от цял кръг фактори, касаещи различни точки от веригата на доставка на LNG, и следва да се оцени поотделно за отделните случаи. Ключов фактор в това отношение (както и по отношение на газопроводите и използването на природен газ по принцип) е степента, до която евентуално присъстват емисии на метан, поради което производителите и операторите на всички съоръжения или технологии за доставка на LNG следва да се стремят да намалят до минимум тези емисии, а оттам и общото въздействие на използването на LNG по отношение на парниковите газове.

Друг ключов фактор е дългосрочното наличие на по-нисковъглеродни алтернативи. Възобновяемите енергийни източници и/или енергийната ефективност могат да бъдат разходоефективни решения в много случаи и подобни възможности следва да се обмислят внимателно успоредно с решенията за изграждане на инфраструктура за LNG, особено с оглед недопускане на блокиране на активи и ситуации на технологична блокада. Тези въпроси са разгледани по-подробно в работния документ на службите на Комисията, придружаващ на стоящото съобщение.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Създаването на ликвидни и конкурентни пазари, благодарение на които доставчиците на LNG и останалите нови доставчици на газ да могат да достигат до преди това изолираните пазари и да могат да се конкурират на тях, е от основна важност за постигането на целите на енергийния съюз. Анализът на Комисията сочи, че пълната реализация на ключовите ПОИ, набелязани от групите на високо равнище, ще премахне, или най-малкото ще тушира, основните уязвимости, разкрити по време на тестовете за устойчивост на газоснабдяването. Поради това е изключително важно липсващите връзки в инфраструктурата да бъдат изградени бързо, както и да бъдат предприети необходимите мерки за насърчаване на ликвидните и конкурентни пазари, в т.ч. и мерки, които да дадат възможност за достъп до LNG и да стимулират новите разпределителни центрове за втечнен газ в централния, югоизточния, Прибалтийския и югозападния регион, както и в Средиземноморския регион.

Там където геоложките условия са подходящи, съхранението играе важна роля за уравновесяването на обичайните дневни и сезонни колебания в търсенето и предлагането. Ефикасността и ефективността на използването на съхранението от двете страни на държавните граници на държавите членки и на регионално ниво обаче може да бъдат повишени и при обичайни пазарни условия, и при кризисни ситуации. Този въпрос следва да бъде разгледан в бъдещите регионални превантивни планове за действие и планове за действие при извънредни ситуации, предвиждани в предлаганото преразглеждане на Регламента за сигурността на доставките на газ.

Мерките, набелязани в настоящото съобщение, са от основно значение за енергийния съюз и имат потенциала да постигнат целта за изграждане на сигурни и конкурентни пазари на газ в целия ЕС, но изискват решителни действия, особено на равнището на държавите членки и на регионално равнище. Комисията ще докладва за постигнатия напредък по отношение на стратегическите цели във връзка с LNG и неговото съхранение, които представя тук, в своя годишен Доклад за състоянието на енергийния съюз, като ще набележи и евентуално необходимите допълнителни мерки.

(1)

 COM(2015)80.

(2)

 COM(2015)572.

(3)

 COM(2014)330.

(4)

COM(2014)654. 

(5)

Като част от процеса на обсъждане Комисията проведе тримесечна обществена консултация, резултатите от която са разгледани по-подробно в работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящото съобщение.

(6)

В точка 4 от работния документ на службите на Комисията (SWD(2016)23) е включена таблица, показваща капацитета за внос на съществуващите и планираните терминали за LNG.

(7)

 20 % спрямо средно 33 % в световен мащаб. Вж. също така работния документ на службите на Комисията.

(8)

 Проектът в Крък (Хърватия) е красноречив пример за това.

(9)

Поради по-малкия размер на инвестициите и по-краткия период на внедряване. Последните шест изградени терминала за LNG са плаващи инсталации за съхранение и регазификация.

(10)

 Вж. точка 4 от работния документ на службите на Комисията.

(11)

 Освободени терминали; вж. също точки 3 и 4 от работния документ на службите на Комисията.

(12)

 Държавни помощи по принцип няма да бъдат допустими, ако непълното използване на съответните съществуващи инфраструктури сочи, че нова инфраструктура не е необходима.

(13)

     Вж. точка 5 от работния документ на службите на Комисията.

(14)

     Вж. също така точка 5 от работния документ на службите на Комисията.

(15)

Регламент (ЕС) № 347/2013 относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура; ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39—75.

(16)

 Вторият списък на Съюза на проекти от общ интерес (ПОИ) беше приет на 18 ноември 2015 г. C(2015) 8052 final.

(17)

В Десетгодишния план за развитие на мрежата до 2015 г. Иберийският полуостров е определен като регион, който не е интегриран с останалата част на ЕС и поради това е изложен на нестабилността на цените на световния пазар на LNG.

(18)

 Подробен списък и описание на проектите може да бъдат намерени в точка 7 от работния документ на службите на Комисията.

(19)

 Резултатите от моделирането и за LNG, и за неговото съхранение, както и по-богата обща информация могат да бъдат намерени в точка 8 от работния документ на службите на Комисията.

(20)

 Моделите показват също така необходимост от завършване на коридора север—юг в Централна Европа с цел осигуряване на възможност за свободно движение на газа във всички посоки.

(21)

 Правилата в сферата на конкуренцията също се прилагат стриктно, като така се предотвратяват изкривяванията на вътрешния газов пазар и се подобрява сигурността на доставките.

(22)

 Вж. точка 4 от работния документ на службите на Комисията.

(23)

Тези пазари представляват около 75 % от общото търсене на газ в ЕС (източник: ACER въз основа на модел за целите в газификацията)

(24)

 По-специално BEMIP, CESEC и Югозападна Европа.

(25)

Вж. точка 5 от работния документ на службите на Комисията.

(26)

За повече подробности вж. точка 6 от работния документ на службите на Комисията.

(27)

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010 на Съвета.

(28)

Вж. точка 2 от работния документ на службите на Комисията.