ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 28.1.2016

COM(2016) 29 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Доклад относно Общата схема от преференции за периода 2014—2015 година

{SWD(2016) 8 final}

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Доклад относно Общата схема от преференции за периода 2014—2015 година

1.Въведение

1.1.Обща схема от преференции (ОСП)

От 1971 г. насам Общата схема от преференции (ОСП) на ЕС подпомага развиващите се държави в усилията им за намаляване на бедността, насърчаване на доброто управление и устойчивото развитие. Посредством предоставянето на преференциален достъп до пазара на ЕС ОСП подпомага развиващите се държави да генерират допълнителни приходи чрез международна търговия. Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции 1 („Регламентът за ОСП“) представлява правната рамка за ОСП. Схемата е в съответствие с правото на Световната търговска организация (СТО) и беше въведена съгласно т. нар. „упълномощаваща клауза“, която съдържа изключение от възприетия от СТО принцип на „най-облагодетелствана нация“.

1.2.Три режима в рамките на ОСП

ОСП беше реформирана с Регламента за ОСП, така че преференциите по ОСП да бъдат насочени по-добре към най-нуждаещите се държави, и по-специално към най-слабо развитите държави и други развиващи се държави с нисък доход и с по-нисък среден доход. Реформите на ОСП доведоха до значително намаляване на броя на бенефициерите от 178 на 92 2 . От преференциите по ОСП се изключват държавите с по-висок среден доход и държавите над този праг съгласно класифицикацията на Световната банка. Освен това се изключват държави, които се ползват по същество за целия търговски обмен от преференциален режим за достъп до пазара на ЕС, с който им се предоставя най-малко същото равнище на тарифни преференции.

С цел да се обхванат по ефективен начин нуждите на развиващите се държави в областта на търговията, развитието и финансите в ОСП се предвиждат три различни режима на преференции: общ режим на ОСП и два специални режима.

−Съгласно общия режим („стандартен режим на ОСП“) на държави с нисък доход или с по-нисък среден доход, които не се ползват от друг преференциален търговски достъп до пазара на ЕС, се предоставят намаления на мита за приблизително 66 % от всички тарифни линии на ЕС. Понастоящем има 30 бенефициери по стандартния режим на ОСП.

−Съгласно специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление („ОСП+“) на държави, които са особено уязвими от гледна точка на диверсификацията на икономиката и обема на вноса, се предоставя пълно суспендиране на мита, по същество за същите 66 % от тарифните линии както при стандартния режим на ОСП. В замяна на това държавите бенефициери трябва да ратифицират и ефективно да изпълняват 27 основни международни конвенции, посочени в приложение VIII към Регламента за ОСП. Тези конвенции обхващат правата на човека и трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление. Понастоящем има 13 бенефициери по режима ОСП+.

−Съгласно специалния режим „Всичко освен оръжие“ (ВОО) на държавите, класифицирани от ООН като най-слабо развити държави, се предоставя пълен достъп, освободен от мита и квоти, за всички продукти с изключение на оръжие и боеприпаси. Понастоящем има 49 бенефициери по режима ВОО.

През 2014 г. от преференции по ОСП бе обхванат внос на стойност почти 50,8 млрд. евро 3 , както следва: внос на стойност 27,3 млрд. евро от държави по стандартния режим на ОСП, внос на стойност около 6,5 млрд. евро от бенефициери по режима ОСП+ и внос на стойност 17 млрд. евро от държави по режима ВОО. Пълни подробни данни са представени в таблици 1—4 от настоящия доклад.

Във 1 и 2 по-долу е представен преглед на вноса по трите режима на ОСП.

1.3.Цел на настоящия доклад

Съгласно Регламента за ОСП Комисията е длъжна да представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно функционирането на схемата на ОСП на всеки две години, считано от 1 януари 2016 г.

Докладът трябва да обхваща въздействието и на трите преференциални режима на ОСП за предходните две години 4 . Съгласно Регламента за ОСП обаче в доклада трябва да се обърне специално внимание на ОСП+. В него следва да се описва подробно ратифицирането, докладването и ефективното изпълнение на съответните конвенции от страна на държавите бенефициери 5 .

Следователно настоящият доклад обхваща и трите елемента на ОСП: стандартния режим на ОСП, схемата ВОО, като специално внимание се обръща на схемата ОСП+ 6 .

2.Стандартен режим на ОСП

Списъкът на бенефициерите по ОСП беше изменян неколкократно, за да се отрази прекратяването на участието на съответните държави в ОСП в съответствие с критериите на член 4 от Регламента за ОСП (т.е. държави, които са били класифицирани от Световната банка като държави с по-висок среден доход през три последователни години, или които са започнали да се ползват от преференциален режим за достъп до пазара на ЕС, с който се предвиждат същите тарифни преференции или по-добри).

Списъкът с бенефициерите беше изменен и с цел включване на нови държави, които вече отговарят на условията за допустимост за ОСП. По-специално:

−Иран и Азербайджан прекратиха участието си на 23 февруари 2014 г. 7

−от момента на присъединяването си към ЕС Хърватия вече не е допустима държава и съответно бенефициер 8

−Южен Судан и Мианмар/Бирма бяха включени на 1 януари 2014 г. 9

−Китай, Еквадор, Тайланд и Малдивските острови бяха отделени на 1 януари 2015 г. 10

−Ботсуана, Камерун, Кот д'Ивоар, Фиджи, Гана, Кения, Намибия и Свазиленд бяха включени на 1 октомври 2014 г. 11

Следните 30 държави се ползват от стандартния режим на ОСП 12 :

−В Африка: Ботсуана*, Камерун, Кот д'Ивоар, Република Конго, Кения, Гана, Намибия, Науру, Нигерия, Свазиленд

−В Азия: Киргизстан, Индия, Индонезия, Шри Ланка, Виетнам, Таджикистан, Туркменистан**, Узбекистан

−В Австралия и Тихоокеанския регион: Острови Кук, Фиджи, Маршалови острови, Микронезия (Федеративни щати Микронезия), Ниуе, Тонга

−В Европа: Украйна

−В Близкия изток: Ирак, Сирия

−В Южна Америка: Колумбия**, Хондурас**, Никарагуа**.

Както е показано във фигури 3 и 4 по-долу, прекратяването на участието на Китай оказа значително въздействие върху обхвата на схемата. В резултат на това бяха променени както праговете за отделяне на продукти в приложение VI 13 , така и прагът на уязвимост в приложение VII 14 .

Веднъж на всеки три години се извършва преглед на списъка на продуктовите раздели с произход от държава по стандартния режим на ОСП, която надхвърля определена конкурентоспособност (и съответно за която преференциите се суспендират) 15 . Следващият списък ще се прилага от 1 януари 2017 г.

В таблица 2 по-долу 16 е посочена стойността на общия, допустимия и преференциалния внос 17 в ЕС по държави, обхванати от стандартния режим на ОСП. Отчита се леко понижение при допустимия внос (от 43,5 млрд. евро през 2013 г. на 38,7 млрд. евро през 2014 г.) въпреки лекото увеличение при общия внос. Освен това общата степен на използване през 2014 г. е била 70,3 %, което представлява леко понижение от отчетените година преди това 71,5 %. Степента на използване се различава значително в отделните държави. Фигура 5 по-долу показва, че Индия категорично е най-големият ползвател на стандартния режим на ОСП, следвана от Виетнам и Индонезия. През 2014 г. на тези трима бенефициери заедно се падат 87,8 % от целия внос, при който са използвани преференции по стандартния режим на ОСП.

3.Режим ВОО

Понастоящем следните 49 държави се ползват от режима ВОО:

−В Африка: Ангола, Буркина Фасо, Бурунди, Бенин, Чад, Демократична република Конго, Централноафриканска република, Джибути, Еритрея, Етиопия, Гамбия, Гвинея, Екваториална Гвинея, Гвинея Бисау, Коморски острови, Либерия, Лесото, Мадагаскар, Мали, Мавритания, Малави, Мозамбик, Нигер, Руанда, Сиера Леоне, Сенегал, Сомалия, Южен Судан, Судан, Сао Томе и Принсипи, Того, Танзания, Уганда, Замбия

−В Азия: Афганистан, Бангладеш, Бутан, Камбоджа, Лаос (Лаоска народнодемократична република), Мианмар/Бирма, Непал, Източен Тимор, Йемен

−В Австралия и Тихоокеанския регион: Кирибати, Самоа 18 , Соломонови острови, Тувалу, Вануату

−В Карибския басейн: Хаити.

В таблица 3 по-долу 19 е посочена стойността на общия, допустимия и преференциалния внос в ЕС по държави, обхванати от режима ВОО. Увеличение отбелязаха както допустимият внос (от 17,4 млрд. евро през 2013 г. на 19,5 млрд. евро през 2014 г.), така и степента на използване (от 83,1 % на 87,1 %). Степента на използване също се различава значително в отделните държави. Фигура 6 по-долу показва, че Бангладеш категорично е най-големият ползвател на режима ВОО, следван от Камбоджа. През 2014 г. на тези два бенефициера заедно се падат 85,4 % от целия внос, при който са използвани преференции по режима ВОО.

4.Режим ОСП+

4.1.Бенефициери по ОСП+

Чрез ОСП+ се предоставят допълнителни тарифни преференции на развиващи се държави, които са уязвими при износ към ЕС поради липса на диверсификация и поради недостатъчната им интеграция в рамките на международната търговска система. Режимът подпомага тези държави да изпълняват ефективно 27-те основни международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление 20 .

За да кандидатства за преференциите по ОСП+, държавата трябва вече да е ратифицирала тези 27 конвенции. Освен това държавите — кандидатки за включване в ОСП+, трябва да поемат обвързващ писмен ангажимент 21 да запазят ратификацията на тези конвенции и ефективно да ги изпълняват. Държавите кандидатки също така трябва да приемат без резерви изискванията за докладване и наблюдение, включени в тези конвенции, и трябва да се съгласят да сътрудничат в процедурата на ЕС по наблюдение, която се ръководи от Европейската комисия.

Отчетният период 2014—2015 г. обхваща общо 14 бенефициери по режима ОСП+ 22 . Армения, Боливия, Кабо Верде, Коста Рика, Еквадор 23 , Грузия, Монголия, Пакистан, Парагвай и Перу бяха включени в ОСП+ на 1 януари 2014 г. 24 Ел Салвадор, Гватемала и Панама бяха включени в ОСП+ на 28 февруари 2014 г. 25 , а Филипините — на 25 декември 2014 г. 26

Считано от 1 януари 2016 г. Коста Рика, Гватемала, Ел Салвадор, Панама и Перу вече не са бенефициери по ОСП/ОСП+ 27 , тъй като се ползват от преференциален достъп до пазара съгласно двустранни търговски споразумения. По подобен начин Грузия вече няма да бъде бенефициер по ОСП/ОСП+, считано от 1 януари 2017 г. 28 . На 25 ноември 2015 г. Комисията взе решение да включи Киргизстан в ОСП+ 29 ; решението понастоящем се разглежда от Европейския парламент и Съвета.

В таблица 4 по-долу е посочена стойността на общия и преференциалния внос в ЕС по държави, обхванати от режима ОСП+. Общият преференциален внос по режима ОСП+ се е увеличил (от 5,99 млрд. евро през 2013 г. на 6,48 млрд. евро през 2014 г.). Отчита се леко понижение в общата степен на използване (от 69,7 % през 2013 г. на 66,1 % през 2014 г.), тъй като няколко бенефициери започнаха да прилагат нови споразумения за свободна търговия с ЕС 30 . Предвид тези нови договорености за достъп до пазара степента на използване се различава значително в отделните държави. Както е показано във фигура 7 по-долу, през 2014 г. на Пакистан и Филипините заедно се падат 87,8 % от преференциалния внос по ОСП+.

4.2.Наблюдение на ОСП+

4.2.1.Предназначение и цел на наблюдението на ОСП+

Схемата ОСП+ представлява основан на стимули инструмент, чиято цел е да подпомогне бенефициерите ефективно да изпълняват 27-те международни конвенции. Както е определено в Регламента за ОСП, първоначалният срок за прилагане на ОСП+ е 10 години (т.е. схемата ще се прилага до 31 декември 2023 г. 31 ). Това е дългосрочен процес. Слабостите, които възпрепятстват ефективното изпълнение на конвенциите, често са свързани с въпроси, които изискват средносрочни до дългосрочни решения. Конвенциите, залегнали в основата на ОСП+, обхващат широка област от въпроси като правата на човека и трудовите права, опазването на околната среда, изменението на климата и борбата с наркотиците и с корупцията. Освен това слабостите често произтичат от редица сложни и взаимосвързани въпроси, които обхващат социалното, културното, историческото, свързаното със сигурността или икономическото развитие. Като се има предвид, че всички бенефициери са развиващи се държави, се очаква те да срещат трудности при изпълнението, особено в краткосрочен до средносрочен план.

В контекста на горепосоченото реформираното наблюдение на ОСП+ осигурява силен стимул за бенефициерите по ОСП+ да подобрят изпълнението и докладването. Това изисква поемане на ангажимент не само в краткосрочен, но и в средносрочен и дългосрочен план, и стремежът е наблюдението на ОСП+ да го обхване в пълна степен.

4.2.2.Насърчаване на прилагането на международни стандарти

ОСП+ се вписва в ангажимента на ЕС да подкрепя и укрепва прилагането на международното право, както е заложено в Договора за Европейския съюз. Схемата има за цел да гарантира, че бенефициерите изпълняват своите ангажименти, произтичащи от ратификацията на международните конвенции. Схемата ОСП+ не изисква от бенефициерите да приемат или прилагат стандарти на ЕС — от бенефициерите по-скоро се изисква да изпълняват задълженията, които вече са поели съгласно тези международни конвенции.

Поради това Комисията цели да осъществява засилена дейност със съответните международни организации (например Международната организация на труда (МОТ) и Организацията на обединените нации (ООН)), за да гарантира, че при наблюдението и оценката на ОСП+ от страна на ЕС винаги се вземат под внимание и техните становища и опит. От голямо значение е поддържането на тесен контакт с местните представителства на международните организации в държавите бенефициери.

Тази ангажираност е особено важна с оглед на дългия цикъл на докладване по много от конвенциите, посочени в приложение VIII към Регламента за ОСП. Например докладите на ООН се изготвят на всеки 4—5 години, което е по-дълъг интервал от двегодишния цикъл на докладване по ОСП+. Поради това активното взаимодействие със съответните международни организации е от изключително голяма полза между циклите на докладване.

Освен това експертният опит на тези организации може да бъде много полезен при проекти за сътрудничество в държавите бенефициери. Понастоящем Комисията и МОТ стартират пилотен проект по ОСП+ за изграждане на капацитет в Пакистан, Монголия, Гватемала и Ел Салвадор. Комисията ще продължи да работи в тясно сътрудничество с международни организации през целия жизнен цикъл на ОСП+, включително чрез специфични проекти.

На последно място, ОСП+ дава възможност на ЕС да обсъди по конструктивен начин ангажиментите на бенефициерите съгласно тези конвенции в рамките на съответните международни организации, например Тристранния комитет на МОТ по прилагането на стандартите или управителния орган на МОТ.

4.2.3.Процес на наблюдение на ОСП+

Съгласно Регламента за ОСП ЕС трябва да осъществява засилено наблюдение дали бенефициерите по ОСП+ спазват своите ангажименти. Поради това службите на Комисията заедно с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) създадоха структуриран процес на наблюдение: текущ „диалог по ОСП+“ с органите на държавите бенефициери, официализиран чрез годишни списъци с въпроси („набор от показатели за оценка“).

Когато даден бенефициер бъде включен в ОСП+, Комисията изготвя първоначална оценка на спазването на ангажиментите по ОСП+ от негова страна (първи официален набор от показатели за оценка). В този официален набор от показатели за оценка се отбелязват най-съществените слабости, установени от органите за наблюдение на международните конвенции. С това се поставя началото на текущия диалог по ОСП+, в чиито рамки Комисията насочва вниманието на бенефициера към областите, посочени в набора от показатели за оценка.

Когато това е възможно, в рамките на диалога се използват съществуващите политически и институционални връзки между ЕС и бенефициерите 32 . Списъкът с въпроси се актуализира ежегодно и от бенефициерите се очаква да положат сериозни усилия за справяне с установените проблеми.

В съответствие с Регламента за ОСП при процеса на наблюдение на ОСП+ се вземат под внимание становища от широка гама източници, които не се ограничават до органите за наблюдение от страна на международните конвенции и включват гражданското общество, социалните партньори, Европейския парламент и Съвета. Участие вземат и редица заинтересовани страни от държавите бенефициери — не само централното управление, но и местни или регионални органи, гражданското общество (например социални партньори, неправителствени организации), бизнес организации и местни представителства на международни организации.

Като част от своето наблюдение Комисията може да участва в местни семинари или посещения на място в съответните отрасли. Достигането до местните заинтересовани страни, особено по време на посещенията за наблюдение на ОСП+, е важно не само за събиране на информация от първа ръка, но и за подобрено разбиране как работи ОСП+ и какви са очакванията на ЕС спрямо бенефициерите. По този начин се помага на местните заинтересовани страни да играят конструктивна роля, като съдействат на местните, регионалните и централните органи да спазват своите ангажименти съгласно конвенциите. По-специално, като преки бенефициери на тарифни преференции, от икономическите оператори се очаква да играят ключова роля за подпомагане на изпълнението на конвенциите.

Взаимодействието с гражданското общество в държавите бенефициери през този първи отчетен период беше много положително. Гражданското общество като цяло изрази силна подкрепа за участието на своята държава в схемата ОСП+. В няколко случая то приветства конкретно наблюдението на ОСП+ и разширените възможности, които това наблюдение предлага за поставяне пред органите на ключови въпроси, свързани с правата на човека и трудовите права. Ето защо Комисията ще продължи да работи с местни заинтересовани страни в рамките на наблюдението и ще полага усилия за неговото разширяване, когато това е възможно.

4.2.4.Проекти за помощ и развитие

В докладите на международните наблюдаващи органи — които са основният източник за набора от показатели за оценка — се посочват не само слабостите и елементите на напредък, но и ограниченията, които могат да възпрепятстват и да попречат на бенефициера да изпълнява дадена конвенция. Това е от съществено значение, тъй като редица такива ограничения може да не попадат в обхвата на контрол или в пряката сфера на влияние на публичните органи, с което може да се обяснят някои от слабостите. Макар да е ясно, че държавата носи отговорност за пълното спазване на своите международни ангажименти, при наблюдението от страна на Комисията следва да се отчитат фактори като липса на ресурси, бедност, природни бедствия или липса на контрол върху определени области в случай на въоръжен конфликт. През 2015 г. Комисията стартира съвместни проекти с МОТ за подпомагане на административния капацитет на държави по ОСП+ с цел ефективно изпълнение на основните конвенции на МОТ и докладване във връзка с тях. През следващия отчетен период Комисията ще продължи да обмисля варианти за подпомагане на бенефициерите да преодолеят тези ограничения с помощта на експертен опит, техническа помощ и специфични проекти за изграждане на капацитет.

4.2.5.Вътрешна организация на бенефициерите по отношение на ОСП+

Първите признаци за политическа ангажираност с процеса на ОСП+ бяха наблюдавани при начина, по който самите бенефициери са се организирали при решаването на въпросите, обхванати от конвенциите, залегнали в основата на ОСП+. Конвенциите често попадат в правомощията на различни правителствени ведомства и агенции, които могат да имат различни нива на ресурси и влияние.

Поради това бенефициерите трябва да се координират както на равнището на централното управление, така и на равнището на местното управление. Някои бенефициери избраха да създадат специфични оперативни групи по ОСП+, ръководени от високопоставени служители (например Пакистан), докато други предпочетоха да координират дейностите на ad hoc основа в рамките на Министерството на търговията или на външните работи (например Филипините, Гватемала). Очаква се с течение на времето тази координация да стане по-ефикасна. Посещенията за наблюдение на ОСП+, които Комисията осъществява с помощта на делегациите, се оказаха много полезни в това отношение 33 . Усилията на бенефициерите, насочени към координация по отношение на ОСП+ и съответните конвенции, са важен и необходим инструмент за подобряване на изпълнението на място. Ето защо Комисията ще продължи да отделя специално внимание на координацията.

4.2.6.Заключения относно първия период на наблюдение на ОСП+ (2014—2015 г.)

Както беше посочено по-горе, наблюдението започва при включването на съответния бенефициер в схемата ОСП+. Базовото равнище за текущото наблюдение на всеки бенефициер се определя от прегледа на слабостите във връзка с всяка от конвенциите, залегнали в основата на ОСП+, който се представя от международните наблюдаващи органи. От бенефициерите се очаква да положат сериозни усилия за подобряване на изпълнението на 27-те основни конвенции и преодоляване на тези слабости. Наблюдението обхваща всички аспекти от изпълнението на 27-те конвенции, включително дискусии относно ограниченията на капацитета или относно напредъка. Освен това, като част от базовото равнище, при наблюдението на ОСП+ се взема под внимание вече съществуващата правна и административна рамка в държавите бенефициери.

Първият период на наблюдение представляваше процес на учене за всички бенефициери и за Комисията. Независимо от това всички бенефициери демонстрираха сериозна ангажираност с процеса на ОСП+ както от гледна точка на политическата воля, така и при провеждането на институционални и законодателни реформи. По-специално бенефициерите демонстрираха истинска ангажираност в работата си с Комисията, като отговориха своевременно на годишните набори от показатели за оценка и позволиха осъществяването на специални посещения за наблюдение на ОСП+, както и като създадоха специфични структури за управление на ОСП+. Освен това всички бенефициери предприеха стъпки — макар и постепенни в някои случаи — за подобряване на изпълнението на своите ангажименти на място съгласно конвенциите, залегнали в основата на ОСП+, включително чрез представянето на няколко просрочени доклада за отделни държави.

Приложеният работен документ на службите на Комисията съдържа цялостна оценка на отделните бенефициери, включително положителните развития и националните ограничения, които може да ограничават способността на бенефициерите да постигнат ефективно изпълнение. Извършена е индивидуална оценка за всяка конвенция и обща оценка за всяка тематична група от конвенции (права на човека, трудови права, околна среда, добро управление). На този етап, предвид разнообразното естество на 27-те конвенции, залегнали в основата на ОСП+, и краткия срок на първия отчетен период (18 месеца), беше счетено, че не би било подходящо или реалистично да се извършва количествена оценка на напредъка отвъд очевидните критерии (например своевременно предаване на националните доклади). Прилагането на стандартизирана и количествено измерима оценка на резултатите на бенефициерите би могло да бъде подвеждащо и оценката в известна степен би била произволна.

Инструментите за наблюдение обаче ще продължат да се усъвършенстват. По-специално през следващия отчетен период ще бъде от съществено значение бенефициерите да поемат отговорност за процеса и да бъдат по-активни в решаването на проблемите, посочени в набора от показатели за оценка. Комисията ще обърне по-голямо внимание на приоритетите за действие на самите бенефициери, на техните срокове за преодоляване на слабостите и на ресурсите, отделени за изпълнението. В това отношение Комисията ще засили своята работа с бенефициерите, за да определи приоритети за действие.

В действителност в това се изразява основната логика на реформираната ОСП+. След като се гарантира пълно спазване на критериите за включване, ОСП+ осигурява на бенефициерите търговски стимули чрез постепенно подобряване на изпълнението на съответните конвенции от тяхна страна. Поради това от бенефициерите по ОСП+ се очаква постоянно да подобряват своите резултати. Независимо от това конкретните обстоятелства и ограниченията за бенефициерите ще бъдат взети под внимание. В това отношение в Регламента за ОСП се предвижда, че ако даден бенефициер не спазва своите обвързващи ангажименти, преференциите могат временно да бъдат оттеглени 34 .

Комисията ще продължи да осъществява наблюдение на бенефициерите по структуриран начин и през следващия отчетен период (2016—2017 г.). До следващия преглед тя ще обмисли действия за реагиране, ако това е необходимо, включително евентуалното започване на разследване, ако даден бенефициер не спази своите ангажименти по ОСП+.

4.2.7.Придружаващи документи към настоящия доклад: работен документ на службите на Комисията относно ОСП+

Регламентът за ОСП изисква в настоящия доклад да се обърне специално внимание на функционирането на ОСП+. Поради това настоящият доклад се придружава от работен документ на службите на Комисията (РДСК), озаглавен „Специален насърчителен режим на ЕС за устойчиво развитие и добро управление (ОСП+) за периода 2014—2015 година“ („The EU Special Incentive Arrangement for Sustainable Development and Good Governance ('GSP+') covering the period 2014 – 2015“), който беше изготвен съвместно от службите на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

РДСК съдържа повече подробности относно функционирането на ОСП+ след влизането в сила на Регламент № 978/2012 за ОСП на 1 януари 2014 г. Освен това РДСК включва подробна оценка на отделните бенефициери по ОСП+ съгласно конвенциите, залегнали в основата на ОСП+, и отчита използването на ОСП+ от държавите бенефициери.

5.Бъдещи доклади на Комисията

Съгласно Регламента за ОСП Комисията е длъжна да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на Регламента за ОСП пет години след влизането му в сила, т.е. до ноември 2017 г. В доклада ще бъде разгледана цялата схема на ОСП за петгодишния период от 2012 до 2017 г. Освен това в него ще бъдат взети предвид последиците от схемата за нуждите на бенефициерите в областта на развитието, търговията и финансите. Комисията също така ще оцени необходимостта от преглед на схемата, включително ОСП+ и разпоредбите за временно оттегляне на тарифните преференции, по целесъобразност заедно със законодателно предложение. Освен това в доклада ще бъде включен подробен анализ на въздействието на Регламента за ОСП върху търговията, както и върху митническите приходи на ЕС, като специално внимание се обърне на въздействието върху държавите бенефициери. На последно място докладът, който ще бъде публикуван през ноември 2017 г., ще обхваща и конкретни събития и тенденции, настъпили по време на втория цикъл на докладване за ОСП+ (2016—2017 г.).

6.Таблици със статистическа информация относно държавите, които са се ползвали от ОСП към 1 декември 2015 г.

Таблица 1 — Стойност на преференциалния внос за всички държави по ОСП (хил. евро)

Таблица 2 — Стойност на преференциалния внос в ЕС по държави, обхванати от стандартния режим на ОСП (хил. евро)

Таблица 3 — Стойност на преференциалния внос в ЕС по държави, обхванати от режима ВОО (хил. евро)*

* „Общо внос“ обхваща целия внос, включително продукти, които автоматично се ползват с нулеви тарифи за най-облагодетелствана нация (НОН). „Допустим внос по ВОО“ се отнася само за продуктите по схемата ВОО, които иначе не се ползват от нулевата ставка на мито за НОН.

Таблица 3 (продължение) — Стойност на преференциалния внос в ЕС по държави, обхванати от режима ВОО (хил. евро)

Таблица 4 — Стойност на преференциалния внос в ЕС по държави, обхванати от режима ОСП+ (хил. евро)*

* Считано от януари 2016 г., Коста Рика, Гватемала, Ел Салвадор, Панама и Перу вече няма да бъдат бенефициери по ОСП+. Вносът по ОСП+ от тези държави се понижи значително съответно през 2014 и 2015 г., тъй като тези държави използваха алтернативните преференции съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка. По подобен начин Грузия се ползва от двустранното задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия от 2014 г. насам и използването на ОСП+ се очаква да се понижи до 1 януари 2017 г., когато държавата ще прекрати участието си в схемата ОСП+.

(1) OВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1.

(2) Настоящият доклад отразява положението към 1 декември 2015 г., освен когато е посочено друго. Освен това данните, включени в настоящия доклад, се отнасят единствено до бенефициерите по ОСП към 1 декември 2015 г.

(3) Данни на Евростат към 1 септември 2015 г.

(4) Член 40 от Регламента за ОСП. Настоящият доклад отразява положението към 1 декември 2015 г., освен когато е посочено друго.

(5) Член 14 от Регламента за ОСП.

(6) Пълен доклад относно прилагането на целия Регламент за ОСП ще бъде представен на Европейския парламент и на Съвета пет години след влизането в сила на Регламента за ОСП (т.е. до ноември 2017 г.).

(7) Делегиран регламент (ЕС) № 154/2013 на Комисията от 18 декември 2012 г. (ОВ L 48, 21.2.2013 г., стр. 1).

(8)

 Делегиран регламент (ЕС) № 1421/2013 на Комисията от 30 октомври 2013 г. (ОВ L 355, 31.12.2013 г., стр. 1).

(9) Като в бележка под линия 8.

(10) Делегиран регламент (ЕС) № 1015/2014 на Комисията от 22 юли 2014 г. (ОВ L 283, 27.9.2014 г., стр. 20).

(11) Делегиран регламент (ЕС) № 1016/2014 на Комисията от 22 юли 2014 г. (ОВ L 283, 27.9.2014 г., стр. 23).

(12) *До 31 декември 2015 г., Делегиран регламент (ЕС) № 1015/2014 на Комисията; **до 31 декември 2016 г., Делегиран регламент (ЕС) 2015/1979 на Комисията (ОВ L 289/3, 5.11.2015 г., стр. 3).

(13) Праговете за отделяне на продукти в приложение VI към Регламента за ОСП бяха променени с Делегиран регламент (ЕС) 2015/1978 на Комисията от 28 август 2015 г. (ОВ L 289/1, 5.11.2015 г., стр. 1).

(14)  Прагът на уязвимост в приложение VII към Регламента за ОСП, който се използва за оценка на интеграцията на държавите кандидатки, беше повишен от 2 % на 6,5 % с Делегиран регламент (ЕС) 2015/602 на Комисията от 9 февруари 2015 г. (ОВ L 100/8, 17.4.2015 г., стр. 8).

(15) Настоящият списък на отделените продуктови раздели е определен в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1213/2012 на Комисията от 17 декември 2012 г. (ОВ L 348, 18.12.2012 г., стр. 11).

(16) Вж. раздел 6 по-долу.

(17) Допустимият и общият внос се различават, тъй като ОСП не се прилага за всички продукти, а само за изброените в приложение V към Регламента за ОСП, както и поради отделените продуктови раздели съгласно член 8 от Регламента за ОСП. Преференциалният внос представлява допустимият внос, за който действително са използвани преференции съгласно ОСП.

(18)  До 1 януари 2019 г., Делегиран регламент (ЕС) № 1979/2015 на Комисията. След това Самоа ще бъде бенефициер по стандартния режим на ОСП, тъй като ООН вече не я включва сред най-слабо развитите държави.

(19) Вж. раздел 6 по-долу.

(20) Приложение VIII към Регламента за ОСП.

(21) Делегиран регламент (ЕС) № 155/2013 на Комисията от 18 декември 2012 г. (ОВ L 48, 21.2.2013 г., стр. 5).

(22) На 25 ноември 2015 г. Комисията взе решение да включи Киргизстан в ОСП+ (C(2015) 8213). Решението понастоящем се разглежда от Съвета и Европейския парламент.

(23) Еквадор не е бенефициер по ОСП/ОСП+, считано от 1 януари 2015 г. Вж. Делегиран регламент (ЕС) № 1015/2014 на Комисията.

(24) Делегиран регламент (ЕС) № 1/2014 на Комисията от 28 август 2013 г. (ОВ L 1, 4.1.2014 г., стр. 1).

(25) Делегиран регламент (ЕС) № 182/2014 на Комисията от 17 декември 2013 г. (ОВ L 57/1, 27.2.2014 г., стр. 1).

(26) Делегиран регламент (ЕС) № 1386/2014 на Комисията от 19 август 2014 г. (ОВ L 369/33, 24.12.2014 г., стр. 33).

(27) Делегиран регламент (ЕС) № 1015/2014 на Комисията.

(28) Делегиран регламент (ЕС) 2015/1979 на Комисията.

(29) (C(2015) 8213).

(30) Споразумение за асоцииране между ЕС и Централна Америка, Споразумение за свободна търговия между ЕС и Перу.

(31) Член 43, параграф 3 от Регламента за ОСП. Крайният срок не се отнася до режима ВОО, който е неограничен.

(32) Тъй като целите по всяка от 27-те конвенции са различни, ОСП+ обхваща редица области, които обичайно попадат извън обхвата на търговската политика, като права на човека, развитие, труд, околна среда и др. Тези области на политиката попадат в обхвата на компетентност на различни служби на Комисията и на ЕСВД. В резултат на това бяха повдигани въпроси по ОСП+ в рамките на съществуващи двустранни диалози с бенефициери съгласно различни формати, като например диалози в областта на търговията, на правата на човека, съвместни комисии и др.

(33)  Те могат и да допринесат за засилване на участието и позицията на ресорните министерства и агенции, например в областта на труда и околната среда.

(34) Член 15 от Регламента за ОСП.