ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 26.1.2016
COM(2016) 21 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно прегледа на определението за понятието „приемлив капитал“ по отношение на неговата целесъобразност в съответствие с член 517 от Регламент (ЕС) № 575/2013
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Въведение
2. Разлика между приемлив капитал и собствен капитал
3. Обхват на приложение на понятието „приемлив капитал“
4. Целесъобразност на понятието „приемлив капитал“
5. Заключение
1. Въведение
До 31 декември 2013 г. капиталовите изисквания, приложими към инвестиционните посредници с ограничен лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги, пруденциалното третиране по отношение на квалифицираните дялови участия на институцията извън финансовия сектор и определението за големите експозиции на институциите и техните максимални размери се основаваха на понятието „собствен капитал“ 1 .
На 1 януари 2014 г. определението за собствен капитал бе заменено с определението за приемлив капитал за целите на използването им в посочените по-горе области, уредени в Регламент № 575/2013/ЕС относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници от 26 юни 2013 г. (наричан по-долу Регламентът относно капиталовите изисквания или РКИ).
Определението за приемлив капитал бе въведено, без да е извършена оценка на въздействието. Поради това обаче прилагането на новия режим е предмет на тригодишен преходен период (който изтича на 31 декември 2016 г.) 2 и подлежи на преразглеждане преди пълното му въвеждане.
Настоящият доклад е изготвен в изпълнение на задължението по член 517 от Регламента относно капиталовите изисквания, съгласно което Комисията прави преглед и докладва на Европейския парламент и Съвета по въпроса дали е подходящо определението за приемлив капитал, което се прилага за целите на втора част, дял III и четвърта част от РКИ, като представя законодателно предложение, ако това е уместно.
Докладът се основава на становището на Европейския банков орган (ЕБО) от 17 февруари 2015 г., представено след консултации с националните компетентни органи 3 .
2. Разлика между приемлив капитал и собствен капитал
С член 4, параграф 1, точка 71 от РКИ се въвежда нова капиталова база, наречена „приемлив капитал“, която да се използва за целите на втора част, дял III, на четвърта част и на член 97 от посочения регламент.
В посочения член приемливият капитал се определя като сборът капитала от първи ред и капитала от втори ред. Същевременно размерът на капитала от втори ред, признат като приемлив капитал, в края на преходния период не може да надвишава една трета от капитала от първи ред 4 .
Следователно понятието „приемлив капитал“ е по-тясно от понятието собствен капитал поради факта, че размерът на капиталовите инструменти от втори ред, превишаващ прага от една трета, не може да бъде признат като приемлив капитал 5 .
Същевременно не съществува ограничение за включването на капитала от втори ред в собствения капитал, който всъщност представлява сборът на капитала от първи и втори ред 6 .
Понятието „приемлив капитал“ бе въведено в РКИ, за да се ограничи стимулът за кредитните институции и инвестиционните посредници да намаляват регулаторните ограничения, като емитират само капитал от втори ред (например чрез допълнителен капитал от втори ред институциите по-лесно биха могли да увеличат размера на експозициите към контрагентите си или обема на своите квалифицирани дялови участия, отколкото ако емитират капитал от първи ред).
Качеството на капитала от втори ред всъщност е по-ниско от качеството на този от първи ред. Докато капиталът от първи ред се използва за покриване на загубите при действащо предприятие, капиталът от втори ред може да се използва само за покриване на загуби в ситуации на недействащо предприятие.
3. Обхват на приложение на понятието „приемлив капитал“
От 1 януари 2014 г. приемливият капитал се използва като капиталова база за следните цели:
1.Определяне на пруденциалното третиране по отношение на квалифицираните дялови участия извън финансовия сектор.
Съгласно новия режим в член 89 от РКИ се предвижда компетентните органи да прилагат два алтернативни вида пруденциално третиране по отношение на квалифицираните дялови участия в предприятия, които извършват нефинансова дейност:
-забранява се притежаването на i) квалифицирани дялови участия с размер над 15 % от приемливия капитал на институцията и ii) квалифицирани дялови участия, чийто общ размер надхвърля 60 % от приемливия капитал на институцията;
-прилага се рисково тегло от 1250 % по отношение на сумите, надхвърлящи праговете от 15 % и 60 %.
2.Определяне на капиталовите изисквания за инвестиционните посредници с ограничен лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги. Инвестиционните посредници, посочени в член 95, параграф 1, член 96, параграф 1 и член 4, параграф 1, точка 2, буква в) от РКИ следва да притежават приемлив капитал в размер на най-малко една четвърт от режийните разходи за предходната година, както е посочено в член 97 от РКИ.
3.Определяне на голяма експозиция. Голяма експозиция е експозицията на дадена институция към един контрагент на стойност равна на по-голяма от 10 % от приемливия капитал на институцията, както е посочено в член 392 от РКИ.
4.Определяне на максималния размер, над който институциите нямат право на експозиция към един контрагент. Експозицията на дадена институция към един контрагент не може да надвишава 25 % от приемливия капитал на институцията (освен ако не е посочено друго), както е посочено в член 395 от РКИ.
Съгласно член 494 от РКИ използването на определението за приемлив капитал е предмет на преходен период от три години, който започна през 2014 г. Докато през 2014 г. кредитните институции и инвестиционните посредници все още имаха право да признават капитала от втори ред като приемлив капитал до 100 % от капитала от първи ред, от 2015 г. те имат право да признават капитала от втори ред като приемлив капитал до 75 %, а през 2016 г. — до 50 % от капитала от първи ред.
След изтичането на преходния период системата на ЕС ще ограничи капитала от втори ред, който може да бъде признат като приемлив капитал, до една трета от капитала от първи ред, като така ще сближи изискванията на Съюза с наскоро публикуваните Базелски стандарти относно големите експозиции, според които капиталът от втори ред не се взема под внимание за целите на прилагането на режима по отношение на големите експозиции 7 .
4. Целесъобразност на понятието „приемлив капитал“
Бяха проведени консултации с Европейския банков орган (ЕБО) и националните органи с цел да се събере информация относно въздействието на новия режим върху институциите. Опитът, натрупан през първата година от използването на понятието „приемлив капитал“, не дава повод за особена загриженост. В становището си ЕБО стигна до заключението, че не са му известни „опасения, изразени от институциите относно използването на определението“, нито са налице „емпирични доказателства, които да сочат към извода, че новата по-строга капиталова база за режима по отношение на големите експозиции би оказала значително вредно въздействие върху експозициите на институциите“.
Резултатите от оценката обаче се отнасят за ограничения опит, натрупан до момента. Новата система се прилага от 2014 г., а пълното ѝ въвеждане е предвидено едва за 2016 г.
Същинското събиране на данните може да бъде извършено само в края на преходния период.
5. Заключение
До момента анализът на наличната информация не разкрива конкретни проблеми, които могат да поставят под въпрос целесъобразността на използването на приемливия капитал за целите на втора част, дял II, на четвърта част и на член 97 от Регламента за капиталовите изисквания.
Следователно на този етап не е уместно да се представи законодателно предложение за изменение на настоящата система.
Комисията, в сътрудничество с Европейския банков орган (ЕБО), обаче ще продължи да наблюдава прилагането на новия режим и допълнително да обмисля, въз основа на събраните данни, дали определението за приемлив капитал следва да се запази.
Опитът, натрупан от компетентните органи при използването на определението за приемлив капитал по време на преходния период, ще допринесе за анализа на Комисията относно целесъобразността от изменение на настоящата система.